Свят на смъртта I

3.

Сградата, пред която спряха, бе една от най-красивите резиденции в Касилия. По пътя Джейсън преброи парите и отдели това, което му се полагаше. Почти шестнайсет милиона кредита. Струваше му се направо невероятно. Преди да влязат в сградата, връчи остатъка на Кърк и му рече:

— Ето ти трите милиарда. И не си мисли, че ми беше леко.

— И по-лошо можеше да бъде — беше краткият отговор.

От високоговорителя над вратата изскърца магнетофонният запис:

— Негово превъзходителство г-н Елъс се е оттеглил за през нощта. Бихте ли имали добрината да се обадите утре сутринта. Всички срещи се определят предвари…

Гласът секна, тъй като Кърк блъсна вратата и тя се отвори. Извърши го почти без усилие, само с едно докосване. На влизане Джейсън хвърли поглед към останките разкъсан и изкривен метал, които висяха от ключалката, и отново се замисли за спътника си.

Сила… нещо повече от физическа сила… той е като природна стихия. Имам чувството, че нищо не може да го спре.

Това предизвикваше у него гняв, но и… възхищение. Той не искаше да излиза от играта, докато не научи нещо повече за Кърк и планетата му. Както и за „онези“, дали живота си за парите, които той разигра.

Негово превъзходителство г-н Елъс бе стар, оплешивял и разгневен човек, който въобще не бе свикнал да му развалят почивката. Но щом Кърк хвърли парите върху масата, оплакванията му секнаха веднага.

— Още ли товарят кораба, Елъс? Ето остатъка от сумата.

Преди да отговори, Елъс повъртя малко банкнотите в ръце.

— Корабът ли… но, разбира се. Започнахме да го товарим още щом ни дадохте капарото. Ще трябва да ме извините за объркването — това е малко необичайно. По принцип не приемаме разплащане в брой за сделки на такава стойност.

— А пък за мене това е предпочитаният начин — отвърна Кърк. — Не съм броил капарото, ето цялата сума. Какво ще кажеш за една разписка?

Разписката бе готова преди още Елъс да дойде на себе си. Той я стискаше здраво в ръце и гледаше притеснено към пръснатите пред него три милиарда.

— Почакайте… сега не мога да ги взема, ще трябва да ги внесете утре сутринта в банката. Както е обичайната практика при сделките — твърдо заключи той.

Кърк се пресегна и внимателно издърпа хартийката от ръката му с думите:

— Благодаря за разписката. Утре сутринта няма да ме има, тъй че ще трябва да се задоволиш с това. А ако се безпокоиш за парите, предлагам да се свържеш с някои от твоите копои или частни детективи. Ще се почувстваш в много по-голяма безопасност.

Елъс едва ги изчака да излязат през разбитата врата и трескаво започна да набира номера на екрана. Кърк изпревари въпроса на Джейсън:

— Смятам, че ти се иска да останеш жив, за да изхарчиш парите в джоба си, затова съм резервирал за нас две места на междупланетен кораб. — И той погледна към часовника на колата. — Тръгва след около два часа, тъй че разполагаме с достатъчно време. Аз съм гладен, дай да намерим някой ресторант. Мисля, че в хотела нямаш нищо, за което да си струва да се връщаш. Би било малко трудно.

— Нищо, за което да си струва да те убият — добави Джейсън. — Добре, ами сега къде можем да идем да хапнем? Иска ми се да ти задам няколко въпроса.

След като направиха предпазливо няколко обиколки, те се увериха, че не ги преследват, и се спуснаха до транспортните нива. Колата изоставиха в един тъмен товарен пристан.

— Винаги можем да се сдобием с друга — каза Кърк, — а и тази навярно вече са я засекли. Хайде да се върнем на магистралата. На идване ми се мярна някакъв ресторант.

Мрачните и застрашителни силуети на надземните товаропреносвачи изпълваха паркинга. Двамата се промъкнаха покрай високите колкото човек колела и влязоха в горещия и шумен ресторант. Шофьорите и подранилите работници не им обърнаха внимание, те се настаниха в едно отдалечено сепаре и дадоха поръчката си по монитора.

Кърк отряза парче месо от огромната порция пред себе си и жизнерадостно го пъхна в устата си.

— Давай с въпросите. Вече се чувствам много по-добре.

— Какво има на кораба, който си уредил за довечера? За какъв товар си рискувах главата?

— Мислех, че си рискуваш главата за пари — бе сухият отговор. — Но не се съмнявай в справедливостта на каузата. Този товар означава оцеляването на цял един свят. Пушки, муниции, експлозиви и други подобни.

Джейсън се задави:

— Търговия с оръжие! Какво правиш, да не финансираш някоя собствена война? И как можеш да говориш за оцеляване с този смъртоносен товар? Само не ми казвай, че ще го използваш за мирни цели! Кого ще трепеш?

Доброто настроение на снажния мъж почти изчезна — лицето му отново придоби суровото изражение, което Джейсън добре познаваше.

— Даа, като че ли „мирни“ е най-точната дума. Тъй като всъщност не искаме нищо друго. Просто да живеем в мир. И въпросът не е в това кого ще убиваме, а… какво ще убиваме.

Джейсън ядосано бутна чинията си настрана.

— Говориш със загадки. Думите ти нямат никакъв смисъл.

— Достатъчно смисъл имат — отвърна му Кърк. — Но само на една-единствена планета във вселената. Какво изобщо знаеш за Пиръс?

— Абсолютно нищо.

Кърк смръщи вежди и за момент потъна в спомени. После продължи:

— На Пиръс няма място за хората… и въпреки това ние сме там вече от почти триста години. Продължителността на живота при моя народ е шестнайсет години. Повечето от нас, естествено, живеят по-дълго, но високата смъртност при децата смъква средния процент. Нашият свят е пригоден за всичко друго, само не и за хуманоиди. Притеглянето е почти двойно по-голямо от нормалното за Земята. Температурата може да скача от арктическа на тропическа в рамките на един-единствен ден. Климатът… е, ще трябва да го усетиш на собствения си гръб, за да повярваш. В цялата галактика не си виждал нищо подобно.

— Взе, че ме уплаши — сухо заяви Джейсън. — Какво имате там, метанови или хлорни реакции, ходил съм на такива планети…

Кърк удари силно с ръка по масата. Чиниите подскочиха, а краката й изскърцаха.

— Лабораторни реакции! — изръмжа той. — Струват ти се страхотни в опитна обстановка… но какво става, когато имаш цял един свят, изпълнен с такива съединения. За нула галактическо време разрушителната стихия се прибира в прилични, стабилни съединения. За онзи, който диша кислород, атмосферата може да е отровна, но сама по себе си е безвредна като слаба бира. Атмосферата на дадена планета може да е чиста отрова само при едно положение. Изобилие от Н2О, най-универсалния разтворител въобще, плюс свободен кислород, с който да си взаимодейства…

— Вода и кислород! — прекъсна го Джейсън. — Имаш предвид Земята… или някоя планета като Касилия тук? Абсурд.

— Напротив. Ти приемаш една такава околна среда за подходяща и естествена, защото си роден в нея. Приемаш за нормално, че металите корозират, че бреговите линии се променят и че бурите нарушават съобщенията. Това са обичайни явления на светове, където има кислород и вода. На Пиръс тези условия са подсилени до n-та степен. Наклонът на оста й стига почти до 42°, така че от сезон до сезон има огромна температурна разлика. Това е една от основните причини за постоянно променящата се ледена покривка. Което пък на свой ред води до, меко казано, главозамайващи метеорологични условия.

— Това ли е всичко? — попита Джейсън. — Не виждам защо…

— Съвсем не е всичко… това е само началото. Откритите морета изпълняват двойно разрушителна функция — веднъж осигуряват водните пари за кръговрата на времето и втори път предизвикват гигантски приливи и отливи. Двата спътника на Пиръс — Самас и Бесос, от време на време се засичат и от океаните се надигат трийсетметрови водни стени. Ако не си виждал как те се стоварват върху действащ вулкан, значи нищо не си виждал. На Пиръс ни привлякоха тежките елементи… същите, които карат планетата да ври и кипи като вулкан. Наоколо има поне още тринайсет свръхнови галактики. Разбира се, на повечето от техните планети съществуват тежки елементи… както и атмосфери, изцяло непригодни за живот. Дългосрочни изследвания и експлоатация може да се извършват само от колония, която се е обособила на самото място. Резултатът е заселването на Пиръс, където в сърцевината на планетата са заключени радиоактивни елементи, заобиколени от слой по-леки елементи. Това, от една страна, осигурява необходимата за хората атмосфера, а от друга — непрестанна вулканична активност, тъй като разтопената плазма непрекъснато си пробива път към повърхността.

За първи път Джейсън остана безмълвен. Опитваше се да си представи как би изглеждал животът на планета, която се намира в състояние на нескончаема война със самата себе си.

— Най-хубавото запазих за най-накрая — продължи Кърк с мрачна ирония. — Сега, след като имаш представа за околната среда… само си помисли за формите на живот, които биха се срещали в нея. Съмнявам се дали в останалата част на вселената съществува вид, който би издържал и минута. Растенията и животните на Пиръс са наистина извънредно издръжливи. Те се борят както срещу средата, така и помежду си. Стотици хиляди години генетично прочистване са довели до твари, които биха причинили кошмари дори и на електронен мозък. Отровни, с предпазни брони, с нокти вместо крайници и зъби вместо уста. Това се отнася до всичко, което ходи, хвърчи или просто си седи и расте. Виждал ли си някога растение със зъби… които хапят? Май и нямаш такова желание. Ако дойдеш на Пиръс, значи да умреш секунди след като напуснеш кораба. Дори и аз ще трябва да се подложа на опреснителен курс, преди да съм в състояние да изляза извън хангарите. Безкрайната битка за оцеляване непрекъснато противопоставя формите на живот една на друга и ги изменя. Смъртта е проста, но начините, по които може да бъде причинена — прекалено много, за да ги изброявам.

Бремето на злощастието тежеше върху широките рамене на Кърк. След дълъг размисъл той се размърда — явно за да се отърси от него. Отново насочи вниманието си към храната, топна сос от чинията и отчасти даде израз на чувствата си:

— Май няма логика в това, че продължаваме да живеем там и да водим тази безкрайна война. Освен че Пиръс е нашата родина. — И последният от натопените в соса залци изчезна и той размаха празната вилица към Джейсън. — Да си доволен, че не си оттам и че никога няма да ти се наложи да видиш всичко това.

— Точно тук ти е грешката — отвърна Джейсън колкото се може по-спокойно. — Виждаш ли, аз идвам с тебе.