Свят на смъртта I

26.

— Странно — каза Джейсън. — Всъщност никога досега не съм виждал периметъра от външната му страна. Струва ми се, „отвратителен“ е май единствената дума, която му приляга.

Той лежеше по корем до Рес и гледаше през листака надолу към периметъра. Въпреки обедната горещина двамата бяха облечени с тежки кожи, бяха обути с дебели гети, а ръцете им бяха скрити в кожени ръкавици. Притеглянето и горещината вече замайваха Джейсън, но той с все сили се мъчеше да не им обръща внимание.

Пред тях, в края на изпепеления коридор, се издигаше периметърът. Той представляваше висока, неравна стена, направена от най-различни и като че събирани от всички краища на вселената материали. Невъзможно беше да се определи от какво е била изградена първоначално. Цели поколения нападатели я бяха удряли, разрушавали и подкопавали. Поправките се извършваха набързо, кърпежите се стъкмяваха надве-натри. Грубата зидария се ронеше и в една вдлъбнатина плъхове си бяха свили гнездо от преплетени пръчки. Тази част граничеше с изкривена метална плоскост, която се състоеше от огромни занитени плочи. На едно място бе прояден дори металът и от назъбената дупка стърчаха торби с пясък. Отгоре на стената се виеха и висяха кабели и детекторни жици, по които течеше ток. На неравни интервали над бруствера зейваха дулата на автоматични огнехвъргачки, които прочистваха подножието на стената за всеки случай, ако там са се приближили някакви живи същества

— Тези пламтящи неща може да ни причинят неприятности — каза Рес. — Ето това например покрива мястото, където искаш да извършиш пробива.

— Няма страшно — успокои го Джейсън. — Дори и да ти се струва, че огнехвъргачките стрелят безразборно, грешиш. Просто променят интервала, за да заблудят някое животно, но никога не са имали за цел да възпират хора. Виж сам. Стреля се на равномерно редуващи се откоси от по две, четири, три и една минута.

Двамата запълзяха обратно към падината, където ги чакаха Накса и останалите. Групата им се състоеше от трийсет души. Това, което им предстоеше да извършат, можеше да успее само с помощта на бързоподвижен, малоброен отряд. Най-силното им оръжие беше изненадата. В момента, в който се разсееше тя, останалите им оръжия нямаше да издържат и секунда срещу градските оръдия. Изглежда, никой не се чувстваше удобно в коженото си облекло, тъй като няколко души се бяха поразсъблекли, за да се разхладят.

— Облечете се! — нареди Джейсън. — Досега никой от вас не е наближавал толкова периметъра, затова не разбирате каква смъртна опасност се крие тук. Накса сега държи по-големите животни настрана, а всички вие можете да се справите с по-малките. Но работата не е в това. Отровен е всеки трън и дори тревичките имат смъртоносни жила. Пазете се от всякакъв вид насекоми и щом тръгнем, дишайте само през влажните кърпи.

— Прав е — изсумтя Накса. — Самият аз никога не съм се приближавал толкова. Смърт, до тази стена има смърт. Правете каквото ви казва.

За момента можеха само да чакат, да точат и без това острите като игли стрели за арбалетите и да поглеждат от време на време към бавно движещото се слънце. Единствено Накса не споделяше безпокойството им. Той седеше, зареял поглед пред себе си, и усещаше движението на животинския свят в джунглата наоколо.

— Идат — промълви той. — Най-голямото нещо, което съм чувал някога, всички зверове оттук до планината, реват с всички сили, препускат към града.

И Джейсън усещаше по някакъв начин онова, което ставаше наоколо. Из въздуха се носеше напрежение, прииждаше вълна от силен гняв и ненавист. Планът щеше да успее, сигурен беше, само да можеха да задържат атаката в определени граници. Контактьорите изглеждаха уверени в това. Те се бяха измъкнали тихо още сутринта — тънка нишка от парцаливи мъже, настроили съзнанието си на една-единствена мисловна честота, по която щяха да свикат всички живи същества на Пиръс, за да ги хвърлят в атака срещу града.

— Удариха! — внезапно заяви Накса.

Тутакси всички се изправиха и впериха поглед към града. Още в първия миг на атаката Джейсън почувства как стомахът му се свива и разбра, че всичко е наред. От далечината долитаха изстрели и тежко бумтене. Над дърветата се заиздигаха тънки струйки дим.

— Да заемем позиция — каза Рес.

Джунглата наоколо се тресеше от изпълненото с ненавист ехо. Дори недотам чувствителните растения се гърчеха, а въздухът гъмжеше от дребни, крилати твари. Накса се обливаше в пот и мърмореше нещо, докато отблъскваше животните, които напираха към тях. Когато стигнаха до последното прикритие от листа преди изпепелената зона, вече бяха загубили четири души. Единия го ужили някакво насекомо. Джейсън забърза с уреда за първа помощ към него, но като видя, че положението му е безнадеждно, се върна. Другите трима бяха или ухапани, или одраскани и беше твърде късно за някаква намеса. Подутите им и сгърчени трупове останаха на пътеката.

— Главата ме боли от проклетите зверове — измърмори Накса. — Кога ще влезем вътре?

— Още не — отвърна му Рес. — Чакаме сигнала.

Един от тях носеше станцията. Постави я внимателно на земята и прехвърли антената на един клон. Предавателят бе със защитен екран и излъчването не можеше да ги издаде. Беше включен, но от високоговорителя му се разнасяше само съскането на атмосферните смущения.

— Можехме да засечем времето… — каза Рес.

— Едва ли — отвърна Джейсън. — Или поне недостатъчно точно. Нали искаме да нанесем удара в разгара на атаката, когато ще имаме най-големи шансове за успех. Дори и да чуят съобщението, то едва ли ще има някакъв смисъл за онези вътре. А след минути вече няма да е от значение.

Звукът от високоговорителя се измени. Разнесе се някакъв глас и след миг прекъсна.

Донеси ми три варела брашно.

— Да вървим — настоя Рес, втурвайки се напред.

— Чакай — хвана го Джейсън за ръката. — Засичам огнехвъргачката. Ще открие огън след… ето! — Върху земята се изсипа огнен поток, сетне спря. — Имаме четири минути преди следващия… улучихме дългия интервал!

И те се затичаха, като се препъваха в овъглени кости и ръждясал метал. Двама мъже сграбчиха Джейсън под мишниците и направо го повлякоха със себе си. Това не влизаше в плана, но пък спести скъпоценни секунди. Когато се добраха до стената, го пуснаха и той измъкна собственоръчно направените бомби. Взетите от мъртвия Кранон снаряди бяха навързани с детонаторен кабел. Внимателно тренирани, сега всички движения бяха безпогрешни.

Джейсън бе избрал металната част от стената като най-подходящо място за пробив. Там беше най-сигурната бариера пред местния животински свят и едва ли тя бе укрепявана допълнително с пясъчни торби или с нещо друго, както останалите части на стената. Ако предположението му се окажеше невярно, с всички беше свършено.

Тези, които бяха пристигнали първи, вече бяха разпръснали по стената предварително приготвените буци от лепкава, втвърдена течност. Джейсън сложи отгоре снарядите и те залепнаха, образувайки нещо, наподобяващо висок колкото човек правоъгълник. В същото време детонационният кабел бе развит целият, а щурмоваците залегнаха в подножието. Препъвайки се през пепелищата, Джейсън се добра до детонатора, падна отгоре му и едновременно с това натисна бутона.

Оглушителният взрив зад гърба му разтърси стената, после лумнаха червени пламъци. Рес изпревари всички и задърпа с облечените си с ръкавици ръце огънатия и димящ метал. Включиха се още хора и извиха назъбените парчета встрани. Дупката бе пълна с дим и през нея не се виждаше нищо. Джейсън се хвърли напред през отвора, изтъркаля се върху купчината баластра и се удари в нещо твърдо. Премигна няколко пъти, за да пропъди дима от очите, и се огледа.

Намираше се в града.

След него се изсипаха и останалите, като мимоходом го изправиха, за да не го стъпчат. Някой забеляза кораба и всички се втурнаха натам.

Зад ъгъла на една сграда се появи човек, който тичаше насреща им. Щом видя нашествениците, пирийските му рефлекси веднага го изпратиха със скок към прикритието на един вход. Но останалите също бяха пирийци. Пронизан от три метални стрели, човекът бавно се свлече на улицата. Нападателите продължиха да тичат устремно между ниските складови помещения. Пред тях се появи корабът.

Някой обаче ги беше изпреварил — чуха скърцането на външния люк и го видяха как бавно се затваря. Обсипаха го с град от стрели, но напразно.

— Продължавайте! — извика Джейсън. — Да стигнем до корпуса, преди да се е добрал до оръдията.

Този път трима души закъсняха, а останалите се бяха озовали под търбуха на корпуса в мига, в който от всички корабни оръдия отекна задружен залп. Въпреки че гранатите и електрическите снаряди попадаха далеч от кораба, воят им бе оглушителен. Тримата, които останаха на открито, просто се стопиха в огьня. Човекът в кораба бе задействал всички оръдия едновременно, не само за да ликвидира нападателите, но и за да повика подкрепление. Ей сега щеше да се появи на екрана със зов за помощ. Времето им изтичаше.

Джейсън посегна към люка и се опита да го отвори, докато другите се оглеждаха. Той бе заключен отвътре. Някой го блъсна встрани и задърпа вградената ръчка. Тя се счупи и остана в ръцете му, но люкът не се отваряше.

Огромните оръдия бяха замлъкнали и те отново се чуваха един друг.

— Някой не е ли взел пистолета на убития? — попита Джейсън. — С него можехме да взривим това нещо.

— Не — отвърна му Рес. — Нали не спирахме никъде.

Преди още да е довършил, двама души вече тичаха обратно към сградите, отдалечавайки се един от друг. Корабните оръдия зареваха отново и залпът им повали единия. Но другият бе успял да се добере до сградите, преди да бъде взет на прицел.

Върна се бързо и се втурна вън от прикритието си, за да им хвърли пистолета. Ала не успя да се измъкне от обсега на снарядите и те го покосиха.

Пистолетът се плъзна почти до краката на Джейсън и той го сграбчи. В мига, в който взриви ключалката, до ушите им долетя воят от турбодвигателите на голям камион. Механизмът поддаде с въздишка и люкът увисна отворен. Всички се напъхаха вътре, преди да се е появил първият камион. Накса остана последен, за да прикрива с пистолета, докато те успеят да превземат командния пулт.

Веднъж показал им пътя, Джейсън не можеше да се надпреварва с тях, тъй че когато пристигна, битката беше вече приключила. Единственият пириец от града приличаше на игленик. Един от техничарите бе открил командното устройство на оръдията и стреляше необуздано, като отблъскваше камионите единствено с масирания огън.

— Някой да се свърже чрез станцията с контактьорите и да им каже да прекъснат атаката — нареди Джейсън.

Той намери видеофона и го включи с един замах. От екрана изумено го загледаха широко отворените очи на Кърк.

— Ти! — Думата се изтръгна от устата му като проклятие.

— Да, аз — отвърна Джейсън и продължи, без да вдига поглед, тъй като се занимаваше с командния пулт. — Слушай ме, Кърк… и не се съмнявай в думите ми. Може и да не знам как се пилотират тези кораби, но пък със сигурност знам как се взривяват. Чуваш ли този звук? — Той бързо щракна един ключ и наоколо се разнесе далечното и едва доловимо бучене на помпа. — Това е главната помпа за горивото. Ако я оставя да работи… което няма да направя веднага… тя би могла бързо да напълни камерата на двигателите със сурово гориво. С толкова много гориво, че да започне да изтича от задните цилиндри. Тогава какво си мислиш, че ще се случи на любимия ви космически кораб, ако натисна бутона за изстрелване? Не те питам какво ще ми се случи на мен — тъй като не ти пука, — но този кораб ти е по-скъп от живота.

В следващия миг в кабината настъпи мъртва тишина. Хората, които бяха превзели кораба, се обърнаха към Кърк. Дрезгавият глас отекна в залата.

— Какво искаш, Джейсън? Какво се опитваш да постигнеш? Защо си завел там тези животни? — Гласът му прегракна и секна, тъй като надигащата се в гърдите му ярост го задави.

— Мери си приказките, Кърк — леко го заплаши Джейсън. — Хората, за които говориш, са май единствените същества на Пиръс, които притежават космически кораб. И ще е по-добре да се научиш да се изразяваш прилично, ако искаш да го разделят с вас. Сега ела веднага тук и доведи Бруко и Мета. — Джейсън погледна към зачервеното и подуто лице на по-възрастния човек и изпита известно съчувствие. — Не гледай толкова нещастно — не е краят на света. Всъщност това би могло да бъде едно начало. И още нещо, когато си тръгнеш, остави този канал да работи. Заповядай всички видеофони в града да се включат чрез него, тъй че отвсякъде да се вижда какво става тук. Също така непременно включи и записващото устройство, за повторно гледане.

Кърк понечи да каже нещо, но се отказа. Отдръпна се от екрана, но видеофонът остана включен. Щеше да предава развоя на събитията от командната кабина из целия град.