Състояние на страх

1

Перото е по-силно от меча (лат.). — Б.пр.

2

П. Чилек, 2004 г. „Глобалното затопляне и гренландското ледено поле“, климатични промени 63, 201–21. „От 1940 година… данните показват температурен спад… Гренландското ледено поле и крайбрежните райони не следват тенденцията за глобално затопляне“. — Б.а.

3

Всички диаграми са съставени на базата на таблични данни от следните стандартни бази данни: Института „Годард“ за космически изследвания (Колумбийски университет); Департамента за климатични изследвания (университет „Ист Англия“); Мрежата за глобална историческа климатология и мрежата за историческа климатология на САЩ (Оук Ридж) — Б.а.

4

Д. М. Етеридж, 1996, „Естествени и антропогенични промени в атмосферния въглероден двуокис през последните хиляда години от въздуха в антарктическия лед“, „Списание за географски проучвания“ 101 (1996): 4115–28. — Б.а.

5

Герой на Уошингтън Ървинг, превърнал се в нарицателно за непохватен човек, който се плаши и от собствената си сянка. — Б.пр.

6

Джеймс Хансен, Макико Сато, Андрю Ласис, Рето Рюди, Ина Теген и Илейн Матюс, „Климатични промени през индустриалната ера“, Протоколи на Националната академия на науките 95 (октомври 1998): 12753–58. — Б.а.

7

МККП. Климатични промени 2001: Научната база. Кеймбридж, Великобритания: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2001, стр. 774: „При изследване и моделиране на климата следва да признаем, че имаме насреща си двойна нелинейна хаотична система и следователно дългосрочните прогнози за бъдещи климатични състояния не са възможни“. Виж също: МККП. Климатични промени 1995: Науката за промяна на климата, стр. 330. „Естествената променливост на климата в дългосрочен план ще остане и за в бъдеще проблематична при анализа на промените, предизвикани от количествата CO₂“. — Б.а.

8

К. Ландси и колектив, 2000, „Доколко успяхме да предскажем силния Ел Ниньо от 1997 — 98?“ Бюлетин на американското метеорологично общество 81: 2107 — 19. „… следва да не се предоверяваме в изследването на глобалното затопляне, предвид на неспособността ни да предскажем Ел Ниньо… успехите в прогнозирането на това явление са преувеличени (понякога драстично) и погрешно прилагани в други области“. — Б.а.

9

Р. Бьом, „Градското влияние върху дългосрочните температурни промени — изследване на град Виена, Австрия“, Климатични промени 38 (1998): 113–1128. Иън Г. Маккендри, „Приложна климатология“, Прогресът във физическата география 27, 4 (2003): 597 — 606. „Основаващите се на броя на населението корекции на температурата в САЩ вероятно подценяват градския ефект“. — Б.а.

10

Л. Чен и колектив, 2003, „Характеристики на ефекта на топлинния остров в Шанхай и вероятните му механизми“, Новости в атмосферните науки 20: 991–1001. — Б.а.

11

Д. Р. Щрьоткер, „Сателитно измерен растеж на градския топлинен остров на Хюстън, Тексас“, Перспективи на околната среда 85 (2003): 282–289. „Между 1987 и 1991 средната нощна приземна температура на топлинния остров на Хюстън се е увеличила с 0,82 градуса по Целзий, при допустима грешка от 0,1 градуса по Целзий“. — Б.а.

12

И. Чои, Х.-Ъ. Юнг, К.-И. Нам и У.-Т. Куон, „Корекцията на градския ефект при измерване на средната приземна температура в Южна Корея, 1968–99“, Международен журнал по климатология 23 (2003): 577–91. — Б.а.

13

http&//news.bbc.co.uk/l/hi/in_depth/sci_tech/2002/leicester_2002/2253636.stm. Сайтът на ВВС не дава отпратки към научни доклади относно покачването на температурата с осем градуса. — Б.а.

14

Населението на Лос Анжелис е 14 531 000; на Бъркли — 6 250 000; на Ню Йорк — 19 345 000. — Б.а.

15

Южен полюс, Мауна Лоа: К. Д. Кийлинг, Т. П. Уорф и Групата за изследване на въглеродния двуокис, Институт по океанография „Скрипс“, Калифорнийски университет, Кал. 02093, САЩ; Сейшелски острови: Томас Дж. Конуей, Питъртанс, Дий С. Уотърман, Национално управление на океаните и атмосферата, Лаборатории по наблюдение и диагностика на климата, 325 Бродуей, Воулдър, Колорадо 80303. Виж http://cdiac.e8d.ornl.gov/trende/co2/content8.htm

16

За резюме виж Иън Г. Маккендри, 2003, „Приложна климатография“, Прогресът във физическата география 27, 4:597–606. „Последните изследвания сочат, че опитите да бъде отстранен «урбанистичният ефект» от дългосрочните климатични записи (и следователно да се определи реалният размер на парниковия ефект), изглежда, са твърде неадекватни“. — Б.а.

17

Алстън Чейс „В тъмната гора“, стр. 157. Виж също стр 404 — Б.а.

18

Фред Пиърс, „Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“, Ню Сайънтист 175, 21 септември 2002, стр. 4–5. „Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“. — Б.а.

19

Пол Райтер и колектив, „Глобалното затопляне и маларията — необходимо уточнение“, „Лансет“ 4, №1 (юни 2004). „Много от тези добили широка популярност прогнози са неточни и подвеждащи“. — Б.а.

20

Дискусия в Ломборг, стр. 252 — Б.а.

21

Маржори Л. Рика-Кудиа и колектив, „Биоразнообразие II, разбиране и защита на биологичните ресурси“, Вашингтон: Национална академична преса, 1997. „Биолозите най-сетне признаха колко малко знаем за организмите, с които делим планетата Земя. И по-точно, опитите да се определи какъв е общият брой на видовете се оказаха изненадващо неуспешни“. Майерс: „Няма начин да определим действителния темп на измиране в тропическите гори, още по-малко имаме правото да правим догадки“. В Ломборг, стр. 254. — Б.а.

22

Роджър Дж. Брейтуейт, „Баланс на ледниковата маса, първите петдесет години международно мониториране“, „Прогресът във физическата география“ 26, №1 (2002): 76–95. „Няма явна глобална тенденция към увеличено ледниково топене през последните години“. — Б.а.

23

В Калифорния има 497 ледника, Роуб и колектив, 1980; Гайтън: 108 големи и 401 малки ледника, „Ледниците на Калифорния“, стр. 115. — Б.а.

24

Х. Кийфър и колектив, 2000, „Нови очи в небето измерват ледниците и ледените полета“, EOS, Транзакции, Американски географски съюз 81: 265, 270–71. Виж също Р. Дж. Брейтуейт и И. Занг, „Връзки между годишните вариации в баланса на ледниковата маса и климата“, Журнал по глациология 45 (2000): 456–62. — Б.а.

25

Бетси Мейсън, „Какво не ни казват за африканския лед“, „Нейчър“ 24, ноември 2003. „Въпреки изкушението да обвиним глобалното затопляне за загубата на лед, изследователите смятат, че изсичането на горите в планинското подножие е по-вероятният виновник“: http://www.nature.com/nsu/031117/031117–8.html.

Кейзър и колектив, „Отдръпването на ледника Килиманджаро като доказателство за климатична промяна — наблюдения и факти“, „Международен журнал по климатология“ 24: (2004): 329–39. „През последните години Килиманджаро и неговите изчезващи ледници се превърнаха в «икона» за глобалното затопляне… [но] процеси различни от температурата на въздуха контролират отдръпването на леда… И драстичният спад на атмосферната влажност в края на деветнадесети век, и последвалият по-сух климат най-вероятно водят до отдръпването на ледника“. — Б.а.

26

Виж например: http://www.csr.utexas.edu/grasl/main.html. „През последния век глобалната промяна в морското равнище принципно се е преценявала чрез измервания на прилива при дългосрочни усреднени стойности. Последните оценки на глобалното средно покачване на морското равнище варират от 1,7 до 2,4 милиметра на година“. Това е 15 до 22 сантиметра за сто години. — Б.а.

27

Средното покачване на глобалното морско равнище по сателитни данни е 3,1 милиметра годишно за последното десетилетие или малко повече от трийсет сантиметра за един век. Сателитите обаче показват значително вариране. Така на север Тихият океан е покачил нивото си, но на юг го е понижил с няколко милиметра през последните години. — Б.а.

28

Ломборг, стр. 289–90, върху неадекватността на моделите на морското равнище на МККП. — Б.а.

29

Виж Хендерсън — Селърс и колектив, 1997, „Тропичните циклони и глобалната климатична промяна — оценка след конференцията на МККП“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 79:9–38. К. Николс Ландсий и колектив, „Тенденция към понижаване честотата на интензивните атлантически урагани през последните петдесет години“, „Изследователски географски писма“ 23:527–30. 1996. Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН „Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна“. МККП 1995, стр. 11. „Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век…“ МККП, „Климатични промени“ 1995. В доклада на МККП от 2001 „Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават“ в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в „честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури“. „Служебно резюме“, стр. 2. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 292. — Б.а.

30

Ричард Фейнман: „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава“. — Б.а.

31

Станли А. Шанон, 1999: „Резултати от въздействието на Ел Ниньо от 1997–98 в САЩ“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 80, №9: стр. 1819–28. („Нетният икономически резултат изненадващо се оказа положителен… преките загуби в национален мащаб бяха около четири милиарда долара, а ползите — приблизително деветнайсет милиарда“.) — Б.а.

32

Виж С. К. Садърланд и колектив, „Токсини и начин на отравяне на октоподите с обикновени и сини пръстени“, Медицински журнал на Австралия 1 (1969): 893–98. Също Х. Флекър и колектив, „Фатални ухапвания от октоподи“, Медицински журнал на Австралия 2 (1955): 329–31. — Б.а.

33

Изчисленията са на научния отдел към Белия дом и включват всички щети от фалшивата паника, в това число обезценяването на недвижимата собственост и преместването на електропроводите. Цитирано във „Вуду наука“, Парк, стр. 161. (Парк е пряк участник в спора.) — Б.а.

34

Най-скорошната публикация — „Нейчър“ 22 (октомври 2003) — твърди, че след като и Русия подписа споразумението, спадът на температурата до 2050-а ще бъде 0,02 градуса по Целзий. Моделите на МККП дават по-висока прогноза, но не надхвърлят 0,15 градуса. Ломборг, стр. 302. Уигли, 1998: „Редукциите на глобалното затопляне са малки — 0,08–0,28 градуса по Целзий“. — Б.а.

35

Мартин Хофърт и колектив, „Напредналата технология — път към стабилност на глобалния климат: енергия за планетата-парник“, „Сайънс“ 298 (1 ноември 2002): 981–87. „Енергийни източници, които могат да произвеждат сто до триста процента от сегашната консумация на енергия в световен мащаб, без емисии на парникови газове, не съществуват“. — Б.а.

36

Някои оценки сочат трийсет милиона починали. — Б.а.

37

Пълна дискусия върху ДДТ във Вилдавски, 1994, стр. 56–80. — Б.а.

38

Комисията Суийни, 26 април 1972, „ДДТ не представлява канцерогенна заплаха за човека“. Ракълшос го забрани два месеца по-късно с думите, че ДДТ „представлява канцерогенен риск“ за човека. Той никога не е чел доклада „Суийни“. — Б.а.

39

Хейес, 1969 — Б.а.

40

Джон Ноубъл Уилфърд, „Смърт от наследника на ДДТ поражда тревога“, „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1970, стр. 1; Вилдавски, 1996, стр. 73. — Б.а.

41

Отпратки към съдебните дела в Санстейн, стр.200–1. — Б.а.

42

Виж изследването на Харвардския център за анализ на риска: Тенгс и колектив, 1995. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 338. Той заключава: „Когато игнорираме цената на нашите природозащитни решения… в други области… ние всъщност извършваме статистическо убийство“. Той оценява смъртните случаи, които са можели да се избегнат, на 60 000 годишно само за Съединените щати. — Б.а.

43

Уилям Аренс, „Митът за човекоядците“. — Б.а.

44

Канибализъм в американския югозапад: http://www.nature.com/nature/fow/ 000907.html; Ричард А. Марлар, Ленард Л. Банкс, Брайън Р. Билмън, Патриша M. Ламбърт и Дженифър Марлар, „Биохимични доказателства за канибализъм в праисторическо поселище в югозападно Колорадо“, „Нейчър“ 407, 74078 (7 септември 2000). Сред келтите в Англия: http://www.bris.ас.uk./Depts/ Info-Office/news/archive/cannibal.htm. Сред неандерталците: http:// news.bbc.co.uk/l/hi/sci/tech/462048.stm. По същия въпрос: Джаред М. Даймънд, „Археологията, какво се знае за канибализма“ („Неоспорими доказателства за канибализъм са били открити на място, датиращо отпреди деветстотин години в югозападните Съединени щати. Защо ужасените критици отричат, че за много общества канибализмът е бил нещо приемливо?“) — Б.а.