Рийган

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Когато посети за пръв път плантация, за Рийган нямаше съмнение колко е трудно да се ръководи такова производство. Опасенията й бяха далеч надминати от действителността. Травис ставаше от леглото още с вдигането на здрача и едва-едва напуснал спалнята, вече се събираха с дузини жени и бомбардираха Рийган с въпросите си. Когато не знаеше какво да им отговори, те гледаха към тавана или встрани. Веднъж се случи дори да чуе как една от слугините прошепна на друга, че умът й не побирал как мъж като Травис е могъл да се омъжи за такава глупачка.

И навсякъде, където се появяваше, чуваше името Марго.

Тъкачка й показа модел, който усвоила от Марго. Градинар садеше луковици от лалета, които му беше дала Марго, и в синята стая намери дрехи, които, както й казаха, били на Марго, защото често живеела в тази стая.

Вечерта по време на яденето тя попита Травис за тази жена, Травис й отвърна само със свиване на рамене, че Марго била съседка. Понеже Травис беше отсъствал толкова дълго от плантацията, сега беше затънал до гуша в работа, и дори по време на яденето двама от служителите му сядаха до него и преглеждаха с него книжата. Рийган не желаеше да го обременява допълнително, като му досажда с проблемите си.

И в крайна сметка настъпи денят, в който блаженият свят на Рийган се сгромоляса с гръм и трясък. Травис току-що се беше върнал в къщи да обядва набързо, разказваше й, че отново пристигнал кораб за него от Англия, когато чаткащи копита върху покритата с тухли площадка го принудиха да подскочи. Един камшик свистеше непрестанно и един кон цвилеше сърцераздирателно. В следващия миг Травис изтича до прозореца и извика сърдито:

— Марго, ако удариш още веднъж коня, ще ти наложа гърба със собствения ти камшик!

В този миг нисък, предизвикателен смях изпълни трапезарията.

— По-добри мъже от теб вече са се опитвали, скъпи мой Травис! — После камшикът изсвистя отново, а конят изцвили повторно.

Като че ли цялата къща се олюляваше, когато Травис се втурна надолу по стълбището.

Рийган гледаше след него с големи, смаяни очи, остави салфетката си върху масата и се приближи до прозореца. Съзря удивително красива червенокоса жена, на която смарагдовозелената рокля седеше като втора кожа върху тялото й и подчертаваше съвършената й фигура. Нейните големи, стегнати гърди, нейната тънка талия и нейните закръглени хълбоци насочиха неволно погледа на Рийган към собствените й скромни прелести.

После тя впери отново очи в ездачката, която изглежда без усилие подчиняваше черния жребец, който разярен подскачаше под нея. Когато Травис се появи в преддверието, тя вдигна камшика, а ниският й смях се отрази от фасадата на къщата.

С един скок Травис се озова до жребеца и посегна към камшика във вдигнатата ръка на ездачката. Успя да го хване, ала в същия миг жената заби шпори в хълбоците на коня, той се изправи отвесно на предните си крака. Травис, който не искаше да пусне камшика, се вкопчи с другата си ръка в седлото, което обаче изглежда нито извади ездачката от равновесие, нито разклати самоувереността й. Когато конят, който гневно удряше с предните копита, отново застана с четирите си крака на земята, жената отново вдигна крака да му нанесе удар по слабините.

Травис беше по-бърз от нея. С едната ръка я хвана за китката, а с другата грабна юздите. Последва секунди бурно дърпане на различни страни, съпроводено от кикотенето на жената, което отекна ни в клин, ни в ръкав. Тя беше опитна и силна, и тъй като можеше да използва на своя страна и скокливостта на коня, който владееше с бедрата си, даде ожесточено сражение на Травис.

Когато най-сетне успя да я измъкне от седлото, тя се плъзна надолу покрай него като течен восък. Докосна с гърдите си лицето и гърдите му, и когато устата й беше на височината на устните му, тя целуна Травис толкова страстно, че дори за Рийган, която стоеше високо над двамата, изглеждаше така, сякаш щеше да го глътне.

Никога не би повярвала, че може да изтича толкова бързо по стълбището, както се случи сега, и когато стигна до най-горното стъпало на преддверието, тази изяждаща мъжа й целувка едва приключваше.

— Още ли искаш да ми наложиш гърба с камшик? — попита Марго с гальовен глас, но достатъчно високо, че да я чуе Рийган. — Или да те придумам да прибегнеш към нещо по-малко — само съвсем по-малко, ако си спомням правилно? — продължи тя, като триеше хълбоците си многообещаващо о неговите.

В този миг Травис я улови за китките и я отмести от себе си.

— Марго, вместо да се правиш на кръгла глупачка, по-добре да те запозная с някого — каза той и се обърна, сякаш отлично знаеше къде се намира Рийган.

— Марго, това е жена ми.

Безчет чувства се изписаха като придошли вълни върху лицето на Марго. Извитите й вежди се навъсиха гневно, ноздрите й трепереха, пълните й устни се изкривиха. Изглежда искаше да каже нещо, но не издаде нито звук.

После тя погледна Травис, зашлеви му плесница, която сигурно се чу в съседните постройки, метна се на седлото, дръпна гневно юздите на жребеца, удари го с камшика и се понесе в неудържим галоп.

Травис се втренчи за миг след нея, промърмори нещо под носа си за малтретирането на животните, докосна бегло бузата си, по която го беше зашлевила, и после се обърна отново към Рийган:

— Това е нашата съседка, Марго Дженкинс — каза той. С тази банална забележка изглежда за него инцидентът приключи.

Рийган, която стоеше като вкопана под входната врата, видя кървавочервения отпечатък от дланта на Марго върху бузата му, когато се наведе да я целуне.

— Ще се видим тази вечер. Изглеждаш бледа, съкровище мое. Защо не поспиш малко следобед? Искаме да ни се роди здраво бебе, не забравяй това! — После даде знак с глава на секретаря си, който стоеше зад Рийган, да го последва. Тръгна с него към западното крило на къщата, където се намираше канцеларията му.

Мина, както й се стори, цял час, докато се окопити и се върне в къщата. Тази високомерна, ослепително красива Марго я преследва като призрак през целия ден. Два пъти Рийган се изправя пред огледалото в спалнята си, разглежда лицето си с широко раздалечените очи, стройната си фигура и тази миловидност, която излъчваше осанката й. В тази Марго Дженкинс нямаше нищо миловидно. Рийган стаена устни и се опита да придаде на лицето си надменно, светско изражение. След няколко минути се отказа с въздишка от това начинание.

През следващите дни тя винаги наостряше уши, когато се споменаваше името Марго. Така научи, че открай време било решено, че Травис ще се ожени за тази жена. И когато на двамата братя, на Травис и Уесли, се налагало да отсъстват, Марго управлявала необятната им плантация така грижливо, както своята собствена.

При всяка от тези думи Рийган губеше частица от своята самоувереност. Беше ли разтрогнала тази любовна връзка, когато пресече пътя на Травис в пристанищния квартал на Ливърпул? Защо всъщност Травис се беше оженил за нея? Само заради тяхното бебе ли? Когато понечи да попита Травис за това, той само се изсмя. Беше прекалено зает за подробен разговор, а когато можеше да разговаря насаме с него, му стигаше да я докосне само с дланите си и всичко вече изглеждаше другояче.

Седмица след посещението на Марго Рийган се намираше в източното крило и се отправи с разтуптяно сърце към кухнята, защото щеше да одобрява менюто за следващите дни. Малвина, главната готвачка, не можеше да я търпи от първия ден и постоянно мърмореше нещо неодобрително под носа си. Рийган беше узнала от една слугиня, че Малвина е роднина със семейство Дженкинс и естествено като всички други подчинени беше очаквала, че Травис ще се ожени за Марго. Така че трябваше да събере целия си кураж, за да разговаря със старата жена за менюто.

— Сега нямам време за това — изсумтя Малвина, преди Рийган да каже нещо. — Току-що е пристигнал кораб, пълен с хора, които трябва да нахраня.

Рийган не се остави така лесно да й запушат устата.

— Разбирам ви. В такъв случай бих искала сега да получа само чаша чай, а менюто ще обсъдим след вечерята.

— Няма да стане. — Не мога да се лиша от нито един човек, който да ви свари чая — отвърна старицата троснато и хвърли предупредителен поглед към трите си млади помощнички.

Рийган вирна брадичка и тръгна към димящата чугунена печка, която заемаше цяла стена в кухнята.

— Аз мога и сама да си приготвя чая — каза тя с един, както й се струваше, заядлив тон. Не искаше да забележат, че нямаше представа как се запарва чай. Обърна се леко настрани, хвърли високомерен поглед на готвачката със снизходителна усмивка в крайчеца на устните си, и посегна към чайника.

Изведнъж усмивката й застина и с лек вик пусна врящия чайник така, че клокочещата вода плисна. Чу злобния смях на готвачката зад гърба си, докато гледаше вторачено изгорената си длан.

— Елате — каза една от младите помощнички с дружелюбен глас и разтри малко мазнина върху дланта на Рийган, която смекчи болката от прясната й рана. После добави, хвърляйки крадешком поглед към готвачката с шепот: — Стойте тук, докато ви приготвя чая.

Мълчаливо и с наведена глава Рийган излезе отново от кухнята, изпънала пръстите на ранената си ръка, за да се разлее топящата се мазнина върху обгорената кожа. Щеше да се прибере направо в спалнята си, когато млада камериерка се приближи към нея и й каза, че я чакал гост в салона. Докато Рийган още размишляваше с какъв предлог да се откопчи от този гост, над нея на стълбищната площадка се по-каза Марго: една сияеща хубавица в син сатен.

— Какво се е случило с вас, дете мое! — извика Марго и изтича надолу по стълбището. Чарлз, донесете веднага бинт в салона и кажете на Малвина, че трябва да ни сервира там чая. С шери, ако смея да помоля! И й кажете да не забрави да сложи няколко плодови сладкиша!

— Тъй вярно, мадам — каза младежът раболепно и побягна да изпълни поръчките.

Марго взе за китката Рийган и я поведе нагоре по стълбището. Попита я със съчувствие:

— Как сте могли толкова много да си изгорите ръката, любов моя?

Рийган, чиято гордост беше ранена не по-малко от ръката й, беше благодарна на гостенката за нейното съчувствие.

— Пипнах чайника — каза тя смутено.

Марго отвори вратата към салона и поведе Рийган към едно канапе така, сякаш беше у дома си. Само след няколко секунди една слугиня, която Рийган въобще не познаваше, донесе марли и чисти кърпи.

— Е, къде си се спотайвала през цялото време, Сали? — попита Марго строго момичето. — Навярно са ти хрумнали още няколко трика как да клинчиш от работата, нали?

— Ах, не, мадам! — възрази слугинята, като се поклони. — Та аз помагам всяка сутрин на госпожата при обличането! Нали, госпожо? — добави тя с най-безсрамен поглед към Рийган.

Рийган не каза нищо. През последните седмици беше видяла толкова много лица, че въобще не можеше да ги запомни всичките.

Марго взе превръзките от Сали.

— И гледай по най-бързия начин да се заловиш за работа, мързеливке! И да не съм чула никакви оплаквания от теб! Иначе ще помоля Травис да ми продаде документацията ти и ще се окажеш под моята власт!

С див, смутен поглед момичето се оттегли от салона. Марго седна до Рийган на канапето.

— Покажете ми ръката си, детенце! Това е наистина лошо изгаряне! Трябва да сте държали твърде дълго ръката си на чайника! Надявам се, че докладвате на Травис редовно как се държи персоналът. Той наистина оставя прислугата да си прави каквото ще, докато тези хора си въобразят, че къщата им принадлежи. И Уес като брат си разхлабва юздите. Затова Травис отдавна го занимаваше мисълта да си вземе жена. Той се нуждае от силна личност до себе си, която да носи заедно с него отговорността за един толкова голям имот.

Докато изричаше всичко това, тя превърза грижливо изгорената ръка на Рийган. Едва свършила с превръзката, в салона влезе младият прислужник Чарлз с поднос, който беше толкова голям, че на него щеше да се намери място за едно пони. Той беше натоварен с превъзходен античен сребърен сервиз за чай, кристална гарафа с шери, две чаши и тортички.

— Безусловно не е най-доброто, което Малвина може да предложи на един гост — заяви Марго с неодобрителен поглед към подноса. — Може би Малвина се смята вече към инвентара, кой знае? Предайте й — продължи тя със строг поглед към Чарлз — че искам да говоря с нея, преди да изляза от къщата.

— Тъй вярно, госпожо, — каза Чарлз и излезе на пръсти от салона.

— Понеже сте си наранили толкова лошо ръката, естествено аз ще разлея чая — каза Марго усмихнато на Рийган.

После Марго й сервира с най-голямата си непринуденост чая, наля й голяма чаша шери, избра и сладкиша за нея.

— Всъщност аз само минавах оттук — продължи Марго, след като сама се беше обслужила с шери, но не посегна към чашата с чай — за да ви се извиня, детенце. Какво ли сте си помислили, скъпа моя, когато се видяхме за пръв път преди една седмица! Моята рязкост беше толкова непростима, че нямах възможност да се върна и да ви моля да ме приемете.

Рийган се чувстваше поласкана, че тази величествена жена я молеше за прошка и наведе очи пред нея.

— Аз… Бихте могли спокойно да наминете отново — каза Рийган и цялата се изчерви.

Все още с наведени очи Марго продължи:

— Травис и аз бяхме неразделни още като деца. И така, всеки, естествено, предполагаше, че един прекрасен ден ние ще се оженим, разбирате ли? Когато преди една седмица той ми представи друга като своя жена, това естествено беше шок за мен. — Тя вдигна отново очи към Рийган, този път с мек, умоляващ поглед. — Разбирате това, нали?

— Разбирам го, естествено — прошепна Рийган. Колко много обаче си приличаха Марго и Травис! Двамата бяха толкова самоуверени и убедени в правотата си — хора, които завладяваха света!

— Баща ми се помина преди две години — продължи Марго с изпълнен с толкова болка глас, че Рийган потръпна. — Оттогава насам трябваше сама да стопанисвам моята плантация. Тя наистина не може да се мери с тази, но все пак представлява нещо.

Рийган видя мислено пред себе си ширнал се град, над който тази жена властваше съвсем сама, докато тя дори не умееше да си свари чаша чай. Ала нещо все пак умееше да прави добре. Изчервена и с наведена глава, тя каза усмихната:

— Травис се надява, че децата ни един ден ще ни помагат при работата в плантацията. До това има още време, но щом са положени основите на едно семейство…

Зародишът на едно семейство, помисли си Рийган, но не искаше да се изразява толкова директно. И когато Марго премълча, Рийган изправи глава и забеляза злобно проблясване в очите на посетителката.

— Затова, значи, Травис се е оженил за теб! — каза Марго с глас, сякаш правеше велико откритие.

Рийган седеше като поразена от гръм. Марго сложи припряно длан на ръката й.

— Моля ви, простете ми — изглежда винаги казвам обратното. Само че трябваше да поставя този въпрос, тъй като ние бяхме практически сгодени. Травис има толкова болезнено чувство за чест, затова въобще не е могъл да постъпи другояче, освен да се ожени за жената, която носи детето му под сърцето си. — Марго се изсмя кратко. — Защо ли сама не съм стигнала до тази идея? Ако аз — е, да, вие вече знаете — бях забременяла от него, вместо за вас, той щеше да се ожени за мен.

Сега Марго отново сложи длан на ръката й.

— О, боже мой! — извика тя задъхано. — Ето че пак казах обратното! Естествено, в никакъв случай не ви обвинявам, че сте били с Травис още преди сватбата! Това, естествено, не е вярно.

Марго остави празната си чаша върху подноса и се изправи.

— По-добре е сега да си вървя. Изглежда днес правя само гафове. — Тя погали ръката на Рийган, която също беше станала. — Сигурна съм, че Травис се е влюбил до ушите във вас и затова ви е взел за жена. В края на краищата, ние вече не живеем в средновековието. Мъжете се женят днес за жените, защото им харесват, а не защото очакват деца от тях. Естествено, Травис непрекъснато ми е разправял, че много иска деца, но не от жена, която постоянно го командва. Вие, мое скъпо, сладко дете, разбира се няма да го командвате. Само че сега наистина трябва да тръгвам. Надявам се, че скоро ще станем добри приятелки. Надявам се да ви помогна да разбирате по-добре желанията и наклонностите на Травис. В края на краищата, ние двамата бяхме много близки през целия си живот.

Тя целуна по дясната буза Рийган и се приготви да си върви.

— Ще кажа на персонала да разтреби масата — каза тя усмихнато до вратата. — Не трябва да товарите вашата малка, сладка главица с такива дреболии, дете мое. По-добре си легнете и се грижете за детето, което Травис толкова иска.

С тези думи тя излезе от салона, а Рийган се тръшна на канапето, сякаш освободена от ледена тръпка. Минаха минути, преди да се замисли върху думите на Марго. Мъжете в наше време се женят доброволно, беше казала Марго, но тя беше тичала след Травис и буквално му се беше набутала в ръцете. Травис имал болезнено развито чувство за чест, беше казала Марго. То му забраняваше да я изхвърли отново на улицата в Ливърпул. По-късно се беше оженил за нея, воден от чувството за дълг. Какво й беше казал преди венчавката? Той по принцип се женел за майката на своите деца!

Беше ли го принудила да се ожени за нея? Явно любовта не играеше никаква роля в техния брак. Как можеше Травис да обича такова неумело същество като нея, което дори не беше в състояние да си приготви чаша чай, без да си изгори ръката.

Дните минаваха и с всеки ден тя се справяше все по-лошо със задълженията си. Домашната прислуга изглежда я правеше на глупачка и всеки ден се сменяше. Когато Рийган разговаряше с персонала, получаваше нахални отговори и в края на краищата изпитваше дори страх да излезе от стаята си.

Вечер Травис се връщаше в къщи, вземаше я страстно в обятията си, хвърляше я във въздуха и я гъделичкаше, докато забрави унинието си и започне да се смее. Постоянно искаше да знае какво именно й липсва. Канеше я на обиколки из плантацията, но после се срамуваше, когато я придружаваше, защото така изцяло зависеше от неговата закрила. Не искаше обаче да го уязви, като му признае колко чужда се чувства в тази страна.

Травис никога не споменаваше пред нея, че й липсва авторитет. Разбира се, никой не смееше да даде нагъл отговор на собственика на плантацията, но за него естествено не остана в тайна, че различни дейности в плантацията се вършат през пръсти. Един ден Рийган го чу да хока хората в мандрата, че били забравили задълженията си.

Два пъти изненадващо я навестява Марго и двата пъти води най-напред с Рийган съчувствен разговор, преди да се нахвърли на хората и да ги накастри здравата, защото оставях да загине къща, в която им било толкова добре. След посещенията на Марго Рийган се чувстваше още по-зле, отколкото преди — съвсем изцедена и безполезна.

Не разговаряше никога с Травис за своите проблеми с персонала и не му казваше нито дума за стотиците хиляди сълзи, които проливаше всеки божи ден.

Един следобед, когато Рийган седеше в библиотеката и се опитваше да разсее мрачните си мисли с една книга, в помещението влезе Травис.

— Тук си значи — каза той усмихнато. — Вече си мислех, че си ни напуснала.

— Случило ли се е нещо?

Той носеше мушама върху дрехите си, както тогава на кораба.

— Надигна се буря. Един гръм е разрушил оградите ни. Около стотина коня са избягали от оградените пасища.

— Искаш ли да ги хванеш отново?

— Да, щом като пристигне Марго. Вече пратих човек да я извика.

— Марго ли? — Рийган затвори книгата си. — Какво общо има тя с твоите избягали коне?

Травис се изсмя на обиденото й лице.

— От една страна, няколко от тези зверове са нейни, а от друга страна тя язди по-добре от повечето мъже в околността. Това означава, че се нуждая от нейната помощ, мое малко, зеленооко съкровище!

Рийган се изправи и погледна нагоре към него.

— Не мога ли някак си да ти помогна?

Той се усмихна добродушно и я целуна по върха на нослето.

— Като не обременяваш от една страна малката си, прелестна главица с грижи, от друга страна като пазиш моето дете и на трето място — но не по-малко важно — затоплиш леглото ми. — С тези думи той я остави и изчезна от библиотеката.

Известно време тя стоя без да помръдне, вперила очи във вратата на библиотеката, идваше й да се разреве. Но беше проляла през последните седмици и без друго безброй сълзи.

Не искаше да седи тук сама и да се грижи за бебето на Травис. Животът все пак трябваше да предлага нещо повече от няколко минути интимност с един мъж, който постоянно мислеше за онова, което носеше в утробата си.

Ако му трябваше любов, той я търсеше там, където винаги я беше намирал — при Марго. Отиваше при тази горда и самонадеяна жена, която си въобразяваше, че може да управлява всичко на света.

Без да умува много, тя се отправи към спалнята си и започна да събира дрехите си в голяма пътна чанта. Решението й най-сетне да предприеме нещо я караше да бърза. Взе една украсена със сапфири гривна и две обици от брилянти от кутия върху своя скрин за бельо. Травис й беше подарил тези накити, някога те принадлежали на майка му. След кратко колебание пъхна скъпоценностите в чантата, навлече тежко манто и тръгна към вратата. Най-напред се убеди, че в коридора нямаше никой, преди да изтича към стълбището. Там се огледа още веднъж назад към онова, което й беше принадлежало. Не, тук никога нищо не й беше принадлежало!

Набрала кураж за решението си, тя се върна още веднъж в библиотеката и надраска няколко реда за Травис върху къс хартия. Напускала го, за да му върне свободата да се ожени за жената, която обичал. После дръпна едно чекмедже в писалището и прибра наличните пари, които се намираха там в тенекиена кутия.

Не беше никак трудно да напусне незабелязано къщата. Мъжкият персонал беше зает с това да подготвя прозорците и вратите за бурята, която висеше във въздуха като влажна вата. Фасадата на къщата извеждаше към реката, до задната страна обаче свършваха някакви следи, които Травис имаше навика да нарича път, но те приличаха повече на трамбована пътека. Вирджинците използваха най-вече водните пътища за пътуване и Рийган реши, че няма да я открият, ако прибегне към черните пътища.

Буреносни облаци покриваха небето, въздухът беше като олово. После заваля дъжд и следите от черния път се превърнаха в рядка кал, която залепваше по обувките й и затрудняваше вървежа й. Вървеше вече цял час, когато чу зад себе си глас:

— Не предпочитате ли да седнете, млада госпожо?

Тя се обърна и видя, че я е настигнал старец с каруца.

— Не пази от дъжда — каза той, като посочи небето — но поне краката са сухи.

Благодарна, тя протегна ръка нагоре и се качи на капрата на каруцата.

Марго нахълта с бурно развети коси и вир вода дрехи в къщата. Дявол да го вземе този Травис, мислеше си тя разярена. Вика ме при себе си, сякаш съм обикновен полски работник, да му помогна да върне конете. А в същото време неговото украшение, тази безмозъчна жена, си седи на сухо в къщи и не дава пет пари! И как се беше държал заради нея, когато водиха на четири очи първия си разговор след завръщането му от Англия!

А тя беше отишла при него, без да подозира нищо и беше очаквала, че както обикновено ще я вземе в леглото си. Вместо това й беше представил това безцветно дете като своя съпруга! А на следващото утро го беше извикала при себе си и попитала, какво, по дяволите, е мислил, когато се е женил за тази кръгла глупачка. После му беше изброила всички грешки на Рийган, за които й беше разказала нейната братовчедка Малвина.

Тогава Травис беше вдигнал ръка, за да я удари, но своевременно беше обуздал гнева си. После й беше казал с един тон, с който никога не беше разговарял с нея, че Рийган струвала колкото две жени от нейния сорт и че му било безразлично дали може да надзирава тълпа от слугини или не. И в бъдеще, беше допълнил, трябвало да иска от Рийган разрешение дали може да посещава дома му.

На Марго й потрябва цяла седмица, докато преглътне гордостта си и събере сили да отиде на ней при това глуповато девойче. И какво беше заварила там? Едно избухнало в сълзи дете, което дори не беше в състояние да се погрижи за изгорената си ръка. Поне беше успяла да изтръгне едно признание от нея, защо Травис се беше оженил за нея. Покорността на това девойче и агресивните наклонности на Травис бяха довели дотам, че Рийган забременяла. Сега трябваше да отвори само очите на Травис, колко е безсмислено да свързва живота си — и парите си — с това безполезно същество.

Разярена, каквато беше вече от седмици насам, тя изтича нагоре по стълбището. Травис я беше помолил при язденето към дома й да се отбие за малко при порцелановата му жена, тъй като той щеше да прекара днешната, а вероятно и утрешната нощ в къщата на Клей. Гръмотевицата беше улучила мандрата на Клей и семейството му се нуждаеше от помощ, за да я построи наново. Марго можеше да го зашлеви, за да види каква физиономия щеше да направи. Ах, каква трагедия, ако преспи две нощи отделно от тази маймунка.

Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, отвори вратата към спалнята и за своя изненада видя празно помещение, в което цареше бъркотия. Хвърли поглед към изпразнените чекмеджета и съзря на леглото пръснати дрехи. Действително си въобразяваше прекалено много, ако допуснеше, че оттук е минал крадец и е открадната малката принцеса. Вдигна от пода превъзходната рокля от сатен, която имаше цвета на узрели кайсии, и въздъхна възмутено. По нейните рокли се забелязваха изтъркани места, ако човек се вгледаше по-внимателно.

Хвърли роклята на пода и затича през добре познатата й къща, разтваряше навсякъде вратите, докато си мислеше, че всичко това всъщност трябваше да принадлежи на нея. В библиотеката мъждукаше една единствена свещ над лист хартия върху писалището на Травис. Почеркът с отворените „а“ и „о“ се стори на Марго отвратителен.

Но когато прочете бележката, душевното й състояние започна да се стабилизира. Значи така! Тази фльорца беше оставила Травис на жената, която „обичаше“! Може би настъпва подходящото време да коригира детинската влюбеност на Травис в едно малко момиче.

Тя сложи в джоба си бележката на Рийган и вместо нея остави написан от нейната ръка текст:

„…няколко дни“, помисли си Марго усмихната, в действителност щяха да стигнат, за да заличи следите на Рийган. Несъмнено момичето щеше да се държи толкова неумело при бягството си, както при всички останали неща, с които се залавяше. Ала Марго се надяваше, че ще промени това навреме. Като хвърлеше малко пари тук и там, щеше да убеди хората, че никога не са виждали фльорцата.

Четири дни по-късно Марго се върна сама в плантацията на Станфорд. Беше страшно трогната, когато Травис изтича надолу по стълбището да я посрещне, после скочи при нея във файтона и попита с трескави очи:

— Къде е тя?

Впоследствие Марго се гордееше с реакцията си. Тя даде на Травис да почувства гнева й, защото Рийган я изпързаляла, и твърдеше, че неговата толкова скъпоценна жена не била дошла на мястото на срещата, както се били уговорили, за да заминат заедно за Ричмънд.

Травис беше вън от себе си. Никога не беше го виждала толкова слисан и несдържан. Само за няколко минути мобилизира цялата плантация и я хвърли да търси жена му. Приятели и познати се стекоха от всички краища, но повечето преустановиха издирването и се върнаха по къщите си на втория ден, когато край брега на реката беше намерена една дреха на Рийган.

Само Травис не престана да я търси. Той направи кръг от сто мили около плантацията си и разпита всеки, който живееше в тази окръжност.

Марго размишляваше угрижено за това дали действително си беше свършила добре работата. Дори се молеше на всевишния да е така и действително молитвите й бяха чути. В края на месеца Травис се завърна в плантацията, останал без сили, кожа и кости, състарен, докато вътрешно доволната Марго пресмяташе парите, които й беше струвала нейната измама. Понеже беше постоянно на червено със своята плантация, тя не биваше да допуска грешка. Беше събрала всичките си налични пари и подкупила мъжете и жените в съседните плантации и околности. Така някои фермери разправяха на Травис, че видели Рийган, но после го пращаха в погрешна посока. Няколко души, които бяха неподкупни, наистина казваха истината на Травис, ала малко по-нататък по следите на Рийган се натъкваше на хора, които се кълня ха, че никога не са виждали младата дама.

Лека-полека Травис се връщаше към стария си ритъм на работа, но оставаше все повече ръководството на плантацията на по-малкия си брат Уесли. Междувременно Марго пристъпи към това да събере развалините от живота на Травис.