Проклятието на замъка Муш-Мурок 2

7

Спускането надолу по стената минава без произшествия и след няколко минути двамата вече тичате през ливадите към гората, която се тъмнее недалече. Ала внезапно почвата под краката ви изчезва. Онова, което сте смятали за безопасна поляна, всъщност се оказва тресавище, готово да ви погълне.

Всички опити да се измъкнете са безплодни. Затъвате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая разбирате, че ви остава само едно — да викате за помощ.

Най-сетне стражата чува отчаяните ви крясъци и идва да ви спаси… ако подобно нещо изобщо може да се нарече спасение, защото не след дълго се озоваваш върху масата за инквизиции. Под злобния поглед на барон д’Ангалак ще бъдеш подложен на най-чудовищното мъчение — гъделичкане по петите с пауново перо докато издъхнеш… или докато подпишеш документа с неговите искания.

Мини на 53.