Разпознаване и събиране на билки

Върба — Salix L.

1. Листата поне отдолу сребристо влакнести → ,. Бяла върб а — S. alba L.

1#. Листата съвършено голи → Крехка върба — S. fragilis L.

Бяла върба — Salix alba L.

Дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25–30 м. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по-късно голи. Листата ланцетни, последователни, дълго заострени, дълги 5–12 см, широки 1–3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, с малки прилистници (1,5–2,0 см), които са тясно ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Листните дръжки къси, на върха с 1–2 жлези. Цветовете събрани в цилиндрични реси, развиващи се едновременно с листата и без околоцветник. Ресите с мъжки цветове са дълги до 7 см и дебели до 1 см, с жълтеникави или зеленикави продълговати при-цветнини. Тичинките 2, свободни, два пъти по-дълги от припветниците. Женските реси са дълги до 5 см и дебели — до 0,5 см. Плодът кутийка, дълга до 5 мм (табло 5, фиг. 1).

Среща се край реки и блата в цялата страна докъм 1700 м н. в. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използува върбовата кора (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет. Използува се широко и в народната медицина.

Крехка върба — Salix fragilis L.

Дърво, високо до 25 м, с жълтеникави чупливи млади клонки, съвършено голи. Листата дълги 6–15 см, широки 1,5–4,0 см, ланцетни до яйцевидно-ланцетни, дълго заострени, напилено назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу сиво-зелени, старите голи. Дръжките дълги 1,0–1,4 см, на върха с 1–2 белезникави жлези (брадавички). Прилистниците полусърцевидни. Клонките, носещи ресите, са с целокрайни листа, а прицветниците са обратно яйцевидни, отгоре дълговлакнести. Мъжките реси дълги до 5 см, а женските до 7 см. Плодната кутийка с дръжка, 2–3 пъти по-дълга от задната жлеза (табло 5, фиг. 2).

Край реки и блата в цялата страна заедно с бялата върба. Цъфти март — май.

В съвременната медицина намира приложение като заместител на кората от бяла върба, а в народната медицина се използува както бялата върба.

Бял имел — Viscum album L.

Голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2–8 см, широки до 3 см, целокрайни, с 3–7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете дребни, еднополови, събрани в сбити групички по 5–7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета (табло 5, фиг. 3).

Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и иглолистни) дървета. Често се среща в Източна България, по-рядко в останалите части на страната. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използуват листата заедно с клонките (дрога Herba Visci) или само листата (Folia Visci), които се берат през март и април. Широко се използува и в народната медицина.

Вълча ябълка — Aristolochia clematitis L.

Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и изправено стъбло, високо до 1 м, обикновено неразклонено, голо. Листата последователни, на дълга дръжка, широко яйцевидно-сърцевидни или бъбрековидни, дълги 3–15 см, целокрайни. Цветовете събрани по няколко (2–8) в пазвите на листата. Околоцветникът прост, венчевиден, неправилен, тръ-бест, в долната си част слабо разширен, а в горната удължен във вид на езиче, дълъг 2–3 см, светложълт. Тичинките 6, сраснали със стълбчето. Яйчникът долен. Плодът крушовидна кутийка, дълга 2–5 см. Отровно! (табло 5, фиг. 4).

Из тревисти места, в окопни култури и др. Цъфти юли — август.

В съвременната медицина се използува главно коренът (дрога Radix Aristolochiae), по-рядко надземната част Herba Aristolochiae). Има широко приложение и в народната медицина.

Ушно плюскавиче — Silene otites (L.) Wibel

Многогодишно тревисто растение с изправено неразклонено стъбло, високо 30–80 см, в долната част четинесто окосмено, в горната голо с няколко лепливи жлезисти пръстена. Приосновните листа събрани в розетка, лопатовидни, постепенно стеснени в дръжка, дълги до 10 см, широки до 1,5 см, целокрайни, отгоре голи, отдолу четинесто окосмени; стъблените листа срещуположни, линейни, заострени. Съцветието гъсто, гроздовидно до почти класовидно, дълго до 35 см. Цветовете изправени, еднополови, с дълга дръжка и ципести прицветници, дълги до 1 мм. Чашката цилиндрична, дълга 4–6 мм, с 10 успоредни жилки, гола, с 5 тъпи зъбеца. Венчето жълто, дълго 4–6 мм, съставено от 5 лопатовидно линейни венчелистчета. Тичинките 10, разположени в два кръга. Яйчникът горен, гол. Стълбчетата 3. Плодът кутийка, дълга 3,5–5 мм, удължено яйцевидна, приседнала, при основата си тригнездна, на върха с 6 зъбчета (табло 6, фиг. 1).

Рядко по сухи тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юли. Използува се в народната медицина.

1. Околоцветникът прост — венчевиден или чашковиден → вж. 2

1#. Околоцветникът съставен от чашка и венче, които се различават добре помежду си → вж. 4

2. Околоцветникът чашковиден, по-къс от тичинките. Цветовете събрани по много във връхни метловидни съцветия → Дребно обичниче — Thalictrumminus L.

2#. Околоцветникът венчевиден, по-дълъг от тичинките. Цветовете единични или по няколко → вж. 3

3. Листата цели, сърцевидни до бъбрековидни, повече от 3 на брой → Блатняк — Calthapalustris L.

3#. Листата дланевидно 3-делни, три на брой → Жълта съсънка — Anemoneranunculoides L.

4. Чашелистчетата 3 → Жълтурче — Ranunculus flcaria L.

4#. Чашелистчетата 5–8 → вж. 5

5. Венчелистчетата продълговато елиптични, в двата си края стеснени, на брой 12–20 → Гороцвет — Adonis vernalis L.

5#. Венчелистчетата яйцевидни, на горния край разширени, на долния стеснени, обикновено 5 на брой, рядко 8–10 → вж. 6

6. Средният листен дял на приосновните листа с дръжка → Пълзящо лютиче — Ranunculusrepens L.

6#. Средният листен дял приседнал, без дръжка → Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.

Блатняк — Caltha palustris L.

Многогодишно тревисто растение с коренище и кухо, гладко, полегнало или изправено, слабо разклонено стъбло, високо до 40–80 см. Листата последователни, лъскави, голи, сърцевидни до бъбрековидни, по ръба назъбени или. напилени до почти целокрайни, приосновните по-големи с дълга дръжка, стъблените по-малки с къса дръжка или дори приседнали. Цветовете единични или по няколко на върха на стъблото, 1,5–5 см в диаметър, разположени на дръжка, дълга 10–15 см. Околоцветникът прост, съставен от 5, рядко от повече жълто обагрени листчета. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от 5–15 мехунки, след разпукването на които семената излизат. Отровно! (табло 6, фиг. 2).

По заблатени и мочурливи ливади и край потоци в цялата страна, предимно в планините от 400 до 2000 м н. в. Цъфти март — юли.

За дрогата се използува цялата надземна част на растението (Herba Calthae palustris), която се събира по време на цъфтежа. Използува се в народната медицина.

Жълта съсънка — Anemone ranunculoides L.

Растение с тънко, цилиндрично, хоризонтално коренище. Стъблото единично, високо 7–30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на дръжка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевидни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изразяни, отгоре разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете обиновено единични, 1,5–2 см в диаметър, с прост венчевиден околоцветник от 5–8 листчета, отдолу с прилегнали власинки, отгоре голи, дълги 10–15 мм, широки 8–10 мм. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата многобройни, гъсто влакнести, а сборният плод увиснал (табло 7, фиг. 1).

Из сенчести широколистни гори и храсталаци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Гороцвет — Adonis vernalis L.

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, черно-кафяво коренище, от което напролет се развиват 5–6 цветоносни стъбла, високи по време на цъфтежа 5–20 см, но след прецъфтяването достигат на височина до 40 см. Стъблата изправени, слабо разклонени, в основата си покрити с кафяви люсповидни листа. Стъблените листа приседнали, в общото си очертание овални, долните дланевидно, а горните двойно пересто разделени, като дяловете им са линейни, целокрайни. Цветовете единични, жълти, разцъфтяващи едновременно с разлистването и в диаметър 4–5 см. Чашката с 5 листчета, а венчелистчетата (10–25 на брой) продълговато елиптични, дълги 15–34 мм и широки 5–12 мм. Плодниците и тичинките много. Цветното легло конусовидно. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от овални плодчета с късо, кукесто, завито надолу носче. Силно отровно! (табло 6, фиг. 3).

Среща се по тревисти и каменливи варовити терени в Югоизточна и Североизточна България, тук-там в Северна България, Софийско поле, Драгоманско и в планината Голо бърдо.

В медицината под името Herba Adonidis vernalis се използуват цветоносните и облистени стъбла, събрани по време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.

Пълзящо лютиче — Ranunculus repens L.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото изправено, високо до 70 см или приповдигащо се, с надземни, стелещи се и вкореняващи се във възлите издънки. Листата два пъти тройни, на дълги дръжки, като всеки дял е изрязан. Средният дял на по-дълга дръжка. Най-горните листа приседнали. Цветовете на дълга дръжка, 2–3 см в диаметър. Чашката от 5 листчета, голи, разперени. Венчето златистожълто, два пъти по-дълго от чашката, съставено от 5 листчета. Тичинките и плодниците много. Плодниците разположени върху изпъкналото цветно легло, което е покрито с четинки. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от много закръглено яйцевидни орехчета с дълго, почти право носче (табло 7, фиг. 2).

По влажни и заблатени места, край локви и потоци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.

Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.

Многогодишно тревисто растение с право, разклонено стъбло, високо 30–100 см, покрито с прилегнали власинки. Приосновните и долните стъблени листа на дълги дръжки, в общото си очертание петоъгълни, с 3–5 дълбоки почти ромбични дяла, които са нарязани и остро назъбени. Горните листа приседнали, почти до основата си изрязани на линейни делчета, почти целокрайни. Цветовете малобройни, събрани в рехаво съцветие, 15–25 мм в диаметър, на дълга дръжка, с прилегнали власинки, с 5-листна чашка и венче. Чашелистчетата почти ципести, дълги 4–7 мм, изправени или почти прилегнали към венчето, влакнести. Венчелистчетата по-дълги от чашката, златистожълти, обратно яйцевидни. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодното легло голо. Плодчетата дълги 2,0–3,5 мм, гладки, с много късо носче (табло 6, фиг. 4).

По влажни ливади и тревисти места и край пътища. Среша се в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Жълтурче — Ranunculusficaria L.

Многогодишно тревисто растение със снопче продълговато яйцевидно задебелени корени в основата си. Стъблото високо до 30 см, голо, припов-дигащо се. Листата голи, блестящи, закръглено сърцевидни, закръглено назъбени до целокрайни, с дълга дръжка, често с грудчици в пазвите на листата. Цветовете единични, 1,5–5,0 см в диаметър, на дълга дръжка. Венчелистчетата 8–12, жълти, лъскави, дълги 10–18 мм, широки 4–7 мм, продълговато елиптични, в основата си с нектарници, 5 на брой. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодното легло покрито с четинки. Орехчетата дълги 2,5 мм, закръглени, обратно яйцевидни, късомъхесто влакнести, със слабо заострено носче (табло 7, фиг. 3).

По влажни сенчести места, широколистни гори, ливади и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Дребно обичниче — Thalictrum minus L.

Многогодишно тревисто растение с ръбесто, дълбоко набраздено стъбло, високо до 1,5 м, голо или рядко с жлезисти власинки. Листата на дълга дръжка, 3–4 пъти перести, в общото си очертание широко триъгълни, дълги 7–30 см и почти толкова широки. Листчетата почти кръгли или обратно яйцевидни до клиновидни, дълги до 30 мм и толкова широки, отпред обикновено с три зъбчета. Цветовете много, събрани по върховете на стъблото в широка, разперена метлица. Околоцветникът прост. Венчелистчетата липсват. Чашелистчетата 4–5 на брой, зеленикавожълти, дълги 3–4 мм, яйцевидни. Тичинките много (10–15), увиснали, дълги 7–8 мм, по-дълги от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата голи или жлезисто влакнести, дълги 2,5–4,0 мм, приседнали, странично сплескани, с късо носче (табло 7, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места, ливади, храсталаци и горски поляни почти до алпийския пояс. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Кисел трън — Berberis vulgaris L.

Силно разклонен бодлив храст, висок до 3 м, с ръбести клонки, покрити с жълтеникава кора, която през втората година става сива. Бодлите дла-невидно триразделни, дълги до 2 см. Листата разположени в снопче по 2–12 в пазвите на бодлите, на младите клонки единични, последователни. Листата прости, овални или широко елиптични до обратно яйцевидни, с мрежесто жилкуване, назъбени, дълги, 2,5–5,5 см, стеснени в къса дръжка, на вкус кисели. Цветовете жълти, събрани по 15–30 в увиснали гроздове, дълги 3–5 см. Чашката с 6 зелени листчета. Венчето също с 6 продълговати, цели или на върха слабо врязани листчета. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът сочна цилиндрична кисела червена ягода, дълга до 10 мм, широка 5 мм, с по 2–3 семена (табло 8, фиг. 1). Среща се рядко в цялата страна из храсталаци и на сухи каменливи места докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни.

С лечебна цел в съвременната медицина се използуват кората на корена и стъблото (Cortex Berberidis), самият корен (Radix Berberidis) и плодовете (Вассае или Fructus Berberidis). В миналото са се употребявали и листата. В народната медицина се използуват корените, плодовете и листата.

Коренът се изкопава през пролетта, преди да започне вегетацията (март — април) или през есента (октомври — ноември) след узряването на плодовете, и то само от едната страна на храста, така че да се оголи не повече от 1/4 от тях.

1. Цветовете единични. Растение без млечен сок → Жълт рогатец — Glauciumflavum L.

1#. Цветовете в прости сенници. Растение с гъст оранжев млечен сок → Змийско мляко — Chelidonium majus L.

Жълт рогатец — Glaucium flavum L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено голо стъбло, високо 30–90 см. Приосновните листа събрани в розетка, дълги 15–35 см, лировидно пересто наделени, с двойно по-голям връхен дял, назъбени ; стъблените листа по-дребни, приседнали и обхващащи стъблото, едро назъбени до пересто нарязани. Цветовете единични, разположени по върховете на клонките, на дръжка, дълга до 5 см. Чашката двулистна, покрита с четинки и опада при разтварянето на цвета. Венчелистчетата 4, жълти, дълги 3–4 см. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден, гол, дълъг 15–30 м, разпукващ се на две части. Отровно! (табло 8, фиг. 2).

Среща се по пясъците и каменливите места на Черноморското крайбрежие, в Шуменско, Провадийско, Плевенско. Цъфти юни — август. В медицината се използува надземната му част (Негbа Glaucii flavi).

Змийско мляко — Chelidonium majus L.

Многогодишно тревисто растение, съдържащо гъст оранжев млечен сок. Стъблото синкаво, разклонено, високо 30–90 см, голо или с разсеяни меки власинки. Листата последователни, долните с дръжки, горните приседнали, голи, нечифтоперести, с 5–7 овални или продълговати, почти приседнали листчета, връхното триразделно. Цветовете събрани по 2–6 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Те имат чашка от 2 жълто-зелени листчета, опадащи при разтварянето на цвета. Венчето яркожълто, четирилистно. Тичинките многобройни. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден, дълъг до 5 см, разпукващ се на две части, гол. Отровно! (табло 8, фиг. 3).

Расте по каменливи, влажни, сенчести места, покрити с храсталаци, из разредени гори в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — юли.

Надземната част на растението е дрогата Herba Chelidonii, която се събира през май — юли. До септември може да се събере и втора реколта. Употребява се в народната медицина.

1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2

1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг, отколкото широк или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → Горуха — Lepidium perfoliatum L.

2. Растения, покрити поне отчасти с разклонени или двуразделни власинки → вж. 3

2#. Растения, покрити с прости власинки или съвсем голи → вж. 6

3. Листата двойно или тройно перести → Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.

3#. Листата цели → вж. 4

4. Едногодишно растение. Шушулката цилиндрична, с дръжка, не по-тънка от самата шушулка → Разперена боянка — Erysimum repandum L.

4#. Двугодишни или многогодишни растения. Шушулките сплескани или почти 4-ръбести, с дръжка, по-тънка от самата шушулка → вж. 5

5. Власинките по листата почти изцяло двуразделни → Разклоненабоянка — Erysimum diffumm Ehrh.

5#. Власинките по листата звездовидни или смесени (звездовидни и двуразделни) → Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.

6. Листата пересто нарязани до перести, със стреловиден или копиевиден най-горен дял → Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.

6#. Листата пересто нарязани; горният им сегмент не е нито стреловиден, нито копиевиден → вж. 7

7. Капачетата на шушулката без жилки → Пиренейски пореч — Rorippapyrenaica (L.) Rchb.

7#. Капачетата на шушулките с 1–5 жилки → вж. 8

8. Шушулката четвъртита и капачетата й само с по една надлъжна жилка; почти голи растения → Обикновена злина — Barbarea vulgaris R. Br.

8#. Шушулката цилиндрична или четириръбеста. Капачетата й с по 3 надлъжни жилки, като страничните две понякога са слабо забележими → вж. 9

9. Шушулката цилиндрична или четириръбеста, с 3 еднакво развити жилки и носче, дълго 1–2 см → Полски синап — Sinapis arvensis L.

9#. Шушулката четириръбеста с една ясна жилка и по-слабо забележими странични жилки. Носчето дълго 1,5–4,5 мм → вж. 10

10. Шушулката дълга 1,0–2,5 см и прилепнала към оста на съцветието.

Цветовете с дръжка, по-къса или равна на чашката → Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch

10#. Шушулката дълга 3–6 см и неприлегнала към оста на съцветието.

Цветовете с дръжка, по-дълга от чашката → Сарептска горчица — Brassicajuncea (L.) Czern.

Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.

Едногодишно растение, цялото покрито с къси разперени власинки. Стъблото изправено, високо 50–70 см, в горната си част разперено, разклонено, с пересто нарязани до перести листа, с 4–6 продълговато яйцевидни, неравномерно назъбени странични дялове, често насочени назад и с по-едър, почти копиевиден връхен дял. Най-горните листа копиевидни или почти стреловидни, дребни, приседнали. Листата дълги 4–8 см. Цветовете събрани в тесни, почти класовидни съцветия, с дръжка, дълга 1–2 мм, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4, разположени на кръст. Чашелистчетата дълги 1,5–2,5 мм, ланцетни, най-често влакнести. Венчелистчетата жълти, дълги 3–4 мм, обратно яйцевидно-лопатовидни. Тичинките 6, от които двете външни по-къси. Яйчникът горен. Плодът шу-шулка, цилиндрична, шиловидно заострена, плътно прилепнала към стъблото, дълга 10–20 мм, с дръжка, по-къса от 3 мм (табло 8, фиг. 4).

По сухи тревисти, рудерализирани места, дворове, улици, край жп линии и др. докъм 1100 м н. в. Цъфти април — юли. Използува се в народната медицина.

У нас се срещат още седем вида от този род, но един от тях (S. strictis-simum L.) е с цели, почти целокрайни листа, друг — S. polyceratium L., има прицветници в съцветието, а останалите пет вида са с шушулки, отклонени от оста на съцветието, и дръжка, по-дълга от 4 мм.

Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.

Едногодишно или двугодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата последователни, 2–3 пъти перести, обикновено с дръжка, само най-горните приседнали, с теснолинейни до продълговати делчета, най-често покрити с разклонени власинки. Цветовете дребни, събрани в гъсто гроздовидно съцветие, с дръжка, дълга 4–6 мм. Чашелистчетата 4, дълги около 2,5 мм. Венчелистчетата бледожълти, дълги 2–2,5 мм, продълговати, понякога липсват. Тичинките 6, от които двете са външни и по-къси. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 8–15 мм, цилиндрична, насочена нагоре (табло 9, фиг. 1).

Обикновено растение, което е разпространено по буренясали места, сметища, край пътища и др. в цялата страна. Цъфти април — голи. Употребява се в народната медицина.

Разклонена боянка — Erysimum diffusum Ehrh.

Двугодишно тревисто растение, което през първата година образува само розетка от листа, а през втората обикновено няколко силно разклонени стъбла, високи до 80 см, белезникави поради наличието на много двуразделни прилегнали власинки. Приосновните, розетковите листа продълговати до нишковидни, стеснени в дълга дръжка, обикновено с редки зъбци или целокрайни. Стъблените листа последователни, с къса дръжка, продълговати, целокрайни или назъбени, горните листа линейно-ланцетни, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани по много в гъсто гроздовидно съцветие, с цветни дръжки, дълги 3–6 мм. Чашката с 4 листчета, дълги 5–8 мм, в основата си със слаби подутини или без тях. Венчелистчетата 4, ли-моненожълти, обратно яйцевидни, дълги 8–14 мм, с тънък и дълъг нокът. Тичинките 6, от които 4-те вътрешни са по-дълги, с прашници, дълги 2–3 мм. Шушулката тънка, 4-стенна, дълга 48–70 мм (табло 9, фиг. 2).

По сухи тревисти и пустеещи места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни. В медицината се използува надземната част (дрога Herba Erysimi), която се събира по време на цъфтежа.

Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.

Двугодишно до многогодишно растение с дебел, вретеновиден светложълт корен. Стъблото изправено или в основата си приповдигащо се, просто или най-често разклонено, ръбесто, в долната си част често червеникаво, високо до 80 см, покрито с двуделни, рядко триделни власинки, които покриват цялото растение. Приосновните листа събрани в розетка, линейно-ланцетни, заострени, към основата си стеснени в дръжка, вълновидно назъбени, сиви. Стъблените листа приседнали, по-слабо назъбени, най-горните целокрайни. Цветовете събрани в гъсто многоцветно, гроздовидно съцветие, на дръжка, дълга 1,5–3,0 мм, влакнести. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 6–9 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, дълги 10–16 мм, на върха закръглени, към основата стеснени в много дълъг нокът, голи или слабо влакнести. Тичинките 6, дългите достигат 8–13 мм дължина, с прашници, дълги 2–3 мм. Яйчникът горен. Шушулките линейно-цилиндрични до почти четириръбести, дълги 2,5–6,0 см, широки 1–2 мм (табло 9, фиг. 3). На буренясали места и край пътища, рядко по Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина, Североизточна България, Тракийската низина. Цъфти април — юли. Често цъфти повторно през есента. Употребява се в народната медицина.

Разперена боянка — Erysimum repandum L.

Едногодишно растение с къс вретеновиден корен. Стъблото високо до 60 см, просто или разклонено, изправено или в основата си приповдигашо се, покрито с двуделни власинки. Приосновните листа розетковидно сближени, линейно-ланцетни, постепенно стеснени в къса дръжка, заострени, вълновидно назъбени, сиви, гъсто покрити с двуделни и триделни власинки. Горните стъблени листа линейни до линейно-ланцетни, приседнали. Цветовете събрани в гъсто гроздовидно съцветие, разперено изправени, на дълга (1–3 мм) влакнеста дръжка. Чашелистчетата 4, продълговати, жълтозелени, дълги 3–5 мм. Венчелистчета 4, жълти, дълги 7–10 мм, към основата постепенно стеснени в дълъг нокът. Дългите тичинки 7–8 мм. Яйчникът горен. Прашниците дълги 0,8—1,2 мм. Шушулките разперени, линейни, дълги 5–10 см (табло 10, фиг. 1). На сухи тревисти и каменливи места, край пъти-ша и огради и като плевел в нивите. Разпространено е в цялата страна до към 800 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Обикновена злина — Barbarea vulgaris R. Br.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с голо стъбло, раз-I клонено в горната си част и високо до 1 м. Долните листа лировидни, с 2–5 двойки продълговати странични дялове и голям закръглен или овален връхен дял, в основата сърцевиден, назъбен до нарязан или почти целокраен. Горните стъблени листа приседнали, с широко обхващащи стъблото ушички, обратно яйцевидни, едро назъбени или вълновидно изрязани. Цветовете събрани в гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията на стъблото, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4. Венчелистчетата жълти, дълги 5–7 мм. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът щушулка, дълга 15–30 мм, широка 1–2 мм, с дръжка, дълга 4–6 мм, разперен, понякога дъговидно извит (табло 10, фиг. 2).

По влажни места, край поточета, из влажни гори и храсталаци, като плевел в цялата страна. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

У нас се срещат още 4 вида от този род, но те са или с цели долни листа, или влакнести, или цветовете, им са с прицветници. Само изправеноплодната злина (В. striata Andrz.) е без прицветници, но плодовете й са прилегнали към стъблото.

Пиренейски пореч — Rorippapyrenaica (L.) Rchb.

Многогодишно тревисто растение с вретеновиден корен и късо коренище, обикновено с няколко стъбла, високи до 60 см, изправени, прости или в горната си част разклонени, в долната си част късовлакнести, нагоре голи. Долните листа събрани в приосновна розетка, на дълги дръжки, с къси ушички при основата на листната дръжка, цели, яйцевидни или лировидно пересто изрязани, със странични дялове (3–5 двойки), с по-голям закръглено сърцевиден връхен дял. Стъблените листа приседнали или на къса дръжка, при основата си с две тесни, надолу насочени и обхващащи стъблото ушички, пересто наделени с 1 –7 двойки линейни, целокрайни делчета, като връхният дял е еднакъв с останалите. Цветовете събрани в къси гроздовидни съцветия, с дръжка, дълга 4–6 мм. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 2,5–3,0 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, клиновидно стеснени в основата си, с 1/3 по-дълги от чашелистчетата. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодната кутийка къса, яйцевидно-елиптична, дълга 2,5–4,0 мм, с дълга дръжка (5–10 мм) (табло 10, фиг. 3).

Из сухи тревисти места, ливади, храсталаци и край гори докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Горуха — Lepidium perfoliatum L.

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено, обикновено единично стъбло, високо 20–40 см, покркто с редки изправени власинки, рядко голо, гъсто облистено и разклонено. Приосновните листа на дълга дръжка (6–10 см), покрити с четинести власинки, в общото си очертание елиптични или обратно яйцевидно-ланцетни, двойно пересто разсечени на тесни линейни делчета, като долните стъблени листа приличат на приосновните, но са по-слабо разделени и почти приседнали. Горните стъблени листа широко яйцевидни или почти кръгли, цели, целокрайни, с дълбока сърцевидна основа, която обхваща стъблото, съвършено голи. Цветовете многобройни (до 60–70), събрани в гъсти гроздовидни съцветия, които при плодовете се удължават. Цветовете дребни, на тънка дръжка, дълги 3–4 мм. Чашката се състои от 4 широко елиптични листчета, дълги около 1 мм, отвън влакнести. Венчелистчетата също 4, бледожълти, дълги около 1,5 мм, продълговати, съвършено голи. Тичинките 2 + 4. Яйчникът горен. Шушулчиците почти кръгли или широко овални, дълги 3–4 мм, на изправени голи дръжчици, дълги 4–6 мм, на върха вдлъбнати. Стълбчето късо, равно на вдлъбнатината или малко по-дълго (табло 10, фиг. 4).

Край пътища, огради, пб пустеещи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)

Едногодишно растение с изправено стъбло, голо или в долната си част покрито с четинки. Листата с дръжки, долните лировидно наделени, с яйцевидни или продълговати, неравномерно нарязани странични дялове (1–3 двойки), като връхният дял е по-силно развит. Средните и горните листа ланцетни, към върха издребняват; най-горните целокрайни, с дръжчици. Цветовете събрани във връхни гроздовидни съцветия, на тънка дръжка, която е по-къса или равна на чашката. Чашелистчетата 4, разперени. Венчелистчетата златножълти, също 4. Тичинките 6, нееднакви. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 1–2,5 см, с тънко нишковидно носче, дълго 1,5–4,6 мм, прилегнал към стъблото (табло 11, фиг. 1).

Широко разпространен в цялата страна по тревисти места, орници, угари, край огради и др. Цъфти май — септември.

Синапеното семе е дрогата Semen Sinapis, намираща голямо приложение в съвременната и народната медицина.

Сарептска горчица — Brassica juncea Czern.

Едногодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м, при основата покрито с четинки, нагоре голо. Долните листа дълги до 20 см, широки до 8 см, с дръжка, най-често лировидно пересто нарязани, с голям яйцевиден или яйцевидно-ланцетен връхен дял, с по няколко малки продълговати странични делчета. Нагоре листата са с по-малки размери, като най-горните обикновено са цели (само назъбени до целокрайни), обратно яйцевидни до ланцетни или почти линейни, към основата силно стеснени. Съцветието почти щитовидно. Цветните дръжки тънки, по-дълги от чашката. Венчелистчетата 4, почти двойно по-дълги от чашелистчетата, светложълти, закръглено обратно яйцевидни, широки до 3 мм, изведнъж стеснени в основата си. Тичинките са 2 + 4. Яйчникът горен. Шушулките дълги 3–6 см, разперени, с носче на върха, дълго 7–12 мм (табло 11, фиг. 2).

Среща се по буренясали места, край огради и пътища и в обработваеми земи в източната част на страната. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Полски синап — Sinapis arvensis L.

Едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, високо около 30–60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени вла-синки. Листата с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните листа приседнали, удължено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влакнести до голи. Съцветията гроздовидни, сбити, дълги 2–5 см, с цветни дръжки, дълги 3–8 мм. Чашелистчетата дълги 4–6 мм, ресничести. Венче-листчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашката. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, почти несплескано. Семената почти черни, гладки, 8–17 на брой (табло 11, фиг. 3).

Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас като плевел и като културно растение се среща още един вид синап — бял синап (Sinapis alba L.). Горните му стъблени листа са с дръжка, носчето на шушулката е силно странично сплескано, а семената са 4–8 на брой, жълти до жълто-кафяви, с ямички по повърхността.

Резеда — Reseda L.

1. Чашката и венчето с по 4 листчета. Листата цели → Жълтеникава резеда — R.luteola L.

1#. Чашката и венчето с по 6 листчета. Листата, освен най-долните, триделни или пересто изрязани → Жълтарезеда — R. lutea L.

Жълтеникава резеда — Reseda luteola L.

Двугодишно растение с изправено, единично, просто или към върха слабо разклонено, голо, гъсто облистено стъбло, високо 50–150 см. Листата цели, приседнали, линейни или тясно ланцетно-линейни до лопатовидни, в основата си често стеснени и с две шиловидни ушички, целокрайни. Цветовете събрани в гъсто гроздовидно съцветие, дълго до 40 см, в долната си част често разклонено, с къса дръжка (около 1 мм), в основата си с триъгълно шиловидни прицветници, дълги 2–3 мм. Чашелистчетата 4, трайни, овално продълговати, около 2 мм дълги. Венчелистчетата също 4, светложълти, 3,5–4 мм дълги, нееднакви, обратно овално клиновидни, горните до средата изрязани на 5–7 дяла, останалите слабо наделени или цели. Тичинките 20–30, с голи дръжки, запазващи се и при плодовете. Яйчникът горен. Плодът кутийка, дълга около 4 мм, почти кълбеста, на къса дръжка, с 6 тъпи ръба и 3 едри, триъгълно заострени зъба (табло 12, фиг. 1).

По сухи тревисти места, край пътища, по изоставени и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Жълта резеда — Reseda lutea L.

Двугодишно или многогодишно растение с изправено или приповдига-що се голо стъбло, високо 30–80 см. Приосновните листа с широка дръжка, триделни, рядко цели, лопатовидни, бързо изсъхващи. Стъблените листа перести или пересто изрязани, с 2–3 ланцетни до линейни листни дяла., почти целокрайни или късо жлезисто назъбени. Съцветията гроздовидни, отначало къси и сбити, по-късно се удължават и разреждат, достигайки до 30–35 см дължина, с гола ос, с цветни дръжки, дълги 4–6 мм. Прицветниците дълги 1 –3 мм, продълговато ланцетни, обикновено скоро опадащи. Чашелистчетата 6, много рядко 8, линейно-ланцетни, дълги 2,5–3,5 мм, запазващи се при плода. Венчелистчетата 6, зеленикавожълти, дълги 4–5 мм, връхните триделни, като средният дял е 2 пъти по-къс от страничните, които са полулунни, останалите венчелистчета цели, линейни. Тичинките 10–24, със слабо грапави дръжки, рано опадащи. Яйчникът горен. Плодната кутийка дълга 10–12 мм, широка 4,5–5,0 мм, яйцевидно продълговата, триръбеста, с три къси заоблени зъба (табло 12, фиг. 2).

Край пътища, по буренясали места и ниви в цялата страна. Среща се много по-често от останалите видове. Цъфти май — септември. Използува се в народната медицина.

1. Венчелистчетата 10–14. Тичинките двойно повече → Белоцветен дебелец — Semprevivumleucanthum Pane.

1#. Венчелистчета 4–6. Тичинките 4–10 → вж. 2

2. Цветовете еднополови. Чашелистчетата и венчелистчетата обикновено по 4. Тичинките обикновено по 6 → Златовръх — Rhodiola rosea L.

2#. Цветовете двуполови. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко 6-8; тичинките 10, рядко 12 → вж. 3

3. Листата едри и плоски, по-широки от 1 см и по краищата рядко назъбени → Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suler

3#. Листата дребни, по-тесни от 1 см, обикновено цилиндрични, по-ряд-ко лещовидни → Лютива тлъстига — Sedum acre L.

Белоцветен дебелец — Semprevivum leucanthum Pane

Многогодишно тревисто растение с гъсто облистено, жлезисто влакнесто стъбло, високо до 20 см, при основата с безплодни издънки, листата на които са събрани в розетка до 5 см в диаметър. Розетковите листа са продълговато лопатовидни, постепенно заострени, дълги около 20 мм, широки 8 мм, към върха червеникави, по ръба с разперени власинки. Стъблените листа последователни, продълговато ланцетни, влакнести, приседнали. Цветовете разположени на върха на разклоненията, образуващи общо щитовидно съцветие. Чашелистчетата 10–14, зелени. Венчелистчетата жълти, разперени, отвън пухести, на брой колкото чашелистчетата. Тичинките двойно повече от венчелистчетата, с почти голи жълти дръжки. Плодниците разперени, с горен яйчник. Плодът многосеменна мехунка.

По сухи каменливи и скални места. Среща се доста често в Рила, Витоша, Пирин, Лозенска планина, Славянка, Средни Родопи, Кресненското дефиле, Сакар планина докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — август. Употребява се в народната медицина.

Лютива тлъстига — Sedum acre L.

Многогодишно тревисто голо растение с къси пълзящи облистени из-дънки. Стъблото високо 5–12 см. Листата последователни, удължено яйцевидни, месести, дълги 3–6 мм, в основата си разширени, тъпи, приседнали, с лютив вкус. Цветовете почти приседнали в пазвите на по-горните листа, събрани в малки рехави сенниковидни съцветия. Чащелистчетата 5, яйцевидни, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата ланцетни, златистожълти, дълги 6–8 мм, заострени. Тичинките 10, малко по-къси от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодът сборен, със звездовидно разперени мехунки (табло 12, фиг. 3).

По сухи каменливи места в планините до 2000 м н. в. Цъфти май-август. В съвременната медицина се употребява цялата надземна част (дрога Herba Sedi acris). Използува се широко и в народната медицина.

Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suter

Многогодишно тревисто растение със задебелен корен и изправено голо стъбло, високо 15–80 см. Листата срещуположни, плоски, продълговато яйцевидни, тъпи, дълги 5–13 см, широки 2–5 см, по ръба назъбени или неясно вдлъбнати. Съцветието широко 6–10 см, гъсто, щитовидно-метличесто. Цветовете разположени на къса дръжка. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко по 6. Чашелистчетата триъгълни, заострени, дълги 1,2 мм. Венчелистчетата яйцевидни, заострени, дълги 3–4 мм, широки около 1 мм, жълтеникавозелени или белезникави до синкави, много рядко бели. Тичинките 10, едва подаващи се над венчето, със закръглени прашници. Яйчникът горен. Плодчетата изправени, дълги 3–4 мм, на върха с линейно носче (табло 12, фиг. 4).

Из храсталаци и по каменливи места докъм 1900 м н. в. Цъфти юли—октомври. Употребява се в народната медицина.

Златовръх — Rhodiola rosea L. (Sedum roseum (L.) Scop.)

Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните стъбла високи 10–35 см, голи, неразклонени. Листата последователни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7–3,5 см, широки 0,5–1,5 см, към горния си край ясно назъбени. Съцветието гъсто, щитовидно, многоцветно, широко 3–9 см, с тънки разклонени клонки. Цветовете двудомни, 4–, рядко 3- или 5-делни. Чашелистчетата линейно-ланцетни, дълги около 1 мм, тъпи, жълти или зеленикави. Венчелистчетата линейни или продълговати, тъпи, жълти или жълтеникави, дълги 2–4 мм. Тичинките 8, по-дълги от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодовете мехунки, дълги 6–12 мм, с много семена (табло 13, фиг. 1).

По каменливи и скални терени във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Цъфти през юли и август.

Изсушените корени и коренище са дрогата Radix et Rhizoma Rhodiolae. Употребява се в народната медицина.

Алтънче — Chrysosphnium altemifolium L.

Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище и триръ-бесто стъбло, високо до 20 см. Приосновните листа на дълга дръжка, закръглено бъбрековидни, назъбени, дълги 7–25 мм и широки 10–35 мм; стъблените 1–3, по-дребни, последователни, с къса дръжка. Цветовете събрани във връхно, плоско щитовидно съцветие, обхванато от едри жълтозелени-кави горни листа. Венче липсва. Чашката отвътре жълта, съставена от 4 листчета, дълги до 2 мм. Тичинките 8, по-къси от чашката. Яйчникът почти долен. Плодът едногнездна кутийка, равна на чашката (табло 13, фиг. 2).

По влажни сенчести скалисти места, край потоци, главно в средния планински пояс докъм 1800 м. н. в. Цъфти през април и май. Употребява се в народната медицина.

1. Чашката от един кръг листчета → Камшик — Agrimonia eupatoria L.

1#. Чашката от два кръга листчета (двойна чашка) → вж. 2

2. Листата дланевидни, с 3–9 листчета → вж. 3

2#. Листата перести → вж. 4

3. Цветните кръгове с по 4 листчета → Горски очиболец — Potentilla erecta (L.) Rduschel.

3#. Цветните кръгове с по 5 листчета → Пълзящ очиболец — Potentilla reptans L.

4. Листата с повече от 9 двойки листчета и почти еднакви → Гъши очиболец — Potentillaanserina L

4#. Листата с по-малък брой странични листчета, връхното е много по-голямо от страничните → вж. 5

5. Стъблото разклонено, с много цветове. Стълбчето съставено от две членчета → Градско омайниче — Geum urbanum L.

5#. Стъблото ниско, неразклонено, с един, рядко с два цвята. Стълбчето без съчленение → Планинско омайниче — Geummontanum L.

Камшик — Agrimonia eupatoria L.

Многогодишно тревисто растение с късо и дебело коренище. Стъблото тънко, изправено, високо до 1 м, просто или към върха слабо разклонено. Почти всички листа стъблени, перести, дълги 9–30 см, като всеки лист се състои от 5–9 (13) едри и между тях 6–10 малки листчета, които са приседнали, назъбени, с яйцевидна до овална форма. Прилистниците едри. Цветовете двуполови, събрани в редки класовидни гроздове, с околоцветник, с по 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Венчелистчетата жълти, дълги 4–6 мм. Чашката отвън покрита с кукести шипчета; при плодовете тя е обратно конусовидна и по цялата си дължина набраздена.

Широко разпространен е из храсталаци и тревисти места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от юни до септември (табло 13, фиг. 3).

Дрогата (Herba Agrimoniae) е надземната част на растението, отрязана на около 25 см от основата, събрана по време на цъфтежа. Дебелите стъбла не се събират. Използува се в народната медицина.

Родът Agrimonia е застъпен у нас с още един вид — Agrimonia odomta Mill., който се среща главно в Южна и Югозападна България. Листата му отдолу са зелени, докато при обикновения камшик те са сивовлакнести. Чашката при плодовете е полукълбеста, само в горната си част е набраздена.

Планинско омайниче — Geum montanum L.

Многогодишно тревисто растение с дебело коренище, покрито с остатъци от изсъхнали листа, без пълзящи издънки. Цветоносните стъбла обикновено единични, високи 5–30 см, най-често едноцветни, слабо облистени, покрити с прости и жлезисти власинки. Приосновните листа лировидно пересто изрязани, с дълга, разширена дръжка, също покрита с прости и жлезисти власинки. Връхното листче дълго до 6 см, около 4 пъти по-широко от страничните, почти закръглено, дълбоко и тъпо назъбено. Страничните листчета постепенно намаляващи по размери към основата на листната дръжка. Цветовете 20–45 мм в диаметър, с двойна чашка — вътрешните ча-шелистчета 8–12 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно-ланцетни, от вътрешната страна гъсто влакнести, а външните чашелистчета от двете страни влакнести, двойно по-къси от вътрешните, линейно-ланцетни. Венчелист-четата 5–7, рядко повече, дълги 10–18 мм, златистожълти, закръглено яйцевидни. Тичинките и плодниците много, с долен яйчник. Стълбчетата изцяло влакнести, запазващи се при плодовете. Плодчетата многобройни, дълги 3–4 мм, влакнести (табло 13, фиг. 5).

По планински поляни и скални места в Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Осогово. Цъфти от май до юли. Употребява се в народната медицина.

Градско омайниче — Geum urbanum L.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище, с изправено слабо разклонено влакнесто стъбло, високо 20–60 см. Приосновните листа събрани в розетка с къса дръжка, текоперести, със странични листчета (1–5 двойки), назъбени; първата двойка под връхното листче е по-голяма от останалите. Стъблените листа тройни, а най-горните триделни, почти приседнали. Прилистниците едри, дълги 1–3 см, бъбрековидно закръглени, неправилно назъбени. Цветовете 10–15 мм в диаметър, на дълга дръжка, разположени поединично по върховете на разклоненията. Чашката двойна, с 5 листчета, вътрешните дълги 3–8 мм, влакнести, заострени, триъгълно яйцевидни, 2 пъти по-дълги от външните, които са линейно-ланцетни. Венче-листчетата 5, по-къси или равни на чашелистчетата, яйцевидни, светложълти. Тичинки много. Плодниците много (сборен плодник), с долен яйчник (табло 13, фиг. 4).

Из храсталаци и по сенчести места, край горски пътеки, по сечища, край огради и другаде из цялата страна. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват изкопаните през пролетта коренище и корени (дрога Rhizoma et Radix Gei urbani) или цъфтящата надземна част (Herba Gei urbani). Прилага се и в народната медицина.

Гъши очиболец — Potentilla anserina L.

Многогодишно тревисто растение с вретеновидно задебелено месесто коренище и тънки, вкореняващи се по възлите пълзящи, често червеникави стъбла, дълги до 80 см, покрити с власинки. Листата приосновни, дълги до 20 см, нечифтоперести, с къса, разширена дръжка, отдолу беловлакнеста, отгоре зелена. Листчетата приседнали, дълги 10–40 мм, широки 5–15 мм, срещуположни, продълговати до яйцевидни, заострени, остро напилени. Прилистниците големи. Цветовете единични на дълга дръжка, 18-20мм в диаметър. Чашката от 2 кръга с по 5 листчета, до 1/3 от дължината си сраснали помежду си, копринесто влакнести, еднакво дълги, заострени, често наделени. Венчелистчетата също 5, златистожълти, яйцевидни, дълги 7–10 мм, около 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 20. Плодниците много (сборен плодник), с долен яйчник. Плодчетата (орехчета) едри, яйцевидни, почти кръгли, с ямички по повърхността си (табло 14, фиг. 1).

По влажни тревисти места край Дунав — Ломско, Свищовско, Оряховско. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува цялото растение заедно с коренището (дрога Herba Anserinae), което се изважда по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Горски очиболец — Potentilla erecta (h) Rauschel.

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, почти грудковидно коренище, дълго до 10 см и дебело до 2 см, отвън тъмнокафяво, а отвътре при разчупване червено-кафяво или светлочервено. Стъблото високо до 20–25 см, цялото (заедно с листата) слабо късовлакнесто. Приосновните листа на дълга дръжка, тройни или петорни, стъблените най-често приседнали, всякога тройни, с едри, листовидни, дълбоко нарязани прилистници. Листчетата продълговато обратно сърцевидни или ланцетни, от средата нагоре назъбени. Цветовете единични, на дълга дръжка, с диаметър около 1 см. Чашката се състои от два кръга с почти еднакви листчета. Венчето златистожълто, дълго 4–6 мм, с по 4 листчета. Плодът сух, сборен, с много яйцевидни кафяво-жълти орехчета (табло 14, фиг. 2).

Среща се по влажни места във всички наши планини. Цъфти през юли и август.

В медицината се използува коренището (Rhizoma Tormentillae), което се изкопава през есента след отмирането на надземните части (септември — октомври) или рано напролет, когато започнат да се развиват листата (април).

Пълзящ очиболец — Potentilla reptans L.

Многогодишно тревисто растение с изправено дебело коренище. Стъблата пълзящи, дълги до 1 м, влакнести до голи, вкореняващи се. Листата с дълга дръжка, дланевидни, с 5–7 листчета, като само най-горните са тройни или 4-делни. Листчетата обратно яйцевидни, дълги 5–70 мм и широки 3–25 мм, продълговато елиптични до продълговато ланцетни, с клиновидна основа, назъбени, отдолу влакнести, отгоре почти голи. Прилистниците добре развити, сраснали с листната дръжка. Цветовете единични, на дълга дръжка, излизаща от пазвите на листата, 18–25 мм в диаметър. Чашката с два кръга с по 5 листчета, които са почти еднакви по форма и размери. Венчелистчетата дълги 8–12 мм, златистожълти, почти двойно по-дълги от ча-шелистчетата. Тичинките 20, с голи дръжки. Плодниците много, с долен яйчник (табло 14, фиг. 3).

По ливади и каменливи места в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

1. Храсти или полухрасти → вж. 2

1#. Тревисти растения → вж. 4

2. Листата прости → вж. 3

2#. Листата тройни или нечифтоперести → Плюскач — Colutea arborescens L.

3. Полухраст със силно сплескани и крилати стъбла, съставени от отделни членчета. Листата прикрепени само във възлите на стъблата → Прещип — Genista sagittalis L.

3#. Храсти с цилиндрични или слабо ръбести стъбла, неразделени на членчета. Листата разположени по цялата дължина на клонките → Бояджийска жълтуга — Genista tinctoria L.

4. Върхът на общата листна дръжка завършва с тънко и дълго мустаче.

Листата нечифтоперести или само с една двойка листчета → Ливадно секирче — Lathyruspratensis L.

4#. Върхът на общата листна дръжка винаги завършва с листче. Листата текоперести → вж. 5

5. Листата съставени от 3–5 листчета . → вж. 6

5#. Листчетата 7 и повече ва брой (гледай листата в горната част на стъблото) → вж. 7

6. Листата съставени от 5 листчета → Обикновен звездан — Lotus corninilatus L.

6#. Листата прости (долните) и тройни или всичките тройни → Лечебна комунига — Melilotus officinalis (L.) Pall.

7. Растение покрито с власинки. Връхното листче по-голямо от останалите. Чашката мехуресто подута → Целебна раменка — Anthyllis vulneraria L.

7#. Голи растения. Връхното листче голямо колкото страничните. Чашката не е мехуресто подута → Сладколистно сграбиче — Astragalus glycyphyilos L.

Бояджийска жълтуга — Genista tinctoria L.

Храст, висок до 1 м, с приповдигащи се или изправени стъбла, голи или в горната си част гъсто прилегнало влакнести. Листата последователни, прости, дълги 10–25 мм, широки 3–10 мм, елиптични или елиптично-ланцетни, целокрайни, заострени, отгоре голи, отдолу влакнести, с дребни, шиловидно заострени прилистнини. Цветовете събрани в рехави гроздо-видни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката тръбеста, в горната си част двуустна с 5 зъбеца, дълга 5–6 мм, гола или по жилките влакнеста. Венчето дълго 10–15 мм, жълто, флагчето широко 8–10 мм, почти равно на крилцата и ладийката. Тичинките 10, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Плодът е боб, дълъг до 2,5 см, гол или късовлакнест, прав или сърповидно извит (табло 14, фиг. 4).

Среща се сравнително рядко в цялата страна по храсталаци, просветлени гори и тревисти места, предимно в низините и предпланините докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използуват надземните части (дрога Негba Genistae tinctoriae), които се събират по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

Прещип — Genista sagittalis L.

Полухрастче, високо до 50 см, със стелещи се по земята многобройни разклонения, силно сплескани и широко крилати, съставени от отделни членчета. Листата малобройни, прикрепени единично само по възлите, прости, приседнали, ланцетно-яйцевидни, целокрайни, влакнести. Прилистници липсват. Цветовете събрани по върховете на разклоненията в по-сбити или по-рехави главички, дълги 3–5 см, с дръжка, дълга до 2 мм. Чашката тръбеста, с 5 сраснали до 2/3 от дължината им листчета, нагоре двуустна, със зъбци, по-дълги от тръбицата, долните листчета шиловидни, влакнести. Венчето дълго 10–12 мм, с голо флагче и космата ладийка, крилцата стеснени в основат си, голи. Тичинките 10, сраснали в една тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 1,5–2,5 см, сплескан, линеен, разперено влакнест (табло 14, фиг. 5).

По каменливи и скални поляни, из храсталаци и тревисти места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — юли. Използува се в народната медицина.

Плюскач — Colutea arborescens L.

Разклонен храст, висок до 5 м, с влакнести млади клонки, по-късно голи. Листата нечифтоперести, последователни, с 4–5 двойки широко елиптични, по-рядко яйцевидни, в основата клиновидни, на върха обикновено врязани, целокрайни листчета, с къси прилегнали власинки, отгоре голи. Прилистниците дълги до 3,0 мм, късовлакнести. Съцветията гроздовидни, излизащи от пазвите на листата, с малко на брой цветове (3–5). Цветните дръжки дълги 10–14 мм, с дребни прицветници. Чашката звънчевидна, широка 5 мм, с 5 късо триъгълни зъбеца, влакнеста. Венчето дълго 16–20 мм, жълто, голо. Флагчето кръгло, на върха врязано, в основата с два израстъка, малко по-дълго от крилцата на ладийката, крилцата са извити във вид на сърп, а ладийката тъпа. Тичинките 10, от които 9 сраснали в тръбица, а десетата свободна (9+1). Яйчникът горен. Плодът боб, дълъг 5–7 см, силно мехуресто подут, многосеменен (табло 16, фиг. 1).

По сухи, каменливи места и храсталаци, често върху варовик. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.

Сладколистно сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.

Многогодишно тревисто растение с почти голо, силно разклонено и полегнало по земята стъбло, дълго до 2 м. Листата нечифтоперести, дълги 10–20 см, последователни, с 4–6 двойки елиптични до удължено яйцевидни целокрайни листчета, тъпи, отгоре голи, дълги 2–4 см, Прилистниците ланцетни, свободни. Съцветията гъсти, длъгнести, дълги 3–5 см, по-къси от листата. Цветовете дълги до 16 мм. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, с шиловидни зъбци, гола или покрита само с бели власинки. Венчето зеленикавожълто, дълго до 15 мм. Флагчето в основата стеснено, на върха врязано, крилцата закръглени, ладийката силно извита. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дълъг 3–4 см, сърцевидно извит, гол (табло 16, фиг. 2).

Из гори, горски поляни и храсталаци, по скалисти места в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Ливадно секирче — Lathyrus pratensis L.

Многогодишно тревисто растение със слабо разклонено, влакнесто високо стъбло (30–100 см). Листата последователни, с една двойка линейно-ланцетни до елиптични листчета с 3 надлъжни жилки, дълги 10–40 мм, широки 2–9 мм, голи, целокрайни; листната ос завършва с мустаче. Прелист-ниците два, едри, дълги 1–3 см, широки 3–6 мм, обикновено равни на листната дръжка, линейни до ланцетни, в основата стреловидни, с две неравни ланцетни уши. Цветовете събрани по 5–12 в гроздовидни съцветия, на обща дръжка, няколко пъти по-дълга от листата. Чашката с ланцетно-шиловидни зъбци, долните по-дълги, горните по-къси от тръбицата. Венчето жълто, устроено както при другите бобови растения. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът линеен, дълъг 4–5 см, сплескан и при узряването почернява (табло 15, фиг. 1).

Из храсталаци, горски поляни, ливади и край ниви в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Надземната част се използува в народната медицина. Правят се опити и за въвеждането му в съвременната медицина.

Лечебна комунига — Melilotus officinalis (L.) Pall.

Двугодишно тревисто растение с изправено, по-рядко възходящо разклонено стъбло, високо до 1 м, голо или в горната си част слабо космато. Листата последователни, на дълга дръжка, тройни. Листчетата назъбени, средното на по-дълга дръжчица, долните листа обратно яйцевидни, останалите продълговати, дълги 15–20 мм, широки 4–12 мм. Прилистниците шиловидни, всички целокрайни. Цветовете дребни, дълги 4–7 мм, събрани в рехави гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията, на дълга дръжка. Венчето жълто, с флагче, равно на крилцата и по-дълго от ладийката. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дребен, дълъг 3–5 мм, гол, почти кълбест, едносеменен (табло 15, фиг. 2).

По влажни тревисти места, в посевите като плевел и край пътища като бурен. Среща се в цялата страна докъм 1000 м н. в.

За лебечни цели в съвременната медицина се използува цялата надземна част (Негbа Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et Flores Meliloti officinalis), които се берат в началото на цъфтежа. Има широко приложение в народната медицина.

У нас като диворастящи се срешат още 3 вида комунига с жълти цветове, прилистниците на средните или на най-долните им листа са назъбени.

Обикновен звездан — Lotus corniculatus L.

Многогодишно растение с полегнало или изправено стъбло, високо до 30–35 см, плътно или с твърде тясна кухина, голо или влакнесто. Листата сложни, последователни, текоперести, с 5 листчета, дълги 4–18 мм, широки 1–10 см, целокрайни, ланцетни, обратно ланпетни до яйцевидни, в основата стеснени, голи или влакнести. Прилистниците дребни. Цветовете събрани по 3–7 в кълбести съцветия на дълга дръжка (5–10 см) или единични. Цветните дръжки дълги 1,0–2,5 мм. Чашката дълга 5–6 мм, с триъгълни, шиловидно заострени зъбци, равни или по-дълги от тръбицата. Венчето дълго 10–12 мм, жълто, рядко възчервеникаво; ладийката стеснена изведнъж в носче. Тичинките 9+1. Яйчникът горен. Бобът цилиндричен, дълъг 1,5–3,0 см, гол (табло 15, фиг. 3).

По влажи ливади, пасища, из храсталаци и гори в цялата страна. Цъфти май — септември. Използува се в народната медицина.

Целебна раменка — Anthyllis vulneraria L.

Едногодишно до многогодишно растение, покрито с прилегнали и разперени власинки. Стъблото от основата си разклонено, с изправени и при-повдигащи се цветоносни клонки, високо 10–60 см. Листата нечифтоперести, рядко тройни или прости, целокрайни, приосновните с 3–5 двойки листчета — връхното едро, дълго 15–35 мм, широко 10–20 мм, широко елиптично, страничните дребни, дълги 10–20 мм, широки 3–8 мм, линейно продълговати. Стъблените листа с еднакви, линейно продълговати листчета (5–11 на брой), дълги 10–20 мм, широки 3–6 мм, влакнести. Цветовете събрани в цветни главички по върховете на разклоненията, в основата с два дланевидно наделени ирицветни листа, дълги 7–12 мм. Чашката мехуресто подута, влакнеста, с 5 нееднакво дълги шиловидни зъбчета. Венчето дълго 13–18 мм, жълто, червено-оранжево или белезникаво, голо. Венчелистчетата в основата си стеснени в нокът, всички, с изключение на флагчето, сраснали в основата си с тичинковата тръбица. Тичинките 10, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 5 мм, яйцевидно кълбест, изцяло включен в чашката (табло 15, фиг. 4).

Среща се по сухи каменливи склонове, ливади, пасища, разредени гори и храсталаци в цялата страна до високопланинския пояс. Расте предимно по варовит терен. Силно полиморфен вид. Цъфти от май до септември.

В съвременната медицина рядко се употребява надземната част (Негbа Vulnerariae), която се събира по време на цъфтежа.

Трабузан, бабини зъби — Tribulus terrestris L.

Едногодишно тревисто растение с пълзящи стъбла, дълги до 60 см, покри ги с гъсти власинки. Листата срещуположни, с малки ланцетни при-листници, чифтоперести, дълги 3–5 см, широки 1,5–2,0 см, с 5–8 двойки продълговати целокрайни листчета, дълги 4–10 мм, отгоре голи, отдолу покрити с власинки. Цветовете единични, разположени най-често в пазвите на листата, па къса дръжка. Чашката се състои от 5 яйцевидно-ланцетни листчета, дълга около 4 мм. Венчето също от 5 обратно яйцевидни листчета, дълги 5–7 мм, широки около 3 мм, жълто. Тичинките 10. Яйчникът горен, петгнезден. Плодът се разпада след узряването си на 5 орехчета, покрити с остри шипове (табло 16, фиг. 3).

По песъкливи и каменливи места, из лозя и други окопни култури и край пътища. Среща се навсякъде, предимно в по-топлите часта на страната. Цъфти от юни до октомври.

В съвременната медицина се използува надземната част (Herba Tribulus terrestris), отрязана no време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.

Обикновена млечка — Euphorbia cyparissias L.

Многогодишно растение, съдържащо млечен сок, с изправено голо стъбло, високо до 50 см, на върха с многобройни безплодни, гъсто облистени разклонения. Листата последователни, голи теснолинейни, дълги 5–40 мм, широки 0,5–3 мм, целокрайни. Цветовете еднополови, събрани в особени, просто устроени съцветия — циатум, които по външен изглед приличат на отделен цвят. Съцветията на дръжки, излизащи от пазвите на листата. Циатумите събрани в различни съцветия, най-често сенниковидни, като при основата си са обвити с няколко присъцветни листа. Цветовете без околоцветник, обвити от едно чашковидно покривало, напомнящо много околоцветник, получено от срастването на прицветниците на мъжките цветове. Ръбът на покривалото нарязан на 5 тънки дяла, между които има 4 месести, извити навън дяла, наречени жлези, оцветени жълто до тъмнокафяво. Прицвет-ните листа дълги 3–5 мм, широки 5–10 мм, по време на цъфтежа зла-тистожълти до оранжево-жълти, при плодовете често яркочервено оцветени. Плодът суха, гола, разпуклива кутийка, дълга 3,0–3,5 мм (табло 16, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, сечища и пожарища, край пътища и селища в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти април—юни.

В някои страни (Полша и др.) цялата надземна част (дрога Herba Euphorbiae cyparissias) се употребява в съвременната медицина, а у нас се използува само в народната медицина.

Седефче — Ruta graveolens L.

Едногодишно напълно голо тревисто растение с вдървеняло в основата си стъбло, високо 20–45 см. Листата последователни, двойно или тройно пересто разсечени, с продълговато обратно яйцевидни целокрайни тъпи дялове, като връхният дял е широк до 9 мм; долните и средните листа с дълга дръжка, горните приседнали. Цветовете правилни, събрани във връхни рехави щитовидни метлици; чашката и венчето с по 4, по-рядко с по 5 листчета. Венчелистчетата жълти, обратно яйцевидни, целокрайни или слабо назъбени, дълги до 6–9 мм. Тичинките двойно повече от венчелистчетата (8–10). Яйчникът горен. Плодът е почти сферична разпуклива 4-гнездна кутийка. Отровно! (табло 16, фиг. 5).

По сухи каменливи места и храсталаци в източната част на страната и по склоновете на Родопите докъм 500 м н. в. Отглежда се и като декоративно растение в цялата страна. Цъфти юни — август.

Връхните клонки заедно с листата и цветовете са дрогата Herba Rutae, която се събира по време на цъфтежа. Намира широко приложение в народната медицина.

Смрадлика — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)

Храст, висок до 5 м, с прости, яйцевидни или широко елиптични листа, дълги 3–10 см, широки 2–7 см, последователни, целокрайни, голи или влакнести, с къса дръжка, отгоре тъмнозелени, отдолу синкавозелени, наесен почервеняващи. Цветовете бледожълти до зеленикави, двуполови, събрани във връхни рехави, разперени метлици, дълги 15–20 см. Чашката и венчето с по 5 листчета, като венчелистчетата са 2 пъти по дълги от чашката. Тичинките 5, разположени между венчелистчетата. Яйчникът горен, едногнезден. След прецъфтяването цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги, розови, червеникави или жълтеникави власинки. Плодът обратно яйцевиден, костилков, сух, след узряването тъмнокафяв, дълъг 3–5 мм. Отровно! (табло 17, фиг. 1).

По сухи каменливи места, из храсталаци и светли дъбови гори, по-често върху варовик. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната докъм 1000 м. н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Cotini), които се берат по време на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.

Липа — Tilia L.

1. По време на цъфтежа листата отдолу гъсто покрити с дребни бели звездовидни власинки; в ъглите между страничните жилки без брадичка от едри власинки. Цветовете с 5 безплодни венчевидни тичинки (стаминодии) → Бяла липа — Т. tomentosa Moench

1#. Листата отдолу голи с редки, прости власинки; в ъглите на жилките с брадичка. Цветовете без стаминодии → вж. 2

2. Листата отдолу светлозелени, лъскави. Младите клонки и пъпките покрити с власинки. Орехчето с твърда, вдървеняла обвивка → Едролистна липа — Т. platyphyllos Scop.

2#. Листата отдолу синкавозелени, матови. Младите клонки и пъпките голи. Орехчето с мека, трошлива обвивка → Дребнолистна липа — Т. cordata Mill.

Бяла липа — Tilia tomentosa Moench (Т. argentea Desf.)

Дърво, високо до 20 м, с влакнести млади клонки. Листата последователни, дълги 5–12 см и почти толкова широки, с дръжка, дълга 2–6 см, закръглени, закръглено яйцевидни, на върха изведнъж стеснени, остро напи-лени, отдолу беловълнести. Цветовете събрани по 6–10 в съцветие полусенник, дръжката на който докъм средата е сраснала с главната жилка на голям, езичест, покрит с белезникави власинки кожест прицветен лист, дълъг до 10 см и широк 0,5–1,5 см. Чашката 5-листна, скоро опадаща, дълга 3,5–5,0 мм. Венчелистчетата също 5, голи, жълтеникави, дълги 4–7 мм, елйптични. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът твърдо орехче, дълго до 1 см, космато (табло 17, фиг. 2).

Расте в широколистните гори в предпланинския и долния планински пояс докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Едролистна липа — Tilia platyphyllos Scop. (Т. grandifolia Еhrh.)

Дърво, високо до 40 м. Листата последователни, закръглени, закръглено яйцевидни до широко сърцевидни, със слабо асиметрична основа, към върха постепенно стеснени, дълги 7–14 см, широки 4–12 см, от двете страни еднакво зелени, назъбени, с дръжка, дълга 2–6 см. Цветовете 2–5, обикновено 3. Присъцветният лист дълъг 3,5–12,0 см, широк 0,8–2,2 см, покрит със звездовидни власинки. Чашелистчетата 5, дълги 4,5–7,5 мм, широки 2,0–3,5 мм, покрити с копринени власинки. Венчелистчетата 5, светложълти, дълги 6,0–8,5 мм, широки 1,8–2,5 мм. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът твърдо орехче, дълго до 1 см.

Расте из храсталаци и гори, по каменливи склонове в цялата страна, с изключение на равнините, между 500 и 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.

Дребнолистна липа — Tilia cordata Mill. (Т. parvifolia Ehrh.)

Дърво, високо до 30 м. Листата дълги 3–9 см и почти толкова широки, закръглени до широко яйцевидни, към върха изведнъж заострени, със сърцевидна и слабо асиметрична основа, неправилно назъбени до напилени, отгоре тъмнозелени, отдолу синкавозелени, с дръжка, дълга до 6 см. Цветовете 4–16, като присъцветният лист е гол, дълъг 1,5–10,0 см, широк 0,7–1,5 см, ланцетен. Чашелистчетата 5, дълги 2,5–4,5 мм и широки 1,8–2,0 мм. Венчето 5-листно, светложълто, листчетата дълги 6,0–8,5 мм, широки 1,8–2,5 мм. Тичинките много. Яйчникът горен. Орехчето меко, трошливо, дълго 4,5–5,5 мм.

Среща се в горите от морското равнище докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.

В съвременната медицина се използуват съцветията с прицветния лист (дрога Flores Tiliae cum bracteis) или без присъцветника (Flores Tiliae sine bracteis), които се събират по време на цъфтежа. Има голямо приложение и в народната медицина.

Жълт кантарион, лечебна звъника — Hypericum perforatum L.

Многогодишно тревисто растение с напълно голо стъбло, високо до 1 м, в горната си част силно разклонено. Листата срещуположни, приседнали, продълговато линейни до елиптични, дълги до 3 см, широки до 1,5 см, целокрайни, с многобройни просветляващи жлези, подобни на точици. В пазвите на листата винаги има скъсени клонки. Цветовете правилни, събрани в метличести, почти сенниковидни съцветия по върховете на клонките и стъблата. Чашката с 5 неопадващи, целокрайни, продълговати, заострени листчета. Венчелистчетата също 5, златистожълти, почти 2 пъти по-дълги от чашката, дълги 1,2–1,5 см, широки 0,5–0,6 см, по ръба и в горната си част с многочислени жълти жлези във вид на светли точки. Тичинките многобройни, сраснали в основата си в три снопчета. Стълбчетата 3, свободни. Яйчникът горен. Плодът тригнездна, триръбеста, разпуклива многосемен-на кутийка с многобройни жълти жлезисти мехурчета (табло 17, фиг. 3).

Среща се по сухи тревисти места, из храсталаци, сечища, край пътища и в горите на цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти от май до август.

Дрогата Herba Hyperici е връхната облистена и цветоносна част на стъблото, отрязана на 25–30 см от върха по време на цъфтежа. Употребява се широко в народната медицина.

У нас се срещат около 21 диворастящи вида звъника, но лечебната се отличава от всички най-вече по това, че чашелистчетата й са целокрайни (без жлезисти зъбци), листата и стъблото са голи, а стълбчетата са три на брой.

Забележка: Сем. Теменугови — Violaceae, Трицветна теменуга — Viola tricolor L. (вж. при билки със сини и синьо-виолетови цветове).

1. Увивно растение с мустачки. Плодът топчест, черен, гладък → Дива тиква — Bryonia alba L.

1#. Неувивно растение без мустачки. Плодът продълговато елиптичен, зелен, покрит с шипчета → Църкало — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.

Църкало, луда краставица — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.

Многогодишно тревисто растение със стелещо се по земята или при-повдигащо се стъбло, дълго до 1 м и повече, покрито с груби четинки. Листата сърцевидни или неправилно триъгълни, не много наделени и назъбени, дълги 3,5–12 см, широки 3–12 см, с листна дръжка, дълга до 15 см, отгоре тъмнозелени с редки четинки, отдолу светлозелени, гъсто късовлакнес-ти, по жилките с четинки. Цветовете еднополови, разположени в пазвите на листата. Мъжките събрани по няколко в грозловидни съцветия на дръжка, която е равна или по-дълга от дръжката на съответния лист. Женските цветове единични, разположени до мъжките съцветия на дълга дръжка, която излиза от пазвата на листата. Чашката звънчевидна, 5-делна, дълга 3,5–5,0 мм, влакнеста. Венчелистчетата също 5, бледожълти, сраснали звънче-видно, с 5 дяла на върха, отвън гъстовлакнести. Тичинките 5, от тях 4 сраснали по двойки, а петата свободна. Яйчникът долен. Плодът продълговат, дълъг 4–5 см, покрит с бодливи четинки, жълто-зелен. Семената черни, излизат експлозивно при откъсването на плода през образувалата се дупка. Отровно! (табло 17, фиг. 4).

По песъкливи места, край пътища и изкопи. Среща се по цялото Черноморско крайбрежие и тук-там в Тракийската низина докъм 400 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използуват неузрелите плодове (дрога Fructus Ecbalii). Намира приложение и в народната медицина.

Дива тиква — Bryonia alba L.

Многогодишно тревисто растение с дебел, реповиден, месест корен, отвън жълтеникав, вътре бял и с катерливо стъбло, дълго до 4 м, снабдено с мустачки, чрез които се прикрепва към други растения. Листата последователни, в общото си очертание широко триъгълни, дланевидно 5-делни, като дяловете са широко до тясно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто четинести. Основата им е сърцевидна. Петурите дълги 2,5–8,5 см, широки 1,5–6,5 см, а листната дръжка дълга 1,5–6 см. Еднодомно растение. Мъжките цветове събрани по 8–16 в гроздоаидни съцве-тия на дълга дръжка (3–15 см) в пазвите на горните листа, а самите цветни дръжки дълги 0,3–2,5 см. Женските цветове събрани по 4–10 в щитовидни съцветия на дръжка, дълга 1,5–5,5 см, в пазвите на долните листа. Чашката и венчето 5-делни; чашковата тръбица дълга до 4 мм, с тясно триъгълни зъбци, дълги 1,5–3,0 мм, при женските цветове равни на венчето. Венчелистчетата дълги 3,5–5,0 мм, широки 2,5–3,5 мм, синкавожълти до жълтеникаво-бели, гъстовлдкнести, с 4–6 зелени изпъкнали жилки. Тичинките 5 — една свободна, а другите сраснали 2 по 2. Яйчникът долен, с едно стълбче и с голи близалца. Плодът топчест, 6–8 мм в диаметър, кръгъл, черен, сочен. Отровно! (табло 18, фиг. 1).

Из храсталаци, предимно по влажни места, край реки и по плетища като бурен. Среща се в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

Използува се коренът (дрога Radix Bryoniae albae), който се изважда преди цъфтежа. Намира широко приложение в народната медицина.

У нас се среща още един вид дива тиква — Bryonia dioica Jacq. (жълта дива тиква). Тя е с жълт или червен плод, чашката при женските цветове е наполовина по-къса от венчето, близалцето е влакнесто.

Пупалка — Oenothera biennis L. (Onagra biennis (L.) Scop.)

Двугодишно тревисто растение, мековълнесто, с изправено, обикновено неразклонено стъбло, високо до 150 см. В основата му се намира розетка от листа с дръжки, продълговато обратно яйцевидни или продълговати, тъпи, назъбени или почти целокрайни, с остър връх, дълги 5–10 см, широки до 4 см. Стъблените листа последователни, на къса дръжка, заострени, продълговато ланцетни, в основата клиновидни, ситно назъбени. Цветовете едри, дълги 2–3 см, правилни. Чашката с 4 заострени дяла, обърнати назад, влакнести. Венчелистчетата обратно яйцевидни, на върха плитко вдлъбнати, дълги 2–5 см, светложълти. Тичинките 8, от които 4 по-дълги. Яйчникът долен и с едно стълбче. Плодът кутийка, дълга 1–4 см, влакнеста, (табло 18, фиг. 2).

По каменливи места и край пътища тук-там в цялата страна. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се употребява надземната му част с цветовете (дрога Herba Oenotherae).

Дрян — Cornus mas L.

Храст или дръвче, високо до 8 м, с влакнести зеленикави млади клонки, по-късно голи. Листата срещуположни, дълги 4–10 см, яйцевидни или елиптични, заострени, късовлакнести, целокрайни. Цветовете жълти, събрани в сенниковидни съцветия с 4 обвивни листчета, двуполови, но повечето имат само тичинки; появяват се рано напролет преди разлистването. Чашката едва забележима, съставена от 4 зъбчета. Венчелистчетата 4, ланцетни. Тичинките също 4, три пъти по-къси от венчето. Яйчникът долен. Цлодът (дрянка) костилков, продълговат, с червена месеста част, дълъг 12–15 мм. Узрява август — октомври (табло 18, фиг. 3).

Среща се из гори и храсталаци в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти през февруари и март.

В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Corni). Употребява се и в народната медицина.

1. Листата широко елиптични, всички или само най-горните обхващат стъблото → Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifolium L.

l#. Листата нарязани, разделени или перести → 22. Дяловете на листата линейни или нишковидни, по-тесни от 0,5 см → вж. 3

2#. Дяловете на листата по-широки от 0,5 см, елиптични, яйцевидни или клиновидни, целокрайни, назъбени или нарязани → вж. 6

3. Дяловете на листата почти нишковидни или тясно ланцетни, дълги до 2 см и повече → вж. 4

3#. Дяловете на листата ланцетни, теснолинейни или нишковидни, но не по-дълги от 1 см → Прангос — Prangos fenilacea (L.) Lindl.

4. Цветните дръжки при основата си с обвивка от листчета → Самодивска трева — Peucedanum L.

4#. Цветните дръжки при основата си без обвивка на листчетата → вж. 5

5. Плодчетата откъм гърба почти сплескани или слабо подути. Едногодишно растение. Съцветието съдържа 30–50 лъча → Копър — Anethum graveolens L.

5#. Плодчетата откъм гърба силно издути. Многогодишно растение. Съцветието съдържа 10–25 лъча → Морач — Foeniculum vulgare Mill.

6. Главните лъчи на всяко съцветие при основата си без обвивка от листчета, рядко с обвивка от едно листче → Пащърнак — Pastinaca sativa L.

6#. Главните лъчи на всяко съцветие при основата си с обвивка от листчета → Сибирски девисил — Herucleum sibiricum L.

Резене — Foeniculum vulgare Mill.

Многогодишно или двугодишно тревисто растение с кръгло, тънко ребристо и силно разклонено стъбло, високо до 2,5 м. Листата последователни, в общото си очертание яйцевидно триъгълни, 3–4 пъти пересто разсечени, долните на дръжки, горните приседнали на разширени влагалища, като дяловете им са линейно нишковидни или линейно шиловидни, на върха заострени, голи. Листните влагалища дълги 3–6 см, тясно продълговати, по края ципести, към върха разширени. Цветовете събрани в сложни сенни-ци до 15 см в диаметър, съставени от 4 до 30 нееднакви по дължина голи лъча, без обвивни листчета, както при основата на главните лъчи, така и в основата на сенничетата. Чашка липсва. Венчето жълто, с 5 широко яйцевидни листчета, дълги около 1 мм и почти толкова широки. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете голи, дълги 4–10 мм, яйцевидно продълговати (табло 19, фиг. 1).

Култивира се. Тук-там се среща и като подивяло растение в Средна северна и Североизточна България, Тракийската низина и Родопите докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. В медицината се употребяват узрелите плодове (дрога Fructus Foeniculi).

Копър — Anethum graveolens L.

Едногодишно голо растение със силна миризма. Стъблото единично, изправено, просто или разклонено, цилиндрично, гладко, високо до 120–130 см, тъмнозелено, с редуващи се белезникави и зеленикави надлъжни ивици. Листата тройно до четворно перести, в общото си очертание яйцевидни, с линейно нишковидни или с почти четиновидни последни делче-та; долните листа на дръжка, дълга 1,5–3,5 см, която в основата си се разширява в продълговато дълго влагалище (1,5–2,0 см), по ръба си широко ципесто; горните листа приседнали на влагалищата по-дребни и по-малко разсечени. Цветовете събрани в съцветия сенници с диаметър до 15 см, съставени от 30–50 лъча. Чашка липсва. Венчето жълто, с 5 почти закръглени и на върха си врязани листчета, дълги 1,2–1,5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодчетата дълги 5–6 мм, яйцевидни или широко елиптични, откъм гърба сплескани, а по краищата изпъкнали, с 5 изпъкнали ребра, от които гръбните са по-остри (табло 18, фиг. 4).

В диво състояние се среща само по скалите край Черно море (на юг от Несебър) и край Дунав. Култивира се обаче в цялата страна. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Anethi). Използува се широко в народната медицина.

Прангос — Prangos ferulacea (L.) Lindl.

Многогодишно тревисто растение с изправено ръбесто голо стъбло, високо 60–150 см, със срещуположно или почти прешленесто разположени разклонения. Листата последователни, голи, многократно пересто нарязани на линейно-ланцетни до почти нишковидни делчета, в общото си очертание широко яйцевидни до продълговато елиптични. Приосновните листа с дръжка, дълга 30–40 см и с петура, дълга 50–80 см, в основата си разделена на три дяла, всеки от които е 4–5 пъти пересто разсечен. Нагоре листата намаляват по размер, като най-горните са приседнали и с влагалище, обхващащо стъблото. Сенниците съставени от 6–18 лъча, с обвивка от листчета в основата на главните лъчи и на цветните дръжки. Чашката на върха почти целокрайна, без зъбци. Венчето жълто, дълго около 1 мм, с цели венчелистчета, чиито връхчета са завити навътре. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът едър, снабден по ръба и на гърба с добре развити ципести крилца, дълъг 10–25 см (табло 19, фиг. 2).

По сухи каменливи и тревисти места в Югоизточна България — южната част на Черноморското крайбрежие и Тунджанската хълмиста равнина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifo Hum L.

Едногодишно сиво-зелено, често частично червенеещо растение с изправено цилиндрично стъбло, обикновено в горната си част разклонено, високо 15–75 см. Листата прости, последователни, приосновните и долните стъблени с дръжки или почти приседнали, обхващащи стъблото, обратно яйцевидни до продълговато елиптични, дълги 5–7 см, широки 2–3 см; средните стъблени листа по-дребни, елиптични или яйцевидни, тъпи или късо заострени, плоски или слабо фуниевидни със закръглена основа, в долната си част пронизани от стъблото; към върха стават все по-дребни, яйцевидни или почти кръгли, пронизани от стъблото. Цветовете събрани в сенници от по 5–10 главни лъча, с дръжки, дълги 2–4 см, без листчета при основата си. Всеки сенник с 8–12 цвята, с 5–6 яйцевидни, заострени листчета при основата им. Чашка липсва. Венчелистчетата жълти, дълги 0,5–0,7 мм, със завит навътре връх. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът овален, дълъг 2,5–3,5 мм, отстрани сплескан, с ясни надлъжни ребра (табло 19, фиг. 3).

По сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Пясъчна самодивска трева — Peucedanum arenarium W. К.

Многогодишно тревисто растение с масивен вертикален корен. Стъблото голо, изправено, в горната си част разклонено, тънко набраздено, високо 90–150 см. Листата 3–4 пъти перести, дълги до 45 см, широки до 30 см, продълговато яйцевидни до почти кръгли, на дръжки, дълги 3–8 см; крайните дялове дълги до 15 мм, широки до 6 мм, продълговати до линейни. Средните стъблени листа просто перести, на дръжки, дълги 1,5–2,5 см, широко обхващащи стъблото, а най-горните листа редуцирани до широки влагалища или малки прости листчета. Сложните сенници (2–14 на брой), дълги до 15 см, голи, без обвивка или с 1 –2 линейни до продълговати заострени листчета, дълги 5–9 мм. Сенниците многоцветни, като в основата на цветните дръжки се намират многобройни линейно-ланцетни до нишко-видни прицветници, дълги до 15 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго 1,8–2,3 мм, с 5 яйцевидни до почти кръгли листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете елипсовидни, дълги 5–11 мм, сплескани, голи, с 3 изпъкнали ребра и широки крила (табло 19, фиг. 4).

По крайморските пясъци, по сухи тревисти места и каменливи терени в по-голямата част от страната докъм 1600 м н. в. Цъфти юли — август.

У нас са проведени успешни експерименти за лечение на някои болести с корена и зрелите плодове.

Пащърнак — Pastinaca sativa L.

Двугодишно растение с вретеновиден, понякога реповиден,. задебелен корен. През първата година развива снопче перести листа на дълги дръжки, а през втората — стъбло, което е изправено, кухо, голо, набраздено, разклонено, високо 30–100 см. Листата просто перести, с 2–7 двойки листчета, които са приседнали, елипсовидни до ланцетно-елипсовидни, дълги до 11 см, широки 8 см, назъбени, отдолу грапаво влакнести, приосновните листа на дръжки, дълги до 15 см. Листата в общото си очертание елипсовидни, дълги до 20 см, намаляващи към върха на стъблото, като горните преминават в клиновидно влагалище. Цветните сенници имат от 5 до 20 главни лъча, без листчета в основата им. Сенничетата са с по 6–15 цветчета, с единични прицветници или без прицветници, с дръжки, дълги до 6 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго до 2,5 мм, с 5 завити навътре листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът дълъг 5–7 мм, широко елипсовиден, сплескан, гол, с ципест ръб и 5 надлъжни ребра върху външната му страна (табло 20, фиг.З).

Из ливади, влажни места и храсталаци в цялата страна до към 1500 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват коренът и семената на пащърнака (дрога Radix Pastinacae et Semen Pastinacae). В литературата има данни, че и листата се употребяват за лечение. Намира широко приложение и в народната медицина.

Сибирски девисил — Heracleum sibiricum L.

Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с дебел жъл-теникавобял корен, подобен на морков. Стъблото — изправено, ръбесто, набраздено, кухо, покрито с остри четинки, в горната си част с последователни или отчасти срещуположни клонки, почти до 2 м високо. Приосновните листа едри, дълги 15–30 см, нечифтоперести, с жлебовидна дръжка, която постепенно преминава в листно влагалище. Стъблените листа с 2–3 двойки листчета или дълбоко изрязани, с удължено яйцевидни до широко ланцетни, неравномерно назъбени или нарязани на дялове листчета, дълги до 25 см, широки 15 см, голи или разпръснато влакнести; връхното листче (дял) най-голямо, триделно. При някои форми всички листа са тройни, с една двойка странични листчета. Съцветието с 15–25 лъча, дълги до 17 см, без листчета при основата си. Отделните цветове на дръжки, дълги 7–11 мм, които при плодоношението почти се удвояват, при основата си с 1–10 дребни ланцетни до нишковидни прицветници, дълги до 1 см, Венчето зеленикавожълто, 5-листно, дълго до 2.5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен, с двуразделно близалце. Плодът елиптичен, откъм гърба сплескан, по края ципесто крилат, дълъг 7–9 мм, гол. Варира (табло 20, фиг. 2).

По влажни сенчести места край реки и потоци в цяла България докъм 2000 м н. в. Цъфти през юли и август.

В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Heraclei) и коренът (Radix Heraclei). Намира приложение и в народната медицина.

В нашите планини се среща още един вид девисил — Heracleum verticillatum Раnс., който е с бели цветове, а разклоненията в горната част на стъблото му са разположени прешленовидно.

Иглика — Primula L.

1. Без съцветие — цветните дръжки излизат направо от коренището → Безстъблена иглика — P. vulgaris Huds.

1#. Цветовете събрани в съцветие с добре развита обща дръжка → вж. 2

2. Листата яйцевидно-лопатовидни, стеснени изведнъж в широка крилата дръжка. Тръбицата на венчето значително по-дълга от диаметъра на коронката му → Лечебна иглика — P. veris L.

2#. Листата продълговато елиптични, постепенно стеснени в широка крилата дръжка. Тръбицата на венчето равна на диаметъра на коронката или дори по-къса от нея → Висока иглика — P. elatior (L.) Hill.

Безстъблена иглика — Primula vulgaris Huds. (P. acaulis Jacq)

Безстъблената иглика е многогодишно тревисто растение с късо коренище, без стъбло. Всички листа разположени в розетка, обратно ланцетни до лопатовидни, преминаващи постепенно в неясно изразена дръжка, заедно с нея дълги 5–30 см, и широки 2–10 см, на върха закръглени, по ръба неравномерно-назъбени до вълновидни, отгоре голи, отдолу по жилките влакнести. Цветовете единични, на дълга влакнеста дръжка (до 15 см), излизаща направо от средата на листната розетка, обикновено по няколко на брой. Чашката от 5 сраснали в тръбица листчета, завършваща с 5 зъбеца, дълга 1 –2 см, влакнеста. Венчето жълто, рядко бяло или розово, с 5 сраснали в тръбица (дълга до 18 мм) листчета, завършваща с разперена коронка, 2–4 см в диаметър. Ти-чинките 5, разположени срещу венечните дялове. Яйчникът горен. Плодът цилиндрична кутийка, дълга до 10 мм (табло 21, фиг. 1).

Из храсталаци и гори в Петричко, Станке Димитровско, Славянка планина, Югозападна България (Голо бърдо, Конявска планина и др.), в Източна Стара планина, Странджа, Източни Родопи и др. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.

Висока иглика — Primula elatior (L.) Hill.

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Всички листа събрани в розетка, яйцевидни до елиптични, постепенно преминаващи в крилата дръжка, дълги 5–20 см, широки 3–8 см, целокрайни до ситно назъбени, отгоре почти голи, отдолу влакнести. Цветовете събрани по 5–15 на върха на обща дръжка, висока до 40 см. Дръжките на отделните цветове дълги 1,5–3,0 см, влакнести. Чашката с 5 сраснали в тръбица листчета, висока до 15 мм, влакнеста и завършваща с остри ланцетни зъбчета. Венчето също от 5 листчета, сраснали в тръбица, дълга 10–15 мм; с разперена коронка, с врязани на върха листчета, широка до 2 см, светложълта. Тичинките 5. Плодът цилиндрична кутийка, дълга до 2 см (табло 21, фиг. 2).

По влажни каменливи и скални поляни във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Средни и Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша. Цъфти от април до август. Употребява се в народната медицина.

Лечебна иглика — Primula veris L. (P. officinalis Hill.)

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело вертикално коренище, от което излизат многобройни дебели, слабо разклонени корени. Стъблото липсва. Всички листа събрани в приосновна розетка, яйцевид-но-лопатовидни, дълги 5–20 см, широки 2–6 см, стеснени изведнъж в ши-рококрила дръжка, по ръба си вълновидно назъбени, отдолу влакнести. Цветовете златистожълти, събрани в сенник, разположен на върха на цветоносния стрък, който достига до 30 см височина, обърнат на една страна, с дръжки дълги 1–2 см, влакнести. Чашката тръбеста, дълга 8–15 мм, до 1/3 от дължината си разсечена на триъгълни зъбци, реасничесто влакнеста. Венчето с 5 сраснали в дълга тръбица листчета и 5-делна разперена коронка, в диаметър 8–28 мм. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът кутийка (табло 21, фиг. 3).

Среща се из гори, храсталаци и горски поляни във всички планински и предпланински области на България докъм 2600–2700 м н. в. Цъфти от март до юли.

В съвременната медицина се използуват корените, коренището (Radix et Rhizoma Primulae), листата (Folia Primulae) и цветовете (Flores Primulae). Намират приложение и в народната медицина.

Корените и коренището се изкопават през есента (септември — октомври), когато листата започват да увяхват. Листата и цветовете се берат в началото на цъфтежа заедно с чашката или само венчето.

У нас има още няколко вида диворастящи иглики, но всички са с голи цветни дръжки и чашка.

Високата иглика също се използува в медицината.

Хрищел, смин — Jasminum fruticans L.

Изправен храст, висок 1–3 м, с последователни полукожести тройни листа, рядко с по едно или две листчета, които са обратно яйцевидни, продълговато овални или тясно елипсовидни, дълги 0,6–2,0 см, широки 0,5–1,0 см, към основата стеснени, на върха закръглени, голи, само по ръба ресничести, на къса дръжка. Средното листче обикновено по-едро от страничните. Цветовете събрани по 2–5 в полусенничета по върховете на страничните клонки. Чашката късо звънчевидна, с 5 шиловидни дяла, равни или по-дълги от тръбицата й. Венчето яркожълто, с тясна цилиндрична тръбица, 2 пъти по-дълга от чашката, с 5-делна коронка, до 2 см в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодът черна сферична ягода, 3–6 мм в диаметър (табло 21, фиг. 4).

Из храсталаци и каменливи, скални терени по Черноморското крайбрежие, в Източна Стара планина, Струмската долина, Тракийската низина, Източни Родопи и Тунджанската хълмиста равнина докъм 700 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

Тинтява — Gentiana L.

1. Венчето съвсем жълто, почти до основата разделено на линейни дялове → Жълта тинтява — G. lutea L.

1#. Венчето жълто и гъсто покрито с тъмночервени точки, почти 3/4 от дължината си сраснало в тръбица → Петниста тинтява — G. punctata L.

Жълта тинтява — Gentiana lutea L.

Многогодишно голо тревисто растение с разклонено дебело (до 2–3 см в диаметър), късо (5–7 см дълго) коренище, с едри странични корени. Коренището, по което се виждат пръстеновидни следи от измрели листа, преминава постепенно в главест осов корен, цилиндричен, месест, дълъг 60–90 см, широк 5–10 см в диаметър. През първите 3–4 години растението образува приосновна розетка с едри елиптични тъмнозелени листа, а на 4–5 година израстват едно или няколко, високи до 1,5 м, голи, кухи, изправени, неразклонени стъбла. Листата срещуположни, голи, целокрайни, с дъговидно жилкуване, редуващи се на кръст, долните овално елиптични, към върха заострени, едри (23–25 см дълги и 12–13 см широки), стеснени в дръжка, дълга до 10 см. Нагоре стъблените листа намаляват по размери, средните с къса дръжка, а горните приседнали, сраснали при основата си в късо влагалище. Цветовете събрани по 3–10 в снопчета, разположени в пазвите на горните 3–7 двойки листа и на върха на стъблото, на къса дръжка (до 15 мм дълга). Чашката тръбеста, от 5 сраснали ципести листчета, дълга 10–12 мм. Венчето жълто, дълго 18–25 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, тръбесто. Тичинките 5, голи, със сраснали прашници. Яйчникът горен. Плодът продълговата четириделна кутийка, дълга до 6 см, разпукваща се на две части (табло 22, фиг. 1).

Среща се по каменливи места в съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина, Витоша, Средни Родопи (Девинско, Смолянско), Рила и Пирин. Цъфти през юли и август.

Медицинско значение имат корените и коренището (Radix Gentianae), които се изкопават през август — ноември след отмирането на надземната част на 3–4 годишни екземпляри. Използува се широко и в народната медицина.

Когато се събира жълта тинтява, трябва да се внимава да не се изкопае коренището на бялата чемерика (Veratnim album L). което е отровно. То посинява, ако се направи йодна проба, тъй като съдържа скорбяла, която при жълтата тинтява липсва.

Петниста тинтява — Gentiana punctata L.

Многогодишно тревисто растение с късо, дебело вертикално коренище. Стъблото единично, неразклонено, високо 20–60 см, голо, в основата си с къси листчета, дълги до 2 см. Листата, разположени по стъблото, са яйцевидни, елиптични до обратно яйцевидни, заострени, долните дълги 5–15 см, широки 5–8 см, срещуположни, най-често с 5 жилки, най-долните стеснени в къса дръжка, нагоре намаляващи по размери, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани на групи по няколко в пазвите на най-горните две двойки листа, приседнали. Чашката звънчевидна, дълга 5–8 мм, много по-къса от венчето, почти без зъбци. Венчето дълго 1,7–3,5 см, а в диаметър 6–16 мм, ципесто, жълто, гъсто покрито с тъмночервени точки, 5-8-делно, като зъбците са по-къси от венечната тръбица. Тичинките са толкова, колкото и дяловете на венчето, отначало сраснали, по-късно със свободни прашници, голи. Яйчникът горен. Плодът едногнездна кутийка (табло 22, фиг. 2).

По влажни и каменливи скални поляни в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила и Пирин над 1500 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Меденик — Cerinthe minor L.

Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно растение. Стъблото високо 15–60 см, право или рядко в основата си полегнало, голо, в горната си част разклонено. Приосновните листа (изсъхват рано) продълговато лопатовидни, дълги до 15 см, постепенно стеснени в крилата дръжка; тъпи; долните стъблени листа продълговато ланцетни, клиновидно стеснени; горните яйцевидни, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа, тъпи, често с бели петна, голи, целокрайни, последователни. Цветовете разположени в пазвите на листата на дълга дръжка, при основата си с продълговати ланцетни сърцевидни прицветници. Чашката почти до основата си разсечена на 5 нееднакви тъпи дяла, по края ресничеста. Венчето тръбесто, правилно, дълго 9–14 мм, почти два пъти по-дълго от чашката, разсечено до половината от дължината си, с 5 изправени ланцетни зъбеца, при основата им често с яркочервени петна. Тичинките 5, голи, като прашниците им в основата си са стреловидни, а на върха заострени. Яйчникът външно разделен на 4 части, между които излиза стълбчето. Плодът се разпада на 4 яйцевидни, закръглени орехчета, дълги до 3 мм (табло 22, фиг. 3).

По тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

1. Венчето с много къса горна устна, почти едноустно → Срещниче — Ajuga L.

1#. Венчето ясно двуустно → вж. 2

2. Тичинките къси, напълно скрити в тръбицата на венчето → Пирински чай, маясълче — Sideritis L.

2#. Тичинките стърчат над тръбицата на венчето → Ранилист — Stachys L.

Обикновено срешниче — Ajuga chamaepitys (L.) Schreb.

Едногодишно, по-рядко двугодишно или многогодишно тревисто растение с многобройни лежащи или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 5–20 см, покрити, както и листата, с дълги бели меки власинки. Листата дълбоко 3-делни, с теснолинейни целокрайни делчета, срещуположни, дълги 1–3 см, широки 1–1,5 мм. Цветовете по един на къса дръжка (1–1,5 мм дълга), разположени в пазвите на горните прицветни листа, които са по-дълги от цветовете. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, цялата покрита с бели власинки. Венчето, дълго 10–16 мм, 2–3 пъти по-дълго от чашката, влакнесто, с много къса врязана горна устна, долната триделна. В основата на венечната тръбица отвътре се намира пръстен от власинки. Тичинките 4, две от които по-къси. Плодовете орехчета (табло 22, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места, из ниви, край жп линии в цялата страна. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас са разпространени още 4 вида срещничета, но три от тях са със сини цветове. Само върболистното срещниче (A. saticifolia Schreb.) има жълти цветове и прилича на лаксмановото срещниче (A. laxmannii (L.) Benth.), но се различава от него по цветната тръбица, която е цяла, цветните прешлени обикновено са с по 4 цвята, стъблените листа са с къса дръжка. То се среща в Тракийската низина и източната част на страната.

Пирински чай, маясълче — Sideritis L.

1. Едногодишно растение със сравнително редки и дълги власинки, без коренище. Листата дълги 0,5–3,0 см, широки 0,2–0,8 см. Цветните прешлени раздалечени, всеки с по около 6 цвята → Маясълче — S. montana L.

1#. Многогодишно беловълнесто растение с пълзящо коренище. Листата дълги 6–8 см, широки 0,6–20 мм. Цветовете събрани в класовидно съцветие → Пирински чай — S. scardica Grsb.

Пирински чай — Sideritis scardica Grsb.

Тревисто растение с изправени или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 15–50 см, прости или разклонени. Листата срещуположни, целокрайни или слабо напилени, долните продълговато ланцетни, с къса дръжка, горните сърцевидни, приседнали. Цветовете разположени в пазвите на горните листа, в прешлени, които са сближени и образуват гъсто класовидно съцветие с лимоненожълти широкосърцевидни ципести, заострени прицветници, дълги 12–20 мм. Чашката дълга 9–12 мм, тръбесто-звънчевидна, с 10 жилки и 5 еднакви зъбеца, покрити с дълги власинки. Венчето жълто, с тръбица, скрита в чашката, двуустно, с 3-делна долна устна. Тичинките 4, скрити в тръбицата на венчето. Плодът сух, разпада се на 4 орехчета (табло 22, фиг. 5).

По сухи каменливи варовити терени в Пирин, Славянка и Средни Родопи между 1500 и 2200 м н. в. Цъфти юни — септември.

В народната и съвременната медицина се използуват цъфтящите връхни части на стъблото заедно с листата (дрога Herba Sideritis scardicae), които се събират по време на цъфтежа.

Маясълче — Sideritis montana L.

Растение с изправено или приповдигащо се, просто или слабо разклонено стъбло, високо 20–40 см. Листата срещуположни, продълговато ланцетни, долните с къса дръжка, горните приседнали, целокрайни или с по няколко зъбеца на върха. Цветовете дребни, на къса дръжка, събрани в раздалечени прешлени, с прицветници, които не се различават или слабо се различават от стъблените листа. Чашката дълга 6–8 мм, тръбесто-звънчевидна, правилна, с 10 жилки и 5 зъбеца, завършващи с късо бодилче. Венчето двуустно, по-късо от чашката, светложълто, като след пре-цъфтяване става кафяво. Тичинките 4, скрити във венечната тръбица (табло 23, фиг. 1).

По сухи каменливи места и орници в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Ранилист — Stachys L.

1. Цветните прешлени с no 6–10 цвята. Зъбците на чашката почти два пъти по-къси от тръбицата, с гол осил и достигат до горния край на тръбицата на венчето → Прав ранилист — S. recta L.

1#’. Цветните прешлени с по 2–6 цвята. Зъбците на чашката почти равни на тръбицата, с изцяло влакнест осил и по-къси от тръбицата на венчето → Едногодишен ранилист — S. annua L.

Прав ранилист — Stachys recta L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, просто или разклонено, високо 15–100 см, къдраво влакнесто. Листата срещуположни, длъгнесто ланцетни до линейно-ланцетни, долните на къса дръжка, горните приседнали, назъбени, най-горните почти целокрай-ни, прилепнало влакнести, дълги 2–8 см, широки 0,5–2 см. Цветовете разположени по 6–10 в прешлени, долните раздалечени, като образуват дълго класовидно съцветие с недоразвити четинковидни прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 5–10 мм, с 5 зъбеца. Венчето портокалово жълто до жълтеникавобяло, двуустно, с червеникави петна на долната устна, голо или късовлакнесто, дълго 15–20 мм. Тичинките 4. Плодчетата обратно овални орехчета (табло 23, фиг. 2). По сухи тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Едногодишен ранилист — Stachys annua L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо 10–40 см, в горната си част гъсто влакнесто. Листата срещуположни, дълги 2–6 см, широки 0,5–3 см, продълговато елиптични, долните клиновидно стеснени в къса дръжка, голи, назъбени, горните ланцетни, приседнали, целокрайни. Цветовете разположени по 2–6 в прешлен, долните раздалечени, като образуват класовидно съцветие, с недоразвити или липсващи прицветници. Чашката звънчевидна, дълга 5–8 мм, жлезисто влакнеста. Венчето жълтеникавобяло, двуустно, жлезисто влакнесто, дълго 10–16 мм (табло 23, фиг. 3).

По тревисти места, ниви и орници в цяла България почти до 1600 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

У нас се срещат голям брой видове ранилист, но почти всички освен едногодишния имат червеникави, бели или бледорозови цветове. Само бледожълтият ранилист (S. obliqua WK.) е с бледожълти цветове, но се отличава от описаните два вида по това, че в прешлен има по много цветове — до 20. Среща се в Тракийската низина, Югоизточна България, Шуменско и Провадийско.

Блян, попадийка — Hyoscyamus niger L.

Най-често двугодишно растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо 80–100 см, жлезисто влакнесто и лепкаво. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжка, продълговато яйцевидни; стъблените приседнали, полуобхващащи стъблото, дълги 15–20 см, последователни, едро назъбени до нарязани. Цветовете едри, почти приседнали в пазвите на горните листа, събрани в едностранно гроздовидно съцветие. Чашката делвовидна, жлезисто влакнеста, дълга 1,0–1,5 см, с 5 зъбеца. Венчето 2–4 см в диаметър, не съвсем жълто, често с мрежа от виолетови жилки, с широка тръбица и 5-делна разперена коронка. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 4).

По буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Hyoscyami), които се берат по време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.

1. Венчето при основата си удължено във вид на шпора → вж. 2

1#. Венчето дисковидно, двуустно или правилно, без шпора → вж. 3

2. Стъблата изправени, голи. Цветовете събрани във връхно гроздовидно съцветие. Листата приседнали, линейно-ланцетни до линейни → Обикновена луличка — Linaria vulgaris Mill.

2#. Стъблата полегнали, голи. Цветовете по един в пазвите на листата.

Листата с дръжка, бъбрековидни или сърцевидни →

Лош вятър, трескавиче — Kickxia spuria (L.) Dum.

3. Венчето дисковидно, дълбоко 5-делно, почти правилно. Тичинките 5 → Лопен — Verbascum L.

3#. Венчето с по-дълга или по-къса тръбица или звънчевидно, на върха си обикновено двуустно. Тичинките 4 → вж. 4

4. Всички листа последователни → Напръстник — Digitalis L.

4#. Листата срещуположни, рядко разположени в прешлени → Малка клопачка — Rhinanthusminer L.

Лопен — Verbascum L.

1. Средните и горните стъблени листа низбегващи по стъблото, по цялата дължина на междувъзлията, т. е. долната част на листата е продължена и сраснала със стъблото, което изглежда крилато → Гъстоцветен лопен — V. densiflorum Bertol

1#. Стъблените листа приседнали, без крилато низбегващо продължение по стъблото → Лечебен лопен — V. phlomoides L.

Лечебен лопен — Verbascum phlomoides L.

Двугодишно гъстовлакнесто растение с просто, изправено стъбло, високо 30–150 см, което се развива през втората година. През първата година образува само листна розетка. Приосновните листа продълговато елиптич-ни, тъпо и неправилно назъбени до целокрайни, дълги 5–30 см, широки 3–12 см; стъблените овални или овално ланцетни, заострени, приседнали, със закръглена основа и полуобхващащи стъблото, последователни. Съцве-тието сбито, класовидно-гроздовидно, с прицветници, дълги 1–1,5 см. Цветовете в снопчета по 3–4 (8), а цветните дръжки равни на чашката, която е дълга 5–12 мм, петделна, като дяловете завършват с осил. Венчето жълто, дисковидно, дълбоко 5-делно, 2–5 см в диаметър. Тичинките 5, прикрепени към основата на венчето, от които 2 по-дълги, голи, а останалите 3-влак-нести. Яйчникът горен, с просто стълбче. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 5).

По сухи тревисти и каменливи места, сухи ливади и необработени места, край пътища и огради. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Verbasci), а така също и цветовете с чашката или без нея (дрога Flores Verbasci). Използува се и в народната медицина.

Гъст оцветен лопен — Verbascum densiflorum Bertol. (V. thapsiforme Schrad.)

Двугодишно тревисто растение, цялото гъсто жълтеникавосиво, въл-несто напластено. През първата година образува листна розетка, а през втората — изправено, гъсто облистено стъбло, високо до 2 м, неразклонено или на върха слабо разклонено. Листата продълговато елиптични, низбег-ващи по стъблото, приосновните дълги 10–40 см, широки 4–10 см, последователни, назъбени. Цветовете събрани по 2–5 в снопчета на просто или в основата слабо разклонено гроздовидно съцветие, с прицветници, дълги 1,5–4 см. Цветните дръжки по-къси от чашката. Чашката дълга 6–12 мм, почти до основата си 5-делна, с яйцевидни, на върха си заострени дялове, но без осил. Венчето жълто, 3,5–5 см в диаметър, отвън покрито със звездовидни власинки. Тичинките 5, от които двете по-дълги са голи. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 6).

По сухи тревисти, песъкливи и каменливи склонове, из сухи ливади и необработени места, край пътища и огради в цялата страна. Цъфти юни — август.

В съвременната медицина се използува венчето с тичинките (дрога Flores Verbasci). Употребява се и в народната медицина.

У нас се срещат около 33 вида лопен с жълти цветове, повечето с ограничено разпространение. За да не се допускат грешки при разпознаването на описаните видове, необходимо е набраното растение да се сравнява много внимателно с дадените по-горе описания. Основен белег, по който се различават останалите видове лопен, е, че при повечето от тях прашниците на тичинките им са еднакви, бъбрековидни и не са низбегващи по тичинко-вите дръжки, докато при медицинските видове прашниците на двете по-дълги тичинки низбегват по тичинковите дръжки, т. е. не са сраснали с тях. Тичинки с низбегващи прашници имат още десетина вида лопен, но при някои от тях вълнестите власинки, които покриват тичинките, са виолетови, а не жълти, при други видове цветовете са по един, а не по няколко, съцветие-то е покрито и с жлезисти власинки, а не само с прости.

Обикновена луличка — Linaria vulgaris Mill.

Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто обезлистено голо стъбло, високо 40–60 см, с безплодни издънки при основата си. Листата последователни, целокрайни, най-често с по една жилка, линейно-ланцетни до линейни, голи, приседнали, дълги 2–6 см, широки 1–5 мм, заострени. Съцветието гъсто, гроздовидно, с 5–30 цвята, с дръжка, дълга 2–8 мм, с лан-цетни прицветници, по-дълги от цветната дръжка или равни на нея; оста на съцветието, цветните дръжки и по-рядко чашката са с жлезисти власинки. Чашката 5-делна, дълга 3–6 мм, с овални дялове. Венчето дълго 20–35 мм, жълто, двуустно, със затворено устие и заострена шпора, дълга 10–13 мм. Тичинките 4, от които 2 по-дълги. Яйчникът горен. Плодът топчеста двугнездна кутйка (табло 24, фиг. 1).

Широко разпространена е по тревисти места, край пътища и като плевел в цялата страна. Силно полиморфно растение. Цъфти от май до октомври.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите облистени части (дрога Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха. Употребява се и в народната медицина.

Лош вятър, трескавиче — Kickxia spuria (L.) Dum.

Едногодишно тревисто растение с полегнало, разклонено и гъстожле-зисто влакнесто стъбло. Листата последователни, широко яйцевидни до закръглени, дълги до 7,5 см, широки 1–2 см, влакнести, в основата закръглени стеснени изведнъж в къса дръжка, обикновено целокраини. Цветовете единични излизат от пазвите на листата с влакнеста дръжка, дълга 1–2 см. Чашката 5-делна, с яйцевидни, заострени зъбци, при плода разрастващи се. Венчето светложълто, дълго 10–15 мм, двуустно, със затворено устие и къса шпора, с почти равни устни, горната отвътре тъмновиолетова. 1 ичинките 4 Яйчникът горен. Кутийката кълбеста (табло 24, фиг. 2).

Из ниви и орници в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.

Напръстник — Digitalis L.

1. Съцветието едностранно — цветовете са обърнати на една страна. Стъблото космато по цялата си дължина, както и долната повърхност на листата → Едроцветен напръстник-_D. grandiflom Mill._

1# Цветовете разположени от всички страни на върха на стъблото. В долната си част стъблото и листата съвсем голи или само по ръба слабо ресничести → Вълнест напръстник — D. lanata Еhrh.

Едроцветен напръстник — Digitalis grandiflora Mill. (D. ambigua Murr.)

Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 60–120 см в горната си част жлезисто влакнесто. Листата продълговато ланцетни дълги 7–25 см, широки 2–7 см, последователни, заострени, ситно назъбени или целокрайни, повече или по-малко влакнести, особено отдолу по жилките; розетковите и долните стъблени листа с къса крилата дръжка; горните приседнали, обхващат стъблото и са по-малки. Цветовете увиснали с къса дръжка, събрани във връхно гроздовидно съцветие, разположено на една страна; цветните дръжки, чашката и венчето отвън жлезисто влакнести Чашката звънчевидна, почти до основата си 5-делна, с ланцетни, заострени дялове. Венчето звънчевидно, неправилно, двуустно, едро, дълго 4–5 см широко 1–2 см, сярножълто, отвътре с кафяви жилчици; горната устна е по-къса от долната, двуделна, а долната триделна. Тичинките 4, сраснали в основата си с венчето. Яйчникът горен. Плодът жлезисто влакнеста многосеменна кутийка, почти 2 пъти по-дълга от чашката. Отровно! (табло 24, фиг. 3).

Среща се из гори и храсталаци почти в цялата страна до 1 700 м н. в.

Цъфти май — август.

В съвременната медицина се използуват изсушените листа (дрога Folia Digitalis ambiguae), които се берат от едногодишни растения през август и септември, а през следващата година — преди цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

Вълнест напръстник — Digitalis lanata Ehrh.

Многогодишно или двугодишно тревисто растение с хоризонтално вдървеняващо се коренище, с единични, изправени, цилиндрични, червени-кавовиолетови, слабо разклонени стъбла, високи 30–100 см, в долната си част голи, в горната с гъсти, дълги, жлезисти власинки. Листата разположени в розетка и по стъблото, продълговато ланцетни до ланцетни, дълги 6–20 см, широки 1,5–3,5 см, последователни, целокрайни или слабо вълно-видни, приседнали, голи или слабо жлезисто влакнести, заострени, постепенно преминаващи в прицветници. Цветовете събрани на върха на стъблото, в гъсто многостранно гроздовидно съцветие. Цветните дръжки дълги до 3 см, жлезисто влакнести, а прицветниците и чашката с прости власинки. Чашката кълбесто издута, дълооко 5-делна. Венчето двуустно, кълбесто издуто, дълго 2–3 см, жълто с виолетови жилки. Тичинките 4. Яйчникът горен. Отровно! (табло 24, фиг. 4).

По тревисти и каменливи места и из храсталаци в цялата страна докъм 1300 м н. в. Цъфти юни — август.

Използуват се също само листата (дрога Folia Digitalis lanatae), които се берат както при едроцветния напръстник.

У нас се срещат още 3 вида напръстник, но при два от тях (D. ferruginea L. и D. laevigata W.K) цветните дръжки и чашката са голи и не са жлезисти, а третият вид (D. viridiflora Lindl.) има зеленикаво венче.

Малка клопачка — Rhinanthus minor L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, просто или слабо разклонено и слабо ресничесто стъбло, високо 5–50 см. Листата срещуположни, овални до линейно-ланцетни, дълги 2–4 см, широки 5–10 мм, по-къси от междувъзлието, грапави, ситно ресничести, назъбени, приседнали. Цветовете приседнали, събрани във връхни класовидни съцветия, с прицветници. Чашката звънчевидна с 4 зъбеца, гола, отстрани сплескана и при плодовете мехуресто подута. Венчето жълто, дълго 12–15 мм, с права венечна тръбица, която обикновено е по-къса от чашката, двуустно, като горната устна е по-дълга от долната и е със синкави къси зъбци (до 1 мм). Тичинките 4, от които двете по-дълги стърчат над венчето. Яйчникът горен. Плодът сплескана двугнездна кутийка (табло 24, фиг. 5).

Из планинските ливади на Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Витоша, Люлин, а също така и в Софийското поле. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

1. Тичинките 5. Венчето обикновено 5-делно. Плодът месест → Брош — Rubia tinctorum L.

1#. Тичинките 3–4. Венчето обикновено 4 (3)-делно. Плодът сух…

2. Листата събрани в прешлен по 4, с по 3 жилки → Обикновен кръстец — Cruciata laevipes Opiz.

2#. Листата събрани в прешлен по повече от 4, с по една жилка → Същинско еньовче — Galium venim L.

Същинско еньовче — Galium verum L.

Многогодишно тревисто растение с изправени или приподвигащи се късомъхнати стъбла, високи 30—120 см. Листата линейни, дълги 15–25 мм, широки 0,5–2 мм, по 8–12 в прешлен, с осилче на върха и с подвит ръб, почти голи. Цветовете събрани в дълга гъста метлица, с влакнести клонки. Венчето жълто, широко 2,5–3,0 мм, с тръбица и коронка от 4 заострени дяла, със или без осилче. Чашка липсва. Яйчникът горен. Плодът сухо орехче, дълго 1,5 мм, голо и гладко (табло 25, фиг. 1).

По сухи тревисти места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Обикновен кръстец — Cniciata laevipes Opiz. (Galium cruciatum Scop.)

Многогодишно тревисто растение с многочислени приподвигащи се или изправени четириръбести стъбла, високи 20–60 см, разперено влакнести. Листата овално елиптични, заострени, но без осилче, дълги 12–20 мм, широки 4–10 мм, отгоре голи или с редки власинки, отдолу по ръба и по жилките влакнести. Цветовете на дълги влакнести дръжки, събрани по 5–9 в пазвени полусенници и с ланцетни прицветници. Венчето жълто, 1,8–2,7 мм в диаметър, със заострени дялове. Плодът гол, гладък, кълбест,1,5 мм в диаметър (табло 25, фиг. 2).

Из ливади, храсталаци, гори и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в.

Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Брош — Rubia tinctorum L.

Многогодишно тревисто растение с дълго хоризонтално коренище, което е червено-кафяво отвън и червено отвътре. Стъблото катерливо, дълго до 1 м, 4-ръбесто, голо, но грапаво от насочените надолу шипчета. Най-долните и най-горните листа обикновено срещуположни, останалите по 4–6 в прешлен, продълговати до ланцетни, с една жилка, дълги 2–10 см, широки 0,5–2,5 см, в основата стеснени в къса дръжка или приседнали, по ръба и отдолу по жилките с насочени назад шипчета. Цветовете дребни, 4 — 5-делни, светложълти, дълги 1,5–3,0 мм, събрани в силно разклонени метличести съцветия; коронката 5–6 мм в диаметър. Чашката без зъбци. Плодът отчасти месест, с костилка (табло 25, фиг. 3).

Среща се рядко из храсталаци, край огради, в дворове, като рудерално растение в цялата страна, предимно в Южна и Източна България. Цъфти от юни до септември.

В съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizома Rubiae tinctorum), което се изкопава през есента след узряването на семената или рано напролет. Намира широко приложение и в народната медицина.

Червен бъз — Sambucus racemosa L.

Храст или ниско дръвче, високо до 5 м. Листата срещуположни, нечифтоперести, с 3–7 листчета, на цъфтящите клонки нерядко и с по 3 листчета, овални, овално ланцетни или елиптични, назъбени, почти голи, дълги 4–12 см, широки 1,5–6,0 см. Прилистниците малки, ланцетни, бързо опадащи. Цветовете събрани в плътна яйцевидна метлица, в диаметър до 6 см, отначало зеленикави, впоследствие зеленожълтеникави, около 4 мм в диаметър, всички с дръжки. Чашката със зъбци, дълги около 0,5 мм. Тичинките 3–5. Яйчникът полудолен с 3 приседнали близалца. Плодът кълбест, месест, 4–5 мм в диаметър, светлочервен (табло 25, фиг. 4).

Среща се в иглолистните гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Средни и Западни Родопи, Рила. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Жълтеникава самогризка — Scabiosa ochroleuca L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено, влакнесто или в средната си част почти голо стъбло, високо 20–80 см, с 2–5 двойки срещуположни листа, просто или разклонено, като всяка клонка завършва с цветна кошничка. Листата гъсто влакнести, често почти сиви, горните по-слабо влакнести, приосновните лировидно изрязани или пересто разсечени с ланцетни, назъбени странични дялове и по-едър, яйцевиден връхен дял. Стъблените листа лировидно двойно пересто насечени, с ланцетни делчета. Цветовете събрани по много на кълбести съцветия кошнички с диаметър 1,5–2,5 см, чиято обвивка е съставена от линейни, заострени, обикновено влакнести листчета. При основата на всеки цвят се намира люспест прицветник. Чашката двойна — външната от две напълно сраснали прицветни листчета, най-често с ципеста якичка, а вътрешната, същинската чашка, съставена от 5 четинки. Периферните цветове по-едри. Венчето 5-делно, бледожълто, с къса тръбица и коронка с 5 нееднакви зъбеца. Тичинките 4, свободни. Яйчникът долен. При плодовете външната чашка се запазва. Тя обхваща плода и е с 8 трапчинки в горния си край (табло 26, фиг. 1).

По сухи тревисти места в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

1. Всички цветове езичести. Растения с млечен сок → вж. 2

1#. Всички цветове тръбести или средните тръбести, а периферните езичести. Растения без млечен сок → вж. 6

2. Всички листа събрани в розетка при основата на стъблото. Цвето-носният стрък безлистен → вж. 3

2#. Цветоносното стъбло облистено → вж. 5

3. Цветното легло между цветовете (респ. между плодовете) покрито с ланцетни люспици . Петнисто пробитиче — Hypochaeris maculata L.

3#. Цветното легло голо, без люспички, понякога с редки четинки → вж. 4

4. Листата зелени, голи или с редки власинки, дълбоко назъбени до пересто разсечени — Глухарче — Taraxacum officinale Web.

4#. Листата отгоре зелени, четинесто влакнести, отдолу беловълнести, почти целокрайни → Обикновенарунянка — Hieracium pilosella L.

5. Четинките от хвърчилката на плода пересто разклонени → Ливадна козя брада — Tragopogon pratensis L.

5#. Четинките от хвърчилката на плода прости → Компасна салата — Lactuca serriola L.

6. Цветоносните стъбла се развиват напролет преди приосновните листа и са покрити с белезникави или зеленикави люспи. Кошничките единични → Подбел — Tussilago farfara L.

6#. Стъблото облистено и се развива след приосновните листа → вж. 7

7. Растения с бодливи листа, включително и листата, обвиващи кошничките → вж. 8

7#. Растения без бодливи листа → вж. 9

8. Поне периферните плодове без хвърчилка; външните обвивни листчета продължени в просто бодилче → Вълнест аспурт — Carthamus lanatus L.

8#. Всички плодове с хвърчилка; външните обвивни листчета продължени в пересто разклонено бодилче → Пресечка — Cnicus benedictus L.

9. Листата срещуположни → Триделен бутрак — Bidens tripartita L.

9#. Листата последователни или събрани при основата на стъблото → вж. 10

10. Езичести цветове липсват — всички цветове тръбести или само периферните нишковидни, дълги колкото тръбестите → вж. 11

10# Периферните цветове езичести → вж. 16

11. Поне периферните цветове с прицветни люспички → Свещица — Filago L.

11#. Цялото цветно легло без прицветни люспички → вж. 12

12. Плодовете без хвърчилка → вж. 13

12#. Плодовете с хвърчилка → вж. 14

13. Кошничките дребни (3 мм, рядко до 5 мм в диаметър), събрани в гроздове, групирани в тясно облистено метличесто съцветие → Обикновен пелин — Artemisia absinthium L.

13#. Кошничките по-едри (8–11 мм в диаметър), събрани в гъсто щитовидно съцветие → Вратига — Tanacetum vulgare L.

14. Листата дълбоко нарязани или разделени, голи или слабо паяжиновидно влакнести. Обвивните листчета зелени, на върха възчерни → Обикновенспореж — Senecio vulgaris L.

14#. Листата целокрайни, сивовлакнести до беловълнести. Обвивните лисп чета жълти или кафяви → вж. 15

15. Листата беловълнести. Обвивните листчета жълти до портокалови . → Смил — Helichrysum arenarium (L.) Moench

15#. Листата сивовълнести. Обвивните листчета кафяви → Обикновен бял смил — Gnaphalium uliginosum L.

16. Цветното легло с люспички → вж. 17

16#. Цветното легло голо → вж. 19

17. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър. Листата цели, сърцевидни → Чернокос — Telekia speciosa (Schreb.) Baumg.

17#. Кошничките по-дребни. Листата продълговати до ланцетни, пересто разсечени → вж. 18

18. Кошничките дребни, около 4 см в диаметър, събрани в щитовидно съцветие. Листата беловълнести → Жълт равнец — Achillea clypeolata S. S.

18#. Кошничките по-едри, 2,5–4,5 см в диаметър, единични. Листата голи или почти голи → Багрилно подрумче — Anthemis tinctoria L.

19. Обвивните листчета в един кръг, при основата си с допълнителни линейно-ланцетни дребни листчета → Спореж — Senecio L.

19#. Обвивните листчета в два кръга, без допълнителни листчета → вж. 20

20. Кошничките единични на върха на обикновено безлистно стъбло → Сърцелистен див слънчоглед — Doronicum columnae Ten.

20#. Кошничките събрани по много в метличести и щитовидни съцветия на върха на облистено и разклонено стъбло → вж. 21

21. Кошничките длъгнести, звънчевидни или звънчевидно-цилиндрични, по-високи, отколкото широки (2–3 мм в диаметър), с 6–12 цвята → Енчец — Solidago virgaurea L.

21#. Кошничките полукълбести или подобно на панички, по-широки, отколкото дълги. Езичестите цветове многобройни → вж. 22

22. Хвърчилката образувана само от власинки → Оман — Inula L.

22#. Хвърчилката образувана от един ред власинки и от къса назъбена коронка → Обикновена блъшница — Pulicaria vulgaris Gaertn.

Енчец — Solidago virgaurea L.

Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото изправено, разклонено, високо до 1 м, голо или само в горната си част влакнесто. Листата последователни, голи или слабо влакнести, приосновните яйцевидни или елиптични, преминаващи в крилата дръжка, дълги до 10 см, едро назъбени; стъблените листа постепенно намаляващи, елиптични или ланцетни, приседнали, целокрайни. Кошничките цилиндрични, събрани в метличесто или гроздовидно съцветие на върха на стъблото, дълги 7–10 мм, като обвивните им листчета са керемидообразно наредени, заострени, голи, дълги до 8 мм. Чашка липсва. Цветовете жълти, образувани от срастването на 5 листчета, средните тръбести, периферните езичести, които са около 8 мм дълги и около 2 мм широки, продълговати до линейни, 6–12 на брой. Тичинките 5, сраснали с прашниците си. Яйчникът долен. Плодовете дълги около 3 мм, с хвърчилка, съставена от няколко реда грапави четинки (табло 26, фиг. 2).

Из храсталаци, разредени гори, по скалисти и каменливи места в цялата страна, почти до алпийския пояс. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува връхната стъблена част с цветовете и листата (дрога Herba Solidaginis virgaaureae), които се събират по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.

Свещица — Filago L.

1. Външните обвивни листчета заострени, с влакновидно продължение → Обикновена свещица — F. vulgaris Lam.

1#. Всички листчета на обвивката тъпи → Полска свещица — F. arvensis L.

Обикновена свещица — Filago vulgaris Lam. (F. germanica L.)

Едногодишно тревисто растение с изправено или в основата припов-дигащо се стъбло, високо 5–40 см, покрито с гъсти власинки, в горната си част разклонено. Листата приседнали, гъстовлакнести, линейно-ланцетни до ланцетни, дълги 12–30 мм, широки 1–4 мм, заострени, рядко тъпи, целокрайни. Цветните кошнички дребни, дълги до 5 мм, събрани по 10–30 в гъсти кълбести главички с диаметър 6–14 мм, разположени в основата на разклоненията и по върховете на клонките. Листчетата на обвивката в 5 реда, изправени, дълги 4,0–4,5 мм, от външната страна влакнести, към върха голи, сламеножълти, вътрешните по-дълги, ципести и заострени, към върха често червеникави. Цветовете много дребни, жълти, периферните женски, нишковидни, 20–23 на брой, с по 3 зъбеца и разположени в няколко реда, вътрешните двуполови, обикновено 2–3, тръбести, с no 4–5 зъбеца. Външните плодове без хвърчилка, вътрешните с хвърчилка от 1–2 редици тънки и крехки четинки (табло 26, фиг. 3).

По сухи песъкливи и каменисти места в цялата страна. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Полска свещица — Filago arvensis L. (Logfia anensis (L.) Holub).

Едногодишно растение с изправено, в горната си част метличесто разклонено стъбло, високо до 70 см, гъстовълнесто влакнесто. Листата продълговати до линейно-ланцетни, заострени, дълги 5–20 мм, широки 1–4 мм, мековълнести. Кошничките дълги 2,5–6,5 мм, широки 2,5–5,0 мм, събрани по 2–12 в многочислени главички, разположени по върховете на разклоненията и образуващи метличести или гроздовидни съцветия. Листчетата на обвивката в 5 реда, гъстовълнести, тъпи, по време на узряването звездовидно разперени. Цветовете дребни, жълти, женските 15–18, нишковидни; двуполовите тръбести, три на брой. Плодовете дълги около 3 мм, вътрешните с хвърчилка от няколко реда четинки, а външните от един ред четинки, които лесно падат (табло 27, фиг. 1).

По сухи тревисти и необработени места, в лозя и на други места в цялата страна. Цъфти през юли — август. Употребява се в народната медицина.

Обикновен бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginella uliginosa (L.) Opiz.)

Едногодишно растение със сивовлакнесто, от основата си разклонено стъбло, високо до 20 см. Листата последователни, линейно-ланцетни до продълговато овални, дълги 10–50 мм, широки 2–4 мм, целокрайни, постепенно преминаващи в дръжка. Кошничките дълги 3–4 мм, събрани по 3–10 в кълбести главички по върховете на клонките и обвити от най-горните листчета, които са по-дълги от съцветието. Обвивните листчета ланцетни, заострени, възкафяви, по ръба си ципести, на върха по-тъмни и голи. Цветовете много дребни, дълги 1,5–2 мм, светложълти, периферните женски цветове са нишковидни, разположени в няколко реда, а вътрешните двуполови са тръбести. Плодовете дълги около 0,5 мм, продълговато цилиндрични, с хвърчилка от един ред власинки (табло 26, фиг. 4).

По влажни тревисти и крайречни песъкливи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Смил — Helichrysum arenarium (L.) Moench

Многогодишно тревисто растение, беловълнесто, с изправени стъбла, обикновено по няколко, високи до 30 см, разклонени само в областта на съцветието. Листата последователни, цели, беловълнести, постепенно стеснени към основата си в широка дръжка, дълги 5–7 см, продълговато лан-цетни до линейни, целокрайни. Цветните кошнички кълбести, дълги и широки 6–7 мм, събрани по много (около 30 ) във връхно щитовидно съцветие, дълго 2–5 см. Обвивните листчета многобройни (около 30), яйцевидни или продълговати, керемидообразно наредени, лимоненожълти до оранжево-жълти, рядко бели. Цветовете златистожълти. Периферните женски цветове са нишковидни и често липсват, тогава всички цветове са двуполови. Плодовете дълги около 1 мм, с хвърчилка от дълги четинки (табло 27, фиг. 2).

По песъкливи места по Черноморското крайбрежие, в Североизточна и Югозападна България и в Кюстендилско. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват събраните по време на цъфтежа цветни кошнички (дрога Flores Helichrysii). Употребява се и в народната медицина.

Оман — Inula L.

1. Едро растение, високо 1,0–2,5 м. Листата дълги 40–70 см, широки 10–30 см. Цветните кошнички големи, 6–8 см в диаметър → Бял оман — A helenium L.

1#. Растения, високи до 80 см, листата по-къси от 15 см и по-тесни от 4 см. Кошничките дребни, до 12 мм в диаметър → вж. 2

2. Плодовете голи → Германски оман — I. germanica L.

2#. Плодовете с прилегнали власинки → Британски оман — I. britannica L

Бял оман — Inula helenium L.

Многогодишно тревисто растение с дълго, месесто, разклонено тъмнокафяво коренище, отвътре белезникаво, дебело до 5 см, от което излизат малко на брой дълги до 50 см придатъчни корени. Стъблото право, високо до 2,5 м, в долната си част мековлакнесто, към върха вълнесто, слабо разклонено. Листата последователни, едри, неравно назъбени, отдолу сиво-вълнесто наплъстени; приосновните листа дълги до 70 см, продълговато елиптични, остри, стеснени в дълга дръжка; стъблените по-малки (10–30 см), постепенно намаляващи към върха на стъблото, без дръжка, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Цветовете събрани в едри (6–8 см в диаметър) кошнички, които на върха на главното стъбло и разклоненията му образуват рехави метлици или щитче. Кошничките с обвивка, съставена от керемидообразно наредени зелени листчета. Цветовете златистожълти — вътрешните тръбести, периферните езичести. Плодчетата призматични, снабдени с хвърчилка (табло 27, фиг. 3).

Среща се рядко по влажни сенчести места в горите главно в източните части на страната и в Дунавската низина. Цъфти юни — септември.

Коренищата и корените са дрогата Rhizoma и Radix Inulae helenii. Те се изкопават наесен след отмирането на надземната част или напролет преди развитието й. Има широко приложение и в народната медицина.

Германски оман — Inula germanica L.

Многогодишно тревисто растение е изправено, гъсто беловълнесто стъбло, високо 30–80 см. Листата дълги 4,5–10 см, широки 1–3 см, гъсто-влакнести, най-долните удължени, с дръжка, по време на цъфтежа обикновено изсъхват, останалите продълговато ланцетни до ланцетни, тъпи, целокрайни, приседнали и със сърцевидната си основа обхващат стъблото. Кошничките многочислени, 7–11 мм в диаметър, образуващи щитовидно съцветие. Обвивните листчета от външната страна прилегнало жлезисто влакнести, керемидообразно наредени, външните яйцевидни, широки почти 2 мм, вътрешните ланцетни, no-тесни, всички кожести. Цветовете жълти, периферните женски, езичести, дълги 8–11 мм, широки около 1 мм, 1–3 мм по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбес-ти, двуполови, дълги до 6 мм. Плодовете голи, дълги около 1,5 мм, с хвърчилка от един ред власинки (табло 27, фиг. 4).

По ливади, храсталаци и на други места в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Британски оман — Inula britannica L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 15–75 см, просто или разклонено, гъсто прилегнало влакнесто или почти голо. Листата удължено яйцевидни до ланцетни, тъпи или слабо заострени, целокрайни или слабо назъбени, дълги 4–15 см, широки 1–4 см, отгоре разредено влакнести, отдолу гъсто влакнести; долните стеснени в къса (1–5 см) дръжка; по-горните със закръглена или сърцевидна основа, приседнали. Цветните кошнички единични или по 2–4 в съцветие, 2–5,5 см в диаметър. Обвивните листчета почти еднакво дълги, приблизително в два кръга, линейно-ланцетни, широки около 1 мм, влакнести или жлезисти, извити назад. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги 15–25 мм, широки 1,5 мм, почти два пъти по-дълги от обвивката, вътрешните тръбести. Плодовете дълги около 1,3 мм, с прилегнали власинки и хвърчилка от 15–25 четинки (табло 28, фиг. 2).

По влажни места и като бурен в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

У нас се срешат още 12 вида оман, които се различават от разгледаните три вида.

Обикновена блъшница — Pulicaria vulgaris Gaertn.

Едногодишно тревисто растение, покрито с власинки или приседнали жлези. Стъблото високо 7–45 см, често от основата разклонено. Листата продълговати до яйцевидни, дълги 1–4 см, широки 0,2–0,8 см, целокрайни или слабо назъбени, долните с дръжка, горните със закръглена основа, приседнали. Кошничките многобройни, широки около 10 мм. Листчетата на обвивката линейни до линейно-ланцетни, в няколко кръга, нееднакви, влакнести. Цветовете светложълти. Езичестите цветове по-дълги от обвивката, широки 0,6 мм, понякога липсват; вътрешните цветове тръбести. Плодовете късовлакнести, дълги около 1,5 мм; хвърчилката съставена от два реда четинки — външните сраснали във вид на къса назъбена коронка, а вътрешните по-дълги и грапави (табло 28, фиг. 1).

По влажни места и между бурени в цялата страна. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас се среща още един вид блъшница — Pulicaria dysenterka (L.j Bernh.), която е многогодишно растение и езичестите й цветове са значително по-дълги от обвивката.

Чернокос — Telekia speciosa (Schreb.) Baumg,

Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Стъблото единично, високо 90–200 см, в горната си част разклонено, късовлакнесто, често червеникавокафяво. Листата твърде едри, отгоре почти голи, отдолу финовлакнести, двойно или просто назъбени, дълги 15–20 см, широки 6–12 см, долните и средните с къса дръжка, широко триъгълно сърцевидни или сърцевидни, заострени: горните яйцевидни или продълговати, със заоблена или широко клиновидна основа, приседнали или почти приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, с доста дълга дръжка, събрани по 2–8 в късо гроздовидно съцветие. Обвивката полукълбеста, съставена от няколко кръга керемидообразно наредени листчета, овално до овално ланцетни, тъпи, с извит навън връх. Цветовете тъмнозлатистожълти, с езичести цветове, тесни, многобройни, широки 1 мм, двойно по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбести. Цветното легло с овални до овално ланцетни прицветни листчета. Плодовете голи, дълги около 6 мм, вместо с хвърчилка с назъбен ръб (табло 28, фиг. 3).

По влажни и каменливи места и край потоци в горския пояс на всички планини между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Триделен бутрак — Bidens tripartita L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, разклонено стъбло, високо 15–100 см. Листата срещуположни, постепенно стеснени в къса крилата дръжка, разделени на 3–5 ланцетни или продълговати дяла, с по-едър връхен дял, грубо назъбени. Кошничките 15–25 мм в диаметър и толкова високи, изправени или увиснали, единични. Обвивката полукълбеста или звънчевидна, съставена от 5–8 външни, по-дълги от кошничките листчета, вътрешните по-къси, овални, сиво-жълти. Цветното легло с тесни прицветници, които опадат заедно с плодовете. Цветовете кафяво-жълти, периферните женски са езичести, понякога липсват; средните са тръбести. Плодовете голи, сплескани, с 2–4 осила, с насочени назад зъбци (табло 28, фиг. 4).

По влажни места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Багрилно подрумче — Anthemis tinctoria L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправени, прости или в горната си част разклонени стъбла, високи 20–80 см, често червеникави. Листата последователни, отгоре голи или почти голи, отдолу гъсто влакнести, в общото си очертание предълговати, пересто разсечени на продълговати назъбени дялове. Цветните кошнички единични, на дълга дръжка, 2,5–4,5 см в диаметър, с обвивка от керемидообразно наредени листчета, прилегнало влакнести, външните ланцетни, заострени, вътрешните продълговати, тъпи. Цветното легло полукълбесто, с остри, ланцетни прицветници. Цветовете светложълти до оранжеви, периферните езичести, дълги 2–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести. Плодовете светлосиви, на върха с остър ръб или съвсем къса якичка (табло 29, фиг. 1).

По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Жълт равнец — Achillea clypeolata S. S.

Многогодишно тревисто растение, цялото гъсто беловлакнесто, с просто, много рядко разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата срещуположни, ланцетни, пересто наделени, с овални, ланцетни или длъгнести назъбени сегменти, широки 2–5 мм; приосновните листа дълги 8–20 см, широки 3–5 см, на къса дръжка, горните стъблени приседнали, като най-долните листни дялове почти обгръщат стъблото. Цветните кошнички събрани в щитовидно съцветие и са с диаметър около 4 мм, на дръжка, дълга около 2 мм, с удължено яйцевидни или ланцетни обвивни листчета. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги около 1 мм, закръглени, като свободната им част е много по-къса от обвивката. Цветното легло с при-цветни люспици. Плодовете длъгнести, обикновено сплескани и без хвърчилка.

По каменливи и скалисти места, предимно върху варовит терен, по-често в южните части на страната. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Вратига — Tanacetum vulgare L.

Многогодишно тревисто растение с голям брой изправени стъбла, високи 40–160 см, голи или влакнести, разклонени на върха, гъсто облистени. Листата последователни, най-долните на дълга дръжка, горните приседнали или почти приседнали, дълги 15–25 см, широки 5–10 см, просто или двойно пересто насечени, влакнести до голи. Цветните кошнички събрани в голям брой (до 100) в гъсти сложни щитовидни съцветия по върховете на разклоненията, 8–11 мм в диаметър. Обвивните листчета голи, с ципест ръб, външните яйцевидни, вътрешните ланцетно-яйцевидни. Цветното легло голо. Всички цветове тръбести, оранжево-жълти, дълги 1,5–2,4 мм, периферните по-дълги; езичести цветове липсват. Плодовете продълговати, дълги 1,2–1,8 мм, с коронка, дълга 0,2–0,4 мм, без хвърчилка (табло 29, фиг. 2).

По тревисти, буренясали места, край огради и пътища, из храсталаци и горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Tanaceti) или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (дрога Herba Tanaceti), които се събират по време на цъфтежа.

Обикновен пелин — Artemisia absinthium L.

Многогодишно тревисто растение до полухраст с вдървенели при основата си стъбла, силно разклонени и гъсто облистени. Цялото растение е гъсто покрито със сребристобели власинки и има силна приятна миризма и горчив вкус. Долните листа дълги 4–12 см, на дълга дръжка, почти тройно пересто разсечени; най-горните приседнали, просто пересто разсечени, а в зоната на съцветието триделни до цели. Дяловете на всички листа линейно-ланцетни до ланцетни, широки 2–3 мм. Цветните кошнички 3–4 мм в диаметър, увиснали, с къса дръжка, събрани по много в сложни увиснали метлици. Обвивните листчета в два реда, сивовлакнести, тъпи, с ципест ръб, външните линейно-ланцетни, вътрешните яйцевидни. Цветното легло влакнесто. Всички цветове тръбести, жълти, езичести липсват. Плодовете дълги около 1,5 мм, продълговати, без хвърчилка или коронка (табло 29, фиг. 3).

Среща се из храсталаци, по тревисти и каменливи места, край огради и пътища в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от юли до октомври.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите облистени връхни части (дрога Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха в началото на цъфтежа. Намира широко приложение и в народната медицина.

Подбел — Tusilago farfara L.

Многогодишно тревисто растение, цъфти рано напролет, като образува цветоносни стъбла, покрити с люспести червеникави листа. Стъблото високо 10–25 см и завършва с единична жълта кошничка, съставена от вътрешни тръбести и периферни езичести цветове, с обвивка от линейно-ланцетни листчета. Плодовете с бяла пухеста хвърчилка. След цъфтежа тези стъбла увяхват, а се развиват приосновни закръглено сърцевидни листа до 30 см в диаметър, но ръба назъбени, отдолу беловълнести, отгоре голи, тъмнозелени, с дръжка, дълга до 10 см (табло 30, фиг. 1).

Среща се в цялата страна по влажни сипеи, изкопи, край реки и на други места. Цъфти март — май.

В съвременната медицина се използуват по-младите листа (дрога Folia Farfarae), които се събират заедно с дръжките през май — август. От дълбока древност се използува и в народната медицина.

Сърцелистен див слънчоглед — Doronicum columnae Ten.

Многогодишно тревисто растение с голо коренище. Стъблото високо 12–60 см, голо, само под кошничката жлезисто влакнесто, изправено, слабо облистено, на върха си с една, мною рядко с две или три кошнички. Приос-новните листа дълги 3–8 см, широки 3–7 см, широки закръглени до сърцевидни, на дълга дръжка, едро вълновидно назъбени, голи или по ръба влакнести. Стъблените листа са 3–4, последователни, закръглено яйцевидни, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Кошничките 2–3 см в диаметър. Обвивките листчета линейно-ланцетни, заострени, дълги 8–14 мм, жлезисто влакнести. Цветното легло изпъкнало, късовлакнесто. Цветовете жълти, периферните езичести, дълги 2–3,5 см, двойно по-дълги от обвивката, без хвърчилка; вътрешните тръбести с хвърчилка от еднакви, назъбени власинки. Плодовете длъгнести, дълги 1,5–2,5 мм, с 10 изпъкнали ребра, голи или с редки власинки (табло 30, фиг. 2).

По каменливи и тревисти места, из храсталаци в планинския и високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи, Пирин, Славянка, Осогово и Конявска планина. Цъфти април — август. Използува се в народната медицина.

У нас се срещат още няколко вида див слънчоглед, от които само източният (Doronicum orientate Hofjm.) по външен вид е близък до описания вид. При него обаче люспите на върха на коренището и основата на дръжките на долните листа са покрити с бяла вълна, докато при сърцелистния див слънчоглед тези части са голи.

Спореж — Senecio L.

1. Цветните кошнички без периферни езичести цветове → Обикновен спореж — S. vulgaris L.

1#. Цветните кошнички с добре развити периферни езичести цветове . 2 2. Всички плодове голи → Горски спореж — S. nemorensis L.

2#. Периферните плодове (от езичестите цветове) голи, вътрешните влакнести → Якобов спореж — S. jacobaea L.

Горски спореж — Senecio nemorensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто облистено, голо или слабо влакнесто стъбло, високо 50–200 см. Листата дълги 5–20 см, широки 1–7 см, от долната страна по средната жилка или по цялата повърхност влакнести, от горната почти голи; долните стъблени листа яйцевидни или елиптични, преминаващи в къса, неясна дръжка, дори петурата понякога се спуска по стъблото, горните стъблени листа елиптични или елип-тично-ланцетни, всички заострени и приседнали. Кошничките 20–35 мм в диаметър, събрани в щитовидно съцветие. Цветното легло голо. Обвивката от един ред листчета, дълги 6–12 мм, голи, при основата им с 3–8 малки присъцветни листчета. Периферните цветове езичести, 5–8 на брой, дълги 12–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести, всички жълти. Плодовете дълги 4 мм, голи, с хвърчилка от прости власинки (табло 30, фиг. 3).

Из гори, горски поляни, хвойнови храсталаци и по каменливи места в планините. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Якобов спореж — Senecio jacobaea L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено ръбес-то стъбло, високо 30–150 см, от почти голо до паяжиновидно влакнесто, най-често от средата силно разклонено. Долните листа дълги 10–20 см, обикновено с дълга дръжка, продълговато обратно яйцевидни, тъпо назъбени или лировидно пересто нарязани, паяжиновидно вълнести до почти голи, останалите листа приседнали, при основата на петурата с добре развити ушички; средните стъблени листа просто перести, а горните двойно пересто разделени, с продълговати или линейни, назъбени или пересто неделени, тъпи дялове. Цветните кошнички обикновено многобройни, 15–20 мм в диаметър, събрани в проста или разклонена щитовидна метлица. Обвивните листчета 13 на брой, линейно-ланцетни, заострени, с малки присъцветни линейни листчета при основата им. Цветовете златистожълти, външните езичести, дълги около 10 мм, широки 2 мм, 12–15 на брой, средните тръбести. Плодовете продълговато цилиндрични, дълги 2–3 мм, от езичестите цветове голи, от тръбестите влакнести, с лесно опадаща хвърчилка (табло 30, фиг. 4).

Среща се по сухи тревисти места, из храсталаци, ливади, разредени гори в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновен спореж — Senecio vulgaris L.

Едногодишно или двугодишно (рядко многогодишно) растение с високо стъбло (10–60 см), голо или паяжиновидно влакнесто, просто или разклонено. Листата голи или слабо паяжиновидно влакнести, дълги 2–10 см, продълговато лопатовидни, дълбоко нарязани или разделени, с назъбени дялове; долните стеснени в дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото. Кошничките цилиндрични, 4–5 мм в диаметър, събрани по много в рядко щитовидно съцветие. Външните листчета на обвивката 4–6 пъти по-къси от вътрешните, на върха си възчерни. Цветовете златистожъл-ти, почти винаги само тръбести. Плодовете дълги 1,5–2,0 мм, влакнести, с дълга хвърчилка (табло 31, фиг. 1).

По орници, край сгради, като плевел из окопни култури, по пасиша и запустели места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — септември.

В съвременната медицина се използува надземната му част (дрога Herba Senecionis vulgaris), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

У нас се срещат около 18 вида спореж, но обикновеният спореж не може да се обърка с друг вид, защото само той е с нарязани листа и без езичести цветове. Лесно се разпознава и якобовият спореж, на който периферните плодове са голи, а вътрешните влакнести. При останалите видове всички плодове са голи или влакнести. Характерни белези за горския спореж, които не се повтарят при други видове с цели листа, са големият брой кошнички и езичести цветове (5–8).

Пресечка — Cnicus benedictus L.

Едногодишно растение, високо до 40–50 см, от основата разклонено, често без главно стъбло, но с лежащи или приповдигащи се беловълнести клонки, завършващи с кошничка. Листата продълговато ланцетни, приосновните дълги до 30 см, широки 8 см, най-долните с дръжка, дълбоко назъбени или пересто нарязани с бодливи зъбци и дялове; средните и особено горните приседнали и обхващащи стъблото или клонките, всички влакнести. Кошничките единични, едри, дълги до 4 см, широки до 2 см, обкръжени от най-горните бодливи листа. Обвивните листчета в няколко реда, външните къси, завършващи с прост бодил, а вътрешните по-дълги, с по-дълъг перест бодил. Цветовете жълти, тръбести, крайните безплодни. Плодовете цилиндрични, дълги 7–8 мм и с хвърчилка, съставена от 8–10 назъбени прости четинки и от многобройни други по-къси (табло 31, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места в Тракийската равнина, Югоизточна България, Източни и Средни Родопи, Струмската долина и край брега на Черно море. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Вълнест аспурт — Carthamus lanatus L.

Едногодишно тревисто растение, цялото паяжиновидно влакнесто. Стъблото изправено, на върха разклонено, високо 25–100 см, гъсто облистено. Листата кожести, жлезисти, бодливи, най-долните широко ланцетни, в основата си разширени и приседнали; средните и горните късо ланцетни, със сърцевидната си основа обхващат стъблото, всички пересто нарязани до вдлъбнато назъбени. Кошничките единични по върховете на клонките, дълги 3,5–4 см, широки 2–2,5 см, обкръжени от най-горните листа, които постепенно преминават в листчетата на обвивката. Обвивните листчета линейно-ланцетни, едри, завършващи с бодилче. Цветовете тръбести, жълти, с червеникави жилки. Плодовете яйцевидни, дълги до 5 мм, четириръбести, голи. Хвърчилките съставени от няколко линейни, ресничести люспички (табло 31, фиг. 3).

По сухи каменливи места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Петнисто пробитиче — Hypochaeris maculata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, просто или с 2–3 разклонения на върха, високо 15–100 см, късовлакнесто и безлистно или с 1–2 листчета и няколко люспички на върха. Листата дълги 4–30 см, елиптични, продълговати до яйцевидни, събрани в розетка, целокрайни или назъбени, стеснени към основата си, приседнали, влакнести. Кошнич-ките едри, широки 4,5–6 см, влакнести, единични или по няколко на дълга дръжка, която под кошничката е задебелена. Обвивните листчета спирал-но наредени в няколко кръга. Цветното легло с тесни, ланцетни люспести прицветници. Цветовете езичести, жълти, двойно по-дълги от обвивката, слабо влакнести. Плодовете цилиндрични, дълги 10–17 мм, с дълга човка и хвърчилка, съставена от един ред перести четинки (табло 31, фиг. 4).

Из сенчести места, край гори и горски поляни, по планински ливади над 1000 м н. в. Цъфти май — октомври. Употребява се в народната медицина.

Ливадна козя брада — Tragopogonpratensis L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение с млечен сок, с изправено просто или разклонено, голо или слабо паяжиновидно влакнесто стъбло, високо 30–70 см. Листата линейно-ланцетни, широки 4–20 мм, голи, приседнали, в основата си разширени, полуобхващащи стъблото, понякога по ръба вълновидни, долните дълги 10–40 см, горните — 3–8 см. Кош-ничките едри, обикновено единични на върха на стъблото. Обвивката съставена от един кръг листчета, които в основата си отчасти са сраснали помежду си. Цветовете езичести, жълти. Плодовете дълги 16–22 мм, стеснени в човка, равна на приосновната част; хвърчилката съставена от един ред перести четинки, които при основата си са сраснали помежду си (табло 32, фиг. 1).

Среща се доста често по сухи тревисти и каменливи места в цяла България. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Компасна салата — Lactuca serriola L.

Едногодишно или двугодишно растение с млечен сок, с изправено разклонено стъбло, високо 30–150 см, в долната си част с бодливи, корави четинки. Листата голи, синкави, отдолу по средната жилка бодливи, долните раздалечено вълновидно пересто насечени и бодливо назъбени, с обърнати назад бодливи дялове; долните с дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото и със стреловидни ушички. Съцветието удължена пирамидална метлица. Обвивните листчета голи, дълги 8–12 мм, на върха си червеникави. Цветовете бледожълти. Плодовете сплескани, възчерни, с по 5–7 ребра от всяка страна, дълги 3 мм, на върха с човка и хвърчилка от бели перести четинки, наредени в няколко реда (табло 32, фиг. 2).

По тревисти места, изкопи, край пътища, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Глухарче — Taraxacum officinale Web.

Многогодишно тревисто растение с млечен сок. Коренът прав, обикновено неразклонен, дълъг 20–60 см, широк 1–3 см, отвън червено-кафяв, отвътре бял. Листата приосновни, събрани в розетка, доста варираща по форма — линейно-ланцетна или продълговато ланцетни, дълги до 50 см, голи или слабо влакнести, назъбени до дълбоко вълновидно нарязани, пересто разсечени или разделени. Цветовете събрани в съцветие кошничка, по една на върха на безлистно, кухо, цилиндрично стъбло, високо до 50 см. Кошничката едра, с многобройни жълти езичести цветове, обвита със зелени обвивни листчета. Плодовете дребни, дълги 3–4 мм, на върха с хвърчилка от бели власинки (табло 32, фиг. 3).

Разпространено е в цялата страна — по тревисти места и изоставени земи, край пътища, много често като бурен. Достига почти до 2500 м н. в. Цъфти през целия вегетационен сезон — от март до ноември.

В съвременната медицина се използува главно коренът (дрога Radix Taraxaci). По-малко приложение има цялото растение заедно с корените, тоето се събира по време на цъфтежа. Корените се изваждат наесен, когато листата започват да увяхват, или през пролетта в началото на развитието им (март — април). Има голяма употреба и в народната медицина.

Обикновена рунянка — Hieracium pilosella L.

Многогодишно тревисто растение с млечен сок, с дълги и тънки из-дънки, по които листчетата постепенно намаляват по размер. Листата приосновни, продълговато яйцевидни до ланцетни, дълги 10–120 мм, широки 5–20 мм, отгоре зелени, четинесто влакнести, отдолу беловълнести, целокрайни, рядко ситно назъбени. Стъблото просто, към върха рядко раздвоено, беловълнесто, влакнесто или жлезисто, понякога голо, безлистно, високо 5–30 см и завършва на върха с една цветна кошничка. Обвивните листчета линейно-ланцетни, дълги 6–12 мм, заострени, влакнести до беловълнести, гъсто жлезисти. Цветовете езичести, бледожълти, крайните с червени черти. Плодовете цилиндрични, с 10 слабо извити надлъжни ребра и с хвърчилка от един ред не съвсем бели четинки (табло 32, фиг. 4).

По горски поляни, тревисти места и на други места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В медицината се употребява цялата надземна част (дрога Herba Hieracii pilosellae), която се бере в началото на цъфтежа.

Бяла чемерика — Veratnim album L.

Многогодишно тревисто растение с късо конусовидно коренище, с голям брой задебелени корени. Стъблото изправено, високо 70–150 см, в горната си част разклонено, в основата си обвито с листни влагалища, покрито с меки власинки. Листата последователни, долните широко елиптични, горните ланцетни, по-дребни, отгоре голи, отдолу гъсто пухести, с дъго-видно жилкуване. Съцветието метличесто. Цветовете жълто-зелени, с 6 еднакви околоцветни листчета, разположени в два кръга, елиптични, с прицветници. Тичинките 6, в два кръга. Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 33, фиг. 1).

По влажни планински поляни, край потоци и храсталаци във всички високи планини между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август.

В медицината се използуват коренището и корените (дрога Rhizoma Veratrii cum radicibus). Те се изкопават през есента, след узряването на семената, когато листата започват да увяхват, или рано напролет, преди да е започнало развитието на растението.

Зайча сянка — Asparagus officinalis L.

Многогодишно тревисто растение със силно развито коренище, покрито с люспи. Стъблото високо 50–150 см, изправено, голо, силно разклонено, каго клонките излизат под остър ъгъл. Листата във вид на люспици, в пазвите на които се развиват снопчета с 3-6(8) тънки, 1–3 см дълги нишковид-ни зелени клонки, заместващи същинските листа. Цветовете еднополови, двудомни, звънчевидни, събрани по 1–2, с къса дръжка, с членче по средата и с прост 6-листен жълтеникавозелен околоцветник, с листчета, разположени в два кръга. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът червена кълбеста ягода (табло 33, фиг. 2).

Среща се рядко из храсталаци и тревисти места в цялата страна. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се употребяват коренището и корените (дрога Rhizoma et Radix Asparagii), които се изкопават през септември—октомври, и надземната част (Herba Asparagii), която се бере напролет. Употребява се и в народната медицина.

Блатна перуника — Iris pseudacorus L.

Растение с дебело коренище и стъбло, високо до 1,5 м, разклонено, с широко линейни, целокрайни, мечовидни листа, широки до 2,5 см. Цветовете правилни, с дълга дръжка, събрани по 3–8 на разклоненията на стъблото, при основата им с обвивка от 1–3 прицветника, понякога мехуресто подути. Околоцветникът в долната си част като къса тръбица, външните листчета дълги до 7 см, жълти, яйцевидни, по средата с оранжево петно и пурпурни жилки, вътрешните дребни, линейни, по-къси и по-тесни от дяловете на стълбчето. Стълбчето на върха триделно, със силно сплескани венчевидни дялове, които на върха си са дълбоко двуразделни; прашниците са под тях. Яйчникът долен. Плодът кутийка (табло 33, фиг. 3).

По заблатени и мочурливи места и край водоеми в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през май и юни. Употребява се в народната медицина.