Разделяй и владей

45.Санкт Петербург, РусияВторник, 10,20 часа

Когато беше космонавт, генерал Орлов се беше научил да разгадава мислите по гласовете. Често пъти това беше единственият начин да научи дали има някакъв проблем с полета. Веднъж от командния център на Земята му бяха казали, че с мисията му на космическата станция „Салют“ всичко е наред. В действителност под въздействието на микрочастиците в космическия прах и облака от химикали, изхвърлян от ракетните двигатели на космическия кораб, слънчевите панели бяха корозирали. Те бяха толкова сериозно повредени, че в станцията щеше да има загуба на енергия още преди космическият кораб „Космос“ от Земята да пристигне, за да ги върне у дома.

Първият сигнал за бедата дойде от гласа на човека, с когото поддържаше връзка със Земята. Интонацията му беше малко по-различна от обикновено. От годините, прекарани като летец-изпитател, Орлов вече беше свикнал да различава подобни нюанси в гласовете. Настоя да му кажат какъв е проблемът със „Салют“. Целият свят чу този разговор, което постави Кремъл в неловко положение. Но така Орлов успя да изключи някои не толкова жизненоважни системи и да спести енергия, вместо да чака учените да решат как да подредят останалите функциониращи панели и същевременно да ги предпазят от по-нататъшна корозия.

Орлов имаше пълно доверие в Наталия Басова. Но не винаги й вярваше, което не беше същото нещо. В тона й имаше нещо, което го разтревожи. Като че ли тя криеше нещо. Също като човека, който служеше за връзка със Земята.

Няколко минути след като говориха по нейния мобилен телефон, Орлов набра номера на телефона, регистриран на името на Одет Колкер в апартамента й. Той звъня десетина пъти, но никой не отговори. Това накара Орлов да се надява, че американецът е тръгнал с нея. Двадесет минути по-късно пак позвъни.

Този път отговори глас, който леко заекваше, и то на английски.

Орлов погледна номера на телефона, за да се увери, че не е сбъркал. Не беше. Жената беше тръгнала без американеца.

— На телефона е генерал Сергей Орлов — каза той на човека. — Господин Батат ли е?

— Да — отвърна уморено Батат.

— Господин Батат, жената, която ви спаси, е моя подчинена — продължи Орлов. — Тя излезе, за да се опита да се справи с човека, който ви нападна на плажа. Знаете за кого говоря, нали?

— Да — отговори Батат. — Знам.

— Тя е без подкрепление и се тревожа за нея и за мисията й — каза Орлов. — Чувствате ли се достатъчно добре, за да се движите из града?

Отговорът не последва веднага. Орлов чу стонове и пъшкане в слушалката.

— Станах. Виждам дрехите си да висят на вратата — каза Батат. — Ще вървя на почивки. Къде трябва да отида?

Орлов каза на американеца, че няма представа какъв е планът на Одет и дали изобщо тя има такъв. Добави, че неговият екип все още се опитва да влезе в компютъра на хотела, за да разбере кои стаи са заети само от по един мъж.

Батат помоли Орлов да му извика такси, защото не говореше езика.

Орлов му обеща и му благодари. Даде на Батат телефонния номер на Оперативния център и затвори. Остана неподвижен известно време. Като се изключи жуженето на флоуресцентната лампа на бюрото му, в кабинета под земята цареше мъртва тишина. Дори в космоса не беше толкова тихо. Винаги се чуваше някакво пукане, когато металът се нагряваше и охлаждаше или незакрепени предмети се удряха в апаратурата. В тръбите се чуваше звук от минаващия през тях охладител, а също и от нахлуващия през вентилационните устройства въздух. Освен това от време на време някой говореше в шлемофоните или от Земята, или някъде другаде в кораба.

Не и тук. Това място беше най-самотното, което можеше да си представи човек.

Одет вече вероятно беше стигнала до хотела и беше влязла вътре. Можеше да й се обади и да й нареди да се върне, но според него тя нямаше да го послуша. А след като веднъж беше решила да действа, той не искаше да я смущава. Тя трябваше да знае, че я подкрепя.

Орлов беше ядосан, че Одет не се беше подчинила на заповедта и го беше излъгала. Ядът му обаче не беше много силен, защото разбираше кое беше накарало жената да действа така. Съпругът й също предпочиташе да действа сам и загина заради небрежността на друг човек.

Въпреки това тя не можеше да решава вместо Орлов. Неговата грижа беше не само да бъде заловен или убит Харпунджията, но да вземе мерки Одет да не свърши като Виктор.