Три сестри, три кралици

Замъкът Стърлинг, ШотландияЗимата на 1530 г.

Джеймс отделя голямо внимание на Маргарет Ърскин, красива двайсетгодишна млада жена, съпруга на сър Робърт Дъглас от замъка Лохлевън. Това не може да ми се нрави. Тя е несъмнено най-прекрасното момиче в двора и у нея има някаква искра, която я отделя от всички други млади жени, с които Джеймс танцува и язди, и — предполагам, се среща тайно. Но тя не е жена от простолюдието, с която да преспиш и да я зарежеш. Тя е дъщеря на барон Ърскин, а те са семейство, с което шега не бива.

— Кой казва, че си правя шега? — пита ме Джеймс с кривата си усмивка.

— А какво друго правиш, щом влизаш в Стърлинг предрешен и целуваш жените на търговците, а после им казваш, че си кралят?

Джеймс се засмива.

— О, не се ограничавам само с целуване.

— Би трябвало да спреш до целуването, Джеймс; добре е да проумееш, от примера с Англия, в каква беда може да се въвлече един крал заради една жена.

— Не си навличам неприятности — казва той. — Обожавам Маргарет, но освен това много харесвам Елизабет.

— Коя Елизабет?

Той ми се усмихва, без никакво разкаяние.

— Всъщност няколко момичета на име Елизабет. Но никога не забравям, че трябва да се оженя за съюзница на кралството. И не мисля, че това ще е братовчедка ми, принцеса Мери.

— Хари никога няма да изостави Мери, каквото и да постанови папата относно Катерина. Той обича Мери. И виж, моят брак беше разтрогнат, а въпреки това дъщеря ми не е обявена за незаконородена. Маргарет е известна като лейди Маргарет Дъглас и приемана с цялото полагащо се уважение в Лондон. Принцеса Мери би могла да запази титлата си дори и ако майка ѝ не е кралица. А баща ѝ я обича.

— Той казва, че обича Катерина — това няма да я спаси.

Поглеждам смутено сина си.

— Не мога да си го помисля. Не мога да си представя Англия без нея като кралица.

— Защото толкова дълго сте гледали на кралица Катерина като на своя съперница и свой модел за подражание — казва той прозорливо. — Живеехте в сянката ѝ, но сега всичко е променено.

Зашеметена съм от разбирането на сина си.

— Защото бяхме ние трите, всичките предопределени да бъдем кралици. Сестри и съперници.

— Зная, виждам това. Но Катерина не е кралицата, която беше, когато изпрати армия да срази Шотландия. Времето я победи, макар цветът на Шотландия да не можа.

— Не е времето — казвам с внезапно раздразнение. — Времето настъпва срещу всяка жена и срещу всеки мъж. Тя беше победена не от времето, а от измамния блясък на една съперница с неблагородна кръв, от себичността на брат ми, и слабостта на семейството си, което трябваше да изпрати армада в минутата, когато тя беше изпратена в изгнание от двора.

— Но те не го направиха — отбелязва Джеймс. — Защото тя е жена, и макар да беше кралица, нямаше власт.

— Това ли е единственото, което осигурява защита на една жена? — питам настоятелно. — Властта? А рицарското благородство? А законът?

— Рицарското благородство и законът са онова, което могъщите дават на лишените от власт, ако пожелаят — отвръща Джеймс: един крал, който е бил пленник през цялото си детство. — Никой човек с поне малко разум не би разчитал на рицарското благородство. Вие никога не сте разчитали.

— Така е, съпругът ми беше мой враг — казвам.

— Същото важи и за съпруга на Катерина.

Джеймс ме кара да се замисля за дъщеря ми Маргарет, за малката принцеса Мери, и за майка ѝ Катерина, моята съперница, моята сестра, моето друго „аз“. Ако Хари обяви дъщеря си за незаконородена, тогава ще е пожертвал последното си оцеляло законородено дете заради обещанията на онази жена Болейн; изобщо няма да има преки законни наследници. Спомням си как Катерина ме заплаши с ада, ако допусна Маргарет да бъде обявена за незаконородена — помислям си, че отново влизаме в опасност заедно, ръка за ръка: нейният живот е мой, нейните ужасни страхове са мои.

Ако Хари изостави Катерина и отхвърли дъщеря им, тогава синът ми става негов наследник, и би могъл да бъде най-великият крал, живял някога: първият монарх, потомък и на двете династии — Тюдор и Стюарт, който да управлява обединените кралства. Какъв крал ще бъде синът ми! Какво кралство ще управлява! Разбира се, амбицията ми се усилва при мисълта за това; разбира се, моля се онази жена Болейн никога да не роди законен син на Хари. Когато пратеникът от Англия ми донася запечатано писмо от сестра ми, Мери, не очаквам добри новини, дори не зная какво се надявам да прочета.