Разпознаване и събиране на билки

Ракита — Salix purpurea L.

Храст, висок до 5 м, с жилави клонки, отначало червеникави, по-късно жълто-сиви, голи. Листата най-често срещуположни, приседнали (vаr. amplexicaulis Boiss.), рядко с къса дръжка и последователни (var. purpurea), от двете страни напълно голи, ланцетни до ланцетно-линейни, дълги 4–12 см, широки 1,0–1,5 см, заострени, в основата закръглени и целок-райни, рядко целите целокрайни или до основата назъбени. Двудомно растение. Цветовете без околоцветник, разположени, в гъсти реси, които се развиват преди листата и са снабдени при основата си с няколко дребни листчета. В основата на всеки цвят се намира по една прицветна люспа, която в горния си край е червена до възчерна. Мъжките цветове с по 2 сраснали тичинки и една нектарна жлеза при основата им. Женските цветове с един приседнал яйчник, с късо стълбче и нектарна жлеза. Мъжките реси дълги до 5 см и дебели до 1 см, а женските дълги 2–3 см и дебели 0,5 см. Плодът космата, разпукваща се кутийка (табло 34, фиг. 1).

Край реки в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използува главно кората (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет. В народната медицина се употребяват и листата, по-рядко и ресите.

Черна елша — Alnus glutinosa Gaertn.

Дърво, високо до 35 м, рядко храст, със сиво-черна напукана кора. Листата последователни, обратно яйцевидни, дълги 3–9 см, широки 3–7 см, на върха закръглени и врязани, към основата клиновидно стеснени, отначало лепкави, вълновидно нарязани или неясно назъбени. Листната дръжка дълга. Околоцветникът прост, 4-делен. Мъжките цветове с по 4 тичинки, събрани в цилиндрични увиснали реси, разположени по върховете на клонките по 3 в пазвите на червено-кафяви покривни люспи. Женските съцветия разположени под мъжките реси с форма на къси овални шишарки, по 2 в пазвите на особени люспи, които при плодовете вдървеняват и образуват съплодия, наподобяващи шишарки. Те са яйцевидни, закръглени, дълги 1–2 см и 1 см в диаметър, сиво-черни. Плодът безкрило, закръглено червеникавокафяво орехче (табло 34, фиг. 2).

Край реките и в низините в цялата страна и в долния планински пояс докъм 1000 м н. в. Цъфти през февруари и март.

В съвременната медицина се използуват зрелите шишарки (дрога Fructus Alni), листата (Folia Alni) и кората (Cortex Alni). Използува се широко и в народната медицина.

Обикновена леска — Corylus avellana L.

Храст, висок до 5 м. Листата последователни, обратно яйцевидни, закръглени до овални, дълги до 13 см, широки 6–10 см, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата сърцевидни, с къса дръжка (0,5–1 см), по ръба си неправилно остро двойно напилени. Цветовете еднополови, еднодом-ни и се развиват рано напролет преди разлистването. Мъжките цветове събрани в увиснали цилиндрични реси, по 2–4 в група, дълги до 8 см. Околоцветник липсва. Всеки мъжки цвят съставен от 4 раздвоени тичинки, прикрепени към пазвата на кафявожълтеникава люспа, сраснали с прицветниците. Женските цветове разположени по два в малки пъпковидни образувания, от които по време на цъфтежа се подават само червените близалца. Плодът едносеменен, неразпуклив (лешник); обикновено лешниците са събрани в група по 3-5; плодната обвивка във вид на чашка, неправилно и дълбоко изрязана, дълга колкото самия лешник или по-къса от него (табло 34, фиг. 3).

Из храсталаците, като подлес в горите, особено по краищата им и из сечища. Широко разпространен е в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти февруари — април.

В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Coryli avellanae), кората (Cortex Coryli avellanae), която се събира напролет, и листата (Folia Coryli avellanae). Употребява се и в народната медицина.

Копитник — Asarum europaeutn L.

Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо корените. Стъблото късо, полегнало, дълго 2–10 см, с 3 кафяви люспи в основата си, дълги 1 –2 см. Листата 2–3 на брой, с дълга дръжка (до 10 см), презимуващи, бъбрековидни до закръглени, широки 5–10 см, със сърцевидна основа, цело-крайни, лъскави. Цветовете единични, връхни, с прост звънчевидеи околоцветник, дълъг около 1,5 см, 3-делен, виолетово-кафяв, с триъгълно яйцевидни дялове, по-къси от тръбицата. Тичинките 12. Яйчникът долен, 6-гнез-ден, с 6 стълбчета, сраснали в основата си. Плодът 6-гнездна кутийка. Отровно! (табло 34, фиг. 4).

Във влажни и сенчести, най-често букови гори в предпланините и планините между 300 и 1200 м н. в. Цъфти март — юни.

В съвременната медицина се използува цялото растение заедно с коренището (дрога Herba et Rhizoma Asari). Прилага се и в народната медицина.

1. Листата последователни. Цветовете поединични в пазвите на лан-цетни прицветници, едри → Ръждив напръстник — Digitalisferruginea L.

1#. Листата срещуположни. Цветовете събрани по няколко в полусенници с обща дръжка, разположени в пазвите на листата или в метлица на върха на стъблото → вж. 2

2. Стъблото четвъртито, с тясно крилати ръбове. Коренището възлесто, не е грудковидно задебелено. Дяловете на чашката с ципест ръб, по-широк от 0,5 мм → Крилато живениче — Scrophularia umbrosa Dum.

2#. Стъблото четвъртито, но без ребра. Коренището грудковидно задебелено. Дяловете на чашката с ципест ръб, по-тесни от 0,5 мм → Възлесто живениче — Scrophularia nodosa L.

Възлесто живениче — Scrophularia nodosa L.

Многогодишно тревисто растение с голо стъбло, високо 40–80 см. Листата срещуположни, овално ланцетни, заострени, в основата си закръглени, дълги 5–15 см, широки 2–8 см, назъбени, с дръжка, дълга до 2,5 см. Цветовете с дръжка, дълга 2 см, покрита с кафяви, почти черни жлезисти власинки и събрани по 3 4 в полусенници в пазвите на листата, всички образуващи продълговато, дълго до 45 см метличесто съцветие, с линейни прицветници. Чашката къса (1,7–2,5 мм), гола, на върха 5-делна. Венчето дълго 7–10 мм, двуустно, червеникавокафяво. Тичинките 4, скрити във венчето. Яйчникът горен. Плодът кутийка, разпукваща се на две части. Отровно! (табло 35, фиг. 1).

Среща се по сенчести места в цяла България до 1000 м н. в. Цъфти май — октомври. Употребява се в народната медицина.

Крилато живениче — Scrophularia umbrosa Dum. (S. alata Gibb.)

Многогодишно тревисто растение с изправено голо крилато стъбло, високо 40–120 см. Листата срещуположни, продълговато ланцетни, заострени, назъбени, дълги до 9 см, широки до 4 см, в основата закръглени, с дръжка, дълга до 5 см. Цветовете по 3 на обща жлезиста дръжка (докато дръжките на отделните цветове са голи) и до 1 см дълги, събрани в продълговато метличесто съцветие, дълго до 25 см; прицветниците ланцетни. Чашката 5-делна, гола, дълга 2–3 мм. Венчето двуустно, дълго 5–6 мм, със зелена тръбица и среден дял на долната устна, а останалата му част зеленикавокафява. Тичинките 4, скрити в тръбицата. Яйчникът горен. Плодът кутийка. Отровно! (табло 35, фиг. 2).

Среща се по влажни и мочурливи места в цяла България докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Ръждив напръстник — Digitalis fermginea L.

Многогодишно тревисто растение с голо, просто, изправено стъбло, високо 30–70 см, и розетка приосновни листа. Листата продълговато ланцетни до ланцетни, целокрайни, голи или слабо ресничести, последователни, дълги 7–20 см, широки 1,5–2,5 см, в основата стеснени в дръжка, дълга 2–4 см. Цветовете събрани във връхно гроздовидно съцветие, дълго 15–25 см, наведено, на дебели дръжки, дълги 2–5 мм, в пазвите на ланцетни прицветници. Чашката тръбеста, 5-делна, със закръглени, по ръба си ципести делчета, дълги 7–10 мм. Венчето двуустно, дълго 16–35 мм, кафяво или жълто-кафяво с ръждиви или виолетови петна, с тръбица, дълга 8–10 мм, кълбесто издута, с нееднакво дълги горна и долна устна. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 35, фиг. 3).

Из горите в Стара планина, Югозападна България, Странджа и Югоизточна България. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Живовлек — Plantago L.

1. Листата много по-дълги, отколкото широки, линейно-ланцетни или ланцетни → Ланцетолистен живовлек — P. lanceolata L.

1#. Листата 2–4 пъти по-дълги, отколкото широки, яйцевидни или широко елиптични → Голям живовлек — P. major L.

Ланцетолистен живовлек — Plantago lanceolata L.

Многогодишно тревисто растение, почти голо или покрито с мъхести власинки, с ланцетни или линейно-ланцетни листа, с 3–7 почти успоредни жилки, с къса дръжка, целокрайни или слабо назъбени, ссички събрани в приосновна розетка. Цветовете по много в гъсто цилиндрично съцветие, дълго 1–7 см, на върха на безлистен цветоносен стрък, висок 8–60 см. Чашката 4-делна, венчето тръбесто, към горния край 4-делно, ципесто, дълго около 2–3 мм, светлокафяво със светлокафяви прицветници. Тичинките 4, с дълги дръжки. Яйчникът горен. Плодът двугнездна кутийка, дълга около 3 мм, с по едно семе във всяко гнездо (табло 35, фиг. 4).

Из ливади, сухи тревисти и песъкливи места, край пътища и сгради и на други места в цялата страна до 2000 м н.в. Цъфти април — септември. В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Plantaginis lanceolatae), които се берат по време на цъфтежа, семената (Semen Plantaginis lanceolatae) и пресният сок. Има широко приложение и в народната медицина.

Голям живовлек — Plantago major L.

Многогодишно тревисто растение с широки, яйцевидни или елиптич-ни листа, изведнъж стеснени в къса дръжка, целокрайни или в основата си слабо назъбени, всички събрани в приосновна розетка. Цветовете събрани в цилиндрично съцветие, дълго 2–40 см, в основата си разредено, равно или по-късо от безлистния стрък. Чашката 4-делиа, дълга 1,5–2,5 мм, венчето тръбесто, 4-делно, дълго около 2 мм, светлокафяво, с тъмни делчета. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът двугнездна кутийка (табло 36, фиг. 1).

Среща се като бурен по влажни тревисти места, в изкопи, край пътища и сгради в цялата страна. Цъфти юни — октомври.

В съвременната медицина се използуват напълно развитите листа (дрога Folia Plantaginis majoris), които се берат по време на цъфтежа. Използува се и в народната медицина.

Теснолистен папур — Typha angustifolia L.

Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище. Цветоносното стъбло високо до 2 м, без възли и междувъзлия, обикновено облистено и на върха с едно (рядко с две или повече) женско съцветие и над него, отдалечено, едно мъжко съцветие — кочан. Листата плоски, линейни, тесни, широки 4–10 мм, без средна жилка и с успоредно жилкуване, по-дълги от съцветието. Цветовете без околоцветник. Женските и мъжките съцветия дълги около 10–35 см, раздалечени едно от друго на 3–10 см, светлокафяви. Мъжкият цвят с 1–7 тичинки, с разположени около тях множество власинки. Женският цвят само от разположен на дълга дръжка плодник с горен яйчник, заобиколен от много власинки (табло 36, фиг. 2).

По застояли и бавнотечащи води и край мочурища в цяла България докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

У нас има още 2 вида папури, но при единия мъжкият и женският кочан се допират и листата са по-широки от 1 см, а при другия вид листата са изпъкнали и женският кочан не е по-дълъг от 6–7 см.

Черна чемерика — Veratrum nigrum L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, в горната част разклонено стъбло, високо 60–120 см, покрито с меки власинки, а в съцветието почти напластено. Приосновните листа широко елиптични, голи, дълги 20–40 см, широки 6–20 см, заострени, постепенно намаляващи към върха на стъблото, надиплени. Цветовете многобройни, обикновено събрани в мет-личесто съцветие, дълго 30–60 см. Околоцветникът прост, венчевиден, с 6 тъмнокафяви или тъмночервени еднакви листчета, разположени в 2 кръга, около 1,5 см в диаметър; цветните дръжки равни или малко по-дълги от околоцветника, бяло напластени, при основата си с къси ланцетни прицвет-ници. Тичинките 6, наполовина по-къси от околоцветника. Яйчникът горен. Плодът яйцевидна кутийка. Отровно! (табло 36, фиг. 3).

Среща се из храсталаци и горски поляни в Североизточна България, Западна Стара планина, Кюстендилско, Средни Родопи и на други места. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.