35.

Рив спря бентлито си при южния вход на парка „Блак Снейк“. Покритият с чакъл паркинг беше малък, достатъчен едва за десет коли, и за разлика от другите, затворени за през нощта, този винаги беше достъпен, защото се използваше от обитателите на бунгалата. Когато излезе от колата, той взе бастуна си, но не защото се нуждаеше от него за равновесие. Образите пред очите му се бяха оцветили в червено някъде по средата на пътуването и сега тялото му беше съвсем живо, а осезанието му се беше възвърнало напълно.

Преди да заключи, натика самуреното си палто в багажника, защото колата се набиваше на очи достатъчно много и без руска кожа на стойност двайсет и пет хиляди долара, изложена на показ. Увери се, че е взел със себе си противоотрова и достатъчно допамин.

Да. Да.

Затръшна капака на багажника, включи алармата и се насочи към групата плътно засадени дървета, оформящи границата на парка. Без конкретна причина брезите, тополите и дъбовете около паркинга му напомниха за тълпа зрители, всички застанали плътно едни до други по ръба на покрития с чакъл паркинг с преплетени клони, макар и стволовете да си бяха по местата.

Нощта беше спокойна, с изключение на хладния сух бриз, предвещаващ дъжд. Толкова на север август можеше да бъде много студен и в сегашното състояние на тялото му студът му харесваше. Направо цъфтеше в него.

Отиде до главната алея, като отмина пустата рецепция и серия от табели за туристи. Няколкостотин метра по-нататък имаше отклонение, водещо към гората, и той пое по черната пътека към вътрешността на парка. Бунгалото се намираше на малко повече от километър по-нататък. Оставаше му да измине още около двеста метра, когато листата в краката му се разлетяха. Почувства около глезените си горещината на сянката, понесла ги напред.

— Благодаря — каза на Трез.

Ще се видим там.

— Добре.

Когато бодигардът му се понесе във вид на мъгла, Рив оправи вратовръзката си без конкретна причина. Нямаше съмнение, че тя нямаше да остане още дълго на мястото си.

Откритото пространство, на което се намираше бунгалото, беше окъпано от лунна светлина и той не можа да определи коя от сенките е Трез. Но именно по тази причина бодигардът му струваше колкото внушителното му тегло в злато. Дори симпат не можеше да го различи на фона на околния пейзаж, когато той не искаше да бъде видян.

Рив отиде до грубо скованата врата, спря и се озърна. Принцесата вече беше тук. Всичко в привидно пасторалната околност излъчваше напрежение, сякаш наоколо се стелеше невидим облак от ужас, такъв, какъвто децата изпитваха, ако останеха заключени в запустяла къща в тъмна мразовита вечер. Това беше еквивалентът на мис за симпатите и гарантираше, че няма да бъдат безпокоени от хора. Или от други животни.

Не беше изненадан, че е дошла рано. Никога не можеше да предвиди дали ще подрани, ще закъснее, или ще бъде точна, и затова не взимаше участие в тази нейна игричка.

Вратата на бунгалото се отвори с обичайното си проскърцване. Звукът проникна право в центъра на мозъка му и той заглуши емоциите си с образа на огрян от слънцето плаж, видян от него по телевизията.

От сянката в ъгъла се разнесе плътен и тих глас:

— Винаги правиш така. Караш ме да се чудя какво криеш от любимата си.

Можеше да продължава да си се чуди. Нямаше намерение да я допуска в главата си. Освен че самозащитата беше от критично значение, това, че я държеше на дистанция, я влудяваше и той се чувстваше изпълнен със задоволство.

Докато затваряше вратата, реши, че тази вечер ще играе ролята на романтичен флиртаджия. Тя вероятно очакваше той да се чуди защо е настъпила промяна в обичайната им схема за срещи и щеше да го изнудва с информацията възможно най-дълго. Но чарът действаше дори върху симпати, макар по откачен и объркан начин. Тя знаеше, че той я мрази и че му струва много да се преструва на влюбен в нея. Ласкателствата и реденето на красиви лъжи щяха да му спечелят нейното благоволение заради лустрото, не заради съдържанието им.

— Така ми липсваше — каза той с плътен и сериозен глас.

Пръстите му се вкопчиха в току-що оправената вратовръзка и разхлабиха възела. Реакцията й беше мигновена. Очите й заблестяха като рубини пред клада и тя не направи нищо, за да прикрие реакцията си. Знаеше, че от това му се повдига.

— Липсвала съм ти? Разбира се, че съм ти липсвала. — Гласът й звучеше, като че идваше от гърлото на змия, и звукът „с“ беше силно подчертан и удължен. — Но колко?

Рив продължаваше да поддържа образа на плажа в съзнанието си и по този начин не я допускаше в главата си.

— Липсваше ми до безумие.

Той остави бастуна си настрана, свали сакото си и откопча горното копче на копринената си риза… после следващото… и следващото, и накрая се наложи да я освободи от колана на панталона си, за да откопчае и последните. Размърда раменете си и остави коприната да се свлече на пода. Принцесата изсъска и членът му се втвърди.

Мразеше нея и мразеше секса с нея, но му харесваше властта, която притежаваше над нея. Нейната слабост извикваше у него сексуална възбуда, близка до нормалното привличане. Именно благодарение на това успяваше да го вдигне, макар че усещането върху кожата му беше, като че е покрит с одеяло от червеи.

— Остани с дрехите си — нареди тя с остър тон.

— Не. — Той винаги ги събличаше, ако го желаеше, а не по нейна команда. Гордостта му го изискваше.

— Остани с дрехите си, курво.

— Не. — Той разкопча колана си и го измъкна от гайките, а кожената материя изплющя във въздуха. Захвърли го небрежно също както ризата преди това.

— Дрехите остават… — Думите й заглъхнаха, защото силата й отслабваше, а именно това беше целта.

Напълно умишлено той прикри члена си с ръка, разкопча ципа на панталона си и го остави да се смъкне на грубия под. Еректиралият му пенис щръкна право напред и това до голяма степен обобщаваше връзката им. Беше изпълнен с гняв към нея, мразеше себе си и се презираше заради факта, че Трез е отвън и става свидетел на сцената.

В резултат на това членът му беше твърд като камък и лъщеше от влага.

За симпатите едно надникване в душевно разстройство действаше по-силно и от еротично бельо. Именно поради тази причина цялата тази история имаше успех. Можеше да й даде извращенията, желани от нея. Също така можеше да й даде и друго. Тя копнееше за сексуалната схватка помежду им. Съвкуплението между симпати беше като игра на шах с размяна на телесни течности в края. Имаше нужда от плътската наслада, която само неговата вампирска природа можеше да й предостави.

— Докосвай се — прошепна тя. — Докосвай се заради мен.

Той не изпълни нареждането. Изрита мокасините си и отстъпи настрани от купчината с дрехи. Докато се придвижваше напред, имаше съвсем ясна представа за образа си. Спря в средата на бунгалото, през прозореца се промъкна лунен лъч и освети тялото му.

Беше му неприятно да го признае, но той също копнееше за онова, което вършеха заедно. Това беше единственият момент в живота му, когато можеше да бъде себе си и не се налагаше да лъже околните. Грозната истина беше, че част от него се нуждаеше от тази извратена връзка и нещо по-силно от опасността, грозяща него и Хекс, го караше да се връща месец след месец.

Не беше сигурен дали Принцесата е наясно за тази негова слабост. Винаги внимаваше да не разкрие картите си, но никога не можеш да знаеш доколко те е разгадал един симпат. Което, естествено, правеше блъфовете далеч по-интересни, тъй като залогът беше по-висок.

— Тази вечер мисля да започнем с малко шоу — каза той и се обърна. Започна да се задоволява сам, застанал с гръб към нея, като галеше члена си с ръка.

— Досадно — заяви тя, останала без дъх.

— Лъжкиня. — Той стисна върха на члена си толкова силно, че простена.

Принцесата изпъшка заради звука, издаден от него. Болката му я въвличаше още по-дълбоко в играта. Когато той погледна надолу към онова, което правеха ръцете му, почувства леко тревожно объркване, като че това беше нечий друг член и нечия друга ръка се движеше нагоре и надолу. Но беше необходимо да се дистанцира от действията си. Това беше единственият начин вампирската му природа да понесе вършеното от тях. Добрата му страна не беше тук. Оставил я беше пред вратата, преди да влезе.

Това беше територия на Гълтача на грехове.

— Какво правиш? — изпъшка тя.

— Галя се. Усилено. Луната осветява члена ми. Влажен съм.

Тя бързо го прекъсна.

— Обърни се. Веднага.

— Не.

Макар че тя не издаде нито звук, той знаеше, че се приближава към него, и триумфът, който изпита, заличи усещането за откъснатост от събитията. Съществуваше, за да я пречупи. Мощта, изпълваща тялото му, беше като хероин във вените му. Да, после щеше да се чувства омърсен и да живее с кошмарите за всичко това, но точно сега беше близо до кулминацията.

Принцесата се приближи до него, обгърната от сенките, и той усети кога започна да наблюдава движенията му, защото тя изстена силно. Дори сдържаността й на симпат не беше достатъчно силна, че да овладее реакцията си.

— Ако ще ме гледаш — той отново стисна върха на члена си, докато той не придоби тъмнорозов цвят и му се наложи да извие гърба си от болка, — аз искам да видя теб.

Тя пристъпи към мястото, осветено от лунна светлина, и той загуби концентрация за миг.

Принцесата беше облечена в лъскава червена роба, рубините на шията й изпъкваха върху бялата като хартия кожа. Черната й коса беше прибрана в кок, очите и устните й имаха същия кървавочервен цвят като камъните около врата й. На ушите й висяха два скорпиона албиноси, закачени там за жилата си и го наблюдаваха.

Тя беше красива по някакъв отвратителен начин. Като влечуго на два крака с хипнотизиращи очи.

Ръцете й бяха обвити около талията, а дланите й бяха скрити в дългите до земята ръкави, но тя ги освободи оттам. Той не погледна към ръцете й. Не можеше. Отвращаваха го прекалено много и ако ги зърнеше и за миг, щеше да изгуби ерекцията си.

За да се поддържа възбуден, той плъзна длан под тестисите си и ги притисна така, че да обрамчат пениса му. Когато ги пусна да се върнат на мястото си, те вибрираха от мощ.

Тя искаше да види толкова много, че не знаеше къде да спре погледа си. Огледа гърдите му, поспря поглед върху червените звезди. Вампирите мислеха, че те са само украса, но не и симпатите. Бяха едновременно свидетелство за аристократичната му кръв и за двете убийства, извършени от него. Отцеубийството ти печелеше звезда, противно на майцеубийството. Червеното мастило значеше, че е член на семейство с аристократична кръв.

Принцесата разтвори робата си, под чиито пищни гънки тялото й беше покрито с червена сатенена мрежа, която се впиваше в кожата й. В съответствие с типичната за нейния вид безполовост, гърдите й бяха малки, а ханша тесен. Единственото, доказващо, че е жена, беше малката цепка между краката й. Мъжете наподобяваха хермафродити със също така дълги коси като жените и носеха подобни роби. Рив, слава богу, никога не беше виждал гол мъж, но допускаше, че членовете им имат същите малки аномалии като неговия собствен.

О, каква радост.

Аномалията му, разбира се, беше още една причина да харесва секса с Принцесата. Знаеше, че й причинява болка.

— Сега ще те докосна — каза тя и се доближи още повече към него. — Курво.

Рив се стегна, когато тя обгърна пениса му с ръка, но й позволи да го докосне само за миг. После отстъпи рязко назад и се освободи от хватката й.

— Каниш се да сложиш край на връзката ни ли? — каза той провлечено, като мразеше думите, които изричаше. — Затова ли ме пренебрегна онази вечер? Всичко това започна да те отегчава ли?

Тя отново се приближи, точно както очакваше той.

— Ти си моята играчка. Би ми липсвал ужасно много.

Този път, когато го сграбчи, тя заби ноктите си. Той потисна стенанието си, като изпъна рамене назад толкова силно, че ключиците му едва не се пречупиха.

— Значи си се чудил къде съм? — прошепна тя и се наклони към него. Устните й пробягаха по шията му и той усети допира като изгаряне върху кожата си. Червилото, използвано от нея, беше направено от люти чушки, за да предизвиква парене. — Тревожеше ли се за мен? Копнееше ли за мен?

— Да, точно така беше — отговори той, защото знаеше, че тази лъжа ще й подейства.

— Бях сигурна. — Принцесата коленичи и се наведе напред. В мига, когато устните й срещнаха върха на члена му, изгарящото усещане накара тестисите му да се стегнат като юмруци. — Моли се!

— За какво? За свирка или за отговор относно промяната в плановете ни?

— Мисля, че ще трябва да ме умоляваш и за двете. — Тя хвана пениса му и го притисна към корема, после подразни с език шипа, намиращ се в основата на члена му. Именно тази част от него тя харесваше най-много, тази, която се впиваше в нея и ги държеше свързани. Той лично го мразеше, но усещането, докато си играеше с него, беше приятно дори и при болката, която му причиняваше червилото й.

Моли ме. — Тя остави члена му да застане на мястото си и го пое дълбоко в устата си.

— По дяволите, засмучи ме — изръмжа той.

И тя не се поколеба да го направи. Отвори широко устата си и пое толкова, колкото можа от него. Беше невероятно, но паренето беше убийствено. За да й върне за номера с червилото, той я хвана за косата и притисна бедрата си към нея, с което я накара да се задави.

В отговор тя заби нокът в шипа, така че да пусне кръв, и той извика, а очите му се напълниха със сълзи. Една от тях се търкулна по лицето му и тя се усмихна, без съмнение доволна от червения й цвят.

— Ще кажеш „моля“ — заяви тя, — когато ми искаш обяснение.

Той се изкушаваше да й каже, че ще има да почака, но вместо това повтори рязкото движение в устата й, а тя отново заби нокти в него. Продължиха така известно време, докато накрая и двамата пъшкаха.

На този етап пенисът му вече гореше, обхванат от бушуваща топлина и готов да завърши започнатото в тази нейна божествено отвратителна уста.

— Попитай ме защо — настояваше тя. — Попитай ме защо не дойдох.

Той поклати глава.

— Не… Ти ще ми кажеш, когато пожелаеш. Но ще попитам — само си губим времето тук или ще ме оставиш да свърша?

Тя се надигна от пода, отиде до прозореца и се опря на перваза с ужасните си ръце.

— Можеш да свършиш, но само ако е в мен.

Кучката винаги постъпваше така. Винаги искаше да е в нея.

И винаги на прозореца. Очевидно, макар да не можеше да е сигурна, че той идва с подкрепление, на някакво ниво осъзнаваше, че са наблюдавани. И ако правеха секс пред прозореца, намиращият се отвън щеше да бъде принуден да гледа.

Свърши в мен, проклет да си.

Принцесата изви гръбнака си и повдигна задните си части. Мрежата, която носеше, покриваше и мястото между краката й и щеше да се наложи да я разкъса частично, за да проникне в нея. И именно това беше причината да я носи. Ако червилото беше нещо лошо, то плетената гадост върху тялото й беше още по-лоша.

Ривендж застана зад гърба й и зарови показалците и средните пръсти на двете си ръце в мрежата на кръста й. След едно дръпване задникът и вагината й бяха открити.

Беше влажна и лъскава и жадуваше за него.

Тя хвърли поглед през рамо и се усмихна, разкривайки съвършени бели зъби.

— Гладна съм. Пазех се за теб. Както винаги.

Не можа да прикрие гримасата си. Не можеше да понесе идеята, че той е единственият й любовник. Би било далеч по-лесно да бъде част от тълпа мъже, така че случващото се между тях да не означава прекалено много. А и му се повдигаше от приликата им. Тя също беше неговата единствена любовница.

Той проникна в нея, като я блъсна напред, така че тя удари главата си в стъклото. После сграбчи бедрата й и се плъзна бавно навън. Краката й потрепериха и той се ненавиждаше, че й дава желаното от нея. Така че отново проникна вътре, но спря по средата, така че тя да не получи всичко.

Червените й очи запратиха пламъци към него, когато тя погледна през рамо.

— Още, благодаря.

— Защо не се появи, моя прекрасна кучко?

— Защо не млъкнеш и не свършиш?

Рив се наведе и плъзна зъби по рамото й. Мрежата беше намазана със скорпионска отрова и той мигом почувства изтръпване в устните. Тази гадост щеше да покрива ръцете и тялото му, когато приключеха. Щеше да се наложи да се изкъпе в защитената си къща възможно най-скоро. Пак нямаше да е достатъчно бързо. Щеше да бъде ужасно болен, както винаги. Тъй като тя беше чистокръвен симпат, отровата не й влияеше. За нея тя беше като парфюм… За неговата вампирска природа, която беше много податлива, тя беше изключително вредна.

Той бавно се отдръпна назад и после отново проникна навътре с няколко сантиметра. Знаеше, че е доволна, заради начина, по който пръстите й с по три свивки се вкопчиха в старото избеляло дърво на перваза.

С тези нейни ръце с по три стави и нокти, които растяха оцветени в червено… изглеждаше като излязла от филм на ужасите…

— Кажи… ми… защо… кучко. — Той произнасяше думите в съответствие с ритъма, в който се движеше. — Или никой от нас няма да свърши.

Боже, мразеше това и в същото време го обожаваше, двамата се бореха да задържат позицията на надмощие, и двамата ядосани заради отстъпките, които трябваше да правят. Изяждаше я жива това, че се беше наложило да го заобиколи, за да види как той мастурбира, той ненавиждаше онова, което вършеше с тялото си, а тя не искаше да му каже защо е закъсняла с две нощи, но знаеше, че ще й се наложи, ако иска да достигне до оргазъм…

И въртележката продължаваше ли, продължаваше да се върти.

Кажи ми — изръмжа той.

— Чичото става все по-силен.

— Така ли? — Той й се отблагодари със силен тласък и тя изстена. — И защо?

— Преди две вечери… — Дъхът излезе със свистене от устата й, а гръбнакът й се изви още по-силно, за да може тялото й да го погълне възможно най-дълбоко. — … беше коронован.

Рив загуби ритъма си. По дяволите. Промяната в управлението не беше нещо добро. Симпатите може и да бяха затворени в колонията, изолирани от реалния свят, но всяка политическа нестабилност беше опасност за крехкия контрол, упражняван над тях.

— Имаме нужда от теб — каза тя и се протегна назад, за да забие нокти в задника му. — За да вършиш онова, в което си най-добър.

Нямаше. Начин.

Беше избил достатъчно роднини.

Тя хвърли поглед през рамо. И скорпионът на ухото й се втренчи в него, а крачетата му мърдаха и се протягаха към него.

— Казах ти причината. Така че, давай.

Рив заключи съзнанието си и се фокусира върху сцената на плажа, като остави тялото си да свърши работата. Под ритмичните му движения Принцесата достигна до оргазъм, а тялото й го обгърна с поредица от импулси, които го накараха да се чувства, сякаш членът му бе притиснат в менгеме.

И тъкмо това го накара да се вкопчи във вътрешността й и да я изпълни.

Той се отдръпна веднага щом можа и беше готов за политането си в ада. Вече можеше да почувства ефекта от отровата върху тази проклета мрежа. Цялото тяло го смъдеше, а нервните окончания по кожата му сигнализираха за болка. Щеше да става още по-лошо.

Принцесата се изправи и отиде до робата си. От таен джоб тя извади дълга лента от червен сатен и с прикован в него поглед прекара плата между краката си и го завърза няколко пъти.

Рубинените й очи блестяха от задоволство, докато се убеждаваше, че нито капка от него нямаше да напусне тялото й.

Той мразеше този момент и тя го знаеше. Затова никога не протестираше, че той го вади бързо. Беше напълно наясно, че му се искаше да я потопи във вана с белина и да я търка, докато не отмие от нея и последната следа от секс. Като че никога не се бе случвал.

— Къде ми е таксата? — попита тя и облече робата си.

Образите пред очите му бяха раздвоени, докато се придвижваше до сакото си, за да извади малка кадифена торбичка. Подхвърли й я и тя я хвана.

Вътре имаше рубини на стойност двеста и петдесет хиляди долара. Обработени. Готови да бъдат използвани.

— Трябва да се прибереш у дома.

Той беше прекалено уморен за тази игра.

— Колонията не е моят дом.

— Грешиш. Толкова много грешиш. Но някога ще си дойдеш. Гарантирам ти. — След това тя се изпари във въздуха.

Рив се отпусна, опря длани в стената на бунгалото и вълна на изтощение премина през него.

Когато вратата се отвори, той се изправи и взе панталоните си. Трез не каза нищо, само се доближи и го задържа на мястото му.

Колкото и да беше зле, сам облече дрехите си. Това беше важно за него. Винаги го правеше сам.

Когато сакото беше на гърба му, вратовръзката на врата му, а бастунът в ръката му, най-добрият му приятел и негов бодигард го вдигна и го понесе към колата като малко дете.

Загрузка...