Сърцебиене

5:50

— Е, Марпъл, почва се! — казах аз окуражително, което за съжаление Марпъл прие като повод да помаха с късата си опашка. С един удар помете от умивалника четката за бръснене от косми на язовец, чашата от френски порцелан, в която стои четката за зъби, както и копчетата за ръкавелите на ризата, всичко това все вещи на Филип. Ценностите пльоснаха в коритцето на чешмата, в което се киснеха няколко мои сутиена, а в очите на Марпъл плисна сапунена вода.

Знам, че кучето ми е тромаво и отвратително, но за разлика от много други аз веднага забелязах предимствата на Марпъл: до едно такова животно винаги мога да изглеждам добре, мога да остарея до него, без да се чувствам стара и без остаряването ми да прави особено впечатление.

Намираш, че сутрин изглеждаш отвратително? Че имаш следи от крака на гарга под очите си?

Челото ти изглежда така, сякаш по него може да се завинти капачката на сифона?

Деколтето ти прилича на областта Сахел след сух период?

Горе главата, усмихни се, погледни мис Марпъл. Винаги може да стане и по-зле. Това е като израстването до майка Тереза. Като да отидеш на открит басейн с Инге Мейзел[20].

Или на сауна с Иля Рогоф[21].

В такъв случай автоматично държиш в ръката си по-добрите карти.

Слагам мокрото си куче във ваната, изсушавам го с кърпата на Филип, след което я закачам на мястото й. Малко преди шест е, а през уикендите Филип не се събужда по-рано от десет и половина. Дотогава кърпата отново ще изсъхне, а пък аз ще съм си събрала парцалките и отдавна ще съм духнала.

Ще съм духнала. Звучи като разярен кучешки лай в мъглата, светлина от фенерчето, разрязваща тъмнината на нощта, на американски маршал с белязано от шарка лице като това на Томи Лий Джонс, който казва: «Обкръжете цялата местност в радиус от двайсет мили. Искам да намерите момичето. Амели Кукличката Щурм не бива да ни се изплъзва!»

Амели Кукличката Щурм ще влезе в настъпващия ден самотна, но горда. Поставила нежните си, но решителни ръце върху вибриращото кормило на съдбата. Дивата й, но невероятно добре изглеждаща коса ще се вее от сутрешния ветрец. Ще даде газ, с тънка пурета между тъмно начервените и устни, ще погали кучето си по гънките на гърба му и ще прогони от пътя си всички дребосъчещи коли, като пусне фаровете на дълги.

В десет и половина ще избухне в крамолен смях само защото ще си представи как многоуважаваният господин Филип фон Бюлов ще постави тялото си, за което се полагат извънредни грижи, под душа, след което ще го подсуши с кърпа от най-благородни влакна: трийсет процента памук и седемдесет процента фина, с цвят на кайсия, кучешка козина.