Три сестри, три кралици

Дворецът Холирудхаус, ЕдинбургШотландия, пролетта на 1506 г.

Кралят ме обсипва с подаръци за шестнайсетия ми рожден ден, за Коледа, за Нова година, и заради удоволствието да ми подарява злато и скъпоценности. Коледното празненство беше по-забавно и весело от всяко, което съм виждала някога. Алхимикът на Джеймс, Джон Деймиън, дойде от Стърлинг да изпълнява ролята на церемониалмайстор по време на празненствата, и всеки ден имаше балове с маски и танци, фойерверки, поетични драми и изненади. Старият магьосник обагри виното в цвета на мастило, накара пламъците да горят в зелено. Всеки ден слушахме нова поема, всеки ден нова песен, придворните се веселяха, а кралят беше щедър и великодушен с приятелите си, и любящ към мен.

Единственото, което хвърля сянка върху всичко това, е че сме законно женени от почти три години, а все още няма признаци за дете. Няма нищо нередно у краля; в моя брак няма: „Уви, това така и не се случи за нас“. Той идва при мен неизменно през всяка нощ, когато това е позволено от Църквата, особено в дните преди месечния ми цикъл, докато той дойде и ме разочарова отново. Мисля си, че той следи за месечните ми неразположения и изключително внимава за моментите, когато е най-вероятно да успее: навярно с неговия алхимик преценяват това по луната или чертаят диаграми. Не зная, не питам. Откъде да знам какво чете в книгите си на гръцки, с техните ужасни изображения на одрани тела и стъкленици за дестилиране, и змии?

В пакета си с писма от Англия получавам бележка от сестра ми Мери, която надуто се хвали колко добре е изкарала тази пролет. Изабела Кастилска е починала и наследниците на Испания, Филип и съпругата му Хуана, плавали към родината си, но вятърът ги отвял на крайбрежието на Дорсет, и баща ми и целият двор ги поканили да отседнат в Уиндзор, а после в Ричмънд. Катерина била измъкната от забвение и изтикана напред да поздрави сестра си Хуана, а Мери ѝ партнирала в танците и песните и излизането на езда с гостите, за стрелба с лък — където спечелили — и лов, когато хванали какво ли не с изключение на еднорози. Имало поетични драми, празненства… списъкът продължава отново и отново, а Мери описва подробно празненствата и дори дрехите, с които е била облечена. Удивена съм, че почитаемата ми баба ѝ позволява да се изтъква така, но в писмото си тя казва, че обмислят Карл Кастилски като жених за нея, и тогава разбирам, че са я предложили като поднос със сладкиши, за да изкушат купувача. Разбира се, Катерина е била част от групата търгаши, донесли прясната стока на пазара. Изненадана съм, че тя би се принизила да играе по свирката на баща ми, когато той не е направил нищо за нея. Мисля, че тя би трябвало да има повече гордост. Аз бих имала повече гордост. И, явно, проявеното към Мери внимание е било нелепо.

Всички бяха толкова мили към мен, и казват, че трябва да науча испански, пише Мери, буквите ѝ се извиват по страницата, а после стават сбити и дребни по ъглите.

Това е такъв лекомислен и глупав план, че ме кара да се смея до безкрай, и напълно възстановява сестринската ми привързаност. Карл Кастилски е невръстно шестгодишно дете. Мери ще се окаже сгодена и закотвена в Англия в продължение на поне осем години, освен ако не я вземат да живее с тях в Кастилия като бавачка на невръстния си съпруг. Разбира се, той ще има висока титла; но няма гаранция, че ще доживее да я получи, а тя ще има да чака цял живот, преди да може да се нарече кралица.

С Катерина прекарваме много време заедно, понеже тя дойде да живее в двора, пише Мери, разбирайки погрешно, както обикновено, че това е огромна проява на презрение към Катерина, която явно не е успяла да поддържа собствен дом, и сега е принудена да живее на издръжка на баща ми като някои от хората, просто присламчили се към двора.

Питам се защо баща ми и почитаемата ми баба докарват Катерина до такова тежко положение. Предполагам, че все още я наказват заради неуредиците със зестрата ѝ. Затова ѝ изпращам обичта си, и поздравявам Мери за блестящите изгледи за брак, кикотейки се, докато пиша. Казвам, че съм щастлива за нея, че е чудесно да бъдеш кралица в красива страна. Казвам, че съм щастлива с моя съпруг, краля, чудесен мъж, зрял мъж, истински мъж, и че желая и на нея всяко щастие, когато нейният жених също порасне — след цяло десетилетие. Горката Мери! Глупавата Мери! Толкова е заслепена от титлата му, та не е осъзнала, че ще се омъжи чак след години, а никой не знае кога Катерина ще получи Хари. Да, моите две сестри, моите съперници, може и да са сгодени и в очакване да сключат най-бляскавите бракове в Европа, но Катерина не може да си позволи рокля, за да танцува с младоженеца си, а годеникът на Мери едва може да седи върху малкото си пони. Едва успявам да се подпиша от смях при мисълта за глупавата гордост на тях двете, на моите две глупави сестри.

А после през лятото радостта ми вече е пълна. Пиша гордо писмо до Англия да съобщя на почитаемата си баба, на всички тях, че най-сетне очаквам дете.