Родена в лед

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Не им се наложи да чакат дълго. Не бяха минали и пет минути и Смайт-Уайт излезе от пощата. Погледна бързо надясно, после наляво и енергично тръгна по улицата, а чадърът му се поклащаше като махало.

— Дяволите да я вземат! Изплюла е камъчето.

— Какво?

— Хайде, бързо — Грей сграбчи Бриана за ръката и я помъкна след Смайт-Уайт. — Пощаджийката или каквато е. Казала му е, че сме разпитвали.

— Откъде знаеш?

— Изведнъж се разбърза — Грей погледна уличното движение, мислено изруга и провря Бриана между един камион и автомобил. Сърцето й заби в гърлото, когато и двамата шофьори изразиха недоволството си с рязко натискане на клаксоните. Смайт-Уайт хвърли поглед назад, съзря ги и затича.

— Стой тук — нареди й младият мъж.

— Нищо подобно.

Хукна след него, а дългите й крака и помагаха да го следва. Смайт-Уайт криволичеше, разбутваше пешеходците с лакти, но не можеше да се състезава с двамата млади, здрави преследвачи по петите му.

Сякаш и той стигна до същото заключение, защото спря задъхан пред някаква аптека. Измъкна снежнобяла кърпа, избърса челото си, обърна се и привидно изненадано ги загледа зад стъклата на очилата.

— Боже, госпожице Конканън, господин Грей, каква неочаквана среща — имаше достатъчно ум да се усмихне приветливо, независимо от положената ръка на разтуптяното му сърце. — Светът наистина е малък. На почивка ли сте в Уелс?

— Толкова, колкото и ти — сряза го Грей. — Имаме делови неща за обсъждане с теб, приятел. Тук ли ще говорим, или да отидем в участъка?

Смайт-Уайт невинно примигна насреща му. С добре познатия им жест свали очилата и зачисти стъклата.

— Делови? Опасявам се, но не ви разбирам. Да не е във връзка с онзи неприятен инцидент в пансиона, госпожице Конканън? Нали ви казах — нищо не ми е взето и нямам оплаквания.

— Нищо чудно, че нищо не ви липсва. Нали вие сте извършителят. Защо трябваше да изсипете всичките ми продукти на пода?

— Моля?

— Значи ще отиваме при ченгетата — отсече Грей и го хвана за ръката.

— За съжаление нямам свободно време в момента, макар да е приятно, че ви срещнах — безуспешно опита да се освободи от Грей. — Както вероятно сте забелязали, бързам. Една среща, за която напълно бях забравил. Ужасно съм закъснял.

— Искаш ли си обратно сертификата, или не?

Грей се наслади на реакцията на мъжа — спря и обмисли. Очите зад стъклата на очилата изведнъж станаха лукави.

— Опасявам се, че не разбирам.

— Прекрасно ме разбираш, ние също. Измамата си е измама във всяка държава и на всякакъв език. Вярно, не съм съвсем наясно каква е присъдата за подправяне на сертификати за държавни ценни книжа в Обединеното кралство, но там, откъдето идвам, е доста строга. А и си използвал услугите на пощите, Смайт-Уайт, което е грешка. След като сложиш марката и го пуснеш по пощата, измамата става пощенска измама. Още по-неприятен случай — остави го да се поизпоти, преди да продължи; — А и идеята ти да посочиш седалището на кантората в Уелс, а да действаш в Ирландия, намирисва на международна афера. Май дълго можеш да си прекараш в затвора.

— Е, чак пък такива страшни заплахи… — Смайт-Уайт се усмихна отново, но по челото му бяха избили капки пот. — Все пак разумни хора сме. А това е доста дребен проблем, в състояние сме веднага да го разрешим и то задоволително за всички.

— Добре, да поговорим.

— Да, да — той засия. — Докато изпием по едно питие. С удоволствие ще ви почерпя. Има една кръчмичка зад ъгъла. Тиха е. Защо приятелски не изпием по халба бира и да се разберем?

— Защо не? Бри?

— Според мен трябва да…

— …поговорим довърши — Грей вместо нея и като продължаваше здраво да държи Смайт-Уайт за ръката, хвана и Бриана. — Откога си в играта? — попита уж благоразположен.

— Ами вероятно преди и двамата да се родите. Сега вече не се занимавам, скъсах напълно и окончателно. Преди две години със съпругата ми си купихме малък антикварен магазин в Съри.

— Нали каза, че си вдовец — припомни му Бриана, докато той ги водеше към кръчмата.

— Айрис си е жива и здрава. Грижи се за магазина, докато аз приключа с тази история. Доста добре припечелваме — добави, докато влизаха. — Доста добре. Освен антикварния магазин въртим и други неща. Всичките са законни, уверявам ви — джентълмен до мозъка на костите си, той дръпна стола, за да може Бриана да седне. — Например туристическата компания „Фърст Флайт“. Може да сте чували името.

Впечатлен, Грей вдигна вежди:

— Та това е един от най-големите концерн в Европа

Смайт-Уайт се изпъчи.

— Все ми се ще да мисля, че моите способности допринесоха за това. Първоначално го замисляхме като канал за контрабанда — усмихна се извинително към Бриана. — Скъпа, дано не си ужасно шокирана.

Тя поклати глава.

— Нищо, свързано с теб, вече не може да ме шокира.

— Да изпием по една бира? — покани той, като се правеше на щедър домакин. — Случаят го изисква — прие мълчанието им за съгласие и поръча. — Та както казах, занимавахме се с малко контрабанда. Предимно цигари и алкохол. Но не ни допадаше особено, а и туристическият бизнес носеше повече печалба, без никакъв риск, така да се каже. И тъй като годините ни напредваха с Айрис решихме да се оттеглим. Онази афера с държавните ценни книжа бе една от последните. Тя, моята Айрис, вечно си е падала но антики, та използвахме приходите от сертификатите, за да купим и заредим магазинчето — той трепна и се усмихна плахо: — Но май не е възпитано да го споменавам.

— Не се притеснявай — иронизира го Грей, като се облегна назад, докато поднасяха бирата.

— Е, представете си нашата изненада, нашето смайване, когато получихме писмото ти, скъпа. Бях задържал пощенската кутия, защото имаме делови неща в Уелс, но онази история с компанията „Трикуортър“ беше приключила отдавна. Почти я бяхме забравили. Срам ме е да призная, че баща ти, лека му пръст, някак се е промъкнал при реорганизацията ни. Искам да ми повярвате, той ми бе изключително симпатичен.

Бриана въздъхна.

— Благодаря.

— Да ви кажа, двамата с Айрис само дето не изпаднахме в паника, когато ни писа. Ако ни свържеха с предишния начин на живот, репутацията ни, бизнесът, който се занимаваме сега, щяха да пропаднат. Да не говорим за… — избърса уста със салфетката — …законните последствия.

— Можехте да не отговорите на писмото — отбеляза Грей.

— Обмисляхме и такъв вариант. Отначало дори решихме да пренебрегнем писмото. Но когато Бриана писа втори път, разбрахме, че нещо трябва да се предприеме. На сертификата — той видимо се изчерви — колкото и да ми е неприятно да призная, се бях подписал с истинското си име. От арогантност, предполагам, а и по онова време не го използвах. Ако това обаче изплуваше на повърхността и привлечеше вниманието на властите, и то сега, нещата щяха да станат доста, неудобни.

— Точно както предположи — промърмори Бриана на Грей. — Почти както го описа.

— Много ме бива — потупа я той по ръката и продължи: — И дойде в „Блакторн“, за да видиш лично какво е положението?

— Да. Айрис не ме придружи, тъй като очакваше една доста хубава пратка мебели от XVIII век. Трябва да призная, че ми бе приятно отново да се потопя в тъмните води. Имаше нещо носталгично, бях нащрек. Останах напълно очарован от дома ти и доста се притесних, като разбрах, че сте роднини с Роуган Суини. Той е влиятелен човек и изключително съобразителен. Все се безпокоях да не се захване със случая. Затова като ми се удаде възможност, се поразтърсих наоколо за сертификата.

Постави ръка върху ръцете на Бриана и бащински ги стисна.

— Извинявам се за неразборията и неудобството, което ти причиних. Но не знаех с колко време разполагам. Надявах се, че ако го открия, може да сложим точка на цялата злополучна история. Но…

— Дадох го на Роуган да го съхранява — осведоми го Бриана.

— Ох! Опасявах се от нещо подобно. Странно, че той не се захвана с разследването.

— Съпругата му щеше да ражда всеки момент, а и предстоеше откриването на новата галерия — тя млъкна, тъй като си даде сметка, че едва ли не се извинява заради зет си. — А и сама мога да се справя.

— Убедих се в това само след няколко часа прекарани в дома ти. Организираният човек е много опасен за такъв като мен в онзи ми период. Дори още един път се върнах, като си въобразявах, че отново ще се опитам да го открия, но заради кучето ти и героя, отседнал в пансиона, трябваше да си плюя на петите.

— Ти ли надничаше през прозорците ми?

— Без никакви неприлични мисли, уверявам те. Скъпа, достатъчно съм стар, за да ти бъда баща, а и съм щастливо оженен — той леко изсумтя, сякаш го бяха засегнали. — Е, предложих да откупя сертификата и офертата е отворена.

— По половин лира за акция — напомни му Грей сухо.

— Това е два пъти повече, отколкото Том Конканън ми плати. Разполагам с копие от разписката, ако се нуждаете от доказателство.

— О, убеден съм, че с твоя талант можеш да представиш всякакъв документ.

Смайт-Уайт въздъхна дълбоко и многострадално.

— Вероятно сте прави да ме обвинявате в подобни деяния.

— Предполагам, че полицията ще е във възторг от деянията ти.

Без да откъсва очи от Грей, той отпи от бирата.

— Защо да ги занимаваме? За да попаднат в затвора двама души в златните си години, като при това си плащат редовно данъците и са предани съпрузи? И то заради минали… недискретности?

— Мамили сте хората — сряза го Бриана. — Измамили сте баща ми.

— Дадох на баща ти точно онова, за което ми бе платил, Бриана — сбъдването на мечта. След сделката с мен той си тръгна щастлив и изпълнен с надежда да изкара нещо, за което е заплатил нищожна сума — усмихна й се мило: — Той наистина искаше единствено надеждата, че ще успее да го постигне.

Отговаряше на истината и тя не знаеше какво да му отговори. Но накрая определи:

— И все пак е нечестно.

— Но ние се поправихме. Да промениш начина си на живот иска усилие, скъпа, както и търпение, и решителност.

Тя вдигна очи към него, докато обмисляше чутото. Ако казваше истината за себе си, то тогава на масата седяха двама души, които са положили това усилие. Щеше ли да осъди Грей за нещата, които е вършил в миналото? Щеше ли да понесе някоя стара грешка да го повлече обратно на дъното?

— Не искам ти или съпругата ти да попаднете в затвора, господин Смайт-Уайт.

— Той знае какви са правилата — прекъсна я Грей и силно стисна ръката й. — Играеш — плащаш. Може и да не се обърнем към властите, но подобна любезност струва повече от хиляда лири

— Както обясних… — започна възрастният мъж.

— …ценните книжа не струват пукната пара — продължи вместо него Грей — но сертификатът? Според мен можем да го оценим на десет хиляди.

— Десет хиляди лири? — извика Смайт-Уайт, а Бриана седеше зяпнала. — Та това е изнудване, пладнешки грабеж!

— По лира на акция — уточни Грей. — Струва ми се разумно, като имам предвид как може да бъде използван. А и като се вземе под внимание печалбата, измъкната от другите вложители, намирам за редно мечтата на Том Конканън да се сбъдне. Според мен това не е изнудване, а справедливост. А справедливостта не се оспорва.

Пребледнял, Смайт-Уайт се облегна назад. Отново извади кърпичката и избърса потта.

— Млади човече, разкъсваш сърцето ми.

— Не, само банковата ти сметка. Която е достатъчно тлъста, за да можеш да платиш сумата. Причини на Бри доста грижи и тревоги. Преобърна къщата й. Дори да предположим, че ти съчувствам заради затрудненото ти положение, не знам дали си даваш сметка колко много значи за нея домът й. Накара я да плаче.

— Извинявам се най-искрено — мъжът отново размаха кърпичката, избърса лицето си. — Ужасна работа… Ужасна. Нямам представа какво ще каже Айрис.

— Ако е интелигентна, вероятно ще те посъветва да платиш и да се радвате, колко леко сте се отървали.

Смайт-Уайт въздъхна и пъхна кърпичката в джоба си.

— Десет хиляди лири. Неумолим човек сте, господин Тейн.

— Хърб, мисля, че мога да те наричам с малкото ти име, защото в момента, както и двамата сме наясно, аз действам сякаш съм ти най-добрият приятел.

Той кимна тъжно.

— За нещастие си прав — смени тактиката и с надежда погледна към Бриана. — Наистина ти създадох неприятности и съжалявам. Ще оправим тази работа. Чудя се дали вместо пари не мога да предложа нещо друго — например едно хубаво пътешествие? Или ново обзавеждане за пансиона ти? Разполагаме с някои прелестни неща в магазинчето.

— Парите — отсече Грей, преди тя да успее да отговори.

— Неумолим човек — повтори Смайт-Уайт — Предполагам, че нямам друг избор. Ще напиша чек.

— Ще платиш в брой.

Последва нова въздишка.

— Добре. Ще направя необходимото. Естествено не нося такава сума със себе си.

— Разбира се — съгласи се Грей — но може да я набавиш. До утре.

— Два-три дни ми звучи по-разумно — започна той, но като забеляза погледа на младия мъж, се предаде. — Ще пиша на Айрис да ми прати парите. Утре ще пристигнат.

— И аз така мисля.

Смайт-Уайт се усмихна срамежливо.

— Извинете. Трябва да отида до тоалетната.

Стана и като поклащаше глава, се отправи към задната част на кръчмата.

— Не разбирам — прошепна Бриана веднага след като той се отдалечи достатъчно, за да не я чуе. — Не разбирам. Нищо не казах, защото ти ме риташе под масата, но…

— Побутвах те — поправи я Грей. — Само те побутвах.

— Да и то така, че ще куцам цяла седмица. Но друго искам да кажа: пускаш го да се отърве без никакви последствия, след като заплати огромната сума. Струва ми се нередно

— Съвсем редно си е. Баща ти е искал мечтата му да се сбъдне и тя ще се сбъдне. Старият Хърб е наясно, че понякога човек може да се издъни и се налага да плати. И аз като теб не желая да го пращам в затвора.

— Не, не искам. Но да му взема парите…

— Той как е прибрал парите на баща ти? И предполагам, въпросните петстотин лири не са били излишни за семейството ви.

— Не, но…

— Бриана, какво щеше да каже баща ти, ако беше тук?

Победена, тя сведе глава.

— Щеше да реши, че е страшно забавно.

— Ето, виждаш ли? — той хвърли поглед към мъжката тоалетна и присви очи. — Прекалено дълго се забави. Почакай ме тук.

Бриана се загледа намръщено в чашата. След това устните й се извиха в лека усмивка. Това наистина беше много забавно. Баща й щеше да е щастлив.

Не очакваше да види парите, или поне не толкова. Важното бе, че стигнаха до дъното на историята и никой не бе пострадал.

Вдигна глава и видя Грей да излиза от тоалетната и да се насочва към нея. Очите му блестяха. Размени няколко думи с бармана, преди да се върне на масата.

Лицето му бе спокойно, когато се настани в стола и отпи от бирата.

— Е? — попита Бриана, когато паузата стана прекалено дълга.

— Ами измъкна се. През прозореца. Пъргаво старче.

— Измъкна се? — потресена от обрата в събитията, тя затвори очи. — А аз дори бях почнала да го харесвам. Как само ме подведе!

— Такива мошеници като него владеят това изкуство до съвършенство. Но в случая мисля, че понаучихме някои неща.

— Какво ще правим сега? Не искам да съобщаваме в полицията. Няма да мога да живея, като си представям този дребен човечец и съпругата му в затвора — изведнъж й хрумна нещо, от което очите й се разшириха. — Господи! Дали въобще има съпруга?

— Вероятно — Грей обмисляше нещо, докато отпиваше от бирата. — Колкото до това, какво ще предприемем — връщаме се в Клар и го оставяме да се терзае. Ще го изчакаме да премисли. Лесно ще го открием, когато и ако ни потрябва.

— Как?

— Чрез туристическата компания „Фърст Флайт“. А и разполагаме с това — пред смаяния поглед на Бриана той измъкна портфейл. — Свих му го, докато бяхме на улицата. Като застраховка — обясни, а тя продължаваше да го гледа удивено. — Толкова години минаха, а не съм забравил занаята — поклати учудено глава. — Редно е да се засрамя — ухили се и потупа с портфейла дланта си. — Не ме гледай така. Има малко пари и документи за самоличност.

Грей спокойно измъкна банкнотите от портфейла и ги напъха в своя.

— Все още ми дължи сто лири — пресметна Грей и продължи, като прибираше задигнатия портфейл: — Има адрес в Лондон. Прегледах съдържанието, докато бях в тоалетната. Намерих и снимка на доста привлекателна, прилична на матрона, жена. Вероятно е Айрис. А, да и името му е Карстсеърс. Джон Б Карстеърс, а не Смайт-Уайт.

Бриана разтърка чело.

— Главата ми се върти.

— Не се безпокой, Бри. Гарантирам ти, че в най-скоро време ще ни се обади. Тръгваме ли?

— Да — зашеметена от случилото се, тя се надигна. — Ама и него си го бива. Измъкна се и дори не плати за питиетата.

— А, не. Това си обещание изпълни — Грей я хвана за ръка и поздрави бармана на излизане. — Той е собственик на кръчмата.

— Какво…

Тя се спря и започна да се смее.