Сърцебиене

5:35

Понякога, когато се събудя както сега, се чувствам по-силна заради съня си. Не мога добре да си го спомня, но остава чувството от неясно, но хубаво чувство. В малкото минути между нощта и деня, в които всичко става възможно, понякога имам чувството, че мога да започна живота си отново.

Отварям очи. Те бавно свикват с полумрака и колкото повече светът около мен влиза в контурите си, толкова повече изтънява в главата ми пъпната връв със съня, и аз все повече се разделям с тази, която бих желала да бъда и ставам тази, която съм.

Амели Кукличката Щурм. Най-тъпата патица на света и звездата от церемонията на наградите «Бамби».

Спомените от предишната вечер бавно изплуват пред мен.

Добре, за нещастие, вместо да улуча със сандала си Бенте по главата, уцелих Верона Фелдбуш. Но подобни непредвидени неточности не могат да ме отклонят от плана за отмъщение. Този път се прицелвам във Филип — толкова бързо, колкото мога с един сандал на крака — заставам пред него — толкова импозантно, колкото мога със своите метър и шейсет — и го поглеждам.

Събитията от последните два дена минават през главата ми като късометражен филм на ужасите: плажът Занзибар. Без секс с Оливер. Пръстенът ми, изяден от пощенската кутия. Юлиус Шмит. Вестникът «Билд ам зонтаг». Болката, която ме съпътства през цялото време. И мис Марпъл, която ме чака под опекунството на чистачката от тоалетната най-после да довърша делото си тук.

— Кукличке?

Филип ме гледа с поглед, за който не мога да разбера какво означава. Изглежда зле, казвам си аз. Необръснат, тъмни кръгове под зачервените му очи, а пък и черният костюм изобщо не му отива.

С тила си усещам как камерите се насочват към мен.

Вдигам ядно ръката — и усещам как цялата злоба изведнъж ме напуска.

В този момент чувам Бенте Йохансон, забравена от всички присъстващи, да хленчи в микрофона:

— Кукле, какво правиш? Какво става?

Изглежда така жалка там горе, стиснала в две ръце златната сърна, сякаш се страхува, че някой може да й я вземе. А аз се обръщам към сцената и вдишвам дълбоко:

— Какво става ли, Бенте? Отмъкна мъжа ми и това е нечувано. Това става! И ако обичаш, не ме наричай «кукле», ти, тъпа краво!

Бенте са олюля. Някой извика:

— Втора камера към Йохансон! Едър план!

Видях как от очите й бликнаха сълзи. Гледаше към някого, който явно бе зад мен. В мига, в който я чух да казва: «Юлиус? Ти си бил и с нея…? Как можа да ми причиниш това?», аз спрях да разбирам света. Хълцаща, Бенте се свлече на колене. С което си осигури медийно безсмъртие.

Юлиус хукна към нея на сцената, като викаше:

— Това е голямо недоразумение!

Филип взе ръката ми:

— Кукличке, съвсем ли си превъртяла?

— Защо? Какво искаш да кажеш?

Някой отново изкрещя:

— Първа камера! Искам ги тримата в крупен!

— Кукличке, нямам представа какво си намислила и какво ти е в главата. Но съм безкрайно щастлив, че отново те виждам.

— Изневерява ли ми с Бенте?

— Разбира се, че не.

— Как така не?

— Какви ги говориш? Бенте е с Юлиус от една година. А от днес даже официално.

Думите от гласовата поща и от «Билд ам зонтаг» отново се завъртат в главата ми. И изведнъж всичко става ясно, но толкова бързо душата не може да приключи от нещастие към щастие, от ярост към любов, от трагедия към хепиенд.

Разбира се. Юлиус. Елитен адвокат. Който вече не обича жена си. Чийто живот напълно се е объркал. Бенте, която го кара да признае, че е с нея и която съобщава за решението си на довереното лице Филип.

— Откъде изобщо имаш още един костюм?

— Под наем.

— Застраховката ми ще поеме ли щетите?

— Мисля, че да.

— Обичаш ли ме още?

— Страхувам се, че да.

Когато след това впихме очи един в друг в пълно мълчание, Ксавиер Найдо грабна микрофона и запя. Защото беше разбрал всичко. Беше разбрал, че става дума за любов. И за болка. И че всичко за пореден път свърши добре.

Вече бях размазала туша по лицето си. Том Круз стана, заръкопляска и ме погледна така, сякаш бях звездата от нов холивудски филм. Е, като се върне у дома, ще има какво да разказва, тоя Том.

Остатъка от вечерта изживях като на кино. Безмълвно гледах към един голям екран и там видях как Амели Кукличката Щурм отпразнува рождения си ден, видях и хепиенда на една голяма, нова, стара, новоспечелена, ако и никога да не е била загубена любов. След края на церемонията видях Кукличката да минава през нощния Берлин под ръка с Филип. Той във взетия под наем черен костюм, тя в намачкана лятна рокличка. Спираше на всяко ъгълче, за да го хване здраво под ръка и да се увери, че не е прелетяла от някой кошмар направо в прекрасен сън. Вървят пеш чак до дома. Той заключва вратата, взима я на ръце и я понася над купчина нахвърлени дрехи. После държи лицето й в ръце, докато тя заспи. Ако наистина стоях в киносалона, на това място щях да помоля съседа си за носна кърпичка.