Родена в лед

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Откриването е утре, а той ми забрани да стъпвам в галерията — подпряла брадичката си с ръце, Маги гледаше сърдито гърба на Бриана. — И отгоре на всичко ме доведе тук, за да ме наглеждаш!

Сестра й търпеливо приключи с нанасянето на глазурата върху петифурите за чая. Имаше осем гости, заедно с Грей и три изпълнени с енергия деца.

— Маргарет Мери, нали лекарят ти обясни да не стоиш права, защото бебето вече се е смъкнало и може да родиш всеки момент?

— Той пък откъде знае — навъсена, тя се държеше като капризно дете. — Имам чувството, че ще съм бременна до края на живота си. И ако Суини си въобразява, че няма да присъствам на откриването утре, има да взема.

— Роуган никога не е споменавал подобно нещо. Просто не иска… — щеше да изтърси „да му се пречкаш“, но реши да намери по-меки думи: — …да се преуморяваш днес.

— Това е и моя галерия — продължи да мърмори сестра й.

Усещаше остри болки в гърба, а и стомахът я присвиваше. Вероятно от овнешкото, което яде на обед.

— Разбира се — успокои я Бриана. — И всички отиваме утре на откриването. Обявите във вестника бяха чудесни. Предчувствам голям успех.

Маги изсумтя.

— Къде е твоят янки?

— Работи. Заключи се, защото малката германка непрекъснато го безпокои — тя се усмихна. — Много е мил с децата. Снощи игра с нея на „Дай, бабо, огънче“ и тя се влюби в него. Направо не го оставя на мира.

— А ти си мислиш: „Какъв прекрасен баща ще излезе от него.“

Бриана се изправи.

— Не съм казала подобно нещо. Но е вярно. Само да видиш как… — спря, тъй като чу предната врата да се отваря. — Ако това са нови гости, ще се наложи да им отстъпя моя апартамент и да спя в гостната.

— Може да престанете да се криете и да спиш при Грей — отбеляза Маги, но в следващия миг трепна, защото разпозна гласовете от вестибюла. — Приятна изненада, няма що! Все се надявах, че ще поостане във Франция.

— Престани — предупреди я сестра й и извади още чаши за чай.

— Пътешественичките се завърнаха — обяви Лоти, като влезе в кухнята след Маив. — Боже, колко е хубава вилата ви, Маги! Истински палат. Прекарахме чудесно.

— Говори от свое име — сряза я Маив и постави чантата си на плота. — Пълно е с полуголи чужденци, които тичат нагоре-надолу по плажа.

— Някои от мъжете имаха великолепни фигури — изкикоти се Лоти. — А един американец, вдовец, не престана да флиртува с майка ви.

— Глупости — тя направи пренебрежителен жест, но се изчерви. — Не му обръщах никакво внимание — седна и се загледа в Маги. Прикри загрижеността си зад сурови думи: — Май ти е време. Ще разбереш страданията на майката, когато раждането започне.

— Много ти благодаря.

— Момичето е здраво — отбеляза Лоти успокоително и потупа Маги по ръката. — И достатъчно младо да роди половин дузина деца.

Младата жена се засмя.

— Не знам коя от вас двете ме потиска повече.

— Върнахте се навреме за откриването на галерията утре — тактично смени темата Бриана, докато поднасяше чая.

— Ха! Не смятам да си губя времето в някаква си галерия.

— Непременно ще дойдем — заяви Лоти, като отправи строг поглед към Маив. — Нали сама каза, Маив, че искаш да видиш творбите на Маги и на другите художници?

Тя леко се смути.

— Казах, че не разбирам защо е цялото това суетене около някакво си стъкло — погледна навъсено Бриана, преди Лоти да успее да я среже още веднъж. — Не видях колата ти отпред. Да не би най-сетне да се разпадна?

— Вече за нищо не ставаше. Имам нова — онази, синята.

— Нова? — майка й рязко остави чашата. — Хвърляш пари за нова кола?

— Парите са си нейни — обади се Маги разпалено, но Бриана й направи знак с очи да мълчи.

— Нова е само за мен. Втора ръка е и не съм я купила аз — напрегна се. — Грейсън ми я купи.

Последва тишина. Лоти се загледа в чашата си и стисна устни. Маги се приготви да скочи в защита на сестра си въпреки болките в корема.

— Купил ти я? — гласът на Маив бе метален. — Приела си такова нещо от мъж? Не те ли е грижа какво ще си помислят или приказват хората?

— Предполагам, че ще си помислят, че е щедър жест, а и това ще кажат.

Тя остави настрана ножа за глазурата и взе чашата си с чая. Ръцете й щяха да затреперят всеки момент. Знаеше го и се ненавиждаше.

— Ще си помислят, че си се продала заради колата. А ти направи ли го? Това ли стори?

— Не — произнесе ледено. — Колата е подарък и го приех като такъв. Няма нищо общо с факта, че сме любовници.

„Ето — помисли си тя. — Изрекох го.“ Стомахът й бе свит, ръцете готови да затреперят, но все пак събра сили да го изрече.

С побелели устни и пламтящи сини очи майка й се надигна от масата.

— Отдала си се като лека жена?

— Не. Отдадох се на мъж, когото харесвам и от когото се възхищавам. Отдадох се за пръв път — продължи тя й се изненада, че ръцете и не треперят. — Макар че ти си твърдяла друго.

Маив се вторачи в другата си дъщеря с огорчени и гневни очи.

— Не, не съм й казала аз — изрече тя спокойно. — Трябваше да го сторя, но не го направих.

— Не е важно как съм разбрала — Бриана скръсти ръце. Усещаше странна студенина в себе си, но трябваше да доведе до край този разговор. — Ти самата се погрижи да не изпитам малкото щастие, което ми се полагаше с Рори.

— Той бе едно нищожество — оправда се Маив. — Син на фермер, който никога нямаше да стане мъж. Нищо нямаше да получиш от него освен къща, пълна с деца.

— Исках деца — изрече с болка. — Копнеех за семейство и дом, и никога няма да узнаем дали той щеше да ми ги осигури. Ти се погрижи за това и въвлече един почтен прекрасен мъж в лъжите си. За да ме запазиш ли, майко? Мисля, че не. Ще ми се да го повярвам, но не мога. Кой щеше да се грижи за теб и къщата, ако се бях омъжила за Рори? И това никога няма да узнаем.

— Направих го за твое добро.

— По-скоро за свое.

Маив усети, че краката й се подкосиха, затова отново седна.

— Значи така ми се отблагодаряваш? Като извършваш грях с първия мъж, който ти хареса?

— Като се отдавам с любов на първия и единствен мъж, който някога ме е докосвал.

— И какво ще правиш, като ти направи бебе и си замине?

— Моя грижа е.

— Сега говориш така — вбесена, тя се нахвърли върху другата си дъщеря: — Ти си я настроила срещу мен.

— Ти сама го стори.

— Не намесвай Маги, майко — Бриана сложи ръка на рамото на сестра си, сякаш искаше да я защити. — Спорът е между теб и мен.

— Има ли шанс да получа… — изпълнен със задоволство от написаното, Грей нахлу в кухнята, но млъкна при вида на компанията. Макар да усети напрежението във въздуха, той се усмихна дружелюбно. — Госпожо Конканън, госпожо Съливан, добре дошли.

Ръцете на Маив се свиха в юмруци.

— Проклет негодник! Ще гориш в ада заедно с дъщеря ми!

— Мери си приказките! — острият тон на Бриана ги шокира много повече от проклятията на Маив. — Извинявам се, Грей, за невъзпитаното държание на майка ми.

— Няма да се извиняваш от мое име.

— Не, наистина — съгласи се Грей, кимайки към Маив. — Няма нужда. Можете да ми говорите направо, госпожо Конканън.

— Да не би да сте й обещали любов, брак и вярност за цял живот, за да я вкарате в леглото си? Много добре знам какви ги приказват мъжете, за да получат своето?

— Нищо не ми е обещавал — започна Бриана, но той я спря с остър поглед.

— Не, не съм давал никакви обещания. Бриана не е човек, когото искам да лъжа. И не е човек, от когото ще се откажа, ако чуя за нея нещо, което не ми харесва.

— Споделяла си семейни работи с него? — нахвърли се върху нея майка й. — Сякаш не ти е стигало да обречеш душата си на ада?

— Ще престанеш ли вечно да кълнеш децата си, че ще попаднат в ада? — ядосано възкликна Маги, преди сестра и да успее да проговори. — След като ти не си била щастлива, трябва ли да ни пречиш ние да опитаме? Тя го обича. Ако забравиш собственото си огорчение за малко, сама ще се убедиш. Но през целия си живот тя е угаждала на вечните ти капризи и сега ти е неприятна мисълта, че може да открие нещо и за себе си.

— Достатъчно, Маги — обади се Бриана.

— Не е достатъчно. Ти никога няма да го изречеш. Но тя най-после ще го чуе от мен. Мрази ме от момента в който съм се появила на този свят, а теб те е експлоатирала цял живот. Тя не гледа на нас като на дъщери, а като на проклятие и напаст. Дори един-единствен път не ми е пожелала щастие с Роуган и бебето.

— Че защо да го правя? — не се стърпя Маив. — Само щеше да захвърлиш пожеланията обратно в лицето ми. Никога не си ме обичала, което е задължение за дъщерята и привилегия за майката.

— Щях да те обичам — гласът й изневери, тя се надигна от масата. — Бог ми е свидетел, че исках и Бриана опита. Била ли си някога благодарна за всичко, което тя пожертва за твоето удобство? Не. Вместо това провали и единствената й възможност да създаде мечтаните дом и семейство. Е, повече няма да го правиш. Този път — не. Не можеш да идваш в къщата й и да говориш на нея или на мъжа, когото обича, подобни неща.

— Ще говоря както намеря за добре на хора от моята кръв и плът.

— Престанете и двете! — гласът на Бриана бе като камшик. Беше бледа, студена, цялото и тяло започна да трепери. — Нужно ли е вечно така да се разправяте? Отказвам да съм машата в ръцете ви, с която постоянно се наранявате. Имам гости в другата стая — завърши тя, като едва си поемаше дъх — и предпочитам те да не стават свидетели на скандалите в семейството ни. Маги, седни и се успокой.

— Сама си води битките тогава — отсече тя. — Тръгвам си.

Още докато го изричаше, болката я проряза и я накара да се хване с две ръце за облегалката на стола.

— Маги! Какво ти е? — уплашена, Бриана се опита да й помогне. — Бебето ли?

— Най вероятно някакъв спазъм.

Но той не отминаваше, напротив — засилваше се.

— Бледа си като платно. Сядай! Сядай и не ми се противопоставяш.

Лоти, бивша медицинска сестра, стана бързо.

— Колко такива спазъма имаше вече, мила?

— Не знам. Започнаха в ранния следобед — тя облекчено въздъхна, когато болката премина. Нищо ми няма, наистина. Имам още две седмици, или почти толкова.

— Докторът ти каза, че може да родиш всеки момент — напомни й Бриана

— Той пък откъде ще знае?

— Така е, така — усмихна се Лоти, заобиколи масата и започна да масажира раменете на Маги. — Боли ли те другаде, мила?

— Усещам и болки в гърба — призна тя. — Цял ден ме мъчат.

— Х-м-м-м… Дишай дълбоко и се отпусни. Не, не й давай чай точно сега, Бриана. Може би след малко.

— Не съм започнала да раждам — не се предаваше Маги. Идеята я изпълваше с ужас. — Всичко е от овнешкото.

— Може и така да е. Бри, не си предложила чай на Тейн.

— Няма нужда — очите му шареха от жена на жена, докато се чудеше какво да предприеме. Вероятно за всички щеше да е най-добре да се оттегли. — Ще отида да поработя още малко.

— О, вашите книги много ми допадат — подметна Лоти весело. — Прочетох две, докато бяхме във Франция. Чудя се как измисляте такива неща и така хубаво ги пресъздавате с думи.

Тя продължи да бъбри безгрижно, докато Маги най-после започна да диша спокойно.

— Ето. През четири минути са горе-долу. Дишай, моето момиче. А така. Бри, време е да се обадиш на Роуган. Сигурно ще иска да ни посрещне в болницата.

— О! — за миг се обърка. — Изглежда е време да съобщя и на лекаря.

— Добре ще сториш — Лоти хвана ръката на Маги и здраво я стисна, а Бриана хукна да изпълнява задачата. — Не се притеснявай. Помогнала съм доста бебета да се появят на този свят. Приготвила ли си необходимите неща, Маги?

— Да — тя потрепери, когато контракцията премина. Странно, но вече се чувстваше по-спокойна. — Чантата е в дрешника на спалнята.

— Младият човек ей сега ще отскочи да я вземе, нали, скъпи?

— Разбира се — с удоволствие щеше да го стори. Това щеше да го отдалечи от къщата и от ужасяващата перспектива да стане свидетел на раждането на бебето. — Отивам да я донеса.

— Не се притеснявай, Грей — обхваната от новото си спокойствие, Маги успя дори да се пошегува: — Нямам намерение да родя на кухненската маса.

— Слава Богу!

Той й се усмихна плахо и изчезна.

— Ще отида да взема жакета си — каза Лоти на Маги и погледна Маив многозначително. — Не забравяй да дишаш дълбоко.

— Няма. Благодаря ти, Лоти. Всичко ще е наред.

— Изплашена си — Лоти нежно я погали по бузата. — Естествено е. Колкото е естествено и всичко, което усещаш в момента. Това само жена може да го свърши. Само жена може да го разбере. Господ знае, че ако мъжете я вършеха тази работа, хората по земята щяха да са доста по-малко на брой.

Мисълта накара Маги да се усмихне.

— Само малко съм изплашена. И не само от болката. Дали ще знам какво да правя след това?

— Ще знаеш. Скоро ще си майка, Маргарет Мери. Бог да те благослови!

Тя затвори очи, когато възрастната жена излезе от стаята. Усещаше промените вътре в тялото си и тяхната сила. Опита се да си представи промените, които ще настъпят в живота й, значимостта им. Да, скоро щеше да стане майка. Детето, което бяха създали заедно с Роуган, щеше да бъде в ръцете й, а не в утробата.

„Обичам те! — помисли си тя. — Кълна ти се, че ще те обсипя с любов.“

Дълбок стон се изтръгна от гърлото й — болките бяха започнали отново. Сви по-силно очи, опита да се концентрира върху дишането. През мъглата, в която я потопи болката, усети нечия ръка върху своята. Отвори очи и видя лицето на майка си, както и пълните й със сълзи очи може би за пръв път в живота й в тях имаше и истинско разбиране.

— Искам да си щастлива, Маги — произнесе Маив бавно. — Ти и детето ти.

Поне за миг пропастта помежду им бе запълнена, Маги хвана ръката на майка си.

Когато Грей дотича с чантата, Лоти помагаше на Маги да стигне до колата на Бриана. Всички гости бяха навън да ги изпратят.

— О, благодаря ти, че така бързо се върна — Бриана сграбчи чантата и се огледа притеснено. — Роуган е на път за болницата. Затвори, преди да успея да му кажа „довиждане“. Лекарят каза веднага да я откараме. Трябва да отида с нея.

— Разбира се. Всичко ще е наред.

— Да, ще е наред — тя започна несъзнателно да гризе нокътя на палеца си. — Трябва да тръгвам. Гостите…

— Не се тревожи. Аз ще се погрижа за нещата тук.

— Не можеш да готвиш.

— Ще ги заведа всички на вечеря. Престани да се тревожиш, Бри.

— Да, глупаво е от моя страна. Толкова съм притеснена. Извинявай, Грей.

— Няма за какво — самият той, вече малко по-окопитен, обгърна лицето й с ръце. — Не мисли за случилото се. Иди и помогни на сестра си да роди бебето.

— Добре. Позвъни на госпожа О̀Мейли, ако обичаш. Номерът й е в указателя. Тя ще дойде да се погрижи за пансиона, докато се прибера. А също и на Мърфи. Той ще иска да е в течение. А ако…

— Бри, тръгвай. Ще се обадя на цялата околия — независимо че не бяха сами, той я целуна. — Да кажеш на Роуган да ми изпрати пура по случай раждането

— Да. Добре. Тръгвам.

Тя забърза към колата

Грей я проследи как потегля. След нея тръгнаха Лоти и Маив.

Семейства, мина му през ума, като поклати глава и потрепери. Слава Богу, нямаше такова, че да се тревожи.

Но той се тревожеше за нея през останалата част от следобеда, вечерта и нощта, която последва. Госпожа О̀Мейли бе откликнала и само половин час след спешното позвъняване шеташе из кухнята. Докато потропваха: тенджери и тигани, тя весело бъбреше за раждания, което го притесни и той се оттегли в стаята си.

Почувства се по-добре, когато Мърфи се отби и двамата изпиха по чаша уиски в чест на Маги и бебето.

Но с утихването на пансиона и напредването на нощта Грей откри, че не е в състояние нито да спи, нито да работи — две дейности, които винаги използваше за бягство от действителността.

Безсънието му осигуряваше прекалено много време за мислене. Колкото и да не искаше, сцената в кухнята не излизаше от ума му. Каква беда бе причинил на Бриана от това, че я желаеше и бе задоволил това си желание? Не се бе съобразил със семейството й, с религиозното й възпитание. Дали бе вярваща като майка си?

Не желаеше да мисли за души и вечно проклятие. Всичко това го караше да се чувства неудобно.

Или Маги бе изрекла онова, което Бриана си мислеше? Ако е така, то бе по-малко тревожно. Всички тези приказки за любов. Според него любовта можеше да е така опасна, както и проклятието и той предпочиташе да няма нищо общо нито с едното, нито с другото.

Защо взаимоотношенията между хората не са по-прости, чудеше се той, докато се вмъкваше в стаята на Бриана. Усложненията бяха за романите, а в действителност животът бе толкова по-лесен, като се приема ден за ден.

Но беше глупаво и твърде наивно да се преструва, че Бриана Конканън не е усложнение. Не беше ли заявил вече, че тя е изключителна? Все така неспокоен, взе шишенце от тоалетката й и го отвори.

Искаше просто да е с нея — засега, напомни си той. Наслаждаваха се един на друг, харесваха се. В този момент и тук те напълно си подхождаха.

Разбира се, той можеше да се оттегли всеки момент. Как да не може! Изсумтя и постави капачето обратно на шишето.

Но уханието остана.

Тя не бе влюбена в него. Вероятно си мислеше, че е, защото той й бе първият. Съвсем естествено. И може би, може би той бе малко по-силно увлечен, отколкото с всяка друга досега. Защото тя не приличаше на другите. Значи и това бе естествено.

Но все пак, когато приключи с романа и тази история ще свърши. Той ще замине. Вдигна глава и се загледа в огледалото. Никаква изненада: посрещна го познатото лице. Ако пробягваше нещо като паника в очите му, то той се направи, че не я забелязва.

Пред себе си виждаше Грейсън Тейн — мъжа, когото бе създал от нищото, мъжа, в чиято кожа се чувстваше удобно. Мъж, каза си той за сетен път, който се движи през живота, както иска: свободен, без обвързвания и без съжаления.

Имаше, разбира се, спомени. Умееше да забравя неприятните. Правеше го от години. Един ден ще се върне назад в спомените си и ще се сети за Бриана и това щеше да му е достатъчно.

Защо, по дяволите, не се обажда тя?

Овладя се и се извърна от огледалото, преди да зърне онова, което предпочиташе да избегне. Няма за какво да му звъни, повтори си той и започва да разглежда книгите в библиотечката. Това бе тяхно, семейно събитие и за него нямаше място. Не желаеше да има място.

Просто му бе любопитно все пак за Маги, за бебето… Ако не си лягаше, то бе само за да задоволи това свое любопитство.

Олекна му, избра една книга и като се изтегна на леглото й, се зачете.

В три часа сутринта Бриана се върна. Прибра се уморена, но щастлива и го завари заспал на леглото й, направо върху одеялото, с книга на гърдите. Усмихна се някак глуповато, но нощта предразполагаше към глуповати неща.

Тихичко се съблече, сгъна дрехите и си сложи нощницата. В банята се опита да изтрие умората от лицето си. Зърна щастливото си лице в огледалото и се засмя на глас.

Върна се в спалнята и се наведе да погали Кон, който се бе излегнал на килимчето пред леглото. Въздъхна, изгаси лампата и легна. Грей моментално се обърна към нея, прегърна я, а носът му се зарови в косите й.

— Бри… — гласът му бе натежал от съня. — Липсваше ми.

— Върнах се — тя се сгуши в него. — Спи сега.

— Трудно се спи без теб. Прекалено много кошмари ме обземат.

— Ш-ш-ш-т — погали го и усети, че е на път да се унесе. — Вече съм тук.

Той изведнъж се събуди и запримига объркано.

— Бри… Ти си тук?

— Да. Заспал си с книга в ръка.

— Така ли? — прокара ръце през лицето си и се обърна да я види по-добре на оскъдната светлина. Изведнъж се сети. — Маги?

— Добре е. Всичко е наред. О, беше толкова красиво да се види, Грей. — обзета наново от възбудата, тя седна и обви колене с ръце. — Ругаеше Роуган, не спираше да изрежда всякакви отвратителни възмездия. А той непрекъснато целуваше ръцете й и я съветваше да диша дълбоко. След това тя се засмиваше, повтаряше му, че го обича, и пак започваше да ругае. Никога не съм виждала мъж, който да е така нервен, изплашен и внимателен едновременно.

Тя отново въздъхна и дори не си даде сметка, че бузите й пак са мокри.

— Такова объркване, бъбрене, спорове, точно както можеш да очакваш. Когато се опитаха да ни отпратят от стаята, Маги заплаши, че и тя ще тръгне заедно с нас. „Искам семейството ми да е до мен — заяви. — Ако те си тръгнат, тръгвам и аз.“ Така че останахме. И беше толкова… невероятно.

Грей избърса сълзите й.

— Ще ми кажеш ли какво роди?

— Момченце — Бриана подсмъркна. — Най-красивото момченце. Има черните коси на Роуган. Къдри се около главицата му като ореол. И е взел очите на Маги. Цветът им още не се знае, разбира се, но по форма са като нейните. И само как пищеше! Сякаш ни проклинаше всички, че сме го домъкнали в тази бъркотия. Ръчичките му бяха стиснати в юмручета. Нарекоха го Лиам Матю Суини. Дадоха ми да го подържа — облегна глава на рамото на Грей. — Той ме погледна.

— Остава да ми кажеш, че ти се е и усмихнал.

— Не — но тя се усмихна. — Но ме погледна някак много сериозно, сякаш се чуди какво ще прави. Никога не съм държала новородено в ръцете си. То не прилича на нищо друго на света — зарови глава във врага му. — Как ми се иска да беше го видял.

За своя огромна изненада откри, че и на него му се иска същото.

— Е, някой трябваше да се грижи за пансиона. Твоята госпожа О̀Мейли долетя.

— Господ да я благослови. Ще й се обадя сутринта да й съобщя новината и да й благодаря.

— Не готви толкова хубаво колкото теб.

— Мислиш ли? — тя се усмихна доволно. — Надявам се, че не си й го казал.

— Държах се като истински дипломат — целуна Бриана по челото. — Значи е родила момченце. Колко тежи?

— Три и четиристотин.

— А часа. В колко роди?

— О, към един и половина през нощта.

— По дяволите, май немецът ще прибере парите.

— Моля?

— Парите. Организирахме нещо като облог за бебето. Какъв пол ще е, колко ще тежи, кога ще се роди. Почти съм сигурен, че немецът — Краус — е отговорил най-точно.

— Обзалагали сте се на пари, така ли? И чия беше идеята?

Грей облиза пресъхналите си устни.

— На Мърфи. Готов е на всичко да залага.

— А твоето предположение какво беше?

— Момиче, три и сто, в полунощ — той отново я целуна. — Къде ми е пурата?

— Роуган ти изпрати много хубава пура. В чантата ми е.

— Ще я изпуша в кръчмата утре. Няма начин някой да не почерпи по едно, по случай събитието.

— За това със сигурност можеш да се обзаложиш — въздъхна леко, преплете пръстите на ръцете си. — Грейсън, за днес следобед… Майка ми…

— Нека не говорим за това. Просто влязох и неподходящ момент, толкоз.

— Но това не е всичко и е глупаво да се преструваме, че е така.

— Добре — знаеше, че ще иска да се обяснят, но не желаеше да става в такъв момент. — Няма да се преструваме. Но нека в момента да не мислим за това. Ще поговорим по-късно. Колкото искаш ще го обсъждаме. Но сега е време да празнуваме, не мислиш ли?

Облекчението, което изпита, я сгря. И без това се чувстваше емоционално изтощена в момента.

— Съгласна съм.

— Бас държа, че не си яла.

— Така е.

— Защо не вземем пилето, останало от вечеря, и да го изядем в леглото?