Сребърниците

Факти, художествена измислица и въображение (и един куп определения)

Онези от вас, които са прочели „Сребърниците“ само защото е трилър, вече можете спокойно да го оставите.

На останалите обаче, които с любопитство и интерес са следили пътешествието на Бьорн Белтьо сред историята на религията, бих искал да им разкрия работата и мислите, скрити зад художествените измислици.

Кое е истина? Кое е фикция?

„Сребърниците“ е изцяло измислен роман. Вероятността Юда да се е оставил да го разпнат вместо Исус е само част от мисловна игра. И то немного оригинална. Още през XIV век мюсюлманският шейх Шамс ал-Дин ал-Ансари ал-Димашки (1256-1327), който също така е бил географ и космограф, допуснал, че Исус и Юда са си приличали и че Юда е заел мястото му на кръста.

Но въпреки че романът е измислен, част от действието се основава на действителни теологични хипотези и теории. В гностичното Евангелие на Юда, датиращо от III-IV век, Юда е представен като близък съюзник на Исус и човека, който най-добре разбирал учението му. Според този апокриф Христос ценял него най-много от всичките апостоли и го подтикнал да го предаде на властите.

Както пише и в „Сребърниците“, знаем изненадващо малко за Юда и Пилат. Образите и на двамата се възприемат по различни начини, които от своя страна се основават на разнообразни тълкувания на Библията и легенди, написани по-късно. За някои Пилат бил злодеят в историята за Исус Христос, също като Юда. Други обаче го смятат за каещ се грешник, който също станал християнин.

В следващите няколко страници ще се опитам да разясня кое е „истина“ в тази книга (една част) и кое съм си измислил (повечето неща). Въпреки че доста от нещата са истина, заключението винаги е едно и също: романът представлява художествена измислица.

За да може „Сребърниците“ да е интересен, археологическата и научната работа протича изключително бързо. Предполагам, че би било скучно да четеш за процеси, които в реалния свят не биха отнели само седмици, ами месеци и години.

Следва списък с енциклопедична информация за най-важните хора, случки, книги и теологични разсъждения, засегнати в романа, както и няколко определения (които със сигурност ще са ви необходими).

Аван е дъщеря на Адам и Ева и сестра и съпруга на Каин.

Август (Гай Юлий Цезар Август) (63 г. пр.Хр. — 14 г.) е първият римски император.

Августин от Ипон (354-430) е епископ, един от най-великите теолози на Раннохристиянската църква и един от западните доктори на Църквата.

Авел е един от синовете на Адам и Ева според Библията. Бил пастир. Бил първият човек, който умрял (когато брат му Каин го убил). Бил женен за сестра си Лулува, която била близначка на Каин.

Авраам е основната патриархална фигура и пророк в юдаизма, християнството и исляма. Смята се за родоначалник на евреите и човека, сключил завет с Бог. Предполага се, че е живял около две хиляди години преди Христос и че е бил роден в Ур в някогашна Месопотамия (в областта Ди Кар в днешен Ирак). Според юдейските, християнските и ислямските вярвания той бил първият, който почитал един-единствен бог. Затова трите религии се наричат „аврамически религии“.

„Агрикола“ (De vita et moribus lulii Agricolae — „3a живота и характера на Гней Юлий Агрикола“) е книга, написана около 98 година от римския историк Тацит, в която се разказва за тъста му, генерал Гней Юлий Агрикола, и римска Британия.

Агрипина Старша (14 г. пр.Хр. — 33 г.) е изтъкната жена в Римската империя през I век. Била дъщеря на Марк Випсаний Агрипа, внучка на Август и майка на няколко деца, сред които император Калигула, Агрипина Младша (съпруга на Клавдий и майка на Нерон), Друзила и Юлия Дивила.

Адам е първият човек, който Бог създал, според Библията.

Азов е град и район, разположен край мястото, където река Дон се влива в Азовско море. Тур Хейердал искал да проучи твърдението на Снори, че Один всъщност бил мъж, преселил се от Кавказ. Започнал работа в началото на XXI век, но тя била прекъсната от смъртта му през 2002 година. Изследователите отхвърлят тази хипотеза.

Азура е дъщеря на Адам и Ева и сестра и съпруга на Сит.

Алебардата е оръжие с дълга дръжка, завършващо с копие и острие на брадва под формата на полумесец, чиито краища са извити назад.

АЛС е съкращение на амиотрофична латерална склероза, нелечимо нервно заболяване.

Амитерно се намира в провинцията Акуила в региона Абруцо в Италия.

Амитернум е латинското наименование на Амитерно, използвано по времето на Римската империя.

Амонците са семитско племе, живяло в Близкия изток. Според Стария завет произлезли от сина на Лот, когото му родила по-малката му дъщеря след разрушението на Содом и Гомор.

Анаграма означава една (или повече) дума, съставена от същите букви като в друга дума.

„Анали“ (Annales) е книга, написана от римския сенатор и историк Тацит (56-120).

„Аненербе“ е немска националсоциалистическа изследователска организация, сред чиито основатели е Хайнрих Химлер. Била създадена през 1935 година. Станала част от СС през 1939 година и Химлер поел ръководството ѝ. Известна е и като Forschungsgemeinschaft Deutsches Ahnenerbe e. V, Ahnenerbe Forschung und Lehrgemeinschaft и Das Deutsche Ahnenerbe. Официалната ѝ цел била антропологичното и културно-историческото проучване на произхода на германската раса. Освен това обаче разпространявала лъжи в подкрепа на расистките теории на нацизма. През 1939 година за нея работили 137 немски изследователи и учени.

Анна е провъзгласен за върховен еврейски жрец от Квириний, управител на римска провинция, през 6 година. Бил важна обществена фигура с голямо влияние. Върховният жрец Каяфа бил съпруг на дъщеря му и глава на Синедриона. Според Новия завет той организирал заговора за екзекуцията на Исус. Там двамата с Анна са посочени за основни фигури в делото срещу Исус.

Анселм Кентърбърийски (около 1033 г. — 1109 г.) е италиански философ, теолог, архиепископ и светец. Най-известен е с онтологическото доказателство за съществуването на Бог и обективното разбиране за изкуплението. Негово е кредото: Credo ut intelligam (от латински: „Вярвам, за да мога да разбера“).

Антихристът (противник на Христос) е зла личност, която се противопоставя на Исус Христос. Най-често бива свързвана с есхатологията — вярването в завръщането на Спасителя, Деня на страшния съд и др. Ириней твърдял, че Антихристът щял да заема трона в Йерусалимския храм три години и половина. Царуването му щяло да приключи при завръщането на Исус. Праведните щели да възкръснат, а грешните — да отидат в ада. Освен това щяло да се появи хилядолетното царство, при което Сатаната щял да бъде вързан, а Исус — да властва сред настъпилите мир и спокойствие.

Античността е период от гръцко-римската история, най-често определян от 800 г. пр.Хр. до VI век.

Апокалипсис е библейско откровение, в което се разказва за Деня на Страшния съд.

Апокрифът представлява библейски текст, който се смята за фалшив, но напомня на официално приетите текстове по форма и съдържание.

Апологет означава човек, който защитава християнството.

Апофенията е склонността да откриваш смислени, но все пак погрешни модели сред случаен набор от данни. В най-лошия случай до такава степен може да завладее сетивните възприятия на някой човек, че да го доведе до психоза.

Арамейски е майчиният език на Исус. Това е семитски език, близък до иврит и арабски.

„Библиотека Медичи Лауренциана“ (Лауренцианската библиотека, „Библиотека Медичи“) във Флоренция е построена през XVI век в манастира до базиликата „Сан Лоренцо“ по поръчение на папа Климент VII, който е от фамилия Медичи. Великолепната библиотека, която притежава уникална колекция от стари книги, писма и ръкописи, целяла да покаже, че Медичите не били само банкери и финансисти, а и интелектуалци. Сред архитектите ѝ бил Микеланджело. (Позволил съм си големи волности при описанието на тайните подземни коридори и стълбища в библиотеката, Капела Медичи и базиликата „Сан Леонардо“. Възможно е наистина да съществуват — стаята на Микеланджело например е истинска, но начинът, по който съм ги представил в книгата, е плод на въображението ми.)

Битката в Тевтобургската гора се разразила през 9 година. Германски племена нападнали XVII, XVIII и XIX римски легион в гръб. Избили между 15000 и 20000 войници.

Болестта на Лу Гериг е приетото наименование на АЛС в САЩ.

Болонският университет е основан през 1888 година и е най-старият университет в Европа.

Була означава папски указ (заповед).

Ватиканската банка (Istituto per le Opere di Religione, или Институт за религиозни дейности) е националната банка на Ватикана и Римокатолическата църква и е част от Римската курия. Сделката между нея и Луиджи Парчели, разбира се, е измислена, но през годините е била замесена в съмнителни дейности, свързани например с мафията и непочтени италиански банки и финансови институции.

Везувий е вулкан край Неапол. Най-известното му изригване било през 79 година, когато последвалите пепел и пирокластичен поток отнели живота на няколко хиляди души. Въпреки че преди това имало земетресения, хората в региона не били подготвени за случилото се. Околните градове били покрити с няколко метра пепел.

Веленът представлява фин пергамент, изработен от телешка кожа (също и агнешка и ярешка).

Вергилий (70 г. пр.Хр. — 21 г. пр.Хр.) е римски поет, който написал три от най-известните поеми в латинската литература.

Веспасиан (Тит Флавий Веспасиан) (9-79) е римски император, управлявал от 69 до 79 година.

Визиготите и остготите оформяли едно племе, което непрекъснато било във война с римляните.

„Владетелят“ (Il Principe) е поучителен труд относно политическите тактики и стратегии, написан от Николо Макиавели през 1532 година.

Гавафата (теселираната настилка) се намирала пред крепостта Антония в Йерусалим. На това място Пилат Понтийски произнесъл присъдата на Исус.

Галба (3 г. пр.Хр. — 69 г.) е римски император, управлявал от юни 68 година до януари 69 година.

Планината Гаризим е свещена за самаряните.

Гедеон (Гидеон) е един от съдиите на Израил, споменати в Книга на съдиите в Стария завет. Изображението е взето от Promptuarii Iconum Insigniorum, книга с икони, написана през 1553 година.

Гематрията разглежда връзката между думи, букви, имена или понятия и числовите им стойности. Най-известният пример за приложена гематрия е числото 666, което е наречено „числото на Звяра“ в Библията и е тълкувано по различни начини (например като препратка към император Нерон).

Германик (15 г. пр.Хр. — 19) е популярен и изтъкнат римски генерал. Децата му се казвали Калигула и Агрипина Младша.

Гетсиманската градина е градината (в Йерусалим), в която са били Исус и апостолите при залавянето му.

Гилеад е планински регион в Йордания, споменат няколко пъти в Библията. Така се казва и бъдещата версия на САЩ в телевизионния сериал The Handmaid’s Tale („Разказът на прислужницата“), базиран на едноименния роман на Маргарет Атууд.

Глосолалията (говорене на езици) представлява несъзнателното изговаряне на неразбираеми думи. В някои религиозни общности като петдесятничеството това се смята за милостив дар от Бог. Лингвистът Уилям Самарин анализирал разделянето на речта при това явление на отделни единици чрез гласни, съгласни, ударения, акценти, тоналности, сила на произношението, ритъм, езикова мелодия, бързина и интензивност. Така стигнал до заключението, че онзи, който говори на езици, копира лингвистичните структури на език, който вече е овладял. Примерът с Максимо Парчели в тази книга е измислен, но думите му са повърхностно транскрибирани въз основа на видеа в YouTube.

Гней Юлий Агрикола (40-93) е римски държавник и генерал. Бил изпратен в Британия през 77 година при управлението на император Веспасиан и голяма част от заслугата за завладяването на тази земя се приписва на него. (Уилям Макнамара сигурно е щял да се досети, че измисленият от Бьорн надпис в погребалната камера на Пилат е грешен: прокураторът починал преди завладяването.)

Гностицизмът обозначава религиозни и философски течения от Античността. Основава се върху сливането на елементи, целящи да обединят нехристиянска философия с християнски идеи. В много гностични текстове се усеща връзката с християнството, докато други напълно противоречат на основни християнски вярвания. За Раннохристиянската църква гностицизмът е бил проблем, защото се е радвал на влияние в християнските среди. Водещи църковни отци като Ириней са го смятали за ерес.

Говорене на езици — вж. глосолалия.

Голгота (на иврит gulgōleṯ — „Черепа“) е мястото отвъд стените на Йерусалим, където е бил разпнат Исус. Според християнските вярвания то се е намирало там, където днес се издига църквата „Възкресение Христово“.

Давид (около 1011 г. пр.Хр. — 971 г. пр.Хр.) е цар на Израил. От него произлязъл царският род, управлявал Израилското царство около 400 години.

Девата-воин е жена, която носела оръжие и участвала в битки, според староскандинавските представи.

„Девите-воини на Мьолнир“ е измислена организация.

Делата на апостолите (вж. Евангелие на Лука).

Делата на Петър и Павел е псевдограф от IV век. В него се споменава писмо, написано от Пилат до император Клавдий. В Евангелие на Никодим също се разказва за него.

Демиургът според гностиците представлява божество, произлязло от по-висша сила, която властва над по-низшите земни сили.

Денят на Страшния съд според християнството е денят, в който светът щял да свърши и всички хора — и живи, и мъртви — щели да бъдат съдени. Християнски проповедници и организации са предсказвали кога щял да дойде този ден, като така често заставали срещу папата. Сред предсказаните години били 172 година (Монтанус), 1000 и 1033 година (Раул Глабер), 1284 година (антипапа Инокентий 111), 1306 и 1420 година (таборитите) и 1666 и 1844 година (милеристите, впоследствие преименували се на Църква на адвентистите от седмия ден). Най-активни в това отношение били Свидетелите на Йехова. Предсказвали са, че Денят на Страшния съд щял да дойде през 1874, 1878, 1881, 1910, 1925, 1954 и 1975 година. Когато и предсказанието им за 2000 година не се сбъднало, се отказали да правят повече предположения, но все още го чакат. По последни данни на църквата „Маринърс чърч“ отброяването до Деня на страшния съд щяло да започна през 2021 година и да приключи през 2028 година.

„Дидахе“ (Didakhe ton dodeka apostolon, известен също като „Учението на дванайсетте апостоли“ и „Учението на Господ чрез дванайсетте апостоли за неверниците“) е раннохристиянски текст, написан през I век. Твърдението, че е бил откраднат през 90-те години, е измислено.

Дис Патер е римски бог на подземния свят, митологично свързан с богове като Плутон, Хадес и Оркус.

Домициан (51-96) е римски император, управлявал от 81 до 96 година.

„Държавният закон на Магнюс Лагабьоте“ е въведен от норвежкия крал Магнюс Лагабьоте през 1274 година и допълнен през 1276 година и е първият закон, обхващащ цяла Норвегия. Прозвището Лагабьоте означава „онзи, който подобрява закона“. Препратката към четирите Божии дъщери — милост, истина, правда и мир — се свързва с това, че те били примери за идеала за равенство пред закона.

Ева е вторият човек, който Бог създал, според Библията.

Евангелие на Йоан вероятно е последното написано евангелие. Датирано е от периода между 90 и 110 година, но може да е било започнато още през 70 година. Църквата приема, че е било написано от апостол Йоан, но този въпрос е предмет на теологични спорове. Въпреки това теолозите са единодушни, че вероятно един и същ автор е написал и евангелието, и Писмата на Йоан и Откровение на Йоан. По форма и съдържание това евангелие се различава от трите синоптични евангелия (т.е. описващи едни и същи събития по подобен начин. Б.пр.)

Евангелие на Лука вероятно е било написано някъде между 75 и 110 година, но това датиране е оспорвано. Авторът сигурно е приятелят на Павел, лекарят Лука. Това евангелие е едно от трите синоптични евангелия. Основава се на Евангелие на Марко и източника Q, но има и оригинални текстове (като разказа за Рождество Христово). Смята се, че Лука е написал Делата на апостолите като продължение на евангелието си.

Евангелие на Мария Магдалена представлява частично запазен апокриф от гностичен произход. Датиран е от V век и се основава на превода на един гръцки ръкопис от II век. Непълен е и в него се разказва за среща на Исус, апостолите и Мария Магдалена. Бил е намерен благодарение на няколко отделни открития. Първото — „Берлинският кодекс“ („Кодекс на Ахмим“) — било направено в Египет през 1896 година. Освен фрагменти от Евангелие на Мария Магдалена този кодекс съдържал и „Тайната книга на Йоан“ и още два текста. Други фрагменти били намерени в кодексите Papyrus Oxyrhynchus L 3525, Papyrus Rylands 463 и P.Oxy. L 3525, написани на гръцки, съответно през 1896, 1906 и 1938 година, но били публикувани чак през 1955 и 1983 година. Въпреки че в заглавието на апокрифа се споменава Мария Магдалена, някои смятат, че става въпрос за Дева Мария или съвсем друга Мария. Фрагментът, за който се говори в тази книга, е измислен.

Евангелие на Марко вероятно е било написано съвсем в края на 69 година или около 70 година. Изследователите смятат, че се основава на думите на апостолите, които са били предавани от уста на уста. Въпреки че е второто евангелие от Новия завет, е било написано първо. То е едно от трите синоптични евангелия. Последните няколко стиха (от девети до двайсети) от глава шестнайсета вероятно са били добавени впоследствие (въз основа на другите две евангелия).

Евангелие на Матей е първото евангелие от Новия завет, но Евангелие на Марко е било написано преди него. Това на Матей е датирано между 80 и 90 година. Църквата приема, че е било написано от апостол Матей, но много изследователи отхвърлят това твърдение. Основава се на Евангелие на Марко и предполагаемия ръкопис Q. То е едно от трите синоптични евангелия.

Евангелие на Никодим (известно също и като Деянията на Пилат или Делата на Пилат) представлява апокриф, написан не по-рано от IV-V век.

Евангелие на Юда не представлява евангелие, написано от Юда, а гностичен текст, дълъг 66 страници и написан някъде между 220 и 340 година. В него се предава гностичната представа за връзката между Исус и Юда. Според текста Христос помолил Юда да го предаде, за да може да се изпълни Божият план. Така че той е направил точно това, за което са го помолили.

„Еврейският параграф“ ((2) от Норвежката конституция) дълго забранявал на евреи и йезуити да влизат в Норвегия. Гласял следното: „Евангелизмът остава официалната държавна религия. Гражданите, които я изповядват, са длъжни да отгледат и децата си като евангелисти. Йезуити и монашески ордени не се допускат. Все още е забранено влизането на евреите в Кралството“. Забраната, засягаща евреите, била вдигната през 1851 година, а тази, отнасяща се за монашеските ордени — през 1897 година. Йезуитите обаче били допуснати в Норвегия едва през 1956 година.

Екзопланетата (извънслънчева планета) представлява планета, подобна на Земята, която се намира извън Слънчевата система и обикаля около друга звезда. Вероятността да открием извънземен живот е най-голяма на такава планета.

Да екскомуникираш някого означава да го отлъчиш от Църквата.

Елизабет I (1533-1603), известна също като „Кралицата дева“, била кралица на Англия от 1558 до 1603 година. Като дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн тя била последният английски владетел от династията на Тюдорите.

Ефтай бил съдия (военачалник), който принесъл дъщеря си в жертва на Бог според Книга на съдиите в Стария завет.

Жезълът на Асклепий представлява жезъл, около който се е увила змия (вдясно). Това е символът на лекарите и аптеките. Асклепий е гръцкият бог на медицината и оздравяването.

„Законникът на Ур-Наму“ представлява глинена плоча с колекция от закони, написани на шумерски около 2100 г. пр.Хр. Това е най-старата известна колекция от закони.

Зевс е върховният гръцки бог.

Игнатий Богоносец (около 37 г. — 107 г.) е епископ, умрял като мъченик. Смята се за един от Апостолските мъже (църковни дейци и писатели от втората половина на I и началото на II век, които са непосредствени ученици на светите апостоли) благодарение на посланията, които е написал до християнски паства.

Избиването на самаряните се случило през 36 година, три години след разпъването на Исус. Подробностите не са известни, но казват, че група (въоръжени) самаряни се събрали край свещената планина Гаризим (на Западния бряг) с надеждата да открият съкровище, което Мойсей бил заровил. Войниците на Пилат се намесили и ги избили. Самаряните се оплакали на сирийския управител Луций Вителий, който наредил на прокуратора да отиде в Рим, за да отговаря пред императора. Тиберий обаче починал, преди той да пристигне, след което не се знае какво е станало с Пилат.

„Изложение на апостолската проповед“ (на гръцки Εἰς ἐπίδειξιν τοῦ ἀποστολικοῦ κηρύγματος) представлява трудът, написан от църковния отец Ириней (130-202). Чрез него той искал да обобщи основните моменти от апостолическите вярвания от теологична и историческа гледна точка и да отхвърли езичеството. Трудът изчезнал безследно чак до 1904 година, когато бил открит негов арменски превод. През 1920 година бил издаден в английски превод (въз основа на арменския).

Илюминатите са тайно общество, основано през 1776 година, с цел да просвещава хората.

Инкунабулата е книга или печатно издание, датиращо от най-ранния период на печатарското изкуство (отпреди 1500 година).

Инципитът в художествените текстове често бива акцентиран по някакъв начин. Понякога даден текст се споменава, цитирайки тези думи.

Ириней Лионски (около 130 година — около 202 година) е епископ на Лион и водещ теолог на Раннохристиянската църква. Написал множество теологични трудове, но повечето са изгубени. Основното му произведение е Adversus haereses („Трактат срещу ересите“). Според легендата умрял като мъченик и днес е светец. Бил погребан под Лионската катедрала, но хугенотите разрушили гроба му през 1562 година. Твърдението в тази книга, че гробът е бил намерен, е измислено.

Ирод Антипа (около 20 г. пр.Хр. — 39 г.) е управител (васал) на Галилея и Перея. Най-известен е с това, че отсякъл главата на Йоан Кръстител по молба на доведената си дъщеря Саломе. Опитал се да разпита Исус, но той не му отговарял, така че го върнал обратно на Пилат. Двете монети (вдясно) са били изсечени по онова време.

Исав и Яков са близнаци, синове на Исаак и Ребека и внуци на Авраам и Сара в Стария завет. Исав бил по-големият, така че първородството, включващо властта над семейството, се падало на него. Според Битие Яков получил благословията на баща си, представяйки се за него, и така му откраднал това право.

Исаия е пророк, който според Стария завет живял в Израел около 750 г. пр.Хр. Предполага се, че написал Книга на пророк Исаия, за която християните смятат, че съдържала множество пророчества, свързани с Исус.

Искариот не е фамилията на Юда, а прозвище, т.нар. определение, поставено след името (например Александър Велики). Вероятно препраща към родния му град Кариот в Южна Юдея.

Исопът е храст.

„Истинските дела на Пилат“ е измислена творба, пълна с лъжи за Исус. Император Максимин II я издал в началото на IV век, за да представи християните в лоша светлина. Числи се към няколко текста, които се различават по съдържание и цел, но носят общото име Acta Pilati („Делата на Пилат“).

Историята на Атик Сенецион, която е разказана в романа, е измислена. Реших, че той е живял в Херкулан, като имението му или се е намирало в подножието на вулкана Везувий, или на някой хълм с изглед към него. Изпратил е последното писмо до сина си преди изригването му, така че е описал само явленията, които го предвещават — например земетресенията и мириса на сяра. Но и той като останалите жители на региона не е очаквал силното изригване (което сигурно го е убило). Описанието на годините, които е прекарал в Юдея, отчасти се основава на евангелията, обаче малко съм удължил хронологията. Например малко вероятно е делото срещу Исус да е започнало още в нощта на залавянето му, точно след края на честванията, свързани с Пасха. Обвинителите му били яли и пили цял ден, така че едва ли изгаряли от желание да водят среднощно дело, както твърди и Рони Юхансон в книгата си „ИСУС. Анализите казват едно, а църквата — нищо“. Отложих го за следващата сутрин. Докато писах историята на Атик Сенецион, използвах следната методика: първо копирах евангелските описания на залавянето, делото, разпъването и погребението. На местата, където твърденията се различаваха, избрах една от версиите. После махнах всичко, свързано с религията, и ми остана хронологичната последователност на събитията. Накрая се опитах да се вживея в ролята на римски войник, който е страничен наблюдател на случващото се. Историята е разказана по спомените на Атик Сенецион за нещо, станало преди петдесет години, като той, разбира се, се е объркал на места.

Йезуити — вж. Societas Iesu.

Йоав е израилтянски военачалник. Според Стария завет убил братовчед си Амаса, след като го целунал по брадата. Това предателство е сравнявано с целувката на Юда.

Йоан от Патмос може да е авторът на новозаветните текстове, които се приписват на апостол Йоан. Предполага се, че е бил заточен на остров Патмос по времето на гоненията на християните при управлението на император Домициан. В глава първа на Откровение на Йоан пише: „Аз, Йоан (…) бях на острова, наречен Патмос“. Днес Пещерата на Апокалипсиса на Патмос е популярна туристическа дестинация.

Йов е библейска (вероятно митологична) фигура, спомената в Книга на Йов в Стария завет. Картината на Леон Бона е от 1880 година.

Йосиф е съпругът на Мария и пастрокът на Исус.

Йосиф Ариматейски е член на върховния съвет на евреите, Синедриона, но вярвал на Христос. След разпъването получил позволение от Пилат да го погребе в собствената си гробница. Обвил тялото му във фино ленено платно. Католическата църква го смята за светец.

Йосиф Флавий (37-100) е еврейски военен комендант и политик, но главно историк. Най-известният му труд е „Юдейската война“ (Bellum Judaicum), издаден между 75 и 79 година. Друго негово известно произведение е „Юдейски древности“ (Antiquitates Iudaicae), публикуван между 93 и 94 година. В него се разказва еврейската история от появата на еврейския народ до избухването на Първата юдейскоримска война през 66 година. Йосиф е първият нехристиянски автор, който споменава Исус. В „Юдейски древности“ се предполага, че той е Месия, но историците се чудят дали християните, които са преписвали този труд впоследствие, не са добавили това.

Кадуцеят представлява Меркуриев жезъл, за разлика от жезъла на Асклепий. Символизира търговията и търговския бизнес.

Каин е един от синовете на Адам и Ева и близнак на Лулува според Библията. Занимавал се със земеделие. Бил първият човек, който се родил. Убил брат си Авел.

Калвинизмът е протестантско течение, основано от Жан Калвин през XVI век. Калвинистите се отличават например с вярванията си относно спасението на душата. Вж. също и хугеноти.

Калигула (Гай Юлий Цезар Август Германик) (12-41) е римски император от 37 до 41 година. (Документът, който Козимо Д’Анджело споменава и в който се разказва как Калигула похвалил Пилат за избиването на самаряните, е измислен.)

„Камъкът на Пилат“ е варовиков камък с надписи, споменаващи Пилат, който се смята за автентичен. Вероятно е бил част от храма, издигнат в чест на император Тиберий някъде между 26 и 36 година. Няколко века по-късно бил преместен и използван при построяването на Театъра на Ирод, сред чиито руини бил намерен от археолози. Бил преоткрит през 1961 година.

Капела Медичи (Cappelle medicee) се намира в един комплекс, свързан с базиликата „Сан Лоренцо“ и „Библиотека Медичи Лауренциана“, във Флоренция. В нея са погребани (последните херцози) от фамилия Медичи. Новата сакристия е проектирана от Микеланджело през XVI век. Петдесет и девет метровата Capella dei Principi е построена през XVII век.

Каролингският минускул (Carolus Magnus) е вид ръкописно писмо, възникнало в края на VIII век. Впоследствие се превърнало в готически шрифт. Благодарение на каролингския минускул четенето на текстове станало по-лесно. Освен различното оформление на буквите, той правел разлика между унциали (главни букви) и минускули (малки букви), а и при него се оставяло разстояние между отделните думи. Старите римски ръкописи били написани без това разстояние и само с главни букви. (Вж. също и маюскул, минускул и Scriptio continua).

Каяфа (Йосиф бен Каяфа) е върховен еврейски жрец в Йерусалимския храм и глава на върховния съвет на евреите, Синедриона. Според Стария завет той организирал заговора за убийството на Исус и ръководил делото срещу него.

Келтският възел е част от островното келтско изкуство, възникнало на Британските острови — и най-вече в ирландските манастири — през IV-V век (след римската окупация). Той е само един от многото видове „безкрайни“ възли и стилизирани украси. За викингите всичките му варианти са символизирали връзката между баща и дъщеря.

Келтският кръст е латински кръст с кръг, пресичащ стъблото и раменете му.

Кодексът (codex) представлява колекция от текстове (и закони). Името му произлиза от латинската дума caudex, която означава стъбло, дървено трупче, дървена плоча за писане. От Късната античност нататък под кодекс се разбирало книга с отделни страници, а не под формата на свитъци. Тази дума означава и ръкопис, написан като книга с помощта на средновековно ръкописно писмо.

Кодексът на Чакос е колекция от коптски ръкописи, известна например с гностични текстове от III-IV век. Един от тези текстове е Евангелие на Юда. Кодексът бил преоткрит в Египет през 70-те години.

Кодикологията е наука за кодексите — антични или средновековни ръкописи — с акцент върху използваните материали, съшиването и оформлението им.

Койне, известен също като църковен гръцки език, е възникнал през вековете преди Христа. Новият завет е написан на него.

Колекцията „Шойен“ е най-голямата частна колекция на ръкописи в света. Обхваща пет хиляди години от писмената световна история и съдържа текстове, написани върху хартия, папируси, пергаменти, глина, камъни и т.н. Състои се от Codex Sinaiticus Zosimi Rescriptus, палимпсест от Синайската планина, написан на велен, библейски ръкописи на коптски от III век, шумерския текст „Законникът на Ур-Наму“, който е на четири хиляди години, и също толкова стар вавилонски календар. Колекцията разполага с най-старата версия на Евангелие на Матей на коптски и гръцка ксилография от VI век пр.Хр. Състои се и от фрагментите на кодекс с френски проповеди, подвързан от Мануале дел Наваро и издаден във Ферара през 1592 година. Да не говорим за древни будистки ръкописи и шейсет фрагмента от „Ръкописите от Мъртво море“. Колекцията е собственост на норвежкия бизнесмен Мартин Шойен. Градската къща, в която се помещава, и част от историята в книгата, свързана с нея, са измислени, но информацията за самата колекция е взета от уебсайтовете ѝ.

Колумбарият представлява ниша (или отделно помещение) в римска погребална камера, в която са сложени урни с прах.

Коптите са християнски египтяни.

„Кралицата дева“ е прозвището на английската кралица Елизабет I (1533-1603). Тя никога не се омъжила и вдъхновила култ към девствеността.

Краят на света — вж. Денят на Страшния съд.

Криптата представлява подземна пещера или погребална камера.

Кръстът на Один — вж. келтски кръст.

Кървавата нива (на арамейски Хакелдама, или Акелдама) е мястото в Йерусалим, където според Делата на апостолите (1:18,19) е умрял Юда: „С парите, които получи за своята зла постъпка, Юда си купи нива, където падна на главата си, а тялото му се разпра и всичките му вътрешности се изсипаха. За това научиха всички жители на Ерусалим и нарекоха нивата Акелдама, което на техния език означава «Нива на кръв»“. В Евангелие на Матей пише друго. Според глава двайсет и седма Юда е върнал трийсетте сребърника на върховните жреци: „И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива (…)“.

Ламех е бащата на Наама от Библията.

Легатът (първоначално императорски наместник, изпратен от Рим в друга държава или провинция) е висш военачалник (генерал) в римската войска.

Легионерът е част от легиона.

Легионът представлява римска военна единица, състояща се от хиляди пехотинци.

Ликия е името на региона около днешните провинции Анталия и Мугла в Южна Турция по времето на Римската империя.

Лион е третият по големина град във Франция. Бил е основан от римляните през 43 г. пр.Хр. с мисълта да служи за бежански лагер. Църковният отец Ириней бил свещеник и епископ там до смъртта си през 202 година.

Литрата е мерна единица, спомената в Библията. Йоан пише, че Мария Магдалена „(…) взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му (…)“. Една литра се равнява на 329 грама. По-късно, когато Йосиф и Никодим намазали тялото на Христос със сто литри смирна и алое, става въпрос за почти 33 килограма.

Лоренцо ди Пиеро де Медичи (1492-1519) управлява Флоренция от 1516 до 1519 година. Макиавели посветил „Владетелят“ на него, въпреки че отношенията им със сигурност били обтегнати.

Лулува е първородната дъщеря на Адам и Ева, близначка на Каин и съпруга на Авел.

Луций Вителий Стари (преди 7 г. пр.Хр. — 51 г.) е управител на Сирия по времето на император Тиберий. Освободил Пилат Понтийски от длъжността му през 36 година заради избиването на самаряните край планината Гаризим.

Мавзолеят е голяма гробница.

Магдала е малко рибарско селце, разположено край Галилейското езеро, по времето на Исус. Мария Магдалена е кръстена на него. Било преместено през III век.

Макиавели (1469-1527) е флорентински дипломат, политически философ и писател, най-известен с „Владетелят“, поучителен труд относно политическите тактики и стратегии. Намеците за кръвна връзка между Юда и Медичите в него са измислени.

Максимин II Дая (270-313) е римски император, който бил на власт от 308 до 313 година.

Манастирът „Верне“ е бивше имение и кралски дворец, който се намира в Рюге, Мос. През 1190 година тогавашният норвежки крал го подарил на Ордена на йоанитите, които го превърнали в дом за стари войници от кралската гвардия. Златният век на манастирите продължил до 1532 година.

Мантията представлява дреха с наметало върху раменете и двойни ръкави, носена от католическите свещеници.

Маре Нострум (Нашето море) е едно от многото имена на Средиземно море. Римляните го наричали Маре Магнум (Голямото море), Маре Интернум (Вътрешното море) и Маре Нострум по времето на Римската империя. Маре Медитеранеум започнало да се използва едва през III век.

Марс е римският бог на войната.

В Масфа, Гилеад се намирал домът на старозаветния военачалник Ефтай.

Матусал е библейски патриарх, който според Стария завет доживял до 969-годишна възраст.

Мацата представлява безквасен хляб (без мая). Празникът на безквасните хлябове (Хаг ха-Мацот) е едно от многото имена на еврейския Великден — Пасха, или Песах.

Маюскулът (унциал) означава голяма буква в типографията, за разлика от минускула, който представлява малка буква.

Меркуриев жезъл — вж. кадуцей.

Микеланджело (1475-1564) бил флорентински художник, скулптор и архитект.

Минускул означава малка буква в типографията (вж. също и маюскул и каролингски минускул).

МНД (Международно научно дружество) е измислено.

Морта е римската богиня на смъртта.

Мухите всъщност възприемат времето различно от нас. Редица изследователи, сред които такива от колеж „Тринити“ в Дъблин, Университета на Сейнт Андрюс и Единбургския университет, са проучили разбирането за време на най-различни организми, като се почне от дребни насекоми и се стигне до големи животни. За мухата всичко се движи в забавен каданс. Когато се опиташ да я удариш, за нея това движение е изключително бавно.

Наама била дъщеря на Села и Ламех в Библията.

Нардовото масло е скъп, благовонен мехлем/олио. Според евангелията на Марко и Йоан, Мария Магдалена помазала краката и главата на Исус с една литра истински мехлем от картъл, предизвиквайки гнева на Юда. В глава дванайсета от Евангелие на Йоан пише: „Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. Но един от учениците Му, Юда Искариот, който щеше да Го предаде, рече: Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея“.

Ндрангета е клон на италианската мафия.

Нерон (37-68) е римски император от 54 до 68 г.

Нисан е първият месец от еврейския календар и обикновено отговаря или на март, или на април от григорианския календар.

Нострадамус (1503-1566) е френски аптекар, който забогатял от писането на книги с предсказания — „Предсказания“ (вдясно) — и предсказването на бъдещето на богати хора и кралски особи. Въпреки че все още се радва на поддръжници, „предсказанията“ му са неясни.

Нумерологията представлява науката за тайнствените свойства на числата.

Овидий (43 г. пр.Хр. — 17 г.) е римски поет.

Один е най-умният и най-могъщият староскандинавски бог.

Октагонът означава осмоъгълник.

Онтологическото доказателство за съществуването на Бог е изведено за първи път от Анселм Кентърбърийски (1033-1109). То гласи, че тъй като Господ (по определение) бил най-съвършеното същество, за което можел да се сети човек, и било възможно да си помислиш за по-съвършено същество от онези, съществуващи в човешкото съзнание, значи това най-съвършено същество го имало и в реалния свят. Тоест Бог съществува. Това доказателство било разкритикувано 700 години по-късно от философа Кант. Той твърдял, че то не отговаряло на истината, защото приемало съществуването за свойство (предикат). По-нататъшните формулировки на доказателството (сред които и една на Анселм,) го свързали със свойството „необходимо съществуване“. В днешни времена разсъжденията му не се приемат от много хора, но фактът, че все още сериозно се обсъждат, говори много за него.

Орденът на Сион (Prieuré de Sion) е (измислен) орден, за който се смята, че пазел тайната за наследниците на Исус и Мария Магдалена.

Ориген Адамант (около 185 г. — 254 г.) е раннохристиянски теолог, роден в Египет.

Остия е пристанището на Рим.

Откровение на Йоан е последният текст от Новия завет и вероятно е бил написан от автора на Евангелие на Йоан и трите писма на Йоан. В него се разказва за предстоящ апокалипсис, Деня на Страшния съд и Божия план за новия свят. Теолози смятат, че е бил написан около 95 година, но според други е по-стар. Мнозина смятат Йоан от гръцкия остров Патмос за негов автор. Той получил виденията си на острова, чиято Пещера на Апокалипсиса все още е популярна туристическа дестинация.

Отон (32-69) е римски император, управлявал в продължение на три месеца през 69 година.

Палацо Векио преди е принадлежал на фамилия Медичи, а сега в него се помещава Флорентинската община (и музеят).

Палеографията е науката за древните текстове, особено ръкописите, и историческото им развитие. Палеографите изследват написаното върху папируси, пергаменти и хартия, но също така и върху парчета от гърнета и стените на къщи.

Палеотипите представляват печатни издания от най-ранния период на печатарското изкуство (отпреди 1500-1550).

Палимпсестът е ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен, за да може да бъде използван наново.

Пантеонът (Храм на всички богове) в Рим вероятно е построен около 115-120 година от император Траян или император Адриан, за да служи за римски храм. Византийският император Фока го подарил на папа Бонифаций IV, който го превърнал в (християнската) базилика „Света Мария и мъчениците“ през 609 година.

Папа Бонифаций VIII (1230-1303) заема тази длъжност от 1294 до 1303 година.

Папа Климент VII (1478-1534), с рождено име Джулио де Медичи (племенник на Лоренцо Великолепни), заема тази длъжност от 1523 до 1534 година.

Папа Климент XIII (1693-1769) е папа от 1758 до 1769 година.

Папа Лъв X (1475-1521), с рождено име Джовани ди Лоренцо де Медичи (син на Лоренцо Великолепни), е начело на Католическата църква от 1513 до 1521 година.

Папа Лъв Велики (около 400-461) е папа от 440 до 461 година.

Папа Пий V (1504-1572) заема тази длъжност от 1566 до 1572 година. Борбата му срещу английската кралица Елизабет I завършила с отлъчването ѝ от Католическата църква заради ерес в булата Regnans in Excelsis, която той издал през 1570 година.

Папа Пий VI (1717-1799) заема тази длъжност от 1775 до 1799 година. Заповедта му, с която отменя освещаването на църквата в Амитерно, е измислена.

Папа Франциск (роден през 1936 година) става двеста шейсет и шестият папа на Католическата църква през 2013 година.

Папирусът представлява материал за писане, подобен на хартията. Бил направен от растението египетски папирус и бил най-често използваният материал за писане през Античността.

Патмос е гръцки остров (близо до Турция), разположен в Егейско море. Предполага се, че Йоан живял там, когато получил виденията си, описани в Новия завет. Теолозите спорят по въпроса.

Пергаментът представлява преработена животинска кожа, на която може да се пише. По времето на Исус занаятчиите в гръцкия град Пергамон вече били изработвали пергаменти от стотици години, но кожата — и най-вече телешката — била скъп материал, запазен за най-богатите. Веленът е най-финият пергамент (бил правен от телешка, агнешка или ярешка кожа).

Песах (или Пасха), еврейският Великден, е важен еврейски празник. Посветен е на освобождаването на евреите от египетско робство и свободния еврейски народ, който бил предвождан от Мойсей. Името му означава „подминавам“ (препратка към Бог, който „подминал“ къщите на израилтяните, когато убил първородните деца в Египет). Норвежката дума påske (Великден) е произлязла от „песах“, но двата празника се различават и по отношение на традиции, и по отношение на предистория, и по отношение на същността си. Други имена на този празник са Хаг ха-Мацот (празникът на безквасните хлябове), Хаг ха-Авив (фестивалът на пролетта) и Земан Херутену (фестивалът на свободата). Специалистите по история на религията смятат, че е възможно три отделни празника да са се слели в един.

Пиктограмата представлява графичен символ.

Пилат Понтийски (умрял около 39 година) е петият прокуратор на Юдея от 26 до 36 година по време на управлението на император Тиберий. Според евангелията именно той (неохотно) произнесъл смъртната присъда на Исус. Историците знаят малко за живота му преди и след годините, прекарани в римската провинция. Фамилията му вероятно го свързва с рода Понтийски. Сигурно е бил заможен и високо образован и е имал добри връзки. Може би е бил офицер, преди да бъде издигнат до длъжността на прокуратор. Службата в Юдея не е била на голяма почит в Римската империя. През годините, прекарани там, Пилат си изградил противоречив образ и си заслужил омразата на народа. Имал много спорове и с евреите, и с лидерите им. Прокураторът в Юдея отговарял пред легата в Сирия, но през първите шест години от управлението на Пилат в Сирия такъв човек нямало. Затова може в онзи период да се е радвал на повече свобода, отколкото през последните няколко години, прекарани в провинцията. Отрядите му служели по-скоро за полиция, отколкото за войска. Едно от задълженията на Пилат било да назначи върховен жрец. През целия му период на управление това бил Каяфа. Според Йосиф Флавий, Пилат бил освободен от длъжността си след избиването на някакви самаряни край планината Гаризим. Легатът на Сирия го пратил в Рим, за да отговаря за това пред императора, но Тиберий умрял преди пристигането му. Не се знае какво е станало с Пилат след това. През следващите няколко века се появили митове и легенди, свързани с него. Много от тях били напълно измислени. Западната християнска църква демонизирала образа на Пилат, представяйки го като страхлив негодник, който убил Исус, за разлика от Източната, която гледала по-благосклонно на него. Някои твърдели, че бил християнски мъченик. Коптската и Етиопската православна църква са го канонизирали за светец. В трудовете Legatio ad Gaium („За посланичеството при Гай“), написан преди 50 година, Bellum Judaicum („Юдейската война“), написан около 75 година, и Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“), написан около 94 година, философът Филон и историкът Йосиф разказват за спорове и насилие между евреите и войниците на Пилат. Игнатий Богоносец също пише за него в посланията си, датирани между 105 и 110 година, а „Анали“, написан от римския историк Тацит между 110 и 120 година, гласи: „(…) Този, от когото иде това име, Христос, бил наказан със смърт, през управлението на Тиберий, чрез прокуратора Понтий Пилат (…)“. По тона, с който го споменава Филон Александрийски в труда си само няколко години след описаните събития, си личи, че при освобождаването му от длъжност прокураторът бил опозорен. По-нататъшната му съдба е продукт на слухове, спекулации и легенди. Някои смятат, че умрял, докато се връщал от Юдея. Други вярват, че бил изпратен в изгнание и после се самоубил. Трети пък твърдят, че си отнел живота в Рим и че хвърлили тялото му в Тибър. Триста години по-късно в труда си „Църковна история“ гръцкият историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат се самоубил през 39 година, защото не могъл да понесе позора от това да бъде извикан обратно в Рим. Въпреки че Евсевий се приема за авторитет, не съществуват писмени източници, които да потвърдят версията му. Нито Йосиф, нито Филон, нито Тацит споменават толкова драматична кончина. По принцип новият император Калигула би поел осъждането на Пилат след смъртта на предшественика си Тиберий. Някои смятат, че наистина го е направил, осъждайки го на смърт. Други твърдят, че изобщо не се е интересувал от простъпките, извършени при управлението на предшественика му. Липсата на писмени източници сочи, че не се е състоял процес срещу Пилат. Толкова сензационно събитие като това един от доверените префекти на Римската империя да бъде изправен пред трибунал, със сигурност би заслужило място в някой труд.

Печатът на Пилат е измислен. Пръстените печати на префектите и висшите държавни чиновници обикновено били изработвани от благородни метали с инкрустиран скъпоценен камък. Използвали ги при направата на малки печати от глина или олово. Монограмът на Пилат е дело на Мариус Ренберг и се основава на няколко неща, сред които идеите на Хокун Ролан от отдела за нумизматична и класическа археология в Културно-историческия музей в Осло.

Подбрадникът представлява ленен плат, покриващ врата, брадичката и бузите на монахините.

Положената хартия е вид ръчно изработена хартия с оребрена структура. Била произвеждана до XIX век, когато, общо взето, била заменена от изтъкана хартия.

Помпей е град, разположен на юг от днешния Неапол. Бил погребан под 4-6 метра пепел при изригването на вулкана Везувий през 79 година. От 12000 жители почти 1200 били намерени сред пепелта. Помпей е популярна туристическа дестинация от 250 години, като руините му и най-вече гипсовите отливки на загиналите хора (показани на снимката) привличат 2-3 милиона туристи на година.

Понтифексът е член на върховната жреческа колегия. В Католическата църква това е епископът (архиепископът).

Портус служел като (изкуствено) пристанище на Рим по времето на Римската империя.

Поската представлява напитка, съдържаща вода, оцет (вкиснало вино), билки и (може би) мед. Пиели я войници, роби и хора от простолюдието по времето на Римската империя. В много писмени източници се споменава колко била популярна. Генерали и понякога дори императори пиели поска с войниците си, за да покажат колко са близки с тях, но благородниците се отвращавали от нея. Указ от 360 година постановил войниците с низши чинове да пият поска и вино през ден. Твърди се, че оцетът, предложен на Исус по време на разпъването, представлявал поска със смирна или шикалки. Тази напитка имала ниско съдържание на алкохол и леко упойващ ефект и римските войници смятали, че им придава енергия. Сравняват я със съвременните спортни напитки.

Празникът на безквасните хлябове е едно от имената на Песах / Пасха (еврейския Великден). Идва от онова място в Изход, където на евреите им е заповядано да ядат безквасен хляб (без мая) — маца — в продължение на седем дни.

Преторият първоначално е генералската палатка в лагера на римската войска, така се нарича и централното място в двора, където Пилат Понтийски осъжда Исус.

Префект означава „стоящ начело“. Тази дума е използвана за официална титла на цивилен или военен властимащ по времето на Римската империя. Пилат Понтийски е петият римски префект (или прокуратор) на провинцията Юдея.

Проксима Кентавър b е екзопланета, т.е. планета, на която на теория може да има живот, обикаляща около червеното джудже Проксима Кентавър. Това я прави най-близката екзопланета до Слънчевата ни система.

Прокула е известна като съпругата на Пилат. Въпреки че той вероятно е бил женен, не съществуват писмени източници, които да потвърждават това. Съпругата му е спомената в Евангелие на Матей. Впоследствие била наречена Прокула (на латински) или Прокия (на гръцки). Спомената е в няколко новозаветни апокрифа.

Пропорции (47 г. пр.Хр. — 14 г. пр.Хр.) е римски поет.

„Протоколи на ционските мъдреци“ (вдясно) представлява фалшификат, написан от антисемити и издаден през 1903 година. В него уж се описвал еврейски план за глобално господство. Бил е копиран от френски и пруски романи, издадени през 50-те и 60-те години на XIX век. Почти половината текст е бил взет дословно от „Диалог на Макиавели и Монтескьо в ада“ (1864 г.).

Псевдоепиграфът представлява творба, за която погрешно се твърди, че е била написана от даден човек. Такива творби съществуват и в еврейската, и в християнската религиозна история, но не са включени нито в християнската, нито в еврейската Библия (Танах).

Публий Квинтилий Вар (48 г. пр.Хр. — 9 г.) е римски генерал по времето на император Август. Предвождал трите легиона, които били избити в Тевтобургската гора през 9 година.

Радиовъглеродно датиране — вж. С14.

Релаторът представлява човек, който е част от Ватиканския комитет за разглеждането на кандидатури за светци, които после се представят на папата. Той е отговорен за напредъка на всеки отделен случай.

Рен льо Шато е село в Южна Франция. Най-известно е с една теория на конспирацията от 50-те години, предадена в международния бестселър „Светата кръв и свещеният Граал“. Според нея измисленият орден на Сион (Prieuré de Sion) и тамплиерите са пазели тайната, че династията на Меровингите води началото си от Исус и Мария Магдалена, които се оженили и си родили дете. Тази теория е в основата на „Краят на кръга“ (2001 година) и „Шифърът на Леонардо“ (2003 година).

Рене Декарт (1596-1650) е френски философ и математик.

Родът Понтийски е италиански род, към който принадлежал Пилат Понтийски според историците.

Розенкройцерите (Розенкройцерският орден) е езотерично братство, възникнало през XVII век.

Руната одал е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите (вдясно)

Руната сиг (вдясно) е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите. Двойният ѝ вариант се превърнал в логото на СС (Шуцщафел).

„Ръкописите от Мъртво море“ представляват хиляди фрагменти от 981 ръкописа, в които се разказва за еврейската вяра и култура. Били написани от сектата на есеите през вековете преди и след Христа. Били намерени в пещери на северозапад от Мъртво море между 1947 и 1956 година. Съдържат нова информация за Стария завет и еврейската история. Повечето от тях се съхраняват в Музея на Рокфелер в Йерусалим, но някои фрагменти се пазят и в колекцията „Шойен“.

Ръкописът Q представлява хипотетичен първоизточник, съдържащ изказвания на Исус, върху които Матей и Лука основали евангелията си, за разлика от Марко. В романа „Кодексът“ Белтьо тръгва по стъпките на този ръкопис.

Самаряните са етнорелигиозна група. Вярата им е близка до юдаизма, но не напълно идентична. За тях свещена е например планината Гаризим, която смятат за единственото истинско място, избрано от Бог за построяването на свещен храм.

„Сандхърст“ (Кралската военна академия „Сандхърст“) е военната академия на британската армия.

Базиликата „Сан Леонардо“ е сред най-старите базилики във Флоренция и е част от комплекса, включващ например „Библиотека Медичи“ и Капела Медичи. Строежът ѝ бил започнат през XV век, но фасадата ѝ все още стои недовършена.

Базиликата „Санта Кроче“ е главната францисканска църква във Флоренция, където са били погребани например Микеланджело, Макиавели и Галилей.

Строежът на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (на снимката горе) във Флоренция е започнат през 1296 година и завършен през 1436 година.

Саркофагът представлява величествен ковчег, изработен най-често от камък.

Свастиката е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите.

Светената вода е вода, осветена в църква (например тази, използвана при кръщенета). Смята се, че спомагала за символичното измиване на греховете.

Светец означава човек, който се смята за свят.

Сел е майка на Наама в Библията.

Катедралата „Сен Жан Баптист де Лион“ (Лионската катедрала) е основана от няколко души, сред които е Ириней. Строежът на днешната сграда е започнат през 1180 година и е завършен през 1476 година.

Базиликата „Сен Мартен д’Айне“ в Лион е построена през XI век на мястото, където преди това е имало манастир. (Гробницата на Ириней в нея е измислена. Той е умрял през 202 година, но вероятно хугенотите са разрушили гробницата му, опустошавайки катедралата „Сен Жан Баптист де Лион“ през 1562 година.)

Сенека Млади (4 г. пр.Хр. — 65 г.) е римски драматург и предполагаемият получател на писмата на Пилат Понтийски от „Писма до Сенека“.

Сикариите са еврейски подривни елементи, които протестирали срещу римската окупация на Юдея, като убивали римляни и помощниците им евреи със скрити ками.

Символът на вярата изразява основните и най-важни елементи на вярата. В християнството съществуват три такива символа: апостолически, никейски и атанасиев. Апостолическият, който се рецитира от паствата по време на служби в протестантските норвежки църкви, гласи: „Вярвам в Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята. И в Иисуса Христа, единородния Му Син, нашия Господ; Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, и пострада при Пилат Понтийски, бе разпнат и бе погребан; и слезе в ада и в третия ден възкръсна от мъртвите; и се възнесе на небесата и седна отдясно на Бога Отца, Всемогъщия; и пак ще дойде да съди живите и мъртвите. Вярвам в Светия Дух. Вярвам в светата вселенска съборна Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на телата, във вечния живот. Амин“.

Симон Петър (около 0 г. — около 67 г.), известен също като апостол Петър и свети Петър, е един от дванайсетте апостоли на Исус. Христос го кръстил Кифа, което означава „Канара“ на арамейски. Смята се, че Петър е написал две от посланията в Новия завет, но теолозите спорят по въпроса. Католическата църква го приема за първия епископ на Рим и първия папа. Според легендата бил разпнат с главата надолу в този град. Смята се, че базиликата „Свети Петър“ била издигната над гроба му. Археолозите са намерили един гроб там, за който предполагат, че е неговият.

Синедрионът е върховният съвет и съд на евреите. Оглавявали го най-възрастните евреи. Общо членовете му наброявали 71 души (включително и върховния жрец).

Синхроничността се изразява в принципа, че свързаните смислово събития, които нямат причинно-следствена връзка, протичат едновременно.

Слънчевият кръст е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите.

Сребърници — според Библията Юда получил трийсет сребърни монети, за да предаде Исус. Най-различни монети били в обращение в Йерусалим през 33 година, например древногръцките тетрадрахми и римските денарии от периода на управление на Август и Тиберий. Монетата с най-голямото съдържание на сребро била шекелът от Тир, като такива се събирали като данъци за храмове. Един шекел тежал 14 грама и съдържал 96-97% сребро. Археологът Хокун Ролан от отдела за нумизматична и класическа археология в Културно-историческия музей в Осло се е допитал до водещ израелски археолог по въпроса, човек, публикувал много трудове върху откритията, направени в Юдея/Палестина през последните двайсет години. С оглед на малкото писмени свидетелства и тези открития археологът смята, че „трийсетте сребърника“ без съмнение са били финикийски шекели от Тир. През 2021 година уважаваните археолози са единодушни, че най-вероятно става въпрос за тази монета. В днешни времена трийсетте сребърника биха се равнявали на около две хиляди норвежки крони. Това предположение обаче е неточно: реалната тогавашна стойност на монетите се определя от няколко фактора, например обичайната дневна работна заплата и издръжката на живота. Изразът „трийсет сребърника“ препраща към цената на робите в Изход и Книга на пророк Захария от Стария завет:

„Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни“. Изход, 21:32.

„(…) И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря — хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря“. Книга на пророк Захария, 11:12,13.

Сун Дзъ (около 544 г. пр.Хр. — около 496 г. пр.Хр.) е китайски военен стратег, написал книгата „Изкуството на войната“.

Тайната стая на Микеланджело представлява помещение с размери 7x2 метра в подземията на Капела Медичи във Флоренция. Художникът се крил в нея в продължение на три месеца по време на обсадата на града между 1529 и 1530 година. Вероятно той е изрисувал стените ѝ.

Тайният архив на Ватикана (на латински Archivum Secretum Vaticanum) всъщност не е толкова таен. В него се съхраняват документи, издадени от Светия престол. Състои се от 85 километра етажерки, пълни с документи, писма, папски счетоводни книги и много други официални текстове, натрупани от Църквата през вековете. Най-старите запазени документи са от XVIII век.

Тацит (Публий/Гай Корнелий Тацит) (около 56 година — около 120 година) е римски сенатор и историк.

Теодицеята е теологичен проблем, който разглежда как е възможно да съществуват зло и страдание в свят, над който властва всемогъщ Бог.

Теорията на струните представлява физичен модел, според който вселената е изградена от съвсем малки вибриращи струни.

Тертулиан (Квинт Септимий Флоренс Тертулиан) (ок. 160 г. — ок. 225 г.) е водещ християнски философ и писател от периода на Раннохристиянската църква. Писмото, написано от Пилат до Тиберий, което споменават Тертулиан и псевдоепиграфът „Делата на Петър и Павел“, най-вероятно е било измислено в края на XI век.

Тесерарият е командир на стража, офицер, в римската войска. Основната му задача била да организира и командва охраната в гарнизона (през нощта).

Тибул (55 г. пр.Хр. — 19 г. пр.Хр.) е римски поет.

Тит Ливий (около 59 г. пр.Хр. — 17 г.) е римски историк, най-известен с монументалния си труд върху историята на Римската империя.

Тит Флавий Веспасиан (39-81) е най-големият син на император Веспасиан и римски император от 79 до 81 година.

Тората са петте старозаветни книги.

Транссубстанциацията представлява религиозното (най-вече католическо) вярване, че хлябът и виното се превръщат в Христовото реално присъствие, т.е. тялото и кръвта му (без да променят външния си вид).

Траян (Марк Улпий Нерва Траян) е римски император от 98 до 117 година.

Тур Хейердал (1914-2002) е зоолог, археолог, етнограф и приключенец, най-известен с пътешествията си със сала „Кон-Тики“ и лодките „Ра“ и „Тигрис“. Двамата с Пер Лилиестрьом са проучвали теорията, че Один всъщност е бил вожд от времето на Великото преселение на народите и че кралството на староскандинавските богове Осгор се намирало в руските територии около Черно море.

Уилям Пърсивал Крозие (1879-1944) е британски журналист, който написал епистоларния роман „Писма на Пилат Понтийски: Написани по време на управлението му на Юдея до приятеля му Сенека в Рим“ (1928). И до днес мнозина смятат, че в тази книга наистина са предадени писмата на прокуратора.

Фарисеите са юдейска секта. По времето на Исус фарисей означавало евреин, който строго се придържал към Десетте Божи заповеди и устните закони. Тогава фарисеите били членове на Синедриона — върховния съвет на евреите. Били предвождани от начетени тълкуватели на законите — равини.

Филон Александрийски (около 20 г. пр.Хр. — около 50 г.) е еврейски философ и писател, живял в Египет.

Фондация „Меценат“ е частен фонд за антично изкуство (със седалище в Швейцария). Сред целите му са опазването на предмети от античното изкуство и грижата за исторически паметници и археологически артефакти. Фондът стана световноизвестен през 2005 година, когато участваше в реставрирането на ръкописа Кодекса на Чакос, съдържащ текстове като Евангелието на Юда. После продаде правата за кодекса на Националното географско дружество.

Фрагментологията се занимава с изучаването на фрагменти от ръкописи (особено от Средновековието и Ренесанса).

Фризийците са германски народ, населяващ земите на и около днешна Нидерландия.

Херкулан е римски град, разположен право на юг от Неапол. И той като Помпей бил погребан под пепел в резултат на избухването на Везувий през 79 година. По онова време в Херкулан живеели 5000 души.

Херуските са германско племе, просъществувало от II век пр.Хр. до III век.

Хигс бозонът е елементарна частица, чисто съществуване е потвърдено за първи път през 2012 година.

Хилядолетното царство според вярата в апокалипсиса представлява царство, управлявано от Исус и светците хиляда години, след което ще настъпи краят на света. През тези хиляда години Сатаната ще е вързан. Тази представа е особено популярна сред съвременните протестантски движения.

Хистер се тълкува от поддръжниците на Нострадамус като предсказание и друга форма на Хитлер. Но Хистер е географско наименование. В същата строфа Нострадамус споменава de Germain, което се възприема като „германеца“ (т.е. Хитлер). Но Германия на френски е Allemagne, а до XVI век изразът de Germain означавал „брат“ или „близък роднина“ на старофренски и среднофренски.

Хораций (65 г. пр.Хр. — 8 г. пр.Хр.) е римски писател и сатирик.

Хугенотите са протестантски калвинисти, преследвани и избити от католиците по време на Вартоломеевата нощ във Франция.

Цезареа Маритима първоначално се казвала Пиргос Стратонос („Кулата на Стратон“) и била разширена от Ирод Велики между 25 г. пр.Хр. и 13 г. пр.Хр. Той дал на града новото име в чест на римския император. Скоро след това Цезареа Маритима станала седалище на римския префект. Днес се казва Хорбат Кесари и се намира между Тел Авив и Хайфа.

Центурионът е професионален военачалник в римската войска. Командвал една центурия — отряд от около сто мъже.

„Църковна история“ (от около 325 година) е описание на Раннохристиянската църква, написано от гръцкия историк Евсевий Кесарийски.

Числото на звяра, 666, е взето от Откровение на Йоан. Някои смятат, че това е код, обозначаващ император Нерон. Възможно е символиката, свързана с числото, да се дължи на погрешно разбиране на вавилонската клиновидна писменост. Вавилонците използвали числото 3661, за да обозначат своя бог Мардук. Евреите в техен плен го разчели погрешно. Не били запознати с математиката им, която била шестдесетична (основаваща се на числото шестдесет). Освен това объркали клиновидната писменост със своите ивритски знаци. Ириней бил първият църковен отец, който се опитал да анализира числото 666. Използвал гематрия, т.е. нумерологичен код. По онова време на всяка гръцка буква отговаряло точно определено число. Събрал тези числа, изхождайки от 666, и стигнал до заключението, че това число обозначавало думата lateinos, т.е. „нещо скрито“. Според други всъщност ставало въпрос за 616. Ириней бил убеден, че смисълът на числото щял да бъде разкрит при появата на Антихриста след падането на Римската империя.

Шекелът е древна еврейска валутна единица (или единица за тегло).

Шифърът е криптиран текст, при който буквите и числата са заменени с други или са си сменили местата (анаграма).

Юда Искариот бил един от дванайсетте апостоли на Исус и онзи, който го предал. Вероятно бил ковчежникът на апостолите. Представата ни за него е повлияна не само от начина, по който е описан в Библията, ами до голяма степен и от художествените произведения, легендите и народните приказки, появили се по-късно. Теолозите и историците спорят относно значението на името Искариот. Най-простото обяснение е „мъжът от Кариот“, село в Юдея. Други го свързват с радикалната еврейска група сикарии. Трети вярват, че това име — което в такъв случай е получил впоследствие — означава измама и предателство. Според евангелията Юда издал на „главните свещеници и фарисеите“ (Евангелие на Йоан, 18:3. Б.пр.) къде да намерят и заловят Исус. Сред теолозите няма единодушие относно въпроса дали Юда е бил част от Божия план, или е предал Христос по свой избор. В евангелията са изредени различни мотиви за това предателство: Марко и Матей наблягат най-вече на парите, а Лука и Йоан твърдят, че бил обладан от Сатаната.

Съвременните теолози отдават постъпката му на възможното му разочарование, предизвикано от съзнанието, че Исус не е онзи, за когото го е мислел. Според евангелията впоследствие се разкаял. Матей твърди, че се обесил, а в Делата на апостолите Лука пише, че тялото му се разпрало и всичките му вътрешности се изсипали. Марко обаче, който е авторът на първото евангелие, изобщо не споменава смъртта му. Там, където теологията и литературата се преплитат, геологът Денис Макдоналд изтъква прилики между библейската представа за Юда и Омировия епос, изпълнен с герои и предатели. Според него евангелията на Марко и Лука и Делата на апостолите обобщават тогавашните литературни архетипи на герои и злодеи. През Средновековието мюсюлманските теолози описвали Юда по-благосклонно от християнските.

„Юдейската война“ — вж. Bellum Judaicum.

Юдея е библейското и римското наименование на региона в южната част на Западния бряг. През 6 година римските страни-клиенти (държава, която е икономически, политически и военно подчинена на или зависима от друга държава. Б.пр.) Юдея, Идумея и Самария станали императорски провинции, управлявани от римски префект. Седалището на префекта било Цезареа Маритима, а на върховния еврейски жрец — Йерусалим. Префектът обикновено посещавал Йерусалим по време на религиозни празници, които можели да прераснат в протести и размирици.

Юпитер е върховният римски бог (и отговаря на Зевс в гръцката митология).

Яхве е едно от многото имена на еврейско християнския бог.

Ab Urbe Condita Libri („От основаването на града“) е книга, в която се разказва за Рим по времето на Античността. Написана е от Тит Ливий между 27 година пр.Хр. и 9 година пр.Хр.

Adversus Haereses („Трактат срещу ересите“) е заглавието на книга, написана от църковния отец Ириней около 180 година. Състои се от пет тома и разглежда проблема за ересите, отделяйки особено внимание на гностицизма. Запазена е в пълен латински превод от около 200 година.

Advocatus diaboli („адвокат на дявола“) е понятие, използвано при канонизацията на католически светци. По време на процесите, провеждани по този въпрос между 1587 и 1983 година, advocatus diaboli трябвало да изреди аргументи против канонизацията на даден човек. Онзи, който защитавал кандидатурата, бил наречен advocatus Dei („адвокат на Бог“).

Aegyptus е латинското наименование на Египет.

Angelus е „ангел“ на латински.

Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“) е исторически труд, написан на гръцки от еврейския историк Йосиф Флавий между 93 и 94 година и състоящ се от двайсет тома. В него се разглеждат религията на евреите и историята им до 73 година. Съдържа (научно оспорими) препратки към Исус.

Apostolicum pascendi (Munus) е була, издадена през 1765 година, в която папа Климент VII защитава преследвания Йезуитски орден.

Beatus означава „блажен“ на латински. Тази дума се използва, за да опише етапа преди канонизацията, чрез която Католическата църква провъзгласява някого за светец.

Bellum Judaicum („Юдейската война“) е труд, написан през 75 година от еврейския историк Йосиф (около 37 година — 100 година).

C14 е радиоактивен изотоп на въглерода, който помага при определянето на възрастта на органични материи (радиовъглеродно датиране по метода на C14).

Cappella dei Principi (Херцогската капела) — вж. Капела Медичи.

Cappelle medicee — вж. Капела Медичи.

Codex — вж. кодекс.

Codex Christianus е измислен кодекс.

Codex Leicester представлява колекция от научни текстове, написани от Леонардо да Винчи. През 1994 година Бил Гейтс я купи за 30802500 щатски долара.

Codex Parisinus Graecus е част от антология с текстове, написани от Ориген (около 185 година — 254). Съхранява се в Националната библиотека на Франция. Препратката към Йосиф и Пилат е измислена.

Codex Sinaiticus Zosimi Rescriptus представлява колекция от 16-18 палимпсеста, съдържащи текстове като Стария завет, няколко евангелия и библейски послания.

De vita et moribus lulii Agricolae — вж. Агрикола.

Direzione Investigativa Antimafia е италианското антимафиотско звено.

Domus Theologica е сградата, в която се помещава Теологическият факултет на Университета в Осло.

DS Bergensfjord принадлежал на „Норвежко-американската круизна компания“. През 1918 година акостирал на пристанището в Ню Йорк и от него слезли 200 пътници, болни от испански грип. Над половин милион американци се заразили и умрели.

In flagrante delicto е латински израз, който означава, че някой е хванат в действителния акт на извършване на престъпление.

Istorie fiorentine („Флорентински истории“) е политически труд, написан от Николо Макиавели по поръчка на папа Климент VII, Джулио де Медичи. Бил е предаден за публикуване през 1526 година, но е публикуван едва през 1532 година. Главата, в която се споменава кръвна връзка между Юда и Медичите, е измислена.

Legatio ad Gaium („За посланичеството при Гай“) е книга, написана от еврейския философ Филон Александрийски (около 20 г. пр.Хр. — около 50 г.).

Nucleo Operativo Centrale di Sicurezza е оперативното, тактическо звено на италианската полиция, отговарящо за борбата с тероризма.

Pater familias обозначава мъжката глава на дадено семейство. Женският му вариант се казва materfamilias.

Pax deorum — мирът на боговете или мирът с боговете — е римски израз, описващ хармонията между хора и богове. Обвинявали християните, че нарушавали този мир, отхвърляйки боговете и съответно небесната хармония (или примирието).

Regimini militantis Ecclesiae е папска була, издадена от папа Павел III през 1540 година, чрез която бил утвърден Йезуитският орден. Оперативното звено, споменато в тази книга, е измислено.

Religio на латински означава добросъвестност, страх от Бога, почитане и дълг.

Reservatio mentalis — мислена уговорка — представлява етична доктрина в католическата морална теология. Според нея трябва да излъжеш, когато се сблъскаш с противоречието между дълга да казваш истината и този да запазиш някаква тайна.

Sanctus означава „свят“. При канонизацията това понятие се използва, за да обозначи човек, заслужил да го провъзгласят за светец.

Scriptio continua представлява начин на писане (практикуван например от римляните), при който няма разстояние между отделните думи и препинателни знаци.

Societas Iesu, т.е. йезуитите, е католически орден, основан през 1534 година. Целта му била да „помага на душите“, като разпространява Христовата вяра и служи на справедливостта. Мисионерската дейност била характерна за него още от основаването му. Освен това йезуитите дълго били особено известни с популяризирането на модерни науки, най-вече астрономията, и в Япония, и в Китай. Благодарение на тази своя дейност в определени периоди се радвали на голямо влияние, но и отрано станали обект на нападки и слухове. Например погрешно им приписвали мотото: „Целта оправдава средствата“. Норвежката конституция им забранявала да влизат в кралството до 1956 година.