Свят на смъртта I

4.

— Не говори глупости — каза Кърк и поръча по монитора втора пържола. — Има много по-лесни начини за самоубийство. Не разбираш ли, че сега си милионер? С това, което ти е в джоба, до края на живота си можеш да си почиваш на някоя от планетите за развлечения. Пиръс е владение на смъртта, а не някаква забележителност за преситени туристи. Не мога да ти позволя да дойдеш с мене.

Комарджиите с избухлив нрав бързо се изхабяват. Но сега вече Джейсън се ядоса. Въпреки това външната изява на яда му беше с обратен знак. Лицето му остана безизразно, а гласът му — спокоен.

— Не ми казвай какво може и какво не може да правя, Кърк Пиръс. Ти не си знаеш силата и стреляш бързо… но това не значи, че си ми пазач. Вярно, можеш да ми попречиш да се кача на кораба ти. Но нима не мога да си позволя да стигна там и по друг начин? И само не ми разправяй, че искам да дойда на Пиръс като турист, когато и представа нямаш за истинските ми мотиви.

Джейсън не се впусна да обяснява мотивите си — те едва сега се оформяха в съзнанието му и бяха прекалено лични. Колкото повече пътуваше, толкова повече всичко започваше да му се струва едно и също. Старите, цивилизовани планети потъваха в море от сиво еднообразие. А суровите погранични светове до един приличаха на временни горски лагери. Не че планетите в галактиката го отегчаваха. Но той просто бе изчерпал възможностите им, а своите — все още не. Преди срещата му с Кърк никой не можеше да се мери с него. Това не бе просто самомнение. А факт. Сега пък се изправяше пред факта, че съществува цял един свят, обитаван от хора, които по всяка вероятност го превъзхождат. Джейсън нямаше да се успокои, докато не отидеше да се увери със собствените си очи. Дори това да му струваше и живота.

Не можеше да сподели това с Кърк. Но имаше и други причини, които щяха да му се сторят по-разбираеми.

— Никаква далновидност не проявяваш, като не ми даваш да дойда на Пиръс — продължи той. — Не става въпрос, че си ми морално задължен, задето спечелих тъй необходимите за теб пари. Ами следващия път? Ако веднъж си имал нужда от някаква смъртоносна стока, защо да не изпаднеш отново в същото положение? Няма ли да е по-добре да съм ти подръка — стар, изпитан и верен човек, а не да си блъскаш главата над някакъв нов и съвсем несигурен план?

Кърк дъвчеше замислено втората порция пържола.

— Думите ти не са лишени от смисъл. И трябва да призная, че не съм се сетил за това досега. Такава мъка е да се бориш за живота си ден след ден, че, изглежда, в движение посрещаме непредвидените обстоятелства и не обръщаме много внимание на неясното бъдеще. Можеш да дойдеш. Надявам се, че ще си още жив, когато имаме нужда от тебе. Като пирийски посланик на толкова места, официално те каня на нашата планета. На наши разноски. При условие, че безпрекословно ще спазваш всичките ни указания, отнасящи се до личната ти безопасност.

— Условията се приемат — отвърна Джейсън. И се зачуди защо ли се зарадва толкова на подписването на собствената си смъртна присъда.

Кърк вече поглъщаше третия си десерт, когато сигналният му часовник леко изжужа. Той мигновено остави вилицата и се надигна:

— Време е да тръгваме. Сега се движим по разписание.

И докато Джейсън ставаше, той вече пъхаше в процепа монети в очакване да светне сигналът „платено“. При появата му двамата бързо излязоха навън.

Джейсън никак не се учуди, когато стигнаха до ескалатора, непосредствено зад ресторанта. Започваше да си дава сметка, че от момента, в който напуснаха казиното, всеки техен ход бе внимателно планиран и пресметнат. Несъмнено бяха обявили тревога и заради тях вече претърсваха цялата планета. Все пак досега те не бяха забелязали и сянка от преследвач. Не за първи път Джейсън изпреварваше органите на властта само с едни гърди… но за първи път позволяваше на другиго да го води за ръка при такива обстоятелства. Не можеше да не се усмихне при мисълта за неволното си покорство. Толкова години бе разчитал единствено на себе си, че сега му доставяше някакво особено удоволствие да бъде направляван от някой друг.

— Побързай! — изръмжа Кърк, след като хвърли поглед към часовника си. После се засили нагоре по ескалатора с все същата убийствена скорост. Двамата изкачиха по този начин пет нива, без да се натъкнат на никого, и едва тогава Кърк забави ход и остави ескалатора да си изпълнява предназначението.

Джейсън се гордееше с добрата си форма. Но след безсънната нощ стремителното изкачване го остави почти без дъх и облян в пот. А на Кърк по нищо не личеше, че е тичал — по челото му нямаше ни капчица и дишането му бе съвсем нормално.

Когато стигнаха до второто транспортно ниво, Кърк слезе от плавно изкачващите се стъпала и махна на Джейсън да го последва. Минаха през изхода и се озоваха на улицата в същия момент, в който до бордюра пред тях спря една кола. Джейсън прояви благоразумие и не посегна към пистолета. Щом стигнаха до колата, шофьорът отвори вратата и излезе. Кърк безмълвно му подаде къс хартия и се настани зад волана. Джейсън едва има време да скочи вътре и потеглиха. Цялото прехвърляне бе станало за по-малко от три секунди.

Той бе разпознал шофьора въпреки мъжделивата светлина. Естествено, че го виждаше за първи път, но след като познаваше Кърк, вече в никакъв случай не можеше да сбърка набития силует на един чистокръвен пириец.

— Даде му разписката от Елъс, нали? — попита Джейсън.

— Разбира се. Това урежда нещата с кораба и товара. Докато проследят чека от казиното до Елъс, те вече ще са излетели и ще се намират на безопасно разстояние. Тъй че сега дай да се погрижим за себе си. За да няма пропуски от твоя страна, ще ти обясня плана с подробности. Разкривам ти го целия и ако има въпроси, задаваш ги чак като свърша.

Повелителните нотки звучаха толкова естествено, че Джейсън се улови как безмълвно се подчинява, макар и вътрешно да се надсмиваше над себе си, че така бързо се е примирил със собствената си некомпетентност.

С остър завой Кърк вмести колата в непрекъснатия поток, движещ се към изхода на града по посока на космодрума. Той караше спокойно и нареждаше:

— В момента претърсват града, но ние доста сме ги изпреварили. Сигурен съм, че касилците нямат желание да разтръбяват колко са нечестни, затова едва ли ще прибягнат до открито блокиране на пътищата. Но пък космодрумът ще гъмжи от агентите им. Известно им е, че парите са загубени завинаги, ако веднъж напуснат планетата. Като бягаме обаче, те ще са уверени, че парите са още у нас. И корабът с мунициите ще се измъкне безпрепятствено.

— Да не би да искаш да кажеш — не можеше да скрие недоумението си Джейсън, — че ще служим за примамка, която да прикрива отлитането на кораба?

— Така излиза. Но тъй като при всички положения и ние трябва да се махнем от планетата, какво ни пречи да използваме бягството си за димна завеса. А сега млъквай, докато свърша, както ти казах. Само още веднъж да ме прекъснеш, и те изхвърлям на платното.

Джейсън и за миг не се усъмни в заканата. Слушаше внимателно и… безмълвно, а Кърк повтори дума по дума всичко отначало и продължи:

— Входът за служебните коли вероятно ще е широко отворен и ще си поема движението. И много от агентите ще са цивилни. Чак до полигона можем да стигнем, без да ни разпознаят, въпреки че не ми се вярва. Но това няма значение. Минаваме с колата през входа и се насочваме към площадката за излитане. През това време „Гордостта на Даркан“, за който имаме билети, включва сирената си за двеминутния предупредителен сигнал и откачва стълбата. Добираме се до местата си и корабът отлита.

— Всичко това е чудесно — продума Джейсън. — Но какво ще правят пазачите през цялото това време?

— Ще стрелят и по нас, и един срещу друг. А ние ще се възползваме от бъркотията и ще се качим на борда.

Този отговор не прозвуча много успокоително за Джейсън, но за момента той го пропусна край ушите си.

— Добре, да речем, че все пак наистина се качим на борда. Защо те просто да не осуетят излитането, докато ни измъкнат навън и ни изправят до стената?

Кърк му хвърли презрителен поглед и отново се вторачи в пътя пред себе си.

— Казах, че става дума за „Гордостта на Даркан“. Ако въобще някога си изучавал тази система, ще знаеш какво означава това. Касилия и Даркан са планети сестри и си съперничат във всичко. И двеста години няма, откакто водиха междупланетна война, която опропасти и двете. Сега се намират в състояние на въоръжен до зъби неутралитет и нито една от тях не смее да го наруши. В момента, в който стъпим на борда на кораба, ние сме на територията на Даркан. Между двете планети не съществува споразумение за екстрадиране. Касилия може и да иска да ни пипне… но заради това да започне нова война — едва ли.

За повече обяснения нямаше време. Кърк рязко сви, за да се измъкне от непрекъснатия поток превозни средства, и те се озоваха на моста със знак „само за служебни коли“. Докато караха под безмилостните светлини на космодрума към охранявания портал пред тях, Джейсън имаше чувството, че е разголен отвсякъде.

Порталът бе затворен.

Към него, но от вътрешната страна, се приближаваше друга кола и Кърк толкова намали, че тяхната почти спря и запълзя едва-едва. Един от пазачите каза нещо на шофьора на отсрещната кола и махна към човека на пропуска. Порталът започна да се отваря навътре и Кърк натисна газта до дупка.

След това всичко стана за миг. Турбодвигателят нададе страхотен рев, гумите се завъртяха шеметно и засвистяха по платното, а колата връхлетя върху портала. Джейсън за секунди мерна зиналите от смайване пазачи и Кърк вече удряше спирачки на завоя край една сграда. След тях отекнаха изстрели, но нито един не беше достатъчно близо, за да ги засегне.

Хванал волана с една ръка, пириецът се пресегна под таблото и измъкна пистолет, досущ като прикрепеното към лакътя му чудовище.

— Използвай го вместо твоя. Ракетни снаряди. Вдигат огромна шумотевица. Не си прави труда да улучваш… аз ще се погрижа за това. Просто ги поразмърдай малко и ги дръж на разстояние. Ето тъй.

Той даде един светкавичен изстрел през страничното стъкло и миг преди попадението подхвърли пистолета към Джейсън. Изведнъж някакъв празен камион хвръкна във въздуха с гръм и трясък, останките му се посипаха върху колите наоколо, а шофьорите им панически се разбягаха.

Последва безумно и кошмарно препускане. Кърк караше лудо, явно без да го е грижа, че няма да умре от естествената си смърт. Една след друга колите на преследвачите им се обръщаха с колелата нагоре и изпадаха от състезанието. Двамата преминаха на две колелета почти през целия полигон, сеейки след себе си хаос и дим.

Преследвачите внезапно изостанаха, а пред Кърк и Джейсън се извиси източеният силует на „Гордостта на Даркан“.

Корабът бе ограден със здрава желязна мрежа — мярка, наложена от неприязънта, която пораждаше неговият произход. Входът бе затворен и охраняван от въоръжени с автомати войници, готови да открият огън по идващата насреща им кола. Кърк дори и не се опита да ги приближи. Вместо това включи и последните резервни мощности на колата и полетя към оградата.

— Пази си лицето — извика той.

В момента на сблъсъка Джейсън прикри с ръце главата си.

Металът се разкъса с остър вой, оградата поддаде, уви се около колата, но остана здрава. Джейсън изхвръкна от седалката и се удари право в облицованото табло. Стана му ясно, че са приключили с колата, още преди Кърк да успее да отвори изкривената й врата. Пириецът навярно бе забелязал размътения му поглед, тъй като го измъкна безмълвно навън, хвърли го върху сплескания покрив на колата и му изкрещя:

— Прескачай там, откъдето е огънато, и бягай към кораба!

И за да разсее всякакво съмнение за намеренията си, той му показа как трябва да се бяга. Кой би допуснал, че човек с неговото телосложение ще тича толкова бързо! Кърк се движеше като танк в атака, а не като човешко същество. На Джейсън му просветна малко пред очите и също се опита да набере скорост. Той обаче беше изминал едва половината разстояние, когато Кърк връхлетя върху стълбата. Тя вече бе откачена от кораба, но изумените наземни служители я заковаха на място, когато снажният мъж заподскача нагоре по стъпалата.

Той спря на последното стъпало, обърна се и откри огън по войниците, които стреляха през отворената врата на оградата. Те залегнаха, запълзяха и му отговориха. А по тичащия Джейсън не стреляше почти никой.

Сцената се разиграваше пред очите му като в забавен кадър. Застанал на върха на стълбата, Кърк невъзмутимо отвръщаше на изстрелите, които свистяха от всички страни. Можеше да се озове в безопасност за части от секундата, стига да се вмъкнеше в отворения люк зад гърба си. Но пириецът предпочиташе да го прикрива.

— Благодаря — бе единственото, което успя да изрече Джейсън, когато изкачи и последните стъпала, прескочи празнината между стълбата и люка и влетя в кораба.

— Ама моля ти се, няма защо — отвърна му Кърк, който го следваше по петите и размахваше пистолета си, за да го охлади.

Застанал извън обсега на идващите от земята куршуми, един корабен офицер ги изгледа мрачно от горе до долу и изръмжа:

— Какво, по дяволите, става тук?

Кърк попипа цевта с наслюнчен палец и плъзна пистолета обратно в кобура:

— Ние сме почтени граждани от друга система и не сме извършили никакви престъпления. Варварите от Касилия са твърде диви за една цивилизована компания. Затова отиваме на Даркан — ето ни билетите, — на чиято суверенна територия вярвам, че се намираме в момента.

Последните думи бяха предназначени за ушите на касилския офицер, който току-що се бе добрал до площадката на стълбата и вече се прицелваше.

Едва ли можеха да го винят за това. Тези двама тъй търсени престъпници се измъкваха пред очите му. И то на борда на кораб от Даркан. Заслепен от гняв, той вдигна пистолета си.

— Излезте от там, негодници такива! Няма да се измъкнете толкова лесно. Излезте бавно с вдигнати ръце или ще ви размажа…

Времето спря за миг, който продължи до безкрайност. Кърк и Джейсън се намираха в обсега на пистолета. Нито един от двамата не се опита да посегне към собственото си оръжие.

Корабният офицер се раздвижи и пистолетът трепна за секунди, но после отново се прикова върху двамата мъже. Астронавтът от Даркан пристъпи крачка навътре, но това му бе достатъчно, за да се изравни с вградената в стената червена кутия. С един-единствен замах той светкавично вдигна капака и сложи палец върху бутона вътре. Устните му се разтегнаха в усмивка, оголвайки всичките му зъби. Той бе направил своя избор и решаващият фактор за това се бе оказало безочието на касилския офицер.

— Веднъж само да стрелят на територията на Даркан, и натискам този бутон — извика той. — А предназначението му ти е добре известно… има ги на всеки от вашите кораби. Едно враждебно действие срещу този кораб, и бутонът е натиснат. В същия миг корабният реактор ще се взриви и експлозията ще помете половината от мръсния ви град. — Усмивката бе сковала лицето му и той несъмнено щеше да удържи на думата си. — Хайде, открийте огън. Струва ми се, че с удоволствие ще натисна бутона.

Вече се разнасяше воят на сирената за излитане, а от командния пулт гневно проблясваше светлинният сигнал „затвори люка“. Подобно на актьори от някоя мрачна драма и четиримата не помръдваха. Но това трая още само миг.

После, обзет от безсилен гняв, касилският офицер заръмжа нечленоразделно, обърна се и се спусна по стъпалата.

— Всички пътници на борда на кораба. Излитане след четирийсет и пет секунди. Освободете люка. — Корабният офицер с трясък затвори капака на кутията и я заключи. Едва успяха да се доберат до креслата за ускорение, и „Гордостта на Даркан“ се устреми нагоре.