Разпознаване и събиране на билки

Топола — Populus L.

1. Възрастните листа поне отдолу бяло наплъстени → Бяла топола — P. alba L.

1#. Възрастните листа и от двете страни голи → вж. 2

2. Листата триъгълно ромбични до почти сърцевидни, на върха силно стеснени и заострени, правилно назъбени → Черна топола — P. nigra L.

2#. Листата закръглени или триъгълно елиптични, късо заострени и неправилно назъбени → Трепетлика — P. tremula L.

Бяла топола — Populus alba L.

Дърво със зеленикавосива кора, високо до 35 м. Младите клонки заоблени, беловлакнести. Пъпките покрити с две и повече люспи. Листчетата прости, последователни, дълги 6–15 см, заоблени, с дръжка до 6 см, дълбоко дланевидно 3-5-делни, отдолу често покрити с бели власинки, отгоре голи, лъскави; прилистниците рано опадват. Двудомно растение с цветове, събрани в реси — мъжките дълги 4–7 см, а женските 10–12 см, цилиндрични, увиснали, развиващи се едновременно с листата. Прицвет-ниците жълтеникави или зеленикави, по ръба назъбени и ресничести. Мъжките цветове с 6–10 тичинки, а женските с горен яйчник, гол, с късо стълбче. Околоцветникът във вид на дребна паничка. Плодът разпуклива кутийка (табло 46, фиг. 1).

Разпространена е по песъкливи и чакълести места, главно край реките в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти март — май.

Трепетлика — Populus tremula L.

Дърво с гладка зеленикавосива кора, високо до 25–30 м, младите клонки зеленикавокафяви, обикновено голи. Листата закръглени или триъгълно ромбични, дълги 3–8 см, от двете страни голи и гладки, по ръба плитко и неправилно назъбени, с дръжка равна на петурата и силно странично сплескана в горната си половина. Цветовете събрани в увиснали реси, развиващи се преди листата, мъжките дълги до 15 см, женските по-къси, с дла-невидно изрязани и мъхнати прицветници. Тичинките 5–12, с яркочервени прашници. Яйчникът горен, с две конични яркочервени близалца. Плодът разпуклива кутийка, семената с хвърчилка (табло 46, фиг. 2).

Из гори, сечища, пожарища и другаде предимно в планините почти до 2000 м н. в. Цъфти през март и април.

Черна топола — Populus nigra L.

Дърво с тъмносива до възчерна кора, с голи цилиндрични клонки, високо до 30 м. Листата последователни, заострени, триъгълноромбични, дълги 5–10 см, широки 4–8 см, на дръжка, дълга 4–7 см, странично сплескана. Цветовете събрани в увиснали цилиндрични реси, мъжките дълги до 9 см, женските до 12 см, развиващи се преди листата, с дланевидно изрязани, рано опадващи прицветници. Мъжките цветове с 20–30 тичинки с бели дръжки и яркочервени прашници, женските с един плодник с горен яйчник и стълбче с 2 близалца. Плодната кутийка дълга около 8,5 мм, яйцевидна, разпукваща се по два шева, с много семена, снабдени с дълги бели власинки (табло 46, фиг. 3).

По чакълести, песъкливи и каменливи места край реките в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през март и април.

В съвременната медицина се използуват пролетните пъпки на трите вида тополи (дрога Gemmae Populi), а така също и тяхната кора. Използуват се и в народната медицина.

Бреза — Betula pendula Roth.

Дърво, високо до 30 м, с бяла лющеща се на хоризонтални ивици кора, а на старите дървета в долната част на стъблата почти черна. Листата триъгълно яйцевидни, дълги 4–7 см, широки 2,5-4см, към основата широко клиновидни или отсечени, на върха заострени, по ръба двойно остро назъбени, с дръжка, дълга 2–3 см. Цветовете събрани в реси — мъжките по 2–3, приседнали по върхо вете на клонките, дълги до 6 см, увиснали, със слабо развит 4-делен околоцветник, а женските цилиндрични, изправени, дълги 2–4 см, зелени, без околоцветник. Плодът сплескано орехче, снабдено с ципесто крило (табло 46, фиг. 4).

Из сечища, пожарища и на други места, най-често в зоната на иглолистните гори. Среща се във всички по-високи планини на България. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Betulae), неразвитите листни пъпки (дрога Gemmae Betulae) и полученият чрез суха дестилация на клоните катран (Pix Betulae). Употребява се и в народната медицина.

1. Листата по краищата правилно осилесто назъбени. Мъжките реси твърди, изправени нагоре. Плодовете включени изцяло в силно бодлива и разпуклива обвивка със зелен цвят → Кестен — Castanea sativa Mill.

1#. Листата по краищата по-силно или по-слабо изрязани. Мъжките ре-си увиснали надолу. Плодът — жълъд, поставен в паничковидна купула, обхващаща само долната му част → вж. 2

2. Листата винаги приседнали (без или почти без дръжка), плодовете върху дълга, на върха изтънена дръжка → Летен дъб — Quercus robur L.

2#. Листата винаги с добре развита дръжка, плодовете приседнали, с къса и дебела дръжка → Зимен дъб — Quercus petraea (Matuschka) Liebl.

Кестен — Castanea sativa Mill.

Дърво, високо до 40 м. Листата елиптично-ланцетни, дълги 8–25 см, широки 5–8 см, назъбени, зъбците шиловидно продължени; дръжката дълга 1,5–3 см. Цветовете събрани в дълги (5–20 см), изправени, класовидни съц-ветия. В горния край на съцветието са разположени много мъжки цветове, с 5-6-делен околоцветник и 10–20 тичинки. Женските цветове са единични или до 3 в групи, разположени под мъжките цветове и имат 5-8-делен околоцветник и 6-гнезден плодник, обхванат отвън от купулата. Всяка купула гъсто покрита с твърди бодливи шипове и съдържа 1 –3 плода с по едно семе. След узряване купулата се разпуква и плодовете опадват (табло 47, фиг. 1).

Образува гори по северните склонове на Беласица, в Славянка над с. Петрово, в Огражден. Срещат се и единични дървета в подножието на Пирин в Западни и Средни Родопи. Изолирано находище има в Западна Стара планина над Берковица. Цъфти през май и юни. Употребява се в народната медицина.

Зимен дъб, горун — Quercus petraea (Matuschka) Liebl. (Qμ. sessils Ehrh.)

Дърво, високо до 40 м. Младите клони с тънка и гладка кора, а стволовете с дебела сиво-кафява, дълбоко напукана кора. Пъпките дребни, дълги до 8 мм, яйцевидни. Листата последователни, широко овални или яйцевидни, дълги 7–12 см, широки 6–9 см, на върха широко заоблени, в основата закръглени до клиновидни, по края плитко до средно дълбоко на-делени или пересто насечени, с 5–8 двойки закръглени до удължени дялове, към върха на петурата постепенно намаляващи. Листната дръжка дълга 12–30 мм. Мъжките цветове разположени поединично върху увиснали реси, дълги 4–8 см, с 6-8-делен околоцветник и 6–10 тичинки. Женските цветове събрани по 2–5, рядко повече, приседнали или на къса до 1 см дръжка, с долен яйчник и стълбче с 3 близалца. Плодът (жълъд) обвит в основата си от чашка (купула), 8–14 мм в диаметър, отвън покрита с дребни, яйцевидно-ланцетни, гъсто пухести, плоски или изпъкнали люспи. Жълъдът яйцевиден, дълъг 3,6–4,5 см, в диаметър 8–25 мм (табло 47, фиг. 2).

Образува обширни чисти насаждения или в примес с други видове. Това е най-често срещаният дъб в България. Разпространен е в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използува кората на клонките и младите стъбла, не по-дебели от 10 см (дрога Cortex Quercus), обелена рано напролет. Употребява се и в народната медицина.

Летен дъб — Quercus robur L. (Qu. pedunculata Ehrh.)

Дърво с тъмносива напукана кора, с голи червеникави клонки, високо до 50 м. Пъпките яйцевидни, дълги 5–7 мм, заострени, покрити с окосмени люспи. Листата последователни, обратно яйцевидни, дълги 8–20 см, широки 3–10 см, неправилно изрязани, към основата стеснени, с ушички, с 5–7 двойки дялове, отдолу влакнести, отгоре голи; листната дръжка дълга 2–7 мм или листата приседнали. Мъжките реси дълги 3–5 см, увиснали, с 5-8-делен зеленикав околоцветник; женските цветове събрани в гроздовидни съцветия на дълга (3–12 см) гола дръжка. Купулата полусферична, 7–14 мм в диаметър, обвита с дребни, широко яйцевидни, керемидообразно наредени люспи. Жълъдът яйцевидно удължен, дълъг 1,5–5 см, в диаметър 7–27 мм (табло 47, фиг. 3).

Предимно в низините, като образува самостоятелни насаждения в примес с други широколистни видове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти през май и юни. Приложението му е както на зимния дъб.

Разгледаните два вида дъб са силно изменчиви, като напоследък редица от вариациите им се приемат от някои автори за самостоятелни видове. Независимо от това те се включват в таблицата за определяне и могат да се използуват като лечебни растения.

Широко разпространени у нас са следните три добре обособени вида: цер (Qu. cerris L.), чиито листа имат при основата си шиловидни прилистници и купулата му е покрита с изкривени назад шипове; благун (Qu. frainetto Ten., Qu. conferta Kit.), чиито листа са едри, приседнали, с ушички, обхващащи клонките; космат или бял дъб (Qu. pubescens Willd.), при който младите клонки и листата са гъсто космати, а листата и плодовете са приседнали.

Полски бряст — Ulmus minor Mill (V. campestris L.)

Дърво, високо до 40 м. Младите клонки голи или редковлакнести с жълтеникава кора, старите клонки голи, обикновено с криловидни коркови образувания, със сиво-кафява кора. Листните пъпки голи. Листата последователни, яйцевидни, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, асиметрични, двойно до тройно напилени, до 8 см дълги и 4 см широки, с вилужно разклонени странични жилки, отгоре голи, отдолу влакнести, на дръжка, дълга 1–1,5 см. Цветовете двуполови, с прост околоцветник, със зеленикав цвят, обикновено 4-5-делен, дълъг около 3 мм, събрани в снопчести съцветия с ципесто, обратно яйцевидно крилце (крилатка), широко до 3 см, с изрез на горната страна, който достига орехчето (табло 47, фиг. 4).

Из широколистни гори главно в низините и в долния планински пояс докъм 1000 м н. в. Цъфти през март и април.

В съвременната медицина се употребява кората (дрога Cortex Ulmi). Намира приложение и в народната медицина.

Хмел — Humulus lupulus L.

Многогодишно тревисто растение с увивно ръбесто стъбло, дълго до 6 м, с къси шипчета, кухо. Листата срещуположни, дълги 10–15 см, дланевидно изрязани на 3–5 дяла, дълбоко сърцевидни при основата си, по ръба напилени, заострени, снабдени с едри ланцетни прицветници; листните дръжки равни или по-къси от листната петура. Цветовете еднополови, двудомни, зеленикави до жълтеникави. Мъжките цветове дребни, около 5 мм в диаметър, с 5-делен околоцветник и 5 тичинки, събрани в къси метличести съцветия, излизащи от пазвите на листата. Женските цветове разположени в пазвите на жълто-зелени листовидни прицветници, които образуват 2–3 см дълги увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряването до 5 см дължина. По вътрешната страна на тези прицветни люспи се намират жълти етеричномаслени жлези. Плодът широко яйцевидно орехче, дълго около 3 мм (табло 48, фиг. 1).

По влажни места, из храсталаци и край реки в цяла България почти до 1000 м н. в. Цъфти май — август. Отглежда се и като селскостопанска култура.

В съвременната медицина се използуват шишарките (дрога Strobili lupuli), които се откъсват преди разцъфтяването, и жлезите (дрога Glan duiae lupuli, Lupulinum). Употребява се и в народната медицина.

Обикновена коприва — Urtica dioica L.

Многогодишно тревисто растение, покрито цялото с парливи вла-синки, с дълго пълзящо разклонено коренище. Цветоносните стъбла изправени, четириръбести, високи до 2 м. Листата срещуположни, продълговато сърцевидни, овални или ланцетни, дълги до 15 см, широки 2–8 см, към върха заострени, по ръба едро назъбени; листната дръжка до половината от дължината на петурата. Прилистниците 4, продълговати, ципести. Двудомно растение с еднополови цветове, разположени в ресовидни съцветия, дълги до 10 см, излизащи от пазвите на горните листа; мъжките реси обикновено изправени, а женските увиснали. Околоцветни-кът на мъжките цветове е от 4 еднакви листчета, на женските цветове двете външни венчелистчета са къси, а двете, вътрешни два пъти по-дълги. Тичинките 4, яйчникът горен. Плодът сухо едносеменно орехче (табло 48, фиг. 2).

Из цялата страна като рудерално растение. Стига почти до алпийския пояс. Цъфти май — октомври.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Urticae), които се берат от май до септември, и коренището (дрога Rhizoma Urticae), което се изкопава през септември. Употребява се и в народната медицина.

1. Околоцветникът 4-делен → Воднопипериче — Polygonum hydropiper L.

1#. Околоцветникът 6-делен → вж. 2

2. Листата със стреловидна основа → Киселец — Rumexacetosa L.

2#. Листата със закръглена, сърцевидна или клиновидна основа → Алпийски лапад — Rumex alpinus L.

Киселец — Rumex acetosa L.

Многогодишно тревисто двудомно растение с изправено голо или окосмено стъбло, високо до 1 м, облистено и разклонено. Листата последователни, приосновните и долните стъблени на дълга дръжка, горните приседнали, яйцевидно продълговати, дълги 3–15 см, широки 1,5–5 см, със стреловидна основа, целокрайни. Над основата на всеки лист стъблото е обхванато от ципесто, по ръба назъбено или нацепено влагалище. Цветовете еднополови, събрани във връхна рехава метлица. Околоцветникът прост, зеленикав, съставен от 6 листчета, разположени в два кръга, закръглени, сърцевидно-яйцевидни до полукръгли; вътрешните снабдени с брадавички, при плодовете се разрастват, като обхващат плода. Тичинките 6, разположени по две. Яйчникът горен, с 3 нишковидни стълбчета, с кичести близалца. Плодът тристенно, лъскаво тъмнокафяво орехче (табло 48, фиг. 3).

Из влажни ливади в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Rumicis acetosae) и листата. Намира широко приложение и в народната медицина.

Алпийски лапад — Rumex alpinus L.

Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо подземно коренище и с, дебел жълтеникъв корен. Стъблото изправено, високо 1 –2 м, разклонено, набраздено, червеникаво или жълтеникаво, в съцветието космато. Приосновните листа с дълга жлебовидна дръжка, с широко яйцевидна форма, леко вълновидни по ръба, едри, със закръглен връх и сърцевидна основа; средните стъблени листа с яйцевидна форма и дръжка, а най-горните са най-дребни, с клиновидна основа, преминаваща в дръжка. Влагалищата едри, белезникави. Цветовете зеленикави, събрани в метличесто съцветие. Цветните Дръжки дълги, извити надолу, съчленени в долната си част. Околоцветникът 6-делен; вътрешните перигонни листчета широко триъгълно овални, дълги 6 мм, широки 4 мм, целокрайни или със слабо вълновиден ръб. без брадавички. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът сухо орехче (табло 48, фиг. 4).

По влажни каменливи места, край кошари и потоци във всички по-високи планини предимно в западната част на страната. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Rumici alpini). Използува се и в народната медицина.

Водно пипериче — Polygonum hydropiper L.

Едногодишно тревисто растение с остър парлив вкус. Стъблото изправено, разклонено, голо, високо до 1 м, често при узряването на плодовете цялото почервенява. Листата последователни, продълговато ланцетни или ланцетни, дълги 5–12 см, широки 1,5–2,5 см, целокрайни, към основата стеснени в къса дръжка (0,5–1,5 см) или почти приседнали, голи. Листните влагалища в основата на листата цилиндрични, ципести, голи по ръба рес-ничести. Цветовете събрани във връхни, увиснали класовидни съцветия.

Околоцветникът 4-делен, зеленикав, на върха червеникав, розов или бял, дълъг 3,5–4,5 мм, със златистожълти до жълтеникави жлези подобни на точки. Тичинките 6 (8). Яйчникът горен. Плодът сухо орехче, дълго 2–3 мм (табло 49, фиг. 1).

По влажни и мочурливи места в пялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Polygoni hydropiperis), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

В нашата страна се срешат редица видове пипериче, някои от които са близки до описания вид, но той се различава по силно лютивия си вкус, липсващ при другите видове.

Сладка трева — Chenopodium L.

1. Цялото растение покрито с жлезисти власинки и в свежо състояние издава силна приятна миризма. Долните листа пересто нарязани, горните до почти цели → Огниче — Ch. Botrys L.

1#. Голи растения или покрити с бял брашнест, лесно изтриващ се налеп → Чувен — СА. bonus-henricus L.

Огниче — Chenopodium botrys L.

Едногодишно тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 70 см, покрито с жлезисти власинки. Листата последователни, в общото си очертание яйцевидни до продълговати, тъпи, с клиновидна основа, неправилно пересто изрязани, на дръжка, дълга до 3 см, най-горните в съц-ветието обикновно целокрайни. Цветовете двуполови, размесени с женски, събрани в пирамидално метличести съцветия по върховете на клонките. Околоцветните листчета 4–5, тесни, яйцевидни, без гръбен ръб, зеленикави, слабо сраснали в основата си, обвиващи изцяло плода. Тичинките 1–5. Яйчникът горен, с две къси стълбчета. Плодът лещовидно сплескан, широк 0,5–0,7 мм (табло 49, фиг. 2).

По каменливи, песъкливи и сухи тревисти места в цялата страна до 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Chenopodii botrys). Намира приложение и в народната медицина.

Чувен — Chenopodium bonus-henricus L.

Многогодишно тревисто растение с дебел, месест многоглавест корен. Стъблата обикновено многочислени, изправени, високи до 80 см, прости или разклонени, зелени или червеникави, с много ръбове; младите клонки с бял брашнест налеп. Листата последователни, едри, триъгълно копиевидни до почти стреловидни в основата си, целокрайни или слабо вълновидни по ръба си, с дръжка, дълга 5–8 см. Цветовете двуполови или само женски, зеленикави, събрани в класовидно-метличести съцветия, в основата им размесени с листа. Околоцветните листчета 4–5, без гръбен ръб, ципести. Ти-чинките 2–5. Яйчникът горен, с 2–3 близалца. Плодът странично сплескан (табло 49, фиг. 3).

По тревисти и каменливи места, около кошари и пладнища, предимно в планините над 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Chenopodii Bonus-henrici), който се изкопава късно през лятото или рано напролет. Намира приложение и в народната медицина.

Изсипливче — Herniaria L.

1. Листата и чашелистчетата голи → Голо изсипливче — Н. glabra L.

1#. Листата и чашелистчетата влакнести → Влакнесто изсипливче — H. hirsuta L.

Голо изсипливче — Herniaria glabra L.

Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто, голо или ситно влакнесто растение с полегнали, от основата си разклонени стъбла. Листата срещуположни, приседнали, целокрайни, малки, дълги 2–7 мм, широки 1–4 мм, елиптични до обратно яйцевидни, с малки ципести прилистници. Цветовете събрани по 5–12 на групи в кълбести или почти класовидни съцветия в пазвите на листата, приседнали. Чашелистчетата 5, в долната си третина сраснали, елиптични или яйцевидни, дълги около 5 мм, зелени. Венчелистчетата също 5, недоразвити до нишковидни, по-къси от чашката. Тичинките 5. Яйчникът горен, почти скрит в цветното легло. Плодът разпуклива кутийка, по-къса от чашката. Отровно! (табло 49, фиг. 4).

По сухите тревисти, песъкливи и каменисти места и по скалите в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Herniariae glabrae), която се събира по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.

Влакнесто изсипливче — Herniaria hirsuta L.

Едногодишно растение със силно разклонено от основата стъбло, с пълзящи, полегнали по земята клонки, покрити с къси власинки. Листата срещуположни, продълговато елиптични, дълги 4–8 мм, широки до 2 мм, тъпи, изцяло или само по ръба влакнести; прилистниците малки, заострени. Цветовете почти приседнали, дълги 1–1,5 мм, събрани в кълбести или удължени съцветия главно по страничните разклонения, Чашелистчетата влакнести, зеленикави, яйцевидни, 5 на брой, дълги до 1,5 мм, в основата си сраснали, заострени, външните две по-едри, всички или поне три от тях завършват с четинки, дълги до 1 мм. Венчелистчетата също 5, съвсем недоразвити, нишковидни, скрити в чашката. Тичинките 2–5, къси. Яйчникът горен, с почти приседнало близалце. Плодната кутийка по-къса от чашката. Отровно! (табло 50, фиг. 1).

По песъкливи и каменливи места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Herniariae hirsutae), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Голото и влакнестото изсипливче не трябва да се смесват при събирането!

Кукуряк — Helleborus odonis W. К.

Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо коренище, със стъбло, високо до 60 см. Приосновните листа (най-често един) презимуващи, с дълга дръжка, дланевидни изрязани на 5–13 овално ланцетни, остро назъбени дяла; стъблените по-дребни, приседнали. Цветовете жълто зелени, 2–4 на брой, 5–7 см в диаметър. Чашката 5-листна, едра, зелена, запазваща се при узряването на плодовете. Венчелистчетата 8–12, недоразвити и превърнати в нектарници, много по-малки от листчетата на чашката. Тичинките много. Плодниците 3–8, с горен яйчник. Плодът сборен, съставен от сраснали в основата си плоски мехунки. Отровно! (табло 50, фиг. 2).

Из храсталаци и поляни в предпланинския и планинския пояс в цялата страна почти до 1800 м н. в. Цъфти февруари — април.

В съвременната медицина се използуват корените и коренището (дрога Rhizoma et Radix Hellebori). Прилага се и в народната медицина.

Шапиче — Alchemilla vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо тъмнокафяво коренище и изправено голо или влакнесто разклонено стъбло, високо до 50–60 см. Приосновните листа на дълга дръжка (до 20 см), в общото си очертание закръглени до бъбрековидни, в различна степен дланевидно разделени на 7–11 дяла, които са изцяло или само във връхната си част назъбени; стъблените листа със значително по-къси дръжки, най-горните приседнали. Цветовете дребни, зеленикави, без прицветни листа, събрани в сенниковидни съцветия. Венчето липсва. Чашката съставена от два кръга с по 4, рядко с по 5 листчета, като листчетата на външния кръг са почти два пъти по-къси от тези на вътрешния. Тичинките 4 (5). Яйчникът един, горен, с нишковидно стълбче, с топчесто близалце. Плодът сплескано яйцевиден, на върха заострен, затворен в хрущялното цветно легло (табло 50, фиг. 3).

По влажни места, торфища, край потоци в планините над 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Alchemillae) или цялото растение (Herba Alchemillae), които се събират по време на цъфтежа. Понякога се изваждат заедно с коренището. Намира широко приложение и в народната медицина.

Видът е силно полиморфен. У нас е представен с редица вариации (често определяни като видове), трудно различими дори и от специалисти. Те нямат практическо значение във връзка с билкосъбирането.

Обикновен пролез — Mercurialis perennis L.

Многогодишно тревисто растение с просто, неразклонено стъбло, високо 15–45 см, в долната си част почти голо, нагоре окосмено. Листата срещуположни, елиптично ланцетни до елиптични, дълги 3–10 см, назъбени, заострени, в основата клиновидни, на дълга дръжка (до 4,5 см), слабо ресничести, с дребни бели ципести прилистници. Двудомно растение с еднопо-лови цветове, събрани в класовидни съцветия. излизащи от пазвите на листата, с прост околоцветник, съставен от 3 чашелистчета, дълги около 2 мм, голи. Венчелистчетата липсват. Мъжките цветове с около 10 тичинки, събрани по няколко и почти приседнали по дължината на прекъснатото съцветие, което е дълго 3–8 см. Женските цветове с горен яйчник и две нишковидни близалца, събрани по 1–4 върху добре развита обща дръжка, дълга до 3 см, която при плодовете се удължава. Плодът сплесната кълбеста кутийка, широка 6–7 мм, с корави власинки. Отровно! (табло 51, фиг. 1).

По влажни и сенчести гористи места в предпланините и планините в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина, а по-рано се е използувал и в официалната медицина.

1. Прилистниците твърди, превърнати в бодливи шипове. Плодът кръгла, суха, плоска и широко крилата кокичка → Драка — Valiums spina-christi Mill.

1#. Прилистниците меки, небодливи. Плодът топчеста кокичка с кожест или месест околоплодник → вж. 2

2. Бодлив храст с къси клонки, към върха шиловидно заострени. Листата срещуположни, назъбени → Слабителна зърника — Rhamnus catharticus L.

2#. Небодлив храст с последователни целокрайни листа → Зърнастец — Frangula alnus Mill.

Драка — Paliurus spina-christi Mill. (P. aculeatus Lam.)

Силно разклонен храст, висок 2–3 м. Листата последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, дълги 2–4 см, широки 1,5–3 см, тъпи или късо заострени, в основата закръглени или слабо сърцевидни, неясно ситно назъбени до целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки дълги до 1 см, 2–4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците видоизменени в 2 твърди, къси кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият по-къс и извит назад. Цветовете дребни, 2–4 мм в диаметър, двуполови, събрани в пазвени гроздовидни съцветия, жълтеникавозелени; чашката и венчето с по 5 листчета. Тичинките 5. Яйчникът полудолен, почти напълно сраснал с цветното легло. Плодът суха неразпуклива кокичка с 2–3 семена, обхваната от сухо, по края вълновидно плоско ципесто крило, 2–3 см в диаметър, със светложълт до кафяв цвят (табло 51, фиг. 2).

По сухи каменливи места и из храсталаци, навсякъде в по-топлите части на страната докъм 600 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Paliuri). Използува се и в народната медицина.

Слабителна зърника — Rhatnnus catharticus L.

Храст или неголямо дръвче, високо 4–6 м, с къси клонки, някои от които бодливи. Листата срещуположни, яйцевидни до елиптични, от всяка страна с по 3–4 дълговидни жилки, дълги 3–7 см, широки 2–3 см, на върха тъпи, по края късо напилено назъбени, с дръжка, дълга 1–2 см. Цветовете еднополови, зеленикави, по 10–15 в снопче в пазвите на листата, дълги 4–5 мм, на дръжки, дълги 5–8 мм. Чашката и венчето с по 4 листчета; мъжките цветове с по 4 тичинки, женските с полудолен 3-4-гнезден яйчник. Плодът сочен, костилков, черен и блестящ, дълъг 6–8 мм (табло 51, фиг. 3).

Из храсталаците в цялата страна предимно край реките докъм 1200 м н. в. Цъфти през май и юни.

В съвременната медицина се използуват узрелите черни плодове (дрога Fructus Rhamni catharticae), листата (дрога Folia Rhamni catharticae) и кората (Cortex Rhamni catharticae). Употребява се и в народната медицина.

Зърнастец — Frangula alnus Mill. (Rhamnus frangula L.)

Храст или ниско дръвче с гладка сиво-кафява лъскава кора, високо 5–7 м. Младите клонки червено-кафяви, с белезникави хоризонтални лещанки. Листата последователни, елиптични до обратно яйцевидни, дълги 4–7 см, широки 2–4 см, отначало влакнести, по-късно голи, целокрайни, с пересто жилкуване, със 7–9 прави жилки от всяка страна, с къса дръжка (до 1,5 см). Цветовете единични или по 2–7 в пазвите на листата, дребни, дълги 3–4 мм, бледозелени, двуполови, 5-делни, на дръжка, дълга до 1,5 см. Чашката гола. Тичинките 5. Яйчникът полудолен. Плодът сочен, топчест, костилковиден, отначало зелен, след това червен, а при узряването черен, 6–10 мм в диаметър (табло 51, фиг. 4).

По влажни храсталачни места и край реки почти в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се употребява изсушената кора от млади стъбла и клони (дрога Cortex Frangulae), които се обелват напролет преди появяването на листата. Кората се употребява, след като отлежи една година или след като се изсуши при 100 °С в продължение на един час. Намира широко приложение и в народната медицина.

Поради това че кората се събира преди разлистването, тя често се бърка с кора от елша, върба, с някои видове зърника и др. Кората на зърнастеца се различава лесно от кората на зърниката по това, че при поставяне във вода и загряване се оцветява вишневочервено, а зърниката — керемиденооранжево. Зърнастецът се различава от тези храсти и дървета и по това, че когато леко се остърже горният пласт на кората му, се вижда червен пласт, който при посочените видове е зелен или кафяв.

Бръшлян — Hedera helix L.

Пълзящ храст със стъбло, дълго до 30 м, с многобройни добавни (хватателни) корени по него. Листата последователни, вечнозелени, кожести и лъскави, от два типа — целокрайни, дълги до 12 см, с елиптична или обратно яйцевидна форма под съцветията, и 3-5-делни, дълги до 15 см по вегетативните клонки, с листна дръжка, не по-дълга от петурата, без прилистници. Цветовете обикновено двуполови, зеленикавожълти, събрани в сенници, образуващи гроздовидни съцветия, разположени по върховете на клонките. Чашката от 5 ситни зъбчета или почти липсва. Венчелистчетата дълги 3–5 мм, 5 на брой. Тичинките 5, по-къси от венчелистчетата. Плодникът с долен или полудолен яйчник, 5-гнезден, с 5 сраснали стълбчета. Плодовете кълбести, при узряването тъмновиолетови или черни, 8–10 мм в диаметър, с 2–5 семена, които узряват на следващата година. Отровно! (табло 51, фиг. 5).

Из гори и сенчести места, по-рядко и по скали в цялата страна почти до 1500 м н. в. Цъфти през август и септември.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Hederae), които се берат по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Планински ясен — Fraxinus excelsior L.

Дърво, високо до 40 м, със сива или сиво-кафява гладка кора. Пъпките черни. Листата срещуположни, с дръжка, нечифтоперести, едри, дълги до 40 см, съставени от 7–17 приседнали листчета, дълги 4–12 см, широки 1,5–5 см, продълговато овални, продълговато ланцетни и ланцетни, остро назъбени, към основата целокрайни, заострени, без прилистници. Цветовете събрани по много в метличести съцветия, които излизат от пазвите на миналогодишните листа и се развиват преди разлистването. Цветовете двуполови, мъжки и женски, всички без чашка и венче. Двуполовите цветове имат горен яйчник, с удължено стълбче и две тичинки. В женските цветове има само плодник, а тичинките са недоразвити или липсват. Мъжките цветове имат само 2 тичинки. Плодът е плоска крилатка, продълговато елиптична, дълга 3,5–4,5 см, широка до 1 см, в основата разширена, където е включено семето (табло 52, фиг. 1).

Среща се в широколистни гори главно в предпланините и планините докъм 1200 м н. в. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Fraxini) и кората на стъблото (Cortex Fraxini). Използува се и в народната медицина.

Бодлив залист — Ruscus aculeatus L.

Ниско полухрастче със силно разклонено стъбло, високо 30–60 см, с пълзящо коренище. Крайните клонки плоски, листоподобни, дълги 1 –3 см, широки 5–10 мм, широко ланцетни, на върха бодливо заострени; върху тях са разположени недоразвитите листа, които имат вид на люспици. Цветовете еднополови, двудомни, разположени по един или по няколко върху средната жилка на листовидните клонки в пазвата на едвам забележим прицветник. Околоплодникът прост, зеленикав, дълъг до 2 мм, с 6 листчета, разположени в два кръга, като вътрешните са по-къси от външните. Тичинките 3. Яйчникът горен, с късо стълбче. Плодът месеста червена ягода (табло 52, фиг. 2).

Из гори и храсталаци предимно в по-топлите части на страната докъм 900 м н. в. Цъфти през март и април.

В съвременната медицина се използуват корените и коренището (дрога Radix et Rhizoma Rusci). Употребява се и в народната медицина.

Брей — Tamus communis L.

Многогодишно растение с месесто грудесто коренище, дълго до 20–30 см, широко 5–10 см, с външен кафяв корков пласт и белезникава слузеста сърцевина. Стъблото тревисто, увивно, дълго 1 –3 м. Листата последователни, едри дълги 8–14 см, широки 4–11 см, обратно яйцевидни до бъбрековидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, с дълга дръжка. Цветовете еднополови, двудомни, бледозеленикави, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблени листа. Околоцветникът с 6 листчета, при мъжките цветове сраснали почти до върха си във вид на звънче с диаметър до 6 мм, с 6 зъбеца, а при женските цветове листчетата сраснали само в основата си. Тичинките 6. Яйчникът долен, със стълбче, разделено на 3, и завити надолу близалца. Плодът червена ягода. Отровно! (табло 52, фиг. 3).

Из гори и храсталаци предимно в по-топлите части на страната докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува подземната част (дрога Rhizoma Tami), която се изкопава през есента. Употребява се и в народната медицина.

Пирей — Agropyrum repens (L. j Р. В.)

Многогодишно тревисто растение с дълги пълзящи подземни издънки. Стъблата изправени, високи 50–150 см. Листата плоски, широки 4–8 мм, голи или отгоре влакнести и грапави, с голи или влакнести влагалища, с успоредно жилкуване. Езичето късо, до 1 мм, като якичка. Класът изправен, дълъг 10–15 см, с гола или ресничеста нечуплива ос. Цветовете събрани в многобройни класчета, раздалечени или слабо припокриващи се, овално ланцетни, дълги 8–16 мм, с 4–7 цвята. Всяко класче обвито с по две плеви, почти еднакви, постепенно заострени, често с осилче, ланцетни, дълги 7–12 мм, голи. Цветовете просто устроени — всеки цвят има по две плевици (горна и долна), обхващащи 3-те тичинки и плодника, който е с горен яйчник; долната плевица 9–11 мм, заострена или преминаваща в къс до 6 мм осил, горната плевица по-къса. Плодът зърно (табло 52, фиг. 4).

Среща се из тревисти места, пасища, ливади, храсталаци и др. в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използуват подземните издънки (дрога Rhizoma Graminis), които се изкопават през есента или напролет. Употребява се и в народната медицина.

Троскот — Cynodon dactylon (L.) Pers.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и дълги подземни и надземни издънки. Стъблата възходящи или изправени, високи до 50 см, разклонени от основата си. Листата линейни, широки 2–3 мм, по ръба остро грапави, голи или окосмени, с успоредно жилкуване; езичето късо, ресничесто. Съцветието с 3–7 класовидни клонки, дълги 3–5 см, излизащи от една точка. Класчетата едноцветни, наредени в два реда от едната страна на клонките, странично сплескани. Плевите дълги 2–2,5 мм, равни помежду си, синкави, на върха си осилесто заострени. Плевиците по края и на гърба си ресничести (табло 53, фиг. 1).

Широко разпространено е по песъкливи и тревисти места, пасища и на други места в цялата страна докъм 1000 м н. в., най-често като плевел. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват подземните части на троскота (дрога Rhizoma Graminis italici), които се изваждат рано напролет или през втората половина на лятото до есента. Използува се и в народната медицина.

Акорус — Acorus calntus L.

Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище, дълго до 1,5 м и дебело до 3 см, със силна приятна миризма. Стъблото изправено, слабо разклонено, триръбесто, високо 50–150 см. Листата линейно мечовидни, дълги 60–100 см, широки до 3 см, в основата си с широко ципесто влагалище, което по края е червено-виолетово. Съцветието жълтозелени-каво, цилиндрично, дълго 4–12 см, подобно на царевичен кочан, с многобройни дребни цветчета, разположено косо отстрани, като над него продължава покривният лист (покривалото). Околоцветникът съставен от 6 продълговати, на върха закръглени, обратно яйцевидни листчета, по-широки, отколкото дълги. Тичинките 6. Плодът суха, удължена многосеменна червена ягода (табло 53, фиг. 2).

По мочурливи места край р. Искър в Самоковско и Софийско поле и в Казанлъшко. У нас се среща само като пренесено растение. Цъфти май — юли.

За лечебни цели в съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizoma Calami), което се изкопава през есента.

Петнист змиярник — Arum maculatum L

Многогодишно тревисто растение с овална или цилиндрична подземна грудка, от която излизат 2–3 стреловидни или копиевидни листа, дълги 15–40 см, разположени на тънка дълга дръжка (в основата си разширена във влагалище), които обгръщат цветоносния стрък. Цветовете еднополови, събрани в съцветие месест кочан, обвит с покривен лист; женските разположени в долната част на кочана, съставени само от едногнездни яйчници, мъжките разположени по-горе, съставени от 3–4 прашника. Между мъжките и женските и над мъжките цветове се намират нишковидни придатъци. Покривният лист отвън е зеленикав, по края в долната си част ярко или тъмночервено обагрен, стеснен, после широко разперен и в горния си край кафяво-виолетов. Плодът оранжево-червена сочна ягода. Отровно! (табло 53, фиг. 3).

Из сенчестите гористи места предимно в планинския пояс почти в цяла България. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използуват свежите грудки (дрога Tubera Ari maculati), които се изваждат, преди да се развият листата. Действието на изсъхналите грудки е слабо. Има широко приложение и в народната медицина.

У нас се срещат още два вида змиярник, грудките на които се използуват в медицината. Това са източният змиярник (A. orientate Mill.), чиито грудки са закръглени и сплескани, и италианският змиярник (А. italicum Mill.), при който обвивният лист в горния си край е бял.