Смелостта да обичаш

Глава 18

През следващите две седмици двамата бяха толкова заети със задълженията си в ранчото, че нямаха повече възможности за неприлични удоволствия.

Въздържанието се превърна в ежедневие. Конър не беше много добър във въздържането и от погледите, които му хвърляше Кристъл, му ставаше ясно, че това важеше и за нея.

Най-лошото беше, че в ежедневието тя сякаш се отдалечаваше от него, сякаш си мислеше, че двамата споделяха нещо само когато бяха в леглото.

Ако беше така, а той изобщо не вярваше в това, просто щеше да им се наложи да се любят постоянно.

Хелга се оказа жена с многостранни заложби и се зае с надзираването на строителните работи. Конър нямаше никаква представа, как тя бе станала архитект и надзирател, но едно беше сигурно — определено знаеше как да издава заповеди на английски и немски. Ако Хелга кажеше, че нещо трябваше да се преправи, то се преправяше. Построени бяха първо една спалня, след това още една, след тях отделна трапезария и коридор, веранда, която обграждаше цялата къща, сенник, три камини и голям склад.

Оставаше само да боядисат конструкцията с бяла боя и дори самият президент Грант щеше да се почувства у дома.

Анабел беше заела единственото легло, а Кристъл спеше на един импровизиран нар, поставен до прозореца на предната спалня. Още от самото начало Хелга се беше настанила да спи на дивана, а в редките случаи, в които Джъдж се задържаше наоколо, отиваше да спи в обора. Конър спеше заедно с работниците в препълненото спално помещение, а Сток се беше нанесъл в новата си стая в близост до яслата на кобилата Алис.

Конър не беше сигурен дали някой беше доволен от това положение.

А освен може би Сток.

Първоначално Конър не обръщаше много внимание на Джъдж и едва забелязваше присъствието на момчето, което и без това се появяваше само за вечеря. Един или два пъти го беше заварвал да говори със сестра си, но те винаги млъкваха, когато го видеха. Той знаеше, че спореха, но не знаеше за какво.

Освен това не му влизаше в работата да се намесва. Момчето беше също като останалите мъже, които Конър познаваше — то му нямаше доверие и не го харесваше.

Конър приемаше това и двамата не си пречеха.

Това положение се промени на сутринта, когато Джъдж повали Кристъл на земята.

Тя беше облечена в кожените си дрехи и беше тръгнала към обора да оседлае Неприятност. Конър беше на покрива на почти завършената пристройка и разглеждаше току-що поставените дъски. Преди всичко обаче гледаше жена си. Тя не подозираше, че той е наблизо, и вървеше бързо.

Конър тъкмо бе започнал да пресмята от колко дни не беше спал с нея, когато задната врата на къщата се затръшна и Джъдж излезе тичешком навън.

Тя го повика по име, но той мина покрай нея, без да спре. Кристъл го последва в обора. Конър ги чу да говорят на висок глас и след около минута братът и сестрата излязоха отново навън. Момчето водеше оседлания си кон, а Кристъл подтичваше зад него.

— Недей, Джъдж — каза тя. — Те не са намислили нищо добро.

— Не можеш да ми казваш какво да правя — тросна се той. — Не си ми майка.

Той сложи единия си крак в стремето. Кристъл го сграбчи за ризата и тогава Джъдж я блъсна. Тя се препъна и падна назад.

Джъдж тръгна към нея, сякаш искаше да й помогне да стане, но се спря.

— Казах ти да не се опитваш да ме спреш, Кристъл. Остави ме на мира.

Той се метна на седлото и тръгна да заобикаля къщата. Конър се хвърли върху него, без да мисли, и изненада коня, момчето и самия себе си. Конят избяга, а Конър и Джъдж паднаха на земята. Кристъл се втурна към тях.

Тя отиде първо до Джъдж, което не зарадва особено съпруга й. Той се изправи и се изтупа, като си мислеше, че вече беше твърде стар за такива изпълнения.

Джъдж остана да лежи на земята и да го гледа ядосано. Кристъл се изправи и се загледа в Конър, сякаш не вярваше на очите си.

— Не мога да повярвам, че направи това.

— Аз също.

— Можеше да се нараниш.

Той не беше сигурен, че не се беше наранил. Определено беше добавил няколко синини по тялото си. Конър погледна момчето.

— Ако още веднъж я докоснеш, ще отговаряш пред мен.

— Не исках — измънка Джъдж. — По дяволите!

Джъдж Брейдън беше ядосан, намръщен и настроен войнствено. Конър не знаеше какво да прави с момчето, освен може би да го заведе в бараката и да му насини задника.

Само че това нямаше да свърши работа. Джъдж вече бе изпитал достатъчно насилие през краткия си живот.

Конър погледна Кристъл. Мъжете се бяха събрали до къщата зад нея и се опитваха да се преструват, че не гледат, но без да си дават много усилия.

— Той наистина не искаше да го направи — каза тя. — Не трябваше да се опитвам да го спра.

— Ти имаше пълно право. Той е още дете.

Джъдж скочи на крака.

— Достатъчно голям мъж съм, за да се грижа сам за себе си.

Той може би щеше да прилича повече на мъж, ако ръцете и краката му не бяха толкова дълги и слаби и ако панталоните му не стигаха едва до средата на ботушите му. Той беше пораснал твърде много, за да може да се нарече мъж, поне във физическия смисъл на думата. Конър не го познаваше достатъчно добре, за да определи дали по характер беше повече момче, отколкото мъж.

— И закъде се беше разбързал толкова?

Джъдж извъртя очи. Това беше навик, който много бързо можеше да омръзне на Конър.

— Събрал се е с някакви грубияни — каза Кристъл. — Не ги знам какво правят, но той прекарва часове с тях. Те могат да донесат само неприятности, Конър. Знам го.

— По дяво… — започна момчето, но се усети и млъкна. — Ама ние само яздим.

— Ти си добър ездач, нали? Виждал съм те да яздиш. Имаш природна дарба.

За миг момчето изправи гръб и в очите му блесна гордост.

— Аз съм най-добрият.

— Не съвсем.

Точно тогава на Конър му хрумна една идея.

— Но можеш да бъдеш. Някога участвал ли си в надбягвания?

— Не — побърза да отговори Кристъл, сякаш искаше да защити брат си от поредното нападение. — Твърде опасно е.

Момчето отново извъртя очи.

Ръцете на Конър го сърбяха да го улови за яката и да го разтърси силно, но това щеше да бъде също толкова неправилно, колкото и ако му насинеше задника.

Конър не беше сигурен дали иска да бъде баща, ако синът му се окажеше такъв. Той едва сега осъзнаваше, че на четиринайсет години децата не бяха много склонни да сътрудничат на родителите си.

Конър овладя раздразнението си.

— Тя е права, Джъдж. Надбягванията може да бъдат опасни, ако човек не е подготвен.

Джъдж повдигна панталоните си.

— Трябва само да пуснеш коня да поеме водачеството и да го шибаш постоянно с камшика.

— Ако някога те видя да удряш с камшик някой от моите коне, ще бъде последният път, когато ще яздиш тук.

Джъдж понечи да отвърне нещо, но забеляза погледа на Конър и си замълча. Това беше първото умно нещо, което беше направил, откакто бе излязъл от къщата.

— Днес ще бъдеш с мен в корала.

Момчето отвори широко очи, сякаш се радваше, след това сви рамене.

— Имам си работа.

— Щом ядеш и спиш тук, значи ще работиш тук. Пък и на мен ми трябва още един каубой. Закусвал ли си?

Джъдж поклати глава.

— Върни се вътре и кажи на Хелга, че съм казал да те нахрани.

— Никой не може да казва на Хелга какво да прави.

— Върви — подкани го Конър с кимване.

— Конят ми…

— Той ще се върне, преди да си закусил. И не се бави. Имам един мустанг, с който искам да се заемеш. Малко е див.

Момчето се поколеба, сякаш не знаеше какво да направи, но след това успя да си придаде важен вид и тръгна към къщата.

Конър и Кристъл се спогледаха.

— Той ще се оправи — каза Конър.

За негова изненада Кристъл се хвърли в прегръдките му и го целуна дълго пред очите на всички каубои.

— Благодаря ти — прошепна тя в ухото му.

Бог му беше свидетел, че му беше много хубаво, когато я прегръщаше.

— Играете си с огъня, госпожо О’Браян.

— Обичам топлината.

— Може би ще ни трябва малко вино, за да угасим огъня.

— Следващия път ти ще ближеш виното от мен.

Тя шепнеше в ухото му. След това се измъкна от прегръдката му и го остави да стои възбуден на мястото си. Един от каубоите подсвирна. Конър сви рамене и се усмихна. Имаше неща, които беше безполезно да отрича. На първо място между тях се нареждаха чувствата към съпругата му.

Оказа се, че да бъде накаран Джъдж да се държи по-цивилизовано не бе толкова лесно, колкото се беше надявал Конър. Хлапето беше прекалено нетърпеливо и дори малко диво. Джъдж искаше да язди бързо и често, но в обучаването на конете да вършат определена работа му беше трудно да свикне с повторенията и тренировките.

Сток обаче работеше с него, а след това го пое и Нат и постепенно вроденият усет на Джъдж към конете надделя и животните започнаха да го харесват. Той си говореше с тях на език, който никой не можеше да чуе. Конър бе виждал такова нещо и преди. Той самият понякога го правеше, а бе виждал и Кристъл да прави същото.

Когато едната кобила роди, Конър даде на Джъдж новороденото жребче, за което подозираше, че беше дете на черния жребец, когото беше оставил на свобода. Джъдж го кръсти Ликорис и въпреки че не благодари на Конър, се зае с още по-голямо усърдие да изпълнява задълженията си и дори стигна дотам, че всяка вечер спеше пред яслата на жребчето.

Нат започна да го обучава на яздитните техники на команчите и само след една седмица всички, които имаха желание да гледат, бяха поканени на демонстрация на новооткрития талант на Джъдж. Анабел Брейдън отказа, но Кристъл отиде да гледа отдалеч как брат й язди из тревистата равнина.

Джъдж завърши демонстрацията си сред облак прах и се ухили на Кристъл. Тя превъзмогна страха си за него и заръкопляска, а мъжете се развикаха одобрително.

Момчето скочи на земята, очевидно доволно от ефекта, който бе предизвикало.

— Конят — каза Нат и кимна към запотения мустанг.

Джъдж смигна на сестра си и отведе коня към потока.

— Бих се заклел, че във вените на това момче има кръв на команч — каза Сток.

Блясъкът в погледа на Кристъл изчезна. Конър я отведе встрани.

— Какво има? — попита я той.

— Нищо — отвърна тя и поклати глава. — Просто се държа глупаво.

— Кристъл?

Тя го погледна.

— Казах ти, че няма нищо. Сток ми напомни как Едгар винаги е твърдял, че Джъдж не е негов син — тя се опита да се усмихне. — Едно нещо знам със сигурност. В него няма кръв на команч, защото се роди още когато живеехме във Вирджиния. Баща ми винаги обърква нещата.

„Невинаги — искаше да каже Конър. — Той е дал живот на теб.“

— Наел е прислуга за къщата — каза Конър. — Чух за това в града. Мъж и жена, които да се грижат за къщата и да готвят.

— Надявам се, че жената е на осемдесет и пет, а мъжът е едър и силен.

— Виж, това не знам. Чух да се говори, че Ройс се е забъркал с някаква банда. Когато Джъдж разбра за това, реши, че онези, с които е ходил да язди, вече няма какво да му предложат.

— Той не иска да прилича на баща си или на брат си — тя гледаше замислено земята. — Тъжно е, не мислиш ли?

— Не чак толкова. Това показва, че е умен. Чу ли, че Ройс се опитал да влезе в заведението на госпожа Трухарт, а тя го изхвърлила?

Конър бе искал да развесели Кристъл с тази случка. Вместо това тя му обърна гръб.

— По-добре ще е да се върна в къщата. Мама иска да говори с мен за необходимите мебели за новите стаи. Опитах се да й кажа, че тази къща не е моя, но тя не искаше да ме чуе.

— Къщата е също толкова твоя, колкото и моя, Кристъл.

Тя го погледна през рамо.

— Така ли?

Кристъл подсвирна на Светкавица, качи се на седлото и се отдалечи. Конър остана загледан след нея, докато тя не се скри зад хълма.

На следващия ден Хам се върна с Оро, чистокръвния жребец шампион, който Конър бе оставил в Саратога. Конят беше тъмнокафяв, със златиста грива и опашка, откъдето идваше и името му, което на испански означаваше „злато“. Когато Хам доведе Оро до къщата, всички прекратиха работата си, за да огледат великолепното животно. Сток, Нат, останалите мъже, Хелга и дори Анабел Брейдън излязоха навън, за да гледат как Хам подава юздите на Конър.

Кристъл стоеше встрани.

Конър погали Оро по врата, но погледът му беше насочен към жена му.

— Какво мислиш?

Лицето й се озари от светлина, каквато не бе виждал, откакто беше взела онази чаша с вино, а това се бе случило преди почти един месец.

— Мисля, че това е най-прекрасното животно, което някога съм виждала.

— Почакай само да го видиш как се движи. След един месец в окръга ще има надбягвания. Той ще участва.

— Не си въобразявай, че ще успееш да убедиш мнозина да се състезават срещу него — подметна Сток.

— Ще му сложа хандикап. Освен това не възнамерявам да го крия. Всеки, който се интересува от надбягвания с коне, може да дойде да го види.

Сток изсумтя.

— Тук всички се интересуват от надбягвания с коне.

— Не — намеси се Хелга. — Не всички.

— Готов съм още сега да се обзаложа, че докато стане време за надбягването, и ти ще започнеш да се интересуваш от състезанията с коне. Ако си достатъчно почтена, за да признаеш истината.

Гърдите на Хелга се надигнаха възмутено. Тя беше с една глава по-висока от Сток и с петдесет килограма по-тежка от него. Хелга не беше жена, която човек можеше да предизвика, без да си навлече неприятности.

— Аз съм честна жена, хер Прайс. Пет долара.

Сток не отстъпи.

— Става — той се обърна към Конър. — Как смяташ да сложиш хандикап на такъв красавец?

— С допълнителни тежести. Освен това не трябва да забравяш и жокея.

Той погледна към ъгъла на къщата, където беше застанал Джъдж.

— Ти ще участваш в надбягването, Джъдж.

Момчето пристъпи напред.

— За какво говориш?

— Казвам само, че ще бъдеш на седлото, когато Оро пресече линията на финала. Първи, разбира се.

— Не! — възразиха в един глас Кристъл и майка й.

Конър не им обърна внимание.

— Ще ти се наложи да се потрудиш доста.

— Аз и сега се трудя много.

— Ще трябва да работиш повече.

Джъдж тръгна бавно към коня. Оро го наблюдаваше с големите си очи.

— Разбира се, първо конят ще трябва да те приеме.

— А ако аз не го приема?

Въпреки предизвикателния отговор на момчето, Конър разбра от начина, по който Оро и Джъдж стояха и се гледаха, че в крайна сметка между тях щеше да възникне взаимно уважение.

Дали Джъдж действително можеше да спечели състезанието с Оро, зависеше от твърде много фактори. Джъдж беше доказал, че може да се оправя с мустангите, но Оро беше голямо изпитание дори за опитен ездач. Момчето трябваше да повярва в собствените си сили, ако искаше да спечели. В противен случай можеше да се нарани сериозно.

Вярата беше нещо, което не се срещаше в големи количества в семейство Брейдън. Конър хвърли един поглед на Кристъл, която гледаше брат си. Тя изглеждаше изгубена в лабиринта на семейството си и Конър се зачуди дали някога щеше да се освободи.