Разпознаване и събиране на билки

1. Цветовете неправилни → вж. 2

1#. Цветовете правилни → вж. 3

2. Цветовете с дълга шпора → Обикновена ралица — Consolida regalis S. F. Gray

2#. Цветовете във вид на шлем, без шпора → Синя самакитка — Aconitum variegatum L.

3. Цветовете събрани по много във връхни щитовидни метлици → Обикновено обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.

3#. Цветовете единични → вж. 4

4. Листата 2–3 пъти пересто разсечени и разположени по стъблото → Дамаска челебитка — Nigelladamascena L.

4#. Листата триделни, всички излизащи от коренището → Гълъбови очички — Hepatica nobilis Mill

Дамаска челебитка — Nigella damascena L.

Едногодишно голо растение с изправено стъбло, високо 20–30 см, често в основата си с виолетов оттенък. Листата последователни, приседнали, няколко пъти пересто разсечени, с теснолинейни делчета, с подвит ръб. Цветовете правилни, единични, като всеки от тях под чашката е с 5 пересто насечени прицветни листчета, по-дълги от самия цвят и разположени в кръг. Чашелистчетата венчевидни, 5 на брой, сини, в основата си изведнъж стеснени в нокът, на върха заострени. Венчелистчетата превърнати в нек-тарници, 5–8 на брой, няколко пъти по-къси от чашелистчетата, двуустни, горната устна тъпо яйцевидна, 2 пъти по-къса от долната, разсечена по средата си на ланцетни делчета, покрити с власинки. Тичинките много. Плодниците 5 на брой, издути, 1–1,5 см дълги, сраснали почти до върха си (табло 37, фиг. 1).

Из храсталаците по крайбрежието на Черно море, Източна и Средна Стара планина, южната част на Струмската долина, долината на р. Места, Пирин, Източни Родопи и Тракийската низина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Синя самакитка — Aconitum variegatum L.

Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелени корени, с изправено голо стъбло, високо до 1,5 м. Листата последователни, долните с дръжка, горните приседнали, дълбоко дланевидно разсечени на 5–7 дяла с ромбична форма и назъбени. Цветовете събрани по 1–2 във връхни гроздовидни съцветия на дълги (10–30 мм) голи дръжки. Околоц-ветникът неправилен, съставен от 5 сини венчевидни чашелистчета, от които най-горните 3 са събрани във вид на шлем, висок 1,5–3,0 см. Развиват се само 2 венчелистчета, превърнати в нектарници. Тичинките много, голи. Плодниците 5. Плодът мехунка, до основата си свободна. Отровно! (табло 37, фиг. 2).

Из каменливи и скални места, храсталаци, край потоци в почти всички високи планини между 1200 и 2350 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновена ралица — Consolida regalis S. F. Gray (Delphinium consolida L.)

Едногодишно тревисто растение с голо или слабо влакнесто стъбло, високо 20–50 см. Листата последователни, дланевидно 2–3 пъти тройно разсечени на множество теснолинейни, 1 –2 мм широки делчета, долните с дръжка, горните приседнали. Цветовете неправилни, събрани в метличести и гроздовидни съцветия, с прилистници с линейна форма, дълги 3–4 мм. Чашката с 5 листчета, обагрени най-често синьо, наподобяващи венчето, дълги 15–30 мм, яйцевидни; най-горното листче с шпора, дълга 14–18 мм. Венчето недоразвито, като три от венчелистчетата са сраснали и са превърнати в нектарник с шпора, включена в шпората на чашката; страничните две венчелистчета липсват. Тичинките много. Плодникът един. Плодът мехунка, дълга 8–15 мм (табло 37, фиг. 3).

Из посеви и по сухи тревисти места в цялата страна до 1300 м н. в. изключително като плевел и бурен. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Гълъбови очички — Hepatica nobilis Mill.

Многогодишно тревисто растение с късо влакнесто коренище. Листата 3-делни, дълги 2–5 см, широки 1–4 см, с дръжка, дълга 5–15 см, в основата сърцевидни, целокрайни, отдолу обикновено виолетови, отначало влакнести, по-късно голи. Цветовете правилни, единични, на дълга влакнеста дръжка (5–15 см). Околоцветникът прост, венчевиден, с 6–7 (10) тясно елип-тични листчета, дълги 10–12 мм, широки 5–6 (8) мм, на върха закръглени и голи, целокрайни, най-често гълъбовосини. Под околоцветника се намират 3 зелени листчета, дълги 8–10 мм, целокрайни, влакнести, наподобяващи чашка. Тичинките многобройни, с бели или розови дръжки и бели прашни-ци. Плодниците многобройни, сребристо влакнести. Плодът сборен, съставен от много орехчета, дълги 3,0–3,5 мм (табло 37, фиг. 4).

Среща се из горите и храсталаците в долния планински пояс и тук-там по склоновете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и на много места в Югозападна България докъм 1700 м н. в. Цъфти февруари — април. Употребява се в народната медицина.

Обикновено обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.

Многогодишно тревисто растение с голо изправено стъбло, високо 40–100 см. Листата едри, в общото си очертание широко триъгълни, 2–3 пъти перести, долните с дръжка, горните приседнали; отделните листчета обратно яйцевидни, на дръжка или приседнали, на върха си обикновено триделни, дълги 2–5 см, широки 0,5–4,0 см, по ръба си често назъбени. Цветовете правилни, многочислени, събрани в щитовидни метлици. Околоцветникът прост, съставен от 4 (5) чашелистчета, бледовиолетови, дребни. Венчелистчета липсват. Тичинките много на брой, дълги 5–12 мм, обикновено по-дълги от околоцветника. Плодниците около 10 или повече, снабдени с доста дълга дръжка. Плодът сборен, съставен от едносеменни орехчета (табло 38, фиг. 1)

Из храсталаци и горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

1. Листата нечифтоперести, с 5–10 двойки листчета. Бобът без човка → Жаблек — Galega officinalis L.

1#. Листата тройни. Бобът с човка → Синсминдух — Trigonella coerulea (L.) Ser.

Жаблек — Galega officinalis h.

Многогодишно тревисто растение с изправено, кухо, голо стъбло или с редки власинки, високо 40–150 см. Листата последователни, нечифтоперести, дълги 5–20 см, с продълговати до ланцетни листчета, дълги 1–5 см, широки 0,4–1,5 см, с къса дръжка (0,5 мм). Цветовете събрани в дълго гроздо-видно съцветие. Чашката звънчевидна, дълга 4–5 мм, с 5 почти еднакви шиловидни зъбци, разсеяно влакнеста. Венчето светлосиньо, голо, дълго 1–1,5 см, с характерно за бобовите растения устройство — двете долни листчета са сраснали и образуват ладийката, другите две над тях са свободни (крилца), а отгоре е флагчето, дълго 7–8 мм, т. е. малко по-дълго от крилцата и ладийката. Тичинките 10, от които горната само наполовина е сраснала с останалите. Яйчникът горен. Плодът боб, линейно-цилиндричен, дълъг 2–5 см, без човка (табло 38, фиг. 2).

Из влажни сенчести места, в изкопи, край гори и на други места докъм 1300 м н. в. Цъфти през юли и август.

Надземната част, събрана по време на цъфтежа, е дрогата Herba Galegae. Употребява се и в народната медицина.

Син сминдух — Trigonella coerulea (L.) Ser.

Едногодишно тревисто растение с изправено или полегнало, голо или слабо окосмено стъбло, високо 10–60 см. Листата тройни, с ципести при-листници, при основата си сраснали с листната дръжка. Листчетата дълги 20–50 мм, широки 5–20 мм, овално продълговати, остро назъбени. Съцветието кълбесто, гъсто, на дръжка, дълга 2–5 см. Цветовете дълги 6,5–7,5 мм, с дръжка, дълга 1,5–2,0 см. Чашката дълга 2,5–3,0 мм, 5-делна, с 5 зъбеца. Венчето синьо, дълго 5,5–6,5 мм. Флагчето по-дълго от крилцата и ладийката. Бобът яйцевиден, дълъг 4–5 мм, постепенно стеснен в дълга човка (табло 38, фиг. 3).

По сухи тревисти места, край пътища и посеви в цяла България. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Обикновена телчарка — Polygala vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с изправени или в основата си приповдигащи се, голи или слабо влакнести стъбла, високи 10–40 см. Листата последователни, приседнали, целокрайни, долните обратно яйцевидни или яйцевидни, горните по-дълги, линейно-ланцетни. Цветовете обикновено сини, рядко розови или бели, неправилни, събрани във връхни гроздовидни съцветия. Чашката 5-листна, вътрешните 2 листчета по-едри, венчевидни (т. нар. крилца), елиптични, дълги 6–7 мм, тъпи, към основата постепенно стеснени, с добре различаваща се мрежа от жилки, която при плодовете изпъква. Развити венчелистчета 3, сраснали помежду си и с тичинкови дръжки; най-долното (предното) е по-едро, във вид на ладийка, която отпред е къдраво изрязана. Тичинките 8, в основата сраснали в едно снопче, а нагоре в две снопчета с по 4 тичинки. Яйчникът горен. Плодът странично сплескана, по края крилата, обратно сърцевидна кутийка, дълга 5 мм и широка 3,5 мм (табло 39, фиг. 1).

Из ливади и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Забележка. Голяма телчарка — Polygala major L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Теменуга — Viola L.

1. Растение без надземно стъбло. Цветовете с дълга дръжка, прикрепени, както и листата, за върха на коренището. Страничните венчелистчета извити надолу → Миризлива теменуга — V. odorata L.

1#. Растение с добре развито изправено и разклонено стъбло. Страничните венчелистчета извити нагоре → Трицветна теменуга — V. tricolor L.

Миризлива теменуга — Viola odorata L.

Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с дълги (10–25 см) надземни вкореняващи се издънки. Листата закръглено бъбрековидни, с дълбоко сърцевидна основа, дълги 1–9 см, широки 1–8 см, назъбени, с меки власинки до почти голи. Листната дръжка дълга 6–12 см. Цветовете по 2–15 на коренище, всеки на отделна дръжка, дълга .4–15 см, едри, дълги 1,5–2,5 см. Чашелистчетата 5, свободни, при основата снабдени с израстъци. Венчелистчетата също 5, четири от които еднакви, а петото (долното) с шпора, виолетови, в основата белезникави, страничните ресничести. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът мно-госеменна кутийка (табло 38, фиг. 4).

Из храсталаци и гори в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти март—май.

В съвременната медицина се употребяват коренището с корените (дрога Rhizoma et Radix Violae odoratae), които се изкопават през март — юни, цялата надземна част (дрога Herba Violae odoratae) и цветовете (Flores Violae odoratae). Има широко приложение и в народната медицина.

Трицветна теменуга — Viola tricolor L.

Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 10–45 см. Долните листа сърцевидно-яйцевидни, горните продълговато елиптични или продълговато ланцетни, дълги 6,0–7,5 см, широки 5–20 мм, с дълга дръжка, късо окосмени, особено по ръба и по средната жилка. Прилистниците пересто разделени, с по-голям връхен дял, дълги 10–25 мм. Цветовете на дълга дръжка (12 см), единични, дълги 1,0–3,5 см, разположени в пазвите на горните и средните листа. Горните венчелистчета тъпи, синьо-виолетови, страничните със същата окраска или по-светли, с 1–3 тъмни ивици, а долното в основата си жълто, с 5–7 тъмни ивици, по края виолетово, често бледо; шпората синьо-виолетова. Понякога трите долни листчета или всичките са жълтеникави (табло 38, фиг. 5).

По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, орници и посеви, често като плевел. Среща се в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти май—август.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Violae tricoloris), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

У нас има голям брой видове теменуги със синьо-виолетови цветове, поради което е наложително белезите на набраните растения да се сравняват най-внимателно с дадените описания.

Саркофай — Plumbago europaea L.

Едногодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено голо стъбло, високо 30–100 см. Листата синьо-зелени, последователни, гъсто жлезисто назъбени, приседнали, долните и средните стъблени листа широко елиптични до широко ланцетни, в основата с ушички, които обхващат стъблото, 5–8 см дълги и 3–5 см широки, горните листа и по разклоненията ланцетни до линейни, постепенно издребняващи и преминаващи в прицвет-ници. Цветовете почти приседнали и събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката 5–7 мм дълга, във вид на тръбица, покрита с едри жлези. Венчето виолетово или розово, с дълга тръбица и 6-делен диск, почти 2 пъти по-дълъг от чашката. Тичинките 5, свободни. Яйчникът горен. Плодът продълговата разпуклива кутийка, дълга 5–8 мм (табло 39, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места, край огради и др. като бурен. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната — по Черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Тракийската низина, склоновете на Родопите, в южната част на Струмската долина и др. докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Люляк — Syringa vulgaris L.

Храст, висок 2–5 м, със срещуположни целокрайни листа, дълги 5–10 см, широки 4–9 см, яйцевидни до широко яйцевидни, заострени, с дръжка, дълга до 4 см. Цветовете събрани по много в сложни гроздовидни съцветия, дълги 10–20 см. Чашката дълга около 2 мм, четиризъбеста. Венчето с тръбица, дълга 8–15 мм, с 4-делна разперена коронка, виолетово (в културни сортове бяло или розово). Тичинките 2, затворени във венечната тръбица. Яйчникът горен. Плодът суха, гола, двугнездна разпуклива кутийка, дълга 1,0–1,6 см (табло 39, фиг. 3).

Из храсталаци и сухи каменливи и скални места, главно върху варовик. Среща се по Черноморското крайбрежие, в Дунавската равнина, Стара планина, Западна България, Струмската долина, Родопите, Странджа и др. докъм 900 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използуват цветовете (дрога Flores Syringae) и листата (Folia Syringae). Употребява се и в народната медицина.

Тинтява — Gentiana L.

1. Венчето на върха си с 5 дяла → Мочурна тинтява — G. pneumonanthe L.

1#. Венчето на върха си с 4 дяла → Синя тинтява — G. cruciata L.

Мочурна тинтява — Gentiana pneumonanthe L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата кожести, срещуположни, приседнали или на много къса дръжка, целокрайни, линейни до овално ланцетни, тъпи, дълги 3–6 см, широки 2–10 мм, с една жилка и с подвит листен ръб. Цветовете разположени по няколко (1–10) в пазвите на най-горните листа на върха на стъблото. Чашката тръбеста, дълга 15–20 мм, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 5 линейни, заострени, късо назъбени зъбци. Венчето синьо, едро, дълго 3,5–5 см, фуниевидно, с 5 яйцевидни дяла, няколко пъти по-къси от венечната тръбица. Тичинките 5, със сраснали прашници. Яйчникът горен, с късо стълбче. Плодът едногнездна, разпукваща се на две кутийка (табло 39, фиг. 4).

Из влажни ливади и торфища в Западна и Средна Стара планина, Средна гора, Западни и Средни Родопи, Витоша, Рила, Лозенска планина, Люлин и др. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.

Синя тинтява — Gentiana cruciata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигашо се не-разклонено стъбло, високо до 50 см. Приосновните листа събрани в розетка, а стъблените многобройни, срещуположни, сраснали в основата си в дълго влагалище, продълговато елиптични или овално ланцетни, към върха стеснени, дълги 4–11 см, широки 12–35 мм, с по 3 жилки. Цветовете приседнали, събрани по много в пазвите на горните листа и в полусенник на върха на стъблото. Чашката тръбесто-звънчевидна, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 4 къси ципести зъбеца. Венчето тъмносиньо, дълго 2,0–4,0 см, четириделно, с овално триъгълни дялове, дълги 5–7 мм. Тичинките 4, със свободни прашници. Яйчникът горен. Плодът кутийка (табло 40, фиг. 1).

По каменливи склонове, из храсталаци и горски поляни в планинските райони в цяла България. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Негbа Gentianae), листата (дрога Folia Gentianae) и коренът (Radix Gentianae). Надземната част се събира по време на цъфтежа, а корените се изваждат през есента. Намира широко приложение и в народната медицина.

У нас се срещат и други видове тинтяви със сини цветове, но повечето от тях са дребни едногодишни или многогодишни растения. Само горската тинтява (G. asclepiadea L.)е близка до мочурната тинтява, но се различава от нея по това, че листата й са по-дълги и по-широки, с 3–5 дебели жилки.

Тревист зимзелен — Vinca herbacea W.K.

Многогодишно тревисто растение с пълзящи безплодни стъбла, а цве-тоносните приповдигащи се, голи, дълги до 60 см. Листата срещуположни, кожести, към долния си край постепенно стеснени в къса дръжка, елиптични, дълги 2–6 см, широки 1–2 см, целокрайни, по ръба ресничести. Цветовете виолетови или синьо-виолетови, разположени поединично в пазвите на листата. Чашката къса, с 5 теснолинейни заострени дяла. Венечната тръбица дълга 10–15 мм, с коронка от 5 разперени елиптични листчета, дълги 12–18 мм. Тичинките 5, свободни. Яйчникът горен, образуван от две свободни половинки, които само на върха си са съединени с общо близалце и се разделят при узряването на плода. Отровно! (табло 39, фиг. 5).

Среща се из храсталаци и по сухите каменливи места, предимно на варовити терени в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от април до юни. Употребява се в народната медицина.

В градините се култивират като декоративни растения два вида зимзелен, надземната част и листата на единия от които — малък зимзелен (V. minor L.), се използуват в съвременната медицина (дрога Herba Vincae minoris и дрога Folia Vincae minoris). Понякога тревистият и малкият зимзелен подивяват.

1. Отворът на венечната тръбица почти затворен от 5 люспести израстъка → вж. 2

1#. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци → вж. 4

2. Венчето тръбесто, в горната си част неразперено → Черен оман — Symphytum officinale L.

2#. Венчето тръбесто, в горната си част с разперена коронка → вж. 3

3. Венечната тръбица по-къса от разперената част на венчето; при отвора с жълти, гладки люспи → Полска незабравка — Myosotisarvensis (L.) Hill.

3#. Венечната тръбица по-дълга от разперената част на венчето; отворът закрит от бели люспи с реснички → Лечебновинче — Anchusa officinalis L.

4. Венчето неправилно, с 5 нееднакви дяла. Тичинките с нееднакво дълги дръжки и стърчат над венчето → Обикновено усойниче — Echium vulgare L.

4#. Венчето правилно, с еднакви дялове. Тичинковите дръжки скрити в тръбицата → вж. 5

5. Чашката разсечена най-много до средата → Лечебна медуница — Pulmonaria officinalis L.

5#. Чашката разсечена почти до основата → вж. 6

6. Венечната тръбица отвътре с 5 надлъжни редици от власинки. Плодът без дръжка → Виолетово птиче просо — Lithospermum purpureo—coeruleum L.

6#. Венечната тръбица отвътре без редици от власинки. Плодчетата с дръжки → Айважива — Alkanna tinctoria (L.) Tausch.

Забележка. Виолетово птиче просо — Lithospermumpurpureo-coeruleum L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Айважива — Alkanna tinctoria (L.) Tausch.

Многогодишно тревисто растение с многочислени приповдигащи се стъбла, високи 10–30 см, четинесто влакнести, но без жлезисти власинки. Коренът дебел, дълъг 20–25 см, съдържащ червено багрилно вещество, което се проявява веднага при пречупването му и е характерен белег за този вид. Листата последователни, ланцетни, дълги 6–15 см, широки 0,7–1,5 см, без прилистници, приосновните с дръжка, горните приседнали, почти обхващащи стъблото. Цветовете правилни, събрани във връхни едностранни съцветия, с продълговато ланцетни прицветници. Чашката дълга 4–8 мм, по-дълбоко от половината си 5-делна. Венчето синьо, фуниевидно, с къса тръбица и 5-делна коронка, 6–7 мм в диаметър, без израстъци в отвора на венечната тръбица. Тичинките 5, прикрепени към средата на тръбицата. Яйчникът горен, външно разделен на 4 части. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 40, фиг. 2).

По сухи каменливи места в южната част на Тракийската равнина и Струмската долина. Цъфти март — юни.

В медицината в миналото се е използувал коренът (дрога Radix Alkannae). Намира приложение и в народната медицина.

Обикновено усойниче — Echium vulgare L.

Двугодишно тревисто растение с изправено, почти неразклонено стъбло, покрито с разперени четинки, намиращи се върху брадавички заедно с обикновените прилегнали власинки, високо 30–90 см. Листата ланцетни, приосновните постепенно стеснени в крилата дръжка, прилегнало четинести, дълги 5–15 см, широки 8–20 мм, стъблените по-дребни, приседнали. Съцветието слабо разклонено, почти класовидно или гроздовидно, дълго до 20 см. Чашката дълбоко 5-делна, дълга 5–12 мм. Венчето дълго 10–15 мм, с тръбица, не по-дълга от чашката, с широк гол отвор и неправилна 5-делна коронка, като горните й дялове са едри, до 4–5 мм, почти два пъти по-дълги от двата долни дяла. Цветовете отначало розово-червени, по-късно сини. Тичинките 5, нееднакво дълги и стърчат навън. Яйчникът горен. Орехчетата овално тристенни, малки, дълги 2,0–2,5 мм (табло 40, фиг. 3).

По тревисти и необработени места, край пътища и като плевел в цялата страна. Цъфти май — ноември. Употребява се в народната медицина.

Забележка. Лечебна медуница — Pulmortaria officinalis L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

Черен оман, обикновено зарасличе — Symphytum officinale L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 80–150 см, с късо коренище, с дебели черни корени. Цялото растение покрито с разперени четинки. Долните листа яйцевидно ланцетни, с къса дръжка, горните и средните ланцетни, заострени, низбегващи, дълги 10–15 см, широки 3–5 см. Цветовете малко на брой, събрани в увиснали връхни съцветия. Чашката 5-делна, до половината или до основата си разсечена на ланцетни, заострени дялове. Венчето дълго 12–20 мм, виолетово, рядко розово или бяло, с тръбица около 2 пъти по-дълга от чашката, в горната си част неразперено, също с 5 къси дяла и с ланцетно-шиловидни ресничести люспици, по края жлезисти, затварящи тръбицата му. Тичинките 5. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, черни, блестящи, триръбести, дълги 5–6 мм (табло 41, фиг. 1).

Из влажни ливади край реки в цялата страна докъм 900 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува коренището с корените (дрога Radix Symphyti), които се изваждат в края на лятото и есента. Използува се и в народната медицина.

Лечебно винче — Anchusa officinalis L.

Двугодишно или многогодишно тревисто растение, гъсто покрито с разперени четинки. Стъблото изправено, най-често просто, високо 20–80 см, гъсто облистено. Листата продълговато ланцетни или линейно-ланцетни, целокрайни или по ръба вълновидни, дълги 5–12 см, широки 1,0–2,5 см, долните с дръжка, горните приседнали. Цветовете събрани в спираловидни съцветия, които са разположени в метлица, с малки прицветници, покрити с реснички. Чашката до половината разсечена на 5 ланцетни, четинести, заострени дяла, дълги 5–7 мм, при плодовете дълги до 10 мм. Венчето виолетово, с тръбица, дълга 1,0–1,5 см, с разперена коронка, широка 5–9 мм, с тъпи кадифени люспи при отвора на тръбицата. Тичинките 5, скрити във венечната тръбица. Яйчникът горен. Орехчетата набръчкани (табло 41, фиг. 2).

По сухи тревисти и каменливи места и край пътища в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Полска незабравка — Myosotis arvensis (L.J Hill.)

Двугодишно, рядко едногодишно тревисто растение с единично, изправено, просто или разклонено стъбло, високо 20–60 см, гъсто разперено, влакнесто. Приосновните листа събрани в розетка, обратно яйцевидни, дълги 8 см, широки 1,5 см, постепенно стеснени в дръжка; стъблените продълговато ланцетни, приседнали, дълги 2–5 см, широки 0,5–1,0 см, всички покрити с прилегнали власинки. Съцветията едностранни, цветовете рехаво разположени. Цветовете с къса дръжка, дълга 0,5–2 мм, която при плодовете се удължава и достига до 10 мм, 2–3 пъти по-дълга от чашката, която е звънчевидна, затворена, 5-делна. Венчето светлосиньо, дребно, с разперена коронка, 2–4 мм в диаметър, с 5 тъпи люспи, затварящи отвора на тръбицата. Орехчетата гладки, блестящи (табло 41, фиг. 3).

Среща се из гори, храсталаци, посеви и ливади в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Лечебна върбинка — Verbena officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто, в горната си част разклонено стъбло, високо 30–100 см. Листата срещуположни, пересто нарязани, средните стъблени 3-делни, с едри, неправилно назъбени дялове, от които средният е по-голям от останалите; по-горните продълговати, назъбени; връхните целокрайни. Цветовете дребни, разположени нарядко в многоцветни класове, събрани в едра, рядка метлица. Чашката тръбеста, 5-делна. Венчето фуниевидно, неправилно 5-делно, почти двуустно, бледовиолетово, дълго до 5,5 мм. Тичинките 4, скрити във венечната тръбица. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 40, фиг 4.)

По тревисти и буренясали места, между окопни култури в цялата страна. Цъфти май — октомври.

В съвременната медицина се използуват цъфтящите връхни части (дрога Herba Verbenae), които се отрязват на около 20 см от върха. Употребява се и в народната медицина.

1. Горната устна много къса, двуделна → Пълзящосрещниче — Ajuga reptans L.

1#. Венчето ясно двуустно; горната устна добре развита → вж. 2

2. Тичинките 2 → Какула — Salvia L.

2#. Тичинките 4 → вж. 3

3. Чашката с 2 цели устни (след прецъфтяването плътно затворени); на тръбната страна на горната устна има напречен, най-често извит като гънка израстък → Обикновена превара — Scutellariagalericulata L.

3#. Чашката с 5 зъбеца или двуустна; долната устна с 3 зъбеца или с друга форма, но винаги без напречен израстък на тръбната страна → вж. 4

4. Чашката ясно двуустна — долната с 2, горната с 3 зъбеца, т. е. изре-зът между тези две групи зъбци е по-дълбок, отколкото между останалите зъбци → вж. 5

4#. Чашката не е двуустна, а е с 5 еднакви зъбеца → вж. 6

5. Прицветните листчета сърцевидно-бъбрековидни, често целите или само по горния си ръб обагрени виолетовочервеникаво → Обикновена пришница — Prunella vulgaris L.

5#. Прицветните листчета ланцетни, заострени → Обикновено миризливче — Acinos arvensis (Lam.) Dandy

6. Тичинките стърчат над венчето → Исоп — Hyssopus officinalis L.

6#. Тичинките не стърчат над венчето → Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea L.

Пълзящо срещниче — Ajuga reptans L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто стъбло, високо 10–40 см, с пълзящи облистени издънки. Приосновните листа продълговати или яйцевидни, дълги 4–12 см, широки 1–4 см, с дълга дръжка, с редки зъбци, запазващи се при цъфтежа; стъблените срещуположни, приседнали, широко яйцевидни или продълговати, всички вълновидно назъбени, почти голи, постепенно преминаващи в прицветни листа, които са цели, често в основата си синкави. Цветовете разположени по 6–8 в прешлени в пазвите на листата и образуват лъжливо класовидно съцветие. Чашката звънчевидна, с 5 жилки, влакнеста, дълга 4–6 мм. Венчето дълго 14–17 мм, синьо рядко розово или бяло, двуустно, с много къса врязана горна устна, долната 3-делна, с обратно сърцевиден, много едър среден дял. Тичинките 4, стърчащи над горната устна, като страничните са по-дълги. Яйчникът горен. Плодът се разпада на едносеменни орехчета (табло 41, фиг. 4).

Среща се често по влажни тревисти и обрасли с храсти места в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.

Обикновена превара — Scutellaria galericulata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се четириръбесто стъбло, високо 15–90 см, почти голо, просто или разклонено. Листата срещуположни, дълги 2–6 см, широки 0,5–2,0 см, овални или овално ланцетни, назъбени, заострени, голи или влакнести, на къса дръжка. Цветовете разположени по един в пазвите на средните и горните листа, на къса дръжка (1–2 мм), обърнати на една страна и образуващи сравнително рядко съцветие. Чашката гола или късоресничеста, дълга 3–4 мм, двуустна, с цели устни. Венчето синьо-виолетово, двуустно, с дълга тръбица. Горната устна вдлъбната, на върха врязана, с 2 израстъка при основата си, долната цяла. Тичинките 4, страничните 2 по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата почти кълбести (табло 42, фиг. 1).

Среща се рядко по влажни сенчести места в цялата страна. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящи или приповдигащи се че-тириръбести стъбла, високи 10–50 см, с многочислени вкореняващи се във възлите издънки, цялото покрито с къси власинки до почти голо. Листата срещуположни, бъбрековидни до сърцевидно закръглени, по края назъбени, долните с дръжка, дълга 3–9 см. Цветовете по 2–5 в прешлен в пазвите на средните и горните листа, с нишковидни прицветници. Чашката тръбеста, дълга 5,0–6,5 мм, с 15 жилки, двуустна, горната с 3, долната с 2 зъбеца, 3–4 пъти по-къси от тръбицата. Венчето синьо-виолетово, двуустно, дълго 10–22 мм, обикновено 2–2,5 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 42, фиг. 2).

По влажни места и храсталаци в цяла България докъм 1 200 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използува цялата цъфтяща надземна част (дрога Herba Glechomae), която се събира през май и юни. Употребява се и в народната медицина.

По-рано в официалната и народната медицина бръшляновата самобайка се е използувала подобно на косматата самобайка (урбаличе) — G. hirsuta W. К., при която зъбците на чашката са равни на тръбицата или са 2 пъти по-къси от нея.

Обикновена пришница — Prunella vulgaris L.

Многогодишно тревисто растение с изправено приповдигащо се стъбло, високо до 50 см, с безплодни надземни издънки, голо или слабо окосмено. Листата срещуположни, с дръжка, дълга 0,5–4,0 см (най-горните обикновено приседнали), яйцевидно продълговати, дълги 4–9 см, широки 2–4 см, голи, почти целокрайни. Цветовете събрани по 4–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват закръглено или удължено гъсто класовидно съцветие, с широко бъбрековидни прицветници, на върха изведнъж заострени, с виолетовочервеникав ресничест ръб. Чашката дълга 8–9 мм, тръбестозвънчевидна, с 10 жилки, двуустна. Венчето синьо-виолетово, дълго 10–15 мм, с пръстен от власинки при основата на тръбицата, двуустно — горната устна шлемовидна, долната триделна. Тичинките 4, събрани под горната устна. Яйчникът горен. Плодчетата орехчета, дълги 1,5–2,0 мм (табло 42, фиг.З)

По тревисти места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновено миризливче — Acinos arvensis (Lam.) Dandy (Calamintha acinos Clairv., Satureja acinos Scheele)

Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се влакнесто стъбло, високо 10–40 см, просто или разклонено. Листата срещуположни, яйцевидни до продълговато ромбични, заострени с клиновидна основа, на върха си с няколко зъбеца или почти целокрайни, дълги 7–15 см, широки 3–8 мм, влакнести, с къса дръжчица. Цветовете по 3–8 в пазвите на листата и образуват класовидно съцветие; прицвет-ниците заострени. Чашката тръбеста, дълга 5–7 мм, с 13 жилки, двуустна, жлезисто влакнеста. Венчето бледовиолетово, дълго 7–12 мм, 1–1,5 пъти по-дълго от чашката, с плоска врязана горна устна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, двете външни по-дълги. Яйчникът горен. Плодът закръглени орехчета (табло 42, фиг. 4).

По сухи тревисти и каменливи места в дялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Исоп — Hyssopus officinalis L.

Многогодишно тревисто растение със силен аромат и с многобройни приповдигащи се или изправени стъбла, високи 30–60 см, прости или мет-личесто разклонени, къдравовлакнести. Листата срещуположни, теснолинейни, с подвит листен ръб, почти приседнали, целокрайни, със скъсени клонки в пазвите си, влакнести. Цветовете събрани по 3–7 в снопчета в пазвите на листата, имат обща дръжка и образуват по върховете на клонките продълговати класовидни съцветия със заострени прицветници. Чашката тръбеста, с 15 жилки и 5 почти еднакви, жлезисто влакнести зъбци. Венчето синьо-виолетово, двуустно, дълго 7–12 мм, с гръбица малко по-дълга от чашката; горната устна почти плоска и врязана, долната триделна, с по-широк и врязан среден дял. Тичинките 4, стърчащи над венчето. Яйчникът горен. Орехчетата длъгнести, дълги около 2 мм (табло 42, фиг. 5).

Среша се по варовити скали в Югозападна България и в Белоградчишко. Цъфти юли — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Hyssopii), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.

Какула — Salvia L.

1. Цветните прешлени с много цветове — 15–30 → Прешленеста какула — S. verticillata L.

1#. Цветните прешлени с малко цветове — по-малко от 10 → вж. 2

2. Листчетата, които се намират при основата на цветните прешлени, виолетовочервеникави и дълги колкото чашката. Стъблото без розетка от приосновни листа → Горска какула — S. nemorosa L.

2#. Листата, които се намират при основата на цветните прешлени, зелени (рядко някои само на върха виолетовочервеникави) и значително по-малки от чашката. Приосновните листа събрани в розетка → Ливадна какула — S. pratensis L.

Ливадна какула — Salvia pratensis L.

Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо до 100 см, в горната част слабо разклонено и с жлезисти власинки, в долната част само с прости власинки. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни, със сърцевидна основа, двойно назъбени или изрязани, окосмени, приосновните с дръжка, дълги 5–12 см, широки 2–6 см, горните приседнали. Цветовете по 4–6 в прешлен, образуващи удължено, просто съцветие. Чашката тръбеста, дълга 7–11 мм, двуустна, покрита с жлезисти власинки. Венчето едро, дълго 20–30 мм, двуустно, синьо-виолетово, рядко бяло, с едра сърповидно извита цяла горна устна с жлезисти власинки и триделна долна устна. Тичинките 2, стърчащи над венчето. Яйчникът горен. Орехчетата кръгли (табло 43, фиг. 1).

По сухи тревисти места и ливади в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.

Горска какула — Salvia nemorosa L.

Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, високо до 60 см, в горната част разклонено и покрито с прости власинки, без розетка от приосновни листа. Листата срещуположни, долните стъблени продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни с дълга дръжка, дълги 3~8 см, широки 2–4 см, слабо влакнести, назъбени; горните приседнали. Цветните прешлени с 2–6 цвята. Чашката дълга 6–7 мм, покрита с прости и жлезисти власинки. Венчето синьо-виолетово, дълго 8–14 мм, понякога розово, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен (табло 43, фиг. 2).

По сухи тревисти места и храсталаци в пялата страна. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.

Прешленеста какула — Salvia verticillata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, често разклонено стъбло, високо 20–80 см, покрито с прости власинки. Листата срещуположни; долните продълговато яйцевидни, с дръжка и 2 малки листни делчета на дръжката, дълги 5–10 см, широки 3–5 см, назъбени, окосмени; горните приседнали. Цветните прешлени с много цветове, групирани в просто или разклонено съцветие. Цветната дръжка дълга 4–6 мм. Чашката тръбеста, дълга около 6 мм, червеникава, с власинки. Венчето виолетовочервеникаво, дълго 8–15 мм, двуустно. Тичинките 2. Яйчникът горен (табло 43, фиг.З).

По сухи тревисти и буренясали места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

У нас се култивира в градините, а по крайбрежието се среща и подивяла Salvia officinalis L. (градински чай), произхождаща от Средиземноморската област. Използуват се листата й (дрога Folia Salviae). Отличава се от всички наши синьоцъфтящи видове какула по това, че венечната й тръбица отвътре е без пръстен от власинки, какъвто има при описаните по-горе видове.

1. Цветовете по няколко (1–3), излизащи от пазвите на листата, всеки с отделна дръжка. Плодът черна ягода → Лудо биле — Atropa belladonna L.

1#. Цветовете по много (3–25) в полусенници на обща дръжка, излизаща от пазвите на листата. Плодът червена ягода → Разводник — Solatium dulcamara L.

Лудо биле — Alropa belladonna L.

Многогодишно тревисто растение с къс, дебел, разклонен корен и дебело изправено, в горната си част разклонено стъбло, високо до 2 м. Долните листа единични, горните по два (единият едър, а другият малък — видоизменен прилистник), продълговато елиптични, заострени, целокрайни, дълги до 20 см, широки до 10 см, с къса дръжка. Цветовете наведени, всички с отделна дръжка. Чашката почти до основата си 5-делна. Венчето подобно на делва, кафяво-виолетово, със слабо разперени делчета, дълго 2–3 см, широко 10–18 мм. Яйчникът горен. Плодът лъскава, едра (15–20 мм в диаметър) червено-виолетова сочна ягода с много семена. Отровно! (табло 43, фиг. 4).

Из сенчести гори, храсталаци и сечища, сравнително рядко в Стара планина, Родопите, Средна гора и на други места докъм 1600 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Bella-donnae), които се събират вечер по време на цъфтежа, и коренът (дрога Radix Bella-donnae), който се изкопава веднага след цъфтежа. Използува се и в народната медицина.

Разводник — Solatium dulcamara L.

Катерлив полухраст с дълго до 2 м стъбло, голо или влакнесто. Листата последователни, с дръжка, дълга до 3 см, целокрайни, по форма твърде различни, обикновено продълговато яйцевидни, заострени, дълги 5–9 см, широки 2,5–5,0 см, цели или с две малки продълговати делчета в основата. Цветовете по много в сенници, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето 5-делни. Венчето дисковидно, виолетово, с разперени навън дялове, 10–15 мм в диаметър. Тичинките 5, яйчникът горен. Плодът яйцевидна ягода, дълга 10–15 мм. Отровно! (табло 43, фиг. 5).

Среща се често по влажни и сенчести храсталаци, край жилища и огради в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.

В съвременната медицина се използуват облистени клони (дрога Негbа Dulcamarae, Stipites Dulcamarae), които се събират от март до май или през октомври и ноември. Използува се и в народната медицина.

Великденче — Veronica L.

1. Съцветието връхно, т. е. то е пряко продължение на стъблото → Класисто великденче — V. spicata L.

1#. Съцветията странични, т.е. винаги излизат от пазвите на стъблените листа → вж. 2

2. Стъблото и листата голи → Поточно великденче — V. beccabunga L.

2#. Стъблото и листата космати → Лечебно великденче — V. officinalis L.

Лечебно великденче — Veronica officinalis L.

Многогодишно тревисто растение с пълзящи, вкореняващи се стъбла и изправени върхове и цветоносни клонки, не по-високи от 30 см, цялото влакнесто. Листата срещуположни, с къса дръжка, елиптични или продълговато обратно яйцевидни, дълги 1,5–5,0 см, широки 1–2 см, ситно назъбени. Съцветията гъсти, жлезисто влакнести, гроздовидни, дълги 3–10 см, изправени. Цветовете с къса дръжка, дълга 1–3 мм, с прицветници, дълги 3–5 мм. Венчето светлосиньо с виолетов оттенък, 6–8 мм в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодната кутийка жлезисто влакнеста (табло 44, фиг. 1).

Среща се доста често из горите в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — август.

В съвременната медицина се употребява надземната част (дрога Herba Veronicae), която се събира по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.

Поточно великденче — Veronica beccabunga L.

Многогодишно тревисто растение с лежащо стъбло, вкореняващо се във възлите, на върха издигащо се на височина до 60 см, голо. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни, дълги 2–7 см, широки 0,5–2,5 см, ситно назъбени, заострени, с къса дръжка (особено по-горните). Съцветията гроздовидни, срещуположни, излизащи от пазвите на горните листа. Цветовете с къса гола дръжка, почти равна на малките (около 1 мм широки) прицветници. Венчето гълъбовосиньо, с по-тъмни ивици, 5–10 мм в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодната кутийка гола (табло 44, фиг. 2)

Среща се често по влажни места и край потоци в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.

Класисто великденче — Veronica spicata L.

Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто окосмено стъбло, високо 20–70 см. Листата срещуположни, продълговато ланцетни, тъпи, дълги 2–9 см, широки 0,5–3 см, целокрайни, гъстовлакнести, с къса дръжка, горните приседнали. Съцветието единично, гъсто, дълго 5—30 см. Цветните дръжки значително по-къси от чашката, почти приседнали, жлезисто влакнести. Чашката 4-делна, обикновено жлезиста. Венчето ярко гълъбовосиньо, рядко бяло, дълго 6–7 мм. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодната кутийка влакнеста (табло 44, фиг.З).

По сухи тревисти и каменливи места и из храсталаци в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

1. Общото цветно легло покрито с люспести прицветници → Синьоглавче — Succisapratensis Moench

1#. Общото цветно легло покрито с власинки → Полско червеноглавче — Knautia anensis (L.) Coult.

Синьоглавче — Succisa pratensis Moench

Многогодишно тревисто растение с изправено голо или влакнесто стъбло, високо 50–150 см. Приосновните листа с къса дръжка, елиптично-ланцетни, целокрайни, а стъблените срещуположни, 2–3 двойки ланцетни, със сраснали във влагалище дръжки, голи. Цветовете събрани в кълбести кошнички, около 2 см в диаметър, обвити от няколко зелени заострени листчета, наредени в два реда; прицветниците елиптични, дълги 6–7 мм. Чашката тръбеста, с 4 ребра и 8 бразди, на върха на т. нар. външна чашка (образувана от срасването на прицветни листчета) се намира същинската чашка (вътрешна чашка), която е дисковидна и завършва с 4–5 четинки. Венчето синьо-виолетово, дълго 4–8 мм, 4-делно. Тичинките 4. Яйчникът долен (табло 45, фиг. 1).

Из влажни ливади в предпланинските и планинските местности в западните части на страната. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.

Полско черноглавче — Knautia arvensis (L.) Coult.

Многогодишно тревисто растение с изправено, на върха обикновено разклонено стъбло, високо 30–120 см, в долната част с обърнати надолу четинки, нагоре почти голо до гъсто късо окосмено. Долните листа продълговато ланцетни, назъбени; стъблените лировидни или пересто разделени, по-рядко цели, с гъсти корави власинки. Съцветията кълбести, с обвивка от няколко листчета. Външната чашка сплескана, 4-ръбеста, с 4 или повече зъбци по края, вътрешната чашковидна със зъбци, подобни на четинки. Цветовете светло-виолетови, рядко червено-виолетови до розово-бели, периферните по-големи от другите. Тичинките 4. Яйчникът долен (табло 45, фиг. 2).

По тревисти места, ливади и храсталаци в цялата страна. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.

1. Съцветията правилни кълбести главички, 1,5–4,5 см в диаметър, без обща обвивка и съставени от голям брой цилиндрични едноцветни кошнички, всяка от които притежава собствена обвивка. Всички цветове тръбести.

Бодливи растения → Обикновен челядник — Echinops ritro L.

1#. Съцветията с друга форма (полукълбести, плоски, цилиндрични и др.) и всяко представлява една кошничка с обща обвивка и по-голям брой цветове. Цветовете тръбести, фуниевидни, езичести и др. Небодливи растения → вж. 2

2. Крайните цветове фуниевидни, средните тръбести. Плодовете с хвърчилка → Синя метличина — Сепtаиrеа cyanus L.

2 : Всички цветове езичести. Плодовете без хвърчилка → Синя жлъчка — Cichorium intybus L.

Обикновен челядник — Echinops rilro L.

Многогодишно тревисто растение с прости (едно или няколко) стъбла, към върха разклонени, високи 20–60 см, в долната част жлезисто влакнести и беловълнести. Листата в общото си очертание елиптични, приседнали, дълги 10–20 см, отгоре голи, отдолу беловълнести, единично или двойно пересто разсечени, с линейно-ланцетни делчета, завършващи с бодил, но по ръба си без къси шипчета. Съцветията 1 — 5 по върховете на разклоненията, кълбести, без обща обвивка, съставени от голям брой цилиндрични едноцветни кошнички, всяка от които е покрита със собствена покривка от керемидообразно наредени голи листчета, като външните обвивни листчета са превърнати в тънки четинки. Цветовете сини, тръбести. Плодовете цилиндрични, покрити с прилегнали власинки, дълги около 6 мм, на върха с коронка от сраснали в основата си четинки (табло 45, фиг.З).

По сухи и каменливи места в цялата страна. Цъфти юни — октомври.

За лечебни цели се използуват плодовете (дрога Fructus Echinopsi). Употребява се и в народната медицина.

Синя метличина — Centaurea cyanus L.

Едногодишно, рядко двугодишно растение с изправено, силно разклонено стъбло, високо 20–80 см, слабо паяжиновидно вълнесто. Листата последователни, също слабо паяжиновидно вълнести, долните ланцетни, це-локрайни или лировидно насечени, с дръжка, стъблените линейно-ланцет-ни, целокрайни, приседнали. Кошничките единични по върховете на разклоненията, овално-цилиндрични, 12–13 мм в диаметър. Обвивките листчета с бял ципест придатък, по ръба си ресничести; външните зелени; вътрешните жълтеникави, често с виолетов оттенък. Крайните цветове по-едри, гълъбовосини, фуниевидни; вътрешните тръбести, виолетови. Плодовете дълги 3,5–4 мм, финовлакнести, с къса (около 1мм) хвърчилка (табло 45, фиг. 4).

Из посеви, каменисти и тревисти места и край пътища обикновено като плевел. Разпространена е в цяла България. Цъфти май — септември. В съвременната медицина се използуват цветните кошнички (дрога Flores Centaureae, Flos Cyanii). Използува се широко и в народната медицина.

Синя жлъчка — Cichorium intybus L.

Многогодишно тревисто растение с дълъг, вретеновиден месест корен. Стъблото изправено, набраздено, четинесто влакнесто до голо, в горната си част разклонено, високо 20–120 см. Приосновните листа събрани в розетка, грапави, неправилно пересто разделени с по-едър връхен дял, дълги 7–30 см, широки 1–12 см, с къса дръжка; стъблените последователни, ланцетни, приседнали и полуобхващащи стъблото, назъбени; най-горните целокрайни. Кошничките единични или но няколко с къса дръжка или почти приседнали в пазвите на най-горните листа, 3–4 см в диаметър; обвивните листчета в два кръга, рядко жлезисто ресничести. Всички цветове езичести, сини, рядко бели. Плодовете обратно яйцевидни, с 2–5 тесни ръба, дълги 2–3 мм, с хвърчилка от 1–2 реда къси люспици (табло 45, фиг. 5).

По сухи тревисти места, край пътища, в изкопи, из окопни култури и на други места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — октомври. В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Cichorii), който се изважда през есента, а по-рядко и надземната част (дрога Herba Cichorii). Употребява се и в народната медицина.