Свят на смъртта I

12.

По-нататъшното четене на бордовия дневник не им донесе нови доказателства. Имаше доста обширни сведения за ранния животински и растителен свят, за смъртната опасност, която те представляваха, както и за първите защитни съоръжения срещу тях. Интересно от историческа гледна точка, но без никакви указания как да се противодейства на заплахата. Очевидно на капитана и през ум не му е минавало, че формите на живот на Пиръс търпят промени, а вместо това е вярвал, че се откриват нови опасни зверове. И до смъртта си не бе разбрал своята заблуда. Последната бележка в дневника, по-малко от два месеца след първото нападение, бе съвсем кратка. И написана с различен почерк.

„Капитан Куркоски умря днес от отравяне вследствие на ухапване от насекомо. Много скърбим за него.“

Причината за последвалия на планетата прелом тепърва предстоеше да се установява.

— Кърк непременно трябва да види тази книга — каза Джейсън. — Необходимо е да добие някаква представа за развитието на нещата. Може ли да ни закарат… или да отидем пеш до градската управа?

— Пеш, разбира се — отвърна Мета.

— В такъв случай ти носи книгата. При притегляне два пъти по-голямо от земното ми е много трудно да се правя на кавалер и да нося разни пакети.

Току-що бяха влезли в преддверието на кабинета на Кърк и от видеофона се разнесе остро пищене. Джейсън веднага разбра, че това е механичен сигнал, а не човешки глас.

— Какво става? — попита той.

Кърк излетя през вратата и се втурна към главния изход. Натам бързаха и всички останали. Мета се обърка — колебаеше се дали да се спусне към изхода, или да остане при Джейсън.

— Какво значи това? Не можеш ли да ми кажеш? — разтърси я той за ръката.

— Тревога в сектора. Някакъв значителен пробив в периметъра. С изключение на охраната на самия периметър, всички останали трябва да се явят на разположение.

— Ами върви тогава. За мен не се безпокой. Ще се оправя.

Все едно че думите му й дадоха сигнал да освободи спусъка. В ръката на Мета блесна оръжието и тя изчезна, преди да е довършил изречението си. Джейсън приседна уморено в безлюдния кабинет.

Неестествената тишина в сградата започваше да му действа на нервите. Той премести стола си до видеофона и го включи на „приемане“. Екранът се взриви от цветове и звуци. Отначало Джейсън не схващаше нищо. Просто някаква бъркотия от лица и гласове. Това бе многоканално устройство, предназначено за военни цели. На екрана се наслагваха по няколко образа — редици от глави или замъглени очертания на околностите, влизащи в полезрението на наблюдателя. Много от главите говореха едновременно и във врявата, която вдигаха гласовете, нямаше абсолютно никакъв смисъл.

Джейсън разучи командното табло, направи няколко опита и полека-лека взе да разбира как да действа. Въпреки че всичките станции бяха на екрана през цялото време, аудиоканалите им можеха да се управляват. По този начин две, три или повече станции можеха да се включат в една система. Те бяха във връзка не само помежду си, но и с всички останали станции.

Отъждествяването на звук с образ бе автоматично. Когато някое от лицата кажеше нещо, то веднага се оцветяваше в червено. Като пробваше наслуки, Джейсън най-сетне успя да настрои аудиото на желаната станция и се опита да следи развоя на нападението.

Много бързо схвана, че става нещо необикновено. По някакъв начин, никой не обясняваше как, бе пробита част от периметъра и мястото трябваше да се затвори с аварийни защитни съоръжения. Кърк, изглежда, ръководеше акцията или поне единствен имаше предавател за приоритетно включване. Използваше го за общи заповеди. Изведнъж многобройните дребни образи се стопиха и върху тях на целия екран се появи лицето му.

— Всички станции от периметъра да изпратят 25 процента от състава си в Зона 12!

Малките образи се появиха отново, глъчката се увеличи и червените сигнали заподскачаха от лице на лице.

— …да изоставим първия етаж, киселинните бомби няма да достигнат.

— Ако продължаваме, ще ни отрежат, но клинът ни е от другата страна, на западния фланг. Искай подкрепа!

— Недей, Мърк — няма смисъл!

— …и цистерните с напалм почти привършиха. Някакви заповеди?

— Камионът е все още там, идете с него до продоволствения склад, все ще намерите резерви…

От цялата неразбория само последните две фрази придобиха някакъв смисъл. При влизането си в сградата Джейсън бе забелязал табелките долу. Първите два етажа под него бяха наблъскани с боеприпаси. Сега му се предоставяше възможност да се включи в акцията.

Нима можеше да седи със скръстени ръце и да наблюдава. Особено в такъв отчайващо критичен момент. Не че се надценяваше, но беше сигурен, че все ще се намери място за още един въоръжен човек.

Докато се довлече до партера, пред товарната платформа вече се бе заковал един камион с турбодвигатели. С безразсъдно пренебрежение към собствената си безопасност двама пирийци търкаляха бидони с напалм. Джейсън не се осмели да се влее във водовъртежа от търкалящ се метал. Прецени, че от него ще има някаква полза, ако издърпва тежките бидони и ги намества върху камиона, след като другите двама вече са ги дотъркаляли горе. Те приеха помощта, без да му благодарят.

Да изтегляш тежките оловни бидони и да ги подреждаш под натиска на притеглянето бе изтощителна и непосилна работа. След една минута Джейсън вече работеше машинално, а кръвта пулсираше в слепоочията му и пред погледа му се виеха червени кръгове. Разбра, че всичко е приключило, едва когато камионът ненадейно потегли стремително и той падна на пода. Останал без дъх, дори не направи опит да се надигне. Шофьорът засили тежката машина докрай и Джейсън се замята безпомощно из каросерията. Когато стигнаха до бойната линия и удариха спирачки, той вече виждаше достатъчно ясно, но дишането му беше все още затруднено.

Пред погледа му се разкри невероятна бъркотия. Изстрели, пламъци, мъже и жени, втурнали се във всички посоки. Бидоните с напалм бяха разтоварени и без неговата помощ и камионът се върна за още. Джейсън се облегна на стената на една полуразрушена сграда и се опита да дойде на себе си. Невъзможно беше. Наоколо, изглежда, гъмжеше от дребни животни и той уби две, които се нахвърлиха отгоре му. По нищо друго не можеше да съди за естеството на битката.

Към него, залитайки, се приближаваше пириец с мургаво лице, което сега бе побеляло от болка и напрежение. Дясната му ръка, разкъсана и кървяща, висеше безжизнено до тялото му. Току-що бе намазана с хирургическа пяна. Оръжието си държеше в лявата ръка, а от него се полюшваше парче от задействащия го кабел. Джейсън си помисли, че човекът търси лекарска помощ. Но едва ли някога би могъл да бъде по-далеч от истината.

Пириецът стисна пистолета между зъбите си, а със здравата ръка хвана един бидон напалм и го обърна на една страна. След това отново взе пистолета в ръка и затъркаля с крак бидона пред себе си. Движенията му бяха бавни и непохватни, но той все още беше в строя.

Джейсън си проби път през забързаната тълпа и се наведе над бидона.

— Дай на мене. А ти ще прикриваш с пистолета си.

Човекът изтри с опакото на ръката потта от очите си и запремигва към Джейсън. Изглежда го позна. Усмихна се, но това по-скоро приличаше на болезнена гримаса, в която нямаше нищо весело.

— Давай. Поне мога още да стрелям. И двамата сме получовеци — но може би заедно правим един цял.

Съсредоточен в непосилната задача, Джейсън дори и не забеляза обидата.

На улицата пред тях се откри ров, издълбан от някакъв взрив. На дъното му двама души с лопати копаеха още по-надълбоко. Всичко изглеждаше безсмислено. Но щом Джейсън и раненият дотъркаляха бидона до ямата, копачите изскочиха навън и откриха огън към дъното. Единият от тях се извърна и се оказа, че е едва дванайсет-тринайсетгодишно момиченце.

— Слава на Периметъра! — промълви то. — Намериха напалм. Едно от новите чудовища в момента извършва пробив при охраната на Зона 13, току-що го открихме. — Още докато говореше, момичето завъртя бидона към себе си, изби с ритник запушалката и започна да изсипва в дупката леденото му съдържание. Щом го преполови, ритна вътре и самия бидон. Спътникът й извади от колана си сигналната ракета, запали я и я запокити след бидона.

— Отдръпнете се бързо. Те не обичат топлината.

Това беше казано прекалено меко. Напалмът се възпламени и към небето се устремиха огнени езици и мътен, мазен дим. Земята под краката на Джейсън се размърда и раздвижи. В сърцето на пламъците се разлюля нещо черно и дълго, изви се над главите им и се насочи към небето. То продължаваше да мърда с враждебни, резки движения насред изпепеляващата горещина. Беше огромно, дебело поне два метра и никой не знаеше колко бе дълго. Пламъците не му пречеха, просто го раздразваха.

Когато улицата започна да се разтваря и да пропада в радиус от петдесет метра и от двете страни на рова, Джейсън доби известна представа за дължината на нещото. Тази твар изникваше от земята във вид на огромни пръстени. Той и присъстващите ги посрещнаха със залп. Но без особен ефект. Насъбраха се още хора, с най-различни оръжия в ръце. Най-ефикасни като че ли се оказаха огнехвъргачките и гранатите.

— Освободете района, ще го изравним със земята. Оттеглете се.

Гласът беше толкова силен, че направо му проглуши ушите. Джейсън се извърна и разпозна Кърк, който бе пристигнал с товарната колона с муниции. На гърба си имаше високоговорител, а микрофонът висеше пред устните му. Тълпата незабавно откликна на гърмящия през усилвателя глас. Всички се раздвижиха.

Джейсън все още се чудеше какво да прави. Да освободи района? Но кой район? Той тръгна към Кърк, но изведнъж разбра, че всички останали пирийци поемат в обратна посока. Дори и под двойното притегляне, те се движеха.

Джейсън имаше непреодолимото усещане, че е сам на сцената. Всички бяха изчезнали, а той стоеше насред улицата. Наоколо нямаше никого. Освен ранения, на когото бе се притекъл на помощ. Пириецът вървеше към него, залитайки, и му махаше със здравата си ръка. Не можеше обаче да разбере какво му казва. Кърк отново крещеше и даваше заповеди от един камион. И машините тръгваха. Джейсън най-сетне схвана, че трябва спешно да напусне това място, и се втурна да бяга.

Твърде късно. Земята вече пропадаше и се разтваряше отвред под натиска на непрестанно увеличаващите се пръстени на подземното същество, които си пробиваха път към светлината. Още няколко крачки и ще е в безопасност. Само че пред него се издигна сива, оваляна в пръст дъга и му препречи пътя.

Има моменти, в които секундите като че ли продължават цяла вечност. Един миг от субективното време може да се разтегне до безкрайност. Точно както сега. Джейсън замръзна на мястото си. Дори и димът в небето не трепваше. Непознатата форма на живот извисяваше пред него огромния си пръстен и разкриваше всяка своя частица с пронизителна яснота.

Туловището беше дебело колкото човек, ръбесто и сиво като стар дънер. От всичките му страни се подаваха белезникави израстъци, които се виеха и гърчеха бавно, като змийчета. Уж приличаше на растение, а се движеше като животно. И се пукаше и размножаваше. А това бе най-лошото.

Появиха се пролуки и дупки. Всяка една приличаше на зейнала паст, която бълваше глутница бели зверчета. Пронизителните им писъци стигаха до Джейсън някъде от далечината. Но иглоподобните им зъби не убягнаха от погледа му.

Страхът от неизвестното го беше парализирал. По-добре да бе умрял. Гръмовитият глас на Кърк му даваше някакви нареждания през високоговорителя, другите стреляха по налитащата твар. Но Джейсън и представа нямаше какво става.

Изведнъж едно кораво като скала рамо го тласна силно напред. Това бе раненият, който се намираше все още на полесражението и се опитваше да го измъкне оттам. Захапал оръжието си, той повлече Джейсън със здравата си ръка напред. Право към тази твар. Останалите прекратиха стрелбата. Разбраха какво е намислил и сметнаха, че е правилно.

Един от пръстените се извиваше във въздуха и оставяше пролука между туловището и земята. Раненият пириец стъпи устойчиво на крака и изопна мускули. После с един замах вдигна Джейсън със здравата си ръка и го метна под живата дъга. Виещите се пипала опариха лицето му с огнения си дъх, но след миг Джейсън вече се намираше извън обсега им и се търкаляше по земята. Раненият пириец скочи след него.

Твърде късно. Явно по този начин можеше да избяга само един човек. И вместо с лекота да се възползва от шанса си, пириецът бе избутал Джейсън напред. Съществото бе доловило раздвижването чрез пипалата си, тъй като Джейсън бе прелетял на косъм от тях. То се спусна надолу и притисна ранения под тежестта си. Пипалата се обвиха около него, животните се нахвърлиха отгоре му и той изчезна от поглед. Спусъкът на пистолета му вероятно бе превключил на пълен автомат, тъй като стреля още дълго, след като самият той вече положително не бе между живите.

Джейсън запълзя. Към него се спуснаха няколко животни, показали ноктите си, но тутакси бяха застреляни. Той обаче и представа нямаше за това. Изведнъж нечии ръце го повдигнаха грубо и го издърпаха напред. Блъсна се в каросерията на един камион и видя пред себе си почервенялото от гняв лице на Кърк. Исполинските пръсти го сграбчиха отпред за дрехите, вдигнаха го във въздуха и го разтресоха като безжизнена торба парцали. Той не се възпротиви, а и едва ли бе в състояние да направи нещо, дори Кърк да го бе убил.

Когато се намери отново на земята, някой друг го качи внимателно в каросерията. Камионът потегли и го разтресе, но той все още беше в съзнание, само дето не можеше да се движи. Умората ще премине след миг и ще може да седне. Просто е малко уморен и това е всичко. С тази мисъл Джейсън изпадна в несвяст.