Родена в лед

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— Никога през живота си не съм се чувствала така удовлетворена.

Маги само дето не мъркаше като доволна котка, изтегната на седалката до Бриана. Хвърли последен поглед към къщата на майка им, когато сестра й потегли.

— Не ти отива да злорадстваш, Маргарет Мери.

— Независимо дали ми отива или не — много съм доволна. — Пресегна се да сложи дрънкалка в протегнатата ръчичка на Лиам, здраво пристегнат в столчето си на задната седалка. — Видя ли лицето й, Бри? Видя ли го?

— Да — за миг и тя изостави леденото си достойнство и се ухили. — Ти поне бе достатъчно благородна да не й натриеш носа.

— Такава бе уговорката: да й кажем, че парите са от сделка, която баща ни е сключил, преди да почине и наскоро е дала дивиденти; за сметка на това при всякакви обстоятелства и независимо какво ми коства, аз трябва да се въздържам и да не посочвам, че тя не заслужава своята една трета, тъй като никога не му е вярвала.

— Една трета от парите по право й принадлежат и така слагаме край на този въпрос.

— Няма да споря с теб. Прекалено съм заета да злорадствам — наслаждавайки се на настроението си, Маги си затананика. След малко попита: — Какво възнамеряваш да правиш със своя дял?

— Имам някои идеи за подобрение на пансиона. Ще започна от тавана. Оттам тръгна всичко.

Лиам метна дрънкалката настрана и Маги му подаде втора.

— Нали ще отидем в Голуей на пазар?

— Натам сме тръгнали — Грейсън само дето не я изгони от собствената й къща, за да я накара да отиде на тази разходка. Щом се сети за това, се усмихна. — Мисля си дали да не си купя един от онези уреди комбайни за обработка на продуктите, дето ги използват в ресторантите и в кулинарните предавания?

— Татко щеше да е доволен — Маги се усмихна. — Все едно получаваш подарък от него.

— И аз така си го представям. Така ми се струва по-редно А ти?

— Ще вложа малко в стъкларската си работилница. Останалото е за Лиам. Струва ми се, че татко би го одобрил — несъзнателно прокара пръст по таблото на колата. — Хубава кола имаш, Бри.

— Да — засмя се и се подсети да благодари на Грей, че я накара да излезе днес. — Представи си, пътуваме за Голуей и за пръв път не се тревожа дали колата няма да се повреди. Съвсем в стила на Грей е да прави щедри подаръци, сякаш е нещо съвсем естествено.

— Така е. Подаде ми диамантената игла сякаш е китка горски цветя. Има добро и щедро сърце.

— Да.

— Като стана дума за него — какво прави напоследък?

— Или работи, или се забавлява със семейство Карстеърс.

— Какви типове! Роуган ми разказа, че когато се отбили в галерията, използвали целия си чар, за да го уговорят да им продаде антикварната масичка в горния салон.

— Никак не се учудвам. Та тя почти ме придума да купя, без да съм я видяла, невероятна лампа, която идеално ще подхожда на гостната. Като при това щяла да ми направи солидна отстъпка — Бриана се засмя. — Утре си тръгват, ще ми липсват.

— Имам чувството, че скоро пак ще дойдат — Маги направи кратка пауза. — Грей кога заминава?

— Вероятно следващата седмина — Бриана не отклони очи от пътя и се опита гласът й да остане равен. — Вече почти няма какво да прави по книгата.

— Мислиш ли, че ще се върне?

— Надявам се. Но не мога да съм сигурна.

— Помоли ли го да остане?

— И това не мога.

— Да — промърмори Маги. — Не можеш. И аз не бих могла при същите обстоятелства. — „Но, продължи тя наум, той ще е пълен глупак, ако си тръгне.“ — Защо не затвориш пансиона за няколко седмици или да помолиш госпожа О̀Мейли да се грижи за него и да дойдеш с нас в Дъблин или да използваш вилата.

— Благодаря ти за предложението, но ще се чувствам по-добре у дома.

Маги се съгласи, че сестра й има право и не започна да спори.

— Е, ако промениш решението си, обади се — за да разведри атмосферата, тя каза: — Какво ще кажеш, Бри, да си купим по някоя глупост в Голуей. Първото, което ни хареса. Нещо безполезно и скъпо? Като онези дрънкулки, които зяпахме с притиснати към стъклото на витрината нослета, когато татко ни водеше?

— Като куклите с хубавите рокли или кутиите за бижута с въртящата се балерина на капака?

— О, сигурно ще открием нещо по-подходящо за възрастта ни, но това е идеята.

— Дадено.

При пристигането им в Голуей, след всички разговори за баща им по пътя, съзнанието на Бриана беше обсебено от спомени за него. Оставиха колата на паркинга и тръгнаха да пазаруват: гъмжеше от купувачи, туристи, деца.

Видя едно момиченце, качено на раменете на баща си, да се смее щастливо

И той така правеше, припомни си тя. Редуваха се с Маги, понякога той тичаше, а те подскачаха и пищяха от удоволствие.

Или здраво държеше и двете за ръце, за да не се загубят в тълпата, като непрестанно им разказваше приказки.

„Когато дойде нашият кораб, Бриана мила, ще ти купя всички красиви рокли от онази витрина.

Един ден ще пристигнем тук в град Голуей, а парите ще преливат от джобовете ни. Само почакай, мъничката ми.“

И макар още тогава да знаеше, че това са празни приказки, фантазии, удоволствието й не намаляваше.

Спомените не я натъжиха и сега. Разнообразието от цветове и шумове по търговската улица както обикновено я накараха да се усмихне. Винаги се радваше да чуе подвикванията на ирландски, провлачения говор на американците, носовите звуци на немците, бързия говор на французите. Усещаше се мирисът на морската вода от залива Голуей, който се смесваше с миризмата на пържено от близката кръчма.

— Ето — Маги приближи количката до витрината — Идеално е.

Бриана си проби път през тълпата и надникна през рамото на сестра си.

— Кое точно?

— Онази голяма дебела крава. Идеална е. Искам я.

— Искаш крава?

— Прилича на порцеланова — обясняваше Маги, докато оглеждаше лъскавата черно-бяла повърхност и се усмихваше. — Бас държа, че са й сложили страхотна цена. Още по-добре. Ще я купя. Хайде да влезем.

— Но какво ще я нравиш?

— Ще я подаря на Роуган, разбира се и ще се погрижа да я постави в модерно обзаведения си кабинет в Дъблин. Надявам се да тежи един тон.

Точно такава излезе и се уговориха да я оставят при продавача, докато приключат с пазаруването. Едва след като обядваха и Бриана бе преценила предимствата и недостатъците на половин дузина комбайни, преди да направи окончателния си избор, откриха щуротията, която тя щеше да си купи.

Феите бяха боядисани с бронз и танцуваха, закачени на телчета около медната пръчка. При завъртане крилцата им пърхаха в такт с музиката.

— Ще го окача на прозореца пред спалнята си. Ще ми напомня за приказките, които татко ни разказваше.

— Чудесно е — Маги хвана през кръста сестра си. — Не, не гледай цената — нареди тя, когато Бриана пожела да обърне етикетчето. — Това е част от играта. Колкото и да струва, изборът е направен. Хайде, иди го купи, а после ще помислим как да вкараме кравата в колата.

Накрая решиха Маги, заедно с кравата, Лиам и торбите, да изчака в магазина, докато Бриана докара колата.

Във ведро настроение тя тръгна към паркинга. Реши веднага щом се прибере, да окачи феите да танцуват пред прозореца. А след това ще си поиграе с новата кухненска придобивка. Замисли се колко лесно ще направи мус от есетра или да нареже на ситно гъби с такъв прецизен инструмент.

Тананикайки си, седна зад волана и запали двигателя. Може да се сети за нещо и да го направи с комбайна, щом се върнат; ще го предложи още на вечеря към рибата на грил, която възнамерява да поднесе. Или нещо специално за Грей, продължи да разсъждава тя, докато наближаваше изхода, за да плати престоя. Ирландското ястие от пасирано зеле с картофи и боровинков десерт, може би? Зачуди се дали има боровинки.

Сети се, че в първите дни на юни боровинките вече ще се появят, но дотогава Грей ще е заминал. Опита се да не позволява на мъката да я завладее. Все пак юни наближаваше и тя щеше да потърси боровинки, за да му направи специалния десерт, преди той да си отиде.

Чу виковете при навлизането в уличното движение. Сепна се и извърна глава. Успя само да си поеме дъх и да изпищи, когато зад завоя изскочи кола и с голяма скорост се заби в нейната.

Чу удар на метал о метал, разбити стъкла. Повече нищо не чу.

— Значи Бриана е отишла по магазините? — осведоми се Айрис, когато влезе в кухнята. — Чудесно. Всяка жена обича да обикаля из магазините и да купува каквото й хрумне.

Грей не можеше да си представи практичната Бриана да се впусне да харчи разточително.

— Отиде до Голуей със сестра си. Уверих я, че и сами ще се справим, ако не се върне навреме за чая — чувствайки се до известна степен господар в кухнята, той започна да подрежда в чиниите приготвените от Бриана сладкиши. — И без това сме само ние тримата

— Ще се чувстваме добре и в кухнята — отбеляза Айрис и постави чайника на масата. — Хубаво си направил, че си я убедил да прекара един следобед със сестра си.

— Наложи се почти да я завлека до колата: толкова е привързана към дома.

— Дълбоки, плодоносни корени. Затова разцъфва така. Точно като цветята навън. Никога през живота си не съм виждала такава градина. Точно тази сутрин… А, ето те, Джони. Съвсем навреме.

— Направих си една доста ободрителна разходка — закачи шапката на куката и доволно потри ръце. — Знаеш ли, любов моя, тук продължават сами да режат торфените брикети?

— Не може да бъде!

— Видях го с очите си. Попаднах близо до тресавището и видях брикети, наредени на купчини, да съхнат на вятъра и слънцето. Сякаш се върнах векове назад — целуна нежно съпругата си по бузата, преди да насочи вниманието си към масата. — Я да видим какво имаме тук.

— Измий си ръцете, Джони и ще пием чай. Аз ще го налея, Грейсън. Ти седни.

Той се забавляваше от взаимоотношенията на семейство Карстеърс и изпълни нареждането й.

— Айрис, нали няма да се обидиш, ако те попитам нещо?

— Мило момче, питай каквото искаш.

— Липсва ли ти?

Не се направи, че не го е разбрала. Подаде му захарницата и призна:

— Да. От време на време. Тогава животът ми бе изпълнен с повече приключения. Постоянно бях нащрек. Действа доста тонизиращо — напълни чашата на съпруга си, после — своята. — А на теб? — Грей вдигна въпросително вежди, я тя се засмя: — Краставите магарета се разпознават.

— Не — отвърна й след кратка пауза. — Не ми липсва.

— Е, ти си се оттеглил доста млад, затова нямаш нашата сантиментална привързаност към занаята. Или дотолкова я имаш в романите си, че никога не прибягваш до предишния си опит, така да се изразя.

Той сви рамене

— Може би не виждам смисъл да обръщам поглед назад.

— Според мен никога не си напълно наясно какво те чака, ако понякога не обръщаш поглед назад.

— Изненадите ми допадат. Ако знам какво ще ми се случи утре, защо да живея?

— Изненадата е в това, че утрешният ден никога не протича така, както си предполагал. Но ти си млад — тя го дари с майчинска усмивка. — Сам ще откриеш тази истина. Когато пътуваш, гледаш ли картата?

— Разбира се.

— Ето, това имам предвид. Минало, настояще, бъдеще — всичко е начертано — прехапа долната си устна и внимателно си взе четвърт лъжичка захар. — Може предварително да решиш откъде да минеш. Някои хора стриктно се придържат към предварително избраното. Никакви отклонения, за да видят какво има в края на внезапно появилия се път, никакви незапланувани спирки, за да се насладят на залеза например. Съжалявам ги — отсече тя. — А как само се оплакват, когато се наложи да се отклонят! Но на повечето от нас ни допадат малките отклонения по пътя, кривванията. Това, че крайната цел е ясно очертана в съзнанието ти, не бива да разваля удоволствието от пътуването. Ето ти чая, Джони, скъпи. Току-що го налях.

— Благословена да си, Айрис.

— Добавих малко сметана, както го предпочиташ.

— Без нея ще съм като загубен — обясни съпругът й на Грей. — Ха, май ще имаме гости.

Грей погледна към вратата в момента, когато Мърфи я отвори. Кон се втурна вътре, седна в краката му и положи глава на скута му. Канеше се да го погали по главата, но усмивката му помръкна.

— Какво е станало? — скочи на крака и чаените прибори се разтракаха. Лицето на Мърфи бе мрачно, а погледът — сериозен. — Какво е станало?

— Катастрофа. Бриана е пострадала.

— Как така пострадала? — извиси той глас над вайканията на Айрис.

— Маги ми позвъни. Катастрофата е станала, когато Бриана се е придвижвала от паркинга до магазина, където са я чакали Маги с бебето — по навик той свали такето си и започна да го мачка в ръце. — Ще те откарам до Голуей. Тя е в болницата там.

— Болницата? — Грей усети как кръвта се дръпва от лицето му. — Колко е пострадала? Много ли е лошо?

— Маги не бе съвсем сигурна. Според нея не е кой знае колко сериозно, но чака да чуе какво ще й кажат лекарите. Ще те откарам до Голуей, Грейсън. По-бързо ще е, ако пътуваме с твоята кола.

— Ключовете — изрече объркано. — Ще отида да взема ключовете.

— Не го оставяйте да кара — посъветва Айрис, когато Грей излезе от стаята.

— Няма да го допусна, госпожо.

Не се наложи Мърфи да спори с него. Просто взе ключовете от ръката му, седна зад волана и потегли с бясна скорост. При други обстоятелства може би щеше да изпита удоволствие от шофирането на такива луксозна кола, но сега просто искаше да стигнат по-бързо.

Грей мълчеше. Пътуването му се стори безкрайно. Не забеляза нищо от прекрасната природа, край която прелитаха, а същевременно му се струваше, че стоят на едно място. Сякаш е анимационно филмче, мина му през ума: едно и също се върти пред очите, а той нищо не може да предприеме, освен да седи. И да чака.

Тя нямаше да отиде, ако не я беше накарал. А той толкова настояваше да си вземе почивен ден. Отишли в Голуей и сега тя е… Господи! Не знаеше как е, какво й е и не смееше да си го представи.

— Трябваше да отида с тях.

Мърфи караше с близо сто и четиридесет и дори не си даде труда да го погледне.

— Ще се поболееш, ако разсъждаваш така. Почти стигнахме. Скоро ще узнаем.

— Аз й купих шибаната кола

— Вярно — реши, че на Грей не му е нужно съчувствие, а логика. — Но не ти си карал колата, която я е ударила. Според мен, ако беше с онази таратайка, която караше доскоро, нещата щяха да са много по-зле.

— Ние и сега не знаем колко са зле.

— Но скоро ще разберем. Трябва да се стегнеш — той отби от пътя, намали и подкара вече в по-натовареното движение. — Най-вероятно е добре и ще ни смъмри, че сме изминали целия този път.

Сви към паркинга на болницата. Тъкмо бяха слезли и се насочиха към вратата, когато зърнаха Роуган и бебето.

— Бриана… — бе единственото, което можа да изрече Грей.

— Добре е. Настояват да прекара нощта тук, но е добре.

Усети, че краката му се подкосявали се хвана за Роуган за опора.

— Къде е тя?

— Току-що я настаниха в стая на шестия етаж. Маги е още при нея. Докарах майка им и Лоти. И те са горе Тя е… — млъкна и прегради пътя на Грей, който се готвеше да хукне към входа. — Понатъртена е и мисля, че я боли повече, отколкото признава. Но лекарят каза, че е имала късмет. Някои от натъртванията са от колана, който е помогнал нещата да не са по-трагични. Рамото й е поизместено, то я боли най-много. Има цицина на главата и е порязана тук-там. Искат да не напуска леглото поне един ден.

— Трябва да я видя.

— Знам — Роуган обаче не отстъпи от пътя. — Но не бива да вижда колко си разстроен. Ще се притесни повече.

— Прав си — разтърка очи с ръце. — Добре. Ще се опитам да съм спокоен, но просто трябва да я видя.

— И аз ще дойда с теб — обади се Мърфи и го поведе. Остана смълчан, докато чакаха асансьора.

— Защо всички са тук? — попита Грей, влизайки в кабината. — Защо са тук Маги, майка им, Роуган, Лоти, ако е толкова безобидно?

— Те са семейството й — Мърфи натисна копчето за шестия етаж. — Къде да бъдат? Преди три години си счупих ръката и си пукнах главата по време на футболен мач. Щом изгонех едната си сестра и другата се появяваше на вратата. А майка ми не се отдели от мен цели две седмици независимо от увещанията ми да си ходи. А ако си говорим истината — приятно ми бе да се суетят около мен. Не хуквай като луд по коридора — предупреди го, щом асансьорът спря. — Ирландските медицински сестри са много строги. А, ето и Лоти!

— Боже, вие трябва да сте летели, за да пристигнете толкова бързо — пристъпи към тях; усмивката й бе успокоителна. — Тя се справя, добри грижи полагат… Роуган нареди да й дадат самостоятелна стая, за да не я безпокоят. Вече настоява да я пуснат да си върви, но тъй като има мозъчно сътресение, предпочитат да я задържат.

— Сътресение?

— Съвсем леко — успокои ги тя и ги поведе по коридора. — Била е в безсъзнание само няколко минути. И е успяла да обясни на човека от паркинга къде да открие Маги и детето. Виж, Бриана — нови посетители!

Грей видя пребледнялото й лице върху белите чаршафи.

— О, Грей, Мърфи, не биваше да изминавате целия този път. Скоро ще се прибера.

— Нищо подобно — гласът на Маги не търпеше възражения. — Ще прекараш нощта тук.

Сестра й се накани да извърне глава, но болката я спря.

— Не искам да прекарам нощта тук. Само съм понатъртена. О, Грей, колата… Толкова съжалявам. Отстрани е сплескана, фарът е счупен и…

— Млъкни и чакай да те разгледам.

Той взе ръката й.

Беше бледа, а бузата й бе охлузена. На слепоочието й имаше малка бяла превръзка. Под безформената болнична нощница забеляза, че рамото й е бинтовано.

Усети, че ръката му започва да трепери, затова я отдръпна и я пъхна в джоба.

— Боли те. По очите ти познавам.

— Главата — тя леко се усмихна и вдигна ръка към превръзката. — Имам чувството, че цял отбор по ръгби се е стоварил върху мен.

— Лекарите трябва да ти дадат нещо.

— Ще ми дадат, ако поискам

— Ужасява се от инжекции — обади се Мърфи и се наведе да я целуне по бузата. Облекчението, че я вижда жива и цяла, се изрази в широка, закачлива усмивка. — Помня как викаше, Бриана Конканън, когато бях в приемната на доктор Хоган, а ти бе вътре за някаква инжекция.

— Не се срамувам. Иглите се отвратително нещо. Не желая повече да ме дупчат. Искам да си ида у дома.

— Никъде няма да ходиш — дочу се гласът на Маив, седнала до прозореца. — Нищо не са една-две инжекции след цялата уплаха, която преживяхме заради теб.

— Майко, Бриана не е виновна, че някакви идиоти-янки не могли да запомнят в кое платно да карат — Маги стисна зъби, като си представи станалото. — А те са се отървали дори без драскотина.

— Не ги съди така строго. Бяха изплашени до смърт от грешката си — туптенето в главата на Бриана се усили само при мисълта за спор. — Ще остана, ако се наложи, но искам още веднъж да попитам лекаря.

— Ще оставиш лекаря на мира и ще си почиваш, както ти нареди — майка й се изправи. — И не виждам как ще си почиваш с толкова хора наоколо. Маргарет Мери време е да заведеш детето си вкъщи.

— Не искам да оставя Бри сама — започна тя.

— Аз ще остана — обади се Грей. Обърна се и погледна Маив в очите. — Ще остана при Бриана.

Тя сви рамене и изрече:

— Както решиш. Не успяхме да пием чай, затова двете с Лоти ще слезем долу. Роуган ще се погрижи да се приберем. Ще правиш каквото ти казват, Бриана и няма да спориш.

Наведе се малко сковано и целуна Бриана по здравата буза.

— Винаги бързо си оздравявала, не вярвам този път да е по-различно.

Пръстите й само за миг се задържаха върху мястото, което току-що целуна, след което се извърна и подкани Лоти да вървят.

— Каза две молитви, докато идвахме насам — прошепна Лоти в ухото на пострадалата. — Почивай.

Целуна Бриана и тръгна.

— Е — обяви Маги, — ще се доверя на Грей да те наглежда и да не допусне да предприемеш нещо неразумно. Ще отида да намеря Роуган, за да уредим прибирането ни, но преди да тръгнем, ще се отбия, за да видя дали Грейсън се нуждае от помощ.

— Идвам с теб, Маги — Мърфи потупа Бриана по покритото с чаршафа коляно. — Ако дойдат да те бодат, извърни глава и не гледай. Аз така правя.

Тя се усмихна, а когато стаята се опразни, се обърна към Грей:

— Защо не седнеш. Виждам, че си разстроен.

— Нищо ми няма — страхуваше се да не би, ако понечи да седне, краката му съвсем да се подкосят и да се строполи на пода. — Ще ми се да ми разкажеш какво точно стана, ако ти е до това.

— Всичко стана за секунди — уморено затвори за миг очи. — Бяхме купили прекалено много неща и нямаше как да ги носим. Решихме да докарам колата пред магазина, където Маги щеше да ме изчака. Когато излизах от паркинга, чух някой да вика. Пазачът. Видял, че другата кола ще връхлети отгоре ми. Но нищо не можеше да се направи. Нямаше време. Блъсна ме странично.

Опита се да се премести, но рамото не й позволи.

— Готвеха се да откарат колата на буксир. Но не помня къде.

— Няма значение. По-късно ще се погрижа за нея. Ударила си главата си.

Нежно я погали — внимаваше да не докосне засегнатото място.

— Вероятно, защото следващото, което си спомням, е тълпата около мен и разплаканата американка да ме пита дали съм добре. Съпругът й вече бе отишъл да повика линейка. Бях замаяна. Май помолих да доведат сестра ми и тримата — Маги, бебето и аз — ни натовариха в линейката.

Не добави, че имаше и доста кръв. Достатъчно, за да я ужаси, докато лекарят не спря кръвотечението.

— Съжалявам, че Маги не е успяла да ви каже повече, когато се е обадила. Ако бе изчакала лекарят да приключи с прегледа, щеше да ви спести доста тревоги.

— Аз и без това щях да се тревожа. Не мога… Не искам… — затвори очи и затърси думите. — Не желая да си представям, че си наранена.

— Само съм понатъртена и охлузена.

— Без да броим сътресението и изместеното рамо — той се дръпна назад. — Знаеш ли дали е вярно, че когато човек има сътресение, не бива да заспива, защото може и да не се събуди.

— Само приказки — тя се усмихна. — Но за всеки случай съм решила да не спя едно-две денонощия.

— Тогава ще имаш нужда някой да ти нрави компания.

— С удоволствие бих приела компания. Ще полудея ако трябва да лежа в леглото сама и да не виждам никого.

— Знаеш ли? — внимателно приседна на ръба на леглото. — Храната тук едва ли става за ядене. Май такъв е законът на болниците във всяка развита страна. Ще изляза и ще потърся хамбургери и пържени картофи. Ще вечеряме заедно.

— Приятно ще ми бъде.

— А ако дойдат и се опитат да ти бият инжекция, ще ги смеля от бой.

— Няма да те спра. Ще направиш ли още нещо за мен?

— Казвай

— Да позвъниш на госпожа О̀Мейли. Приготвих треска за печене за вечеря. Знам, че Мърфи ще се погрижи за Кон, но някой трябва да нахрани семейство Карстеърс, а утре ще пристигнат нови гости.

Грей докосна с устни ръката й, после я опря на челото си.

— Не се тревожи. Остави да се грижа за теб.

За пръв път през живота си изричаше подобни думи