Три сестри, три кралици

Единбургската крепост, ШотландияЛятото на 1510 г.

Но следващата новина, която получаваме от Англия, не е някакъв забавен скандал, а добра вест: най-добрата. Катерина отново очаква дете. Прекръствам се, когато ми съобщават, защото се тревожа за сина си, Артур. Моят късмет и злощастията ми се редуваха с такава точност с тези на Катерина — моят годеж съвпадна с нейното вдовство, смъртта на баща ми означаваше за нея брак и коронация, — та се боя, че раждането на наследник за престола на Тюдорите в Англия ще означава смъртта на сегашния наследник в Шотландия.

Джеймс не се присмива на страховете ми, а повиква най-добрите си лекари да дойдат в Единбургската крепост, и да отидат в детската стая, където всички пристъпват на пръсти около бавачката, която съблича ленената ризка на сина ми и се кълне, че той става все по-горещ и по-горещ с всеки час, че направо изгаря.

Той е само на девет месеца, съвсем мъничък е. Сякаш прекалено мъничък, за да се пребори с треската, която прави кожата му толкова гореща на пипане и кара очите му да хлътнат навътре в лицето. Накисват чаршафите му в студена вода, затварят капаците на прозорците, за да не влиза слънцето, но не могат да свалят температурата. И макар да му слагат вендузи, изцеждайки кръв от розовата му малка пета, и му дават очистително, така че повръща и плаче от болка, нищо не подобрява състоянието му. Докато стоя на колене на пода до главната му бавачка, гледайки я как попива потната му кожа с хладна кърпа, той затваря очи и престава да плаче. Извръща глава, сякаш просто иска да заспи, а после притихва, и тя казва, с глас, изпълнен с ужас:

— Отиде си.