Рийган

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Травис се спря пред отворената врата на кухнята, примамен от прелестните миризми, които се носеха от това помещение. С усмивка си спомни, че Рийган се стараеше той да пропуска яденето. Като хвърли бърз поглед наоколо се досети, че това апетитно, добре закръглено русоляво същество в ъгъла беше Бранди Дътън. Беше чул безброй неща за нея от хвърковатия шпионин, когото беше притиснал до стената на църквата в Ричмънд.

— Извинявайте — каза той високо. — Исках само да попитам дали може да получа тук нещо за ядене. За обществената трапезария не съм облечен достатъчно прилично.

— О, боже — възкликна Бранди, докато оглеждаше със сияеща усмивка мъжа с голите широки гърди и загорелите от слънцето ръце. Травис долови веднага във въздишката й, че хвърковатият дребосък му беше казал истината: Бранди беше всичко друго, но не и безразлична към радостите на живота.

Тя се окопити.

— Значи вие сте мъжът, който кара рози да разцъфтят по бузите на Рийган — каза тя сърдечно, напускайки ъгъла си.

— Аз карам розите да цъфтят навсякъде — каза той тихо, защото това послание беше предназначено само за Бранди, а не за кухненския й щаб, който безцеремонно го зяпаше.

Със звънлив смях Бранди взе ръката му.

— Струва ми се, че ще се разбираме добре помежду си. Най-напред седнете, докато ви донеса нещо за ядене. Елзи! — извика тя през рамо. — Изтичай в смесения магазин отсреща и вземи няколко ризи за господин Станфорд! Кажи на Уил да ти даде най-големите, които държи на склад. И не бързай много! Господин Станфорд и аз ще обсъждаме много неща!

Бранди поднесе на Травис ядене, каквото той не беше виждал като изобилие и качество. Колкото повече ядеше, толкова повече й харесваше: и с голите си гърди, и с апетита си, и с отговорите на въпросите й той беше завоювал сърцето й до края на яденето.

— Да, тя е самотна — отговори Бранди на съответния му въпрос. — Не знае друго освен работа. Сякаш се намира под принуда да доказва нещо на самата себе си. С години съм я увещавала малко да си почине. Ала тя не иска и дума да чуе за това. Блъска се и се трепе като вол и купува парцел след парцел. Можеше да престане още преди една година!

— Никакви мъже? — попита Травис с пълна уста пастет.

— Няколкостотин наистина си опитаха късмета при нея, ала нито един не хвърли котва. Няма нищо удивително, след като вече е имала най-доброто…

Травис й се усмихна приветливо, взе новата риза, която висеше върху облегалката на стола, и се изправи.

— Рийган и Дженифър ще напуснат Скарлет Спрингс и ще се преместят при мен. Как би се отразило това върху вашето партньорство?

— Наскоро тук се пресели един адвокат от Източното крайбрежие. Той би могъл да поеме продажбата на нашите недвижими имоти и да инвестира парите наново. С моя дял аз вероятно ще предприема няколко пътешествия, може би ще посетя Европа. Само бих искала да узная от вас дали вече сте казали на Рийган, че ще се маха оттук.

На последното Травис само се усмихна по един начин, от който Бранди прихна високо.

— Желая ви успех — извика тя, когато той излизаше от кухнята.

Следващите дни Рийган успяваше да избегне Травис, или поне успяваше да попречи на втори принципен разговор с него. Ала не можеше да не забелязва присъствието му. Дженифър изглежда вярваше, че баща й си беше наумил да бъде неин спътник в игрите и двамата нито за миг не сваляха очи един от друг. Травис пое дори задължението да мие дългите сплъстени коси на дъщеря си, а пък Рийган наблюдаваше с досада, че Дженифър нито веднъж не изохка или протестира.

Травис взимаше със себе си дъщеря си на езда и се катереше с нея на всяко дърво. Дженифър беше дълбоко впечатлена от ловкостта на баща си. За отплата Дженифър му показа целия град и разправяше наляво и надясно, че той бил нейният баща и че в бъдеще щяла да живее при него и конете му.

В същото време Рийган се стараеше да не вижда Травис и неговите успехи в приобщаването на дъщеря й, както и да не чува безбройните въпроси на съгражданите си.

Откакто Травис пребиваваше в града, Рийган повече не беше мяркала Фаръл и когато два дни по-късно той отново се появи, тя установи, че дори не беше забелязала отсъствието му.

— Мога ли да говоря с теб на четири очи? — попита той. Той изглеждаше уморен и не приличаше на себе си, сякаш с дни не беше мигвал.

— Естествено. Нека отидем в канцеларията ми. — Когато стигнаха до нея и Рийган затвори вратата зад себе си, тя го изгледа изпитателно: — Толкова си сериозен, сякаш трябва да ми кажеш нещо изключително важно.

Той се отпусна в едно кресло и погледна към нея.

— Ходих за два дни до Бостън и пак се върнах.

Тя му наля уиски.

— В такъв случай е ставало дума за неотложни дела, които вероятно засягат и мен и състоянието на моите родители.

— Да, по-точно казано засягат завещанието на баща ти. Едно копие от него се намери в адвокатската кантора в Бостън. Бях наредил да го извадят преди известно време и да го пратят в Америка, за да ти го представя, ако те намеря там. Струваше ми се, че бях прочел в него една клауза, която си отбелязах, но от предпазливост ходих отново до Бостън, за да се убедя в нея. Тук имам едно писмо — каза той и извади плик от вътрешния джоб на жакета си.

Рийган го взе и го подържа за миг нерешително в ръката си.

— Навярно ще ми кажеш какво пише в него.

— Твоите родители умряха, когато ти беше още твърде малка. Вероятно дори не ги помниш, но по онова време беше още жив братът на баща ти. Той трябваше да бъде твой настойник и ти живя няколко месеца при него. Ала той надживя родителите ти само с половин година.

— Спомням си само вуйчо Джонатан.

— Да, той беше единственият роднина, който ти беше останал още тогава. Значи управителите на твоето състояние, банкерите на твоите родители, го назначават за твой настойник. Те естествено нямат никаква представа за характера на този човек. По времето, когато е съставено завещанието, твоите родители мислят, че ще бъдеш на добро място при брата на баща ти…

— Фаръл, моля те, говори по въпроса.

— Въпросът, скъпа моя, се състои в това, че не биваше да се омъжваш без разрешението на настойника си. Може би родителите ти са искали да попречат на това, да попаднеш в ръцете на ловец на зестри или може би са искали само да ти спестят ходенето по мъките, което те самите изживяват, когато майка ти след венчавката й е била изхвърлена на улицата от нейното семейство без нито едно пени.

— Това ли е всичко? Сигурно има още нещо.

— Рийган, ти не ме разбираш. Ти си се омъжила за Травис Станфорд без писменото разрешение на настойника си и тогава си била едва на седемнадесет години.

— На седемнадесет ли? Не, аз знам, че тогава бях вече на осемнадесет години.

— Мислела си, че си вече на осемнадесет години, но в това писмо е отбелязана истинската ти рождена дата. Твоят вуйчо именно е преместил напред рождената ти дата, за да те задоми и да се докопа до парите ти.

Малко объркана, Рийган се облегна назад на писалището.

— Значи искаш да ми кажеш, че бракът ми с Травис е недействителен, нали?

— Точно така! Ти си била малолетна и си се венчала без одобрението на настойника си. Ти не си омъжена и никога не си била такава, госпожице Уистън.

— А Дженифър?

— Съжалявам, но се налага да ти кажа, че е незаконна. Естествено, твоят съпруг би могъл да я осинови, ако се ожени повторно за теб.

— Не мога да си представя, че Травис би се примирил с това дъщеря му да бъде отгледана от баща-осиновител.

— Да върви по дяволите този Травис! — Фаръл скочи от креслото като ужилен и се изправи в цял ръст пред Рийган. — Пет години те чакам. Обичам те, откакто те познавам. Не можеш да ме упрекнеш, че се плашех от брака с едно седемнадесетгодишно дете. Инстинктивно трябва да съм усещал тогава, че си още малолетна. Трябва да разбереш, че не исках за жена едно дете. Поне не съм те изнасилил в леглото, както е постъпил този баща на Дженифър.

Той взе ръцете й в своите.

— Омъжи се за мен, Рийган! Аз ще бъда, добър, верен съпруг. Нима не съм ти доказвал любовта си вече толкова много години? И на Дженифър с мен никога няма да й липсва нейният истински баща.

— Моля те, Фаръл — каза тя и измъкна ръцете си от неговите. — Трябва най-напред да помисля върху това. Вестта, че съм живяла толкова много години в грях с един мъж, е истински шок за мен. И това би могло много да уязви и Дженифър.

— Затова и дойдох веднага при теб… — започна той, ала тя вдигна ръка, за да му отнеме думата.

— Аз трябва най-напред да се оправя сама с всичко това. А ти — прибави тя усмихната — имаш нужда сега преди всичко от една баня и няколко часа сън.

Минаха обаче още няколко минути, преди Фаръл да се оттегли и Рийган несмущавана да прочете съдържанието на писмото, което й беше донесъл от Бостън. Когато половин час по-късно сложи отново документите върху писалището, тя се усмихна. Вярно беше, че никога не е била омъжена за Травис. Как щеше да беснее Травис, когато го узнаеше!

За пръв път от четири години насам тя се отдаде на своите сънища наяве и си представи с безчет подробности как щеше да реагира, когато му кажеше, че вече няма никаква власт над нея и че според закона Дженифър не е ничия дъщеря. Веднъж в живота си поне щеше да удържи победа над Травис, а това обещаваше да стане чудесно преживяване.

Що се отнасяше до брачното предложение на Фаръл, то тя можеше само да се смее на него. Той беше толкова глупав да си въобразява, че тя действително вярва на неговите уверения в любов. Искаше само да се ожени за нея преди да навърши двадесет и три години, защото тогава щеше да получи наследството на родителите й. Скоро щеше да научи, че тя не му отреждаше никаква съществена роля в живота си.

Усмихната се залови да пише бележка, с която канеше на вечеря Травис тази вечер.

Високи, ухаещи свещи осветяваха интимната столова. Масата беше покрита с шлифован оловен кристал от Виена, чинии от френски порцелан и сребърни прибори от Англия. Виното беше скъпоценен бисер от Германия, а яденето беше американско.

— Радвам се, че най-сетне главата ти е увряла — каза Травис, като мажеше филия хляб с масло. — Дженифър ще се чувства много по-добре сред приятели, отколкото сред менящи се всеки ден непознати хора. Винаги ли я оставяш да играе в градината край хотела без надзор? Не знам дали подобава на едно дете да снове из коридорите на обществено заведение.

— А ти положително имаш толкова голям опит в общуването с деца, че знаеш много добре кое е правилно за тях — възрази Рийган.

Той сви рамене, докато опитваше яденето.

— Във всеки случай разбирам толкова много от детско възпитание, че съм убеден, че Дженифър би била на по-добро място някъде другаде, отколкото тук. В моята плантация ще имаш повече време за нея и — той се усмихваше — за всичките ни бъдещи деца.

— Травис… — започна тя, ала той не й даде думата.

— Дори не мога да ти кажа какъв камък ми падна от шията, че най-сетне главата ти е увряла. В действителност аз очаквах повече съпротива от теб. Ти си по-зряла, отколкото си мислех.

— Какво? — извика Рийган и се задави от виното си. — Най-сетне ми била увряла главата? Станала съм по-зряла? За какво говориш всъщност?

Той взе ръката й, погали пръстите й и после каза с нисък, тих глас:

— Тази вечеря беше за мен толкова изненадваща, защото подозирах какво ще ми кажеш на четири очи. — Той целуна крайчеца на пръстите й. — Знам много добре колко ти е било трудно да вземеш това решение и ти обещавам, че никога вече няма да го използвам срещу теб. С твоето съгласие да се върнеш при мен ти ми доказа своята сърцатост и своето великодушие. Може би искаш да останеш още малко тук в твоя малък град, но Дженифър се нуждае от дом, а не от хан, пълен с чужди хора. Такъв дом аз наистина мога да й предложа.

Той повторно целуна пръстите й.

— Взела си мъдро решение, скъпа.

Рийган си пое дълбоко въздух, за да говори със спокоен глас, отпи още една голяма глътка вино и после го погледна с лъчезарна усмивка.

— Суетен, надут пуяк — каза тя с характерен за задушевна беседа тон — не възнамерявам да се върна в къщата ти, а моят „малък град“, както благоволи да го наречеш, е домът на дъщеря ми.

Напук на добрите й намерения гласът й стана малко писклив.

— Поканила съм те на тази вечеря не да ти съобщя, че се връщам с теб в къщи, както си предположил в своята арогантност, а да ти кажа в очите, че не съм омъжена за теб и че това никога не е било!

Сега Травис беше на ред да преглъща, докато Рийган пристъпи към вечерята си едва след тази тирада. Беше й приятно да види Травис сразен.

Ала той не я остави да яде. Грабна я за китката и понечи да я вдигне от стола.

— Какво правиш? — бранеше се тя.

— Предполагам, че имаш свещеник в твоя малък град. Той може веднага да ни венчае.

— Няма да стане! — изсъска тя. — И ако не седнеш веднага отново на мястото си, ще ти отнема и Дженифър.

В началото той се колебаеше, но се боеше от толкова сурово наказание и отново седна на мястото си.

— В такъв случай разкажи поне защо не сме женени — настоя той навъсено.

Когато Рийган забеляза колко е сломен, чувството й за бляскав триумф малко помръкна. И когато му разказа, че според закона Дженифър въобще не била негова дъщеря, тя едва не му каза, че още тази вечер ще се омъжи за него. Ала щом спомена името на Фаръл, лицето на Травис се промени веднага.

— Нима този довлякъл се тук скитник ти даде доказателството за това? — изсумтя той. — Това му е струвало наистина доста пари! И какво ще получи за услугите си?

За Рийган последното беше доказателство, че Травис не знаеше нищо за наследството й — за парите, които за Травис не значеха нищо и които за Фаръл бяха всичко. При все това се ядоса от намека на Травис, че Фаръл се домогваше до ръката и не само от любов.

— Фаръл иска да се ожени за мен — каза тя високомерно. — Кълне се, че обича не само мен, но и Дженифър. Той иска да осинови дъщеря ти.

— Ти никога няма да направиш такава глупост — каза Травис самоуверено. — Защо една жена ще вземе за мъж такъв хилав човек?

Онова, което имаше пред вид, без да го казва, се разбираше лесно: „Защо искаш да се омъжиш за Фаръл, когато можеш да имаш мен?“

— Фаръл е джентълмен — отвърна Рийган възмутено с мятащи искри очи. И с патетичен тон добави: — Той умее да се отнася с всяка жена като с дама. Той ме ухажва като… като кралица. А вие, американците, умеете само да предявявате претенции към жената.

— Всеки американец — изсумтя Травис — може да надвие като ухажор един такъв английски глупак.

— Ах Травис — възкликна Рийган с надменна усмивка — ти въобще не разбираш нищо от такива неща. Твоята представа за ухажване се състои в това да влачиш жената за косите в леглото си.

— Мисля че си спомням, че няколко пъти се остави на драго сърце да те влача в леглото си — възрази Травис цинично.

Сега вече Рийган загуби напълно веселата си надменност:

— С това доказваш още веднъж какво представляваш — един примитивен заселник!

— А пък ти, любов моя, си английски сноб. По-рано каза, че рожденият ти ден бил след три седмици. На този ден ще се омъжиш за мен, и то доброволно.

С тези думи той напусна трапезарията, преди Рийган да извика:

— Никога!

Рано на следващото утро Рийган беше буквално бомбардирана от новини в канцеларията си. Най-напред трябваше да понесе упреците на Бранди, защото Травис напуснал хотела посред нощ и до този момент още не се бил върнал. Бранди, която показа недвусмислено на приятелката си, че според нея прави голяма грешка, прибави и едно предупреждение след тази новина, защото току-що в хотелския регистър била вписана внушителна червенокоса жена и тя попитала за годеника си, господин Травис Станфорд.

— Изглежда така, сякаш в къщата ни предстоят още неприятности — каза тя с въздишка.

— Ах, чудесно — отговори Рийган с уморен глас — тъкмо това ми трябва сега на главата. Никой ли не разбира, че не е толкова лесно да се ръководи такъв голям хотел? С дни се трупат върху писалището ми непрегледани документи и, някак мимоходом Фаръл вече ме осведоми, че Травис е напуснал хотела, а по-рано за това ми разказа вече дъщеря ми. Положително Фаръл ще ми разправи още много неща, ала Дженифър навярно в мое присъствие няма да обели вече нито дума. Тази червенокосата — това изглежда е моята скъпа приятелка Марго Дженкинс. Дай ми няколко минути време да се концентрирам и после ще се оправя и с тази дама.

Бранди кимна и напусна канцеларията. После Рийган остана известно време неподвижна на писалището и си спомни за времето преди четири години, когато Марго я посети в плантацията в отсъствието на Травис. Тогава беше толкова благодарна на Марго, защото тя не й се сърдеше, и й помогна да призове персонала към ред, че дори не забеляза колко безсрамно се държеше в действителност Марго с нея. Тази Малвина, помисли си Рийган. С какво удоволствие щеше да извие сега ръцете около врата на тази коварна, мързелива особа! И Марго! Скъпата Марго, която се беше отнесла така трогателно към клетата, неуверена малка женичка и се беше държала така, сякаш искаше да й помогне, но в действителност с високомерното си поведение срина и малкото самочувствие, което тя, Рийган, тогава още притежаваше.

С навъсено лице Рийган напусна канцеларията си, отби се в кухнята и помоли Бранди да подготви малка закуска с чай за две дами. Отмина с мълчание подхвърлянията на Бранди, че изглеждала така, сякаш отива на война и после изпрати покана на Марго, с която я канеше на чай в библиотеката.

Марго се появи там след удивително кратко време и Рийган забеляза по нея неща, които по-рано никога не й се бяха набивали в очите. Продължилият с години безпътен живот беше оставил следите си върху лицето и тялото на Марго. Прекалено малко сън, твърде обилна храна, липсата на мяра във всяко отношение се бяха отразили в бръчки и тъмни кръгове около очите, в тлъстини по хълбоците, които не можеше да скрие и плътно завързаният корсет.

— Боже милостиви, та това е малкото английско растение! — каза Марго, когато престъпи прага на библиотеката. — Както чух, сега сте била собственичка на този хотел. Кой ви го купи?

— Не желаете ли най-напред да седнете? — попита Рийган учтиво. — Поръчала съм някои неща за освежаване. Да, този хотел е моя собственост. — Тя продължи с невинна усмивка: — Освен него ми принадлежи още сградата на печатницата, къщата на адвоката, лечебницата на лекаря, смесения магазин, ковачниците, училището, аптеката и — да, едва не забравих четирите ферми извън града, които също ми принадлежат покрай тристата уврата орна земя. Сега вече знаете всичко до най-малката подробност.

Миглите на Марго трепнаха един единствен път, иначе нямаше никаква друга реакция.

— И с колко мъже ви се наложи да преспите, за да натрупате всичко това? Сигурна съм, че това много ще заинтересува Травис.

— Колко е любезно от ваша страна, че ме цените толкова високо — отвърна Рийган с въодушевен глас. — Боя се, че не притежавам вашия талант да се продавам, за да си набавям онова, което искам. Наложи се да прибягна към старомодна интелигентност и упорит труд, за да получа онова, което днес притежавам. Всеки път, когато ми оставаха излишни дребни пари, аз не ги харчех за нова рокля, а пестях, за да правя сделки с тях и да купя още повече земя и строителни материали.

Тя спря да говори, когато на вратата се почука. Една много любопитна Бранди стоеше с голям поднос в коридора.

— Как върви разговорът? — прошепна тя.

Рийган й се усмихна толкова весело, че Бранди се разхихика високо, докато подаваше на приятелката си подноса.

Когато двете жени останаха отново сами, с подноса между тях на ниска маса, Рийган наля чай.

— Защо да не пристъпим веднага към същността? — попита Рийган. — Няма никакъв смисъл да се преструваме, че сме приятелки. Предполагам, че сте дошли тук, защото ви интересува мъжа ми.

Марго напрегна всичките си сили. Предстоеше битка, която в никакъв случай не биваше да губи.

— Както виждам, междувременно сте се научила да наливате чай — каза тя.

— През последните четири години научих много неща, между другото ще видите, че не съм вече толкова лековерна както тогава. Кажете ми какво искате?

— Искам Травис! Той беше мой, когато легнахте при него, забременяхте от него и го принудихте да се ожени за вас.

— И така може да се разглежда възникналата ситуация! Кажете ми: Травис обещаваше ли ви да се ожени за вас, ако вече не е обвързан с мен?

— Нямаше нужда да ми обещава нищо — каза Марго. — Ние бяхме направо като сгодени, когато се запозна с вас, и единственият проблем е неговата влюбеност във вас. Досега не му се е случвало някоя жена да го остави и това просто го подлудява.

— Ако е така и Травис харесва жени, които го оставят, защо сте дошла тогава след него тук? Нямаше ли да е по-добре да стоите далеч от него и да го оставите да се върне при вас?

— Вървете по дяволите, малка фльорцо! — избухна Марго. — Травис Станфорд ми принадлежи! Той ми принадлежеше още тогава, когато вие сте играли в пясъка. Вие го напуснахте! Вие откраднахте накитите на майка му, после се измъкнахте от къщата и просто го зарязахте! Ако не бях намерила тази бележка… — Марго не довърши фразата си.

Рийган погледна за миг Марго твърдо в очите, докато мозъкът й трескаво работеше. През всичките години се беше удивлявала защо Травис не я намери. Беше му оставила следа, която дори дете можеше да намери, значи, така заключаваше тя, Травис въобще не беше си дал труда да проследи пътната й кола.

Ала ако Марго беше намерила първа бележката й в библиотеката…

— Той търси ли ме много дълго? — попита Рийган тихо.

Марго се изправи и я погледна разгневена отвисоко.

— Навярно не очаквате от мен да ви отговоря? Но нека ви предупредя: Травис ми принадлежи! Не вярвам, че сте пълноценна жена, за да се борите с мен за него. Аз винаги получавам онова, което искам.

— Наистина ли, Марго? — попита Рийган невъзмутимо. — Имате ли мъж, който да ви държи в прегръдките си нощем, когато плачете? Или някой, на когото да доверявате най-интимните си тайни? Знаете ли какво означава да споделяте, да обичате или да бъдете обичана от някого? — Рийган вдигна глава и изгледа Марго. — Или мислите за хората само като долари и центове? Кажете ми честно щяхте ли толкова много да се интересувате от мъжа ми, ако ви принадлежеше Скарлет Спрингс?

Марго отвори уста, за да възрази нещо, но премисли и напусна безмълвно библиотеката.

Когато Рийган поднесе чашата с чай към устните си, тя забеляза за своя изненада, че цялата трепереше. Въпросите, които зададе на Марго, всъщност, без да съзнава това, беше отправила към самата себе си. Какво значеше за нея по принцип, че притежава един град? Имаше приятели тук, хора, с които я свързваха дружески отношения, но можеха ли те да заменят един особен човек — който я обичаше, макар тя да не се показваше от най-добрата си страна? Някой, който й държеше главата, когато беше болна? Някой, който познаваше всичките й нелицеприятни черти и я обичаше напук на слабостите й?

Виждаше пред очите си плантацията на Травис и Станфорд-Хол и знаеше, че всъщност мястото на Дженифър беше там. В салона висяха стотици портрети, увековечили рода на Травис, които бяха и предци на Дженифър. Тя заслужаваше да израсте сред толкова подредени отношения, сред безопасност и спокойствие, не сред постоянно сменящи се хора в един хотел.

Тя се облегна назад в креслото си. Естествено нямаше да й е лесно да каже на Травис, че е спечелил. Несъмнено щеше да се бие в гърдите, че го е знаел от самото начало. Но нима това имаше някакво значение? Трябваше ли от глупава гордост да се откаже да живее с мъжа, когото обичаше? Трябваше ли от уязвено чувство за достойнство да се откаже от всичко това? Отгоре на всичко съществуваха възможности да му върне тъпкано за арогантността му. О, да, размишляваше тя. От всяка необмислена дума, която й беше казал, щеше да го заболи още веднъж…

— Но ти изглеждаш много доволна — каза Бранди. Рийган беше толкова потънала в мислите си, че забеляза приятелката си едва тогава, когато застана пред нея.

— Тъкмо си мислех за Травис.

— В такъв случай и аз щях да сияя като теб. Кога напускаш с него града?

— Как си стигнала до идеята, че аз с него…? — започна Рийган, но отново спря при гръмкия смях на Бранди. — Знам за какво си мислиш в момента и това е вярно. С години изпитвах страх от Травис. Боях се, че щеше да ме глътне без остатък със завладяващата си личност и вече няма да ме има на белия свят.

— Ала сега вече знаеш, че можеш да се наложиш до него — каза Бранди.

— Да! И разбрах, че е прав, когато твърди, че Дженифър ще бъде на по-добро място в неговата плантация. Но какво ще стане с теб? Да потърся ли някой, който да ти помага при управлението на хотела?

— Не, не се тревожи за това — каза Бранди, като махна с ръка. — Травис и аз вече уредихме всичко. Няма никакви проблеми.

— Травис и ти? Имаш предвид, че ти и… моят мъж зад гърба ми сте…?

— След всичко, което чух напоследък, той наистина не ти е съпруг. И разбира се веднага ми стана ясно, че ще напуснеш Скарлет Спрингс. Травис е мъж, на когото нито една жена не може дълго да противостои. Знаеш ли всъщност, че е преобърнал земята, за да те търси, когато си го напуснала? И че през последните четири години е живял като монах?

— Какво? — смая се Рийган, докато я заливаше топла вълна. — Откъде знаеш всичко това?

— Докато ти работеше като вол, аз си позволих да поразпитам малко Травис и Дженифър. Ако ти не беше любопитна, аз пък изгарях от любопитство! Може би ще те заинтересува какво е правил клетият ти мъж през последните години?

Преди Рийган да отговори, Бранди започна да разправя надълго и нашироко за ходенето по мъките на Травис. Почти всичките му приятели били убедени, че Рийган се е удавила в реката, ала Травис не се отказвал от търсенето й въпреки техните увещания. Накрая дори свещеникът го предумвал да вмъкне една заупокойна за любимата му умряла жена по време на богослужението, защото смятал, че така ще излекува Травис от безумието му.

На Рийган свят й се виеше, когато час по-късно излезе от библиотеката. Не обърна внимание на Фаръл, който подтичваше като кученце след нея и на всяка цена искаше да поговорят. Преобърна целия хотел в търсене на Травис, за да му каже, че го обича, че иска да се омъжи за него и да се върне с него в къщи.

След като през целия ден беше чакала напразно Травис да се върне в хотела, ентусиазмът й малко отслабна. Унила, отхвърли поканата на Фаръл за вечеря и прекара вечерта сама с дъщеря си. Когато мина втората нощ, без Травис да се яви при нея, еуфорията й рухна. Дженифър се цупеше и хвърляше гневни погледи към майка си, поканите на Фаръл ставаха все по-настойчиви, а Марго ежечасно питаше Рийган къде се е дянал Травис.

На третия ден й се искаше никога да не е чувала името Травис Станфорд. Не можеше да я е оставил след всичките усилия, които беше хвърлил, за да я намери! Не можеше ли? О, боже, помисли си тя и се хвърли на леглото. Моля те, молеше тя всевишния, не допускай да ме изостави! За пръв път от много години тя се разплака горчиво. Върви по дяволите, Травис, хлипаше тя. Вече колко сълзи пролях заради теб?