Статистът

II

Две женски гримьорки и една мъжка гримьорка си разделяха тясна дълга стая, обзаведена с една-единствена маса до стената, но затова пък от единия до другия й край с огледала над нея, в които може да се види как се появява мутрата на някоя ужасна звезда. Той падна в ръцете на мъжката гримьорка, прелестен педераст със свежо избръсната кожа, спиртосана, обеззаразена, ланолинирана, масажирана, залята със спермацет и екстракт от чист живачен хлорид, с черни фризирани коси и мек глас, пленителни жестове и изключителна любезност, с шарещи пърхащи очи, чиито клепачи се повдигаха рязко и падаха с влажен звук, като при всяко падане в ъгълчетата на очите се издуваше малко червено мехурче. Бели влажни зъби, бежово-сив костюм със свалено за момента сако.

Той му каза:

— Имате светла кожа… ще ви сложа № 31.

Статистът отговори:

— Оставям се във вашите ръце.

А другият му пусна един признателен поглед, с три мехурчета.

Статистът разтвори широко яката на чистата си риза. Гримьорът внимателно потопи палеца и показалеца си в бурканче с жълто-червеникава пудра. С леки потупвания той обсипа лицето с овални и назъбени петна, подредени така, че статистът можа да прочете в огледалото думите „вие ми харесвате“. Той почервеня, а пръстите на гримьора потръпнаха от допира с пламналата кръв на бузите му. После малката гумена гъбичка стопи всичко в еднакъв матов тен, върху който синьото на очите му силно заблестя, и гримьорът, за да може да продължи, без да се възбужда, закри своите очи с тъмни очила.

С помощта на свилена четчица, потопена в червен руж, той оживи цвета на очните орбити и на скулите, прокара по устните друга четчица, намазана с червило, и трябваше да се отдръпне за няколко мига, за да даде простор на вълнението, предизвикано от чудесния резултат.

Когато се върна успокоен, статистът установи бледността му и се подложи, възпитано и покорно, на четчицата за пудра от слонски косми, от чийто допир леко му потекоха лиги, както при мисълта за попивателна в устата, и която минаваше по лицето му с лекичко дращене, като на прясно подрязани нокти по идеално гладък сатен. Изтощен от толкова усещания, статистът излезе от гримьорната, залитайки, но маската от грим запазваше невинния му вид.

Другите статисти пристигаха. В своята стая намери двамата колеги, по-младият от които се казваше Жак, а по-възрастният Максим.

— Много съм доволен — започна статистът, след като се запознаха, — че намерих тази работа. Преди шест години, когато бях още в гимназията и…

— Извини ме, братче — каза Жак, — ама ще отида на грим, докато още няма никой.