Свещена любов

11.

Примейлът изчезна зад стъклената преграда и Кормия го наблюдаваше как застана с гръб към струята. Прекрасната му коса изгуби обема си, когато се намокри. Той изръмжа, изви гръб и повдигна ръце, така че тялото му оформи изящна дъга, а водата се стичаше през кичурите на косата му по гърдите.

Кормия прехапа долната си устна, когато той се пресегна и взе едно шише. Чу се свистящ звук, когато той го стисна над дланта си веднъж… два пъти… Върна го на мястото му, после вдигна ръце към главата си и започна да масажира косата си. Започна да се стича пяна и да капе по пода пред краката му. Разнеслият се аромат й напомни за въздуха отвън.

С крака, на които не можеше да се довери, и кожа също така гореща като водната струя, под която се намираше той, Кормия седна на мраморния ръб на джакузито. Примейлът взе един сапун, потърка го между дланите си и сапуниса ръцете и раменете си. Позна, че това е същият сапун, който бе използвала и тя, по мириса му, който се смеси приятно с аромата на онова, с което беше измил косата си.

С раздразнение осъзна, че има защо да ревнува от вадичките сапунена вода, стичащи се надолу по тялото му и по масивните му гладки бедра, и се почуди дали той би й позволил да се присъедини към него. Нямаше как да знае. За разлика от някои от сестрите си тя не можеше да чете мислите на другите.

Но можеше ли наистина да си представи себе си застанала пред него и положила ръце върху кожата му под топлата струя?

Да. Да, можеше.

Примейлът плъзна сапуна по-надолу към гърдите и корема си. После обхвана с ръка намиращото се между краката му и прекара насапунисана длан върху горната и долната му страна. Движенията му бяха разочароващо пестеливи.

За нея това беше странен вид мъчение — изпитваше сладостна болка да го наблюдава в този интимен момент. Искаше й се да продължи вечно, но знаеше, че ще трябва да се задоволи със спомените си.

Когато той спря водата и пристъпи навън, тя му подаде кърпа колкото можа по-бързо, за да скрие от погледа си висящото му мъжко достойнство.

Докато се подсушаваше, мускулите му играеха под златистата кожа, първо се напрягаха, а после се отпускаха отново. След като уви кърпата около кръста си, той се протегна за друга и започна да подсушава косата си, като търкаше усилено влажните къдрици. Шумът от падането на кърпата отекна в покритото с мрамор помещение.

Или може би това бяха ударите на сърцето й?

Косата му беше заплетена, когато привърши, но той като че не го забелязваше. Хвърли поглед към нея.

— Трябва да си легна. Имам да запълня четири часа и може да започна с това веднага.

Тя не разбра какво имаше предвид, но кимна.

— Добре, но косата ви…

Той я докосна, сякаш едва сега забелязваше, че има нещо прикрепено към скалпа си.

— Бихте ли искали да я среша? — попита тя.

На лицето му се появи странно изражение.

— Ако имаш желание. Някой… Някой веднъж ми каза, че съм много безжалостен към нея.

Бела, помисли тя. Бела му го беше казала.

Нямаше представа откъде го знае, но беше повече от убедена.

Кого заблуждаваше? В гласа му се чувстваше болка. Това й го подсказа. Тонът му беше вербален еквивалент на онова, което се четеше в очите му по време на хранене, докато седеше срещу Бела на масата.

И въпреки че изглеждаше дребнаво, Кормия искаше да среши косата му, за да замени мислите за Бела със себе си. Искаше да наложи спомена за себе си върху онзи, който той вече имаше за другата жена.

Желанието да притежаваш беше проблем, но тя не можеше да промени чувствата си.

Примейлът й подаде четка и противно на очакването й, че ще седне на ръба на ваната, той отиде и се настани на канапето до леглото си. Постави длани на коленете си, наведе глава и зачака.

Докато го приближаваше, тя се замисли за стотиците пъти, когато беше ресала косите на сестрите си в банята. В този случай обаче в ръката й беше предмет, който не знаеше как да използва.

— Кажете ми, ако ви наранявам — помоли тя.

— Няма опасност. — Той се протегна и взе дистанционното управление. Натисна един бутон и оперната музика, слушана от него непрестанно, изпълни стаята.

— Колко прекрасно — промълви тя и остави гласът на тенора да гали слуха й. — На какъв език е?

— Италиански. От Пучини. Любовна песен. В нея се разказва за един мъж, поет, който срещнал жена и нейните очи откраднали сърцето му. Само един неин поглед го лишил от всичките му мечти, видения и въздушни кули и ги заменил с надежда. Сега й казва кой е той… И накрая ще я попита коя е тя.

— Как е името на песента?

— „Che Gelida Manina“.

— Често я слушате, нали?

— Любимото ми соло е. Зейдист…

— Какво за Зейдист?

— Нищо. — Той поклати глава. — Нищо…

Тенорът се извиси, а тя разстла кичурите върху раменете му и започна да ги разресва с внимателни и нежни движения. Лекият шум от четката се сля със звуците на операта; и двете неща изглежда подействаха успокояващо на Примейла, защото гръдният му кош започна да се издува и свива равномерно от бавното му дишане.

Дори когато всички възелчета бяха разплетени, тя не спря, а продължи да приглажда със свободната си ръка мястото, където четката вече беше преминала. Когато косата му изсъхна, тя придоби действителния си цвят и възвърна плътността си. След всяко преминаване на четката къдриците приемаха все по-ясна форма, образувайки естествената му буйна грива. Не можеше да продължава вечно. И колко жалко.

— Мисля, че свърших.

— Не ме среса отпред.

Всъщност го беше направила.

— Добре.

Тя го заобиколи и застана пред него. Не можеше да не забележи колко широко разтвори краката си, като че искаше тя да застане между тях.

Кормия пристъпи към мястото, освободено от него. Очите му бяха затворени, а златистите му мигли се открояваха на фона на високите му скули. Устните му бяха леко отворени. Той повдигна глава към нея насърчително, както беше постъпил с коленете си.

Тя прие поканата.

Продължи да разресва косата му назад и мускулите на шията му се напрегнаха при усилието му да задържи главата си неподвижна.

Кучешките зъби на Кормия се удължиха и се подадоха между устните й.

В мига, когато това се случи, той отвори очи и яркожълтите му ириси срещнаха нейния взор.

— Гладна си — заяви той със странно гърлен тон.

Тя отпусна ръката, държаща четката. Гласът й отказа и затова просто кимна. В Светилището Избраниците нямаха нужда да се хранят. Тук обаче тялото й жадуваше за кръв. Това беше и причината за летаргията й.

— Защо не ми каза по-рано? — Главата му се наклони на една страна. — Няма проблем, ако не ме желаеш. Ще ти намерим някой друг.

— Защо… Защо да не ви желая?

Той потупа изкуствения си крак.

— Не съм цял.

Истина е, помисли си тя тъжно. Не беше цял, но това нямаше нищо общо с липсващия му крайник.

— Не исках да се натрапвам — отговори тя. — Това е единствената причина. За мен сте прекрасен със или без крак.

По лицето му се изписа изненада и после той издаде странен звук… Измъркване.

— Не се натрапваш. Ако желаеш кръвта ми, ще ти я предоставя.

Тя остана неподвижна, задържана на мястото си от блясъка в очите му и от промяната в чертите на лицето му. В израза му се беше появило нещо, което не беше виждала на друго лице преди.

Желаеше го, помисли си тя. Страстно.

— Коленичи — нареди й той.

Кормия застана на колене, а четката падна от ръката й. Без нито дума повече Примейлът се наведе към нея и я обгърна с огромните си ръце. Не я придърпа към себе си. Освободи косата й, първо кока, а после и плитката.

Изръмжа, докато разстилаше кичурите по раменете й и тя осъзна, че тялото му трепери. Без предупреждения той я сграбчи за шията и я приближи до гърлото си.

— Храни се от мен — настоя.

Кормия издаде свистящ звук като съскане на кобра и преди да се усети, впи кучешките си зъби в югуларната му вена. Когато го направи, той изруга, а тялото му подскочи.

Света майко… Кръвта му беше като огън, първо в устата й, а после в тялото й и могъщата й вълна я изпълни отвътре с непозната дотогава сила.

— По-силно — извика той. — Смучи ме…

Тя плъзна ръцете си под неговите, заби нокти в гърба му и се впи още по-жадно във вената му. Почувства се замаяна — не, той я буташе назад, за да я положи на пода. Не я беше грижа какво щеше да прави с нея, нито къде щеше да се случи, защото вкусът му я поглъщаше, докато тя поглъщаше него. Интересуваше я само струята на живота му, проникваща между устните й и в гърлото й, а после в стомаха и друго не й беше нужно.

Робата й… Робата й бе вдигната високо. Раздалечи бедрата й, но този път с ръце.

Да.

Разсъдъкът на Фюри не функционираше. С тялото му не бяха във връзка. Водеше го само инстинктът. С жената, пиеща от вената му, и с възбудата му на път да експлодира, основната му цел беше да проникне в нея, преди това да се случи.

Всичко свързано с нея и с него изведнъж беше различно. И неотложно.

Копнееше да я обладае по всички възможни начини, и то не само временно, както се случваше при секса. Искаше да остави следа от себе си чрез кръвта и семето си и после да повтори процеса на другия ден отново и отново. Трябваше да я покрие цялата, така че всеки проклет мръсник на планетата да знае, че доближи ли я, ще си има работа с него, и то такава, че ще си изплюе всички зъби и ще са му нужни шини за всички крайници.

Моя.

Фюри дръпна робата й, за да разкрие вагината й. О, да, ето я. Чувстваше топлината, излъчвана от нея и…

— Мамка му — изръмжа. Беше влажна, бликаща, преливаща.

Ако имаше начин да я задържи на вената си и едновременно с това да се впие там долу, не би се замислил и за миг. Най-доброто, което можеше да стори, беше да притисне с пръсти и после да ги засмуче с устни.

Когато облиза пръстите си Фюри потръпна при вкуса й, изнесе таза си напред и върхът на члена му се отърка в сърцевината й.

Точно когато се притисна в нея и усети как плътта й е готова да го поеме… проклетият, ненавистен медальон на Примейла започна да вибрира на бюрото точно до тях. Шумът беше като от противопожарна аларма.

Не му обръщай внимание, не му обръщай внимание, не му обръщай внимание…

Кормия отдели устни от гърлото му и очите й, разширени и премрежени от жажда за кръв и секс, се насочиха към източника на звука.

— Какво е това?

— Нищо.

Медальонът се разтресе още по-силно, като че протестираше. Или пък ликуваше, задето беше съсипал момента.

Може би се беше съюзил с Магьосника.

Винаги съм на разположение, припя Магьосника.

Фюри се претърколи настрани от Кормия, като едновременно с това я покри. С порой злостни ругатни той се избута назад, докато не се опря в леглото и хвана главата си в ръце.

И двамата дишаха тежко, а подлото златно бижу се удряше в четката му за коса.

Звукът напомни на Фюри, че между него и Кормия нямаше интимност. Пелерината на традициите и обстоятелствата ги обгръщаше напълно и всичко, вършено от тях, имаше много по-сериозни последствия от тези при нормално хранене и секс между мъж и жена.

Кормия се изправи на крака, като че знаеше точно какво си мисли той.

— Благодаря ви за това, че ми дарихте вената си.

Нямаше какво да й отговори. Гърлото му беше задавено от гняв и ругатни.

Вратата се затвори зад нея, а той отлично знаеше защо се спря. Нямаше нищо общо с това, че бяха прекъснати. Ако го желаеше, можеше да продължи.

Работата беше там, че спеше ли с нея, трябваше да спи и с всички останали.

Протегна се към нощната масичка, взе цигара и я запали.

Ако беше извършил сношение с Кормия, нямаше връщане назад. Трябваше да създаде четирийсет подобия на Бела… да оплоди четирийсет Избраници и да ги повери на милостта на родилното ложе.

Трябваше да бъде любовник на всички тях, баща на всичките им деца и техен господар според всичките им традиции, а както се чувстваше в момента, едва успяваше да преживее дните и нощите, носейки отговорност само за себе си.

Фюри се загледа в горящото връхче на ръчно свитата цигара. За него беше шок да осъзнае, че би искал да притежава Кормия, ако опираше само до тях двамата. Толкова силно я желаеше.

Намръщи се. Боже… Беше я желал през цялото време.

Но нещата не бяха така прости.

Припомни си как беше ресала косата му и с изненада осъзна, че тя беше успяла да го утеши, и то не само с движенията на четката. Самото й присъствие го беше отпуснало. Като се започнеше от аромата на жасмин и се стигнеше до плавните й движения и мекия тон на гласа й.

Никой, дори и Бела, не успяваше да го успокои. Никой не можеше да разхлаби железните обръчи около гръдния му кош и да му позволи да вдиша дълбоко.

Кормия успя.

Кормия го направи.

Което значеше, че в момента той копнееше за нея на всяко възможно ниво.

Не я ли прави това истинска късметлийка, подигра се Магьосника. Защо не й кажеш, че искаш да я превърнеш в новия си наркотик? Ще бъде развълнувана да научи, че тя ще е новата ти зависимост, която ще използваш, за да избягаш от сбърканото си съзнание.

Наистина ще се впечатли, приятел. Това е мечтата на всяка жена. А и ние всички знаем, че ти си кралят на нормалните връзки. Истински шампион в тази област.

Фюри отпусна глава назад, дръпна силно и задържа дима, докато дробовете му не започнаха да горят като огън от сухи съчки.