Йосиф Норивски беше връзката на руския Оперативен център с другите разузнавателни служби на страната, а също и с Интерпол. Беше млад, с широки рамене, къса черна коса и издължено, бледо лице. Когато влезе в кабинета на генерал Орлов, лицето му изразяваше нещо средно между недоумение и гняв.
— Нещо не е наред — каза той.
Норивски не разпространяваше информация, ако не беше сигурен в нея. По тази причина всичко, казано от него, прозвучаваше като декларация.
Подаде на Орлов комплект снимки с размер осем на десет. Орлов бързо разгледа единадесетте малко неясни черно-бели фотографии. На тях се виждаха как петима мъже с маски за ски на очите водят шести човек без маска през един коридор със стени от големи сиви тухли.
— Тези снимки са направени от скритите камери на строго охранявания затвор Ленкоран в Азербайджан — обясни Норивски. — Получихме ги преди два дни. Човекът без маска е Сергей Черкасов. От СИС се надяват, че можем да им помогнем да ги индентифицират.
СИС беше Държавната разузнавателна служба на Азербайджан. Те все още поддържаха сравнително тесни връзки с руските разузнавателни служби.
— Какво е заключението ви? — попита Орлов, като приключи с разглеждането на снимките.
— Оръжията, които носят, са автомати „Узи“, иранско производство — каза Норивски. — Те са направени на базата на автоматите, които Иран е купил от Израел преди ислямската революция. Това само по себе си не означава нищо. Иранските търговци на оръжие биха могли да ги продадат на всеки. Обаче вижте как се движат мъжете.
Орлов пак разгледа снимките.
— Не разбирам — каза той.
Норивски се наведе над бюрото и посочи четвъртата снимка.
— Хората със ски маските са оформили около Черкасов един ромб. Първият охранява групата и най-вече бягащия, този отзад следи фланговете. Мъжете от двете страни охраняват лявата и дясната страна. Петият човек, който единствен се вижда на снимки едно и две, върви пред групата, за да охранява пътя за бягство. Според докладите, вероятно е въоръжен с гранатомет. — Норивски се изправи. — Това е стандартната процедура за евакуации на ВЕВАК.
ВЕВАК беше Везарат-и-Етела’ат ва Амниат-и-Кешвар — Иранското министерство за разузнаване и сигурност.
— Защо Иран ще иска да освободи руски терорист от Азербайджан? — попита Норивски и сам отговори на въпроса. — Да използва уменията му ли? Възможно е. Но другата възможност е, че са искали да подхвърлят тялото му на мястото на атаката. Колко тела бяха намерени в пристанището на Баку? Между четири и шест в зависимост от това как ще могат да сглобят останалите от тях части.
— Същият брой хора, които са му помогнали да избяга.
— Да — рече Норивски.
— Което може да означава, че всички са работели заедно — каза Орлов. — Нищо повече.
— Като се изключи присъствието на Харпунджията — отбеляза Норивски. — Знаем много случаи, когато той е работил за Иран. Знаем също, че обикновено връзката с него се осъществява чрез негови хора в Техеран. Това, което имам предвид, генерале, е дали Иран не е организирал нападението срещу собствената си платформа, за да има претекст да изпрати бойни кораби в района?
— То не може да обясни участието на американската Агенция за национална сигурност — рече Орлов.
— Обаче присъствието на Черкасов може — настоя Норивски. — Помислете, господин генерал. Иран заплашва Азербайджан. Съединените щати се намесват в този конфликт. Няма как. Заплашени са американските петролни доставки. Ако врагът е само Иран, американците не са против една война по въздух и по море. Те от десетилетия искат да си го върнат на Техеран още от кризата с американските заложници през 1979 година. Обаче я си представете, че в тази работа се намеси и Русия. На процеса срещу него Черкасов призна, че е работил за Кремъл. По такъв начин избегна екзекуцията. Да предположим, че Азербайджан или Иран отговори, нападайки руски петролни платформи в Каспийско море. Ще бъде ли готов народът на Съединените щати да се хвърли в една световна война в региона?
— Мисля че не — каза Орлов. Той се замисли за момент. — А и няма да е нужно.
— Какво искате да кажете? — попита Норивски.
— Харпунджията е работил с АНС, явно за да създаде подобна ситуация — каза Орлов. — Ами ако някой в американското правителство се е споразумял с Иран още преди това да се случи?
— АНС има ли такива пълномощия? — попита Норивски.
— Мисля, че няма — каза Орлов. — Вероятно ще имат нужда от високопоставен правителствен представител, който да работи заедно с тях. Пол Худ от Оперативния център намекна, че може да е имало подобни контакти. Ами ако американците са се съгласили да отстъпят в даден момент? Да позволят Иран да заграби повече богати на петрол райони, като в замяна Америка получи достъп до този петрол?
— Да се нормализират до такава степен отношенията с Иран ли?
— Възможно е — рече Орлов. — Американските военни могат да докарат нещата до ръба на войната, а след това по някаква причина да се отдръпнат. Но каква може да бъде тази причина? Това също би трябвало да е решено предварително.
Орлов не знаеше отговора, но беше наясно кой би могъл да го знае. Той благодари на Норивски, а след това се обади на преводачката и набра телефонния номер на Пол Худ.