— Здравей, Пол. — Гласът на Шарън в другия край на линията беше плътен и студен.
Худ погледна часовника на компютъра си.
— Здравей — каза предпазливо той. — Всичко наред ли е?
— Всъщност не — отвърна тя. — Току-що се върнах от болницата.
— Какво се е случило?
— Краткият вариант е, че преди 90 минути Харлей получи криза. Извиках бърза помощ, защото не знаех какво друго да направя.
— Постъпила си правилно — каза Худ. — Как е тя?
— Д-р Басралиън й даде успокоителни и сега спи — продължи Шарън.
— Той какво казва, че й има? — попита Худ. — Причината физическа ли е?
— Не е сигурен — каза тя. — Сутринта ще й направят изследвания. Според него понякога психическата травма може да има физически последици. Може да засегне тироидната жлеза, да я активизира и да започне да произвежда повече адреналин. Както и да е, не ти се обаждам, за да си оставиш работата и да отидеш да я видиш. Просто исках да знаеш.
— Благодаря — отвърна Худ. — Ще отида веднага щом мога.
— Няма нужда — рече Шарън. — Всичко е спокойно. Ще те уведомя, ако има промяна.
— Добре — каза Худ, — щом така искаш…
— Да, така искам. Кажи ми, Пол, има ли някакъв проблем?
— Проблем с какво?
— Със света.
— Със света винаги има проблеми — рече Пол.
— Обадих се първо в мотела — обясни Шарън. — Когато разбрах, че те няма там, си помислих, че пак гасиш пожар някъде.
Худ не знаеше как да тълкува тази забележка и се опита да я отмине.
— Има проблем в Близкия изток — каза той. — Може да се окаже сериозен.
— Тогава няма да те задържам — отвърна Шарън. — Само гледай да не се преуморяваш. Вече не си момче. Имаш нужда от сън и си нужен на децата.
— Ще се грижа за себе си — обеща той.
Шарън затвори.
Когато той и жена му бяха заедно, Шарън се ядосваше и негодуваше винаги, когато оставаше да работи до късно. Сега, когато бяха разделени, тя беше спокойна и загрижена. А може би правеше всичко това заради Харлей. Каквато и да беше причината, това беше тъжно. Беше една тъжна шега за семейство Худ. Той обаче нямаше време да разсъждава върху тази несправедливост, нито дори за състоянието на дъщеря си. Телефонът иззвъня миг след като затвори. Обаждаше се друга разтревожена съпруга.
Тази на президента.