Разпознаване и събиране на билки

Иглолистен плаун — Lycopodium selago L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо, вилужно разклонено стъбло, с изправени разклонения, високи до 30 см, гъсто облистени. Листажа линейни до ланцетни, разположени спирално, заострени, обикновено целокрайни, рядко слабо назъбени, корави, дълги 4–8 мм, припокриващи се. Спорангиите бъбрековидни, разположени в пазвите на средните стъблени листа (табло 1, фиг. 1).

По скални и каменливи места и между скални блокове във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила и Славянка, между 1500 и 2800 м н. в. Спороноси юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящо по земята стъбло, дълго до 1 м, тънко, вилужно разклонено. От него излизат вертикално изправени, също дихотомично разклонени клонки. Листата малки, дълга 3–5 мм, линейни, шиловидни, завършващи с бяла власинка, дълга 2–3 мм, гъсто спирално разположени върху стъблото и клонките. Спороносните класчета са по 1–3, линейно-цилиндрични, дълги 3–6 мм, връхни, с тънка и дълга дръжка (1,5–15 см), по която се намират редуцира-ни и нарядко разположени жълтеникави назъбени и разперени листчетата. Листчетата на класчето са широко яйцевидни, назъбени, заострени 1 в основата им се намира по един бъбрековиден спорангий (табло 1, фиг. 2).

Расте по каменливи и скални места, между хвойнови храсталаци и в смърчови гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи и Пирин, между 1600 и 2200 м н. в. Спороноси юли — септември.

В медицината се употребяват спорите (дрога Lycopodium) и надземната част (дрога Herba Lycopodii).

Полски хвощ — Equisetum arvense L.

Многогодишно растение с черно-кафяво коренище, покрито с власинки. От него напролет се развиват кухи неразклонени прешленести кафяви стъбла, високи до 30 см, на върха със спороносно класче, дълго 1–4 см. След разсейването на спорите това стъбло умира и се развиват летни, зелени, безплодни, кухи, пръстеновидно разклонени стъбла, високи 10–80 см, с no 4 ребра, във възлите с влагалище, дълго до 2 см, с шиловидно заострени зъбци (6–12 на брой) (табло 1, фиг. 3).

Широко разпространен е в цялата страна по влажни места, оризища, ниви и ливади, по насипи край реките, по-рядко в гори докъм 1600 м н. в. Спороноси февруари — май.

В медицината се използуват зелените летни стъбла, които се събират от юни до октомври (дрога Herba Equisetii minoris). Има много голяма употреба и в народната медицина.

У нас се срещат 7 вида хвощ, от които само два образуват зелени безплодни стъбла — полският хвощ и големият хвощ (Е. telmateia Ehrh.). При големия хвощ обаче листните влагалища по летните стъбла са с по 20–30 зъбеца и клонките са с по 8 ребра, а стъблото е високо от 50 до 200 см.

Блатен хвощ — Equisetum palustre L.

Многогодишно растение, образуващо само един вид стъбла, зелено, високо до 60 см, обикновено с 6–10 ясно изпъкнали ребра, силно разклонено, като клонките са с по 5 ребра. Спороносното класче се намира на върха на стъблото, черно, тъпо, дълго 1–3 см. Листните влагалища фуниевидни, дълги до 12 мм, в горната си част малко разширени, с 6–10 зъбеца и с бял ципест ръб (табло 1, фиг. 4).

Среща се често по влажни и мочурливи ливади, край реки и блата в цялата страна докъм 1500 м н. в. Спороноси май — септември. Използува се широко в народната медицина.

Орлова папрат — Pteridium aquilinum (L.) Kuhn.

Многогодишно растение с едри листа, дълги 40–400 см, 2–3 пъти перести, кожести, на дълга дръжка, равна на петурата или по-дълга, голи или в основата си влакнести. Коренището дълго, пълзящо. Листните дялове тъпи или заострени, срещуположни, ланцетни, долните на къса дръжка, горните приседнали, свързани в основата си, целокрайни. Сорите кафяви, брадавичести (табло 2, фиг. 1).

Широко разпространена е в цялата страна от морското равнище до високопланинския пояс, особено по сечища, пожарища, поляни и гори. Спороноси юли — септември.

В народната медицина се използуват коренището и листата, които се събират през лятото.

Обикновено изтравниче — Asplenium trichomanes L.

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо туфесто коренище, покрито с кафяви люспи и власинки, от което направо излизат дребните презимуващи листа, дълги 4–20 см. Те са просто перести, с по 15–40 листни делчета от всяка страна, дълги 0,25–1,2 см, с къса дръжчица или приседнали, разположени последователно или срещуположно, яйцевидни, продълговати до полукръгли, отгоре голи, отдолу късовлакнести. Листната дръжка и листната ос кафяви до червеникавочерни. Сорите продълговати, разположени от средната жилка до листния ръб (табло 2, фиг. 2).

Разпространено е широко в цяла България докъм 1700 м н. в. по влажни, сенчести, каменливи терени и скални пукнатини. Спороноси юли — октомври.

В медицината се използува надземната част (дрога Herba Trichomanis), която се събира през лятото.

Северно изтравниче — Asplenium septentrionale (L.) Hoffm.

Дребно многогодишно растение с късо, вилужно разклонено коренище, покрито с кафяви линейни люспи. Листата дълги 5—15 см, презимуващи, голи, с дръжка 2–3 пъти по-дълга от петурата, дихотомично разделена на 2–4 линейни дяла (1 мм широки), които към основата си са клиновидно стеснени, към горната си част заострени, целокрайни или късо вилужно изрязани. Сорите линейни, при узряването покриват цялата долна страна с целокрайно покривало (табло 2, фиг. 3).

Из пукнатини на скали в цяла България до високопланинския пояс. Спороноси юни — октомври. Надземната част се използува в народната медицина.

Златиста папрат — Ceterach officinarum DC.

Многогодишно растение с късо коренище, от което излиза снопче презимуващи кожести листа, дълги 5–25 см, дълбоко пересто нарязани на 9–20 последователно разположени, продълговати до полукръгли, целокрайни или слабо вълнисти дялове, отгоре голи, зелени, отдолу покрити гъсто с ръждиви влакна, под които са скрити сорите. Листната дръжка по-къса от петурата, обикновено към основата черно-кафява (табло 2, фиг. 4).

Разпространена е в цяла България докъм 1500 м н. в. главно в пукнатини на варовити скали, като преобладава в по-южните части на страната. Спороноси май — октомври.

В народната медицина се използува надземната част, която се събира през лятото.

Волски език — Phyllitis scolopendriurn (L.) New.

Многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат сравнително едри, 10–60 см дълги кожести листа, голи, презимуваши, с широко линейна до линейно-ланцетна петура, широка 5–7 см, целокрайна или слабо вълновидна, със сърцевидна основа. Дръжката къса. Сорите линейни, дълги, наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8–18 мм (табло 3, фиг. 1).

По влажни сенчести скалисти места главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс докъм 1400 м н. в. Спороноси юли — август.

По-рано растението се е прилагало в официалната медицина, а сега само в народната. Използува се цялата надземна част, която се събира през лятото.

Женска папрат — Athyrium filix-femina (L.) Roth.

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, косо разположено коренище, покрито с кафяви люспи. Листата сравнително нежни, едри, дълги до 150 см, светлозелени, двойно до тройно перести, в обшото си очертание продълговати, към основата и върха постепенно стеснени. Листните дялове дълги 3–25 см, линейно-ланцетни, а делчетата продълговати, дро напилени, дълги 3–20 мм. Сорите яйцевидни до бъбрековидни, с неопадващо покривало (табло 3, фиг. 2).

Среша се сравнително често по влажни, сенчести и гористи места, Главно в по-високите планини, където достига докъм 2 000 м н.в. Спороноси юни — септември. Коренището се използува в народната медицина.

Мъжка папрат — Aspidium filix,-mas (L.) Schott.

Многогодишно тревисто растение с дебело, късо кафяво коренище, гъсто покрито с останки от листни дръжки, от върха на което излиза снопче едри листа, дълги до 150 см и широки до 25 см. Листната дръжка е 2–4 пъти по-къса от петурата, дебела до 5 мм, покрита, както и оста на петурата, с многобройни кафяви люспи. Петурата е продълговато ланцетна до елиптично-ланцетна, към върха постепенно стеснена, в по-голямата си част напълно переста, с пересто разделени дялове, които от своя страна са пересто разсечени, като делчетата им са свързани в основата си и са тъпо назъбени. На върха си листът е пересто разсечен. Сорите бъбрековидни, разположени от двете страни на средната жилка. Покривалата са голи, бъбрековидни, неопадливи (табло 3, фиг. 3).

Среща се често по сенчести влажни места из гори и храсталаци в цялата страна, като в планините стига докъм 1800 м н. в. Спороноси юли — септември.

В медицината се използува коренището (дрога Rhizoma Filicis-maris), което се изважда през март или през септември — октомври. Използува се широко и в народната медицина.

Наваличе — Polystichum lonchitis (L.) Roth.

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище, от което излиза снопче кожести презимуващи листа, дълги 10–60 см, просто перести, с дълга дръжка (6–7 см), покрита, както и долната част на листната ос, с ръждиви люспи. В общото си очертание листната петура е ланцетна, към двата си края стеснена. Листните дялове 15–50 на брой, долните късо триъгълни, останалите широко ланцетни, сърповидно извити напред, в основата си от горната страна с по-малко или по-голямо остро ушенце, шиловидно напилено, с по 2–3 вилужни жилки. Сорите разположени в два реда от двете страни на средната жилка, но само в горните листни дялове. Покривалото ципесто, назъбено, щитовидно (табло 3, фиг. 4).

По сенчести скалисти места и гори във всички наши планини между 900 и 2400 м н. в., предимно на силикатен терен. Спороноси юли — септември. Отварата от листа се употребява в народната медицина.

Бял бор — Pinus sylvestris L.

Дърво с червеникавокафява кора, високо до 40 м. Листата игловидни, опадат след 2–3 години, обикновено дъговидно извити, по 2 в снопчета. Шишарките най-често в групи по 1–3, със слабо извита надолу дръжка, голи, длъгнесто яйцевидни, дълги 3–6 см, широки 2,0–3,5 см. Шишарковите люспи ромбични, изпъкнали, без черно пръстенче около пъпчето (табло 4, фиг. 1).

Образува големи чисти насаждения или в примес с други иглолистни почти във всички наши планини до 2200 м н. в.

В съвременната медицина се използуват боровите пъпки (Turiones Pini), намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано напролет преди разпукването им. Използува се в народната медицина.

Обикновена хвойна — Juniperus communis L.

Храст, много рядко ниско дръвче, с червеникавокафяви леторасли и си-во-кафява кора. Листата игловидни, в пререз триъгълни, с жлебовидна горна страна и белезникава средна линия, дълги до 2,0 см, широки до 1,0–1,5 мм, разположени по 3 в последователни прешлени, на върха заострени. Месестите „плодчета“ почти приседнали, синкавочерни, в диаметър 6–9 мм (табло 4, фиг. 4).

Единично или групово по сухите и каменливи склонове, скали, храсталаци и като подлес в широколистни и иглолистни насаждения докъм 1500–1700 м н.в. Не се среща в равнините.

В съвременната медицина се използуват месестите „плодчета“ (Fruсtus Juniperi), които се берат през есента (септември — ноември). Има широко приложение и в народната медицина.

Сибирска хвойна — Juniperus sibirica Burgs.

Храстче, високо до 1 м. Иглите гъсто разположени, къси, обикновено възтъпи, сравнително меки, небодливи. Плодчетата в диаметър 7–8 мм, черно-сини (табло 4, фиг. 3).

Широко разпространена е по високите планини — Стара планина, Витоша, Рила, Пирин над 1700 м н. в., където често покрива големи площи. Употребява се в медицината както обикновената хвойна.

Червена хвойна — Juniperus oxycedrus L.

Храст, рядко малко дръвче, високо до 14 м, с разперена корона. Иглите дълги до 2,5 см, широки до 2 мм, силно бодливи, отгоре жлебовидни, с две белезникави тесни ивици от двете страни на средната жилка, отдолу лъскаво зелени, с изпъкнал среден ръб. „Плодчетата“ почти приседнали, кълбести или слабо сплескани, в диаметър 6–10 мм, червено-кафяви, лъскави, обикновено без налеп (табло 4, фиг. 2).

Доста разпространен вид в южните, по-топли части на страната. Среща се поединично или образува храсталаци главно по сухите и припечни предпланински склонове на Източни и Средни Родопи, по южните склонове на Стара планина, в Струмската долина, по Черноморското крайбрежие и др. докъм 1000 м н. в. „Плодчетата“ на червената хвойна се използуват в народната медицина.

Ефедра — Ephedra distachya L.

Силно разклонено, прешленесто начленено храстче, високо до 50 см, със зелени фотосинтезиращи, изправени или полегнали клонки. Листата недоразвити, дребни, безцветни люспици, дълги до 2 мм. Размножителните органи еднополови. Мъжките се състоят от тичинки, обвити с две ципести, сраснали в основата си листчета, а женските са по 1–3 по върховете на клонките, с по 2–4 двойки покривни листчета, които при узряването стават месести, сочни, червеникави (табло 4, фиг. 5).

Среща се сравнително рядко из скалисти и песъчливи места по Черноморското крайбрежие, край Девня и Айтос, в Странджа, Западна Стара планина (Белоградчишко, Михайловградско), Софийско (с. Долни Паса-рел), Родопите (Асеновградско).

В медицината се използуват стръковете (дрога Herba Ephedrae), които се берат по време на цъфтежа.