Сребърниците

Пролог

Флоренция, петък, 28 май 2021 г.

Самуел Рицо още не знаеше това, но в мига, в който стрелката на стенния часовник в лабораторията за изследване на ръкописи в „Библиотека Медичи“ едва чуто преминаваше 19:30, му оставаха по-малко от осем минути живот.

В началото бе Словото.

Не словото. А Словото. С голямо „с“.

И Словото бе Бог.

Самуел Рицо беше научил красивите уводни думи на Евангелието на Йоан наизуст на шестнайсет езика.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Толкова чувство, предадено в няколко стиха.

In principio erat Verbum et Verbum erat apud Deum et Deus erat Verbum.

Ако беше достатъчно талантлив, щеше да стане поет. Щеше да създаде нови светове чрез думите и да ги изпълни с хора, оплетени в интригуващи истории. Вместо това интересът му към мелодията на синтаксиса го беше отвел в друга посока. Бе станал палеограф в „Библиотека Медичи Лауренциана“ във Флоренция, посвещавайки се на магията на словото. Там живееше във вселена от думи, древни книги, ръкописи, писма, кодекси, старопечатни трудове и палеотипи от началото на печатарското изкуство. Думи, написани върху най-обикновения пергамент и най-финия велен, върху хартия, изработена от тъкани и целулоза, и дори папируси. Целият свят на Рицо беше посветен на буквите, знаците, писмените системи и словото.

На Божието слово. На Словото. С главно „с“.

На ярката светлина на лампите в лабораторията Рицо се мъчеше да завинти болтовете на статива за фотоапарати, за да закрепи апарата марка „Хаселблад“ на него. Трябваше да внимава. Писмото, което щеше да снима, беше крехко. Старо. Носеха се слухове за него още откакто Алекзандър Дъръм Лойд и Бьорн Белтьо го бяха намерили. Колегите му го бяха предупреждавали. Всички в бранша говореха за писмото. Антиквари, библиофили и колекционери. Историци и теолози. Търговци на черния пазар и бандити. Историческа сензация.

Писмо от времето на Исус1.

Палеограф? Какво означаваше това? Тони нямаше представа. Не беше важно. Той просто трябваше да вземе някакво писмо. Лесна задача. Досега не бе обирал библиотека. И палеограф.

Беше седем и половина. Главният вход представляваше врата вляво от каменната фасада на църквата. Тони започна да ръчка ключалката с шперц точно пред очите на туристите. Никой не му обръщаше внимание. Служител, който се мъчеше да отключи. Шапка с козирка. Слънчеви очила. Суичър с качулка.

Ключалката изщрака. Той се шмугна вътре и безшумно се затича през колонадата2. Вляво имаше градина с нисък жив плет и портокалови дръвчета. В края на колонадата се изкачи по големи стълби. Мина покрай бели банери, рекламиращи изложба на гадателя Нострадамус. Щом стигна до края на стълбите, спря. Пред него се намираше читалнята с книгите. На табела със стрелка, която сочеше надясно, беше написано: „Лаборатория за изследване на ръкописи“. Там трябваше да отиде.

Вратата се отвори. Влезе непознат мъж. Сравнително възрастен. Силен. Със синьо-черна набола брада.

— Si3? — изненадано и неспокойно възкликна Самуел Рицо. Сякаш интуитивно се досети, че мъжът не е италианец, и се поправи: — Yes?

— Buonasera4 — поздрави го непознатият на развален италиански. Гласът му беше стържещ. — Разбирате ли защо съм тук?

— Не — отговори Рицо, въпреки че много добре се досещаше.

Непознатият направи още една крачка напред.

— Пергаментите! Grazie.5

Рицо се изправи.

— In principio erat Verbum — властно и заплашително издекламира той на латински. Като магическо заклинание. „В началото бе Словото“. По някаква причина усети, че трябва да изрече тези свещени думи. Нямаше представа защо. Молитва към Бога?

— What the fuck?6

Непознатият беше американец. Нямаше съмнение в това.

— From the first he was the Word, and the Word was in relation with God and was God7 — каза със заекване Рицо.

След това отстъпи крачка назад към лъскавия работен плот и сложи ръка върху хартиена подвързия.

Непознатият задържа погледа си върху жълто-кафявата подвързия. Изведнъж лицето му грейна.

— Per favore8 — каза след това и протегна ръка.

Рицо беше поел отговорност да опази писмото. Ако не към Бог, то към историята. В случай че написаното в него беше вярно, то щеше да промени всичко.

Всичко.

Непознатият направи още една крачка напред с лукава усмивка на лице. Рицо трябваше да задържи вниманието му. Той не биваше да се обръща. Рицо хвана подвързията с преувеличени движения. Затвори очи за момент.

„Сега, всемогъщи Боже, сега имам нужда от помощта ти.“

След това бавно тръгна заднешком към тайната врата в шкафа в дъното на помещението.

— In principio erat Verbum — повтори драматично той.

Непознатият впи очи в него. Протегна подканващо ръка.

— Per favore!

Рицо се обърна и побягна. Щом стигна до шкафа, отвори вратата. Задъхано се втурна надолу по тясното виещо се стълбище, което водеше към подземията. Хукна по вековния каменен коридор с варосан сводест таван. Трябваше да мине през тайната стая на Микеланджело, където художникът се криел в продължение на три месеца и чиито стени изрисувал. Тръгна по един страничен коридор, който водеше към Капела Медичи, вечното жилище на херцозите.

Преследвачът му не беше далеч. Чуваше глухите му стъпки.

От подземията Рицо се промъкна нагоре по тесни стълби и мина през вратата, сложена в една колона. След това се озова в една от най-известните туристически атракции във Флоренция: капелата на херцозите.

Върху едната стена беше опряно високо скеле. Реставрацията на осмоъгълната капела бе приключила и постепенно го разглобяваха. Рицо се втурна към алуминиевата стълба. В мига, в който започна да се катери по нея, преследвачът му се промъкна навън през вратата в колоната.

Рицо вече не беше издръжлив като едно време. След десет-петнайсет метра усети как преследвачът му го хвана за глезена. Опита се да го изрита. Беше изтощен. Нямаше сили да се бори повече. С мъка се изкачи на следващата площадка на скелето. Преследвачът му се изтегли до него. И двамата бяха на ръба на площадката. Дишаха тежко.

— Дай ми писмото! — нареди американецът.

Рицо притисна подвързията към гърдите си с дясната си ръка и отстъпи крачка назад.

Дъсченият под не беше закрепен достатъчно добре. Твърде късно го разбра. Дъските, върху които беше стъпил, се наклониха надолу. Замахна с ръце, опитвайки се да хване тръбата на скелето.

Тони протегна ръка. Срещна погледа на палеографа. Погледа на човек, който знаеше, че ще умре. Беше виждал такива погледи много пъти. Изпълнени със страх и отчаяние. В последната секунда успя да грабне подвързията.

Падането трая само няколко секунди.

Тони премести поглед от умрелия долу на подвързията. Вълнуваше се. Знаеше какво се очаква да намери. Писмо. Древно писмо. Написано на жълто-кафяв пергамент. На латински.

Отвори подвързията.

В нея беше вчерашният брой на вестник „Ла Национе“.