Свят на смъртта I

21.

— Само гледай да изпуснеш този уред и Кърк непременно ще ти откъсне и двете ръце — каза Джейсън. — Той сигурно си седи отсреща и безкрайно съжалява, че си е позволил да се поведе по акъла ми.

Скоп проклинаше под тежестта на масивния псионен детектор, докато го подаваше нагоре към Мета, която чакаше при отворения люк на кораба. Джейсън надзираваше товаренето и застрелваше всички зверчета наоколо, които идваха на разузнаване. Тази сутрин преобладаваха рогатите дяволи и той вече бе ликвидирал четири от тях. На борда се качи последен и затвори люка след себе си.

— Къде ще го инсталираш? — попита Мета.

— Ти кажи — отвърна й Джейсън. — За антената ми трябва такова място, че пред кълбото да няма плътен метал, който да пречи на сигнала. Ще се задоволя с тънка пластмаса или в най-лошия случай мога да я монтирам извън корпуса с помощта на дистанционно управление.

— Май ще ти се наложи — каза тя. — Корпусът е едно компактно цяло. Външното разузнаване извършваме посредством екран и разни уреди. Мисля, че не… чакай… има едно място, което може да стане.

И тя го заведе при някаква издатина в корпуса, където се намираше една от аварийните ракети. Влязоха през люка, а след тях, понесъл с усилие апарата, се вмъкна и Скоп.

— Тези ракети са полускрити в кораба — обясни Мета. — Имат прозрачни предни люкове, покрити с плъзгащи се екрани, които се вдигат автоматично при изстрелване.

— А сега можем ли да ги вдигнем?

— Струва ми се, че да. — Тя проследи електрическите вериги за изстрелване до един комутатор и вдигна капака. След това ръчно включи релето за екрана и тежките плочи се плъзнаха обратно в корпуса. Пред очите им се разкри ясна картина, тъй като по-голямата част от люка се подаваше извън кораба-майка.

— Чудесно — каза Джейсън. — Аз ще се установя тук. А как да разговарям с тебе в кораба?

— Ето оттук. Този предавател е настроен предварително. Не пипай нищо друго… особено този ключ — тя посочи голямата ръчка точно в средата на командното табло. — Аварийно изстрелване. Две секунди след дръпването й ракетата излита. И по стечение на обстоятелствата точно в тази няма гориво.

— За всеки случай никакво пипане — каза Джейсън. — А сега накарай този бабаит да ме включи към мрежата на кораба и аз ще инсталирам това нещо.

Детекторът бе прост, но настройката трябваше да бъде прецизна. Сигналът за чувствителния уред се приемаше от антена във формата на чиния. И от двете страни на входа се забелязваха резки спадове, тъй че посоката можеше да бъде определена съвсем точно. Полученият сигнал се подаваше на усилвател. За разлика от електронните компоненти на първото стъпало, това бе начертано със символи на бяла хартия. Към него водеха внимателно слепени входящи и изходящи проводници.

Когато всичко бе готово и прикрепено на мястото си, Джейсън кимна към образа на Мета на екрана:

— Давай нагоре… и моля те, спокойно. Без специалните ти номера с десетократно притегляне. Обикаляй периметъра съвсем бавно, до второ нареждане.

Корабът се вдигна плавно и набра височина, а след това пое кръгов курс. Направиха пет обиколки на града и едва тогава Джейсън поклати глава.

— Апаратът работи прецизно, но улавя прекалено много шумове от околността. Отдалечи се на трийсет километра от града и започни нова обиколка.

Този път резултатите бяха по-добри. Откъм града идваше мощен сигнал, който не се отклоняваше повече от един градус по скалата. При положение че антената се намираше под прав ъгъл спрямо посоката на полета, сигналът бе сравнително постоянен. Мета завъртя кораба около оста му, тъй че спасителната лодка на Джейсън се оказа право отдолу.

— Сега е добре — каза той. — Задръж курса и не давай на носа да се отклонява.

Джейсън внимателно отбеляза първоначалното положение на приемащата антена върху циферблата на кръга за настройване и я завъртя на 180°. Докато корабът продължаваше обиколката си, той бавно търсеше насочени към града сигнали. Откри един едва след като вече бяха на средата на курса.

Това наистина бе нов сигнал — тесен, но силен. За по-голяма сигурност Джейсън изчака корабът да направи още две обиколки, като всеки път отбелязваше посоката върху жирокомпаса. Те съвпадаха. При третата обиколка той се свърза с Мета:

— Приготви се за пълен десен завой или както е там по вашему. Струва ми се, че се ориентирах. Готово… давай сега.

Завиха бавно и Джейсън нито за миг не изгуби сигнала. Успя да го задържи докрай, въпреки моментните му колебания. Когато компасът се успокои, Мета включи на по-голяма мощност.

Взеха курс към коренните обитатели на Пиръс. Цял час пътуваха с най-високата скорост, която им позволяваха конкретните атмосферни условия, без да забележат някаква промяна. Мета заропта, но Джейсън държеше да се запази този курс. Сигналът не трепваше нито за миг и постепенно се усилваше. Те прелетяха над веригата от вулкани, която очертаваше бреговите граници на континента, и корабът им се разтресе над огнените стихии. След като оставиха сушата зад себе си и се озоваха над водата, Скоп замърмори заедно с Мета. Непрестанно въртеше оръдейния мерник, но толкова далеч от брега почти нямаше по какво да се стреля.

Когато на хоризонта се появиха острови, кривата на сигнала започна да пада.

— Сега намали — извика Джейсън. — Май нашият източник се намира ей на онези острови отсреща!

Някога тук имало континент, който се носел над втечнените недра на Пиръс. Но налягането се променило, големи части от сушата се преместили и континентът потънал в океана. И на гъмжащата от живот земна повърхност сега не бе останало нищо освен този низ от острови, които навремето са били върхове на най-високата планинска верига. Тези острови, чиито отвесни склонове се издигаха направо от водата, бяха подслонили последните обитатели на изчезналия континент — откъснатите от корена си потомци на победители от безброй свирепи битки. Тук живееха най-старите обитатели на Пиръс.

— Слез по-ниско — сигнализира Джейсън. — Към онзи голям връх. Сигналите май идват оттам.

Те се спуснаха съвсем ниско над планината, но освен дървета и напукани от слънцето скали не се виждаше нищо друго.

Внезапната болка едва не откъсна главата на Джейсън. Преминала през усилвателя и изпълнена с ненавист, стихията проникна право в черепа му. Той яростно дръпна слушалките си и се хвана за слепоочията. През сълзи видя как отдолу изпод дърветата се издигна черен облак летящи твари. Едва успя да хвърли поглед към отсрещната страна на хълма и Мета включи двигателя на пълна мощност, за да измъкне кораба оттук.

— Намерихме ги! — Но щом видя Джейсън на екрана, бурното й въодушевление угасна. — Добре ли си? Какво се е случило?

— Чувствам се… изпепелен… И преди съм попадал под ударите на пси, но не в такава степен! Зърнах някакъв отвор, нещо като вход на пещера, точно преди стихията да се сгромоляса върху мене. Като че ли оттам идваше.

— Лягай! — каза му Мета. — Ще те върна колкото се може по-бързо. Ще се обадя предварително на Кърк. Той трябва да знае за случилото се.

Когато се приземиха, на полигона вече ги чакаха група мъже. Щом корабът кацна, те се втурнаха към него, пазейки лицата си от все още нагорещения корпус. Кърк се промъкна на борда през едва открехнатия люк и започна да надзърта наоколо, докато най-сетне забеляза отпуснатия в креслото Джейсън.

— Вярно ли е? — излая той. — Открили сте неизвестните престъпници, които са започнали тази война?

— Спокойно, човече, спокойно — отвърна му Джейсън. — Открих източника на псионното послание, което поддържа вашата война. Не съм намерил никакви улики за това, кой е започнал войната, и едва ли бих си позволил да ги нарека престъпници.

— Твоята игра на думи ми омръзна — прекъсна го Кърк. — Ти си намерил тези твари и местоположението им е отбелязано.

— На картата — каза Мета. — И със завързани очи ще долетя дотам.

— Добре, добре — продължи Кърк, потривайки толкова силно ръце, че се чуваше как мазолите му се удрят един в друг. — Съвсем не е лесно да разбереш, че след толкова векове тази война най-сетне би могла да свърши. Но сега това е възможно. Вместо да изтребваме само размножаващите се легиони на проклетите ни нападатели, ние можем да се захванем направо с водачите им. Да ги издирим, да пренесем войната при тях за разнообразие… и да изтрием петното им от лицето на тази планета!

— Нищо подобно! — надигна се с мъка Джейсън. — Няма го майстора! Откакто съм дошъл на тази планета, все ме подхвърлят насам-натам и поне десетократно съм излагал живота си на опасност. Да не мислиш, че всичко това е било само за да задоволя кръвожадните ти амбиции? Крайната ми цел е мирът, а не унищожението. Ти обеща да установиш контакт с тези същества, да се опиташ да преговаряш с тях. Нима не държиш на честта или на думата си?

— Няма да обръщам внимание на обидата… въпреки че при всеки друг случай бих те убил заради това — заяви Кърк. — Имаш огромни заслуги към нашия народ, ние не се срамуваме да признаем, че сме ти задължени. Но същевременно не ме обвинявай, че не изпълнявам обещания, които никога не съм давал. Спомням си какво точно ти казах. Обещах да приема какъвто и да е разумен план, който би сложил край на тази война. И тъкмо това възнамерявам да сторя. Твоят план за мирни преговори не е разумен. Затова ние ще унищожим врага.

— Най-напред помисли — извика Джейсън след Кърк, който си тръгваше. — Какво лошо има в това да се пробва с преговори или с примирие? А после, ако не излезе нищо, карай както си знаеш.

Кабината се изпълваше и с други пирийци, които се блъскаха да влязат вътре. Стигнал почти до прага, Кърк се извърна отново към Джейсън.

— Ще ти кажа какво му е лошото на примирието. Това е изход само за страхливци, ето какво. Можеш да го предложиш ти, който си от друга планета и нищо по-добро няма да ти дойде на ум. Но наистина ли мислиш, че аз бих допуснал дори за миг такава пораженческа идея в главата си? И когато говоря, говоря не само от свое име, а от името на всички нас тук. Ние нямаме нищо против да се бием и знаем как. Знаем, че ако тази война свърши, ние бихме изградили тук един по-хубав свят. В същото време, ако можем да избираме между продължаване на войната или малодушен мир… ние ще гласуваме за войната. Тя ще свърши единствено когато врагът бъде унищожен докрай.

Пирийците наоколо измърмориха нещо в знак на съгласие и Джейсън трябваше да надвика глъчката:

— Наистина чудесно. Обзалагам се, че дори си въобразяваш, че си оригинален. Но нима не чуваш ликуването зад кулисите? Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване. „Малодушен“ мир, прекрасно. Мирът означава да не водиш война, да не се биеш. Нима си малодушен, ако не се биеш? Какво се опитваш да скриеш с това семантично объркване? Истинските си подбуди ли? Не мога да те виня, ако се срамуваш от тях… и аз бих се срамувал. Защо просто не се изправиш и да кажеш, че продължаваш войната, тъй като обичаш да убиваш? Ти и твоите убийци изпитвате удоволствие, като гледате как другите умират, и затова искаш да им доставиш още по-голямо удоволствие!

В настъпилата тишина се усещаше безмълвното напрежение. Всички чакаха отговора на Кърк. Лицето му бе побеляло от едва сдържан гняв.

— Прав си, Джейсън. Ние обичаме да убиваме. И ще убиваме. Всичко на тази планета, което се е било срещу нас, ще умре. Ние с голямо удоволствие ще се заемем с това.

Той се обърна и излезе, но тежките му думи още витаеха из въздуха. Останалите се разприказваха развълнувано и го последваха. Изтощен и победен, Джейсън отново се отпусна на креслото.

Когато вдигна поглед, всички си бяха отишли — всички освен Мета. На лицето й бе изписано същото кръвожадно въодушевление, както у останалите, но то бързо се стопи, щом тя погледна Джейсън.

— Да кажеш нещо, Мета? — заяде я той. — Някакви съмнения? И ти ли мислиш, че унищожението е единственият начин да се прекрати тази война?

— Не зная — отвърна тя. — Не мога да бъда сигурна. За първи път в живота си имам повече от един отговор на един и същи въпрос.

— Поздравявам те — с горчивина й каза той. — Това е признак, че порастваш.