Странстващият магьосник

Петнадесета глава

От златистия диск излязоха снопове светлина, които се насочиха към всяка от металните риби. Чудовищата падаха като безжизнен товар надолу, въртейки се лудо. На стотина стъпки до земята от корема на всяка риба излезе пламък, който забавяше падането й, но само го забавяше. Една от рибите се строполи извън градските стени, а друга — вътре в града.

Войниците на принца се разкрещяха от страх, като я видяха да лети над тях и побягнаха от издутата й, спускаща се стремително, сива форма. Рибата се удари в земята и притихна.

По-късно Джиани научи, че друга риба била паднала на площада пред замъка на Реджиналди, счупвайки кулата и врязвайки се в едната му стена. Гар крещеше команди и дузина моряци дотичаха до падналата форма с насочени копия — и ако се страхуваха, поне не показваха страха си. Когато от вътрешността й излязоха, залитайки, четирима човека в тъмносиви костюми, моряците им сложиха белезници и ги заключиха в кулата, където поставиха пазач на затворниците, докато командирът им бъде готов да се занимава с тях.

От върха на крепостната стена Джиани извърна очи от свалената насред армията на принца риба и щом дойде на себе си, продължи заповедите за атака:

— Огън! — извика той и стрелците му пуснаха един сноп стрели срещу вражеските войници. Някои падаха долу, викайки, повечето тичаха или пронизани куцукаха, отдалечавайки се от стените.

— Артилерия, огън! — извика Джиани и трите оръдия изстреляха кофи с нагорещени пирони.

Артилеристите се бяха прицелили високо и пироните паднаха като смъртоносен дъжд. Войниците на принца крещяха в паника, ужасени от неизвестните чудовища, които връхлитаха върху тях, от стрелите и от дъжда от пирони, но най-вече от огромния златист диск, който все още кръжеше отгоре заплашително.

Те не издържаха и побягнаха. Това не бе отстъпление, а пълен разгром и безредно бягство — но войските на Гар, скрити в горите на близкия хълм, разпознаха сигнала за действие. Те вихрено се спуснаха надолу, мятайки копия и стрели и като притиснаха армията на принца между два огъня, извикаха:

— Предайте се!

Напълно демобилизирани, войниците захвърлиха оръжията и вдигайки ръце, крещяха:

— Предавам се!

Този вик действаше заразително. Само за няколко минути всички войници на принца се предадоха. Гар отиде при Джиани и нареди:

— Напред! Хванете пленниците и ги отведете в затвора!

Градските порти се отвориха и армията на Пирогия навлезе триумфално в града.

Но в долината бойните действия не бяха привършили. Петдесет въоръжени мъже от групата на Гар все още се бореха с войниците и се мъчеха да ги пленят. Това бе охраната на принца, съставена от рицари. Петдесетте пирогийци извикаха за подкрепление. В това време част от войниците престанаха да се предават и се втурнаха на помощ на техните хора. За минута стълпотворението нарасна до няколкостотин човека и битката бе кървава, но кратка.

— Продължи командването, Джиани! — извика Гар и изтича да вземе коня си. Гигантът му се метна и мина в галоп през вратата, като се отправи към долината.

Но Джиани не искаше да изостава в такъв момент.

— Винченцо, командвай! — извика младежът и като се метна и той на коня си, се впусна в галоп след Гар.

Настигна го точно когато гигантът слезе от коня си и се отправи бавно към кръга от копия, ограждащи принца и приближените му благородници. Макар и победени, те се усмихваха презрително.

Гар пристъпи към тях, изправен като върбова клонка, с ръка на меча си.

Кръгът от копия се разтвори, колкото да му направи път да мине.

— Предайте се, господа! — извика той. — Не можете да избягате!

— Ще посмееш ли да ни убиеш? — изсъска принцът. — Бъди сигурен, недодялан селяндур такъв, че ако го направиш, всеки благородник в Талипон — дори и в целия свят — няма да намери покой, докато не те види одран жив!

— Осмелявам се да го направя — отвърна му Гар, — защото съм син на висш благородник и внук на друг.

Джиани отвори уста от учудване. И насън не му бе хрумвала подобна възможност!

Принцът го изгледа слисано. Тогава веждите му се спуснаха и той попита настойчиво:

— Какви са името и произходът ти и къде е твоят дом?

— Аз съм по-малкият син на д’Арманд Максима — отвърна му Гар. — И моят дом е много далеч оттук, Ваше Височество, може би колкото е отдалечен и светът на вашата група на Лурган. Но дори и те няма да отрекат, че Максима съществува или че е дом на много благородни фамилии.

— Бих го отрекъл, ако можех — рече принцът със затаена омраза в очите. — Но държанието и маниерите ти свидетелстват за това, че е вярно. Кръвта издава и възпитанието може да се види, ако не е преднамерено прикрито. Но защо, по дяволите, един син на благородник си цапа ръцете с търговия или ще защищава плебеите търговци от Пирогия?

Изражението на Гар се смекчи и стана почти тъжно:

— Защото, Ваше Височество и мои господа, целият живот се поддържа от прилива и отлива на парите, стоките и храната. Вие, които получавате доходите си само от земята, сте обречени на бедност и срам, ако не научите законите на търговията, защото търговците донасят богатството от целия свят до вашите прагове, както и съкровища от други светове — съучастниците на Лурган вече ви показаха това. Мъдростта е не да се печели от кражби, а от грижи и внимание за всичко онова, за което ви казах. Търговията е като зърното по вашите поля, което трябва да бъде посято и отгледано, ако искате да съберете реколта. Светът е узрял за търговия сега и ще се разраства и ще става все по-богат чрез нея, освен ако това узряване не се спре от изгарянето на полето преди жътвата. Ако вие пак тласнете Талипон към крепостничеството, ще минат векове преди Петрарк да процъфти отново и когато това стане, благородниците от друга страна ще бъдат тези, които ще съберат плодовете на богатството — богатство десет пъти по-голямо от сегашното ви, петдесет пъти, сто пъти. Но ако вие се погрижите и насърчите този растеж, Талипон ще стане водещ в света на Петрарк — и ако вие научите основите на търговията, вие ще ръководите Талипон и ще пожънете огромните първи плодове. — Гар се усмихна тъжно. — Благородството задължава, господа, Ваше Височество — то налага известни задължения и вашето е да бъдете водачи и да проправите пътя на търговията в тази нова ера, както и да ръководите нейното разрастване и процъфтяване. Сега търговията може да изглежда грижа само на обикновените хора, но тя трябва да стане занимание и на всеки аристократ или вие ще провалите призванието на вашия произход.

Гар стоеше спокоен, гледайки принца право в очите и погледите на всички останали благородници бяха отправени към него.

Накрая принцът наведе меча си и го подаде на гиганта.

— Предавам се на мъж с благородна кръв. Но когато откупът бъде платен и аз възвърна дома си, сеньор д’Арманд, вие трябва да разясните на тези рицари основите на търговията, така че да мога да реша за себе си дали това е занимание, достойно за аристокрацията, както казвате.

Гар пое меча със сериозно изражение и се поклони. После той се обърна към другите благородници и един по един събра и техните мечове. Те дори и не забелязаха кога огромният златист диск над тях се отдалечи и изчезна.

Като си мислеше за близкото минало, Джиани бе учуден да установи, че престояха в Туманола вече две седмици, а времето вървеше много бързо. От друга страна, денят сякаш имаше тридесет часа — толкова изпълнен със събития беше. Армията на принца трябваше да бъде разформирована и войниците изпратени по домовете си, като при това се следят внимателно да не се събират на групи отново. Градът трябваше да бъде претърсен за оръжия и всичко, което можеше да бъде използвано за военни цели, да бъде отнесено на централния площад, натоварено на каруци и откарано с кораби в Пирогия. Действителното положение трябваше да бъде разяснено на поданиците на принца, а пирогийската армия трябваше да бъде следена, за да не се възползват войниците от победата си над туманолците. Гар особено държеше да няма грабежи и плячкосвания и особено отвличания на жени. Но нещата се усложниха от това, че няколко от пирогийските войници се влюбиха в местни жени; при все това похищения нямаше. Имаше няколко други случая с проститутки, но Джиани въпреки това наказа войниците си, независимо, че не бе имало оплакване от насилие. Когато сержантите дойдоха при него с искане да им обясни дали той очаква от тях да се държат като алабастрови светци, той просто им отвърна: „Да!“ и им обясни защо поведението им трябва да служи за пример на поданиците на принца.

Имаше и немалко досадни срещи с малцината търговци от Туманола, на които Джиани обясни, че техните действия и отговорности трябва да претърпят бърза и огромна промяна и да се разработят насоки за трансформиране на отношенията им с принца.

През цялото това време Гар беше затворен с принца и неговите васали. Пазачите до вратата разказваха, че чували често да се извисяват ядосани гласове, но този на Гар никога не бил между тях. Очевидно разработваха условията на договора и гигантът трябваше да им ги разяснява в подробности. Пазачите също подшушнаха на Джиани, че до вратата почти всичко се чува и той самият реши да нададе ухо.

Със сигурност издигнатите гласове оспорваха простите основни положения на търговията и с желязно търпение Гар им обясняваше защо тези принципи бяха нещо, което никой човек не може да наложи или да отмени — и че самата природа на търговията притиска гърлата на благородниците, а не търговците от Пирогия.

Дискутиращите бяха затворили вратата, но времето бе топло и те отвориха прозорците. Докато се размотаваше отдолу, Джиани улучи момента, в който Гар обясняваше как правителството може да окуражи търговията или да я убие и как благородниците са в състояние да натрупат богатство, като регулират търговските отношения и ги обложат с невисоки данъци. Гигантът също ги предупреди, че могат да убият търговията, ако се опитат да я регулират прекомерно или да събират прекалено големи налози и такси. Аристократите оспорваха думите му свирепо, но той се държеше твърдо и каза, че това не е само неговото мнение — а всичко, което учените в течение на векове бяха разработвали в техните книги. Откъде ли идва той, чудеше се Джиани, че там търговците да са били толкова активни в продължение на хиляда и повече години?

Накрая младежът чу Гар да им говори насърчително за тяхната роля в нарастващия просперитет на Талипон и чрез неговите търговци в целия свят. В този момент Джиани беше пропит от чувството на почти религиозна жар и си помисли за своята мисия като търговец — да подобри съдбата на човечеството навсякъде по света. Ако той се бе почувствал толкова вдъхновен от кратките откъси от разговора, който бе чул, как ли трябваше да се чувстват търговците?

Не след дълго на тържествена церемония бе подписан договорът в двора на принца, където множество граждани и войници можеха да присъстват.

Тогава търговците на Лурган бяха доведени, оковани във вериги, за техния процес. Самият принц пое функциите на съдията. Гар представи обвиненията срещу групата на Лурган и един техен член представи в отговор нещо като защита. Тя бе твърде слаба, отчасти поради това, че с неговия странен акцент той едва можеше да бъде разбран, отчасти, защото се опита да оправдае действията си, както и тези на останалите членове на групата, като бълваше порои от цифри. Принцът разпореди групата на Лурган да бъде затворена в тъмница, докато хората, идващи отдалече, които Гар бе повикал, не дойдат да ги отведат. При това решение лургановците побледняха и започнаха да бъбрят несвързани молби за милост — всички, освен един, който впери в Гар студен и злобен поглед и каза:

— Ще запомня това, д’Арманд. Бъди сигурен!

Но Гар само му кимна вежливо и наблюдаваше как войниците го извеждат.

Изобщо не се спомена за фалшивите цигани. Джиани се чудеше защо.

Накрая пирогийската армия напусна Туманола, приветствана от тукашните граждани, а войниците поздравяваха своите неохотни домакини, доволни, че се избавят от този град във вътрешността на сушата, пълен с влага и комари. Независимо от всичко, всеки явно приемаше въодушевените викове като тържествена декларация за приятелство между двата града.

Принцът бе оставен в неговия замък, но му отнеха оръдието и всякаква армия, освен личната му охрана от стотина души плюс нощната стража.

Пирогийците се прибраха у дома, посрещнати триумфално от своите съграждани. Завърналата се армия маршируваше по широките улици, покрити с цветя, а на Пиаца дел Сол ги очакваха Маестро и членовете на Съвета, за да връчат медали на Гар, Джиани и техните капитани. Чак тогава им дадоха време да отдъхнат и да празнуват.

На следващия ден обаче Гар и Джиани бяха извикани в Съвета, за да се срещнат с посланиците от другите търговски градове. Всички те, независимо колко бяха пострадали от военните действия, имаха нужда от съвет — какви отношения да установят с техните завръщащи се графове и дожове. Постепенно дебатите се превърнаха в разискване за формата и процесите, които щяха да протекат, за да се оформи новият Съюз на Търговските градове. Имаше и специфични проблеми — като ограничаването на военната сила на Пирогия в рамките на Съюза и други, но важното бе, че всички градове бяха сигурни, че желаят обединението. Лидерската роля на Пирогия въобще не бе поставяна под въпрос.

През цялото това време Джиани спеше без сънища — за негово облекчение и разочарование: облекчение, защото не виждаше Магьосника и разочарование, тъй като не му се появяваше танцьорката. Младежът горещо се надяваше, че ще се отърве завинаги от първия и ще преоткрие втората. Може би всичко се дължеше на това, че той работеше твърде усилено и спеше много дълбоко — поне така си мислеше.

Накрая дойде денят, в който бе подписан договорът и посланиците си заминаха, всеки с копие от него, за да дискутира или променя за в бъдеще клаузите на Съюза със своя Съвет. Те си заминаха с голяма церемония и декларации за вечно приятелство.

Джиани се чудеше дали добрите чувства щяха да изтраят през следващия търговски сезон. Някакво вътрешно чувство го караше да бъде сигурен, че обединението щеше да издържи, независимо колко напрегнати бяха съперничествата вътре в него. Всички прекалено ясно осъзнаваха заплахата от техния общ враг — аристократите.

На следващия ден Гар благодари на своите домакини — семейство Бракалезе, за тяхното гостоприемство и обясни, че вече трябва да тръгва. Бащата и майката протестираха шумно, но Джиани някак си знаеше, че това предстои. Когато съжаленията стихнаха младежът рече:

— Той е пътешественик, татко. Ние не можем да очакваме да обвърже съдбата си с нашата завинаги.

— Но кой ще ръководи армията, която той създаде?

— Джиани е повече от способен да се справи с тази задача — увери го Гар. — Той почти стана генерал през тези последни седмици и има чудесен екип от офицери, които да му помагат.

Бащата погледна Джиани удивено и момъкът забеляза бързата преценка, която проблесна в очите на стареца — той пресмяташе резултата от този нов статус и нарастването на влиянието на семейството в града. После бавно кимна:

— Щом ти го казваш, Гар, трябва да го приема.

— Някой ден — рече майката на Гар, — ще намериш жена, която ще те накара да прекратиш странстванията си и да не желаеш нищо друго така силно, както да останеш и да се грижиш за нея и за децата, които тя ще ти роди.

За момент в очите на Гар проблесна болка — но само за миг — после тя бе маскирана от замислена усмивка:

— И аз много се надявам на това, дона Бракалезе — но тя не е тук.

Джиани кимна:

— Той трябва да тръгва.

Не мина без церемонии обаче. Същата вечер бе устроен набързо приготвен, но пищен прощален банкет, на който съветниците дадоха богати подаръци на генерала — спасител, прикривайки облекчението си от неговото заминаване. Но Гар изненада всички като върна жеста — с други подаръци в замяна и сред тях най-вече една малка библиотечка, която, както той казваше, съдържа всичко, на което гигантът бе научил аристократите за регулацията на търговията. Всички се чудеха откъде той се бе сдобил с тези книги, но хората бяха твърде учтиви, за да питат.

Тогава вкъщи, преди да си легнат, Гар раздаде подаръци и на своите домакини: пищно бижу за майката, а за бащата — малка машинка, която можеше да изчислява печалбите и другите търговски сметки. Семейство Бракалезе му окачиха огромна огърлица от орсани и злато и се разделиха с него, изпълнени с особена меланхолия.

„Джиани Бракалезе!“

Момъкът се изправи в леглото си — поне в съня си — и видя срещу себе си очите на Магьосника.

„Гигантът си заминава, Джиани Бракалезе. Ако искаш да го изпратиш, трябва да станеш веднага!“

Как, Гар нямаше да дочака стопаните дори да се събудят? Джиани взе да се мъчи да се събуди, но Магьосникът само каза:

„Няма да ме видиш повече. Сбогом!“ и той изчезна, а Джиани се събуди окончателно, седнал в леглото и протегна ръка за дрехите си.

За минути той бе облечен и слязъл долу до главния портал, тъкмо навреме, за да види как Гар леко откачва катинара и отваря вратата.

— Почакай! — извика момъкът. — Ако трябва да си тръгнеш без церемонии, поне позволи ми да повървя с теб!

Гар го погледна, усмихвайки се, но не беше изненадан.

— Ами щом можеш да се вдигнеш в толкова неразумен час, ела.

Те излязоха в хладния мрак на ранната утрин. Джиани хвърли поглед на изток, но дори и не забеляза дрезгавината на хоризонта.

— Колко далече отиваш?

— На хълмовете — отговори Гар.

Младежът се почуди какво щеше да прави гигантът, след като стигнеше там.

— Да вземем конете тогава. Защо да вървим пеша?

Гар кимна.

— Е, щом ти можеш да ги върнеш после вкъщи, става.

Те отидоха в конюшнята, оседлаха два коня и излязоха, яздейки тихо по улиците на града — толкова тихо, че дори помежду си не говореха.

Часовоите при вътрешните врати не се нуждаеха от обяснения, когато Джиани Бракалезе и генерал Гар кратко им казаха да отворят. После излязоха, яздейки по понтонния мост, който временно заместваше шосето им. Плясъкът на водата под тях наруши тишината. Джиани попита:

— Защо заминаваш?

Гар сви рамене:

— Защо не?

— Защото можеше да изгубиш живота си — отвърна Джиани. — Защото премина през толкова много страдания и мъки, които не бе нужно да изтърпяваш. Защото това не беше твоя битка!

Гар рече бавно:

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че се нуждаех от парите?

— С приятел — магьосник, който пътува в голям златен диск? Освен това, ако наистина се нуждаеше от пари, нямаше да заминеш. Защо го правиш, Гар?

Гигантът въздъхна:

— Човек трябва да направи нещо от живота си, Джиани Бракалезе. Той трябва да има някакви цели, някаква причина, за да живее — а за мен простата гонитба на удоволствия никога не е била достатъчна.

Те яздеха мълчаливо още известно време. Тогава Джиани каза:

— Но защо се зае с нас? Защо направи нашите проблеми свои?

— Защото вие се нуждаехте от това — отвърна Гар. — Защото аз просто не можех да направя нещата по-лоши. Защото вроденото ми чувство за справедливост бе уязвено още преди години, така че аз търсех хора, които страдат несправедливо, за да задоволя нуждата си за отмъщение, която се бе породила дълго преди да ви срещна.

Това вече имаше смисъл. Джиани отново млъкна, поне докато минаваха покрай овъглените останки на главната порта към сушата. Тогава любопитството го загложди отново.

— От колко далече пристигаш?

Гар въздъхна и отметна назад глава:

— Погледни нагоре, Джиани Бракалезе — виж звездите! Всяка от тях е едно слънце и повечето са по-ярки от това, което огрява този свят. Някои имат собствени светове, които обикалят около тях, както прашката около юмрука на ловуващия селянин. Тук-там се случва тези светове да са достатъчно топли и благоприятни, за да живеят хора на тях.

Джиани гледаше нагоре, опитвайки се да схване необозримостта на идеята и да направи за себе си някакъв, макар и мъничък извод.

— И ти идваш от един от тези светове?

— Да. От едно много отдалечено място, чието слънце е толкова малко, че ти не можеш да го видиш оттук. Аз съм роден на планета, наречена Грамари, а баща ми — на една още по-малка, на име Максима.

— Светът, в който ти си благородник — въздъхна Джиани.

— Да — това е светът, в който най-големият ми чичо е граф. Моят баща е знатен благородник на Грамари сега, а аз съм негов наследник.

Джиани смилаше информацията за известно време, носле попита:

— И защо напусна дома си?

— Защото да бъда син на баща си не ми бе достатъчно.

Е, това Джиани вече можеше да разбере.

— Как дойде дотук?

— С Хъркимър — отвърна Гар, — големия златист диск. Той е кораб с размерите на село, Джиани. Моят чичо — граф д’Арманд, ми го подари. Той не каза, че това е награда за заминаването ми, но така се оказа.

Наситената самота на този човек изведнъж проникна в Джиани и той потрепери. Опитвайки се да отхвърли това потискащо чувство, той попита:

— А фалшивите цигани? И те ли идват също от друга звезда?

Гар кимна:

— Те са членове на организация, наречена АИДИС — което означава — Асоциация за Издигане на Държавните Институции и Системи.

— Те наистина ли вярваха, че ако убедят лордовете да ни сразят нас, търговците — това ще доведе до мир и щастие, а не до кръвопролитие?

— О, да — рече Гар меко. — Не се съмнявам в добрите им намерения и за минута. Те са много интелигентни, идеалистични и учени хора, Джиани, но същевременно са невероятно бавни и им липсва чувство за преценка на чисто природните неща. Да, аз наистина вярвам, че те смятаха, че действията на лордовете срещу търговците биха били само едно търговско състезание.

— Невероятно наивни наистина — рече Джиани, поразен от огромната им глупост.

Гар сви рамене.

— Те упорито вярват, че правят най-доброто за човечеството, независимо от това колко факти им сочат противното.

— Но ти не каза на принца за тях — забеляза Джиани. — Не направи нищо, за да бъдат арестувани и изправени пред съда.

— Не. Те самите осъзнаха глупостта на своите идеи, както и на войната, която обединението на благородниците причини. Но агентите на АИДИС също разбраха, че съюзът на търговците предотврати най-лошото. Унижението и вината ще ги накарат да работят за доброто на всеки отделен човек тук, а не само на принцовете. Освен това — добави гигантът, сякаш му бе дошла нова мисъл, — те са поразени от онова, което направихме тук — ти и аз. Не биха могли да развалят нашите постижения, освен ако не започнат война, чиито резултати ще излязат от контрола им. Не, аз мисля, че можем да вярваме в добрите им намерения. Те направиха и много полезни неща за Талипон и съвсем малко му навредиха.

— А… Медалия? — Джиани усети как сърцето му се свива, като попита това. — И тя ли бе една от тях?

— Да, но тя превъзмогна своята наивност и успя да повярва на онова, което виждаше с очите си. Медалия победи склонностите на идеализма си и осъзна, че планът на АИДИС не дава резултат тук. Затова тя остави колегите си да се опитат да формират благороднически съюз, надявайки се, че вашите търговски средства ще успеят да предотвратят войната.

— Но ние щяхме да загубим, ако ти не се беше намесил. — Джиани го изгледа проницателно. — Как направи това, Гар? Как успя да спечелиш войната за нас?

— Хъркимър ми събираше огромна информация — отвърна Гар. — Аз се престорих на невеж варварин, който задава толкова тъпи въпроси, че всеки идиот би могъл да им отговори, докато всъщност аз научавах онова, което ми бе нужно, от сведенията на Хъркимър.

Джиани го изгледа остро.

— Значи всичко е било преструвка тогава, когато се правеше на полуумен?

— Ние и двамата се преструвахме в началото — напомни му Гар. — Но след онзи удар по главата, когато и двамата се събудихме голи и треперещи в дъжда — вече не се преструвах. Тогава всичко бе истинско — резултат от сътресението на мозъка. Но когато дойдох на себе си и осъзнах колко полезна може да бъде тази роля, аз започнах да се преструвам. Това ми позволи да нападна стилетовците, без самият аз да бъда веднага убит, за да мога да проникна в замъка на Реджиналди.

— Където знаеше какво ще намериш.

Гар кимна.

— Да, но трябваше да се убедя в това.

— Но как застави другите скитници да правят каквото им казваш? — избухна Джиани. — Аз трябва да командвам хора сега, тъй че имам нужда да знам! Как попречи на часовоите да ни видят? Как склони пазача на входа да спусне подвижния мост? Никой не би повярвал на Фесте?

— А — Гар поязди мълчаливо около минута, после каза: — Не искам да ти прозвучи самонадеяно, Джиани, но това не е нещо, което ти можеш да направиш.

— Защо да не мога?

— Защото това е способност, която дължа на баща си и неговия ранг — тихо отвърна Гар. — Тези дарби съм наследил от него.

— Какви дарби? Какъв ранг?

Гар все още се колебаеше.

— Ти си заминаваш сега, Гар — настояваше Джиани. — И аз нямам причини да издам тайната ти. Пък и да го направя, какво лошо би имало в това? И какво общо има тук рангът на баща ти?

— Защото — рече Гар, — той е най-високопоставеният благороден магьосник на Грамари.

— Магьосник? — Джиани се втренчи в него за момент, без да разбира. Тогава изведнъж го осени идея. — Магьосникът! Той никога не беше идвал в моите сънища, преди да те срещна! Сега, когато си заминаваш, той ми каза само преди един час, че никога няма да го видя отново!

Гар кимна бавно.

— Тогава значи ти си поставил магьосника в ума ми? — възкликна младежът.

— Нещо повече от това — отвърна меко Гар. — Аз съм магьосникът.