С това понятие обозначаваме племенните или селски общности на ловните, събирателски, аграрни или номадски култури, които по време на своето изследване все още не били влезли в досег с индустриалните цивилизации на Новото време. Животът им протичал стриктно в рамките на старите наследени традиции (оттук и терминът „традиционни общества“), които ставали свещени в примера на прадедите и неприкосновени чрез Сътворението. — Бел. авт.
Селски общности на традиционните аграрни култури, които упражнявали земеделието само за покриване на собствените потребности, използвайки мотика и лопата и следователно не прилагали плуга или различи метали за интензивно засяване. В стопанско отношение те били независими, а в политическо — предимно автономни, което означава, че приемали отделни социални и управленски елементи от архаичните висши култури, но само в контактните зони с тях. — Бел. авт.
Селски общини в рамките на социални и управленски единици (империи, държави), възникват заедно с появата на архаичните висши култури (ок. IV в. пр.Хр.), които се занимават с интензивно и стремящо се към по-високи добиви земеделие на зърнена основа с плуг, рало, други сечива, наторяване, изкуствено напояване и с помощта на едър рогат добитък. Техният живот и до днес е определен от икономическата и административната зависимост на градските центрове (респ. пазарите) и от политиката на властващите, затова те рядко са свободни от потисничество, експлоатация и ангария. — Бел. авт.
Alter Ego (лат.) — второ Аз. — Бел. пр.
Ultimum religium (лат.) — последно убежище. — Бел. пр.
Globus hystericus (лат.) истерично кълбо. — Бел. пр.
Deus otiosus (лат.) — свободен, неангажиран, излишен бог. — Бел. прев.