Съдружници срещу престъплението

Глава 18Къщата на спотаената смърт(продължение)

— Тапънс! Тапънс! Ела тук.

Беше на закуска следващата сутрин. Тапънс бързо дойде от спалнята си в трапезарията. Томи крачеше нагоре-надолу с отворен вестник в ръце.

— Какво става?

Томи се завъртя и пъхна вестника в ръката й, сочейки към заглавията.

„МИСТЕРИОЗЕН СЛУЧАЙ НА ОТРАВЯНЕ

СМЪРТ ОТ САНДВИЧИ С МАРМАЛАД ОТ СМОКИНИ“

Тапънс продължи да чете. Странна поредица отравяния с птомаин се случила в Търнли Грейндж. Смъртните случаи, известни досега, са тези на мис Лоуис Харгрийвс, собственичката на къщата и чистачката — Естер Куант. Капитан Радклиф и някоя си мис Логан били в критично състояние. Предполагало се, че причина за отравянията била някакъв мармалад от смокини, използван за сандвичите, тъй като една друга дама, мис Чилкът, която не си взела от тях, била съвсем добре.

— Трябва веднага да отидем там! — възкликна Томи. — Онова момиче! Онова прекрасно момиче! Защо, по дяволите, не тръгнах веднага с нея вчера?

— Ако беше отишъл — отбеляза Тапънс, — може би и ти щеше да си вземеш с чая от сандвичите със смокини и щеше да си мъртъв. Хайде, да започваме веднага. Пише, че Денис Радклиф също е много зле.

— Вероятно симулира, мръсният злосторник.

Пристигнаха в малкото селце Търнли около обяд. Когато отидоха в Търнли Грейндж, вратата им отвори стара жена със зачервени очи.

— Вижте — започна Томи, преди тя да е успяла да проговори. — Не съм репортер или нещо такова. Мис Харгрийвс дойде вчера при мен и ме помоли да дойда тук. С кого мога да се срещна?

— Доктор Бъртън е тук, ако искате да говорите с него — изгледа ги със съмнение жената. — Също и мис Чилкът. Тя урежда всичко.

Но Томи се беше хванал за първото предложение.

— Доктор Бъртън — заяви авторитетно той. — Бих искал веднага да се срещна с него, ако е тук.

Жената ги заведе в малка дневна. След пет минути вратата се отвори и влезе висок, възрастен мъж с приведени рамене и любезно, но разтревожено лице.

— Доктор Бъртън — поздрави го Томи и извади удостоверението си. — Мис Харгрийвс ме посети вчера и спомена онези отровни шоколадови бонбони. Дойдох да разследвам случая по нейна молба, но, уви, вече е твърде късно.

Докторът го погледна настойчиво.

— Значи вие сте самият мистър Блънт?

— Да. Това е асистентката ми, мис Робинсън.

Докторът се поклони на Тапънс.

— При тези обстоятелства сдържаността е излишна. Ако не беше епизодът с бонбоните, можеше да повярвам, че тези смъртни случаи са резултат от остро птомаиново отравяне, но птомаиново отравяне с необичайна сила. Има гастроентерологични възпаления и кръвоизливи. Ще предам мармалада от смокини за анализ.

— Отравяне с арсеник ли подозирате?

— Не. Отровата, ако е била използувана отрова, е нещо с много по-силно и бързо действие. Повече прилича на силен растителен токсин.

— Разбирам. Бих искал да ви попитам, доктор Бъртън, дали сте дълбоко убеден, че капитан Радклиф страда от същата форма на отравяне?

Докторът го погледна.

— Капитан Радклиф в момента не страда от никакво отравяне.

— Аха! — възкликна Томи. — Значи…

— Капитан Радклиф почина в пет часа тази сутрин.

Томи беше силно потресен. Докторът се приготви да си тръгва.

— А другата жертва, мис Логън? — попита Тапънс.

— Имам всички основания да се надявам, че ще се възстанови след като оцеля досега. Тъй като е по-възрастна, отровата като че ли е имала по-слаб ефект при нея. Ще ви запозная с резултата от анализа, мистър Блънт. Междувременно сигурен съм, мис Чилкът ще ви каже всичко, което искате да знаете.

Докато той говореше, вратата се отвори и се появи една девойка. Беше висока, загоряла, със спокойни сини очи.

Доктор Бъртън ги представи един на друг.

— Радвам се, че дойдохте, мистър Блънт — каза Мери Чилкът. — Тази история е просто ужасна. Има ли нещо, с което да ви помогна?

— Откъде е онзи мармалад от смокини?

— Това е един специалитет, който получаваме от Лондон. Често го поръчваме. Този буркан не изглеждаше различен от всички останали. Лично на мен не ми харесва миризмата на смокините. Ето защо не го ям. Не разбирам защо и Денис беше засегнат, след като за чая беше на гости. Предполагам, че трябва да си е взел сандвич, когато се е прибрал.

Томи усети ръката на Тапънс леко да притиска неговата.

— Той кога се прибра? — попита мистър Блънт.

— Всъщност не знам. Мога да изясня.

— Благодаря ви, мис Чилкът. Няма нужда. Надявам се, че не възразявате да разпитам прислужниците?

— Моля ви, мистър Блънт, направете всичко необходимо. Аз съм напълно объркана. Кажете ми… мислите ли, че… тук има нещо нередно?

Погледът й беше изключително загрижен, докато задаваше въпроса.

— Не знам какво да мисля. Скоро ще разберем.

— Да, предполагам, че доктор Бъртън ще изпрати мармалада за анализ.

Като се извини, тя бързо излезе пред френския прозорец, за да поговори с един от градинарите.

— Ти поеми камериерките, Тапънс — нареди Томи, — а аз ще отида в кухнята. Според мен мис Чилкът може и да се чувства много объркана, но изобщо не изглежда така.

Тапънс кимна в знак на съгласие, без да отговори.

Съпрузите се срещнаха след половин час.

— Да съберем резултатите — предложи Томи. — Сандвичите са били приготвени за чая и чистачката е изяла един. Така си е навлякла белята. Готвачката е сигурна, че Денис Радклиф не се е върнал, преди да приберат масата от чая. Пита се как се е отровил той?

— Върнал се е в седем без петнадесет — осведоми го Тапънс. — Една прислужница го е видяла от прозореца. Пил е коктейл преди вечеря в библиотеката. Тъкмо прибираше чашата, но за щастие я взех от нея, преди да я е измила. След това се оплакал, че му е зле.

— Добре — каза Томи. — Ще занеса веднага тази чаша на Бъртън. Нещо друго?

— Бих искала да се срещнеш с Хана, камериерката. Тя… тя се държи странно.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглежда, като че ли е полудяла.

— Заведи ме при нея.

Тапънс го поведе нагоре. Хана живееше в малка стая. Камериерката седеше изправена на висок стол. На коленете си държеше разтворена библия. Не погледна двамата непознати, когато влязоха. Вместо това продължи да си чете на глас.

— Нека горящи въглени паднат върху тях, нека бъдат хвърлени в огън и жупел, и никога повече да не станат.

— Може ли да поговорим за минута? — попита Томи.

Хана направи нетърпелив жест с ръка.

— Няма време. Казвам ви, времето ни свършва. Ще преследвам враговете си и ще ги победя, и няма да се спра, докато не ги унищожа. Така е писано. Божието слово стигна до мен. Аз съм бич божи.

— Напълно се е побъркала — промърмори Томи.

— Така е от доста време — прошепна Тапънс.

Томи вдигна една отворена книга, оставена със страниците надолу на масата. Погледна заглавието и я пъхна в джоба си.

Изведнъж старата жена стана и заплашително се обърна към тях.

— Махайте се оттук! Времето наближава! Аз съм Божието оръдие. Вятърът духа, накъдето си ще, така унищожавам и аз. Безбожниците ще загинат. Това е дом на злото! На злото, казвам ви! Пазете се от Божия гняв, на когото аз съм оръдие.

Тя яростно тръгна към тях. Томи реши, че е най-добре да се съобрази с нея и се оттегли. Докато затваряше вратата, я видя отново да взима библията.

— Чудя се дали винаги си е била такава — промърмори той.

Извади от джоба си книгата, която беше взел от масата.

— Погледни това. Странно четиво за една неграмотна прислужница.

Тапънс взе книгата.

— Учебник по медицина — прочете тя. После погледна титулната страница. — От Едуард Логън. Стара книга. Томи, чудя се дали бихме могли да видим мис Логън? Доктор Бъртън каза, че е по-добре.

— Да попитаме ли мис Чилкът?

— Не. Да извикаме някоя прислужница и да изпратим нея да попита.

След кратка пауза им съобщиха, че мис Логън ще ги приеме. Заведоха ги в голяма спалня с изглед към ливадата. На леглото лежеше стара белокоса дама. Деликатното й лице беше изопнато от страдание.

— Много ми беше зле — промълви едва-едва тя. — И не мога да говоря много, но Елън ми каза, че сте детективи. Значи Лоуис е отишла да се посъветва с вас? Каза, че смята да го направи.

— Да, мис Логън — отвърна Томи. — Не искаме да ви уморяваме, но може би ще ни отговорите на няколко въпроса. Камериерката, Хана, тя с ума си ли е?

Мис Логън ги погледна с очевидна изненада.

— О, да. Много е религиозна, но иначе й няма нищо.

Томи й подаде книгата, която беше взел от масата.

— Ваша ли е, мис Логън?

— Да. Една от книгите на баща ми. Беше прочут лекар, един от пионерите на терапията със серуми.

В гласа на старата дама звънна гордост.

— Така ли? — изненада се Томи. — Струва ми се, че съм чувал името му — добави той неискрено. — А тази книга давали ли сте я на Хана?

— На Хана ли? — Мис Логън се надигна в леглото с възмущение. — Защо да й я давам? Тя не би разбрала и дума от нея. Написана е на много специализиран език.

— Да, виждам. И все пак я намерих в стаята на Хана.

— Позор! — възмути се мис Логън. — Няма да позволя прислужниците да се докосват до вещите ми!

— Къде трябваше да стои?

— В библиотеката в моята стая, или… чакайте малко, дадох я на Мери. Милото момиче много се интересува от растения. Направи един-два експеримента в моята малка кухня. Имам свое собствено местенце, където варя ликьори и консервирам зимнина по старовремския начин. Милата Люси, лейди Радклиф искам да кажа, ругаеше чая ми от вратига, но е прекрасен при настинка. Бедната Люси толкова често хващаше настинки. Като Денис. Горкото момче! Баща му беше мой пръв братовчед.

Томи прекъсна тези възпоминания.

— А тази ваша кухня? Използва ли я някой освен вас и мис Чилкът?

— Хана чисти там. И кипва вода за първия ни утринен чай.

— Благодаря ви, мис Логън — каза Томи. — Засега няма да ви питам нищо повече. Надявам се, че не сме ви преуморили.

Той излезе от стаята и намръщен заслиза по стълбите.

— Драги мистър Рикардо, тук има нещо, което не разбирам.

— Мразя тази къща! — възкликна Тапънс и потръпна. — Да отидем на една хубава дълга разходка и да се опитаме да поразмислим върху ситуацията.

Томи се съгласи и излязоха. Първо оставиха чашата от коктейла в дома на доктора и после тръгнаха на разходка из околността, като пътьом обсъждаха случая.

— Ако се прави на глупак, като че ли е по-безопасно — отбеляза Томи. — Целият този случай е в стил Ханоуд. Сигурно някои биха си помислили, че не ме интересува. Но съвсем не е така. Чувствам, че по някакъв начин трябваше да предотвратим всичко това.

— Струва ми се глупаво да смяташ така — рече Тапънс. — Не ние сме посъветвали Лоуис Харгрийвс да не ходи в Скотланд Ярд. Нищо не би я убедило да замеси полицията в случая. Ако не беше дошла при нас, изобщо нямаше да предприеме каквото и да било.

— А резултатът би бил същият. Да, права си, Тапънс. Безполезно е да се укоряваме за неща, които не можем да променим. Но сега бих искал да помогнем с нещо.

— Няма да е лесно.

— Не, няма. Съществуват много възможности, но всички те изглеждат измислени и невероятни. Да предположим, че Денис Радклиф е сложил отровата в сандвичите. Знаел е, че няма да е вкъщи за чая. Това изглежда доста вероятна версия.

— Да — съгласи се Тапънс, — дотук е добре. После трябва да изправим срещу това факта, че е отровил и себе си. Ето защо май трябва да го изключим. Има един човек, когото не трябва да забравяме. Хана.

— Хана ли?

— Хората често правят всякакви странни неща, когато са религиозни маниаци.

— Тя наистина е доста вманиачена — съгласи се Томи. — Трябва да подметнеш няколко думи на доктор Бъртън по този въпрос.

— Сигурно е станала такава съвсем наскоро — отбеляза Тапънс. — Ако се съди по думите на мис Логън.

— Според мен така се случва с религиозните мании — рече Томи. — Искам да кажа, че човек може с години да си пее химни в спалнята си на отворена врата, и изведнъж прескача границата и започва да буйства.

— Срещу Хана наистина има повече доказателства, отколкото срещу всички останали — каза замислено Тапънс. — И все пак имам една идея… — Тя спря.

— Да? — окуражи я Томи.

— Всъщност не е точно идея. Предполагам, че е просто предразсъдък.

— Предразсъдък срещу някого?

Тапънс кимна.

— Томи, хареса ли ти Мери Чилкът?

Томи се замисли.

— Да, мисля, че да. Стори ми се изключително надарена и делова, може би малко прекалено, но доста благонадеждна.

— Не ти ли се стори странно, че не беше особено разстроена?

— Е, това донякъде е точка в нейна полза. Искам да кажа, ако беше направила нещо, щеше да се престори на разстроена, дори да прекали с преструвките.

— Предполагам — съгласи се Тапънс. — И все пак тя като че ли няма никакъв мотив. Не разбирам каква полза би могла да има от тази масова касапница.

— Май никой от прислугата не е замесен?

— Не ми се струва вероятно. Изглеждат тихи и почтени. Чудя се какво ли представлява онази Естер Куант.

— Искаш да кажеш, че ако е млада и хубава, има вероятност да е замесена по някакъв начин.

— Точно така — въздъхна Тапънс и добави: — Всичко е така обезкуражаващо.

— Е, предполагам, че полицията ще се справи — каза Томи.

— Вероятно. Но бих искала да сме ние. Между другото забеляза ли няколкото малки червени точки на ръката на мис Логън?

— Не, като че ли не. Какви са?

— Изглеждаха, като че ли са направени със спринцовка за подкожна инжекция — обясни Тапънс.

— Сигурно доктор Бъртън й е направил някакви инжекции.

— О, сигурно. Но едва ли й е направил около четиридесет.

— Може да е пристрастена към кокаина — предположи веднага Томи.

— Помислих си го — отвърна Тапънс, — но зениците й не бяха разширени. Веднага се вижда кой взема кокаин или морфин. Освен това не е от онези стари дами.

— Искаш да кажеш, че е почтена и богобоязлива — съгласи се Томи.

— Толкова е трудно — въздъхна Тапънс. — Говорим и говорим, а не сме се приближили ни най-малко до целта. Само да не забравим да се отбием при доктора по пътя към къщи.

Вратата в дома на доктора отвори едно високо и слабо, около петнадесетгодишно момче.

— Мистър Блънт? — попита то. — Да, докторът излезе, но ви остави бележка, в случай че минете.

Той им подаде бележката. Томи разкъса плика и я извади.

Томи изпусна бележката, но бързо я вдигна.

— Рицин — промърмори той. — Знаеш ли нещо за него, Тапънс? На времето много те биваше в тези неща.

— Рицин — повтори замислено Тапънс. — Май се получаваше от рициново масло.

— Никога не съм обичал рициновото масло — рече Томи. — А сега съм по-настроен срещу него от всякога.

— На маслото нищо му няма. Рицинът се получава от семената на рициновото растение. Мисля, че видях няколко рицинови растения в градината тази сутрин — едри, с лъскави листа.

— Искаш да кажеш, че някой е направил екстракта от тях. Би ли могла Хана да направи такова нещо?

Тапънс поклати глава.

— Не изглежда вероятно. Няма достатъчно познания.

Изведнъж Томи възкликна.

— Онази книга. Дали е още в джоба ми? А, да. — Той я извади и я прелисти бързо. — Така си и помислих. На тази страница беше отворена сутринта. Виждаш ли, Тапънс? Рицин!

Тапънс грабна книгата от ръцете му.

— Можеш ли да схванеш нещо? Аз — не.

— За мен е доста ясно — отвърна Тапънс. Тя продължи да върви, потънала в четене, хванала се с една ръка за Томи. След малко затвори шумно книгата. Точно тогава стигнаха отново до къщата.

— Томи, ще оставиш ли това на мен? Нали разбираш, поне веднъж аз да съм тореадора, който е бил повече от двадесет минути на арената.

Томи кимна.

— Ти ще бъдеш капитанът на кораба, Тапънс — заяви сериозно той. — Трябва да разнищим тази работа.

— Първо — каза Тапънс, щом влязоха в къщата, — трябва да задам още един въпрос на мис Логън.

Тя изтича нагоре по стълбите. Томи я последва. Тя рязко почука на вратата на старата дама и влезе.

— Вие ли сте, мила? — попита мис Логън. — Знаете ли, твърде млада и хубава сте за детектив. Открихте ли нещо?

— Да — отвърна Тапънс. — Открих.

Мис Логън я погледна въпросително.

— Не знам дали съм хубава — продължи Тапънс, — но, тъй като съм млада, се случи да работя в една болница през войната. Знам някои неща за терапията със серуми. Случайно научих, че когато се инжектират подкожно малки дози рицин, се получава имунитет — образува се антирицин. Този факт прокарал пътя за терапията със серуми. Вие сте знаели това, мис Логън. От известно време сте си инжектирали рицин подкожно. После сте се оставили да бъдете отровена с останалите. Помагали сте на баща си в работата му и сте знаели всичко за рицина — как да го получавате и извличате от семената. Избрали сте ден, когато Денис Радклиф е отишъл на гости за чая. Не е трябвало да се отрови по същото време. Можел е да умре преди Лоуис Харгрийвс. Тъй като тя е умряла първа, той е наследил нейните пари. А след неговата смърт те преминават към вас, следващата му роднина. Спомняте ли си тази сутрин ни казахте, че баща му ви е бил пръв братовчед.

Старата дама се вторачи съкрушено в Тапънс.

Изведнъж една фигура се втурна вътре от съседната стая. Беше Хана. Държеше в ръка пламтяща факла, която размахваше като обезумяла.

— Истината беше изречена. Тази е злата твар. Видях я да чете книгата и да се усмихва и разбрах. Намерих книгата и страницата, но тя нищо не ми говореше. Само че Божият глас ми проговори. Тя мразеше господарката ми, нейна светлост. Винаги е била ревнива и завистлива. Мразеше и моята мила мис Лоуис. Но злите трябва да загинат — Божият огън ще ги погълне.

Като размаха факлата, тя се хвърли към леглото.

Откъм старата дама се чу вик.

— Махнете я… махнете я! Вярно е… но я махнете оттук!

Тапънс се хвърли към Хана, но жената успя да подпали завесите на леглото, преди тя да успее да й вземе факлата и да я угаси. Томи обаче се втурна вътре от площадката на стълбите. Дръпна завесите на леглото и успя да потуши пламъците с едно килимче. После се завтече да помага на Тапънс. Двамата задържаха Хана, докато доктор Бъртън влезе забързан.

Няколко думи бяха достатъчни, за да го поставят в течение на ситуацията.

Той бързо отиде до леглото, повдигна ръката на мис Логан и издаде кратко възклицание.

— Шокът от пожара й е дошъл твърде много. Мъртва е. Вероятно при тези обстоятелства така е по-добре. — Той замълча. После добави: — В онази коктейлна чаша също имаше рицин.

— Това е най-доброто, което можеше да се случи — каза Томи, когато оставиха Хана на грижите на доктора и останаха сами. — Тапънс, ти беше просто великолепна.

— В този случай нямаше много от духа на Ханоуд — отбеляза Тапънс.

— Беше твърде сериозно за представление. Все още не мога да понеса мисълта, че онова момиче беше отровено. Но няма да мисля за нея. Както вече казах, ти беше великолепна. Всички лаври са за теб. Ако използувам една известна поговорка, „голямо предимство е да си интелигентен и да не ти личи“.

— Томи, ти си ужасен! — възкликна Тапънс.