Разпознаване и събиране на билки

Кървавиче, пача трева — Polygonum L.

1. Цветовете поне отчасти размесени със стъблените листа. Облистено-то стъбло постепенно преминава в съцветие, т. е. няма ясно съцветие → Пача трева — P. aviculare L.

1#. Цветовете събрани в безлистен клас, снабден с отделна дръжка → Кървавиче — P. bistorta L.

Пача трева — Polygonum aviculare L.

Едногодишно тревисто растение със силно разклонено, обикновено пълзящо или приповдигащо се стъбло. Листата елиптични до линейно-ланцетни, дребни, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,5 см, последователни, це-локрайни, заострени или тъпи, с къса дръжка или почти приседнали. В основата на всеки лист ципесто двуделно тръбесто влагалище, много по-късо от междувъзлията. Цветовете розови, по-рядко до бели, единични или събрани на групи по 2–6 в пазвите на листата. Цветовете с прост околоцветник, дълъг 3–4 мм, изграден от 5 сраснали в основата си листчета. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът тристенно орехче, дълго 2,5–3,5 мм, яйцевидно, с матовокафява набръчкана повърхност (табло 67, фиг. 1).

Широко разпространена е по тревисти места, край стобори, пътища, дворове почти до алпийската зона. Цъфти от май до ноември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Polygoni avicularis), която се събира през цялото време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.

Кървавиче — Polygonum bistorta L.

Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30–100 см, на върха с класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2–7 см, дебело 2–1,5 см. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4–30 см; средните по-дребни, с къса дръжка или почти приседнали, обхващащи с основата си стъблото; най-горните много дребни, ланцетни до линейни, приседнали, всички целокрайни. Влагалищата много дълги, тръбести, кафяви. Цветовете розови до розово-червени, дълги 3–4 мм, с 5-делен прост околоцветник, разделен почти до основата си. Тичинките 8. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Орехчето дълго 4–5 мм, остро триръвесто, гладко (табло 68, фиг. 1).

В съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizoma Bistortae), което се изкопава наесен, когато листата и стъблото започват да увяхват. Широко се употребява и в народната медицина.

От рода Polygonum L. у нас има почти 20 вида, но просто неразклонено класовидно съцветие, подобно на P. bistorta, има само P. viviparum L., на който цветовете са бели. Всички останали видове, които приличат на пачата трева и са с цветове, размесени с листа, са многогодишни растения.

1. Стълбчетата 2 → Сапунче — Saponaria officinalis L.

1#. Стълбчетата 5 → Къклица — Agrostemtna githago L.

Къклица — Agrostemtna githago L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, към върха вилужно разклонено стъбло, високо 30–100 см, покрито с гъсти меки власинки. Листата срещуположни, линейни до линейно-ланцетни, дълги 8–15 см, широки около 1 см, прилегнало влакнести. Цветовете едри, разположени по един или по няколко на върха на стъблото и неговите разклонения. Чашката сраснала, тръбесто-звънчевидна, стесняваща се към горната част, с 10 ципести бразди, грубо влакнеста, дълга 3–7 см, в горната си част с дълги до 3 см линейни, листовидни, заострени зъбци, по-дълги от венчето. Венчелистчетата тъмночервени или светлочервени, обратно овални, на върха плитко врязани. Тичинките 10. Яйчникът горен, с 5 стълбчета. Кутийката едногнездна, разпукваща се на 5 дяла. Отровно! (табло 67, фиг. 2).

Из посевите в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Сапунче — Saponaria officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с доста дебел червеникав корен. Стъблата по няколко, възходящи или изправени, обикновено голи, високи 30–90 см, в горната си част разклонени. Листата срещуположни на кръст, продълговати до ланцетни, целокрайни, заострени, с 3 жилки, дълги 5–12 см, към основата стеснени в къса дръжка или приседнали. Цветовете с дръжка, по 1–2 в пазвите на най-горните листа и образуващи на върха на стъблото и разклоненията метличести съцветия. Чашката сраснала, тръбес-та, дълга около 20 мм, с 5 зъбеца. Венчето розово до бяло, образувано от 5 свободни листчета, дълги около 1 см, с овална, слабо двуделна горна част, с удължена тясна долна част — нокът, и два израстъка при основата им. Тичинките 10. Яйчникът горен, с 2 стълбчета. Плодът яйцевидна многосе-менна кутийка (табло 68, фиг. 2).

Из храсталаци, край огради, по влажни места край реките и другаде в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Sapona riae), който се изкопава късно през лятото или рано през есента, и цъфтящата надземна част (дрога Herba Saponariae). Употребява се широко и в народната медицина.

Божур — Paeonia L.

1. Листните дялове теснолинейни (по-тесни от 5 мм) → Теснолистен божур — P. tenuifolia L.

1#. Листните дялове яйцевидни или елиптични, широки над 10 мм → Украсен божур — P. peregrina Mill.

Теснолистен божур — Paeania tenuifolia L.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и грудесто задебе-лени корени. Стъблото изправено, надлъжно набраздено, високо 15–50 см, почти неразклонено, на върха с един, рядко с два цвята. Листата последователни, със сравнително дълга дръжка, двойно или тройно пересто разсечени, с линейни или линейно нишковидни делчета, по-тесни от 5 мм. Цветовете едри , 6–8 см в диаметър. Чашката с 6 зеленикавочервени листчета. Венчето кървавочервено до почти тъмночервено, с 8 широко яйцевидни листчета, дълги 3–4 см и широки 1,5–2,5 см. Тичинките многобройни, с червени дръжки и жълти прашници. Плодниците 4–5 на брой, гъстовлакнести, с горен яйчник. Плодът сборен, мехунка (табло 67, фиг. 3).

По сухи тревисти и каменливи места в източните части на страната и в Софийско. Цъфти през април и май. Употребява се в народната медицина.

Украсен божур — Paeonia peregrina Mill.

Многогодишно тревисто растение с вретеновидно задебелен корен и късо коренище. Стъблото изправено, неразклонено, високо 50–90 см, надлъжно набраздено. Листата последователни, 2–3 пъти тройно перести наделени, с тесни, елиптични до широко триъгълни крайни дялове, дълбоко врязани или едро назъбени. Цветовете много едри, 7–15 см в диаметър, разположени поединично на върха на стъблото, светлочервени, по-рядко розови. Чашелистчетата 5, свободни, нееднакви. Венчелистчетата най-често 8–12, обратно яйцевидни, някои на върха си назъбени, дълги 6–10 см. Тичинките много, с червени дръжки. Плодниците 2–3 на брой, влакнести, дълги 2–4 см, с горен яйчник. Плодът сборен, съставен от 2–3 влакнести мехунки (табло 67, фиг. 4).

Из храсталаци и редки широколистни гори почти в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през май и гони.

В съвременната медицина се употребяват коренът (дрога Radix Раеоniae), който се изкопава рано напролет, когато се развиват листата, изсушените венчелистчета (дрога Flores Paeoniae) и семената (дрога Semen Paeoniae). Употребява се и в народната медицина.

1. Цветовете правилни → Полски мак — Papaver rhoeas L.

1#. Цветовете неправилни → вж. 2

2. Многогодишно растение с грудка. Чашката липсва. Венчето с шпора → Куха лисичина — Corydalis cava (L.) Schw. et Korte

2#. Едногодишно растение с тънки коренчета, без грудка. Чашката с два кръга листчета. Венчето с торбест израстък → Лечебен росопас — Fumaria officinalis L.

Полски мак, кадънка — Papaver rhoeas L.

Едногодишно, много рядко двугодишно тревисто растение с бял млечен сок. Стъблото изправено, просто или разклонено, обикновено с разперени власинки. Приосновните листа на дръжка, дълга 3–15 см, пересто разсечени; дяловете широки, яйцевидни, едро назъбени, връхният по-едър; тези листа по-рядко са двойно перести с ланцетни, назъбени делчета. Стъблените листа приседнали, удължено яйцевидно-ланцетни, триделни или пересто насечени, назъбени или напилени, всички влакнести. Цветовете единични по върховете на стъблото и клонките на дръжка, дълга 10–20 см. Чашелистчетата две, които опадат след разтварянето на цвета. Венчелистче-тата 4, почти кръгли, дълги 3,5–5 см, яркочервени, по-рядко бели, розови или виолетови, понякога в основата си с черно петно. Тичинките многобройни, с черни или червени нишковидни дръжки и синкави прашници. Яйчникът горен, многогнезден, с широко приседнало лъчисто близалце, с 8–20 радиални лъча. Плодът обратно овална или почти кълбеста многосеменна гола кутийка (табло 67, фиг. 5).

По тревисти места и из посевите като плевел в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април-август.

В съвременната медицина се използуват венечните листа (дрога Flores Rhoeados). Прилага се и в народната медицина.

У нас се срещат още няколко вида мак, които имат червени цветове, но плодните им кутийки са цилиндрично бутилковидни, често покрити с четинки.

Куха лисичина — Corydalis cava (L.) Schw. et Korte

Многогодишно тревисто растение с подземна кълбеста куха грудка. Стъблото изправено, високо 10–45 см, голо, неразклонено или слабо разклонено. Листата два, последователни, с дръжка, два до три пъти пересто тройни, с линейно-ланцетни или елиптични до обратно яйцевидни дялове, дълги 0,5–5 см, широки 0,2–2 мм, целокрайни или на върха си едро назъбени, крайният дял с дръжка. Цветовете 10–20, разположени в рядко гроздо-видно съцветие на върха на простото, дълго 2–8 см, неразклонено стъбло, с цели овални прилистници. Цветните дръжки дълги 5–9 мм. Цветовете розови, по-рядко бели, дълги 22–30 мм, с две рано опадащи чашелистчета. Венчелистчетата 4, в два кръга — двете вътрешни елиптични, еднакви, сраснали в основата си, от външните две долното в основата си често е мехуресто подуто или с къса шпора, а горното на върха разширено, плоско или вдлъбнато. Тичинките 3, на върха си 3-делни с 6 прашника. Яйчникът горен. Плодът разпукваща се на две кутийка (табло 69, фиг. 1).

Из гори и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Herba Corydalis cavae) и грудките (дрога Tubera Corydalis cavae). Употребява се и в народната медицина.

Лечебен росопас — Fumaria officinalis L.

Едногодишно нежно тревисто растение, високо 10–40 см, разклонено, приповдигащо се или изправено. Листата последователни, на дръжка, в общото си очертание широко елиптични, с тясно линейни, линейно-ланцетни или елиптични крайни делчета, широки 1–4 мм, голи, назъбени. Цветовете приседнали в пазвите на най-горните листа, събрани в гроздо-видни съцветия, дълги 2–6 см, с линейно-клиновидно заострени прицвет-ници, по-къси от цветните дръжки. Цветовете правилни, розово-червени до пурпурновиолетови, дълги 6–9 мм. Чашелистчетата дълги 1,5–3,5 мм, назъбени, по-тесни и 2–3 пъти по-къси от венчелистчетата. Венчето с 4 листчета, горното външно с торбест израстък. Тичинките 2, с триделни прашници. Яйчникът горен. Плодът сплескано кълбесто орехче, на върха — малко вдлъбнато, широко 2,5–3,0 мм, с изправена дръжка. Отровно! (табло 68, фиг. 3).

Из тревисти места, ливади, пасища и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се изолзува надземната част (дрога Herba Fumariae), която се събира по време на цъфтежа. Използува се и в народната медицина.

Билката не трябва да се смесва с останалите видове от този род. Чашелистчетата на другите видове или са по-къси от 1 мм, или Плодните дръжки са извити надолу, или са разперени. Орехчетата им не са вдлъбнати на върха си.

Вечерник — Hesperis matronalis L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо до 1,2 м, покрито изобилно с прости или разклонени жлезисти власинки. Листата прости, овални до овално ланцетни, назъбени или цели, голи или влакнести, горните приседнали, полуоб-хващащи стъблото. Цветовете правилни, събрани в многоцветни гроздо-видни съцветия. Цветните дръжки дълги 10–20 мм. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4. Чашелистчетата дълги 5–10 мм, продълговати, с тесен бял ципест ръб по края, голи или влакнести. Венчелистчетата дълги 14–25 мм, розови, виолетови, ароматни, продълговато елиптични, към основата стеснени в нокът. Тичинките 6, от които 2 по-къси. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 6–10 мм, с дръжка, влакнест, цилиндричен до слабо сплескан, гол (табло 68, фиг. 4).

По каменливи и тревисти места и из храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

По-рано се е употребявал в официалната медицина, а сега само в народната.

Забележка. Ливадна горва — Cardaminepralensis L. (вж. при билки с бели цветове).

Обикновена шипка — Rosa ainina L.

Силно бодлив храст, висок до 2–3 м, с дъгодивно извити клони, всички снабдени с многобройни твърди, сърповидно извити шипове. Листата последователни, дълги 7–9 см, нечифтоперести, с 5–7 елиптични листчета, дълги 1,5–3 см, широки 1–1,5 см, остро назъбени, голи. Листата с къса дръжка, с прираснали към нея тесни, жлезисто ресничести прилистници. Цветовете двуполови, 4–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките, розови, по-рядко бели. Цветното легло вдлъбнато, с форма на делвичка, на горния край на която са прикрепени 5-те пересто изрязани чашелистчета, 5-те едри несраснали венчелистчета и многобройните тичинки. Вътре в делвичката, между копринено лъскави власинки се намират многобройните плодничета, чиито стълбчета се подават навън от отвора на делвичката. След оплождането те се превръщат в твърди плодчета, орехчета, а делвичката нараства и след узряването се превръща в червена месеста лъскава „шапка“ (табло 69, фиг. 2).

Из храсталаци и гори, край ниви и на други места в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват узрелите тъмночервени изсушени щипки — дрога Fructus Rosae (Fructus Cynosbati). Има широко приложение и в народната медицина.

У нас се срещат голям брой видове шипки. Плодовете на някои, близки до обикновената шипка видове също се събират, например R. gallica L., R. pendulina L., R. tomentosa Srn., R. caesia Sm, Различаването на отделните видове шипки е много трудно за неспециалиста и поради това плодовете се събират практически от почти всички видове.

Лечебно динче — Sanguisorba officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с дебело коренище и с единични, в горната си част слабо разклонени ребристи стъбла, високи до 1 м. Листата нечифтоперести, приосновните дълги до 30 см, на дълга дръжка, обикновено със 7–25 листчета, приседнали, с продълговато елиптична или яйцевидна форма, при основата сърцевидни, на върха закръглени, дълги 1,5–6 см, широки 1–2,5 см, напилено назъбени, напълно голи като стъблото. Стъблените листа приседнали. Цветовете двуполови, събрани в овални или късо цилиндрични главички, дълги 15–30 мм, тъмночервени до почти черни. Венчето липсва. Чашката венчевидна, с 4 листчета. Тичинките 4 или повече. Плодовете затворени във втвърдяваща се 4-стенна чашечна тръбица (табло 69, фиг. 3). Среща се навсякъде по влажни предпланински и планински ливади между 800 и 2200 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват извадените през есента корени и коренища (дрога Radix et Rhizoma Sanguisorbae). Използува се широко в народната медицина.

1. Листата с една двойка листчета, като листната дръжка завършва с разклонено мустаче. Междувъзлията на стъблата крилати → Горско секирче — Lathyrus syhestris L.

1#. Върхът на общата листна дръжка, върху която са разположени отделните листчета (3 на брой), винаги завършва с листче, а не с осилче или мустаче → вж. 2

2. Бодлив полухраст. Цветовете единични или събрани по няколко в пазвите на листата → Бодлив гръмотрън — Ononis spinosa L.

2#. Небодливо тревисто растение. Цветовете събрани в главички по върховете на разклоненията → Червена детелина — Trifoliumpratense L.

Горско секирче — Lathyrus sylvestris L.

Многогодишно тревисто растение с няколко полегнали или приповдигащи се, голи четириръбести крилати стъбла, дълги до 2–3 м. Листата последователни, с крилата дръжка, с една двойка листчета и с дълго разклонено мустаче на върха. Прилистниците дълги 1 –3 см, широки 2–5 мм, стре-ловидни, линейно-шиловиднп. Листчетата линейно-ланцетни, дълги 5–15 см, широки 0,5–2 см. Цветовете неправилни, събрани по 3–12 в гроздовидни съцветия върху обща дълга дръжка, излизаща от пазвите на листата, равна по дължина на пазвения лист или по-дълга от него. Чашката звънчевидна, гола, с 5 нееднакви зъбеца, по-къси от тръбицата й. Венчето дълго 13–20 мм, розово, с характерното за бобовите растения устройство — с ладийка, крилца и флагче. Тичинките 10, от които 9 сраснали в тръбица, а десетата свободна. Яйчникът горен. Плодът боб, дълъг 4–7 см, широк 5–15 мм, сплескан, разпуклив (табло 69, фиг. 4).

Среща се из храсталаци предимно край реки в цялата страна докъм 800 м н. в. Цъфти от юни до август. Употребява се в народната медицина.

Бодлив гръмотрън — Ononis spinosa L.

Многогодишно тревисто растение или полухраст с прости или разклонени стъбла, стелещи се по земята, възходящи или изправени, високи 10–80 см, с къси твърди бодли, жлезисто влакнести. Листата последователни, долните и средните тройни с елиптични или яйцевидни назъбени листчета, а горните прости. Листчетата дълги 8–15 мм, широки 3–10 мм, жлезисто влакнести. Прилистниците дълги 3–6 мм, листовидни, назъбени, сраснали с листната дръжка, жлезисто влакнести. Цветовете неправилни, в пазвите на листата, образуват рехаво гроздовидно съцветие. Цветните дръжки дълги 2–3 мм, гъстожлезисто влакнести, без прицветници. Цветовете с характерното за бобовите растения устройство. Чашката звънчевидна, 5-листна, покрита с прости и жлезисти власинки. Венчето розово, дълго 6–20 мм, с ладийка, заострена като човка, и доста голямо флагче. Тичинките 10, сраснали. Плодът боб, дълъг 6–10 мм, широк 3–4 мм, яйцевидно-ромбичен, гъстожлезисто влакнест (табло 69, фиг. 5).

По сухи тревисти места, брегове на реки и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — юли.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Ononidis), който се изкопава през есента след узряването на плодовете. Използува се и в народната медицина.

Червена детелина — Trifolium pratense L.

Многогодишно тревисто растение с по няколко изправени, възходящи или полегнали, разклонени стъбла, високи 20–100 см, голи или само в горната си част ресничести. Листата последователни, тройни, долните на дълга дръжка (15–20 см), най-горните почти приседнали; отделните листчета елиптични до обратно яйцевидни, дълги 1–3 см, широки 0,5–1,5 см, целокрайни или плитко назъбени. Прилистниците триъгълно ланцетни, заострени, целокрайни, в по-голямата си част сраснали с листната дръжка. Цветовете двуполови, събрани в кълбести или яйцевидни главички, единични или по две, обикновено обвити от най-горните листа, 2–3 см в диаметър. Чашката тръбеста, с 10 жилки и 5 зъбеца, влакнеста, дълга 7–10 мм. Венчето дълго 12–15 мм, тъмночервено до светлочервено, от 5 нееднакви листчета (двете долни сраснали в ладийка, двете странични образуват крилца, а горното по-едро — флагче). Тичинките 10, от които 9 сраснали с дръжките си, а десетата свободна. Плодът едносеменен ципест боб, обхванат от чашката (табло 70, фиг. 1).

Из влажни ливади, пасища, тревисти места в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват изсушените цветове (дрога Flores Trifolii pratensae) и цялата надземна цъфтяща част (Herba Trifolii ргаtensae). Употребява се и в народната медицина.

1. Листата перести. Само 5 тичинки са снабдени с прашници, а останалите 5 представляват прости нишки → Часовниче — Erodium cicutarium L’Her.

1#. Листата дланевидно нарязани. И 10-те тичинки снабдени с прашници → вж. 2

2. Цветовете единични, разположени върху дълга съчленена дръжка → Кървавочервен здравец — Geraniumsanguineum L.

2#. Цветовете с несъчленена дръжка, разположени по два (рядко по три) върху обща дръжка → вж. 3

3. Едногодишно растение с тънки, лесно изваждащи се от почвата коренчета. Листата в общото си очертание 5-ъгълни, дълбоко 3-5-делни; връхният дял по-едър, с добре развита дръжчица, а страничните с къса дръжчица, почти приседнали, всички дълбоко пересто нарязани. Тичинките скрити в цвета → Робертов здравец — Geranium robertianum L.

3#. Многогодишно тревисто растение с дебело коренище, покрито с люспи. Листата, особено долните стъблени, в общото си очертание закръглени, дланевидно нарязани на 5–9 остро назъбени дяла, които в основата си се съединяват помежду си. Тичинките стърчат извън цвета → Обикновен здравец — Geranium macrorrhizum L.

Обикновен здравец — Geranium macrorrhizum L.

Растение с прави стъбла, високи 20–70 см, покрити с жлезисти власин-ки. Приосновните листа широки 4–10 см, дълги 2–7 см, с дръжка, дълга до 30 см; стъблените срещуположни, на къса дръжка (до 5 см), а най-горните приседнали; всички покрити с прости и жлезисти власинки. Цветовете събрани във връхни многоцветни съцветия, образувани от по няколко оси с по 2 цвята, като всяка ос е дълга до 5 см, а цветната дръжка дълга до 2 см. Цветовете правилни, с чашка и венче от по 5 свободни листчета. Венчелистчетата розово-червени до виолетово-червени, обратно яйцевидни, към основата стеснени и ресничести, дълги 15–20 мм, почти 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 10. Плодът суха гола кутийка, разпадаща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 2).

Из влажни, сенчести каменливи и скални места в планинските райони между 300 и 2500 м н. в. Цъфти април — август.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Geranii macrorrhizi), която се събира по време на цъфтежа. Има голямо приложение и в народната медицина.

Кървавочервен здравец — Geranium sanguineum L.

Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата приповдигащи се или изправени, високи 15–60 см, разклонени, в основата си обикновено почерняващи, покрити с дълги разперени власинки. Листата срещуположни, в общото си очертание закръглени, 2–4 см в диаметър, почти до основата си разделени на 5–7 дяла; дяловете дланевидно разделени на 3–5 линейни, почти целокрайни делчета, влакнести, отдолу с дълги бели власинки. Приосновните листа рано изсъхващи, с дръжка, дълга 2–8 см, а стъблените с дръжка до 5 см, влакнеста. Цветовете единични, до 3 см в диаметър, на дръжка, дълга 5–20 см. Чашката и венчето с по 5 листчета. Венчелистчетата кървавочервени, дълги 15–20 мм, на върха врязани, 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 10. Яйчникът горен, съставен от 5 дяла, всеки от които завършва с дълго носче. Плодът суха кутийка, разпукваща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 3).

По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използува коренището (Rhizoma Geranii sanguinei). Употребява се и в народната медицина.

Робертов здравец — Geranium robertianum L.

Едногодишно, по-рядко двугодишно тревисто растение с неприятна миризма, с изправено или приподвигащо се, често силно разклонено стъбло, високо 15–50 см, червено, с разперени жлезисти власинки. Листата срещуположни, широки 3–8 см, на дълга дръжка (до 20 см), влакнести. Цветовете по два, 6–9 мм в диаметър. Чашелистчетата 5, дълги 7–9 мм, с осилче на върха си, влакнести. Венчелистчетата дълги 9—13 мм, на върха закръглени, розово-червени до виолетови, 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, с 3 по-светли ивици. Тичинките 10. Яйчникът горен. Плодът суха кутийка, разпукваща се на 5 дяла (табло 70, фиг. 4).

Из влажни сенчести места, гори и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май-октомври.

В съвременната медицина се използуват стръковете (дрога Herba Geranii robertiani). Намира приложение и в народната медицина.

Часовниче — Erodium cicutarium L’Her.

Едногодишно тревисто растение с полегнало, приповдигащо се или изправено стъбло, високо До 60–80 см, окосмено, понякога и с жлезисти власинки. Приосновните листа събрани в розетка, дълги до 10 см, с дръжка, дълга до 7 см, стъблените срещуположни, в общото си очертание продълговати, перести с пересто разделени дялове, влакнести. Цветовете правилни, събрани по няколко (до 12) върху дълги до 14 см влакнести дръжки. Чашелистчетата 5, влакнести, късо заострени, дълги 4–7 мм. Венчелистчетата 5, розово-червени, дълги 2–7 мм, неравни помежду си, обратно яйцевидни. Само 5 тичинки с прашници. Яйчникът съставен от 5 дяла, всеки от които има на върха си по един дълъг осил, който след узряването на плода (суха разпуклива кутийка) се завива странично (табло 70, фиг. 5).

По сухи тревисти, песъкливи и каменливи места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — ноември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Негbа Erodii cicutari). Използува се и в народната медицина.

Росен — Dictamnus albus L.

Многогодишно тревисто растение с дебел вдървенял корен и изправено, в долната си част вдървеняло стъбло, високо 40–90 см, с миризма, подобна на канела, излъчвана от тъмни жлезисти власинки, разположени в горната му част, особено в областта на съцветието. Листата нечифтоперести, последователни, приседнали, с 7–13 почти кожести, едри ланцетни или яйцевидни, по ръба ситно назъбени листчета, дълги 1,5–5 см, широки 0,5–2,5 см, с тъмни приседнали точковидни жлезички по повърхността, само връхното често с дръжка. Цветовете слабо неправилни, събрани във връхно гроздовидно съцветие, жлезисто окосмено. Прицветниците линейно-ланцетни, влакнести; цветните дръжки жлезисто влакнести. Чашелистчетата 5, ланцетни, тъпи или заострени, дълги 5–6 мм, често венчевидно обагрени, голи или влакнести. Венчелистчетата 5, нееднакви, дълги 2–2,5 см, бяло-розови, с червени жилки и черни точковидни жлези; четирите венчелистчета изправени нагоре, а петото извито надолу. Тичинките 10, дъговидно извити надолу, дълги 3–3,5 см. Яйчникът горен, 5-гнезден. Плодът разпуклива 5-гнездна кутийка (табло 71, фиг. 1).

По сухи тревисти, каменливи и храсталачни места предимно върху варовит терен, и то главно, в по-топлите части на страната докъм 1200 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Dictamni), който се изважда към края на лятото или в началото на есента. Има широко приложение и в народната медицина.

Растението трябва да се събира много внимателно, защото намиращите се по него жлезисти власинки могат да предизвикат сериозни възпаления по кожата и рани.

Голяма телчарка — Polygala major Jacq.

Многогодишно тревисто растение с коренище и с изправени прости, слабо окосмени, гъсто облистени стъбла, високи 20–50 см, в основата си без листни розетки. Листата последователни, дълги 1–3 см, широки 1,5–3 мм; долните обратно яйцевидни, тъпи, горните ланцетни до линейни, всички целокрайни и голи. Цветовете неправилни, розово-червени, рядко виолетови или бели, събрани във връхни гроздовидни съцветия, с (10) 30–60 цвята. Чашката 5-листна, с 2 по-едри, венчевидно обагрени листчета (крилца), дълги 10–12 мм, които са с 1/4 по-къси от тръбовидната част на венчето. Венчелистчетата 3, сраснали помежду си — долното изкривено (ладийка). Тичинките 8, сраснали в основата си в едно, а по-нагоре в две снопчета от по 4 тичинки. Яйчникът горен, с едно стълбче и на върха с 2 близалца. Плодът двугнездна сплескана кутийка (табло 71, фиг. 2).

Из ливади, тревисти места и храсталаци предимно в предпланинския и планинския пояс почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.

В медицината се употребяват коренището с корените (дрога Radix et Rhizoma Polygalae majoris) и цялата надземна част (дрога Herba Polygalae).

1. Външната чашка съставена от 3 до основата си свободни листчета → Слез — Malva sylvestris L.

1#. Външната чашка съставена от 3–9 сраснали помежду си листчета → вж. 2

2. Външната чашка съставена от 3 сраснали листчета → Лаватера — Lavatera thuringiaca L.

2#. Външната чашка съставена от 6–9 сраснали листчета → Ружа — Althaea L.

Слез — Malva sylvestris L.

Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно тревисто растение с приповдигащи се или изправени разклонени стъбла, високи 30–120 см, гъсто покрити с разперени четинки, рядко голи. Листата последо вателни, дълги 2–8 см, широки 2,5–10 см, закръглено бъбрековидни, назъбени, долните слабо нарязани, горните по-дълбоко 3-7-делни, почти приседнали, отгоре разсеяно влакнести до голи, отдолу беловлакнести до въз-голи; листната дръжка окосмена, дълга до 20 см. Цветовете по няколко в пазвите на листата, в пазвени и връхни гроздовидни съцветия. Цветовете едри, 3–4 см в диаметър, на дръжка, дълга 1–4 см. Чашката двойна — същинска (вътрешната) с 5 листчета, дълги 5–6 мм, сраснали над средата, външната по-къса, с 3 свободни листчета. Венчелистчетата 5, свободни, на върха дълбоко врязани, дълги 12–30 мм, розово-червени, с по-тъмни надлъжни жилки. Тичинките многобройни, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Плодът дисковиден, 5–10 мм в диаметър, разпадащ се на 10–12 странично сплескани бъбрековидни плодчета (табло 71, фиг. 3).

По тревисти места, в изкопи, край пътища, огради и др. като бурен докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Malvae), и цветовете (дрога Flores Malvae). Намира широко приложение и в народната медицина.

Лаватера — Lavatera thuringiaca L.

Многогодишно тревисто растение, цялото белезникаво от наплъстени-те звездовидни власинки. Стъблата изправени, високи до 2 м, обикновено разклонени. Листата дълги до 9 см, широки 3–10 см, закръглени, назъбени, приосновните с дръжка, по-дълга от петурата; стъблените последователни, с дръжка по-къса от петурата, долните плитко 5-делни, горните 3-делни, плитко назъбени, с по-голям среден дял; прилистниците заострени, дълги 4–7 мм. Съцветието връхен силно удължен грозд. Цветовете правилни, единични в пазвите на листата, на дълга дръжка (1,5–5 см). Листчетата на външната чашка закръглени, късо заострени, дълги 6–10 мм; вътрешната чашка с 5 листчета, дълги 10–15 мм, с 5 зъбеца на върха си. Листчетата и на двете обвивки сраснали почти до основата си, влакнести. Венчето едро, 2,0–5,5 см в диаметър, розово, с 5 врязани на върха си листчета, 3–4 пъти по-дълги от чашката. Плодът с 20–25 дяла, голи, наредени в кръг (табло 71, фиг. 4).

По сухи тревисти места, храсталаци, край пътища и на други места в цялата страна докъм 1700 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Ружа — Althaea L.

1. Външната чашка съставена от 6, рядко 7 дяла. Тръбната страна на плодчетата с дълбок жлеб (улей). Венчелистчетата по-дълги от 2 см → вж. 2

1#. Външната чашка съставена от 8–9 дяла. Тръбната страна на плодчетата без жлеб. Венчелистчетата по-къси от 2 см → Лечебна ружа — A. officinalis L.

2. Стъблата голи или с редки власинки (наплъстени само по най-младите клонки). Периферните части на страничните стени на плодчетата влакнести → Розова ружа — A. rosea (L.) Cav.

2#. Стъблата гъсто влакнести, наплъстени. Страничните стени на плодните дялове голи → Бледа ружа — A. pallida Willd.

Лечебна ружа — Althaea officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище и дълъг до 50 см белезникав корен, цялото меко вълнесто от наплъстени звездовидни власинки. Стъблото право, разклонено, високо до 2 м. Листата последователни, яйцевидни, дълги 5–15 см, широки 3–12 см; долните слабо 3-делни; горните ясно 3-делни, назъбени. Дръжката им дълга 2–6 см, по-къса от петурата, най-горните листа приседнали. Цветовете бледорозови до почти бели, по 2–3 в пазвите на листата във връхните части на стъблото и разклоненията му, като образуват гроздовидни или метличести съцветия. Външната чашка с 8–12 линейни листчета, дълги 5–10 мм, а вътрешната с 5 триъгълни остри дяла. Венчелистчетата 5, двойно по-дълги от чашката. Тичинките много, сраснали в тръбица, с яркочервени прашници. Плодът плосък, дисковиден, при узряването се разпада на 15–25 сухи плодчета (табло 71, фиг. 5).

По влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Althae-ае), изкопан през есента, листата (дрога Folia Althaeae) и цветовете (дрога Flores Althaeae). Употребява се и в народната медицина.

Розова ружа — Althaea rosea (L.) Cav.

Многогодишно тревисто растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо до 3 м, голо или с редки власинки. Листата на дълги дръжки (0,5–14 см), закръглени или яйцевидно сърцевидни, дълги 2–10 см, широки 2—12 см, 6-7-делни; горните 3-делни, назъбени, гъсто космати. Цветовете едри, единични или по 2–3 в пазвите на листата, събрани в почти класовидни съцветия, с къса дръжка. Външната чашка сраснала до 1/3 от дължината си, по-къса от вътрешната, дълга 13–15 мм, с 6–7 широко триъгълни заострени свободни дяла, влакнести; вътрешните дълги 18–22 мм, също сраснали до 1/3, с 5 свободни дяла. Венчелистчетата розови или бели, виолетови до черно-червени, дълги 2,5–5 см, припокриващи се с краищата си, широко обратно яйцевидни, на върха врязани, към основата стеснени. Тичинковата тръбица дълга 10–15 мм, гола. Плодът 18–25 мм в диаметър, разпадащ се на 20–40 кафяви плодни дяла, като тръбната им страна е с дълбока тясна бразда.

По сухи тревисти места и храсталаци като бурен. Отглежда се и като декоративно растение. Цъфти април — септември. Употребява се в народната медицина.

Бледа ружа — Althaea pallida Willd.

Двугодишно тревисто растение с изправени прости или радзклонени стъбла, високи до 1,5 м. Листата с дръжка, дълга 0,5–15 см, закръглено сърцевидни, дълги 2–9 см, широки 2–10 см, долните плитко, горните по-дълбоко изрязани на 3–5 дяла, назъбени, гъсто космати. Цветовете 6–10 в диаметър, по един или по два в пазвите на листата, на дръжка, дълга 3–10 мм, при плода удължена и изправена. Външните чашелистчета дълги 10–18 мм, сраснали в долната си част, вътрешните дълги 12–20 мм, също сраснали в основата си. Венчелистчетата розови или розово-червени, в основата жълтеникави, дълги 30–45 мм, широко обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани, непокри-ващи се с краищата си. Тичинковата тръбица дълга 6–9 мм, гола. Плодът 10–20 мм в диаметър, разпадащ се на 32–45 плодни дяла.

По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август.

Употребяват се същите растителни части като на лечебната ружа.

Бясно дръвче — Daphne mezereum L.

Листопадно храстче, високо до 2 м, с изправени или възходящи, слабо разклонени клонки с жълтеникавосива кора, в горната си част прилегнало влакнести. Листата прости, последователни, събрани по върховете на клонките, дълги 3–10 см, широки 1,5–2,5 см, целокрайни, продълговато обратно яйцевидни, заострени, постепенно стеснени в къса дръжка, слабо ресничести. Цветовете се появяват рано напролет преди разлистването, спирално върху старите клонки, приседнали, разположени по 2–5 в пазвите на миналогодишните листа, образуващи рехави класовидни съцветия; цветовете са правилни или слабо неправилни, със силен аромат и са без прилистници. Околоцветникът прост, венчевиден, 4-делен, с прилегнало ресничеста тръбица, дълга 6–8 мм, и с тъпи, яйцевидни разперени делчета. Тичинките 8. Яйчникът горен, едногнезден, с късо стълбче и голямо кълбесто близалце. Плодът костилков, кълбовиден до яйцевиден, гол, с яркочервена месеста обвивка. Отровно! (табло 72, фиг. 1).

Среща се из сенчести и каменливи места във всички планински области на България между 600 и 2000 м н. в. Цъфти през март и април.

В съвременната медицина се използува кората му (Cortex Mezerei) Употребява се и в народната медицина.

Обикновена блатия — Lythrum salicaria h.

Многогодишно тревисто растение с изправено, почти 4-ръбесто стъбло, високо до 2 м, просто или разклонено в горната си част, късовлакнесто, рядко почти голо. Листата приседнали, в основата си сърцевидни, долните срещуположни или в прешлени по 3–4, ланцетни до удължено елиптични, дълги 3–12 см, широки 1–2 см, влакнести, средните срещуположни, горните често последователни, към върха обикновено заострени, целокрайни. Цветовете с къса дръжка (1–2 мм), с два малки опадливи прицветника, събрани по 2–4 в пазвите на най-горните листа и образуващи класовидно или гроздовидно съцветие. Чашката 6-листна, сраснала в тръбица, дълга 4–8 мм, на върха си с 6 зъбеца, между които са разположени 6 доста едри придатъчни зъбчета, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата 6, розово-виолетови до бели, продълговато обратно яйцевидни, на върха обикновено закръглени, дълги 8–12 мм. Тичинките 12. Яйчникът горен. Плодът гола кутийка, разпукваща се надлъжно на две (табло 71, фиг. 6).

По влажни места, край реки и блата в цялата страна почти до 2000 м н.

в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват връхните стъблени части с цветовете (дрога Herba Salicariae). Прилага се и в народната медицина.

1. Листата игловидни → Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.

1#. Листата плоски → вж. 2

2. Малки планински храстчета с опадливи листа → вж. 3

2#. Храстчета и храсти с вечнозелени листа → вж. 4

3. Листата напълно целокрайни → Синя боровинка — Vaccinium uliginosum L.

3#. Листата по края назъбени → Черна боровинка — Vaccinium myrtillus L.

4. Цветовете по-дълги от 1 см с дълбоко 5-делно венче. Плодът разпуклива кутийка → Странджанска зеленика — Rhododendron ponticum L.

4#. Цветовете по-къси от 1 см, на върха си с 5 зъбеца. Плодът кокичка или сочен → вж. 5

5. Плодът сочен. Листата по ръба си голи → Червена боровинка — Vaccinium vitis-idaea L.

5#. Плодът кокичка. Листата по ръба си с гъсти и къдрави власинки (лупа!) → Мечо грозде —Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.

Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.

Вечнозелен храст с изправени клони, от почти голи до гъсто влакнести, висок 70–80 см, рядко до 1,5 м. Листата срещуположни, дребни, линейни, дълги 2,5–3,5 мм, керемидообразно припокриващи се, триръбести, с изпъкнала горна и вдлъбната долна страна, със стреловидна основа, по ръба грапави от големия брой къси четинки. Цветовете дребни, розови, събрани във връхни многоцветни гроздовидни съцветия. Чашката 4-делна, с дълги 3,0–3,5 мм, розово обагрени венчевидни листчета, под които се намират 4 яйцевидни прицветни листчета, образуващи втора, лъжлива чашка. Венчето също с 4 листчета, дълбоко 4-делно, камбановидно, по-късо от чашката, бледорозово. Тичинките 8. Яйчникът горен, със стълбче, малко по-дълго от чашката. Плодът 4-гнездна късо влакнеста кутийка (табло 72, фиг. 2).

По сухи каменливи и обезлесени терени и край дъбови гори в Странджа планина до 500 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В медицината се използуват цъфтящите клонки (дрога Herba Callunae).

Странджанска зеленика — Rhododendronponticum L.

Изправен, силно разклонен вечнозелен храст или ниско дръвче, високо до 8 м. Листата последователни, дълги 6–25 см, широки 2–5 см, удължено елиптични, слабо заострени, стеснени към основата и преминаващи в дръжка, дълга 1–2,5 см, голи, целокрайни, кожести. Цветовете едри, 4–6 см в диаметър, единични или по няколко събрани във връхни чадърести съцветия; цветните дръжки дълги .1–3,5 см, голи. Чашката и венчето 5-делни. Чашката дисковидна, гола с 5 триъгълни зъбчета в горния си край, дълги 1–2 мм. Венчето дълго 3,5–6 см, 4–6 см в диаметър, фуниевидно, виолетово-розово до бледорозово, със закръглени венечни дялове, плитко врязани на върха; тръбицата дълга 1,5–2 см. Тичинките 10. Яйчникът горен, със стълбче, дълго 4,5–7 см, надвишаващо венечните дялове. Плодът суха цилиндрична 5-гнезна кутийка, дълга 17–28 мм. Отровно! (табло 72, фиг. 3).

Из сенчести гористи места, главно като подлес в букови гори в Странджа планина. Цъфти през май и юни.

В медицината се употребяват листата, клоните и цветовете.

Мечо грозде — Arctostaphylos uva-ursi (X. J Spreng.)

Вечнозелено полегнало или приповдигащо се, гъсто облистено храстче, високо до 1 м. Листата последователни, дълги 12–30 мм, широки 4–12 мм, продълговато обратно яйцевидни до лопатовидни, целокрайни, постепенно преминаващи в къса дръжка (до 3 мм), отдолу с ясно изпъкнала мрежа от жилки, голи, само по ръба си с гъсти, къдрави власинки, отгоре по-тъмно, отдолу по-светло зелени. Цветовете дребни, дълги 5–6 мм, кълбести, розови до бели, събрани във връхни увиснали гроздовидни съцветия; цветните дръжки дълги 1,5–2,5 мм, с клиновиден прицветник при основата им. Чашката и венчето звънчевидни, с по 5 зъбеца на върха, като венчето е почти 2 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 10. Яйчникът горен. Плодът червен, сферичен, около 10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 1).

По сухи каменливи и скални поляни и из иглолистните гори на Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговската планина между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти през гони и юли.

Ценно лебечно растение, чиито листа, събрани по време на цъфтежа, представляват дрогата Folia uvae-ursi. Употребява се и в народната медицина.

Червена боровинка, кокоз — Vaccinium vitis-idaea L.

Дребно вечнозелено храстче с полегнали или приповдигащи се клонки, високи до 30 см, влакнести. Листата последователни, елиптични или обратно овални, дълги 5–30 мм, широки 3–12 мм, почти целокрайни, на върха закръглени или слабо врязани, отдолу със светлокафяви приседнали жлези; листните дръжки дълги 1–3 мм, влакнести. Цветовете събрани по 3–10 във връхни гроздовидни съцветия с гъсто жлезисти ресничести цветни дръжки. Чашката с 4–5 зъбеца, жлезисто ресничеста. Венчето кълбесто, бледорозово, дълго 5–8 мм, 4-5-делно. Тичинките 8, по-рядко 10. Яйчникът долен. Плодът сферична, 5–10 мм в диаметър, сочна червеникава ягода, (табло 73, фиг. 2).

По каменливи и скални поляни и иглолистни гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Беласица, Средна гора. Плана, Лозенска планина и Септемврийски рид (Ихтиманско). Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Vitis idaeae), които се събират преди цъфтежа. Употребяват се и в народната медицина.

Синя боровинка — Vaccinium uliginomm L.

Ниско храстче, високо до 50 см, с изправени клонки. Листата елиптични или обратно яйцевидни, дълги 5–30 мм, широки 4–15 мм, на къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете по 1–3 в групи, разположени по върховете на старите клонки, бледорозови. Цветните дръжки дълги 2–4 мм, голи. Чашката почти до основата си 4-5-делна. Венчето дълго 4–5 мм, издуто, с 4–5 зъбеца на върха. Тичинките 8–9. Яйчникът долен. Плодът почти сферичен, 7–10 мм в диаметър, синкав със зеленикава месеста част (табло 73, фиг. 3).

По каменливи и скални терени предимно във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Пирин, Западни и Средни Родопи, Осогово и Кървави камък (Трънско). Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Черна боровинка, брусника — Vaccinium myrtillus L.

Малко листопадно храстче, високо 15–50 см, с ръбести, тясно крилати клонки. Листата последователни, дълги 1–3 см, широки 6–15 мм, яйцевидни или продълговато яйцевидни, ситно назъбени, стеснени към върха си, голи, с къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете единични, в пазвите на листата, с дръжчица, дълга 2,5–4,0 мм. Чашката паничковидна, почти цяла. Венчето 4-5-делно, розово-зелено, звънчевидно, дълго 4–6 мм. Тичинките 8–10. Яйчникът долен. Плодът сферична синкавочерна ягода, 6–10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 4).

По каменливи, скални поляни, високопланински пасища, торфища и иглолистни гори. Среща се като обикновено растение във всички по-високи планини в България между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Myrtilli), които се събират през юли и август, и плодовете (дрога Fructus Myrtilli). Употребява се и в народната медицина.

1. Венчелистчетата светлорозови, обърнати назад. Листата напъстрени. Растение с грудка → Есенно бутурче — Cyclamenhederifolium Ait.

1#. Венчелистчетата червени или сини, изправени. Растение с тънко, изправено облистено стъбло и без грудка → Огнивче — Anagalis arvensis L.

Есенно бутурче — Cyclamen hederifolium Ait. (C. neapolitanum Ten.)

Многогодишно тревисто растение с подземна сплескала грудка, 3–15 см в диаметър. Листата излизат направо от грудката, на дълга дръжка (10–20 см), в общото си очертание са закръглени, дълги 3–14 см, широки 2–10 см, с 5–7 плитко назъбени дяла, в основата си сърцевидни, голи, прези-муващи. Цветовете единични, едри, на дръжка, дълга до 20 см, излизаща от грудката, по-дълга от листата. Чашката 5-делна, дълга 2,5–3,5 мм, с яйцевидни или триъгълни заострени делчета. Венчето 15–25 мм в диаметър, съставено от 5 доста дълги, сраснали в основата си и обърнати назад светло-розови листчета. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът кълбеста кутийка, дълга 6–10 мм; плодните дръжки се завиват спирално и заравят плода в почвата, където узрява. Отровно! (табло 72, фиг. 4).

По каменливи места и храсталаци в северните предпланински склонове на Стара планина (Търновско и др.), Източни и Средни Родопи, Средна гора, Лозенска планина, Струмската долина, Конявска планина, Славянка, долината на р. Места и на други места докъм 600 м н. в. Цъфти август — октомври.

В съвременната медицина се използуват грудките (дрога Tubera Cyclaminis). Употребява се и в народната медицина.

Огнивче — Anagalis arvensis L.

Едногодишно или двугодишно голо тревисто растение с приповдигащо се или изправено стъбло, високо 10–30 см, четириръбесто, разклонено от основата си. Листата срещуположни, приседнали, яйцевидни или продълговато яйцевидни, отдолу с черни точици, дълги до 1,5 см, широки до 1 см, целокрайни. Цветовете по един в пазвите на листата, на дълга дръжка (до 3,5 см), значително удължаваща се след прецъфтяването. Чашката дълга 4–5 мм, почти до основата си 5-делна, със ситно назъбени голи клиновидни дялове. Венчето оранжево-червено или синьо, дисковидно, широко 6–7 мм, почти до основата си 5-делно, с обратно яйцевидни, слабо изрязани делчета, широки 8–13 мм, по гърба си ситно ресничести. Тичинките 5, сраснали в основата си. Яйчникът горен. Плодът кълбеста разпукваща се кутийка, дълга 1–1,5 мм, гола (табло 74, фиг. 1).

По сухи тревисти места, орници, край пътища и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Anagalis), която се събира през юли и август. Използува се и в народната медицина.

Забележка. Вж. и при билки със сини и синьо-виолетови цветове.

Червен кантарион — Centaurium erythraea Raf. (Erythraeacentaurium Pers.j)

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 30–40 см, голо, четириръбесто, разклонено в горната си част. Приосновните листа събрани в розетка, продълговато обратно яйцевидни, дълги 0,5–2 см, тъпи; стъблените срещуположни, продълговато ланцетни или линейно-ланцетни, дълги 3–4 см, заострени, всички целокрайни. Цветовете събрани на върха на стъблото и разклоненията му в многоцветни щитовидни метлици. Чашката във вид на тръбица, на горния си край 5-делна. Венчето обикновено розово-червено, сраснало в тясна тръбица, на върха с 5-делна коронка. Тичинките 5, прикрепени с дръжките си към тръбицата на венчето. Яйчникът с тънко стълбче и двуразделно близалце. Плодът кутийка, дълга около 10 мм. Понякога листата, чашката и прицветнииите са ситно жлезисти (табло 74, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места, из ливади, храсталаци и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите стръкове (дрога Herba Centaurii), отрязани на 15–20 см под върха. Има много голяма употреба и в народната медицина.

Горчивче — Menyanthes trifoliata L.

Многогодишно блатно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата прикрепени направо към коренището на дълги голи дръжки (10–20 см), разширени в основата си в ципесто влагалище, с 3-делна петура, с целокрайни елиптични дялове, дълги 3–12 см, широки 1,5–5 см. Цветоносният стрък безлистен, висок 15–40 см, а съцветието връхно, гроздовидно, дълго 2–7 см и се удължава след прецъфтяването. Чашката 5-листна, сраснала до средата, дълга 2–3 мм. Венчето розово, фуниевидно, 10–14 мм в диаметър, с дълга тръбица, с дълбоко разделена коронка, дяловете на която са покрити отвътре с гъсти власинки. Тичинките 5. Яйчникът горен, с нишковидно стълбче и двуделно близалце. Плодът почти топчеста кутийка, 7–8 мм в диаметър, разпукваща се по два шева (табло 74, фиг. 3).

Из заблатени места и торфища главно в планините. Среща се рядко в Западна Стара планина (Петрохан), Западни и Средни Родопи, Рила, Пирин (Попови ливади), Витоша, в Самоковско и Станкедимитровско поле. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Herba Trifolii fibrini), които се събират в края на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.

Забележка. Сем. Кукувичопреждови — Cuscutaceae. Европейска кукувича прежда — Cuscuta europaea L. Сем. Поветицови — Convolvulucaeae. Обикновена поветица — Convolvulus arvensis L. (вж. при билки с бели цветове)

1. Отворът на венечната тръбица почти затворен с 5 израстъка → Лечебна наумка — Cynoglossum officinale I.

1#. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци → вж. 2

2. Чашката разсечена най-миого до средата → Лечебна медуница — Pulmonaria officinalis L.

2#. Чашката разсечена почти до основата → Виолетово птиче просо — Lithospermumpurpureo-coeruleum L.

Виолетово птиче просо — Lithospermum purpureo-coeruleum L.

Многогодишно тревисто растение с 2–3 стъбла, отначало изправени, високи 50–60 см, по-късно полегнали, покрити с разперени четинки, със стерилни издънки, които се вкореняват в краищата си. Листата последователни, на двата края заострени, дълги 3–8 см, широки 0,7–1,5 см, меки, с при-легнали четинки, целокрайни, без забележими странични жилки. Цветовете с къса дръжка, правилни, събрани във връхни облистени спирални съцветия. Чашката 5-делна, разсечена почти до основата, дълга 6–8,5 мм, със заострени линейни делчета. Венчето фуниевидно, дълго 14–19 мм, отначало червено, по-късно синьо, почти 2 пъти по-дълго от чашката; венечната тръ-бица отвътре с 5 надлъжни реда от власинки. Тичинките 5. Яйчникът горен, 4-делен. Плодът се разпада на 4 орехчета, дълги 3,5–5 мм, закръглени (табло 75, фиг. 1).

Из храсталаци и гори почти в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Лечебна медуница — Pulmonaria officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с право стъбло, високо 15–40 см, покрито с разперени четинки и къси жлезисти власинки. Приосновните листа (които се появяват след прецъфтяването) с дълги дръжки (до 15 см), със сърцевидно-яйцевидни целокрайни петури, заострени, дълги до 15 см, широки до 10 см, грапаво четинесто влакнести с характерни белезникави петна. Стъблените листа последователни, почти 2 пъти по-малки (4–6 см дълги и 1–2 см широки), долните с дръжка, горните приседнали. Цветовете с къса дръжка, увиснали, разположени на върха на стъблото, отначало червени, по-късно тъмновиолетови. Чашката плитко 5-делна, по време на цъфтежа 6–8 мм, а при плодовете дълга 9–12 мм. Венчето фуниевидно, на върха си 5-делно, дълго 13–18 мм, с 5 снопчета власинки при отвора на тръбица-та. Тичинките 5. Яйчникът горен. Opeхетата кръгло овални, дълги 3,5–4 мм, гладки, лъскави (табло 75, фиг. 2).

Из храсталаци и гори предимно в предпланинския и планинския пояс докъм 1600 м н. в. Цъфти март — юни.

В съвременната медицина се употребява надземната част (дрога Herba Pulmonariae), която се събира по време на цъфтежа. Намира широко приложение и в народната медицина.

Забележка. Вж. и при билки със сини и синьовиолетови цветове.

Лечебна наумка — Cynoglosmm officinale L.

Двугодишно тревисто растение с изправено, гъсто меко окосмено стъбло, високо 40–80 см. Листата продълговато елиптични или ланцетни; долните събрани в розетка, на дръжка, дълга 10–20 см; стъблените приседнали, последователни, полуобхващащи стъблото, дълги 5–15 см, широки 0,7–3 см, влакнести. Съцветието разширена пирамидална метлица с малък брой цветове. Цветните дръжки окосмени, дъговидно извити надолу. Чашката 5-делна, със зъбци, дълги около .4 мм. Венчето фуниевидно, 7–10 мм в диаметър, с 5 люспички при отвора му, яркочервено или светлочервено. Тичинките 5. Яйчникът горен. Орехчетата сплескани, дълги 5–8 мм, с кукести шипчета (табло 75, фиг. 3).

По сухи тревисти и рудерализирани места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти април — юли.

По-рано се е употребявала в медицината като дрога Herba Cynoglossi. Сега се използува само в народната медицина.

1. Горната устна липсва, долната 5-делна → Подъбиче — Teucrium L.

1#. Венчето ясно двуустно → вж. 2

2. Тичинките 2 → Мускатна какула — Salvia sclarea L.

2#. Тичинките 4 → вж. 3

3. Листата дълбоко дланевидно разсечени и снабдени с дълга дръжка . → Дяволска уста — Leonuruscardiaca L.

3#. Листата с друга форма → вж. 4

4. Чашката широко звънчевидна, дълга 1,5–2 см, широка 1 см. Цветовете едри, дълги 2,5–4 см → Кошутина — Melittis melissophyllum L.

4#. Чашката цилиндрична, много по-къса и тясна. Цветовете по-дребни → вж. 5

5. Чашката ясно двуустна. Долната устна с 2, горната с 3 зъбеца → вж. 6

5#. Чашката не е двуустна → вж. 7

6. Всичките листа цели, целокрайни, дребни. Тичинките обикновено стърчат отстрани на горната устна → Мащерка — Thymus L.

6#. Листата обикновено назъбени или изрязани. Тичинките скрити под горната устна → Черновръх — Clinopodium vulgare L.

7. В основата на долната устна върху горната и повърхност се намират два силно изпъкнали конични израстъка → Петниста бударица — Galeopsistetrahit L.

7#. Долната устна без подобни израстъци → вж. 8

8. Прицветниците елиптично яйцевидни, покриващи се керемидооб-разно, към края на цъфтежа образуват класчета, събрани в метлица. Тичинковите дръжки (в горната си част) разперени встрани → Риган — Origanum vulgare L.

8#. Прицветниците с друга форма. Тичинките не са разперени → вж. 9

9. Листата целокрайни → Планинска чубрица — Satureja montana L.

9#. Листата назъбени → вж. 10

10. Чашката с 10 дълбоки надлъжни бразди. Цветовете събрани в групи, снабдени с обща дръжка → Капела — Balloia nigra L.

10#. Чашката без дълбоки надлъжни бразди. Цветовете не са събрани в група с обща дръжка → Ранилист — Stachys L.

Подъбиче — Teucrium L.

1. Листата с къса дръжка. Цветовете по 2–6 в пазвите на листата, като прешлените са сближени и се образува връхно гроздовидно съцветие → Обикновено подъбиче — Т. chamaedrys L.

1#. Листата приседнали. Цветовете по 2–6 в пазвите на листата, но цветните прешлени са раздалечени и не се образува връхно съцветие → Луково подъбиче — T. scordium L.

Луково подъбиче — Teuciium scordium L.

Многогодишно тревисто растение с издънки, миришещи на лук. Стъблото изправено, окосмено, четириръбесто, високо 10–40 см. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни или продълговати, дълги 1,5–3 см, широки 4–12 мм, едро назъбени. Цветовете неправилни, дълги 8–10 мм, с къса дръжка. Чашката дълга 3–5 мм, тръбесто-звънчевидна, с 5 заострени зъбеца, вълнеста. Венчето червено, рядко бяло с червени точки, дълго 6–10 мм, 2 пъти по-дълго от чашката, двуустно, но горната устна привидно липсва, тъй като е разцепена на две, като двете й половинки се изместват към долната устна, поради което тя изглежда 5-делна. Тичинките 4 и стърчат извън венчето, като страничните две са по-дълги от средните. Яйчникът горен. Орехчетата дълги около 1 мм, кафяви (табло 75, фиг. 4).

По влажни песъкливи места, ливади, край реки, в изкопи предимно в по-топлите части на страната докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновено подъбиче — Teuciium chamaedrys L.

Многогодишно тревисто растение с полегнали или изправени четири-ръбести стъбла, високи до 50 см, в основата си слабо вдървенели, разклонени, покрити, както и листата, с дълги разперени власинки. Листата срещуположни, с къса дръжка, към основата клиновидни, дълги 1–4,5 см, широки 0,5–2 см, от всяка страна с по 4–8 почти тъпи зъбеца. Цветните прешлени са в горната част на стъблото и образуват гроздовидно съцветие. Чашката тръбеста, с 5 зъбеца. Венчето неправилно, двуустно, привидно едноустно, дълго 10–16 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, розово-червено, рядко бяло. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 76, фиг. 1).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii chamaedrys или Herba Chamaedrys), която се събира по време на цъфтежа, без приосновните вдървенели части на стъблата. Използува се и в народната медицина.

Кошутина — Melittis melissophyllum L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто нераз-клонено стъбло, високо 20–70 см, вълнесто окосмено.

Листата срещуположни, едри, дълги 2–15 см, широки 2–8 см, продълговати до овални, назъбени, с редки власинки и с дръжка, дълга до 3 см. Цветовете неправилни, по 1–3 в пазвите на горните листа, с дръжка, дълга 4–10 мм. Чашката широко звънчевидна, с 10 жилки, дълга 1,5–2,5 см, широка 1 см, слабо двуустна, с дълги разперени власинки. Венчето дълго 25–40 мм, двуустно, розово, бяло или яркочервено, почти голо; горната му устна вдлъбната, долната 3-делна, средният дял на която е почти 2 пъти по-дълъг от страничните, на върха разширен и по ръба назъбен. Тичинките 4, разположени успоредно под горната устна. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, сплескани (табло 75, фиг. 5).

Среща се доста често из храсталаци и гори почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Петниста бударица — Galeopsis tetrahit L.

Едногодишно тревисто растение с изправено четириръбесто стъбло, високо 15–50 см, силно окосмено, разклонено, под възлите често задебелено. Листата срещуположни, долните яйцевидни, по-нагоре яйцевидно-ланцетни или ланцетни, заострени, назъбени, окосмени, дълги 3–8 см, широки 1,5–5 см, с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете неправилни, събрани по 2–7 в гъсти прешлени по върховете на разклоненията, с ланцетни, заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 12–14 мм, с 5 бодливи, заострени зъбеца. Венчето розово или пурпурно, двуустно, с черновиолетови петна от вътрешната страна, особено по долната устна, дълго 15–30 мм, с тръбица, малко по-дълга от чашката, в горната си част разширена. Горната венечна устна вдлъбната във вид на шлем и назъбена; долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, при основата си снабден с два кухи израстъка като рогчета. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 сплескани орехчета в дъното на чашката (табло 76, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места и из посевите в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — август.

В медицината се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galeopsidis).

Дяволска уста — Leonurus cardiaca L.

Многогодишно тревисто растение с вдървеняло късо коренище. Стъблото изправено, четириръбесто, кухо, високо до 2 м, силно разклонено, често червеновиолетово и покрито с власинки. Листата срещуположни, с меки власинки или почти голи, долните закръглени или яйцевидни, на дълга дръжка (до 4 см), почти до средата си дланевидно.3-7-делни, дълги 7–12 см; горните продълговато елиптични или ланцетни, в основата си клиновидни, плитко 3-делни, с ланцетни, рядко остро назъбени дялове. Цветовете неправилни, приседнали, разположени по 10–20 в прешлени в пазвите на горните листа и образуват дълго до 30 см класовидно съцветие с раздалечени прешлени, с линейни прицветници, дълги до 3 мм. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 3–8 мм, почти гола, с 5 твърди, закривени навън зъбеца. Венчето светлочервено, тръбесто, в основата си отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна длъгнеста, вдлъбната; долната 3-делна, с тъпи дялове. Тичинките 4, стърчащи извън венечната тръбица, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 тристенни орехчета (табло 76, фиг. 3).

По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част заедно с листата (дрога Herba Leonuri). Употребява се и в народната медицина.

Капела — Ballota nigra L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено и окосмено стъбло, високо до 130 см, четириръбесто, по-късно червеникаво или синьовиолетово. Листата срещуположни, яйцевидни, долните закръглени, с дръжка, дълга до 5 см; горните заострени, назъбени, дълги 3–10 см, широки 2–6 см, почти приседнали. Цветовете неправилни, на дръжка, дълга 1–1,5 см, събрани по 4–10 в пазвите на горните листа на групи върху обща цветна дръжка в полусенници, с къси заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 9–13 мм, с 5 еднакви шиловидни зъбеца, правилна, окосмена. Венчето розововиолетово, рядко бяло, окосмено, отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна удължена, слабо вдлъбната, долната 3-делна, с по-едър обратно сърцевиден дял. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, гладки (табло 78, фиг. 1).

По буренясали места, край стоборите и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Ранилист — Stachys L.

1. Венечната тръбица отвътре без пръстен от власинки. Цветоносният стрък безлистен или само с 2–3 чифта листа. Чашката с 5 жилки → → Лечебен ранилист — Stachys officinalis L.

1#. Венечната тръбица отвътре към горния си край с пръстен от власинки. Цветоносното стъбло равномерно облистено от по-голям брой листа.

Чашката с 10 жилки → Германски ранилист — Stachys germanica L.

Германски ранилист — Stachys germanica L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или слабо разклонено стъбло, високо до 120 см, гъсто разперено, окосмено. Листата срещуположни, беловълнести, назъбени; долните яйцевидни или продълговато яйцевидни, дълги до 12 см, и широки до 6 см, със сърцевидна основа, с дълга дръжка; горните продълговати, приседнали. Цветовете почти приседнали в пазвите на горните листа — прешлените сбити, съставени от голям брой цветове (10–50), гъсто покрити с дълги бели власинки и образуващи привидно класовидно съцветие. Чашката тръбеста, дълга 6–12 мм, 5-делна, с нееднакви зъбци. Венчето светлорозово, двуустно, с окосмена горна устна, дълго 15–25 мм. Тичинките 4, скрити под горната устна. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 орехчета (табло 77, фиг. 2).

По тревистите и буренливи места и из храсталаците из цяла България докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Лечебен ранилист — Stachys officinalis (L. J Trev.)

Многогодишно тревисто растение с късо коренище и изправено чети-риръбесто стъбло, високо до 1 м, неразклонено, покрито с обърнати надолу твърди власинки, с 2–3 двойки раздалечени стъблени листа. Останалите листа разположени в розетка при основата на стъблото; те са продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни, тъпи, едро назъбени, дълги 3–12 см, широки 2–5 см, окосмени или голи, с дръжка, дълга 4–12 см, стъблените срещуположни, с къса дръжка. Цветовете неправилни, тъмночервени или розови, събрани в пазвите на горните листа и по върха на стъблото в гъсти класовидни съцветия; прицветните листчета подобни на стъблените, но ио-дребни, дълги до 2 см. Чашката тръбесто-звънчевидна, 5-делна, в долната си част гола, дълга 10–15 мм, по зъбците с власинки. Венчето двуустно, 5-листно, горната устна вдлъбната, долната 3-делна, с по-широк среден дял, дълъг 15–17 мм, окосмено. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи орехчета (табло 77, фиг. 1).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Негbа Betonicae), която се събира по време на цъфтежа, а така също и коренището (дрога Rhizoma Betonicae). Употребява се често и в народната медицина.

Планинска чубрица — Satureja montana L.

Многогодишно тревисто растение или полухрастче с вдървеняло в основата си стъбло, високо до 50 см, с изправени цветоносни клонки, голи или пухести. Листата срещуположни, обратно ланцетни или тясно ланцетни, широки 2–6 мм, дълги до 3 см, целокрайни, заострени, голи или по ръба си ресничести, с подобни на точки жлези. Цветовете по 3–5 на обща дръжка в пазвите на листата, образуващи общо класовидно съцветие. Чашката тръ-беста, с 10 жилки, късовлакнеста, правилна, с приседнали жлези и 5 шиловидни зъбеца, равни на тръбицата. Венчето — неправилно, двуустно, розо-вочервено до розово-виолетово, дълго до 12 мм; горната устна цяла, долната 3-делна, с червени петна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-дълги. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 сухи орехчета (77, фиг. 3)

По сухи каменливи места почти изключително върху варовик в южните части на страната докъм 1300 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Черновръх — Clinopodium vulgare L.

Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се или изправено четириръбесто стъбло, високо 30–80 см, обикновено неразклонено, мъхнато. Листата срещуположни, с дръжка, дълга около 1 см, овално ланцетни или овални, дълги 2–6,5 см, широки 1–3 см, закръглени на върха и към основата, назъбени, слабо окосмени. Цветовете яркочервени, приседнали, събрани от 1–4 в плътни многоцветни прешлени в пазвите на горните листа, обкръжени с обвивка От многобройни, по-дълги от чашката нишковидни прицветници, покрити с дълги разперени власинки. Цветните дръжки дълги 2–3 мм. Чашката тръбеста, дълга 8–10 мм, с 13 жилки, двуустна. Венчето двуустно, дълго 12–22 мм, два пъти по-дълго от чашката, горната устна плоска, врязана, долната триделна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи гладки орехчета (табло 76, фиг. 4).

Среща се из храсталаци и гори в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти през юни и юли. Употребява се в народната медицина.

Риган — Origanum vulgare L.

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и изправено четириръбесто стъбло, често от основата разклонено, високо до 90 см, покрито с разперени власинки. Листата срещуположни, на къса дръжка (3–10 мм), продълговато яйцевидни, дълги 2–4 см, широки 0,8–2,5 см, целокрайни или слабо, неясно назъбени, на върха заострени, с власинки и приседнали жлези. Цветовете разположени в пазвите на едри, керемидооб-разно припокриващи се зелени или червеникави прицветници, събрани в продълговати класчета, разположени като метлица. Чашката звънчевидна, с 5 еднакви зъбеца, с пръстен от власинки при отвора, с 13 жилки. Венчето неясно двуустно, светлочервено или виолетоворозово, с врязана горна устна, образувана от срастването на две венчелистчета, долната 3-делна. Ти-чинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 77, фиг. 4).

Из храсталаци и каменливи места в цялата страна, почти до горната граница на гората. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват цветоносните връхни части (дрога Herba Origani), които се събират по време на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.

Мащерка — Thymus sp. Diversae

Родът Thymus е полиморфен и е представен у нас с редица видове, трудно различими дори и от ботаниците, поради което тук се дава обща характеристика на рода. Всички видове съдържат етерични масла и се използуват еднакво в официалната и народната медицина.

Многогодишни тревисти растения с пълзящи или полегнали, силно разклонени, леко вдървенели в основата си четириръбести стъбла, с приповдигащи се цветоносни стъбла, високи 20–40 см. Листата срещуположни, целокрайни, приседнали или с къса дръжка, линейно-ланцетни, яйцевидни или елиптични с подобни на точки жлези и жлезисти власинки, голи или ресничести. Цветовете розови и червени до бели, разположени в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати кълбести, класо-видни или метличести съцветия. Чашката цилиндрична или звънчевидна, двуустна, с широка 3-делна горна и 2-делна долна устна. Венчето неясно двуустно с врязана горна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, стърчащи отстрани на горната устна. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 яйцевидни орехчета (табло 78, фиг. 2).

Широко разпространени са по сухи тревисти и каменливи места от низините почти до високопланинския пояс. Цъфтят през лятото.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите надземни части (дрога Thymus Serpilli). Имат голяма употреба и в народната медицина.

Мускатна какула — Salvia sclarea L.

Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с изправено, четириръбесто стъбло, високо до 1,20 м, на върха разклонено, гъсто покрито с жлезисти власинки. Листата срещуположни, едри, дълги до 30 см, широки 20 см, зелени, с жлезисти власинки, продълговато сърцевидни, неправилно назъбени, със сърцевидна основа, долните с дълга дръжка (до 7 мм), горните приседнали. Цветовете по 2–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват дълго до 40 см мётличесто разклонено съцветие. Прицветниците приседнали, яйцевидно-сърцевидни, с основата си частично обхващащи стъблото, едри, покриващи целия прешлен, ципести, обикновено розово обагрени. Цветовете на дръжка, дълга 2–4 мм. Чашката тръбеста, двуустна, с шиловидно заострени зъбци, покрита с жлезисти власинки. Венчето розово или виолетово, дълго 2–3 см, слабо двуустно, с цяла, шлемовидна, странично сплескана горна устна и 3-делна долна. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодните орехчета дълги около 2 мм (табло 78, фиг. 3).

По сухи тревисти и каменливи, предимно варовити терени в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Кучешко живениче — Scrophularia canina L.

Многогодишно тревисто растение или полухрастче с голи или покрити с брашнен налеп многобройни стъбла , високи 30–60 см. Листата последователни, продълговати, дълги до 8 см, голи, долните двойно пересто на-делени, с ланцетни или линейни, целокрайни или назъбени делчета, дълги 1,5–3 см, широки 2–5 мм, горните постепенно стават просто пересто насечени. Цветовете приседнали или с жлезиста дръжка, събрани по 3–9 в съцве-тия, излизащи от пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото удължена метлица. Чашката гола, на върха си 5-делна. Венчето тръбесто, двуустно, тъмночервено, рядко бяло, дълго 4–5 мм. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът разпукваша се кутийка (табло 76, фиг. 5).

По сухи припечни и каменливи места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Горска майка — Lathraea squamaria L.

Многогодишно тревисто паразитно растение с дебело, месесто, разклонено коренище, гъсто покрито със срещуположни бели месести люспи. Цветоносното стъбло високо до 30 см, месесто, голо, със срещуположно разположени люспи, на върха с гъсто гроздовидно съцветие, обърнато на една страна, жлезисто мъхнато. Чашката звънчевидна, с 4–5 зъбеца. Венчето двуустно, дълго 15–17 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 4, прикрепени за тръбицата на венчето. Яйчникът горен. Плодът кутийка, дълга около 10 мм.__Отровно!__ (табло 78, фиг. 5).

Из горите, като паразитира върху различни широколистни дървета и храсти, главно леска и бук. Среща се в цяла България докъм 1300 м н. в. Цъфти през март и април. Употребява се в народната медицина.

Забележка. Сем. Дилянкови — Valerianaceae. Лечебна дилянка — Valeriana officinalis L. (вж. при билки с бели цветове)

1. Листата бодливи → вж. 2

1#. Листата не са бодливи → вж. 5

2. Растение без надземно стъбло — кошничката единична, много едра, плътно прилепнала към земята → Безстъблена решетка — Carlinaacanthifolia L.

2#. Растения с добре развито стъбло и по-голям брой кошнички → вж. 3

3. Обвивните листа завършват с дълги, кукесто извити на върха си шипове. Листата много едри, сърцевидни → Голям репей — Arctium lappa L.

3#. Обвивните листчета без шипове или ако завършват с шипове, те не са кукесто извити → вж. 4

4. Цветното легло месесто, покрито с едри ямички, назъбени по ръба си → Обикновен гингер — Onopordon acanthium L.

4#. Цветното легло месесто, гладко, без ямички, покрито с четинки → Бял трън — Sylibium marianum (L.) Gaertn.

5. Листата срещуположни. Кошничките събрани в гъсто щитовидно съцветие → Дъбровник — Eupalorium cannabinum L.

5#. Листата последователни. Кошничките събрани в слабо наведени метличести съцветия → Дивпелин — Artemisia vulgaris L.

Дъбровник — Eupatorium cannabinum L.

Многогодишно тревисто растение, цялото окосмено, с изправено просто или разклонено стъбло, високо до 1,5 м. Листата срещуположни, с къса дръжка, дланевидно разделени на 3–5 ланцетни назъбени листчета. Цветните кошнички дребни, 2–5 мм в диаметър, събрани във връхни щитовидни метлици. Обвивните листчета длъгнести, керемидообразно наредени, тъпи. Цветното легло голо. Всички цветове розови до виолетови, тръбести, двуполови, с тръбесто стеснено към основата си венче. Плодовете дълги около 3 мм, с хвърчилка от една редица четинки (табло 78, фиг. 6).

По влажни места и край потоци в цялата страна докъм 1000 м н.в. Цъфти юни — октомври.

В медицината се използува цялото растение с корена (дрога Herba Eu-patorii)

Див пелин — Artemisia vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част беловълнесто, червеникаво до тъмночервено. Листата последователни, дълги 5–10 см, пересто разделени, с ланцетни, дълбоко и раздалечено назъбени дялове, широки 2–8 мм, горните приседнали, линейно-ланцетни, отгоре голи, отдолу гъсто беловълнести, 3-5-делни или цели. Кошничките яйцевидни или продълговати, дълги 3–4 мм, широки 2–3 мм, с къса дръжчица, изправени или слабо наведени, събрани в гъсти метличести съцветия. Обвивните листчета беловълнести, външните заострени, вътрешните тъпи. Цветното легло голо. Цветовете тръбести, в основата си белезникави, нагоре червено-кафяви. Плодовете цилиндрични, без хвърчилка (табло 79, фиг. 1).

Из храсталаци, сметища, край сгради и на други места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се употребяват връхната стъблена част (дрога Herba Artemisiae) и коренът (дрога Radix Artemisiae). Има приложение и в народната медицина.

Обикновен гингер, магарешки бодил — Onopordon acanthium L.

Двугодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо до 3 м, в горната част разклонено, почти до върха с 2–3 широки надлъжни крила, с бодли, дълги до 5 мм, сивовлакнесто. Листата последователни, приседнали, поодълговати, дълги до 35 см, широки до 20 см, заострени, към основата си стеснени, пересто изрязани на широко триъгълни назъбени дялове, по края с бодли, дълги 5–6 мм, горните приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките.

Обвивните листчета на кошничките при върха си шиловидно стеснени и завършват с остри жълтеникави бодли. Всички цветове тръбести, дълги 14–25 мм, двуполови, с дълбоко 5-делно яркочервено до розово венче. Цветното легло месесто, покрито с вдлъбнатини, назъбени по краищата си. Плодовете обратно яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, на върха с хвърчилка, дълга 7–9 мм, с многобройни власинки, сраснали в основата си в пръстен, отделящ се от плода (табло 80, фиг. 1).

По сухи тревисти и буренясали места, край пътища и сгради в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.

В медицината се използуват цветните кошнички (дрога Flores Onopordi), листата (дрога Folia Onopordi) и връхните стъблени части (дрога НегЬа Onopordoms Acanthi).

Бял трън — Silybium marianum (L.) Gaertn.

Едногодишно или двугодишно едро тревисто растение с изправено просто или слабо разклонено стъбло, високо до 1,5 м, набраздено, почти голо. Листата последователни, голи, с бяло мрежовидно жилкуване, с едри, изрязани триъгълни дялове, завършващи с жълтеникавобели бодли, дълги до 8 мм; горните приседнали и обхващат стъблото; приосновните много едри, дълги 25–50 см, широки 12–25 см, на дълга дръжка. Цветните кошнички едри, 2,5–4 см в диаметър, разположени поединично по върховете на разклоненията. Обвивните листчета разположени в няколко реда, с бодли по ръба си и с един по-едър бодил на върха, дълъг 2–5 см. Всички цветове тръбести, яркочервени. Плодовете обратно овални, сплескани и без ребра, Дълги 6–8 мм, на върха си с хвърчилка (табло 79, фиг. 2).

Среща се из пустеещи места, край пътища и сгради, предимно в южните части на страната. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Semen Silybi, Fructus Cardii Marianae). Намира приложение и в народната медицина.

Безстъблена решетка — Carlina acanthifolia All.

Многогодишно тревисто растение с цилиндричен вертикален корен, но без стъбло. Листата дълги 10–30 см, широки 6–15 см, в розетка, продълговати до овални, с дръжка, пересто изрязани, с почти триъгълни бодливи дялове, от долната страна беловълнести. Кошничката единична, голяма (3–12 см в диаметър), плътно прилегнала към земята, в средата на листната розетка. Външните обвивни листчета ланцетни, с къс бодил, (25–30 мм), средните дълги 35–55 мм, жълтеникави, линейни, гребенесто бодливи, а вътрешните разперени, лимоненожълти. Всички цветове тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави. Плодовете длъгнести, влакнести, с хвърчилка от перести власинки (табло 79, фиг. 3).

По тревисти и каменливи места, по-често в планините между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — октомври.

В съвременната медицина се употребява коренът (дрога Radix Cattinae). Използува се и в народната медицина.

Голям репей — Arctium lappa L.

Двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден месест корен. Стъблото изправено, набраздено, високо до 1,5 м, разклонено, вълнесто окосмено. Листата последователни, сърцевидно-яйцевидни, с дръжка, почти целокрайни, отдолу влакнести, приосновните много едри, широки до 50 см, дълги до 30 см. Кошничките едри, 3–4 см в диаметър, събрани в едро съцветие, обвивните листчета зелени, шиловидни, на върха кукесто извити. Цветовете червени, тръбести. Плодовете тъмнокафяви, леко сплеснати, дълги 6–7 мм (табло 79, фиг. 4).

По буренясали, запустели и необработени места, дворове и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Bardanae), който се изважда през есента на първата година или през пролетта на втората.

Мразовец, есенен минзухар — Colchicum autumnale L.

Многогодишно тревисто растение с грудка, подобна на луковица, дълга 2–6 см, покрита с тъмнокафява или кестенява лъскава обвивка, без надземно стъбло. Листата 3–6, широко ланцетни, с дъговидно жилкуване, дълги до 30 см, целокрайни, голи, плоски или надиплени по дължината си, обвити при основата си с влагалище и излизат направо от грудката. Цветовете 1–3, бледорозови, в долната си част тръбести, нагоре 6-делни, като околоцветните листчета в свободната си част са широко елиптични до линейно-елиптични, дълги 4–7 см, широки 0,5–2 см, външните по-дълги от вътрешните. Тичинките 6. Яйчникът горен, тригнезден, с 3 нишковидни стъл-бчета. Плодът тригнездна кутийка. Листата се развиват напролет, а цветовете наесен. Отровно! (табло 80, фиг. 2).

По тревисти места, ливади и пасища в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти през септември и октомври.

В съвременната медицина се използуват семената (дрога Semen Colchici) и грудките (дрога Bulbus Colchici). Прилага се и в народната медицина.

Петльово перо — Gladiolus imbricatus L.

Многогодишно тревисто растение с грудколуковица, обвита от тънки, сбити успоредни влакна. Стъблото изправено, високо 30–80 см, с 2–3 на брой мечовидни, наредени в два реда листа, широки 15–20 мм, към върха заострени. Съцветието връхно, във вид на клас, най-често обърнато на една страна, с 3–12 цвята, приседнали в пазвите на ланцетни, заострени прицветници, по-къси от цветовете. Околоцветникът венчевиден, неправилен, с къса тръбица, яркочервен или червено-виолетов, дълъг 3–4 см; околоцветните листчета почти еднакви помежду си, обратно яйцевидни, стеснени към основата си в нокът. Тичинките 3, прикрепени върху устието на венечната тръбица; прашниците линейни, прикрепени към тичинковите дръжки с единия ри край. Яйчникът долен, тригнезден, с дълго стълбче. Плодът разпуклива кутийка. Семената крилати (табло 80, фиг. 3).

Из ливади и храсталаци в цяла България почти до 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Салеп — Orchis sp. Diversae

Многогодишни тревисти растения с две подземни грудки (стара и млада) и изправено неразклонено облистено стъбло, високо до 40 см и завършващо с класовидно съцветие. Листата елипсовидно продълговати, целокрайни, с успоредно жилкуване, заострени, а в основата си стесняващи се във влагалище. Цветовете неправилни, с прост венчевиден околоцветник, съставен от 6 нееднакви листчета; долното листче се нарича устна, обърнато е надолу и е снабдено с по-къса или по-дълга шпора; останалите 5 листчета са събрани във вид на шлем или 2 от тях са разперени. Тичинка една. Плодникът с долен, спирално усукан яйчник. Плодът разпуклива кутийка с много дребни семена (табло 80, фиг. 4).

У нас се срещат около 20 вида салеп, но медицинско значение имат следните 4 вида с червени цветове, които са разпространени почти из цялата страна.

1. Околоцветните листчета (освен устната) събрани във вид на шлем → Обикновен салеп — Orchis mono L.

1#. Двете външни околоцветни листчета разперени и извити назад. Трите вътрешни събрани заедно → вж. 2

2. Прицветниците дребни, 3–8 пъти по-къси от яйчника, често люсповидни → Шлемовиден салеп — О. militaris L.

2#. Прицветниците не повече от 2 пъти по-къси от яйчника или не по-къси от него → вж. 3

3. Шпората хоризонтална или дъговидно извита нагоре → Мъжки салеп — О. mascula L.

3#. Шпората насочена надолу, дебело цилиндрична или конична → Петнист салеп — O. maculata L.

От грудките на тези видове, изкопани по време на цъфтежа или след прецъфтяването, се получава дрогата Tubera Salep. И четирите вида се употребяват в народната медицина.

Обикновеният салеп се отличава и по това, че устната му е 3-делна, а шпората хоризонтална или насочена нагоре, цилиндрична или слабо бухалковидна. Из ливади и тревисти места почти в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти април — юни.

Шлемовидният салеп освен по малките си прицветници и разперени листчета на цвета се отличава и по това, че средният дял на долната устна е разделен на две части, които са разперени почти под прав ъгъл. Среща се сравнително по-рядко из гори и храсталаци докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни. Събирането му е забранено!

Мъжкият салеп се отличава от останалите видове освен по посочените в таблицата белези и по това, че шпората му е цилиндрична, по-къса от яйчника и приблизително толкова дълга, колкото околоцветника. Средният дял на устната е неясно двуделен. Из ливади и храсталаци почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юни.

Петнистият салеп се различава от другите видове освен по посочените белези и по това, че грудките му са сплескани, дълбоко 3-5-делни. Стъблото е плътно, с 5–9 листа. Из планинските гори и храсталаци. Цъфти май — август.