Съдружници срещу престъплението

Глава 15Мистерията от Сънингдейл

— Знаеш ли къде ще обядваме днес, Тапънс?

Мисис Бересфорд се замисли.

— В „Риц“? — предположи тя с надежда.

— Опитай пак.

— В онова хубаво малко ресторантче в Сохо?

— Не. — Тонът на Томи беше изпълнен с важност. — В една закусвалня. Всъщност, ето в тази.

Той ловко я вкара в посоченото заведение и я отведе до една ъглова маса, покрита с мрамор.

— Прекрасно — заяви Томи със задоволство, докато се настаняваха. — По-добре не може и да бъде.

— Защо те е обзела тази мания за обикновен живот? — поинтересува се Тапънс.

— Вие виждате, Уотсън, но не забелязвате. Чудя се обаче, дали онази надменна дамичка ще благоволи да ни забележи? Прекрасно, тя се носи насам. Наистина, като че ли мисли за нещо друго, но без съмнение подсъзнанието й е заето с въпроси като бекон с яйца и чай. Пържола с пържени картофи, моля, госпожице, едно голямо кафе, руло и масло и порция език за дамата.

Келнерката повтори поръчката с презрителен тон, но Тапънс внезапно се наведе напред и я прекъсна:

— Не, не пържола с пържени картофи. Господинът поръчва кашкавалка и чаша мляко.

— Една кашкавалка и едно мляко — повтори келнерката с още по-дълбоко презрение, ако това изобщо беше възможно. Все още замислена за нещо друго, тя отново отплува.

— Това не беше необходимо — рече студено Томи.

— Но съм права, нали? Ти си Старецът в ъгъла. А къде е твоята връв?

Томи измъкна дълго, заплетено парче връв от джоба си и се зае да връзва възли по него.

— Всичко е точно до последната подробност — измърмори той.

— Само че направи малка грешка в поръчката си.

— Жените са такива буквалистки — оплака се Томи. — Ако има нещо, което мразя да пия, това е млякото. А кашкавалките са винаги жълти и неприятни на вид.

— Жертвай се за изкуството — каза Тапънс. — Виж как нападам този студен език. Хубаво нещо е студеният език. И така, аз съм напълно готова да бъда мис Поли Бъртън. Завържи един голям възел и започвай.

— Първо, строго неофициално искам да ти кажа следното. В последно време работата не е особено оживена. Ако работата не идва при нас, ние трябва да отидем при нея. Да използваме умовете си за решаването на една от най-големите мистерии, която в момента занимава обществеността. Така стигаме до темата — мистерията от Сънингдейл.

— О! — възкликна Тапънс, дълбоко заинтересувана. — Мистерията от Сънингдейл!

Томи измъкна от джоба си смачкано парче от вестник и го сложи на масата.

— Това е последният портрет на капитан Сесъл, както е отпечатан в „Дейли Лийдър“.

— Да — потвърди Тапънс. — Чудя се как някои не дават под съд тези вестници. Вижда се, че е мъж, и нищо повече.

— Когато казах „мистерията от Сънингдейл“, трябваше да кажа „така наречената мистерия от Сънингдейл“ — продължи бързо Томи. — Може и да е мистерия за полицията, но не и за един интелигентен ум.

— Завържи още един възел — предложи Тапънс.

— Не знам каква част от случая си спомняш — продължи тихо Томи.

— Всичко — отвърна Тапънс, — но не искам да развалям стила ти.

— Преди малко повече от три седмици — продължи Томи — на известното игрище за голф беше направено тъжно откритие. Двама от членовете на клуба, които решили да поиграят рано, с ужас открили трупа на мъж, лежащ с лицето надолу при седмата площадка. Още преди да го обърнат, се досетили, че е капитан Сесъл, добре позната личност на игрището, който винаги носел яке за голф в запомнящ се яркосин цвят. Капитан Сесъл често ходел на игрището рано сутрин да се упражнява и първо сметнали, че бил внезапно поразен от пристъп на сърдечна болест. Но лекарският преглед установил зловещия факт, че е бил убит, пронизан в сърцето със забележително оръжие — дамска игла за шапка. Установено било също, че бил мъртъв поне от дванадесет часа. Това хвърлило напълно различна светлина върху случая. Много скоро излезли на бял свят някои интересни факти. Практически последният, който е виждал капитан Сесъл жив, бил неговият приятел и партньор, мистър Холаби от застрахователно дружество „Таралеж“. Той разказал следната история: двамата със Сесъл играли голф през деня. След чая капитанът предложил да поиграят още малко, преди да се е стъмнило съвсем. Холаби се съгласил. Сесъл изглеждал в добро настроение и бил в прекрасна форма. През игрището минава пътека. Точно когато играели до шест-зелено, Холаби забелязал по нея да минава жена. Била много висока, облечена в кафяво, но не могъл да я разгледа подробно, а Сесъл, както му се сторило, изобщо не я забелязал. Въпросната пътека минавала през предната част на седмата площадка. Жената минала по нея и застанала малко по-нататък, като че ли чакала. Капитан Сесъл пръв стигнал до площадката, докато мистър Холаби вадил топката си от дупката. Когато последният стигнал до площадката, с изненада забелязал Сесъл и жената да разговарят. Когато се приближил, двамата се обърнали рязко. Сесъл извикал през рамо: „Ще се върна след минута“. После събеседниците се отдалечили, все още потънали в сериозен разговор. Там пътеката се отклонява от игрището и, като минава между два тесни плета на съседни градини, излиза на пътя за Уиндълшам. Капитан Сесъл удържал на думата си. Появил се отново след една-две минути за голямо задоволство на Холаби, тъй като двама други играчи идвали след тях, а и светлината бързо намалявала. Продължили играта, и Холаби веднага забелязал, че партньорът му е разстроен. Не само че играел лошо, но лицето му изглеждало притеснено, а челото му било силно смръщено. Почти не отвръщал на думите на партньора си, а ударите му били просто трагични. Явно някакво събитие напълно го било извадило от релси. Изиграли тази дупка, после осмата, и капитан Сесъл изведнъж заявил, че светлината била твърде слаба и той щял да си тръгва. Точно на това място има още една тясна пътечка към пътя за Уиндълшам и капитан Сесъл тръгнал оттам, напряко към дома си, малка едноетажна вила на въпросния път. Другите двама играчи се приближили — майор Барнард и мистър Леки. Холаби им споменал, че капитан Сесъл внезапно е променил настроението си. Те също го били видели да говори с жената в кафяво, но не били достатъчно близо, за да видят лицето й. И тримата мъже се чудели какво ли толкова е казала жената, та да разстрои до такава степен техния приятел. Върнали се заедно в сградата на клуба, и, доколкото знаем, са последните, които са видели капитан Сесъл жив. Било сряда, а в сряда билетите за Лондон са евтини. Съпрузите-прислужници в малкото бунгало на капитан Сесъл били в града, както обикновено, и се върнали едва с последния влак. Прибрали се в бунгалото съвсем нормално и предположили, че господарят им е в стаята си и спи. Мисис Сесъл, съпругата му, била заминала на гости. Убийството на капитана стана сензация. Никой не могъл да предположи какъв е мотива. Самоличността на високата жена в кафяво била енергично обсъждана, но безрезултатно. Полицията, както обикновено, била обвинявана в бездействие, но както показало времето, несправедливо. Седмица по-късно едно момиче на име Дорис Евънс било арестувано и обвинено в убийството на капитан Антъни Сесъл. Полицията имала малко улики, на които да се опре. Кичур светла коса, останал в ръката на мъртвеца, и няколко нишки огненочервена вълна, закачили се за копчетата на синьото му яке. Прилежните разследвания на железопътната гара и на други места разкрили следните факти: младо момиче, облечено в огненочервено палто, пристигнало онази вечер с влак около седем часа и попитало как се стига до дома на капитан Сесъл. Същото момиче се появило отново на гарата два часа по-късно. Шапката й била изкривена, а косата й — разбъркана. Изглеждала силно развълнувана. Попитала за обратните влакове към града и непрекъснато се оглеждала през рамо, като че ли се страхувала от нещо. Нашата полиция в много отношения е чудесна. С тази слаба улика те успели да открият момичето и да я идентифицират като Дорис Евънс. Тя била обвинена в убийство и предупредена, че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу нея. Въпреки това тя настояла да даде показания. Тези показания повтаряла отново в подробности, без ни най-малка промяна, при следващите разпити. Разказала следната история. Била машинописка по професия и една вечер, в някакво кино, се сприятелила с добре облечен мъж, който й казал, че я харесва. Казал й, че се казва Антъни, и й предложил да дойде в неговата вила в Сънингдейл. Нито тогава, нито по-късно тя имала представа, че е женен. Договорили се да дойде следващата сряда — както си спомняш, това е денят, когато прислужниците и съпругата му щели да са далеч от къщата. Накрая й казал, че пълното му име е Антъни Сесъл и й дал адреса си. Въпросната вечер тя пристигнала в уреченото време и била посрещната от Сесъл, който тъкмо се бил върнал от игрището. Въпреки че си дал вид, че се радва да я види, момичето твърдяло, че от самото начало се държал странно и различно. В нея се прокраднал страх и тя горещо съжалила, че е дошла. След семпла вечеря, която била вече приготвена, Сесъл й предложил да се разходят. Момичето се съгласило и той я извел от къщата. Тръгнали по пътя, после по пътечката към игрището за голф. И изведнъж, точно когато пресичали седмата площадка, той като че ли напълно полудял. Измъкнал револвер от джоба си, размахал го във въздуха и заявил, че е стигнал до края на силите си. „По дяволите всичко! — викал той. — Съсипан съм. И ти ще дойдеш с мен. Ще застрелям първо теб, а после себе си. Ще открият труповете ни тук сутринта, един до друг — заедно в смъртта“. И така нататък, още много неща в този дух. Хванал Дорис Евънс за ръката и тя, като осъзнала, че си има работа с луд, започнала да прави отчаяни усилия да се освободи или да избие револвера от ръката му. Започнали да се борят, и в тази борба сигурно той е отскубнал кичур от косата й, а вълната от палтото й се е заплела в копчетата. Накрая с отчаяно усилие успяла да се освободи и се втурнала с всички сили през игрището за голф, като всеки момент очаквала да бъде застреляна с револвера. Паднала на два пъти, като се препънала в стъблата на пирен, но накрая стигнала до пътя за гарата и осъзнала, че никой не я преследва. Това разказала Дорис Евънс и нито веднъж не променила показанията си. Категорично отрича да е забивала игла за шапка в него при самозащита, което би било напълно естествено при така стеклите се обстоятелства, и което спокойно може да е истина. В подкрепа на историята й револверът бил открит в храстите близо до мястото, където лежал трупът. От него не било стреляно. Дорис Евънс ще бъде изправена пред съда, но мистерията все още си остава мистерия. Ако се вярва на историята й, тогава кой е пронизал капитан Сесъл? Другата жена ли, високата дама в кафяво, чиято поява го е разстроила? Досега никой не е обяснил нейната връзка със случая. Тя изведнъж се появява на пътеката през игрището, изчезва по отклонението и никой повече не чува нищо за нея. Коя е била? Местна жителка? Посетителка от Лондон? Ако е така, с кола ли е пристигнала, или с влак? В нея няма нищо особено, освен високия й ръст. Като че ли никой не е в състояние да опише външността й. Не може да е била Дорис Евънс, тъй като Дорис Евънс е дребна и руса. Освен това точно тогава е пристигнала на гарата.

— А съпругата? — попита Тапънс. — Да не би да е била тя?

— Съвсем естествено предположение. Но мисис Сесъл също е дребна жена, пък и мистър Холаби я познава добре. Както изглежда, няма съмнение, че тя наистина е била далеч от дома си. Още едно обстоятелство излязло на бял свят. Застрахователно дружество „Таралеж“ е в ликвидация. Ревизията разкрила дръзка злоупотреба с фондовете. Сега причините за необузданото поведение на капитан Сесъл с Дорис Евънс са доста очевидни. През последните няколко години той явно систематично е присвоявал пари. Нито мистър Холаби, нито синът му имали представа какво става. Те са практически разорени. Случаят е следния. Капитан Сесъл бил на ръба на разобличението и провала. Самоубийството би било естествено разрешение, но характерът на раната отхвърля тази теория. Кой го е убил? Дорис Евънс? Или тайнствената жена в кафяво? — Томи замълча, отпи глътка мляко, направи кисела физиономия и предпазливо отхапа от кашкавалката.