Единбургската крепост, ШотландияЗимата на 1503 г.

Отговорът на баба ми на първото ми писмо пристига, когато вече съм изпратила гневното си второ писмо. Пратениците се разминават, дори не се срещат по тежкия път, и когато нейното писмо пристига, вече сме отново в Единбург за четиринайсетия ми рожден ден и тържествата по случай Коледа. Печатът на писмото ѝ е счупен. Не е повреден, бил е умишлено срязан, и от това узнавам, че съпругът ми е прочел нейния отговор до мен и вероятно вече е прочел оплакванията ми от него.

Почитаемата ми баба пише:

Дворецът Ричмънд,

Коледа 1503,

До Маргарет, кралица на Шотландия,


Поздрави, моя дъще Маргарет,

Със съжаление узнах, че сте разстроена от присъствието на незаконните деца на съпруга Ви във Вашия замък, и настойчиво Ви съветвам да се помолите на Бог той да поправи държанието си. Той е Ваш съпруг, поставен над Вас от Бог и законите на нашите две страни и Вие не можете да направите нищо, освен чрез търпелив пример и упование на помощта на Светата дева, да го насочите към по-добро поведение в бъдеще. Помнете, че в брачните си обети пред него му обещавате покорство. Той не Ви е обещал такова.

Редно е децата да бъдат възпитани като лордове и дами, каквито са, а Вие ще откриете предимство в това да имате около себе си кралско семейство, което можете да ръководите. Винаги помнете, че се намирате сред хора, непостоянни в настроенията си, и лордове, притежаващи греховно независим дух. Трябва да държите близо до себе си всеки, който би могъл да бъде Ваш приятел и да Ви бъде верен. Тези деца могат да бъдат насърчавани, убеждавани и подкупвани да бъдат приятели на Вашия принц, когато той се роди. Нищо не е по-важно от неговата безопасност и неговото бъдеще. Виждала сте как се сприятелявам и покровителствам сродниците си, именно поради тази причина: за да има синът ми приятели из цялата страна, на които да може да разчита във време на нужда. Дори се омъжих за високопоставен лорд, за да дам на сина си влиятелен съюзник. Всичко, което правите, трябва да има за цел да се уверите, че синът Ви ще се възкачи на трона си и ще остане там. Незаконните деца трябва да бъдат възпитани да Ви подпомагат за това.

Сигурно искате да научите новини за нашия двор. Кралят, моят син, не е добре и това ме опечалява и ми причинява голяма тревога. Правя каквото мога за здравето му и снемам много от товарите на управлението от плещите му. Катерина Арагонска изобщо не притеснява двора и рядко я виждаме. Опитва се да живее сама, в собствена къща, и от това, което чувам, трудно успява да свързва двата края. Не ѝ дължим нищо, и не ѝ даваме почти нищо. Няма да я пуснем да замине за Испания, докато не ни изплатят последната сума от зестрата ѝ, а те отказват да я приемат, докато не ѝ изплатим вдовишкото ѝ наследство. Принцеса Мери става все по-благопристойна и покорна, и планираме блестящ брак за нея, уповавайки се на Божията воля и на надеждата, че Той ще ни даде мир.

Оставам все така осенена от висшето благоволение на Бог, както е видно от множеството благословии, които Той изсипва върху мен, и от отдадеността ми на молитвата и добрите дела. Моля, постарайте се да бъдете покорна и сговорчива със своя съпруг. Редно е самата Вие да го дарите със син, а не да се тревожите за неговите незаконни деца. И се постарайте да се сприятелите с тях сега, за да можете да ги използвате в бъдеще.

Маргарет R.

Тя се подписва „Margaret R“, което би могло да означава Маргарет Ричмънд — титлата ѝ — или може да означава Маргарет Regina, кралица Маргарет. Никога не е говорила с никого, а е измислила подписа, без да се допита до когото и да било, тихомълком, както прави толкова много други неща. Не поради скромност, а поради склонност към потайност. Тя си създава приятели и съюзници тихо, не от обич към тях, а за да се подсигури за деня, когато може да ѝ потрябват. Омъжвала се е за двама съпрузи заради онова, което са можели да направят за сина ѝ. Потискаше майка ми, макар рядко да ѝ казваше дори една дума, и е потулила историите за това, което е правила по време на царуването на Ричард. Иска ми се да бях благоразумна като нея. Иска ми се да бях толкова прозорлива. Но аз съм принцеса от династията на Тюдорите и съм родена горда. Нима би трябвало да искам да съм друга?

Във всеки случай главното е, че ще постигна своето. Двете момчета, които носят фамилното име Стюарт, ще бъдат изпратени в колеж в Италия, чест, каквато мисля, че не са могли да очакват. Другите деца ще бъдат настанени другаде в Шотландия, дори не зная къде, и определено няма да питам.

Съжалявам, ако оставят Катерина почти без пари, съжалявам, като си помисля как се мъчи да управлява голямо домакинство в голяма къща в Лондон без никаква помощ от баба ми или от баща ми; но не мога да не съм доволна, че не е заела мястото ми в двора, че не е любимата дъщеря, че не присъства на празненствата, седнала до годеника си, моя брат Хари, и не танцува с него. Обичам я много повече, когато зная, че не узурпира мястото ми.

Най-обезпокояващото нещо за мен в това писмо е новината, че сестра ми Мери ще сключи бляскав брак в Европа. Изведнъж ме обзема безпокойство да не я съберат с някой старец, или някой жесток млад тиранин. Тя е малка красавица; очарователна като котенце, изящна като изваян ангел. Не трябва да я продават на онзи, който предложи най-висока цена, или да я хвърлят като в меча яма в някой строг кралски двор. Тя е доверчива и уязвима; няма си майка и аз съм изпълнена с безпокойство и пламенно желание да предпазя малката си сестра. Искам да я сватосат с някой мил и любящ мъж. Мил и любящ, и — честно казано — незначителен, защото не мога да понеса тя да се омъжи за велик крал. Не искам да се издигне над положението си. Това би било нередно. Аз съм по-голямата сестра и е редно да стоя по-високо от нея, както по възраст, така и по величие. Нима това не е ясно за всички? Нима почитаемата ми баба, с благоразумните си стратегии и обичта си към богатството и титлите, няма да си спомни, че аз, нейната съименница, не мога да бъда превъзхождана, не трябва никога да бъда превъзхождана от малката си сестра?

Загрузка...