Смелостта да обичаш

Глава 5

Какво чувстваше тя? По колко начина можеше да му каже.

„Поглаждаш ме и костите ми омекват.“

„Сърцето ми слиза в петите ми.“

„Когато си до мен, цялата съм гореща.“

„Когато те няма, ми е студено.“

Ако това бяха единствените симптоми, тя спокойно можеше да ги отдаде на грипа. Само че това не беше всичко. Имаше още. Много повече.

„Искам да ти дам деца.“

„Желая те. Желая те по всички начини, по който една жена може да желае мъж.“

Изминалите два дни, прекарани с него, бяха най-щастливите в живота й, а също и най-невероятните. Кристъл се чувстваше като каруца с повредени спирачки, спускаща се с бясна скорост по склона на хълм.

Тя не си спомняше някога да се беше чувствала толкова прекрасно. Ако това беше любов, то тя го обичаше повече от собствения си живот. По-скоро щеше да умре, отколкото да му навреди.

Невъзможно. Твърде бързо. Истинска лудост.

На всичкото отгоре тя му вредеше с всяка секунда, която прекарваше с него.

Сега беше моментът да му каже всичко, но думите не идваха, защото той седеше неподвижно до нея в стаята си в хотела и просто я гледаше втренчено с невероятно сините си очи. Една жена можеше да гледа тези очи до края на света.

Имаше само един отговор на въпроса му.

— Обичам те — каза тя.

Конър се ухили. Сърцето й спря да бие.

— Добре — каза той. — Това е уредено.

— Нищо не е уредено. Не искам да те нараня.

— И как можеш да го направиш? Освен като кажеш, че няма да се омъжиш за мен.

— Няма да се омъжа за теб. Не мога да го направя.

Преди той да успее да я целуне отново, Кристъл скочи на крака и се отдалечи. Когато се обърна отново с лице към него, й се наложи да се пребори с желанието си да се хвърли отново в прегръдките му. Той й предлагаше безопасност и освобождение от всичко онова, което я измъчваше. Предлагаше й всичко, което тя искаше.

А тя какво му предлагаше в замяна? Предателство. Трябваше да му каже истината. Мъж като него щеше да разбере натиска, който се упражняваше над нея, заплахите, обещанията, които й се беше наложило да даде.

Но думите отново не идваха. Не още. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че когато ги изречеше, всичко щеше да бъде изгубено.

— Ще бъда твоя — само за една нощ. — Не е ли това, което искат всички мъже?

— О, така ли? — той се изправи и направи една крачка към нея. — И какво мислиш, означава, да бъдеш моя? Да изпълняваш всичко, което ти наредя? Да ми готвиш? Да ми переш дрехите.

Тя се изкашля.

— Знаеш какво имам предвид. Ще спим заедно.

Той кимна.

— Няма смисъл от жена, която не прави това — Конър се приближи към нея. — Ще спим голи, разбира се.

Тя си представи Конър без дрехи. Някои подробности й се губеха. Кристъл изпита силно желание да го съблече и да провери дали представата й беше вярна.

— Щом така искаш — колко еротична беше думата „голи“. Никога досега не беше го забелязвала.

— Това е само едно от нещата, които искам.

Той беше почти върху нея.

— Няма да спим много — каза Конър.

— О!

Той хвана ръката й.

— Може и да останем в леглото в продължение на дни. Просто за да сме сигурни, че правим всичко както трябва.

От думите му й се зави свят.

— Дни — каза тя, като знаеше колко глупаво звучи това.

— Да. Брат ти може да се появи и да си тръгне през това време, но ние няма да знаем.

— Брат ми?

Тя дори не си спомняше името му, защото ръцете на Конър върху нейните изгаряха плътта й и топлината изпълваше жилите й и подклаждаше хиляди огньове, които стигаха чак до сърцето й.

Той пусна ръката й и започна да разкопчава роклята й. Пръстите му докосваха леко кожата й. Погледът му се спусна по копринената й долна риза и се спря върху тъмните, стегнати връхчета на гърдите й, които се надигаха под тънкия плат и сякаш молеха да бъдат докоснати.

Конър не я разочарова. Когато погали гърдите й, краката на Кристъл се подкосиха. Той я задържа и тя посрещна с облекчение силата му, като й се искаше тя да надвие слабата й воля.

Кристъл уви ръце около него и отърка гърдите си в грубата кожа на елека му.

— Моля те, Конър, докосни ме отново. Съблечи ме изцяло. Съблечи се и ти.

Цялото му тяло беше планина от твърди мускули. Ръцете му намериха кръста й, след което се плъзнаха надолу и придърпаха бедрата й към неговите. През плата на дрехите им Кристъл усети някаква нова твърдост да се притиска между бедрата й и изпита непозната досега тръпка.

Инстинктите й взеха връх. Тя разтвори крака, за да опознае по-добре тялото му, и започна да се движи съвсем леко напред-назад.

— Омъжи се за мен — прошепна той в ухото й.

— Не — успя да отвърне тя.

Тръпките, които усещаше, изискваха от нея да продължи да върши това, което правеше. Ръката му някак си бе успяла да се пъхне под полата й и безпогрешно успя да намери някакво много чувствително място. Кристъл никога не бе изпитвала нещо толкова силно.

— Кажи да — гласът му беше тих и настоятелен. Той беше истински дявол, щом успяваше да направи това с нея, но Кристъл беше сигурна, че щеше да умре, ако престанеше.

Времето сякаш спря, тръпките се сляха в едно дълго разтърсване, след което последва експлозия. Цялото й тяло пулсираше и тя се отпусна на гърдите му, замаяна от онова, което се беше случило с нея.

— Кажи да.

— Да.

— Още веднъж.

— Да.

— Още веднъж.

— Да — всяка дума излизаше като въздишка, освен последната, която повече заприлича на вик. Кристъл почти не осъзнаваше какво беше казала, освен че Конър искаше тя да остане с него, и това й се струваше прекрасно.

Той се разсмя и я задържа в прегръдките си известно време. Тялото и постепенно се отпусна доволно, но много скоро копнежът се появи отново. Съмнения и желание се бореха за надмощие и в гърлото й беше заседнала буца. За нея нямаше никаква надежда. Освен това беше напълно безпомощна.

Ръцете му се заеха отново с роклята й, само че този път, за да я закопчеят. На объркания й мозък му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво правеше той.

— Какво…

— Не можем да те покажем в този вид на свещеника.

— Какъв свещеник?

— Онзи, който ще ни венчае. Наистина ли смяташе, че ще легна с теб преди бракосъчетанието. Ами ако някой ден децата ни научат за това…

Въпросът му я изненада.

— Откъде ще разберат?

— О, любов моя, значи признаваш, че ще имаме деца.

Отново беше попаднала в капан.

— Не, аз… не, не може да… — на вратата се почука.

— Това трябва да е той — каза Конър. — Ти си костелив орех, любов моя. Известно време си мислех, че може би не съм преценил добре времето.

— Не си преценил времето ли — Кристъл беше объркана. Сигурно си беше изгубила разума.

— Да — той я целуна бързо, приглади косата й и оправи дрехите си, като обърна повече внимание на панталона си. След това се ухили на Кристъл и сви рамене, сякаш искаше да каже „Какво може да направи един мъж с жена като теб?“ и отиде да отвори вратата. В стаята влязоха госпожа Трухарт и свещеникът.

Кристъл отстъпи ужасено назад, сякаш дребният мъж пред нея беше нахълтал с оръжие в ръка. Само че той не носеше револвер, а само една библия с кожена подвързия и гледаше малко враждебно.

Мъжът се представи като преподобния Тиъдър Пауъл.

Госпожа Трухарт кимна за поздрав и погледна Кристъл с доволна усмивка.

— Аз ще бъда свидетел — обясни тя. — Но…

— Взех разрешителното — каза свещеникът и потупа джоба на сакото си.

— Преподобният Тед мисли за всичко — каза госпожа Трухарт. — Също като мен.

Секунда по-късно Кристъл се озова пред добрия, решителен свещеник, обградена отдясно от Конър и отляво от мадам. Дори стоманени решетки нямаше да я пленят по-ефикасно. Нямаше никаква възможност за отстъпление.

— Няма да участвам в измама — заяви преподобният Тед. — Тази сватба може и да е бърза и необичайна, но ще бъде законна пред господ и пред закона.

— Дори аз не бих могла да се изразя толкова добре — каза госпожа Трухарт.

Свещеникът не й обърна внимание. Той се обърна към Конър.

— Обичаш ли тази жена?

Конър не сваляше поглед от Кристъл.

— Да.

Поне една дузина пъти през последните два дни Кристъл бе забелязала нещо мрачно да се крие под веселото настроение на Конър. Този път обаче това нещо липсваше. Той я караше да се чувства нищожна само с поглед, оставяше я слаба и същевременно силна, горда и ужасена.

Свещеникът се обърна към нея.

— А вие, госпожице Кристъл Брейдън, заклевате ли се да обичате този мъж?

Кристъл се отказа да се бори повече.

— Да — каза тя.

Церемонията приключи само за една минута. Конър дори беше купил пръстен. Когато я целуна, за да скрепят клетвите си, тя си каза, че всичко щеше да се нареди добре. Той я обичаше и тя също го обичаше. Нали мама Стюарт я беше учила, че любовта е най-могъщата сила на света? Това, че освен в брака на дядо си и баба си Кристъл не беше виждала признаци, потвърждаващи думите на мама Стюарт, не означаваше, че те не бяха верни.

Документите бяха подписани и свещеникът получи парите си. Госпожа Трухарт сложи един пакет на леглото.

— Нещо за чеиза ти. Няма да го носиш дълго.

След това свещеникът и мадам си тръгнаха, оставяйки младоженците сами. Кристъл беше нервна и отчаяно искаше да успее да се овладее, затова насочи вниманието си към подаръка. Тя разкъса хартията и извади от пакета дреха от коприна и дантели, за която предположи, че е нощница. Дрехата нямаше да покрива кой знае колко.

— Госпожо О’Браян.

Гласът на Конър сякаш обгърна тялото й. Тя не се обърна веднага.

— Не си ли знаеш името, момиче?

Кристъл се помоли мислено за сили, остави нощницата на леглото и се обърна към съпруга си.

— Какво е това? Страх ли усещам — той поклати глава. — Когато те видях за първи път, реших, че шансовете ни да стигнем дотук са повече от равни. — Той хвърли един поглед на нощницата. Изглежда, че печеля.

Тихият вик на Кристъл го спря само за миг.

— И двамата печелим — добави той. — Понякога светът си играе шеги с нас. Това е нещо, което всеки ирландец знае, независимо къде е роден. Този път светът е на наша страна.

Той отиде до вратата.

— Ще те оставя да облечеш това. Не се бави. Както несъмнено вече си разбрала, аз не съм много търпелив.

Вратата се затвори след него. Кристъл бе обзета от паника. Тя огледа стаята и погледът й се спря на леглото, върху което беше оставила нощницата, а след това и върху златната халка, която Конър беше сложил на пръста й.

Бракът им наистина беше законен. Това беше факт. Това беше цената, която Кристъл беше платила, за да забави завръщането на Конър в ранчото.

В съзнанието й изплуваха образи на баща й и Ройс на фона на призрачните сенки на мама и Джъдж. Утре Даниъл О’Браян щеше да бъде погребан. Утре ранчото „Бушуак“ щеше да попадне в ръцете на Едгар Брейдън.

Тя се бе срещала с Даниъл само няколко пъти, докато бе придружавала майка си на посещения от учтивост, но го беше харесала.

Сега пък се беше влюбила в сина му.

Какво почтено и честно имаше в онова, което беше направила? Трябваше да изтича след Конър и да му признае истината, да се остави на милостта му, да се сбогува с него.

Ако не можеше да направи това, то трябваше да се измъкне незабелязано, както вече бе направила веднъж, да оседлае Светкавица и да избяга надалеч, за да не го види никога повече, без да научи какво е да бъде обичана.

Кристъл обаче не тръгна към вратата. Вместо това започна да разкопчава роклята си.

Конър крачеше напред-назад из коридора. Струваше му се, че беше изминал цял час, въпреки че едва ли бяха изтекли повече от петнайсет минути. Кристъл беше нервна като подплашена кобилка. Това сигурно беше нормално за едно девствено момиче през първата му брачна нощ. Той скоро щеше да й покаже, че нямаше от какво да се страхува.

Имаше толкова много неща, които трябваше да й покаже. За това щеше да му бъде необходим остатъкът от живота му.

Когато се върна в стаята си, той откри жена си в леглото, дръпнала завивките до брадичката си, с разпиляна върху възглавницата златиста коса.

Тя не беше толкова срамежлива, колкото изглеждаше на пръв поглед, и сега го гледаше право в очите. Погледът й беше непроницаем и го възбуди толкова, че му се прииска веднага да свали панталона си и да се нахвърли върху нея. Тя обаче заслужаваше нещо по-добро през първата си брачна нощ.

— Нямаш ли желание да ме съблечеш — попита Конър.

Тя продължи да го гледа и поклати глава. Очите й бяха най-прекрасните, които някога бе виждал.

— Кажи ми какво искаш, скъпа. Тук съм, за да ти доставя удоволствие.

Кристъл издаде някакъв гърлен звук, наподобяващ ръмжене, нещо съвсем нетипично за нея.

— Съблечи се.

— Представление ли искаш. Мога да го направя бързо, а мога и бавно — каза той. — На светло или на тъмно.

— Бавно — каза тя. Гласът й трепереше, но тя, изглежда, знаеше какво иска. — Остави светлината както си е.

— Кристъл, ти знаеш как да измъчиш един мъж.

Конър се освободи първо от жилетката си. След това измъкна ризата от панталона си и започна да разкопчава копчетата. Кристъл си пое рязко дъх, когато ризата се озова на пода.

— Не мога по-бавно, ако не искам да умра — каза Конър.

— Недей. Не искам нито едното, нито другото. Просто се опитах да си представа как изглеждаш без дрехи — тя се втренчи в ръцете и гърдите му. — Някои подробности ми бяха убягнали.

— А аз едва сега започвам. В какво се различавам от представите ти? Разочарована ли си?

— Не — тя отговори бързо и уверено. — Просто си по-загорял и широкоплещест.

— Да не си очаквала варосана талпа?

— Разбира се, че не — отвърна тя и усмивката й, колкото и кратка да беше, му донесе облекчение. — Харесвам те такъв, какъвто си. С космите и всичко останало.

— Космите на гърдите ми те изненадват?

— И ми доставят удоволствие.

— В такъв случай имам за теб още една изненада, която много ще ти хареса.

Той събу ботушите и чорапите си, а след тях и панталона си. Остана да стои пред нея само по бельо, което прилепваше по тялото му като втора кожа.

Той не искаше да я уплаши, но искаше тя да разбере как му въздействаше. Кристъл се беше втренчила между краката му и облиза устни. Очевидно бе разбрала.

Конър се съблече бързо, дръпна завивките и легна до нея.

— Има ли и други части, които си объркала, скъпа?

— Не стигнах достатъчно далеч — тя погали ръката, гърлото му, гърдите му. — Много си силен. И твърд. — Пръстите й започнаха да обикалят около втвърденото му зърно. Това за малко щеше да го подлуди. Конър улови ръката й и я целуна.

— Сега е мой ред — каза той. — Съблечи се.

— Облечена съм само с нощницата.

— Тя е прекрасна. Свали я — той целуна гърлото й. — Ще ти помогна. В крайна сметка, аз също си представях някои неща. Да видим дали съм бил прав.

Той свали горната част на нощницата и се втренчи в оголените гърди на Кристъл.

— Ти си прекрасна — каза той и се наведе да оближе зърната й. — И вкусна.

Кристъл извика тихо, уви ръце около врата му и се вкопчи силно в него. Той я остави да го прегръща така известно време, като се наслаждаваше на усещането от допира на гърдите й до своите.

— Още не съм свършил — прошепна той в косата й. Тя отпусна хватката си. Конър отметна завивките и свали нощницата до кръста й, като целуваше онези части от тялото й, които откриваше. Той почти бе стигнал до целта си, когато Кристъл го спря с вик.

— Не! Това е неприлично.

Той се надигна и я целуна по устните.

— Между съпруг и съпруга няма нищо неприлично — той я целуна отново. — Май малко избързах.

— Исках да кажа… — тя поклати глава. — Просто направи каквото трябва. Направи ме своя, Конър. Направи ме своя.

Тя изглеждаше по-скоро отчаяна, отколкото възбудена. Тръпките й сякаш се дължаха на нещо друго, различно от страст, а в очите й блестяха сълзи. Само че Конър беше потънал толкова в собствената си страст, че не забеляза това. Ако не побързаха, той щеше да излее семето си върху чаршафа като някой неопитен ученик, а това нямаше да бъде добре и за двама им.

Кристъл съблече нощницата си. Конър разтвори краката й и се настани между тях, след което използва мъжествеността си, за да я доведе до същата точка на безумно желание, до която бе стигнал сам, но когато навлезе в нея, тя повдигна бедра нагоре и го пое изцяло.

Няколко секунди по-късно той свърши с вик, сякаш му беше за първи път. Силата и бързината, с които свърши, го изненадаха, но само докато осъзна, че тя също беше извикала, но не от удоволствие, а от болка.

Кристъл се беше вкопчила здраво в него. Конър знаеше, че тя не беше достигнала върха заедно с него, но засега не можеше да направи нищо, за да промени това. Той продължи да я притиска към себе си дори когато тя отпусна хватката си. Кристъл му се струваше толкова крехка и малка и толкова зависима от него.

При първото им сношение той не се беше справил много добре.

Конър повдигна главата й.

— Съжалявам.

Тя го погледна с тревога.

— За какво? За това, че се ожени за мен ли?

— Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, любов моя. Съжалявам затова, че те нараних.

Тя въздъхна.

— А, за това ли. От малкото, което са ми казвали, знаех, че ще ме боли.

— Само веднъж. След това става по-хубаво.

Тя кимна веднъж и затвори очи. Конър се намести до нея, но не можа да измисли какво друго да й каже, освен „обичам те“, след което започна да глади косата и ръката й.

— Следващия път ще те накарам да се почувстваш по-добре — каза той след малко.

Тя му се усмихна. В усмивката й нещо не беше наред; в нея имаше някаква тъга, която преди не бе забелязал. Сърцето му се сви.

— Беше идеално — каза Кристъл. — Аз наистина съм твоя. Във всяко едно отношение.

— Следващия път ще усетиш разликата.

Тя въздъхна.

— Не знам дали ще искам да бъде по-различно.

За първи път Конър не знаеше какво да каже или да направи в присъствието на жена, единствената жена, на която най-много от всичко на света бе искал да достави удоволствие.

Докато Кристъл се обръщаше, за да се сгуши в него, той си обеща, че следващия път щеше да бъде много по-различно. Кристъл остана да лежи неподвижно и след малко дишането й стана равномерно и дълбоко. Конър реши да я остави да си почине. След това щеше дай покаже как трябваше да се любят всеки път. Щеше да й го покаже още щом се съмнеше.

Проблемът беше, че да лежи до нея беше истинско мъчение. Не можеше да накара ръцете си да се отдръпнат от тялото й. Той стана бавно, облече се, целуна я по челото и слезе в бара за едно питие.

Барът на хотела представляваше мрачно помещение с ламперия и изход към улицата. Половин дузина мъже седяха мълчаливо на отделни маси, всеки вглъбен в собствените си мисли. Това беше добре. Конър също имаше нужда да помнели.

Обслужването беше бързо. Той изпи брендито си и реши да си поръча още едно. Алкохолът никога не му беше пречил, но тази вечер беше малко по-особена.

Конър започна да се чувства неспокоен. Откога беше в бара. Едва ли бе минало много време. Може би имаше нужда от малко свеж въздух, за да се охлади. Една петминутна разходка трябваше да свърши работа. Той се надигна от стола с намерението да излезе навън.

— Конър О’Браян! Не вярвам на очите си.

Той погледна към вратата, като присви очи, за да различи фигурата, която влизаше в мрачното помещение. Необходими му бяха няколко секунди, преди да разпознае човека.

— Хамилтън Гейтс. Проклет да съм.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Хам — каза Конър, като клатеше глава. — Ти си първият от старите ми приятели, когото срещам, откакто се върнах тук.

Той оглеждаше мъжа с нескрита радост. Конър, брат му и Хам бяха израснали заедно, бяха се замесвали заедно в неприятности, бяха се измъквали, бяха яздили и бяха гонили крави заедно. Когато бяха пораснали, бяха гонили и момичетата.

Наближаването на войната бе променило всичко. Хам бе застанал на страната на бащата и брата на Конър, заявявайки, че независимо какво мисли един мъж за проблемите, разделящи родината му, Тексас заслужава тяхната вярност. Конър се беше опитал да погледне на нещата от неговата гледна точка, но не бе успял. Когато бе тръгнал на север, двамата се бяха разделили, без да се карат. Разривът в клана О’Браян се беше оказал по-силен, дори прекалено силен, за да мисли затова точно сега.

Конър огледа отново приятеля си. Каубоят беше висок и строен, какъвто го помнеше, може би малко по-закоравял, по-мъдър.

Хам хвърли шапката си на масата и прокара ръка през тъмната си коса.

— Дявол да го вземе, радвам се да те видя. Не очаквах някога да се върнеш тук.

— И аз самият бях започнал да се съмнявам в това.

— Това е божия земя, няма съмнение, или поне някога беше. Добри времена бяха, нали?

Широката усмивка на лицето му се изпари и той измънка колко съжалявал, че Джеймс не е с тях сега.

— Благодаря, Хам. Оценявам добрите ти думи.

— Знаеш, че не съм много сантиментален, но вие младите О’Браян означавахте много за мен, след като израснах без семейство. Жалко, че няма да остана дълго. Можехме да си припомним някои неща, които си струва да не бъдат забравени. Да проверим дали все още сме същите като едно време. Да ти кажа истината, Конър, аз не съм сигурен, че не съм се променил.

Конър забрави за разходката и даде знак на приятеля си да седне при него.

— Накъде си тръгнал?

Колкото и да му се искаше да се върне в стаята си, все щеше да потърпи още няколко минути. Пък и той наистина се радваше да види отново свой стар приятел; това го караше да осъзнае, че отново се бе върнал у дома.

— Заминавам на запад — каза Хам, докато сядаше на предложения му стол и протягаше дългите си крака. — Още не съм решил къде точно ще отида, но тук животът е труден и едва ли ще се подобри скоро. Не е за беден стар каубой като мен. Реших да напусна Тексас за известно време и да си пробвам късмета в някоя от териториите.

Той огледа бара.

— Реших, че през последната си вечер в града ще изпия едно в някое по-луксозно заведение. Ти скоро ли пристигна?

— Не. Тук съм от три дни.

— Три дни — Хам се ухили. — Все същият стар Конър. Обзалагам се, че си си намерил жена.

Конър не можеше да не каже на приятеля си добрата новина.

— Не просто коя да е жена. Пред теб седи женен мъж, приятелю.

Това не предизвика очакваната реакция.

— Довел си жена янки. Ще ти бъде доста трудно, като се имат предвид настроенията по отношение на войната. Винаги си търсил неприятности.

— Войната свърши преди години.

— Но не и Реконструкцията. Точно това се опитвах да ти кажа. Онези копелета във Вашингтон няма да се откажат, докато не разорят всички ни. Никой от двете страни не е готов нито да забрави, нито да прости. Ти се оказа прав. Изобщо не трябваше да започваме тази война. Не казвай на никого, че съм ти казал това, иначе няма да стигна жив до Мексико.

— Тогава сигурно е добре, че жена ми няма да ми донесе неприятности. Запознах се с нея тук, в Сан Антонио. Любовта ме прегази като стадо полудели добичета. Просто нямах време да се отместя встрани.

— Значи е тексаско момиче.

— Моят тексаски кристал. Тя е горе в стаята ни и ме чака.

Конър щеше да продължи, но нещо в изражението на Хам го накара да спре.

— Така ли се казва? Кристъл? Доста необичайно име.

— И също толкова красиво колкото самата нея. Кристъл Брейдън. По мъж вече О’Браян.

— Да стана на гърбаво муле! Оженил си се за момичето на Брейдън.

— Познаваш ли семейството й? Мислех, че живеят някъде в северната част на Тексас.

— Не и онези Брейдън, които познавам.

Хам почеса наболата си брада. Той сякаш обмисляше чутото — нещо, което никога не му се беше удавало с лекота. Конър го остави да помисли. Нещо не беше наред, нещо, което не му се искаше да чуе, въпреки че не можеше да си представи как би могъл да си тръгне, без да разбере какво тревожи приятеля му.

— Казваш, че си тук от три дни.

— Точно така. Утре двамата с Кристъл тръгваме за ранчото.

— За да стигнете там ще трябва да яздите усилено два дни.

— Не съм забравил.

— Да, предполагам, че не си. Извини ме, ако изглеждам малко отнесен. Трябва ми време, за да свържа нещата. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо се върна?

В помещението внезапно стана хладно.

— Получих писмо от баща си, в което той искаше да се прибера. От години чаках да ми пише. Само допреди месец той не ме искаше тук и аз бях решил, че най-доброто, което мога да направя за него, е да зачета желанието му.

— Разбирам защо си мислил така.

— Писмото му промени всичко. Смятам да се грижа за него и да разработя ранчото. По дяволите, този брак толкова ме е замаял, че дори не мога да мисля ясно. Няма нужда да пътуваш на запад в търсене на работа. Мога да те взема при мен в „Бушуак“.

— В такъв случай още не си чул. Не исках аз да ти го казвам, тъй като изглеждаше, сякаш приемаш всичко спокойно. Сега обаче разбирам, че е било така, защото не си знаел.

— За какво говориш?

Хам обаче не бързаше да му даде информацията, с която разполагаше.

— Нека да изясним нещо. Пристигнал си тук преди три дни и си се запознал с това момиче Брейдън. Едно нещо е довело до друго и сега възнамерявате да отпътувате.

— Какво става, Хам? Изплюй камъчето.

— Не е лесно. Знам, че ти се иска да се върнеш при жена си, но най-добре ще е да изчакаш още малко. Поръчай ни по едно двойно. Имам да ти казвам някои неща, а това може да отнеме доста време.