Разделяй и владей

47.ВашингтонВторник, 2,32 часа

Худ затвори вратата на правителствената зала след себе си. Върху малка масичка в далечния ъгъл имаше машина за кафе. Първото нещо, което направи, когато влезе, беше да си свари кана кафе, като използва бутилирана вода. Почувства се гузен, че прави това по време на криза, но имаше нужда от ободряващия кофеин, и то голяма. Въпреки че мозъкът му продължаваше да работи бързо, чувстваше ужасна тежест в клепачите и в тялото от раменете надолу. Дори миризмата на завиращото кафе му действаше ободряващо. Докато стоеше и наблюдаваше парата, мислите му се върнаха към съвещанието, от което току-що беше излязъл. На този етап най-бързият начин за преодоляване на кризата беше да се пребори с Фенуик и останалите, с които той заговорничеше. Надяваше се да се върне при тях с информация, която щеше да обърка Фенуик или Гейбъл.

— Трябва ми време да размисля — промълви той. Време да прецени как ще е най-добре да ги атакува, ако не разполага с нещо повече от това, което знаеше до момента.

Худ се отдръпна от машината за кафе. Седна в края на голямата конферентна маса и придърпа към себе си един от телефоните. Обади се на Боб Хърбърт, за да разбере дали шефът на неговото разузнаване има някакви новини и дали е успял да открие източници, които да му кажат нещо повече за Харпунджията и контактите му с АНС.

Той обаче не можеше да го зарадва с нещо ново.

— Освен това, че понякога и липсата на новини е новина — добави Хърбърт.

Той вече беше събудил няколко свои познати, които или работеха за АНС, или бяха запознати с дейността й. Това, че им се обаждаше посред нощ, му даваше предимството да ги завари неподготвени. Ако знаеха нещо, може би щяха да се изпуснат. Хърбърт ги попита дали някой от тях знае за увертюрите на американското разузнаване към Иран.

Никой не знаеше нищо по въпроса.

— Което не трябва да ни изненадва — рече Хърбърт. Едно толкова важно и деликатно нещо би трябвало да се знае само на най-високо равнище. Също така беше вярно, че ако за операцията знаеше повече от един човек, всички би трябвало да са подочули това-онова за нея. А не беше така.

— Може би много хора в АНС не знаят за нея — каза Худ.

— Много е възможно — съгласи се Хърбърт и съобщи, че все още чака сведения от източници в Техеран, които може и да знаят нещо. — Единствените солидни сведения, с които разполагаме, са от хората на Майк в Пентагона — рече Хърбърт. — Военното разузнаване е регистрирало признаци за активизиране на руските въоръжени сили в Каспийския район. Стефан Вийнс от Националното бюро за разузнаване потвърждава информацията. Крайцерът клас „Слава“ „Адмирал Лобов“ явно вече се е отправил на юг, а към него е на път да се присъединят разрушителят „Адмирал Чебаненко“, няколко корвети и ракетни катери. Майк очаква до няколко часа да започне охраняването на руските петролни инсталации от въздуха.

— И всичко това започва от Харпунджията или от този, който го е наел — рече Худ.

— Айзенхауер пръв използва метафората с ефекта на доминото през 1954 година — припомни Хърбърт. — Тогава той заяви: „Да речем, че имаш поредица от плочки. Събориш ли първата, последната ще падне много бързо.“ Каза го във връзка с Виетнам, но аналогията е валидна и за случая.

Хърбърт беше прав. На ефекта на доминото можеше да се разчита и плочките можеха много бързо да паднат една след друга. Единственият начин това да не стане е да успееш да разместиш навреме няколко от тях.

След като затвори телефона, Худ си наля кафе, седна на един от кожените столове и набра номера на Сергей Орлов. Прясното черно кафе внесе живителна струя в тялото му. В тази бъркотия дори и мимолетната почивка беше от огромно значение.

Генералът му съобщи последните новини около Харпунджията. Худ усети напрежението в гласа на руснака, докато той му обясняваше какъв е обшият план. Худ напълно споделяше безпокойството му. Тревожеше се за агентката си Одет и горещо желаеше да бъде сложен веднъж завинаги край на кариерата на зловещия терорист. Беше му се случвало да изпадне в подобна ситуация и беше победил, но беше претърпял и загуби. Тази работа не беше като по филмите, в които положителният герой при всички случаи печели.

Худ продължаваше да разговаря по телефона с генерал Орлов, когато вратата се отвори. Погледна нататък.

Беше Джак Фенуик. Времето за размисъл беше свършило.

Шефът на АНС влезе и затвори вратата след себе си. Правителствената зала беше голяма, но изведнъж като че ли стана малка и тясна.

Фенуик отиде при машината за кафе и си наля една чаша. Худ почти привършваше разговора. Приключи колкото може по-бързо, но без да създава впечатление, че е припрян. Не искаше Фенуик да чуе за какво става дума. Същевременно не желаеше да покаже на шефа на АНС и следа от отчаяние.

Затвори телефона. Отпи глътка кафе и погледна към Фенуик. Черните очи на последния се взираха в него.

— Надявам се, че нямаш нищо против — рече Фенуик. Той посочи към кафето.

— Защо ще имам? — каза Худ.

— Не знам, Пол — рече Фенуик и сви рамене. — Понякога хората започват да си пазят нещата. Между другото, кафето е добро.

— Благодаря.

Фенуик седна на ръба на масата само на метър от Худ.

— Правим малка почивка — каза той. — Президентът чака да пристигнат членовете на Съвета на началник-щабовете и държавният секретар, преди да вземе решение по каспийската криза.

— Благодаря за сведението.

— Няма защо — рече Фенуик. — Мога да ти дам нещо повече от това уведомление — продължи той. — Мога да ти предложа и една прогноза.

— Така ли?

Фенуик уверено поклати глава.

— Президентът ще реагира с военни мерки, и то енергично. Длъжен е.

Както от Оперативния център, така и в АНС имаха достъп до снимките от шпионските спътници, изпращани от Националното бюро за разузнаване. Без съмнение и Фенуик беше уведомен за действията на руснаците.

Худ стана, за да си налее още кафе. Спомни си какво си беше мислил само преди няколко минути.

Единственият начин да се попречи на плочките от доминото да не паднат беше да разместиш навреме няколко от поредицата.

— Въпросът не е какво ще направи президентът, а какво ще направи страната. Какво ще направим ние — каза Фенуик.

— Затова ли дойдохте тук? Да разберете това?

— Дойдох тук да се поразтъпча — каза Фенуик. — Обаче след като заговорихме за това, ми е любопитно. Какво ще направиш ти?

— Относно какво? — попита Худ, докато си наливаше още кафе.

Танцът започна. Всеки внимаваше какво ще каже.

— За сегашната криза — отвърна Фенуик. — Какво ще бъде твоето участие в нея?

— Ще гледам да си свърша работата — каза Худ.

Или го подценяваха, или го заплашваха. Не можеше да определи кое от двете. А и не го интересуваше.

— И как си я представяш? — попита Фенуик.

— Работата ми е да преодолявам кризи — каза Худ, поглеждайки към Фенуик. — Но в момента я виждам като нещо повече. Виждам я в това да разбера истината, която стои зад сегашната криза, и да изложа фактите за нея пред президента.

— И каква е тази истина? — попита Фенуик. Въпреки че изражението му не се промени, в гласа му се усещаше известна надменност. — Очевидно не си съгласен с това, което му казваме господин Гейбъл, вицепрезидентът и аз.

— Не, не съм — потвърди Худ. Трябваше да внимава. Част от това, което се канеше да каже, беше истина, но другата част беше блъф. Ако бъркаше, значи биеше фалшива тревога. За Фенуик нямаше значение какво ще каже Худ, но той можеше да го използва, за да подкопае доверието на президента в него.

Обаче само ако Худ наистина грешеше.

— Току-що ме уведомиха, че сме заловили Харпунджията в хотел „Хаят“ в Баку — каза той. Трябваше да представи това намерение като свършен факт. Не искаше Фенуик да се обади в хотела и да предупреди терориста.

— В такъв случай това определено е работа на Харпунджията, нали? — каза Фенуик. Той отпи глътка кафе и я задържа в устата си. Худ не наруши мълчанието. След дълга пауза Фенуик преглътна. — Радвам се — каза накрая той без особен ентусиазъм. — Така американците ще се страхуват от един терорист по-малко. Как успяхте да го заловите? Чрез Интерпол, ЦРУ или ФБР? Те се опитват да го хванат вече повече от двадесет години.

— Следим го от няколко дни — продължи Худ. — Следяхме го и подслушвахме телефонните му разговори.

— Кои ние?

— Група, съставена от Оперативния център, ЦРУ и външни източници. Обединихме усилията си, когато чухме, че Харпунджията е в района. Успяхме да го подмамим, като използвахме за примамка един агент на ЦРУ.

Худ можеше да спомене за ролята на ЦРУ, тъй като вероятно тъкмо Фенуик беше уведомил Харпунджията за Батат.

Фенуик продължи да гледа Худ.

— Значи пипнахте Харпунджията — каза той. — А какво общо има той с истината за това, което става в момента? Знаеш ли нещо, което на мен не ми е известно?

— Явно е, че някой е помогнал на Харпунджията за онова, което се случи в Каспийско море — каза Худ.

— Това не ме изненадва — рече Фенуик. — Харпунджията е готов да работи за всеки.

— Дори и за нас — каза Худ.

Фенуик се стресна, когато чу думите му. Съвсем леко, но достатъчно, за да може Худ да забележи.

— Уморен съм и нямам време да играя на гатанки — оплака се Фенуик. — Какво искаш да кажеш?

— В момента го разпитваме — продължи Худ. — Изглежда, че е склонен да ни каже кой го е наел срещу ограничена амнистия.

— Разбира се, че ще е готов — каза пренебрежително Фенуик. — Това копеле вероятно ще е готово да каже какво ли не, за да си спаси задника.

— Възможно е — съгласи се Худ. — Но защо да лъже, след като само истината може да му спаси живота?

— Защото той е извратено копеле — каза ядосано Фенуик. Шефът на АНС хвърли чашката от кафето в кошчето за боклук под кафемашината и стана от масата. — Няма да ти позволя да даваш съвети на президента, основаващи се на показанията на един терорист. Предлагам ти да си вървиш вкъщи. Работата ти тук приключи.

Преди Худ да може да отговори каквото и да било, Фенуик излезе от залата и затвори вратата след себе си. Стаята сякаш възстанови нормалните си размери.

Худ не вярваше, че Фенуик се безпокои, че президентът може да бъде заблуден. Не вярваше също, че шефът на АНС е просто преуморен и затова просто не можеше да се владее. Вярваше, че е бил много близо до разкриването на отношения, които Фенуик беше положил големи усилия да скрие.

Това бяха отношения на един президентски съветник от висш ранг с терорист, помогнал му да разпали една война.