Неделя, 00:00

За момент се замислям дали да не дам пълна газ и да полетя.

Йеее!

Не е за пропускане!

Какъв страхотен скок!

Пасторът тежко ще преглъща сълзите си и то въпреки че изобщо не ме познава, тъй като още преди петнайсетина години напуснах църквата. Но съвсем интуитивно ще усеща каква прекрасна личност е била тази, прекратила така рано жизнения си път. Приятелката ми от детството Кати, експерт по големите чувства и широките жестове, сочейки към Филип, истерично ще крещи до пресния ми гроб «Убиииец!», а съпругът и любовникът й с общи усилия ще я спрат да не го цапардоса с лопатата.

Съсипан, Филип ще падне до гроба, положил ръце върху белия ми ковчег и ще отказва да се вдигне отново на крака.

Ах, как обичам да си представям цветно и широкоекранно собственото си погребение. От цялото си сърце посвещавам смъртта си на всички виновни за нея люде. Какво печелят те сега? Нищо. Твърде е късно за извинения! Сами са си виновни!

За жалост на всичките фантазии, които продължават да ми носят невероятна радост, смъртта ми се струва нещо прекалено окончателно и безвъзвратно, за да я приема така лековато. Вярно, че на погребението ще ми бъде отредената главната роля, но какво от това, след като съм мъртва. Дава ти се възможност да изиграеш най-голямото си представление, но пък не можеш да му се насладиш. Не, тази форма на отстранение не ми се нрави. Ако става дума лично за мен, предпочитам да съм жива. По-добре да умра в напреднала старост, тъй като жива ще имам много по-голяма възможност да си отмъстя на недостойните си събратя.

И така. Честита нова година. Дано да е добра. Най-хубавото е, че оттук нататък събитията могат да се развиват единствено към добро. Кой може да ми противоречи?

Започвам да се чувствам като човек за завиждане.

«За много години!», прошепвам сама на себе си. Марпъл вдига тревожно глава, обезпокоена в нощния си сън. Целувам я горещо по мокрото носле. След което тя изглежда още по-депресирана от нормално. Давам на задна, махвам с ръка за довиждане към приятелката си Луната и се отправям към новия си живот.

Загрузка...