Разделяй и владей

21.Баку, АзербайджанВторник, 3,58 часа

Когато Том Моор се свлече на земята, Пат Томас се втурна към изхода на болницата. Беше на половината път, когато видя от главата на Томас да шурти кръв. Спря и отскочи назад в мига, в който един куршум разби стъклото на вратата. Той го удари в лявото бедро и го повали на земята. Успя да се задържи седнал и продължи да се измъква назад. Втори куршум отчупи парче от зелената керамична плоча на сантиметри пред крака му. Томас бързо изпълзя назад по пода. Изпитваше пареща болка от раната и всяко движение му струваше големи усилия. Остави зад себе си дълга кървава диря.

Минаха няколко секунди, преди персоналът на болницата да разбере какво става. Една млада медицинска сестра изтича и помогна на Томас да се изтегли назад. Последваха я няколко санитари. Завлякоха го зад бюрото на регистратурата. Друга сестра се обади по телефона в полицията.

Плешивият доктор застана на колене до Томас. Беше с бели хирургически ръкавици на ръцете и изкрещя някакви нареждания на азербайджански на другите хора от персонала, които стояха пред бюрото. Същевременно извади сгъваем нож от бялата си престилка и изряза внимателно плата около раната.

Томас примигна, когато кафявото парче плат беше махнато, и се загледа в доктора, докато той разглеждаше раната.

— Ще живея ли? — попита той.

Докторът не отговори. Внезапно плешивият мъж се надигна от пода. Но вместо да се изправи, възседна краката на американеца. Седна точно върху раната и накара пациента си да изпита изгаряща болка. Томас искаше да изкрещи, но не можеше. Миг по-късно докторът прекара ръката си зад главата на американеца, задържа я изправена и заби ножа в гърлото му. Металното острие проби кожата на брадичката на Томас и затвори устата му. Острието продължи напред, докато Томас го почувства под езика си.

Задави се и започна да кашля кръв през затворената си уста. Вдигна ръце и се опита да отблъсне плешивия човек, но беше прекалено слаб. Онзи спокойно и акуратно промени ъгъла, под който държеше ножа, докато металът стигна ларинкса на Томас. После рязко размърда острието наляво и надясно, разрязвайки гърлото от едното ухо до другото. След това извади ножа, стана и остави Томас да падне на земята. Прибра ножа в джоба си и отмина, без да хвърли поглед назад.

Американецът остана да лежи там, разперил безпомощно ръце, движейки безцелно пръстите си. Чувстваше как топлата кръв изтича от двете страни на гърлото му, а плътта му започна да изстива. Опита се да извика, но се чу само слаб шепот. Усети, че гръдният му кош се повдига ритмично, но не можеше да поеме въздух. В гърлото му имаше кръв.

Мислите на Томас бяха объркани. Спомни си как летеше към Баку, как разговаряше с Моор. Запита се как ли е той. След това се замисли за децата си. За миг си спомни как играеше с тях на топка на поляната пред къщата.

След това те изчезнаха.