Ти ми принадлежиш

ГЛАВА 15

Посещението на Васили имаше една много неприятна последица — Александра цяла нощ не можа да мигне. Не можеше да спре да мисли за целувката му и за неочакваните чувства, които бе събудила у нея, чувства, за които никога не бе предполагала, че съществуват. Укоряваше се, че стоеше пред него, неспособна да направи каквото и да било, че му позволяваше да я целува, независимо от факта, че бе твърде изненадана да му се противопостави. Това нямаше да се случи отново, обеща си тя. Нямаше да има повече целувки.

Александра прекара дълги часове в опити да разбере защо я бе целунал, защото не вярваше той да го бе направил с цел да я държи будна, както й бе казал, въпреки че целувката постигна точно това. И какво ли щеше да се случи, ако Нина не се бе върнала с Божик?

Беше й приятно да си мисли, че щеше да дойде на себе си и щеше да извика братята Разин, които спяха в съседната стая. Но в действителност не можеше да твърди нищо със сигурност.

Тази сутрин обаче, раздразнена от безсънната нощ, тя с гняв си мислеше какво щеше да направи. Нямаше да вика изобщо, а щеше да зашлеви хубаво този развратник, след това щеше ясно да му даде да разбере какво ще се случи, ако опита отново. Все пак налагаше се да поддържа новия си образ и новата невъзпитана и груба Александра нямаше да позволи този човек да определя правилата, дори ако той наистина си мислеше, че има власт над нея.

Не беше ли го доказала още предишната вечер в общата трапезария? Беше вдигнала чудесен скандал, но не й харесваше фактът, че бе подтикната да го направи от истинска ярост и ревност. Това, че той пред очите й правеше предложение на друга жена, не би трябвало да я засяга толкова. Васили я бе предупредил и поведението му потвърждаваше още веднъж, че заслужава пълното й презрение. Но въпреки всичко това бе една от причините тя да се мята в леглото си цяла нощ и да не може да заспи.

Когато Александра, готова за път, отиде в конюшните, установи, че е последна, което още повече влоши и без това мрачното й настроение. Този самохвалко сигурно бе спал през цялата нощ! След като й съсипа съня! Трябваше да му даде да разбере и да отбележи точка в своя полза, която нямаше нищо общо с плана й да се отърве от него.

Товарните коли вече бяха тръгнали, както и по-голямата част от конете. Стенка държеше Принц Миша в готовност. Васили, който вече бе яхнал дорестия си жребец, бе застанал съвсем близо до коня й, така че бе очевидно, че чака само нея. Да си разменят още някоя и друга реплика? Александра се зарадва на тази възможност.

Погледът, който й отправи, можеше да се изтълкува като изпълнен с любопитство, но тя видя в него много повече — а именно злорадо самодоволство. Затова Александра се обърна към Васили веднага щом се метна на коня.

— Защо ме целуна снощи?

За миг Васили остана безмълвен и причината не бе в това, че чакаше Стенка да се отдалечи, за да не може да ги чува. Той просто се опитваше да се съвземе от смайването си. Ще трябва да свикне с нейната откровеност. Това й даваше огромно предимство, тъй като бе в състояние да го хване неподготвен, а той в никакъв случай нямаше намерение да търпи това.

Накрая й отвърна, присвил здраво устни.

— Момичето, което щях да целувам снощи, се уплаши и изчезна.

Той не каза нищо повече и Александра бе принудена да си вади собствени заключения.

— О, разбирам. Ако момичето, което си избрал първо, не се отзове, ти веднага преминаваш към втора възможност. А аз ти предлагам трета възможност, която не е зле да обмислиш. Дръж панталоните си закопчани, Петров! Поне докато развалиш този годеж.

Тя се усмихна, когато изговаряше последните думи. Той й се усмихна в отговор и се приведе леко напред, като протегна ръка към врата й. Александра веднага разбра какви са намеренията му — да я придърпа към себе си и отново да я целуне, за да й покаже, че няма да й позволи да му нарежда какво да прави. Тя заби пети в корема на Принц Миша, който веднага се изправи на задните си крака. Васили бе принуден да удържа своя жребец, който уплашено бе отскочил назад. Александра препусна напред, преди той да бе успял да се справи с коня.

Тя прие, че за момента победата е нейна — постигната за по-малко от пет минути. Толкова време отне на Васили да я достигне и буквално да я вдигне от седлото и да я премести върху собствения си кон. Александра не очакваше такава реакция от негова страна. Той я намести пред себе си, притискайки я плътно между бедрата си и здраво към гърдите си. Тази непосредствена близост извика в съзнанието й спомени и усещания от предишната нощ. Александра ги потисна и го погледна намръщено.

— Какво смяташ да правиш сега, Петров — да се държиш като пълен глупак?

— Продължавай в същия дух, скъпа, и ще ме накараш да потърся някое уединено място, за да ти покажа какво смятам да направя.

Александра се уплаши да не би той наистина да изпълни намерението си, но никога нямаше да му го признае. Божик започна яростно да лае, като подскачаше до краката на коня и го караше да пристъпва нервно. Тримата братя Разин се приближиха шумно зад тях, за да й покажат, че са достатъчно близо до нея, а Стенка държеше поводите на Принц Миша.

Казаците не казаха нищо, поне до този момент. Александра не искаше да се намесват и да си навлекат гнева на Васили. Все пак положението не беше опасно — освен за чувствата й.

— Не отговори на въпроса ми — настоя тя.

— Кажи на кучето да се махне! — бе единственият му кратък отговор.

При други обстоятелства тя би се изсмяла. Вместо това излъга:

— Божик няма да ме послуша, докато усеща, че съм в опасност.

— Имаш най-добре обучените коне, които съм виждал. И очакваш от мен да повярвам, че не си обучила по подобен начин и кучето си?

Васили не играеше честно, тъй като думите му можеха да се приемат само като комплимент. Конете й бяха нейната гордост и радост. Александра не можа да овладее задоволството си, че той е забелязал колко добре са гледани. Още повече, тя нямаше намерение да подлага на риск от нараняване някой кон, дори и неговия, просто защото й се искаше веднага да се махне от опасната му близост. Затова се обърна към Божик с властен тон, който животното веднага разпозна и на момента се подчини.

Лаят спря и големият жребец скоро се успокои.

— Сега можеш да направиш същото и с казаците си — заяви Васили.

Александра сметна, че една отстъпка от нейна страна е напълно достатъчна, и отвърна недоволно:

— Когато започнат да лаят, ще го направя!

— Ще се престоря, че не съм чул това.

— А аз ще се престоря, че не си си изгубил ума!

Внезапно Александра почувства как гърдите му се разтресоха от смях. Не бе имала намерение да го развеселява или да му доставя удоволствие, но той реагираше на думите й с неподправено добро настроение. Васили спря коня си.

— Беше крайно време — измърмори тя, но както стана ясно, бе прибързала.

Той нямаше намерение да я свали от коня, а просто се обърна и заговори на братята Разин:

— С годеницата ми имаме намерение да поговорим, за да се опознаем по-добре. Препуснете напред. Няма нужда да ни придружавате, докато разговаряме.

Вместо да се подчинят, те се взираха в него в продължение на няколко секунди, след това насочиха погледите си към Александра. Тя бе толкова разгневена, че едва се удържаше да не изстене гласно. Беше принудена да отстъпи и този път, в противен случай трябваше да ги изправи един срещу друг, което можеше да има последици, за които предпочиташе да не мисли. Знаеше ли той, че тя ще отстъпи, и щеше ли, ако тя не се подчини, да застане открито срещу братята? Александра не искаше да рискува.

Кимна утвърдително на приятелите си, така че те да могат да се отдалечат, без да се тревожат, но го направи едва доловимо и искрено се надяваше Васили да не е забелязал. Надеждите й като че ли се оправдаха, тъй като той ги последва, но с много по-спокойно темпо. Но след като останаха на доста голямо разстояние от тях, Васили каза:

— Мъдро решение.

Тъй като Александра нямаше никакво желание да разбере какво има той предвид с тези думи, просто ги отмина с мълчание.

— Ти не искаш да ме опознаеш, Петров, не повече, отколкото аз бих желала да опозная теб, така че какво всъщност целиш?

— Да докажа, че ти зависиш от мен и ми се подчиняваш, независимо дали ти харесва или не.

— Значи това е твоето мнение — отвърна кисело тя. — Но все още нищо не е доказано, тъй като е необходимо и моето съдействие, а него в никой случай няма да ти дам.

Ръцете му я притиснаха малко по-силно, той наведе глава напред, докато устните му почти докоснаха ухото й.

— Тогава може би ще се наложи да изтръгна от теб някои обещания — прошепна той с глас, зареден с толкова чувственост, че Александра неволно потрепери.

Тя успя да забие неочаквано лакът в корема му, с което наистина съумя да го изненада.

— Никакви обещания, Петров. Нито едно! Освен това повече от достатъчно говорихме и разяснявахме гледните си точки, така че веднага ме пусни!

— Само когато ме помолиш, ама много, много любезно — отвърна той, неспособен да скрие раздразнението си.

Отново бе успяла да го ядоса, най-вече с това, че си бе позволила да го удари. Но тя бе не по-малко ядосана, че той я бе уплашил дотолкова, че да не се овладее.

— Върви по дяволите! — бе единственият й отговор и той, разбира се, не я свали на земята.

Васили продължи да поддържа същото бавно темпо, като яздеше на значително разстояние от останалите. Тъй като тя не каза нищо повече, той разбра, че няма да получи от нея това, за което я бе помолил, и Александра се питаше колко време ще продължава той да я държи пред себе си и да яздят толкова неудобно, преди да реши да се присъединят към групата. Възможно ли е да бе упорит като нея?

— Спомням си, баща ти спомена, че имаш сестри — обади се неочаквано той. Явно бе събудила любопитството му. — Те приличат ли на теб?

Любопитство ли бе това? Или той обмисляше нов начин да я обиди?

— Изобщо не си приличаме — отвърна колебливо тя. — Никога не съм била особено близка с нито една от сестрите си. Те си имат свои интереси, а аз — мои.

— Твоите интереси са свързани изцяло с отглеждането на коне.

Александра улови неодобрението му и веднага застана нащрек.

— Само защото съм жена, не означава…

— Но аз не те критикувах — прекъсна я той.

— Наистина ли? Съмнявам се. За мен няма значение какво мислиш ти.

— Така и предполагах — отвърна сухо той.

Когато Васили не продължи разговора, Александра реши да подремне малко. Бе я обгърнал здраво с едната си ръка. Трябваше само да облегне глава на гърдите му…

— Когато една жена се намира толкова близо до мен, обикновено се изкушавам да я докосна — заяви неочаквано Васили. — Но тъй като през повечето време ти изобщо не изглеждаш като жена в смешното си облекло — изключение правят само красивите ти гърди — може би е по-добре засега да се въздържа.

Александра отвори очи, смаяна от думите му. Всички мисли за сън веднага се изпариха от главата й. Тя трескаво търсеше начин как да избяга. Но все още не бе готова да му се помоли.

— Не е смешно, Петров.

— Действително, но на мен ми прилича на шега, въпреки това аз също не я намирам много забавна, тъй като е за моя сметка.

Александра не му поиска обяснение, защото бе сигурна, че нямаше да го хареса.

— Свали ме от коня.

— Кажи „моля“.

— Дявол да те вземе, свали ме от проклетия кон!

Той като че ли се готвеше да направи точно това, тъй като пое юздите с ръката, с която я притискаше към тялото си, и другата остана свободна. Но вместо да я свали на земята, той повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне, и започна да накланя главата си към устните й.

— Бог ми е свидетел, че се опитах — прошепна той.

В продължение на няколко секунди, през които не смееше да си поеме дъх, Александра бе направо хипнотизирана. След това у нея нахлу страхът от вихъра от нови усещания, които бе изпитала предишната вечер. Това я накара бързо да изрече:

— Моля те, моля те, моля те!

За един кратък миг Васили остана разочарован, че тя се предаде. След това изпита задоволство от победата си. В следващия миг Александра се намери на земята и трябваше да понесе самодоволната му усмивка, когато той погледна към нея.

— Това трябва да ти е за поука, скъпа — заяви арогантно. — Колкото по-скоро отстъпваш на желанията ми, толкова по-добре за теб, тъй като в противен случай неподчинението няма да ти донесе нищо друго, освен неприятности.

Поука ли бе това, или предупреждение? Не бе необходимо да се чуди дали той говореше за годежа им, или за молбите, които бе получил току-що от нея.

— Тогава не е зле да се вслушваш в собствените си съвети, Петров! — отвърна Александра, след това извика властно: — Божик!

Само за миг хрътката се намери до нея, като лаеше толкова силно и злобно, че жребецът на Васили този път наистина се изплаши и се втурна с главоломна бързина, но не по пътя, а през полето. Александра се усмихна, когато видя напразните опити на Васили да укроти изплашеното животно. Щеше да се наложи да повърви малко пеша, докато някой от братята Разин забележи, че вече не е на кон, и й доведе жребеца, но тя нямаше нищо против.

Александра дори се разсмя весело, докато рошеше с обич козината на врата на кучето си.

— Той иска да печели точки, Божик, но не вярвам, че ще хареса нашите, не мислиш ли?