Статистът

Х

— Много е сладка — каза Патрик. — Баща й е норвежец, а тя е поетеса.

— Хубавото в нея — каза диригентът — е общото й излъчване.

— Прозрачна е… Много е странно, но точно такова впечатление създава.

— Каза ли ти свои стихове?

— Да, последното е историята на една пеперуда, която се люби с вятъра…

— Очарователно! — каза диригентът. — Свободен стих?

— Да…

— Това е лошо…

Свободният стих трябва наистина да е добър, но това не е по възможностите на всеки.

— Дали ще имат още нужда от нас в понеделник? — питаше се Патрик на глас.

— Не, надявам се — каза диригентът. — Трябва да отида в бюрото, накрая ще ме изхвърлят!…

— Трябваше да говориш с тях — забеляза Доди. — По принцип Коко ни беше казал два дни.

— С понеделник ще станат четири.

— Във всеки случай би трябвало да поискаш допълнително възнаграждение — каза Доди. — Ако свирехме в бар, щяха да ни се съберат по-малко часове и щяха да ни платят по-добре.

— И по-малко щяхме да свирим!…

Дьо Маргуя току-що завърши един едър план с четирите звезди на масата. Те останаха неподвижни няколко секунди и фотографът направи три снимки, после кранистите се засуетиха около апаратите за нов кадър.

Диригентът се въоръжи с всичката си смелост и се отправи към него.

— Извинете, господине — каза той, — имаме ли още много сцени?

— Ама разбира се! — отвърна Дьо Маргуя. — Най-малко две. Трябва да бъдете тук, когато Кики пее в пещерата, и също по време на суинга на Робер и Жизел…

— Защото — продължи диригентът — вероятно ще ми бъде трудно да събера всичките си музиканти в понеделник. Разбирате ли, казаха ни два дни. Вече станаха три и с понеделник ще станат четири.

— Ама слушайте какво — каза Дьо Маргуя, — оправяйте се с директора на продукцията. Мен това не ме интересува. Не съм в течение на уговорките ви с Пури. Вижте директора…

— Добре! — съгласи се диригентът.

И осмината нямаха абсолютно нищо за вършене в понеделник… Освен бюрото, но от време на време човек има право да бъде и болен.

— Вие не сте тук, за да свирите, а за да сте статисти — каза директорът. — Не мога да ви платя допълнително, защото не свирите почти нищо, а това, което свирите, всъщност няма да бъде оставено като звук.

— Но ни карат да свирим през цялото време — забеляза диригентът.

— Познавам тарифите — каза директорът на продукцията — и отлично знам, че като музиканти ще спечелите много повече, но Коко Пури навярно ви е обяснил какво ще правите?…

— Да — отвърна диригентът, — той ни каза два дни и само да се правим, че свирим.

— Е!… Сбъркал е — заяви директорът.

— В края на краищата — заключи диригентът — ще се опитам да ви намеря осем души за понеделник… но нищо не ви обещавам.

Той съвсем не беше ядосан, но трябваше да създаде малък инцидент, за да си повдигне акциите.

— Да — каза директорът, — не ни оставяйте да се провалим!… Надявам се, че сега вече всичко е уредено. Разбирате ли ме?

— Дадено — отвърна диригентът, като се отдалечи, вглъбен в себе си.

Единствено Меркаптан не можеше наистина да дойде в понеделник сутрин, но той се виждаше само в гръб и Майора сигурно щеше с удоволствие да го замести.

Диригентът се върна обратно и влезе при директора на продукцията.

— Забравих да ви кажа… Дали ще бъде удобно жена ми да дойде в студиото. Тя е нещо журналистка и би искала да види как се снима филмът.

— Ама разбира се, нека дойде! — каза директорът. — Ще бъде приятно да се запознаем, моля…

Тя беше вече там от обяд. В момента, седнала до входа на декора, наблюдаваше влизанията и излизанията на актьорите и работниците.

Статистът бродеше наоколо и отиде да седне при нея.

— Не напредва — каза той.

— Точно така! — отговори тя.

— В Бианкур е друго нещо — увери я статистът.

— Не знам — отвърна тя, — последния път, като бях там, съвсем не вървеше по-добре. Знаете ли… навсякъде е едно и също.

— В другите професии — каза статистът — работата е по-редовна. Като напуснах гимназия…

— Отдавна ли?

— Шест години вече… Отидох при „Дюпомпие“, не можах да остана, много се отегчавах, а после бях при един борсов агент, но това е безинтересно като професия, после станах куриер, но не задълго. Сега е трудно да намериш работа…

— Вярвам ви! — съгласи се тя.

— Много съм доволен, че съм статист — каза той неубедено, — и вие навярно обичате тази професия.

— Право да ви кажа, не бих я обичала много, струва ми се, че предпочитам да танцувам…

— Вие не сте ли… — и статистът пребледня.

— Аз съм съпругата на диригента — каза тя, — дойдох да видя как го снимат.

Статистът стана, угнетен.

— Сигурно единственият статист в тази студия съм аз — прошепна той. — Когато доставях пакети от бакалницата…

— Ами, не! — каза тя. — Има много други. Впрочем вие сигурно ще стигнете до нещо много добро… Извинете, съпругът ми ме вика. Освен това трябва да е вече към шест. До понеделник, надявам се…