Разбери сам

I

Тъкмо беше минало полунощ, когато Мери Джеръм, Франкън, Пола и аз влязохме в кабинета на Брандън. Почервенял и замислен, Мифлин вървеше най-отзад.

Брандън седеше зад бюрото си и ни гледаше свирепо. От обичайната му безупречна външност нямаше и следа. Мифлин го беше измъкнал от леглото, за да изслуша разказа ми.

— Е, сядайте — изръмжа Брандън, посочвайки полукръга от столове, наредени пред бюрото му. Обърна се и хвърли кръвнишки поглед на Мифлин.

— Какво откри?

— Два камиона, пълни с цигари с марихуана, и шестнайсет трупа. Барът е мъртъв. Когато стигнах там, само един от бандата беше жив. Разприказва се. Но историята на Малой е по-интересна. Искате ли да я чуете?

Докато отваряше чекмеджето и вадеше кутия с пури, Брандън ме удостои с тежък, навъсен поглед. Взе една, без да предложи на някого, и седна.

— Нали затова е тук — отвърна той, посочи с пръст Мери Джеръм и попита: — Коя е тази?

— Жената на Лий Дедрик — отвърнах аз.

Дълго се взира в мен.

— Коя?

— Жената на Лий Дедрик.

Брандън рязко се обърна към Мери Джеръм.

— Вярно ли е?

— Да — каза тя със студения си, равен глас.

— Кога се омъжи за него?

— Преди около четири години.

Той остави пурата и прекара пръстите си с добре поддържани нокти през гъстата си бяла коса.

— Това означава ли, че сключвайки брак със Сирийна Маршланд, е извършил двуженство? — попита той задавено.

— Да — отвърнах аз, любувайки се на вцепенението му. — Отначало ли да започна или ще ми задавате въпроси?

Взе пурата и я прободе яростно с края на кибритената клечка.

— Фактът известен ли е на мисис Дедрик… Сирийна Маршланд?

— Вече да.

Сви устни, повдигна примирено дебелите си рамене и махна с ръка.

— Продължавай, но не си мисли, че ще ти повярвам.

— Голяма част от разказа ми представлява просто предположения — започнах аз, изтегляйки се напред на стола. — Някои от тях могат да бъдат проверени, но повечето — не. Знаем със сигурност, че Барът е бил шеф на верига, занимаваща се с контрабанда на наркотици. Лий Дедрик и Лут Ферис са му помагали. Дедрик се е грижел за Париж, а Ферис е вкарвал наркотика от Мексико, за което имаме доказателства. Известно ни е също, че Дедрик е бил женен за това момиче — махнах към Мери Джеръм, — което не е имало представа какво се върши. Изоставил я е, оженил се е за Сирийна Маршланд и се е върнал в Ню Йорк. Искал е просто парите на Сирийна.

Оттук нататък следват предположенията. Суки е разбрал за Дедрик. Може би се е опитал да го изнудва. Възможно е филипинецът да е представлявал заплаха за Дедрик, който е осъзнал, че плановете му да се добере до богатството на Сирийна се провалят. Убил е Суки, за да му затвори устата. После е инсценирал собственото си похищение, за да прикрие убийството и да измъкне колкото може повече пари от Сирийна. Успял е да осъществи замисъла си. Никой не подозираше, че е убил Суки, нито пък че не е бил отвлечен. Барът му е помагал. Криел се е в апартамента му, докато Барът е взел откупа, и е натопил Перели. Било е много лесно. Апартаментът на Перели е срещу апартамента на Барът. Барът мразеше Перели. Скрил е въдицата, част от парите от откупа и пистолета в стаята на Перели и се е обадил в полицията. Полицаите са отишли при Перели и са го арестували.

Брандън погледна Мифлин и изсумтя.

— Знаеш ли на какво ми прилича тази история? На една въздушна кула, построена от Малой — нещо съвсем типично за него. — Заби палеца си в бюрото, изгледа ме свирепо и заяви: — Опитваш се да измъкнеш Перели. Нито една твоя дума не ме накара да повярвам, че Перели не е отвлякъл Дедрик. Друго имаш ли да кажеш?

— Една служителка на име Грейс Леймън, която работи в централата в кооперацията на Барът, го е видяла с въдицата. Опитала се е да го изнуди. Дедрик я е посетил и я е убил.

Брандън се изсмя подигравателно.

— Кой я е убил?

— Дедрик, мъжът с бежовия костюм, когото Джой Дредън е видяла с Грейс Леймън.

— Измишльотини. Леймън се е самоубила. Свидетелката ти е една проститутка. Да не би да мислиш, че ще й повярвам? Всъщност нито един от свидетелите ти не струва.

Повдигнах рамене.

— Откъде знаеш, че мъжът в бежовия костюм е Дедрик? — попита той.

— Разпознах гласа му. Ако си спомняте, той ми се обади по телефона, когато подготвяше фалшивото отвличане. Гласът му не се забравя лесно.

— Кажи го на съдебните заседатели и ще видиш какво ще стане — заяви ехидно Брандън. — Сигурно е само, че Барът е ръководел контрабанда на наркотици. Това е единственото, което мога да приема, нищо повече. Останалото е въздушна кула.

Погледнах към Франкън, който поклати глава.

— Добре тогава, мисля, че можем да ходим да спим — заявих на Брандън. — Не съм молил да идвам тук и щом не искате да ми повярвате, ваша работа.

— Ще го повторим отначало — заяви Брандън, който беше започнал да се забавлява, — и ще го запишем — той кимна на Мифлин.

Лейтенантът отвори вратата и извика сержант Макгро. След малко Макгро пристигна, а изражението на бялото му, отпуснато лице беше ведро. Седна с бележник и зачака.

Повторих историята отначало, като включих всичко, което се беше случило до момента. Отне ми доста време. После Брандън се опита да накара мен, Мери, а дори и Пола да се оплетем в показанията си. Не успя.

— Няма нито едно доказателство за фактите, които чух — заяви най-накрая той. — Яви се в съда с тези приказки и ще видиш какво ще направи с тях областният прокурор. — Обърна се към Франкън: — Що се отнася до мен, сигурен съм, че Перели е отвлякъл Дедрик. Нито една улика, до която се е добрал този кабинетен детектив, не е от значение за мен. Всеки свидетел, който посочва, е или мъртъв, или ненадежден. Ако смятате, че алибито на Перели за часа, прекаран с онази Лола, ще издържи в съда, вие сте луди. А сега си вървете! Изгубихте ми достатъчно време. Докарайте ми Дедрик и може би ще ви повярвам. Това е последната ми дума!

В коридора четиримата се спогледахме.

— Нещата стоят точно така — каза Франкън. — Той е прав, Вик. Разказът е добър, но в съда не би струвал нищо. Трябва да намерим Дедрик.

В края на коридора Мифлин се присъедини към нас.

— Хайде! — изрева той. — Нямате ли си легла?

— Търсите ли Дедрик? — попитах аз.

— След убийството на Леймън търсим мъжа с бежовия костюм — предпазливо отвърна Мифлин. — Не бива да обръщаш внимание на Брандън. Той е наясно, че Грейс Леймън беше убита. Приказва колкото да не заспи.

— След като го търсите, защо не сте го открили?

Лицето на Мифлин стана мораво.

— Щом трябва, ще го хванем. Не се опитвай да остроумничиш. Ако все още е в града, щяхме вече да сме го пипнали.

— Ако не се е покрил яко. Не сте претърсили всяка къща, а това е единственият начин да го намерите.

Франкън вече се отегчаваше.

— Е, аз мисля да вървя да си лягам. Предстои ми тежък ден. До гледането на делото в съда има цяла седмица. Давам ви два дни, преди да се оттегля. Няма да се явя в съда, без да разполагам с доказателства, Вик. Предупредих те и ще го направя.

Отдалечи се, преди да успея да му възразя.

Потиснати и уморени, Пола, Мери и аз слязохме по стълбите, водещи към улицата.

— Да заведа ли мисис Дедрик в апартамента си? — попита Пола.

— Да, моля те. Ще се срещнем утре в кантората. Може би дотогава ще ми хрумне някаква идея.

Хванах им такси и ги изпратих. Докато се приближавах към буика, Мифлин ме настигна.

— Извинявай, Вик. Не мога да направя нищо.

— Знам — облегнах се на колата и потърсих цигарите си. — Мислиш ли, че Дедрик е успял да напусне града?

Мифлин сви рамене.

— Нямам представа. Пътищата, летището и гарата са под наблюдение. Ако го е направил, значи е имал късмет. Или е пробил кордона, или е открил скривалище, където никой не би се сетил да го потърси.

Кимнах.

— Проверих всички места, където има вероятност да се укрива — продължи Мифлин. — Ако е намерил скривалище, значи е добро.

Изведнъж ми хрумна една идея.

— Да — отвърнах аз. — Обзалагам се, че все още е в града. Стой наблизо, Тим. Струва ми се, че ще открия нещо. Не бързай да си лягаш. Може би ще ти се обадя. Ще бъдеш ли вкъщи?

— Натам съм тръгнал. Каква ти е идеята? Къде мислиш, че е?

Качих се в буика и запалих мотора.

— Където ти не би се осмелил да търсиш — отвърнах през прозореца. — В Оушън Енд, братко.

Включих на скорост и подкарах бързо, тъй като той се развика след мен.

II

Когато свърнах по частния път, водещ към Оушън Енд, загасих фаровете.

Най-невероятното, и все пак най-очевидното място, където би се скрил Дедрик, беше Оушън Енд. Ако Маршланд е напуснал имението и Сирийна е сама, Дедрик лесно би я убедил да му осигури убежище, стига да й разкаже някаква покъртителна история.

Това беше просто една идея и макар да умирах от желание да си легна, знаех, че няма да се успокоя, докато не проверя.

По средата на пътя спрях и слязох от колата. Не особено охотно реших, че е по-безопасно да измина останалото разстояние пеша.

Главният вход беше затворен и понеже бях чувал за какви ли не алармени инсталации срещу крадци, монтирани В имението, не се доближих до портата. Тръгнах покрай високата стена и стигнах до едно увивно растение, което изглеждаше достатъчно здраво, за да издържи на тежестта ми. С малко усилие стигнах до горния край на стената и огледах осветената от луната градина, простираща се пред мен.

Скочих тихо и се приземих върху меката почва на една леха с рози.

В далечината се виждаше къщата. Тръгнах предпазливо към нея. Движех се в сенките и използвах всякакви прикрития, докато стигнах до терасата.

Първият етаж беше тъмен, но два от прозорците горе светеха. Беше два и двайсет — достатъчно късно, за да стои човек буден. Гумените ми подметки не издаваха никакъв звук и аз изкачих безшумно стълбите към терасата. Светлината в единия от прозорците падаше направо върху нея и очертаваше ярко петно на белия камък. Лесно можех да погледна през прозореца. От него се излизаше на балкон. Покатерих се на парапета на терасата и се хванах за балкона. Увиснах на двете си ръце, изтеглих се нагоре и надникнах през прозореца, чиито пердета не бяха спуснати.

Не можех да повярвам на късмета си. Мъжът в бежовия костюм лежеше на гръб в леглото. В едната си ръка държеше чаша с уиски, а в другата — списание. Между тънките му устни гореше цигара и той четеше съсредоточено с намръщено лице.

Постъпих интуитивно и спечелих. Всъщност, като се замисля, не беше толкова късмет, колкото логичен извод. Къде другаде би бил в безопасност?

Не възнамерявах да се разправям сам с него. Нуждаех се от свидетел. Със съжаление се спуснах от балкона и стигнах до терасата. Опитах се да си спомня къде е най-близкият телефонен автомат. Във всеки случай беше прекалено далече. След като знаех къде е Дедрик, не биваше да го изпускам от очи. Ако го бях заварил да спи, може би щях да рискувам да напусна имението и да потърся телефон. Но тъй като лежеше буден, не беше изключено да реши да изчезне.

Спомних си къде стои телефонът във всекидневната.

Преминах бавно по терасата до френския прозорец, през който се влизаше в стаята. Луната грееше и аз се огледах за някакви следи от кабели или алармени инсталации, но не открих нищо. Преди обаче да пробвам да вляза с взлом, реших да обиколя къщата с надеждата да открия отворен прозорец.

Това беше моята щастлива нощ. В задната част на къщата попаднах на прозорец, който не беше заключен. Внимателно го отворих, пъхнах глава в тъмнината и се ослушах. Не чух нищо. Бръкнах в задния си джоб и извадих фенерчето на Пола. Батерията беше на свършване, но светеше достатъчно силно, и аз видях, че се намирам в коридора, който водеше към вестибюла.

Повдигнах се предпазливо, прескочих през прозореца, затворих го и с тихи стъпки се отправих към вестибюла.

Къщата беше много спокойна и тиха. Ослушах се, преди да вляза във всекидневната. Затворих вратата.

Телефонът стоеше върху масичка до канапето. Седнах, вдигнах слушалката и набрах номера на Мифлин. Чувах сигнала по линията и напрягах слух, за да доловя някакви звуци на горния етаж.

Последва изщракване и гласът на Мифлин изръмжа:

— Ало?

— Открих го — изрекох аз, залепил устни за слушалката. — В Оушън Енд е. След колко време можеш да дойдеш?

— Сигурен ли си? — гласът на Мифлин трепереше от вълнение.

— Да, сигурен съм. Видях го. Слушай, Тим, вземи Пола и мисис Дедрик. Трябват ми за свидетели. Паркирай колата, преди да стигнеш до къщата. Ще трябва да прескочите стената. Не се докосвайте до портата. Застанете до терасата и не се показвайте, докато не ви извикам. Предупреди Пола да запише всичко, което казва той. Разбра ли ме?

— Наистина ли си сигурен, че е там? — попита отново Мифлин. — Ще си загубя значката, ако нахлуя в къщата на тази жена…

— Забрави за значката! Размърдай се. Когато стигнеш до апартамента на Пола, двете момичета ще са готови. Надявам се, че след двайсет минути ще бъдете тук — заявих и затворих, преди да, му дам възможност да протестира.

После набрах номера на Пола.

— Метни някоя дреха — започнах аз, когато тя вдигна слушалката. — Събуди и мисис Дедрик. След десетина минути Мифлин ще ви вземе. Нужни сте ми в Оушън Енд. Намерих Дедрик.

Пола каза, че ще се приготви. Не си губеше времето да задава въпроси.

Затворих телефона и запалих цигара. От вълнение бях плувнал в пот.

Някъде в тихата къща тиктакаше часовник. Качих си краката на канапето и се опитах да се успокоя. Ако имах късмет, това щеше да бъде краят на делото. Утре Перели щеше да бъде свободен, ако всичко вървеше според очакванията ми.

Затворих очи. Отдавна не бях спал. Откакто Макси ми даде ключа за апартамента на Барът, се бяха случили толкова много неща. След час историята щеше да приключи, макар и да изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.

Изведнъж някъде на горния етаж се чу приглушен изстрел.

Скочих от канапето и отворих вратата, преди ехото да беше престанало да се носи из тихата къща. Стоях във вестибюла, взирах се в тъмнината и се ослушвах. Отвори се врата. Проблесна светлина. Някой пробяга по коридора над главата ми и мина покрай горната част на стълбището. Зърнах профучаващата фигура на жена със син копринен халат. Отвори се друга врата, а после се извиси безумен, ужасен вик.

Втурнах се наред, изкачих се, вземайки по три стъпала наведнъж, и стигнах до коридора в момента, в който още един вик долетя от осветената врата в края му.

Изтичах, спрях пред вратата и надникнах в стаята на Дедрик.

Сирийна се беше надвесила над леглото и неистово го буташе за рамото, а той лежеше спокойно и тихо на леглото.

— Лий! — пищеше тя. — Какво направи! Лий! Скъпи! Кажи нещо!

Влязох бързо в стаята. От беглия поглед към мъжа в леглото се уверих, че е мъртъв. Едната страна на главата му беше смазана и кръвта се стичаше по лицето върху бялата риза.

Хванах Сирийна за ръката и й извиках рязко:

— Стига! Не можеш да направиш нищо.

Завъртя се рязко и се взря в мен. Лицето й беше пребледняло, а очите й блестяха от ужас. Започна да пищи, вдигна ръце и се опита да ме отблъсне, но очите й се обърнаха и тя припадна в ръцете ми.

Внимателно я сложих на пода и се надвесих над мъртвия.

Автоматичен колт лежеше върху леглото до дясната му ръка. От дулото му все още излизаше дим. Върху лицето му беше застинала усмивка на ужас и върху кожата му се виждаха обгарянията от барута.

— Какво се е случило?

Обърнах се.

На вратата беше застанал Уодлок в избелял червен халат, с щръкнала коса.

— Застрелял се е — отвърнах рязко. — Хайде да махнем мисис Дедрик оттук.

Наведох се над нея, повдигнах я и я изнесох от стаята.

Уодлок стоеше встрани, а старото му посивяло лице потрепваше.

Свалих Сирийна по стълбите, вкарах я във всекидневната и я сложих на канапето.

— Отворете прозорците, за да влезе въздух — казах на Уодлок, който запали лампата.

Докато той ги отваряше, аз сипах уиски и се върнах при Сирийна. Когато коленичих, тя отвори очи.

— Спокойно. Пийни малко от това.

Блъсна ръката ми и се повдигна леко.

— Лий.

— Виж какво, не можеш да му помогнеш. Никой не може да му помогне. Успокой се.

Отпусна се на възглавницата и закри с ръце лицето си.

— Лий, защо го направи? — простена тя. — Скъпи мой, защо го направи?

Уодлок се приближи и я погледна безпомощно.

— Обадете се в полицията — наредих му аз. — Обяснете какво се е случило и стойте настрана.

— Не разбирам — объркано отвърна той. — Какво правите вие тук?

— Няма значение. Повикайте полицията.

Понечи да каже нещо, но промени решението си и бавно излезе от стаята. Чух го да се качва по стълбите.

— Изпий уискито — обърнах се аз към Сирийна. — Нужно ти е. Хайде. Полицаите няма да бъдат любезни, когато разберат, че си го укривала.

Тя взе уискито, изпи част от него, потрепери и остави чашата.

— Защо? Той ме накара да му обещая, че няма да го издам. Върна се преди два дни. Избягал е от похитителите си. Твърдеше, че ще го убият, ако научат къде е. Не ми позволи да споделя дори с Уодлок.

— Каза ли ти кой го е отвлякъл?

— Барът и Перели — отвърна задъхано тя. — Барът наел Перели, защото Лий искал да издаде миналото му.

Точно това не исках да чуя.

— Сигурна ли си, че спомена за Перели?

Забелязах леко движение на терасата и си помислих, че Мифлин е пристигнал.

Тя извърна глава.

— Каква полза имам да си измислям?

Отидох до прозореца. Мифлин, Пола и Мери Джеръм стояха отвън. Кимнах на Мифлин и дадох знак на Пола и Мери да изчакат.

Мифлин влезе във всекидневната като котка върху гореща печка.

Сирийна бързо се обърна и впери поглед в него.

— Дедрик е горе — казах на Мифлин. — Мъртъв е. Самоубийство.

Мифлин изпъшка и бързо се отправи към вратата. Видях го как тръгна нагоре по стълбите.

— Как… как се озова той тук? — попита Сирийна и вдигна ръка към гърлото си.

— Предполагах, че Дедрик е тук. Видях го през прозореца и се обадих на Мифлин.

— Ти… ти си използвал този телефон?

Кимнах.

— Значи Лий е подслушвал. Ето защо той… той се застреля.

Взрях се в нея.

— Защо е било необходимо да се застреля?

Тя извърна очи.

— Полицията го търси по обвинение в убийство, нали?

— Да. Не мисля обаче, че е станало така. Потърсих телефон в стаята му, но нямаше.

Тя не отговори.

После ми дойде една идея — тази нощ бях пълен с идеи.

— Знаеше, че е бил женен, преди да сключи брак с теб, нали? — попитах тихо аз.

Тя подскочи. Лицето й се вкамени.

— Не желая да обсъждам този въпрос!

— Мисля, че би желала да се запознаеш с нея. Тя чака навън.

Сирийна скочи.

— Не я искам тук! Няма да прекрачи прага ми!

— Но тя ще трябва да идентифицира Дедрик. Страхувам се, че ще се наложи да влезе.

— Не! Забранявам й да влиза в къщата ми.

Лицето й беше станало пепеляво, а големите й, блестящи очи сякаш бяха хлътнали в черепа й.

— Аз го обичам! — продължи яростно тя. — Няма да разреша тази жена да се доближи до него!

Тръгнах към прозореца.

— Влез — казах на Мери Джеръм. — Качи се горе и погледни Дедрик. Не й обръщай внимание. Ще се погрижа…

Изведнъж млъкнах.

Сирийна се беше приближила до чекмеджето на бюрото в отсрещния край на стаята. Отвори го и се завъртя. В ръката си държеше малък автоматичен пистолет.

— Тя няма да мръдне от мястото си!

Мери стоеше спокойно на вратата и гледаше Сирийна. Очите й бяха студени и изпълнени с презрение.

— От какво се страхуваш? — попитах аз и тръгнах бавно към Сирийна.

— Не мърдай!

Видях, че пръстът й обхвана спусъка и спрях.

— Внимавай — предупредих я аз.

— Махни тази жена оттук! Няма да разреша да се приближи до него!

— Какво става?

Влезе Мифлин.

Навън се чу изскърцване на спирачки и тропот на крака по терасата. Сержант Макгро и две униформени ченгета влетяха в стаята.

Сирийна бързо отстъпи назад. Наблюдавах я. Видях, че повдигна пистолета и го насочи към себе си. В очите й имаше див ужас и тя притисна дулото към слепоочието си. Очаквах този ход. Хвърлих се напред и я съборих на земята, точно когато пистолетът изгърмя.

Мифлин се втурна, коленичи и изтръгна оръжието от ръката й.

Отстраних се от нея. Лежеше на една страна, положила глава на ръката си, и хлипаше.

— Ранена ли е? — попита задъхано Мифлин.

Поклатих глава и посочих към следата от куршума на пода.

— Какво, по дяволите, става? — излая Макгро. — Какъв е този шум?

— Заведи я горе, за да види Дедрик — казах на Мифлин и махнах към Мери Джеръм. — Тя има отговор, макар че още не го знае.

— Но какво… — започна Мифлин.

— Заведи я горе. По-добре е да го чуеш от нея, отколкото от мен.

Той сви рамене и посочи с пръст към вратата.

— Хайде — подканих Мери. — Всичко е наред. Няма от какво да се плашиш.

Тя последва Мифлин и докато се качваха по стълбите, аз повдигнах Сирийна и я отнесох на канапето. Лежеше на една страна, лицето и беше скрито, а тялото и се тресеше от ридания.

Макгро ми показа зъбите си.

— Все още разрешаваш проблема, умнико — ухили се подигравателно той. — Дошъл си на финала, за да ни обясниш как е станало.

— Е, някой трябва да го направи за вас — отвърнах аз и пресякох стаята към Пола.

— Какво има, Вик? — попита тя.

— Стискай палци. Може би това означава, че Перели ще бъде освободен.

Чакахме.

След малко Мери слезе, последвана от Мифлин.

— Знаеш ли — започна задъхано Мифлин, — този човек горе не е Дедрик. Тя твърди, че е Лут Ферис. — Погледна към Макгро: — Ти познаваш Ферис. Качи се и го виж.

Макгро изтича по стълбите.

— Тя не каза ли, че е Дедрик? — попита Мифлин, сочейки с глава към Сирийна, която все още лежеше на канапето и криеше лицето си.

Кимнах.

Макгро се надвеси през парапета.

— Наистина е Ферис — извика той.

— Тогава къде, по дяволите, е Дедрик? — изкрещя Мифлин.

— Попитай Сирийна. Тя ще ти каже — отвърнах. — Обзалагам се, че той е купчината парцали и кости в мината.

Изведнъж Сирийна седна с побеляло лице и с блеснали очи.

— Аз го застрелях — прошепна тя. — Застрелях и Ферис. Правете каквото искате с мен.

III

На следващия ден около пет часа следобед вратата на кантората се отвори и Мифлин влезе с тежки стъпки.

Седях, облегнат на стола пред бюрото си, а Пола беше застанала над главата на излегналия се на кушетката Кърман. Той току-що се беше върнал от Париж и се мъчеше да оправдае разноските си, чийто отчет приличаше на сумата на облагаемия доход на Дани Кей.

— Двайсет долара на вечер за шампанско — нареждаше Пола и размахваше отчета в лицето на Кърман. — Но не можеш да покажеш никаква бележка. Абсолютно никаква.

Кърман плахо се ухили.

— Стига си ми натяквала — отвърна умолително той. — Човек трябва да живее…

— Влизай, Тим — казах аз и си свалих краката от бюрото. — Надявах се, че ще наминеш. Сядай. Хей, Джак, стига си се излежавал, а сипи на лейтенанта едно уиски.

— Той само за това става — намеси се хапливо Пола.

— Радвам се да чуя, че поне за нещо ставам — отвърна горчиво Кърман.

Изсули се от кушетката и се зае с чашите, а Мифлин стовари туловището си на един стол срещу бюрото ми.

— Мислех си, че ще ти се иска да знаеш какво се случи. Страшен ден! Брандън изпадна в истерия — той наду бузи. — Със Сирийна нямахме никакви неприятности. Тя проговори. Много странно — когато една жена започне да говори, не можеш да я спреш!

— И мъжете не падат по-долу — деликатно му напомни Пола.

Мифлин ми намигна и се пресегна към чашата, която му беше сипал Кърман.

— Страшно добре ще ми се отрази — отбеляза той, отпи от уискито и въздъхна с благодарност. — Да, чудесно! Наистина имах нужда от него, Франкън се зае със защитата на Сирийна. Провървя му. Беше с Перели, когато я въведох. Зави ми се свят от начина, по който превключи от Перели на нея. Освободиха Перели преди около час. На Брандън му беше противно, че трябваше да го пусне, но не можеше да направи нищо, след като изслуша Сирийна. Перели каза, че ще дойде да те види, веднага щом открие приятелката си. Спомена нещо за празнуване!

— Уха! — въодушевено възкликна Кърман. — Ще им устроим тържество!

— И ти ще го финансираш — подметна Пола.

— Искаш ли да чуеш историята, която Сирийна разказа на Брандън? — попита Мифлин.

— Имах си хас!

— Не си много далече от истината. Всичко е започнало от Суки. Не можел да понася Дедрик. Когато Дедрик бил у стария Маршланд, Суки претърсил багажа му. Открил доказателства, че се занимава с контрабанда на марихуана и че е женен за Мери Джеръм. Преди да успее да съобщи на Сирийна за откритието си, му се наложило да замине с Дедрик за Оркид Сити. Оставил веществените доказателства в стаята на Сирийна. Тя моментално взела самолета и пристигнала. Срещнали се в Оушън Енд. Суки бил в хотел „Оркид“ и трябвало да се върне да вземе Дедрик в десет часа. Сирийна обвинила Дедрик в двуженство. Той се изсмял и признал, че е сключил брак заради парите й. Очевидно не се говори така с една Маршланд. Тя го застреляла.

Дедрик си бил уредил среща с Барът и Ферис в Оушън Енд. Двамата се появили няколко минути след случката и заварили Сирийна на местопрестъплението. Барът видял своя шанс и се възползвал от него. Тъй като никой не знаел, че тя е застреляла Дедрик, можел да я държи в ръцете си. Предложил й да прикрие убийството, ако му плати по конкретния повод и продължава да му дава пари и в бъдеще. Нямала е друг изход.

Ферис качил трупа на Дедрик в колата си и го скрил в мината, а Барът закарал Сирийна обратно на летището. После двамата се върнали в Оушън Енд, за да изчакат Суки. Застреляли го и Ферис ти се обадил, представяйки се за Дедрик. Убийството на Суки и телефонният разговор за мнимото похищение са станали в десет часа. Така са осигурили алиби на Сирийна, защото Дедрик всъщност е бил убит в осем.

Другото ти е известно. Когато разбрал, че Барът е мъртъв, Ферис отишъл в Оушън Енд и принудил Сирийна да го скрие. Тя чула, че ми телефонираш, и подслушала разговора по другия телефон. Знаела, че Ферис ще я издаде, ако го хванат. Решила да му затвори устата, надявайки се да повярваме, че е Дедрик — риск, който можеше да се окаже оправдан. Влязла в стаята на Ферис, застреляла го и инсценирала самоубийство. Може би щеше да се измъкне, ако не беше Мери Джеръм.

Поклатих глава.

— Съмнявам се. Уодлок щеше да я издаде. Той познаваше Дедрик, а и тя се изпусна — каза, че Ферис е подслушал разговора ми с теб. В стаята му нямаше телефон. Това ме накара да се учудя защо се беше застрелял толкова внезапно и навреме. Тогава ми мина през ума, че човекът може би не е Дедрик. Какво става със Сирийна, Тим?

Мифлин сви рамене.

— След като Франкън се зае да се погрижи за нея, всичко може да се случи. Парите са в състояние да вършат чудеса.

— Не смятам, че дори Франкън ще успее да я спаси, след като историята излезе на бял свят. А Мери?

— Тя е извън подозрение. Ще бъде главният ни свидетел, но нямаме никакви обвинения към нея. — Мифлин се повдигна от стола. — Мисля да отплувам. Перели не обича ченгетата. Не искам да ви развалям празника.

Когато Мифлин си тръгна, Кърман попита небрежно:

— Как изглежда момичето на Перели? Красива ли е?

— Няма значение как изглежда — сряза го Пола. — В момента би трябвало да те вълнуват други неща. — Тя отново посегна към отчета. — Каква е тази точка — петдесет долара за парфюм?

Разположих се и се приготвих да се забавлявам с трескавите му и неубедителни обяснения.