Разпознаване и събиране на билки

Врабчови чревца — Stellaria media (L.) Vill.

Едногодишно или двугодишно растение с полегнало или приповдигащо се стъбло, с една космата ивица. Листата срещуположни, долните яйцевидни, заострени, дълги до 2 см, широки до 1 см, с дръжка, дълга до 1,5 см, горните приседнали, всички голи. Цветовете събрани в топчести съцветия, най-често жлезисто влакнести, на дълга дръжка, с тревисти листовидни прицветници. Чашката 5-делна, венчелистчетата също 5, бели, дълбоко двуделни, равни или по-къси от чашката, понякога липсват. Тичинките 3–5 (10). Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът удължена кутийка, по-дълга от чашката (табло 54, фиг. 1).

Среща се по влажни места, горски поляни, край пътищата като бурен, из нивите като плевел, докъм 1500 м н. в. Цъфти от ранна пролет до късна есен. Употребява се в народната медицина.

Забележка. Сапунче — Saponaria officinalis L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Обикновен повет — Clematis vitalba L.

Стъблото дървенисто, катерливо (по други дървета), дълго до 30 м. Листата срещуположни, просто перести, на дълга дръжка, с 3–9 овални, по-рядко линейно-ланцетни, целокрайни или едро назъбени листчета, с дръжка, дълга 0,5–2 см. Цветовете бели, на дълга дръжка, събрани в сложни мет-личести съцветия, връхни или излизащи от пазвите на листата. Околоцвет-никът прост, венчевиден, от 4 (рядко 5) продълговати, тъпи, гъсто бело-влакнести листчета, дълги 6–10 мм. Тичинките много на брой, почти равни на околоцветника. Плодниците влакнести, много на брой, с горен яйчник, с дълго стълбче. Цветното легло влакнесто. Плодът сборен, от много сплескани орехчета, покрити с власинки. Отровно в свежо състояние! (табло 54, фиг. 2).

Из храсталаци и гори в цяла България докъм 1200 м н.в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Clematis vitalbae), коренът (дрога Radix Clematis vitalbae) и цветовете (дрога Flores Clematis vitalbae). Използува се широко и в народната медицина.

1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2

1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 4

2. Листата цели, назъбени → Лъжичина — Alliaria officinalis (MB) Cav. et Grande

2#. Листата перести → вж. 3

3. Шушулката сплескана, права. Семената във всяко гнездо разположени в един ред → Ливадна горва — Cardaminepratensis L.

3#. Шушулката подута, цилиндрична, извита. Семената във всяко гнездо разположени в две редици → Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.

4. Листата обгръщат стъблото със сърцевидната си или стреловидна основа → вж. 5

4#. Листата стеснени към основата си или с дръжка и не обгръщат стъблото → Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.

5. Плодът триъгълен, най-широк на върха си → Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris Med.

5#. Плодът (без да се гледат криловидните му израстъци, ако има такива) овален или елиптичен → вж. 6

6. Съвършено голо растение. Гнездата на плода с по 1–8 семена → Попова лъжичка — Thlaspi arvense L.

6#. Листата покрити с власинки. Гнездата на плода с по едно семе → Родилна трева — Cardariadraba (L.) Desv.

Лъжичина, чеснова трева — Alliaria officinalis (MB.) Cav. et Grande

Двугодишно растение с изправено стъбло, високо до 120 см, ръбесто набраздено, в долната си част разсеяно окосмено с разперени дълги власинки, в горната част голо. Приосновните и долните стъблени листа с дълга дръжка (до 12 см), бъбрековидни до сърцевидни, вълнообразно назъбени до целокрайни, останалите стъблени триъгълно сърцевидни, на къса дръжка, дълга 5–17 см, широки 4–15 см. Съцветието щитовидно, по-късно при плодовете се удължава и става гроздовидно. Цветните дръжки тънки, голи, почти равни на чашката. Чашелистчетата 4 на брой, дълги 2,5–4 мм, с бяла ципеста ивица по ръба си. Венчелистчетата 4, бели, дълги 5–8 мм, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинките 6 (от тях две по-къси). Яйчникът горен. Шушулката продълговата, слабо 4-стенна, дълга 2–8 см, четириръбеста, слабо прищъпната като броеница, заострена. Цялото растение има специфична миризма на чесън (табло 54, фиг. 3).

Из гори и сенчести храсталаци предимно в планините докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се употребява цялото растение (дрога Негba Alliariae), което се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.

Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се кухо и голо стъбло, високо до 60 см, вкореняващо се по намиращите се до почвата възли. Листата нечифтоперести, на дълга дръжка, долните с 1–3, горните с 5–9 листчета, закръглени до елиптични, назъбени до целокрайни, с къса дръжка. Цветовете на дръжки, дълги 5–8 мм, събрани в гроздовидни съц-ветия по върховете на стъблата. Чашелистчетата 4, широко разперени, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата също 4, бели, дълги 4–6 мм. Тичинките 6 (4 + 2), с виолетови дръжки и жълти прашници. Яйчникът горен, с едно стълбче. Плодът подут, цилиндричен, извит, дълъг 13–18 мм. Семената във всяко гнездо наредени в две редици.

По влажни места и край водоеми в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти април — октомври.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Nasturtii). Намира приложение и в народната медицина.

Ливадна горва — Cardamine pratensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено голо стъбло, високо 20–50 см, обикновено неразклонено, в основата си с розетка от листа. Листата нечифтоперести, приосновните с дълга дръжка, с 1–7 двойки овални до бъбрековидни голи листчета, целокрайни или с малки зъбци, с къса дръжчица; връхното листче по-голямо, стъблените листа приседнали или с къса дръжка, с 2–5 двойки продълговати или линейни, целокрайни приседнали листчета. Съцветието отначало щитовидно, по-късно гроздовидно удължено, с 8–20 цвята, с къса дръжчица, дълга 1 –2 см. Чашелистчетата 4, овални, дълги около 3 мм. Венчелистчетата 4, дълги до 15 мм, бели или бледорозови. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, с едно стълбче. Плодът права шушулка, дълга 2–4 см, сплескана и при разпукването й капачетата й се извиват назад (табло 54, фиг. 4).

По влажни места в низините. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris (L.) Med.

Едногодишно или двугодишно растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо 20–50 см, голо или меко влакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжка, цели, назъбени или пересто наделени, стъблените приседнали, последователни, цели или неправилно изрязани, с 2 израстъка, приличащи на ухо, които обхващат стъблото. Цветовете бели, събрани в гроздовидно съцветие, което при плодовете силно се удължава. Чашката с 4 листчета, дълги 1–2 мм, яйцевидни или ланцетни, с бял ципест ръб. Венчелистчетата също 4, бели, дълги 2–3 мм, на върха си закръглени и вдлъбнати, с едно шипче, често розови или липсват. Тичинките 6, от които 2 по-къси, както е при всички видове от това семейство. Яйчникът горен. Шушулчиците триъгълни, дълги 6–9 мм, леко врязани на върха си (табло 54, фиг. 5).

Среща се по сметища, край пътища и др. докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — ноември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Bursae pastoris). Има широко приложение и в народната медицина.

Попова лъжичка — Thlaspi arvense L.

Едногодишно голо растение с изправено стъбло, високо до 60 см, просто или разклонено в горната си част. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжки, обратно овални; стъблените приседнали, продълговати, в основата с ушички, обхващащи стъблото, всички повече или по-малко назъбени. Съцветията гроздовидни, след прецъфтяването удължени. Чашелистчетата 4, дълги около 1–2 мм. Венчелистчетата също 4, бели, обратно яйцевидни, дълги 3–4 мм. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, стълбчето едно. Плодовете 10–16 мм в диаметър, сплескани, с широки (около 3 мм) крила и късо стълбче на върха (табло 55, фиг. 1).

Из ниви, орници, край пътища и др. в цялата страна докъм 1000 мн. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Родилна трева — Cardaria draba (L. j Desv. (Lepidum draba L.)

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, покрито с власинки, високо 15–90 см, в горната си част щитовидно разклонено. Приосновните листа стеснени в дръжка, едро назъбени до лировидно наделени; средните и горните стъблени листа приседнали, обратно овални до ланцетни, дълги до 6 см, широки до 4 см, със сърцевидната си основа обхващащи стъблото. Съцветията щитовидни. Чашелистчетата 4, голи, дълги 1,5–2 мм, с бял ципест ръб. Венчелистчетата 4, бели, дълги около 4 мм. Яйчникът горен, с едно стълбче. Шушулчиците дълги 3–4,5 мм, широки 3,5–5,0 мм, обратно сърцевидни, без издадени странични ръбове (табло 55, фиг. 2).

Из пустеещи и буренясали места, покрай сгради, пътища и на други места в цялата страна. Разпространено е докъм 1000 м н. в. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.

Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение със силно разклонени и полегнали или приповдигащи се стъбла, високи до 30 см. Листата голи, дълбоко пересто разсечени, с продълговати ланцетни, целокрайни или нарязани делчета. Цветовете събрани в сбити съцветия, срещуположни на листата. Цветните дръжки дълги до 2 мм. Цветовете бели, с чашка и венче с по 4 листчета, дълги около 2 мм. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, с едно стълбче. Шушулчиците сплескани, дълги 2–3 мм, бъбрековидни, силно мрежесто набръчкани или брадавичести (табло 55, фиг. 3).

Край пътища, по пустеещи места, сметища и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Бяла тлъстига — Sedum album L.

Многогодишно тревисто, голо растение, разклонено от основата си, от която излизат стелещи се безплодни, гъсто облистени издънки и изправени цветоносни стъбла, високи 5–20 см. Листата дълги 4–12 см, последователни, полуцилиндрични, приседнали. Съцветията гъсти, щитовидни, силно разклонени. Цветовете многобройни, с дръжка, дълга 1–4 мм. Чашелистчетата 5, голи, в основата си сраснали, тъпи. Венчелистчетата 5, дълги 3–4 мм, 3–4 пъти по-дълги от чашелистчетата, заострени, удължено ланцетни, бели или понякога с розови жилки. Тичинките 10, почти равни на венчето, с червени бъбрековидни прашници. Яйчникът горен. Плодът сборен, от 5 мехунки, дълги до 4 мм (табло 55, фиг. 4).

По каменливи места и скали докъм 2500 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Кръглолистна каменоломка — Saxifraga rotundifona L.

Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище и изправени голи или жлезисто влакнести разклонени стъбла, високи 15–70 см. Приосновните листа на дълга дръжка, закръглено бъбрековидни до почти кръгли, дълги 3–8 см; стъблените листа по-малки и малко на брой, всички едро закръглено назъбени, често отдолу синкавочервеникави. Цвето-носните стъбла високи до 60 см, обикновено разклонени, с прости или жлезисти власинки до почти голи. Съцветието рехава метлица, с цветни дръжки, дълги около 2,5 см, с прицветници, дълги 3–4 мм. Чашелистчетата 5, свободни, дълги 2–3 мм, заострени. Венчелистчетата 5, дълги 5–10 мм, обикновено 2–3 пъти по-дълги от чашката, широко елиптични, бели, с червени точки, целокрайни. Тичинките 10. Яйчникът горен, с две разперени стълбчета. Плодът многосеменна кутийка, дълга 4,5–6 см (табло 55, фиг. 5).

По влажни сенчести гори, каменливи места, мочурливи ливади, край планински поточета в планините на Югозападна България, Витоша, Рила, Осогово, Пирин, Беласица, Славянка, Стара планина и др. почти до 2700 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Росица — Pamassia palustris L.

Многогодишно, напълно голо тревисто растение, обикновено с единично неразклонено стъбло, високо 5–50 см. Почти всички листа са събрани в приосновна розетка, на дълга дръжка (2–10 см), овални, дълги до 4 см, широки до 3 см, в основата сърцевидни, целокрайни; стъблените обикновено единични, приседнали, обхващащи стъблото. Цветовете единични, 15–30 мм в диаметър, бели, на върха на стъблото. Чашката дълбоко 5-делна, дълга 6–8 мм. Венчелистчетата също 5 на брой, дълги 5–15 мм, тъпи. Тичинките 10, 5 от които без прашници и са разположени между другите. Яйчникът горен, с 4 почти приседнали близалца. Плодът кутийка, разпукваща се на 4 дяла (табло 55, фиг. 6).

Из мочурливи ливади, торфища, край планински потоци. Среща се доста често по всички планини от подножието им почти до 2000 м н. в. Цъфти през юли и август. Употребява се в народната медицина.

1. Изправени или дъговидно извити до катерливи храсти → вж. 2

1#. Тревисти растения и полухрасти → вж. 5

2. Плодниците разположени върху изпъкнало цветно легло и при узряването стават месести, черни или червени → Къпина — Rubus L.

2#. Плодниците разположени вътре в дълбоко вдлъбнато цветно легло и при узряването стават сухи, а стените на цветното легло месести, червени → Шипка — Rosa L.

3. Полухрасти, чиито стъбла умират всяка есен. Стъблата с твърди, остри, често сърповидно извити шипчета → Малина — Rubus idaeus L.

3#. Тревисти растения. Стъблата без шипове → вж. 4

4. Чашката с един кръг листчета. Листата перести → Орехче — Filipendula Mill.

4#. Чашката с два кръга листчета (двойна чашка) → Ягода — Fragaria vesca L.

Орехче — Filipendula Mill.

1. Приосновните листа с 2 — 5 двойки листчета, широки 1,5 см и повече и между тях дребни назъбени листчета. Венчелистчетата дълги 2–5 мм → Брястолистно орехче — F. ulmaria (L.) Maxim.

1#. Приосновните листа с многобройни (над 8 двойки) дребни, пересто нарязани листчета, по-тесни от 1 см, еднакви. Венчелистчетата дълги 5–9 мм → Ливадно орехче — F. vulgaris Moench.

Ливадно орехче — Filipendula vulgaris Moench. (F. hexapetala Gilib.)

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидни или почти сферично задебелени адвентивни корени. Стъблото изправено, високо до 80 см, голо, в горната си част разклонено. Приосновните листа нечифтоперести, с 8–25 двойки големи листчета, като между всеки две двойки има по две малки листчета (всяко голямо листче е дълго 0,5–2 см), продълговати, дълбоко назъбени до пересто наделени, отгоре голи, отдолу по жилките влакнести. Прилистниците едри, назъбени. Съцветията метличести, връхни, дълги 3—10 см. Чашелистчетата обикновено 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели, рядко бледорозови, обикновено по 6 (5), дълги 5–9 мм. Тичинките многобройни. Яйчниците 9–12, свободни. Плодовете сборни, мехунки, дълги 3–4 мм, прави, влакнести (табло 56, фиг. 1).

Из ливади в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Брястолистно орехче — Filipendula ulmaria (L.) Maxim.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и нишковидни корени. Стъблото изправено, високо до 2 м, в горната си част разклонено, голо или влакнесто, гъсто облистено. Приосновните листа нечифтоперести, с 2–5 двойки големи листчета, дълги 2–8 см, широко яйцевидни, заострени, напилени до врязани, връхното дълбоко триделно между тях дребни листчета, всички най-често силно окосмени. Цветовете дребни, 6–8 мм в диаметър, събрани в гъсти метличести съцветия, дълги до 25 см. Чашелистчетата 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели или жълтеникавобели, 5 или 6, обратно яйцевидни. Тичинките много, два пъти по-дълги от венчелистчетата. Яйчниците 6–10, кълбести, приседнали. Плодните мехунки дълги 3–4 мм, голи, спирално извити (табло 56, фиг. 2).

Край планински потоци и по влажни ливади в Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Осогово, Софийско поле докъм 2500 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се използуват връхните части (дрога Негba Ulmariae), които се събират в началото на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Къпини, малина — Rubus L.

1. Листата перести, с 5–7 листчета. Плодовете червени (рядко жълти), при узряването си се отделят от цветното легло и вътре се получава кухина → Малина — R. idaeus L.

1#. Листата дланевидни. Плодовете черни, сраснали с цветното легло и се отделят заедно със сърцевината му → Къпина — R. sp. Diversae

Малина — Rubus idaeus L.

Полухраст, висок до 2,5 м. Образуваните през дадена година стъбла са тревисти, със синкавозелен налеп, безплодни и с къси, тънки шипчета. През втората година те вдървеняват, цъфтят и след образването на плодовете умират, а пълзящото коренище дава нови издънки. Листата последователни, нечифтоперести, с 5–7 листчета, рядко тройни, отгоре почти голи, сиво-зелени, отдолу прилегнало сребристо наплъстени; листчетата продълговати до яйцевидни, заострени, неравномерно остро напилени, страничните почти приседнали, връхното по-едро. Цветовете събрани по няколко в метличести съцветия. Цветовете бели, около 1 см в диаметър, на дръжка. Чашката и венчето с по 5 листчета. Тичинките и плодниците по много. Плодът сборен, червен, съставен от многобройни костил-кови плодчета, лесно се отделя от коничното цветно легло (табло 56, фиг. 3).

По скалните сипеи, сечища, пожарища, каменливи склонове и храсталаци в цялата страна докъм 2500 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi idaei) и плодовете (дрога Fructus Rubi idaei). Широко се използува и в народната медицина.

Къпини — Rubus sp. Diversae

Почти всички останали видове от рода Rubus. които са храсти и имат черни плодове, трайно свързани с цветното легло, от което не се отделят, са известни на нашия народ под името къпини, като почти не се различават отделните видове. У нас са известни голям брой видове къпини. Стъблата им са вдървенели, дъговидно извити, полегнали или почти изправени, рядко катерливи, покрити с твърди бодливи шипчета. Листата им са последователни, дланевидни, с 5–7 листчета, рядко тройни, голи или влакнести, назъбени, заострени към върха. Цветовете им са събрани в малкоцветни гроздовидни съцветия. Цветното легло е изпъкнало и по ръба му са разположени чашката и венчето. Чашката с 5 листчета, запазващи се при плода. Венчелистчетата също 5, бели при повечето видове, рядко до тъмночервени, например кървавочервената къпина — R. sanguineus Friv. Тичинките и плодниците многобройни. Плодовете сборни, съставени от многобройни костилкови плодчета (табло 56, фиг. 4).

Срещат се из сечища, горски храсталаци, горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфтят май — октомври.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi fruticosi), плодовете (дрога Fructus Rubi fruticosi) и коренът (Radix Rubi fruticosi), който се изкопава късно през есента, а листата се събират през лятото. Намират широко приложение и в народната медицина.

Забележка. Шипка — Rosa canina L. (b)k. при билки с червени и розови цветове).

Ягода — Fragaria vesca L.

Многогодишно тревисто растение с късо кафяво коренище и дълги пълзящи надземни издънки, които се вкореняват. Листата почти само приосновни, тройни, с дълга дръжка (до 20 см), влакнести: листчетата дълги 1–6 см, широки 2,5–3,5 см, овални до ромбични, назъбени; при-листниците ланцетни, целокрайни, дълго заострени. Цветоносните стъбла високи 5–30 см, безлистни, почти изправени, по-дълги от листата, окосмени. Цветовете около 15 мм в диаметър, бели. Чашката двойна, с по 5 заострени, влакнести, еднакво дълги листчета. Венчелистчетата 5, дълги до 10 мм, свободни. Тичинките 20. Яйчниците многобройни, голи. Цветното легло след прецъфтяването се разраства и образува месеста, отвън червена лъжлива ягода, по повърхността на която са враснали дребните плодчета — орехчетата. Чашката остава при плода, разперена.

Из гори, храсталаци, горски поляни и скални сипеи в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Fragariae), които се събират от май до август, и плодовете (дрога Fructus Fragariae). Намира широко приложение и в народната медицина.

Орнична детелина — Trifolium arvense L.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено влакнесто стъбло, високо 10–40 см. Листата последователни, тройни, с дръжка, чиято дължина е различна и постепенно намалява нагоре, като най-горните листа са приседнали. Листчетата продълговато линейни, дълги 1–2 см, широки 2–4 мм, целокрайни или в горната си част ситно назъбени. Прилистниците ланцетни, целокрайни, ципести, повечето червеникави. Цветовете бели или бледорозови, събрани в яйцевидни, сферични или цилиндрични главички, дълги 1,5–4 см, почти приседнали, а дръжката на съцветието е равна или по-дълга от главичката. Чашката тръбеста, дълга 5–9 мм, с 5 шиловидни зъбеца. Венчето около 2 пъти по-дълго от чашката, след прецъфтяването светлокафяво. Тичинките 10. Плодът боб (табло 57, фиг. 1).

По сухи тревисти места често като бурен и плевел. Разпространено е в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май—октомври. Употребява се в народната медицина.

Слабителен лен — Linum cathanicum L.

Едногодишно, рядко двугодишно тревисто растение с тънко, просто стъбло, високо 10–30 см. Листата срещуположни, по края ресничести, дребни (5–20 мм), приседнали, долните обратно яйцевидни, горните ланцетни, заострени. Цветовете бели, дребни, събрани във връхни метличести съцветия. Чашелистчетата заострени, елиптични, дълги 2–3 мм, в горната си част по ръба жлезисто влакнести, два пъти по-къси от венчето. Венчелистчетата дълги 4–5 мм, закръглени, в основата си жълтеникави. Тичинките 5. Яйчникът горен с 5 стълбчета. Плодът кутийка, дълга 1,5–3 мм (табло 57, фиг. 2).

Из влажни ливади, торфища и сенчести каменливи склонове в цялата страна в предпланинския и планинския пояс докъм 1500 м н. в. Цъфти май — август. В съвременната медицина се употребява цялата надземна цъфтяща част (дрога Herba Lini cathartici)

1. Съцветията сбити, топчести, заедно с обвивката силно бодливи → Полски ветрогон — Егуtcampestre L.

1#. Съцветията и обвивните им листчета не са бодливи → вж. 2

2. Яйчникът и плодът покрити с люспи, шипчета или власинки → вж. 3

2#. Яйчникът и плодът голи, гладки, ръбести или крилати → вж. 4

3. Съцветието от 3-5(6) главни лъча, без обвивни листчета при основата им. Плодът на върха с голо носче → Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.

3#. Съцветието от 10–50 главни лъча, с обвивка от пересто изрязани листчета. Плодът яйцевиден, без носче → Див морков — Daucuscarota L.

4. Главните лъчи при основата си с обвивка, съставена от много листчета (повече от 4) → вж. 5

4#. Главните лъчи на съцветието при основата си без обвивка от листчета (рядко с обвивка, съставена от няколко нееднакви листчета) → вж. 7.

5. Чашката на върха с 5 зъбчета → Воден морач — Oenaniheaquatica (L.) Poir.

5#. Чашката на върха без зъбчета (или с неясно забележими зъбчета).

. → вж. 6

6. Стъблото с червеникави петна. В основата на всеки сенник 3–6

листчета, разположени от едната страна на съцветието → Бучиниш — Conium maculatum L.

6#. Стъблото без петна. Дръжките на сенниците в основата си без обвивка от листчета → Кимион — Carutn carvi L.

7. Листните дялове по-широки от 1 см или приосновните листа веднъж перести → вж. 8

7#. Листните дялове по-тесни от 0,5 см или листата сложно перести → Лъскавче — Aethusa cynapium L.

8. Цветните дръжки при основата си с обвивчица от листчета → Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas

8#. Цветовете при основата си без обвивчица от листчета → вж. 9

9. Плодътсплескан откъм гърба, а по краищата крилат. Главните лъчи 30–50 → Прешленестдевисил — Heracleum verticilatum Рапс

9#. Плодът откъм гърба издут, без крилца по краищата. Главните лъчи 4–15 → вж. 10

10. Приосновните листа просто перести, с яйцевидни, почти до основата си назъбени листчета → Каменоломкова бедреница — Pimpinella saxifraga L.

10#. Долните листа пересто насечени, с триъгълни дялове, назъбени само в горната си част, с по 4–5 зъбчета, надолу целокрайни → Целина — Apium gmveolens L.

Полски ветрогон — Eryngium campestre L.

Многогодишно бодливо голо растение със силно разклонено стъбло, високо 30–60 см и дебел вретеновиден корен. Приосновните листа дълги и широки 15–30 см, дълбоко двойно 3-делни, с низбегващи дялове, бодливо назъбени до нарязани, с дръжка, дълга 10–20 см; средният дял двойно или тройно насечен, с бодливи зъбци. Стъблените листа просто назъбени, обхващащи стъблото. Цветовете бели, събрани в сбити главички, в основата с обвивчица от бодливи линейно-ланцетни листчета, почти 2 пъти по-дълги от главичката. Плодът елипсовиден, покрит с къси шипчета, разпадащ се на две половинки (табло 57, фиг. 3).

Среща се много често по пасища и сухи тревисти места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Eryngii). Намира приложение и в народната медицина.

Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.

Едногодишно тревисто растение с изправено набраздено стъбло, високо до 70 см, голо или във възлите с разперени меки власинки. Листата триъгълно яйцевидни, три пъти перести (дяловете от първи и втори порядък на дръжки), с пересто нарязани делчета, с редки власинки. Съцветието сенник с по 3-5(6) главни лъча, без обвивка. При основата на цветните дръжки обвивчица от 1–4 линейни листчета. Цветовете бели. Чашката липсва. Вен-челистчетата дълги около 1 мм. Плодът линейно продълговат, по-дълъг от 5 мм, на върха с дълго до 4 мм шиловидно стълбче, покрито с къси, извити нагоре твърди четинки (табло 57, фиг. 4).

По сухи каменливи места, храсталаци, по синури и ливади, обикновено като бурен. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Каменоломкова бедреница — Plmpinella saxifraga L.

Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен. Стъблото изправено, високо 20–60 см, плитко набраздено, в долната си част гъсто, в горната слабо пухесто, рядко голо. Приосновните листа разположени в розетка, на дълга дръжка, просто перести, с 3–7 двойки приседнали листчета или с къса дръжка, яйцевидни, назъбени почти до основата си; средните стъблени листа почти перести, с 3-делни клиновидни делчета, а най-горните триделни или с почти недоразвита петура, състояща се от 1–3 дребни нишковидни листчета, приседнали на продълговати ципести влагалища. Съцветието сложен сенник от 6–15 главни лъча, без обвивка при основата си. Цветовете бели, с 5 венчелистчета, гъстовлакнести отдолу. Чашката без зъбци. Яйчникът долен, с късо стълбче. Плодът яйцевиден, отстрани сплескан, гол, дълъг 2–2,5 мм (табло 58, фиг. 1).

Среща се по сухи тревисти и каменливи места и из храсталаци в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Pimpinellae), който се изкопава рано през пролетта. Използува се многостранно и в народната медицина.

Воден морач — Oenanthe aquatica (L.) Poir.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено, кухо, набраздено стъбло, високо до 1,5 м, силно задебелено в основата си, с вретеновиден, задебелен корен. Долната му част обикновено е под водата и е със скъсени междувъзлия, с многобройни коренчета по възлите. Листата дълги 4–12 см, широки до 8 см, 3–4 пъти пересто наделени, голи, с разперени линейни или нишковидни делчета. Цветовете хермафродитни, събрани в сложен сенник, с 5–15 лъча, на дълга дръжка, срещуположни на листата или пазвени, без обвивчица от листчета, а при основата на всеки сенник има обвивка от линейни, заострени листчета. Цветните дръжки дълги 2—4 мм. Чашката с 5 къси (1–1,5 мм) зъбеца; венчето бяло, 2,5–5 мм в диаметър, с 5 свободни листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът продълговат, гол, дълъг 4–5 мм, с тънка дръжка. Отровно! (табло 58, фиг. 2).

Из мочурища и блата в цялата страна предимно в низините. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използуват узрелите плодчета (дрога Fructus Phellandrii). Намира приложение и в народната медицина.

У нас се срещат още 8 вида от този род, които имат в съцветията си както хермафродитни, така и мъжки, тичинкови цветове, а корените им са тънки, само някои от тях с топчести надебелявания.

Лъскавче — Aethusa cynapium L.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено кухо стъбло, високо до 2 м, обикновено единично, слабо набраздено. Листата дълги 8—15 см, широки 4–14 см, двойно или тройно перести, с триъгълни или яйцевидни, дълбоко нарязани или разделени тесни дялове; долните листа на дръжки, дълги до 5 см, а горните приседнали на разширените листни влагалища. Сенниците с по 10–20 нееднакво дълги лъча, без обвивка или с обвивка от 1 –2 листчета. Обвивчицата едностранна, с 3 линейни, разперени листчета. Цветовете бели. Плодчетата голи, сплескани. Отровно! (табло 59, фиг. 1).

Среща се като бурен и плевел из храсталаците и посевите в цялата страна. Цъфти юни — август. Употребява се п народната медицина.

Бучиниш — Conium maculalum L.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с неприятна миризма, с кухо голо разклонено стъбло, високо до 2,5 м, с червеникави петна. Листата голи, широко триъгълни, дълги 30–60 см, широки 25–40 см, с дръжка, тройно перести, с яйцевидно-ланцетни дялове с назъбени или изрязани делчета; средните и горните много по-дребни, приседнали. Съцве-тията сложни сенници, от 10–20 главни лъча с обвивка от 3–6 яйцевидно-ланцетни голи листчета. В основата на цветовете има обвивчица от 3–6 листчета, разположени от едната страна на съцветието. Цветовете бели. Плодът гол, закръглен, дълъг 2,5 мм. Отровно! (табло 58, фиг. 3).

Среша се доста често край огради, по сметища и др. като бурен в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.

В съвременната медицина се използуват стръковете (дрога Herba Conii maculati) и плодовете (дрога Fructus Conii maculati). Има голямо приложение и в народната медицина.

Целина, кервиз — Apium graveolens L.

Многогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и изправено, често кухо, силно разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата голи, долните пересто насечени, на дълга дръжка, закръглено ромбични, триделни, назъбени само в горната част, горните листа почти приседнали, тройни или триделни. Сенниците многобройни, дребни, приседнали или на къса дръжка, с 4–12 главни лъча, без обвивка при основата на главните лъчи. Цветовете белезникавобели, без обвивчица при основата им. Чашката без зъбци. Плодът гол, странично сплескан, с надлъжни ребра, дълъг 1,5 мм (табло 59, фиг. 2).

Из влажни и заблатени места по крайбрежието на морето, край Дунав. Марица, Струма (в Петричко). Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се употребяват коренът (дрога Radix Apii) и плодовете (дрога Fructus Apii). Използува се широко и в народната медицина.

Кимион — Carum carvi L.

Двугодишно или многогодишно тревисто голо растение с вретеновиден корен. Стъблото силно разклонено, кухо, високо до 1,5 м. Листата 2–3 пъти перести, дълги 6–15 см, широки 2–8 см, с ланцетно-линейни до линейни дялове, дълги 3–25 мм и широки 1 –1,5 мм; приосновните листа с дълга дръжка, горните приседнали, разширени при основата си във влагалища. Съцветие-то сложен сенник с 5–16 нееднакви главни лъча, без обвивка или с обвивка от 1–2 листчета. Цветовете бели, рядко розови, без обвивчица при основата им. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът гол, продълговат, дълъг 4–5 мм, с надлъжни ребра, при узряването си се разделя на две (табло 58, фиг. 4).

Из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, Западни и Средни Родопи. Рила, Пирин докъм 1600 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Саrvi). Използува се и в народната медицина.

Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas

Многогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и кухо, голо или в най-горната си част гъстопухесто стъбло, високо до 2 м, във възлите подуто, в горната си част разклонено, доматововиолетово. Листата с къса дръжка (4–12 см) и едри, силно подути влагалища (8–12 см дълги и 5–8 см широки), просто до двойно н гройно перест, с овално елиптични, приседнали, назъбени дялове (8–14 см дълги и 3–8 см широки); най-горните листни дялове низбегващи по листната дръжка. Цветовете бели, 15–18 мм в диаметър, събрани в сенници, съставени от множество (40–80) гъсто и късо пухести лъчи, без обвивка от листчета при основата им. Цветните дръжки дълги 1,5–3,5 мм, в основата си с обвивчица от 5–12 триъгълно ланцетни, заострени листчета. Плодът гол, широко яйцевиден, сплеснат, с 3 надлъжни ребра и крилат ръб (табло 60, фиг. 1).

Среща се по сенчести влажни и каменливи места и край планински потоци над 800 м н. в. Цъфти през юли — август.

В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Angelicii Paniifiii) и плодовете (Fructus Angelicii Paniicii). Употребява се и в народната медицина.

Прешленест девисил — Heracleum verticillatum Рапс

Двугодишно до многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, в горната си част прешленовидно разклонено, набраздено. Листата 10– 40 см дълги и 5–25 см широки, перести, с пересто наделени дялове, влакнести; долните листа с дръжки, дълги до 20 см, постепенно намаляващи нагоре и връхните до приседнали. Цветовете бели, 7–10 мм в диаметър, периферните по-едри, събрани в сложни сенници, с 15–50 главни лъча, без обвивка. Плодовете обратно-яйцевидни, сплеснати, 8–11 мм дълги, голи, по ръба ципесто крилати (табло 60, фиг. 2).

По влажни и сенчести места, почти изключително край планинските потоци. Среща се в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Средни и Западни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговска планина, между 1000 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Див морков — Daucus carota L.

Едногодишно или двугодишно растение с месест вретеновиден корен и изправено набраздено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част разклонено, с разперени власинки до голо. Листата 2–4 пъти перести, с продълговати, назъбени до изрязани листчета, с разперени власинки. Съцветията сложен сенник от 10–15 главни лъча, голи и рядко ресничести с обвивка от пересто нарязани листчета. В основата на отделните сенници 2–3 цели, по-рядко 2-3-делни листчета. Цветовете бели, рядко слабо жълтеникави, крайните по-едри. Плодът дълъг 3–4 мм, с дълги корави четинки (табло 59, фиг. 3).

По сухи тревисти места, край пътища, сгради, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват свежо изкопаният корен (дрога Radix Carotae recens) и плодовете (дрога Fructus Carotae recens). Използува се и в народната медицина.

Кръглолистна мурава — Pyrola rotundifolia L.

Многогодишно голо растение с пълзящо коренище и цели презимуващи приосновни листа, кръгли до овални, дълги 3–6 см, широки 3–5 см, назъбени до почти целокрайни, на дръжка, дълга 3–7 см. Цветовете събрани в класовидно съцветие на върха на безлистен стрък, висок 10–15 см, ароматни (миризма на момина сълза), 10–15 на брой, с дръжка, дълга 4–8 мм, с ципест прицветник при основата й. Чашката почти до основата си 5-делна, дълга 2–4 мм, с линейно-ланцетни заострени дялове. Венчето с 5 до основата си свободни листчета, звънчевидно, с 5–8 мм дълги, обратно яйцевидни белезникави и разперени, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинките 8–10. Яйчникът горен, с едно 5-делно стълбче на върха си. Плодът топчеста кутийка (табло 61, фиг. 1).

Из сенчестите иглолистни гори на Витоша между 1200 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Pyrolae).

Забележка: Сем. Пиренови — Ericaceae. Мечо грозде — Araosraphylos uva-ursi Spreng. Боровинки — Vaccinium. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Мъждрян — Fraxinus ornus L.

Дърво с гладка кора, високо до 20 м. Младите пъпки светлокафяви или сребърносиви, ситно влакнести. Листата срещуположни, нечифтоперести, дълги 15–20 см, с 5–11 силно вариращи по форма листчета, най-често заострено елиптични или яйцевидно-ланцетни, дълги 4–10 см, широки 2–4 см, ситно назъбени, с къса дръжчица; общата листна дръжка дълга 5–15 см. Цветовете събрани в многоцветни метличести съцветия, които се появяват по върховете на клонките след развитието на листата. Цветовете с чашка и венче; чашката се запазва след узряването на плода във вид на 4 зъбчета. разположени при основата му. Венчелистчетата 4, почти несраснали, кремавобелезникави, дълги 5–6 мм, теснолинейни, няколко пъти по-дълги от чашката. Тичинките обикновено 2. Яйчникът горен, с дълго стълбче. Плодът едносеменно орехче със силно развита крилатка, дълга 2–3 см, широка 4–6 мм, на върха тъпа или врязана (табло 59, фиг. 4).

Из смесени широколистни гори, храсталаци и по сухите каменливи места докъм 1400 м н. в. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използува обелената рано напролет и изсушена кора (дрога Cortex Fraxini). Прилага се широко и в народната медицина.

Забележка. Сем. Горчивчеви — Menyanthaceae. Горчивче — Меnytinthes trifoliala L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Обикновен устрел — Vincetoxicum hirundinaria Med. (Cynanchum vinceto-xicum Pers.)

Многогодишно тревисто растение с изправено тънко стъбло, високо до 1 м, към горния край космато само по две срещуположни надлъжни ивици, рядко голо. Листата срещуположни, долните яйцевидни, горните ланцетни, дълги 6–10 см, широки 3–5 см, целокрайни, по ръба късо ресничести, на къса дръжка (5–10 мм). Цветовете по 1–2 в пазвите на листата, бели, на дръжка, дълга 1–4 см. Чашката 5-делна, със заострени дялове. Венчето дисковидно, 8–10 мм в диаметър, дълбоко 5-делно, разперено. Тичинките 5. Яйчникът горев, с две стълбчета, сраснали към върха си в едно близалце. Плодът многосеменна кутийка, дълга 5–6 см. Отровно! (табло 60, фиг. 3).

Из редки гори, храсталаци и поляни в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува подземната част (дрога Rhizoma Cynanchi). Употребява се и в народната медицина.

Европейска кукувича прежда — Cuscuta europaea L.

Паразитно едногодишно безлистно растение с увивно, дебело като канап (до 2,5 мм), червеникаво голо стъбло. Цветовете дълги 2–3 мм, събрани в рехави кълбести съцветия с диаметър до 1,5 см. Чашката обратно конич-на, дълга до 3 мм, жълтеникава или кафява, дълбоко разсечена на 4–5 дяла. Венчето тръбесто, по-дълго от чашката, бяло, бяло-розово до жълто, дълго 2,5–5,0 мм, с къса дръжчица, дълбоко 4-5-делно, при устието на венечната тръбица с цели двуделни люспи. Яйчникът горен, с 1–2 стълбчета. Тичинките 5. Плодът кутийка (табло 60, фиг. 4).

Паразитира по различни тревисти растения. Среща се в цяла България почти до 2000 м н. в. Цъфти май — октомври.

В съвременната медицина се използува събраната по време на цъфтежа надземна част (дрога Herba Cuscutae). Прилага се широко и в народната медицина.

1. Прицветниците широко яйцевидни или широко сърцевидни, припокриващи почти изцяло чашката → Обикновено чадърче — Calystegiaseptum (L.) R. Br.

1#. Прицветниците теснолинейни, дребни, отдалечени от чашката → Обикновена поветица — Convolvulusarvensis L.

Обикновено чадърче — Calystegia septum (L.) R. Br.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и дълго, увивно, голо или влакнесто стъбло, дълго до 2–3 м. Листата последователни, на дълга дръжка (3–5 см), прости, бъбрековидни до триъгълно яйцевидни, дълги 5–10 см и почти толкова широки, целокрайни или слабо и рядко назъбени, голи. Цветовете по един в пазвите на листата, на дръжка, по-дълга от листната дръжка, бели, понякога с червени петна, фуниевидни, дълги 3,5–6 см. Чашката къса, с 5 зъбеца и при основата си покрита с два едри, широко яйцевидни прицветника, дълги 1,5–3 см. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът гола кутийка (табло 61, фиг. 2).

В цялата страна из храсталаци и гори, в сенчести и влажни места най-вече в низините и предпланините. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се употребява коренището (дрога Radix Calystegiae).

Обикновена поветица — Convolvulus arvensis L.

Многогодишно увивно или полегнало тревисто растение със стъбло, дълго до 2 м. Листата последователни, цели, целокрайни или слабо назъбени, продълговато яйцевидни до ланцетни, дълги до 5 см, широки до 4 см, в основата копиевидни или стреловидни, обикновено голи, на дълга дръжка. Цветовете по 1–2 в пазвите на листата, на дълга дръжка, при основата си с два малки линейни прицветника. Чашката звънчевидна, с 5 зъбеца. Венчето фуниевидно, бяло или розово, с 5 по-тъмни жилки, дълго 1,5–3 см. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът почти сферична разпуклива кутийка (табло 61, фиг. 3).

Среща се като плевел и бурен по тревисти места, изкопи, обработени места и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — октомври.

В съвременната медицина се използува цялото цъфтящо растение (дрога Herba Convolvuli). Прилага се и в народната медицина.

Птиче просо — Lithospermum arvense L.

Едногодишно тревисто растение с вретеновиден корен и изправено, просто или към върха разклонено стъбло, високо до 40 см, четинесто влакнесто. Листата последователни, прилегнало четинести, долните продълговато яйцевидни, стеснени в дръжка, тъпи, дълги до 4 см, широки до 8 мм, горните ланцетни, приседнали, заострени, целокрайни. Цветовете с къса дръжка, събрани в облистени, спираловидни, гъсти съцветия. Чашката дълбоко 5-делна, със заострени, гъсто четинести зъбци. Венчето бяло, дълго 4–6 мм, правилно, покрито с власинки, венечната тръбица отвътре с 5 надлъжни редици от власинки. Тичинките 5, с много къса дръжка. Яйчникът горен, 4-делен. Плодът яйцевидно орехче, дълго до 3 мм (табло 61, фиг. 4).

Из посеви и тревисти места доста често като рудерално растение в цялата страна докъм 1100 м н. в. Цъфти март — юли.

В съвременната медицина се употребяват стръковете (дрога НегЬа Lithospermi), коренът (дрога Radix Lithospermi) и семената (Semen Lithospermi). Използува се широко и в народната медицина.

1. Венчето ясно двуустно → вж. 2

1#. Венчето с една устна — долна, горната липсва → Бяло подъбиче — Teucrium polium L.

2. Тичинките напълно скрити в тръбицата на венчето → Обикновен пчелинок — Маrront vulgare L.

2#. Тичинките стърчат навън от тръбицата на венчето → вж. 3

3. Чашката ясно двуустна — долната устна с две, горната с три зъбеца . → Маточина — Melissa officinalis L.

3#. Чашката не е двуустна → вж. 4

4. Долната устна с голям обратно сърцевиден среден дял и слабо развити във вид на тънки зъбчета странични дялове → Бяла мъртва коприва — Lamiumalbum L.

4#. Долната устна с друга форма → Обикновена коча билка — Nepetacataria L.

Бяло подъбиче — Teucrium polium L.

Многогодишно тревисто растение, почти полухрастче, със силно разклонени беловълнести, лежащи или приповдигащи се стъбла, високи до 40 см, в горната си част метличесто разклонени. Листата срещуположни, приседнали, продълговати до линейни, към основата клиновидно стеснени, дълги до 3 см, широки до 6 мм, вълновидно назъбени с подвит ръб, беловълнести, особено от долната страна. Цветовете събрани в прости или сложни, кълбести или яйцевидни главички по върховете на клонките, дълги 5–8 мм, почти приседнали, беловълнести. Чашката тръбеста или звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца. Венчето бяло или жълтеникавобяло, малко по-дълго от чашката. Средният дял на долната устна голям, страничните във вид на зъбци. Тичинките 4, едва подаващи се от венчето. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 62, фиг. 1).

По сухи тревисти и припечни места в цяла България докъм 900 м н.в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii poll). Употребява се и в народната медицина.

Обикновен пчелинок — Маrrиbnт vulgare L.

Многогодишно тревисто растение с горчив вкус и неприятна миризма. Стъблото от основата разклонено, четириръбесто, изправено, високо 20–60 см, беловълнесто. Листата срещуположни, закръглени и закръглено яйцевидни до широко елиптични, дълги 2–4 см, отгоре тъмнозелени, отдолу беловълнести, по ръба неравномерно едро назъбени, долните с дръжка, дълга 1–3 см, горните постепенно стеснени в къса широка дръжка. Цветовете събрани по много (20–50) в плътни кълбести прешлени, обикновено 6–8 на брой. Чашката тръбеста, с 10 еднакви, шиловидни и на върха си кукесто завити зъбци, вълнеста. Венчето 5-листно, бяло, сраснало, двуустно — горната устна тясна и права, почти плоска, на върха двуделна, долната три-делна, с по-широк среден дял; тръбицата на венчето скрита в чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 61, фиг. 5).

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Marrubii), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Бяла мъртва коприва — Lamium album L.

Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище. Стъблото изправено, четириръбесто, високо до 80 см, кухо, рядко влакнесто. Листата срещуположни, на кръст по възлите, сърцевидно-овални, дълги 3–12 см, широки 1–5 см, заострени, редковлакнести, назъбени; долните с дълга дръжка (1,5–3 см), горните почти приседнали. Цветовете разположени по 6–8 в пазвите на горните листа. Чашката звънчевидна, дълга 9–15 мм, в горния си край 5-делна, с 5 жилки и с 5 почти еднакви зъбеца. Венчето дълго 2–2,5 см, бяло, 5-делно, двуустно, сраснало в коленчесто извита тръбица, почти 3 пъти по-дълго от чашката, със силно влакнеста горна устна, шлемовидно издута, а долната сърцевидна; венечната тръбица с косо разположен отвътре пръстен от власинки. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета.

Среща се рядко край огради и по буренясали места в Югозападна България. Цъфти април — юли (табло 62, фиг. 2).

В съвременната медицина се използуват сушените цветове без чашката (дрога Flores Lamii albi) и листата (дрога Folia Lamii albi). Употребява се и в народната медицина.

Обикновена коча билка — Nepeta cataria L.

Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени, разклонени четириръбести стъбла, високи 40–100 см. Цялото растение сивовлакнесто. Листата срещуположни, горните продълговати, в основата си сърцевидни, заострени, дълги 2–8 см, широки 2–4 см, с къса листна дръжка, дълга 0,5–4 см. Цветовете с дръжка, дълга 7–9 мм, разположени в прешлени в пазвите на горните листа, като образуват класовидни съцветия с линейни, заострени прицветнаци, дълги 1,5–3 мм. Чашката тръбеста, малко извита и полегато отрязана, с 15 жилки, дълга 5,5–7,5 мм, със заострени зъбци. Венчето дълго 8—10 мм, бяло или бяло-розово, долната устна с червеникави петна, триделна, а горната слабо вдлъбната. Тичинките 4, разположени под горната устна. Яйчникът горен. Орехчетата елиптични, дълги около 1,5 мм, голи и гладки, 4 на брой (табло 62, фиг. 3).

По буренясали и каменливи места, край пътища и огради в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Nepetae catariae). Има широко приложение и в народната медицина.

Маточина — Melissa officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, четириръбесто, гъсто разклонено стъбло, високо до 1,5 м, с характерна лимонена миризма, покрито с прости и жлезисти власинки. Листата срещуположни, яйцевидни, дълги 2–9 см, широки 1,5–5 см, почти голи, долните с дълга дръжка, със сърцевидна основа, тъпо назъбени; горните продълговати, с клиновидна основа и къса дръжка. Цветовете събрани по 4–12 в прешлени в пазвите на горните листа, на дръжка, дълга 3–6 мм. Прицветниците яйцевидно-лан-цетни, дълги 0,5–1 см, стеснени в дръжка. Чашката звънчевидна, двуустна, с 13 жилки, дълга 7–8 мм, окосмена. Венчето белезникаво до възрозово, дълго 8–15 мм, с извита в средата венечна тръбица, почти голо, двуустно; горната устна врязана, долната триделна. Тичинките 4, две от които са по-дълги. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи орехчета, дълги 1,5–2 мм (табло 62, фиг. 4).

По каменливи места и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се употребяват връхните части на стъблото заедно с листата (дрога Herba Melissae), които се събират непосредствено преди цъфтежа към средата на юни, или само листата (дрога Folia Melissae). Намира широко приложение и в народната медицина.

1. Цветовете фуниевидни, едри, дълги 5–10 см. Плодът бодлива кутийка, дълга 4–6 см → Татул — Datura stramonium L.

1#. Цветовете много по-малки и дисковидно разперени. Плодът черна сочнаягода → Кучешко грозде — Solatium nigrum L.

Кучешко грозде — Solanum nigrum L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, разклонено, ръбесто, голо или слабо окосмено стъбло, високо 20–70 см. Листата последователни, Широко яйцевидни до ромбични, заострени, често с вълновиден ръб, дълги до 10 см, широки до 6 см, голи или влакнести, стеснени в дръжка. Цветовете събрани по няколко (5–10) в извити надолу рехави полусенници. Чашката 5-листна, дребна (1–2,5 мм), на върха с 5 зъбеца. Венчето бяло, с 5 листчета, до средата си сраснало в тръбица, а в горната си част дисковидно разперено, 8–14 мм в диаметър. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът черна, рядко оранжево-червена месеста ягода. Отровно! (табло 62, фиг. 5).

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се употребяват връхните млади клонки заедно с листата (дрога Herba Solani nigri). Използува се и в народната медицина.

Татул — Datura stramonium L.

Едногодишно тревисто растение с неприятна миризма и изправено, разклонено, обикновено голо стъбло, високо до 2 м. Листата последователни, дълги до 20 см, широки до 15 см, яйцевидни, заострени, на дълга дръжка и с едро неправилно изрязани дялове. Цветовете по един в пазвите на листата, на дръжка, дълга 5–12 мм. Чашката във вид на тръбица, дълга 3–5 см, на върха си с 5 триъгълни зъбеца. Венчето бяло, едро, фуниевидно, на върха с 5 заострени дяла. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът многосеменна едра, бодлива кутийка. Силно отровно! (табло 63, фиг. 1).

По тревисти и буренясали места в цялата страна. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Stramoni), които се събират по време на цъфтежа 2–3 пъти през годината (от юли до септември) и по възможност с по-къси дръжки.

Сиротица — Gratiola officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящи коренища, покрити с ме-сести люспи. Стъблото изправено или приповдигащо се, високо 20–80 см, голо, кухо, в горната си част разклонено. Листата срещуположни, ланцетни, приседнали и полуобхващащи стъблото, дълги 3–5 см, широки 0,5–1 см, в основата целокрайни, в горната си част назъбени, голи. Цветовете единични, излизащи от пазвите на листата, на дълга дръжка, в основата си с по 2 прицветника. Чашката до основата си 5-делна, с линейно-ланцетни дялове. Венчето бяло до розово, дълго 15–20 мм, с широка и дълга тръбица и двуразделна, почти двуустна коронка. Развити тичинки две. Яйчникът горен. Плодът продълговата, разпукваща се по 4-те шева кутийка. Отровно! (табло 63, фиг. 2).

По влажни ливади и край мочурища в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Gratiolae), която се събира по време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.

Енювче, лепка — Galium L.

1. Многогодишно растение с изправено, гладко, неразклонено стъбло.

Съцветието щитовидно, разположено на върха на стъблото → Миризливо еньовче — G. odoratum (L.) Scop.

1#. Едногодишно растение с лежащо или катерливо, грапаво, разклонено стъбло. Цветовете събрани в сенниковидни съцветия, връхни и излизащи от пазвите на листата → Лепка — G. aparine L.

Миризливо еньовче — Galium odoratum (L.) Scop. (Asperula odorata L.)

Растение с тънко пълзящо коренище и право, четириръбесто, при прешлените окосмено, почти неразклонено стъбло, високо до 50 см. Листата прешленесто разположени, горните по 8, долните по 6, обратно ланцетни, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,5 см, голи, по ръба грапави, яа върха с шип-че. Съцветията връхни, щитовидни, с по 3 клонки. Цветовете с дръжка, дълга 1–3 мм, която при плодовете се удължава до 3–10 мм. Венчето бяло, фуниевидно, 3–7 мм в диаметър, с 4 дяла. Чашката не е развита. Тичинките 4. Яйчникът долен. Плодът сух, разпукващ се на две половинки, по повърхността със закривени кукички (табло 63, фиг. 3).

Из сенчести гори в предпланинския и планинския пояс между 600 и 1800 м н. в. Цъфти през април и май.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Asperulae), която се събира преди цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.

Лепка — Galium aparine L.

Тревисто растение с полегнало четириръбесто стъбло, достигащо до 1,5 м дължина, по ръбовете с остри, завити назад четинки. Листата обратно ланцетни, по 6–9 в прешлен, дълги 3–6 см, широки 3–8 мм, грапави, отдолу със сивкави четинки. Цветовете бели, събрани в сенниковидни съцветия, излизащи от пазвите на листата. Чашката недоразвита. Венчето дисковидно, почти без тръбица, 1,5–1,7 мм в диаметър. Тичинките 4. Яйчникът долен. Плодът сух, разпадащ се на два дяла, с кукесто извити четинки (табло 63, фиг. 4).

Из храсталаци, посеви, край пътища, като рудерално растение в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galii aparinae). Използува се и в народната медицина.

1. Листата прости, нарязани на три дяла → Картоп, червена калина — Viburnum opulus L.

1#. Листата сложно перести → вж. 2

2. Тревисто растение. Листата обикновено с 5 листчета, с ланцетно ши-ловидни прилистници → Тревист бъз — Sambucus ebulus L.

2#. Храст или малко дръвче. Листата обикновено с 5–7 листчета, без прилистници → Черен бъз — Sambucus nigra L.

Тревист бъз — Sambucus ebulus L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и изправено, голо, набраздено стъбло, високо до 2 м. Листата текоперести, с яйцевидни до яйцевидно ланцетни, голи или окосмени листчета, дълги 5–16 см, широки 1,0–4,5 см, заострени, ситно назъбени. Цветовете с неприятна миризма, събрани във връхна плоска щитовидна метлица, широка 5–16 см, с 3 главни лъча. Чашката с 5 зъбеца. Венчето бяло, отвън червеникаво, широко 6–8 мм, 5-делно. Тичинките 5, с червеникави прашници. Яйчникът долен, с приседнало близалце. Плодът ягодовиден, месест, черен, дълъг около 4 мм (табло 64, фиг. 1).

По пустеещи буренясали места, край пътища и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Ebuli), коренът (дрога Radix Ebuli) и цветовете (дрога Flores Ebuli). Намира широко приложение и в народната медицина.

Черен бъз, свирчовина — Sambucus nigra L.

Храст или ниско дръвче, високо до 10 м, със сиво-кафяви клонки, със светли лещанки по тях. Листата срещуположни, дълги до 35 см, нечифтоперести, с продълговати до елиптични, дълго заострени, назъбени, слабо окосмени листчета, дълги 4–12 см и широки 2–6 см. Цветовете събрани по върховете на клонките в сложно щитовидно съцветие, до 30 см в диаметър, с 5 главни лъча, след прецъфтяването увиснало. Чашката с 5 зъбеца. Венчето бяло, 6–9 мм в диаметър, 5-делно. Тичинките 5, с едри жълти прашници. Яйчникът долен с 3 приседнали близалца. Плодът черно-виолетова месеста ягода, дълга около 4 мм (табло 64, фиг. 2).

Из храсталаци, гори и населени места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти през май и юни.

В съвременната медицина се използуват най-често цветовете (дрога Flores Sambuci), а по-рядко плодовете (дрога Fructus Sambuci) и коренът (дрога Radix Sambuci). Цветовете се берат преди пълното им разцъфтяване, а плодовете — след пълното им узряване. Използува се и кората на стъблото. Намира широко приложение и в народната медицина.

Картоп, червена калина — Viburnum opulus L.

Силно разклонен храст или ниско дръвче, високо до 4 м. Листата срещуположни, в общото си очертание широко яйцевидни до закръглени, дълги и широки 5–12 см, дланевидно изрязани на 3, рядко на 5 дяла, едро назъбени, отгоре голи, отдолу влакнести; листната дръжка дълга 1–3 см, при основата си с два нишковидни прилистника, а на върха с две приседнали жлези. Цветовете бели, събрани в плоски щитовидни съцветия по върховете на клонките, с диаметър 4–11 см. Чашката с 5 запазващи се зъбчета. Венчето 5-делно. Най-външните цветове безплодни, с плоско венче, 15–20 мм в диаметър, няколко пъти по-едри от вътрешните, които са 4–7 мм в диаметър, звънчевидни, плодни. Тичинките 5. Яйчникът долен, с късо стълбче и 3-делно близалце. Плодът кълбест, 8–10 мм в диаметър, месест, с червен цвят и една костилка (табло 64, фиг. 3).

Из гори и храсталаци главно в планините почти до 2000 м н. в. Цъфти през май и юни.

В съвременната медицина се използуват събраните рано през пролетта и изсушени кори от млади клонки (дрога Cortex Viburni). Прилага се и в народната медицина.

Лечебна дилянка — Valeriana officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище и със снопчести задебелени корени. Стъблото изправено, набраздено, кухо, голо или в долната си част окосмено, високо до 2 м. Листата перести, с 3–25 двойки линейно-ланцетни или линейни, целокрайни или назъбени дялове; най-долните листа с дълга, средните с къса дръжка, а връхните приседнали. Съцветието голямо, разклонено, щитовидно. Зъбците на чашката по време на цъфтежа неразвити, завити навътре, но при плодовете се разрастват в разперена, переста хвърчилка. Венчето бяло, рядко розово, тръбесто-фуниевидно, с 5 разперени дяла и при основата на тръбицата с кух израстък. Тичинките 3. Плодът едногнезден, сух (табло 65, фиг. 1).

По влажни и сенчести места из храсталаци и др. почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват корените заедно с коренищата (дрога Radix Valerianae, Rhizoma cum radicibus Valerianae), които се изкопават след узряването на плодовете (август-септември). Намира широко приложение и в народната медицина.

1. Цветоносните стъбла се развиват рано напролет преди приосновни-те и са покрити със зеленикави или белезникави люспи. Приосновните листа едри (до 60 см широки), сърцевидни, назъбени → Овчарка — Petasiteshybridus (L.) Gdert., Meyeret Schreb.

1#. Стъблата се развиват след приосновните листа, значително по-дребни и обикновено с друга форма → вж. 2

2. Кошничките с периферни езичести цветове, обагрени бяло и с жълти вътрешни тръбести цветове → вж. 3

2#. Всички цветове в кошничките еднакво обагрени или всички цветове тръбести → вж. 4

3. Всички листа приосновни и цели. Цветоносният стрък на върха си само с една кошничка → Паричка — Bellisperennis L.

3#. Листата стъблени, двойно до тройно пересто изрязани. Кошничките многобройни по върховете на разклоненията → Лайкучка — Matricaria chamomilla L.

4. Плодовете без хвърчилка. Листата двойно до тройно пересто изрязани с линейно-ланцетни делчета → Бялравнец — Achillea millefolium L.

4#. Плодовете с хвърчилка. Листата цели. Обвивните листчета на кошничките бели или розови → Витошки еделвайс — Antennaria dioica (L.) Gaertn.

Паричка — Bellis perennis L.

Многогодишно тревисто растение без надземно стъбло, с късо коренище. Листата лопатовидни, събрани в приосновна розетка, дълги до 6 см, широки до 3 см, стеснени в крилата дръжка, тъпи, окосмени, с една жилка, назъбени или целокрайни. От розетката излиза цветоносният стрък, висок до 15–20 см, с една кошничка, от 1 до 3 см в диаметър. Общото цветно легло изпъкнало. Обвивните листчета дълги 3–7 мм, продълговати, тъпи. Крайните цветове бели, женски, езичести, дълги 4–11 мм, рядко възрозови, средните тръбести, жълти, двуполови. Плодовете сплескани, дълги 1–1,5 мм, влакнести, без хвърчилка (табло 64, фиг. 4).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се употребяват цветните кошнички (дрога Flores Bellidis perennis). Използува се и в народната медицина.

Витошки еделвайс — Antennaria dioica (L.) Gaertn.

Многогодишно тревисто растение с изправено, беловълнесто стъбло, високо 7–30 см и с облистени вкореняващи се издънки. Листата беловълнести, приосновните лопатовидни, постепенно стеснени в крилата дръжка, дълги до 4 см и широки до 8 мм, стъблените линейни, приседнали. Кошничките дребни, 2–10 мм в диаметър, с плоско цветно легло. Цветовете двудомни. Листчетата на обвивката в мъжките кошнички тъпи, по-къси от цветовете и обикновено бели, а в женските кошнички заострени, по-дълги от цветовете и обикновено розови. Женските кошнички само с нишковидни цветове, а мъжките кошнички само с мъжки, тръбести цветове. Плодовете с хвърчилка (табло 65, фиг. 2).

По сухи планински и високопланински каменливи места, почти във всички по-високи планини. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се употребява цялото растение заедно с кошничките (дрога Herba Antennariae). Използува се и в народната медицина.

Бял равнец — Achillea millefolium L.

Многогодишно тревисто растение с дълги пълзящи издънки. Стъблото изправено, високо 20–80 см, окосмено, облистено, обикновено неразклонено. Листата последователни, в общото си очертание продълговато ланцетни, дълги 3–5 см, широки 0,5–1,5 см, двойно до тройно пересто разделени, с линейно-ланцетни делчета, завършващи с осилче, окосмени; долните листа с дръжка, горните приседнали. Кошничките дребни, широки 3–5 мм, събрани по много в гъсто, плоско щитовидно съцветие. Обвивните листчета на кошничките керемидообразно наредени, по ръба си ципести, червено-кафяви, а в средата зелени, окосмени. Вътрешните цветове в кошничките тръбести, жълтеникавокафяви, периферните бели, езичести, рядко възрозови. Плодовете сплескани, без хвърчилка (табло 65, фиг. 3).

Из лива и, сухи тревисти места, храсталаци и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Millefolii) и връхните части, отрязани 15–20 см под върха (дрога Herba Millefolii). Употребява се широко и в народната медицина.

Лайкучка, лайка — Matricaria chamomilla L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, силно разклонено в горната си част стъбло, високо до 60 см. Листата последователни, дълги 4–7 см, двойно до тройно пересто нарязани, с линейни делчета, не по-широки от 0,5 мм. Цветните кошнички връхни, единични, 18–25 мм в диаметър, на дълга дръжка по върховете на разклоненията. Обвивните листчета почти в един ред, тъпи, с ципест кафяв ръб. Вътрешните цветове жълти, тръбести, на върха с 5 зъбеца. Периферните езичести цветове бели, средно около 15 на брой, дълги 6–9 мм, по-дълги от обвивката, в по-старите кошнички подвити надолу. Дъното на кошничките (общото цветно легло) конусовидно, кухо. Плодът без хвърчилка.

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Chamomillae). Употребява се и в народната медицина.

Овчарка — Pelasites hybridus (L.) Gaert., Meyer et Schreb.

Многогодишно тревисто растение с месесто пълзящо коренище. Цветоносният стрък бял или червеникав, паяжиновидно окосмен, с червеникави люспи, с връхни гроздови дни съцветия и се развива преди листата; по време на цъфтежа висок до 40 см, а по време на плодоношението до 80 см. Кошничките с разнородни двудомни цветове, бели до бледорозови и червеникави. Мъжките растения с малобройни теснотръбести периферни женски цветове и с многобройни безплодни двуполови цветове; женските растения с многобройни периферни теснотръбести женски цветове, косо отрязани и вследствие на това полуезичести и с многобройни безплодни езичести двуполови цветове. След прецъфтяването се развиват приосновни, закръглено сърцевидни, много едри листа (до 60 см), неравномерно назъбени, отгоре зелени, голи, отдолу светлосиви, гъстовълнесто наплъстени, на дълга куха дръжка, отгоре с два ръба. Близалцата тъпи (табло 66, фиг. 1).

По каменливи влажни места и край реките в цялата страна докъм 1500 м н.в. Цъфти през пролетта.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Petasites) и коренищата (Rhizoma Petasites), които се събират в края на вегетацията. Прилага се и в народната медицина.

У нас има още два вида овчарка, при които листните дръжки са плътни и отгоре закръглени.

Левурда — Allium ursinum L.

Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата единична, продълговата, дълга 2–6 см, с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка, без или с дребни странични луковички. Листата обикновено два, рядко един или три, еднакви, излизащи от луковицата, широки 3–5 см, елиптично-ланцетни, с дъговидно жилкуване, към основата стеснени в дълга дръжка, към върха заострени; влагалището удължено. Цветовете събрани на върха на безлистния цветоносен стрък в полукълбест сенник, с обвивка от 2–3 покривни листа, рано опадащи. Стръкът висок 15–40 см, тристенен, при основата си обвит от листните влагалища. Цветните дръжки изправени, дълги до 2 см, по-дълги от околоцветника, при основата си без прицветници. Цветовете бели, с по 6 линейно-ланцетни, тъпи или заострени бели листче га, дълги 9–12 мм, разположени в два кръга (прост венчевиден околоцветник, перигон) (табло 66, фиг. 4).

Из сенчести планински гори почти в цялата страна главно над 1000 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използуват стръковете (дрога Herba Allii ursini) и луковиците (дрога Bulbus Allii ursini). Има характерна миризма, подобна на чесън, и почти същото приложение като него. Използува се широко в народната медицина.

Момина сълза — Convailaria majalis L.

Многогодишно тревисто голо растение с тънко, дълго хоризонтално коренище, от което излизат листата и цветоносното стъбло. Листата при-основни, обикновено два, продълговато елиптични, дълги 10–20 см, широки 4–10 см, с дъговидно жилкуване, целокрайни, към върха заострени, в основата стеснени и образуват дълго ципесто влагалище. Цветоносното стъбло високо 15–40 см, безлистно, неразклонено, на върха с рехаво гроздовид-но съцветие с 6–15 силно ароматни цвята, обърнати на една страна. Око-лоцветникът прост, звънчевиден, образуван от срастването на 6 снежнобели листчета, дълги 5–10 мм, увиснали, на върха си с 6 къси зъбеца. При основата на всеки цвят има ципест прицветник, по-къс от цветната дръжка, която е дълга 6–18 мм. Тичинките 6, по-къси от околоцветника и сраснали с него. Яйчикът горен. Плодът кълбеста оранжево-червена месеста ягода, 10–12 мм в диаметър. Отровно! (табло 66, фиг. 3).

Из гори и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Herba Convallariae), цветовете (дрога Flores Convallariae) и листата (Folia Convallariae), които се събират по време на цъфтежа. Най-много се употребяват цветовете и листата. Прилага се и в народната медицина.

Момкова сълза — Polygonatum odoralum (Mill.) Druce (P. officinale L.)

Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто хоризонтално коренище и изправено голо ръбесто стъбло, високо 15–50 см. Листата последователни, с къса дръжка или почти приседнали, разположени в два реда, продълговато яйцевидни, дълги 3–12 см, широки 2–5 см, целокрайни, с дъговидно жилкуване. Цветовете бели, с прост венчевиден околоцветник, ароматни, разположени по 1–2 в пазвите на листата към средата на стъблото, увиснали, съставени от 6 сраснали в тръбица листчета, дълга до 25 мм и с 6 зеленикави зъбеца в горния й край. Тичинките 6 прикрепени към средата на тръбицата. Яйчникът горен. Плодът синкавочерна месеста ягода (табло 66, фиг. 2).

Из гори и храсталаци в цялата страна до към 1500 м н. в. Цъфти през май и юни.

В съвременната медицина се използува свежото коренище (дрога Rhizoma Polygonati). Употребява се и в народната медицина.

Кокиче — Galanthus nivalis L.

Многогодишно тревисто растение с луковица до 1,5 см в диаметър, с обвивка от сухи стари листа. Стъблото просто, високо до 25 см, на върха само с един увиснал надолу цвят. Листата приосновни, често два, излизащи направо от луковицата, плоски, линейни, с успоредна нерватура, широки 4–15 мм, на дължина до 15 см, на върха възтъпи. Околоцветникът прост (венчевиден), с 6 бели, до основата си разделени листчета — външните три са по-дълги (12–25 мм), удължено овални, слабо разперени, образуващи фунийка или звънче; вътрешните 3 листчета са двойно по-къси, удължено обратно сърцевидни, на върха със зелено петно, сближени, образуващи коронка. Тичинките 6, с много къси дръжки. Яйчникът долен. Плодът месест, жълто-зелен, кълбест (табло 66, фиг. 5).

Из храсталаци, гори и скални поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти февруари — април.

В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galanthus nivalis).