Сърцебиене

19:45

Познато ли ви е това чувство? Струва ти се, че никога повече в живота си няма да можеш нищо да похапнеш. И въпреки това не можеш да се зарадваш на спестените калории.

Познато ли ви е това чувство, когато нищо от това, което обичаш, което те прави щастлива, което намираш за хубаво, което те вълнува, не може да те утеши? Наситено жълтото от полята с рапица покрай магистралата изглеждат като модно украшение в деколтето на синьото небе. Всичко носи дълбоко спокойствие, ухае меко и на лято, а ти усещаш как щастието те напуска завинаги. Единственото, което те владее, е мисълта, че си изгубил любовта — онази голяма, безкрайна, вечна любов. Онази, която всеки очаква в сърцето си.

Вече съм на магистралата до Берлин. Винаги съм се радвала на Берлин. На града, в който се влиза по няколко големи платна. Днес Берлин ми внушава страх. Сякаш бих могла да пропадна някъде из него.

Приятелки, вие всички познавате това чувство. Какво да ви кажа сега? Знам, че и на вас ви се е случвало. И въпреки това сте си мислили, че не може да стане по-лошо, че има неща, които не могат ей така да си отидат. Но те са си отишли. И е ставало още по-лошо.