Статистът

ХI

— Не съм сигурен, че наистина имаме нужда от теб — каза диригентът, — но при всички положения, дори и Вернон да доведе Дидие, ще можеш да се забавляваш, като гледаш статистките и декора.

Майора се съгласи мълчаливо и подскочи няколко пъти, за да засвидетелствува радостта си.

Прекосиха реката през моста, повървяха двеста метра покрай нея и стигнаха до студията.

— Ето — каза диригентът, — помотай се само и ще се забавляваш. Иди да те гримират, ако ти е интересно.

— Не, благодаря! — отвърна Майора.

И изчезна по посока на павилион Б, издаващ защитна миризма от неопределено естество.

Цялата сутрин премина в поставяне на една кратка сцена, в която управителят на учреждението представяше на публиката номера „Сирената на неосветените води“, в дадения случай Кики Жако, покрита по този повод с дебел пласт фон дьо тен и две дражета на върха на гърдите.

Управителят постоянстваше в упорството си да произнася „ноесветени“ и всеки път имаше забележителен успех. Малко по малко той загуби самообладание, наложи се да произнесе думата правилно и теренът се опразни от зрители.

Музикантите си прекарваха чудно. Доди говореше откровено на Мюриел за нейната забележителна задница. Вернон и другите правеха джемсешън зад декора, между платната и рипсовете.

Този път статистът участвуваше, седнал на една плетена маса пред чаша оранжада, която поднасяше на равни интервали към устните си всеки път, когато започваха сцената отначало.

Към единайсет часа тя беше уточнена. Заснеха я и всички отидоха да обядват, разчитайки да продължат работата малко по-рано следобед.

Меркаптан, както се предвиждаше, не беше там. По този начин диригентът можеше свободно да разполага с Беатрис, но допусна грешката да не злоупотреби с нея и заради това тя легна с Меркаптан следващата сряда, в навечерието на сватбата му. Никой никога нямаше да разбере, тъй като снимките на статистите свършиха в понеделник вечерта, някои обаче го предчувстваха, защото Меркаптан неколкократно беше уверявал, че това не го интересува; че в понеделник не може изобщо да дойде. Но в три следобед го видяха да се появява и да подновява контакта, а в този момент започваха да снимат.

— Начало! — заповяда Дьо Маргуя.

— Начало! — измуча Сципион.

— Камера!

— Музика!

„Трябва ви само Отвъдатлантическият суинг“ и двойката Монлери-Декарт зарита лудешки, по модата отпреди три години.

Дидие, доведен от Вернон, дублираше Меркаптан, а Майора, неупотребен, току-що бе сложил два товара динамит под пианото, после разглоби пожарогасителя, като замести течността с бензин от резервоара на синята кола, гордостта на Маргуя.

Приключи тази дейност и заспа насред коридора.

— Струва ми се — забеляза скриптърката в момента, в който щяха да започнат сцената отново, — че един от тези господа вчера имаше лека ерекция.

— Внимавайте, трябва да заемат същите пози — подчерта Марьой.

Показаха на Патрик набор от подходящи пощенски картички и един работник му ги измъкна от ръцете, когато постигна желания ъгъл.

— Камера! — изкомандува Дьо Маргуя.

В този последен ден атмосферата беше особено трескава. Командите валяха една след друга, снимаше се с адска бързина.

Камерата се запали, в резултат на което стана възхитителен пожар, когато задействуваха пожарогасителя, но никой не се разсърди на Майора, тъй като не го бяха видели.

Статистът, полузадушен, напусна снимачната площадка и залитна в дима. Затича се и стигна до една стая, където Сортекс, облечен във великолепен яркочервен халат, бавно пушеше цигара.

Той се осмели да го заговори:

— Господин Сортекс?…

— Какво има, приятелю?…

— Като статист ли започнахте, преди да станете звезда?…

— Не, разбира се, много добре знаеш, че бях певец. Това е първият ми филм. Разбираш ли, дори за мен тоя занаят е досаден. А пък за теб е ясно, че ти е писнало. Би трябвало да се пробваш в песента. Сигурен съм, че имаш хубав глас… но трябва да работиш върху него.

— В гимназията — каза статистът — пеех малко.

— Така ли?… Това е много добре. Продължавай, не се отчайвай. Извинявай, но трябва да ида да снимам. — Той хвърли фаса си и се отдалечи по коридора.

Статистът заброди по посока на снимачната площадка и се спъна в тялото на Майора. Онзи, вече полуразбуден от минаването на Сортекс, разтърка очи, седна и обгърна коленете си с ръце, докато статистът сядаше до него.

— Има пожар — каза той.

— И то добре направен! — увери го Майора.

— Тази вечер свършваме — добави статистът, — утре няма да идваме.

Майора не отговори, но вдигна ужасен шум, като дръпна клепача на стъкленото си око и го пусна обратно, както се прави на прасеца с жартиер.

— Когато — каза статистът решително — напуснах гимназията, шест години има оттогава, отидох да работя при „Дюпомпие“ като момче за всичко, но не се задържах дълго. Станах чиновник при един борсов посредник, а после правех доставки по домовете от бакалницата. След това известно време се занимавах с представяне…

— Вие сте били призван за сцената! — възкликна Майора.

— Не — каза статистът, — това бяха четки и вакса. Там успях да се задържа година. После намерих място при един шивач, който обеща да ме научи на занаята. Беше отвратителен. Осем дни по-късно се наложи да се махна и гледах кучета в един кучкарник…

— Какво мислите за легхорните…? — попита Майора.

— Но… — каза статистът.

— Нищо — увери го Майора. — Продължавайте.

— След кучкарника — продължи статистът — карах вечерни курсове. През деня миех чинии в един ресторант. А после все пак получих малко наследство.

— И аз! — каза Майора. — Трябва да отида в Байон, за да го взема. Много е досадно.

— Но всичко похарчих — заключи статистът. — А после се оправих и успях да намеря това място на статист. Аз съм — продължи той мрачно — изключително щастлив, че съм статист.

— Мисля — каза Майора, — че човек, освен ако не е кретен или неграмотен тъпанар, трудно може да си намери професия по-идиотска, по-глупава, по-тъпа, всъщност с една дума от професията статист.

— Не трябваше да казвате това — отвърна статистът покъртен. После, запазвайки някаква надежда, прибави: — Вие сте статист по професия, нали?

— Аз — каза Майора, — аз? Майора?

Той избухна в сатанински смях.

— И после — завърши той, — имам стъклено око и следователно не чух нито дума от това, което току-що ми казахте.

Надигна се, отърси праха от задника си и се отправи към изхода.

Статистът остана сам. Направя няколко крачки по коридора, като си вдигаше панталоните над чорапите, а Беатрис му показваше позиции от класическия танц на станка.

Статистът, все така вървейки, се озова пред купчина гипсови отломъци, произхождащи от разрушаването на предишния декор. И взе един голям ръждясал пирон, и го изяде; така умря той на двадесет и втората си година.