Рийган

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Вече почти се развиделяваше, когато три дни по-късно Травис спря коня си пред пътната врата на Марго. Беше сменил няколко кош по пътя при темпото, което им налагаше.

Скочи от седлото и влезе в къщата. Знаеше точно къде ще я намери — в библиотеката, седнала под портрета на баща си.

— Трябвало ти е малко повече време, отколкото предполагах — каза тя бодро, когато влезе в библиотеката. Червените й коси се спускаха на кичури върху раменете, а върху домашния й халат имаше тъмно мастилено петно.

— Къде е тя?

— Ах, тя е в безопасност — каза Марго през смях и вдигна празна чаша от уиски над главата си. — Върви и се убеди с очите си. Рядко причинявам нещо лошо на децата. После се върни тук и изпий една чаша с мен.

Травис вземаше стъпалата по две наведнъж. В живота му имаше период, когато беше чест гост в дома на семейство Дженкинс, и той се ориентираше добре тук. Докато търсеше дъщеря си, не обърна внимание на светлите петна по стените, където по-рано висяха картини, или на празния пиедестал, украсяван някога от една статуя.

Намери Дженифър спяща в леглото, в което и той беше нощувал още като момче. Когато я взе на ръце, тя отвори очи, каза „татко“ и отново заспа. Трябва да беше пътувала цялата нощ с Марго, тъй като още имаше прах по лицето и дрехите си.

Той я целуна, сложи я предпазливо на възглавниците и се върна на приземния етаж. Беше крайно време да размени няколко думи с Марго.

Тя дори не вдигна очи, когато той прекоси библиотеката и си наля чаша порто.

— Защо? — прошепна тя. — Защо не се ожени за мен? След многото години, които двамата прекарахме заедно? Яздехме заедно, плувахме голи в реката и се любехме. Винаги си мислех и татко винаги си мислеше, че…

В този миг Травис избухна и й отне думата.

— Това беше причината! Твоят проклет баща. Винаги е имало само двама души, които си обичала: Самата себе си и Езра Дженкинс.

Той спря за миг и посочи портрета над камината.

— Никога не си искала да го осъзнаеш, но баща ти беше най-долният, най-долнопробният измамник, когото човечеството е имало нещастието да роди на белия свят. Той си позволи да окраде едно робско дете. Да му задигне няколкото цента, които си беше спестило. Малко го беше грижа какви ги вършеше, но аз трябваше да гледам отстрани как с всеки изминат ден приличаш все повече и повече на него. Спомняш ли си още за това как сложи в сметката на тъкачките строшената совалка?

Марго вдигна очи. На лицето й бе изписано отчаяние.

— Той не беше такъв. Той беше добър и великодушен…

Сумтенето на Травис я прекъсна повторно.

— Той беше добър към теб и към никой друг.

— И аз щях да бъда добра с теб — каза Марго с умоляващ глас.

— Не! — изръмжа гневно Травис. — Ти щеше да ме мразиш, защото нямаше да лъжа и крада всички около мен. Ти щеше да ми натякваш това като слабост.

Марго впери очи в чашата си.

— Но защо тъкмо тя? Защо тъкмо тази кльощава, малка, изхвърлена на улицата развратница? Та тя не можеше дори да си свари чай.

— Много добре знаеш, че не е никаква развратница. Дори когато искаш от нея петдесет хиляди долара откуп. — Очите на Травис заблестяха, спомняйки си за онова време в Англия. — Трябваше да я видиш, когато се запознах с нея — изкаляна до ушите, боязлива, с изпокъсана нощница. Но разговаряща като дама от най-добрите аристократически семейства на Англия. Всяка дума, всяка сричка бяха толкова прецизни. Дори когато плаче, говори така.

— Нима си се оженил за нея заради проклетия й висок стил на говорене? — запита Марго разгневено.

Травис се усмихна замечтано.

— Ожених се за нея заради погледите, с които ме даряваше. Тогава тя ми дава усещането, сякаш съм голям десетина, дори дванадесет стъпки. Харесвам всичко, когато е до мен. Каква радост изпитвам, като гледам как се развива. Тя се е преобразила от едно изплашено малко дете в истинска жена. — Усмивката му стана по-широка. — Тя ми принадлежи изцяло.

Празната чаша от уиски на Марго прелетя през помещението и се разби над главата на Травис в стената.

— Нима мислиш, че мога да стоя спокойно в креслото си и да слушам брътвежите ти за тази жена?

Лицето на Травис доби сурово изражение.

— Няма нужда въобще да ме слушаш. Ще отида горе, ще взема дъщеря си и ще я отнеса в къщи. — В подножието на стълбището той се обърна още веднъж към нея. — Познавам те добре. Знам, че си наследила примера на баща си в мошеническия опит, за да вземеш онова, което искаш да имаш. Понеже Дженифър е останала невредима, този път няма да се обърна към съда. Ала ако се опиташ още веднъж…

Той замлъкна, сякаш думите не му се подчиняваха, разтърка очи. Изведнъж стана ужасно сънлив и заизкачва стълбището като пиян.

Малко след като Травис беше напуснал хотела, разтревожената Рийган се върна в жилището си. Там я очакваше Фаръл.

— Рийган, моля те, трябва да ми кажеш какво се е случило. Нима някой е сторил нещо на дъщеря ти?

— Не — прошепна тя. — Не знам. Не мога да кажа нищо.

— Седни — каза той, като я прегърна — и ми разкажи всичко от игла до конец.

За няколко минути тя му разказа всичко.

— И Травис те е оставил съвсем сама в твоята горест? — попита Фаръл учуден. — Та ти нямаш никаква представа какво става в този миг с дъщеря ти! И му вярваш, че ще я изтръгне от ръцете на бившата си метреса?

— Да — потвърди тя безпомощно. — Травис каза, че…

— Откога се оставяш някой да ти предписва какво да правиш в живота си? Няма ли да е по-добре да си при дъщеря си, а не тук, където не можеш да направиш нищо и не знаеш нищо за нея?

— Да — каза тя твърдо и се надигна от стола си. — Естествено би било по-добре да съм при нея.

— Тогава да вървим. Ние ще тръгнем веднага.

— Ние?

— Да — каза Фаръл и я взе за ръката. — Ние сме приятели, а приятел в нужда се познава.

Едва по-късно, когато вече седяха в двуколката и пътуваха на юг към плантацията на Травис, Рийган осъзна, че не беше казала на никого какво предприема. Тази мисъл я споходи мимоходом, тъй като беше прекалено загрижена за дъщеря си.

Пътуваха дълго без да спират, според Рийган конете едвам се влачеха. Веднъж тя задряма и си удари главата о облегалката. После ненадейно се събуди, когато Фаръл докосна ръката й. Той стоеше на земята, файтонът вече не вървеше.

— Защо спря тук? — попита тя.

Той я свали от капрата и я пусна на земята пред себе си.

— Трябва да си починеш. И трябва да поговорим.

— Да поговорим ли? — отвърна Рийган остро. — Може и по-късно да поговорим, а и нямам нужда от почивка. Опита да се отскубне от него, ала той я държеше здраво за китките.

— Рийган, знаеш ли всъщност колко много те обичам? Знаеше ли, че винаги съм те обичал? Вуйчо ти наистина ми предлагаше пари и аз ги приемах, но щях да се оженя за теб и без тази примамка. Ти си толкова сладка и невинна, толкова миловидна.

В голямата си тревога за Дженифър, Рийган не съзнаваше, че се намира насред гората, в затънтено място, сама с този мъж.

Стъписана, тя се отдръпна от него.

— Ах, за бога, Фаръл! Какво ли съм направила, та си решил, че съм толкова глупава? Ти никога не си ме обичал и никога няма да ме обичаш! Всичко, което искаш, са парите ми, но няма да ги получиш. Покажи ми, че умееш да губиш, върни се в Англия в очарователния си дом и ме остави на мира.

Докато говореше, беше все още до файтона, ала в следващия миг залитна към подвижната стълбичка под капрата на двуколката и запълзя по земята, а Фаръл стърчеше над нея с вдигната ръка.

— Как смееш да разговаряш така с мен? — извика той извън себе си от ярост. — Семейството ми произхожда от крале, докато твоите прадеди са били само долни бакали. Не разбираш ли колко е унизително за мен да се оженя за жена като теб, която разбира повече от счетоводни книги, отколкото от ризи с дантелени яки?

Докато той се горещеше, Рийган възвърна самообладанието си. Много по-важна от сегашните й затруднения с Фаръл беше тревогата й за Дженифър. Беше още на колене, полузашеметена от силната му плесница, и все пак го нападна, като с главата си го удари силно между краката.

Фаръл се наведе като подсечен напред, превивайки се от болки, Рийган използва този момент и побягна. Вдигна фустите си и се затича обратно по пътя. Забеляза, че зад завоя изчезна стара каруца. Трябваше да напрегне последните си сили, за да догони четириколката.

Възрастен мъж с посивяла небръсната четина седеше на капрата.

— Един мъж ме преследва — извика Рийган към него, когато се изравни с пътната кола.

— Искаше да ви хване, така ли? — отвърна старецът, който явно смяташе ситуацията за забавна.

— Той е англичанин и иска да ме принуди да се омъжа за него заради парите ми, но аз обичам един американец.

Без да намалява скоростта, старецът хвана с ръка китката на Рийган, вдигна я във въздуха, сякаш беше перце и я качи в пътната кола. С второ бързо движение я затрупа с брашнени чували, така че от нея вече не се виждаше нищо.

Секунди по-късно Фаръл ги настигна на кон. Рийган затаи дъх, когато чу, че Фаръл подвикна нещо на стареца. Най-напред се преструваше на глух, после не разреши на Фаръл да претърси колата му. Когато Фаръл продължи да настоява на своето, старецът извади револвер. Накрая каруцарят му призна неохотно, че видял да профучават на коне трима мъже покрай талигата му, от които единият държал на седлото пред себе си прелестна млада жена. Фаръл се отдалечи сред облак пясък и прах.

— Можете да излезете от скривалището си — каза старецът, сграбчи я за ръката и я придърпа при себе си на капрата.

Рийган разтри мястото върху ръката си, където каруцарят я хвана, но не го попита защо се отнася към нея като към брашнен чувал. Кихна няколко пъти силно и го попита колко е далеч оттук до плантацията на Станфорд във Вирджиния.

— Ако отивате там, това ще трае три дни.

— А ако на няколко часа се сменят конете и се пътува нощем? Аз ще заплатя конете и всички странични разходи.

Той изглежда се замисли какво да предприеме.

— Може би ще сключим сделка. Аз ще ви откарам за сравнително кратко време до плантацията, ако ми разкажете защо ви преследваше англичанинът и какво искате от Травис — или Уесли е човекът, когото търсите?

— Ще ви разкажа всичко. А Травис е моят мъж.

— Госпожо, взели сте си беля на главата — каза старецът, като се разхихика и подвикна на конете да се разтъпчат малко. Те се понесоха толкова бързо, че зъбите на Рийган затракаха и тя се хвана с две ръце за седалката. Не можеше да обели нито дума, камо ли да разкаже обещаната история.

Час по-късно старецът спря каруцата, слезе от капрата и я свали за ръка на земята.

— Какво ще правим сега? — попита Рийган.

— Ще продължим пътуването с лодка — отговори старецът. — Ще ви откарам направо до пътната врата на Травис. — Вървяха цяла миля и стигнаха до колиба на малко пристанище, построено на брега на малка река. Старецът изчезна за миг в колибата и се върна с платноходно платно.

— Да вървим — каза той и намести Рийган в малка лодка, която изглеждаше толкова овехтяла, колкото и каруцата му.

— Сега можете да ми разкажете вашата история — каза старецът, опъна платното и насочи лодката към средата на реката.

Няколко дни по-късно старецът свали Рийган на пристанището пред плантацията на Травис и на раздяла й пожела всичко хубаво. Беше ранна утрин и повечето хора в плантацията още спяха, когато Рийган пое по дългия път от пристанищния кей към къщата.

Пътната врата не беше заключена и докато Рийган запъхтяно изкачваше стълбището, се молеше горещо на всевишния да завари Травис и Дженифър спящи в някоя от стаите на горния етаж. Започна да отваря врата след врата, докато в ума си проклинаше къщата, че е толкова огромна.

Намери го — само рошавата му глава се подаваше изпод завивката — в спалня номер четири.

— Травис — извика тя, като се хвърли към него. — Къде е Дженифър? В безопасност ли е? Как можа да ме оставиш в неведение и да спиш тук толкова спокойно? — питаше го тя и го теглеше силно за ухото.

Мъжът, който се надигна в леглото, не беше Травис. Приличаше много на него, макар че беше по-дребен от Травис.

— Какви ги е забъркал отново брат ми? — попита Уесли сънен и разтърка очи. Когато я видя пред себе си, той се усмихна. — Ти трябва да си Рийган. Ако мога да се представя…

— Къде са Травис и дъщеря ми?

Изведнъж Уесли наостри слух.

— Разкажи ми какво се е случило.

— Марго Дженкинс отвлече дъщеря ни, а Травис се отправи на кон към дома й, за да вземе Дженифър.

Преди Рийган да каже още нещо, Уесли отметна завивката и скочи от леглото. Изглежда не го смущаваше, че тя го гледаше гол-голеничък. Той започна припряно да се облича.

— Постоянно предупреждавах Травис да се пази от нея. Тя е коварна, казвах му, но той си въобразяваше, че нещо й дължи и винаги беше твърде снизходителен към нея. Тя си мисли, че може да има всичко на света, че всичко й се полага. Ела с мен! — Той взе Рийган за ръката и я поведе със себе си.

— Ти приличаш много на Травис — каза тя запъхтяна, когато се мъчеше да удържа крачката му. Той я държеше толкова здраво за китката, че костите я заболяха.

— Сега нямаме време за обиди — каза той, остави я за миг пред вратата на библиотеката, зареди два револвера и ги напъха в колана си. — Можеш ли да яздиш? Травис ми разправяше, че не си умеела. — Когато тя разтърси глава, той каза: — Ще яздим двамата на един кон. Двамата вкупом тежим по-малко от Травис.

Ако не се намираше в тази крайно напрегната ситуация, Рийган щеше да прецени държанието на Уесли като отвратително. Нима можеше да има на земята още един Травис? След една-две години Уес щеше да бъде точно толкова голям и силен, колкото по-големия му брат.

— Аз съм Уесли — каза той, когато вдигна Рийган на седлото и седна зад нея.

— Така си и помислих — отвърна тя, преди да се понесат в стремителен галоп.

Пред къщата на Марго Уесли отново пусна Рийган на земята.

— Няма да влизаме заедно. Но не забравяй, че ще бъда постоянно близо до теб.

След тези думи Рийган влезе в къщата. Мина известно време, докато намери Марго, която седеше в библиотеката под един портрет.

— Тъкмо навреме — каза Марго с любезна усмивка. Очите й бяха силно зачервени. — Вие сте вече третият посетител за тази сутрин.

— Къде е дъщеря ми? Къде е Травис? — попита с властен тон Рийган.

— Клетата, малката, приказно богатата Дженифър спи и нейният обичан баща също. Дженифър естествено ще се събуди отново, Травис обаче няма да се събуди.

— Какво? — извика Рийган. — Какво сте направили със семейството ми?

— Единствено онова, което вие направихте с живота ми. Травис е изпил толкова много опиум, че двама мъже щяха да умрат от него. Той е горе и смъртта го отнася в отвъдното.

Рийган беше отново в коридора, когато изстрел пред вратата я принуди да спре. Като парализирана тя погледна към входната врата. Марго профуча покрай нея и отвори със замах. Фаръл влезе в коридора на къщата, полуносещ, полутътрещ след себе си кървящото тяло на Уесли.

— Намерих го вън, когато се прокрадваше около къщата — каза Фаръл, стовари Уесли в едно кресло и насочи револвера си към него.

— Какво търсиш тук? — извика Рийган и понечи да се притече на помощ на Уесли.

— Не го докосвай! — извика Фаръл и хвана Рийган за раменете. — Нима си повярвала, че толкова бързо ще се откажа, след като те търсих с години? Не, Марго и аз се срещнахме на четири очи, докато ти гледаше това блудкаво цирково представление, и скроихме следния план: Уесли ще умре от раните, получени при нещастен случай по време на лов. Трупът на Травис никога няма да се намери, а малката му дъщеря ще наследи всичко. Аз естествено ще се оженя за майката на малката наследница, която обаче няма да преглътне смъртта на първия си съпруг и затова ще се самоубие. После ще се върна в Англия и като единствен все още жив роднина ще получа наследството на баща ти, докато Марго от състрадание ще се съгласи да поеме настойничеството на Дженифър и ще управлява плантацията на Станфорд дотогава, докато Дженифър навърши пълнолетие. В случай, че й е писано да живее толкова дълго, разбира се. Сега проумя ли най-сетне защо съм тук?

— Вие двамата сте полудели — каза Рийган и отстъпи крачка от него. — Никой няма да повярва, че е случайност смъртта на толкова много хора. — Тя се обърна и тръгна отново към стълбището, ала Фаръл я хвана повторно за раменете.

— Сега си моя — каза той. Костюмът му беше изцапан с кръвта на Уесли.

Рийган посегна мълниеносно с дясната си ръка към една маса, където стоеше канделабър с горящи свещи. Канделабърът се преобърна и изведнъж лумнаха в пламъци пердетата, които висяха до прозореца. Крясъците на Марго изпълниха къщата, докато се опитваше да задуши пламъците с малък килим.

— Остави ги! — заповяда глас от края на коридора.

— Травис! — извика Рийган и се извъртя в ръцете на Фаръл, за да се освободи от хватката му. Травис изглеждаше ужасно, сякаш току-що прекарал тежка болест.

— Мислех, че вече си го пратила на оня свят — изкрещя Фаръл на Марго, която се опитваше да потуши огъня.

— Струваше ми известни усилия да отстраня от стомаха си многото опиум, който ми беше вляла — извика Травис и се хвана здраво за парапета на стълбището.

— Престани да бръщолевиш! — изкрещя Марго. — По-добре ми помогни да угасим огъня. Той се разраства!

Фаръл сграбчи още по-здраво Рийган и опря дулото на револвера си о слепоочието й.

Уесли седеше отпуснато, почти забравен от всички, в креслото зад Фаръл. Напрегна последните си сили, измъкна кама от кончова на ботуша си, изправи се бавно и я заби с цялата си мощ между плешките на Фаръл. Револверът изстреля с трясък куршум в тавана, а Фаръл се строполи.

Рийган реагира веднага, втурна се към Травис, после нагоре по стълбището.

— Погрижи се за Уесли — извика тя — аз ей сега ще взема Дженифър!

Рийган не търси дълго спящата си дъщеря, вдигна я от леглото и изтича с нея надолу по стълбището. В коридора Травис се мъчеше да изнесе Уесли от къщата, но и двамата мъже бяха останали съвсем без сили и изглежда мина цяла вечност, докато всички излязат на свежия утринен въздух и престанат да чувстват пушека на горящата къща.

Травис сложи предпазливо Уесли на тревата в огряната от слънце малка градина.

— Ще потърся пътна кола с коне — каза той.

— Травис — извика Рийган, хванала Травис за ръката, и погледна назад към къщата. Буен пламък се извиваше към небето през един от прозорците на партера. — Не можем да оставим Марго да изгори жива вътре. Трябва да я изнесем от къщата.

Травис я помилва нежно по бузата и се върна в къщата. Няколко минути по-късно той излезе, носейки на ръце мятащата крака Марго, която забиваше ноктите си с ярост в раменете му и високо го проклинаше.

Той я пусна на земята.

— Тази прокълната от бога къща не струва колкото ничий човешки живот, дори колкото твоя — каза той.

Рийган се наведе над Уесли и му превърза раната на дясната ръка.

Когато Травис погледна към брат си, от другата страна Марго скочи от земята и изтича обратно в къщата.

— Татко ми е там вътре! — изкрещя тя.

Травис видя как пламъците, които се извиваха през входната врата, подпалиха дрехите й. Съзнаваше, че вече не може да я спаси. Бързо грабна дъщеря си, която следеше всичко с ужасени очи, и скри малкото й лице в раменете си.

Изведнъж Марго, чиито фусти бяха мокри от излятото уиски, се превърна в горящ факел. Рийган се извърна и усети ръката на Уесли на талията си. Той я притегли към себе си и притисна главата й към рамото си.

Мина доста време преди да се окопитят от обзелия ги ужас. Травис погали брат си с обич по челото и погледна с усмивка към него, докато той притискаше жена му към гърдите си.

— Грижи се за жена ми докато намеря каруца — каза той. Когато се върна с талигата, множество работници от плантацията се бяха струпали в малката градинка и наблюдаваха безпомощно как къщата гори. Няколко мъже изведоха конете от оборите близо до горящата жилищна постройка, а двама работници от плантацията помогнаха на Травис да качи брат си на пътната кола. Дженифър седна до чичо си, прекалено уморена и прекалено зашеметена, за да каже нещо за разигралата се трагедия.

Когато Травис и Рийган седнаха един до друг на капрата, той се обърна към нея:

— Да тръгваме ли сега за в къщи?

— За в къщи — прошепна тя. — Моят дом е там, където си ти, Травис, и там искам да бъда завинаги.

Той я целуна.

— Обичам те — каза той — и…

— На мен тук ми изтича кръвта, а ти си чуруликаш с нея като младоженец, Травис! — възмути се Уесли зад тях.

— Младоженец! — изсумтя Травис и подкара конете. — Нямаш никаква представа какво говориш, братко мой! Ако някога изпаднеш в това положение, ще ти разкажа за най-величественото ухажване, което някога светът е виждал. Може би ще почерпиш нещо от него за себе си… — Той не довърши мисълта си и погледна с премрежени очи към Рийган, която избухна в смях. Когато забеляза обидената му физиономия, тя се засмя още по-силно.

— Струва ми се, че ще предпочета да чуя Рийган какво ще ми разкаже за ухажването ти, Травис — каза Уесли усмихнато със затворени очи.

— Вкъщи — каза Рийган, като изтри сълзите от очите си. — Колко е хубаво да отиваш в къщи.

В този миг и Травис се усмихваше, управлявайки конете по пътя към плантацията Станфорд.