Пророчеството на гарвана

Трийсет и пета глава

Кухнята беше препълнена. Тя по принцип никога не си е била голяма, но към момента, когато в нея се натъпкаха три момче, четири жени и една Блу, подът изведнъж престана да бъде достатъчен. Адам беше особено учтив — помагаше на Персефона да направи чай за всички присъстващи, въпреки че непрекъснато трябваше да задава въпроси от рода на: „Къде са чашите? А къде са лъжичките? Ами захарта?“. Ронан компенсираше предостатъчно сдържаността на Адам — той заемаше място за трима с неспокойното си крачене напред-назад. По едно време слезе и Орла, за да не изпусне нещо, но се вторачи с такова обожание в Ронан, че Кала й се развика да се маха и да не пречи на хората.

Нийви и Ганзи седяха на масата. Адам и Ронан изглеждаха точно така, както ги бе оставила Блу преди няколко часа, но очите ни Ганзи бяха съвсем различни от обичайното. На Блу й беше необходимо малко повечко време, докато осъзнае какво е различното в тях, но накрая разбра — бяха по-ярки отпреди, а кожата около тях малко по-опъната.

Беше изпънал ръката си върху масата. Палецът му беше счупен почти на две.

— Някой би ли срязал тази болнична гривна, ако обичате? — обади се по едно време той. В целенасочено небрежния начин, по който изрече тези думи, имаше нещо едновременно галантно и трескаво. — Чувствам се като инвалид. Моля ви!

Докато му подаваше ножиците, Персефона отбеляза:

— Блу, аз нали ти казах да не стискаш палеца си между пръстите, когато се каниш да нанесеш юмручен удар на някого?

— Но не си ми казвала да кажа на него! — тросна се Блу.

— Окей, народе! — отсече Маура, застанала на прага на кухнята. Разтри бавно челото си и продължи: — Тук очевидно стават някои доста интересни неща. Първо, някой току-що се е опитал да убие теб! — това към Ганзи. — Второ, вие двамата ми казвате, че вашият приятел е бил убит от човека, който току-що се е опитал да убие него! — това към Ронан и Адам. — Трето, вие трите ми казвате, че Нийви е провела телефонен разговор с човека, който е убил вашия приятел, а сега се е опитал да убие и Ганзи! — това към Блу, Персефона и Кала. — И четвърто, ти пък ми казваш, че от онзи телефонен разговор насам нямаш нищо общо с този човек!

Последното беше към Нийви. И макар Маура да се бе обърнали към всеки от тях, всички вкупом насочиха погледи към Нийви.

— А ти си им позволила да ровят из нещата ми — отговори Нийви.

Блу предположи, че майка й изведнъж ще се засрами и смири, но я очакваше изненада — Маура сякаш израсна, стана по-висока и по-внушителна и изрече властно:

— И съвсем основателно, както става ясно! Не мога да повярвам, че не си ми казала истината! Щом си искала да си поиграеш с пътя на мъртвите, защо просто не ме помоли? Откъде си била толкова сигурна, че ще ти откажа? И защо изобщо трябваше да се преструваш, че искаш да…

Млъкна и погледна към Блу.

Блу довърши:

— Да намери Орехчо.

— О, боже! — възкликна Маура. — Кала, ти си виновна за всичко!

— Нищо подобно! — отсече Блу. Струваше й голямо усилие да се преструва, че момчетата не са я зяпнали до едно в очакване на думите й. — Мисля, че и аз имам право да бъда бясна, не мислиш ли? Защо просто не ми каза, че всъщност не си познавала добре баща ми и че си ме родила без брак? Защо това трябваше да бъде такава голяма тайна?

— Никога не съм твърдяла, че не съм го познавала — отговори майка й с кух глас. По лицето й се изписа изражение, което никак не се хареса на Блу — беше твърде емоционално.

Затова реши да се обърне към Персефона.

— Откъде бяхте толкова сигурни, че аз нямаше да бъда доволна да науча истината? Наясно ли сте, че изобщо не ми пука дали баща ми е бил някакъв си пройдоха на име Орехчо или някой друг! Това не променя нищо. Абсолютно нищичко!

— Името му надали е било точно Орехчо, не мислиш ли? — обърна се с тих глас Ганзи към Адам.

Кухнята се огласи от неизменно спокойния глас на Нийви:

— Мисля, че ситуацията беше твърде опростена! Аз наистина посветих доста време на търсенето на бащата на Блу. Просто това не беше единственото, което търсех.

— Затова ли бяха всички тези потайности? — сряза я Кала.

Нийви фиксира многозначително поглед в счупения палец на Ганзи и отговори:

— Това е от онзи вид открития, който влече след себе си редица опасности. Безсъмнено и вие усещате необходимостта от пазенето на определени неща в тайна, иначе бихте споделили с Блу всички, което ви е известно.

— Блу не е ясновидка! — сряза я Маура. — Повечето от нещата, които не сме й предали, биха имали смисъл само при провеждане на гадания или ритуали върху пътя на мъртвите.

— Но не казахте и на мен — обади се Ганзи. Беше вперил поглед в палеца си, присвил замислено вежди. И изведнъж Блу осъзна кое му е различното — носеше очила. Бяха от онези очила с много тънките рамки, които по принцип не забелязваш, докато някой не ти посочи. С тях той изглеждаше едновременно по-зрял и по-сериозен, а може би просто такова бе изражението му точно в този момент. И макар че никога нямаше да му го каже, истината бе, че тя предпочиташе този Ганзи пред безгрижния Ганзи, постигащ красотата си без никакво усилие. Той продължи: — Когато идвахме да ни гледате и аз ви попитах за лей линията, вие не ми дадохте никаква информация.

Сега вече Маура определено се позасрами и промърмори:

— Откъде можех да знам какво ще правиш с тази информация, а? И къде е този човек сега? Барингтън, нали така беше? Това истинското му име ли е?

— Да. Барингтън Уелк — отговориха в хор Адам и Ронан, а после се спогледаха мрачно.

— Когато бях в болницата, от полицията ми казаха, че вече го търсят. При това не само местната полиция на Хенриета, но и щатската — поясни Ганзи. — Но не са го открили в дома му и по видяното там са предположили, че е избягал.

— Според мен просто е тръгнал по следата, както се казва — обади се Ронан.

— Смяташ ли, че той ще продължи да се интересува от теб? — обърна се Маура към Ганзи.

— Надали — поклати глава момчето. — Освен това не мисля, че някога се е интересувал конкретно от мен. Не мисля също така, че е имал план. Просто е искал да ми пипне дневника. Той търси Глендоуър.

— Но не знае къде се намира Глендоуър, така ли?

— Никой не знае — отговори Ганзи. — Имам един колега… — при думата „колега“ Ронан се изхили подигравателно, но без да му обръща внимание, Ганзи продължи: — Имам един колега във Великобритания, от когото знам за ритуала, за който Уелк е използвал Ноа. Много е възможно обаче да опита да го извърши отново, но на друго място. Например в Кабесуотър.

— Мисля, че трябва да я събудим — обади се Нийви.

И отново всички впериха погледи в нея. Тя ги изгледа невъзмутимо — същинско море на спокойствието, скръстила ръце на масата пред себе си.

— Извинявай, но доколкото ми е известно, това включва и труп! — тросна й се Кала.

— Не задължително — вирна глава Нийви. — Принасянето на нещо в жертва невинаги означава смърт.

Ганзи като че ли не беше особено убеден.

— Дори и да приемем, че това е вярно — отбеляза, — Кабесуотър е доста странно място. Как ли тогава ще изглежда останалата част от лей линията, ако я събудим?

— Не съм много сигурна — отвърна Нийви. — Но още сега мога да ви кажа, че тя ще бъде събудена. Виждам го и без купа за гадаене — обърна се към Персефона и попита: — Съгласна ли си с мен?

Персефона вдигна чашата пред лицето си, с което скри устата си, но отговори:

— Напълно. Аз виждам същото. Някой действително ще я събуди през следващите няколко дена.

— И не мисля, че някой от вас изгаря от желание това да бъде господин Уелк, нали така? — продължи Нийви. — Онзи, който събуди пътя на мъртвите, ще бъде възнаграден от пътя на мъртвите. Както онзи, който принася жертвата, така и самата жертва.

— Възнаграден в смисъла, в който е възнаграден Ноа? — намеси се Блу. — Не ми изглежда като да е извадил голям късмет.

— От онова, което чувам сега, той е живял физически живот в един апартамент с тези момчета — отбеляза Нийви. — А това ми изглежда далеч за предпочитане пред традиционното съществуване на призраците. Лично аз бих го определила като голям късмет.

Ганзи прокара замислено пръст по долната си устна и изрече:

— Аз обаче не съм много убеден. Късметът на Ноа също е свързан с лей линията, нали така? Когато тялото му бе преместено оттам, той изгуби голяма част от присъствието си. Ако някой от нас извърши този ритуал, и ние ли ще бъдем свързани с леята по същия начин, дори ако жертвоприношението не включва смърт? Да, има твърде много неща, които не знаем. Затова смятам, че е далеч по-добре да не позволим на Уелк да повтори ритуала. Бихме могли просто да дадем координатите на Кабесуотър на полицията.

— НЕ!

Това бяха Нийви и Маура, в хор. Обаче Нийви спечели наградата за цялостно изпълнение, като добави към крясъка си и впечатляващо скачане от стола.

— Доколкото разбрах, вече сте ходили в Кабесуотър, нали така? — попита.

— Така е.

— Не усетихте ли тогава излъчването на това място? Да не би да искате да го разрушите? Да не би да искате там да се напълни с всякакви хора? Прилича ли ви на място, което би могло да съществува при наплив на туристически тълпи? Та това място е… свято!

— Всъщност нито искам да изпращам полицията в Кабесуотър, нито да будя лей линията — отбеляза Ганзи. — Единственото, което искам в момента, е да науча повече за Кабесуотър, а и много ще се радвам да открия Глендоуър.

— Ами Уелк? — обади се Маура.

— За него не знам — призна си момчето. — Просто повече не искам да имам нищо общо с него.

Няколко разгневени погледа се насочиха едновременно към него. Заговори Маура:

— Да не си мислиш, че той ще изчезне, само защото ти не искаш да имаш нищо общо с него?

— Не съм казвал, че това е възможно — промърмори Ганзи, без да вдига очи от счупения си пръст. — Просто изразих на глас онова, което бих искал.

Отговорът беше наивен и той го знаеше.

После продължи:

— Връщам се в Кабесуотър. Той ми открадна дневника, но няма да му позволя да ми открадне и Глендоуър! Не възнамерявам да спирам да търся уелския крал, само защото и Уелк го търси. И някак си ще оправя Ноа. Засега не знам как, но ще го направя!

Блу погледна към майка си, която просто ги наблюдаваше със скръстени пред гърди ръце, и отсече:

— Аз ще ти помогна!