Три сестри, три кралици

Дворецът РичмъндАнглия, януари 1502 г.

Молитвата ми е чута, защото Бог винаги се вслушва в молитвите на Тюдорите, и кралят на Шотландия заповядва на посланиците си да преговарят със съветниците на баща ми. Договарят стойността на зестрата ми, какви да са слугите ми, издръжката ми, земите, които ще станат мое владение в Шотландия, и през цялото време на коледните празненства се разменят писма между Скотланд Ярд3 и двореца Ричмънд, а почитаемата ми баба идва при мен и казва:

— Принцесо Маргарет, с радост ви съобщавам, че по Божията воля трябва да се омъжите.

Надигам се от покорния си реверанс и си придавам толкова невинно девически и изненадан вид, колкото мога. Но тъй като тази сутрин ми съобщиха, че почитаемата ми баба и майка ми желаят да ме видят преди вечеря, и че трябва да нося най-хубавата си рокля, както подобава за важен повод, не съм особено удивена. Те всъщност са доста смешни.

— Наистина ли? — питам със сладък тон.

— Да — казва майка ми. Влязла е в стаята преди баба ми, но някак успява да бъде втора със съобщението: — Ще се омъжиш за крал Джеймс Шотландски.

— Такова ли е желанието на баща ми? — питам, както ме е научила гувернантката ми.

— Да — обажда се неканена почитаемата ми баба. — Синът ми, кралят, сключи споразумение. Ще настъпи траен мир между нас и Шотландия, женитбата ви ще го скрепи. Но аз настоях да останеш с нас тук, в Англия, докато станеш зряла жена.

— Какво? — обзема ме ужас при мисълта, че баба ми ще развали всичко, както прави винаги. — Но кога ще замина? Трябва да замина сега!

— Когато навършиш четиринайсет години — заявява почитаемата ми баба, а майка ми сякаш се кани да каже нещо, но тя вдига ръка и продължава: — Знам — никой не знае по-добре от мен, — че един ранен брак може да бъде много опасен за една млада жена. А кралят на шотландците не е… Не може да му се има доверие, че няма да… Сметнахме, че кралят на шотландците може да…

Като никога, думите сякаш ѝ убягват. Това не се е случвало никога преди в историята на Англия, простираща се от Артур, краля на древните британци, чак до баба ми, в дълга непрекъсната линия. Почитаемата ми баба никога не е пропускала да довърши изречение; никой никога не я е прекъсвал.

— Но кога ще се омъжа? И къде? — питам, представяйки си катедралата „Сейнт Пол“, застлана с червени килими, и хилядите хора, тълпящи се да ме видят, и короната на главата ми, и шлейфа от златен брокат, спускащ се от раменете ми, и златните обувки и накити, и турнирите в моя чест, и поетичната драма, и модела на отплаващ кораб с платна в прасковен цвят, и как всички ми се възхищават.

— Още този месец! — възкликва майка ми тържествуващо. — Кралят ще изпрати свой представител и ще бъдеш сгодена чрез посредник.

— Посредник ли? Няма да дойде самият крал? Няма да бъде в „Сейнт Пол“? — питам. Звучи така, сякаш сватбата едва ли изобщо ще си струва труда. Да замина чак след две години? Сега това ми се струва като цял живот. Сватбата да не е в катедралата „Сейнт Пол“ като на Катерина Арогантната? Защо на нея ѝ се полага по-хубава сватба, отколкото на мен? И никакъв крал? Само някакъв си стар лорд?

— Ще бъде в тукашния параклис — казва майка ми, като че ли целият смисъл на женитбата не е в многохилядните тълпи и фонтаните, от които тече вино, и в това всички да те гледат.

— Но ще има друга пищна служба в Единбург, когато пристигнете там — успокоява ме почитаемата ми баба. — Когато навършиш четиринайсет — обръща се към майка ми и отбелязва: — И те ще поемат всички разноски.

— Но аз не искам да чакам, не е нужно да чакам!

Тя се усмихва, но поклаща глава и казва:

— Решихме го.

Иска да каже, че е решила тя, и че е безсмислено някой друг да има различно мнение.

— Но ще те наричат кралица на Шотландия — майка ми знае точно как да ме утеши за разочарованието. — Ще бъдеш обявена за кралица на Шотландия тази година, веднага щом се сгодиш, и тогава ще вървиш пред всички дами в двора — заедно с мен.

Крадешком хвърлям поглед към твърдото като кремък лице на почитаемата ми баба. Ще вървя пред нея: това няма да ѝ хареса. Точно както и очаквах, устните ѝ се движат безмълвно. Сигурно се моли да не стана твърде надменна, да не пострадам от греха на гордостта. Сигурно измисля начини да ме опази смирена като окаяна грешница и внучка, дала обет да ѝ се подчинява. Сигурно обмисля по какъв начин да се увери, че ще бъда смирена и ще служа на семейството си, вместо да се държа като принцеса — не! кралица! — от внезапно издигнал се род, изпълнена със самомнителност и надменност. Но аз съм категорично решена да бъда кралица, изпълнена със съзнание за собствената си значимост, и да имам най-прекрасните дрехи и обувки, като Катерина Арогантната.

— О, не ме е грижа за това, искам само да встъпя в брак, когато Бог ме призове, и да служа на интересите на семейството си — казвам съобразително и почитаемата ми баба се усмихва, истински доволна от мен за пръв път този следобед.

Познавам още някой, който ще се заинтересува от това, че ще вървя пред всички, наравно с майка ми. Знам кой ще се интересува от това убийствено силно. Брат ми Хари, малкият суетен паун, малкият лъжец с неоснователна гордост, ще се поболее като грешник, поразен от потната болест, когато му кажа. Отивам да го намеря в конюшните, където се прибира сред урок по езда в двора за упражнения. Позволяват му да язди към мишената с копие с притъпен и подплатен връх, а мишената също е подплатена. Всички искат Хари да е безстрашен и умел, но никой не смее да го учи както трябва. Той вечно моли за съперник, срещу когото да язди, но никой не може да понесе мисълта той да поема каквито и да било рискове. Той е принц от династията на Тюдорите, един от само двама. Ние, Тюдорите, нямаме късмет с момчетата, а в рода ни по майчина линия пък има твърде много. Баща ми бил единствено дете, имаше само трима сина, а изгуби единия от тях. Нито той, нито баба ми могат да съберат сили да позволят на Хари да се изложи на каквато и да е опасност. И което е по-лошо, почитаемата ми майка не може да му откаже нищо. Така че той е един напълно разглезен втори син. Никой нямаше да се отнася с него така, ако беше предопределен да стане крал един ден; така би се превърнал в тиранин. Но това няма значение, защото той ще встъпи в лоното на Църквата и вероятно ще стане папа. Убедена съм, че ще е много нелеп като папа.

— Какво искаш? — пита той сърдито, въвеждайки коня си в огромния двор. Веднага разбирам, че урокът му е минал зле. Обикновено той е слънчев и усмихнат; обикновено язди изключително добре. Добър е във всички спортове, проявява и остър и буден ум в класната стая. Поведението му е подобаващо за принц във всяко отношение, и това ще направи новината ми особено дразнеща и оскърбителна за него.

— Падна ли?

— Разбира се, че не. На глупавата кобила ѝ падна подкова; ще трябва да я подковат. Почти не яздих. Беше пълна загуба на време. Би трябвало да отпратят коняря. Какво правиш тук?

— О, просто дойдох да ти кажа, че ще бъда сгодена.

— Най-сетне се споразумяха, така ли? — хвърля поводите на един коняр и пляска с ръце, за да стопли пръстите си. — Отне им цяла вечност. Трябва да отбележа, че не личи да горят от нетърпение да те вземат. Кога заминаваш?

— Не заминавам — казвам му. Сигурно очаква с нетърпение да остане единственият млад Тюдор в двора, след като Артур замина за Лъдлоу, а Мери е още в детската стая, сигурно се е надявал, че по време на важни събития всички ще гледат само него.

— Заминавам чак след години — казвам. — Така че ако си се надявал на това, ще бъдеш разочарован.

— Тогава значи няма да се омъжиш — казва той простичко. — Всичко ще пропадне. Той няма да се ожени за теб, ако трябва да те остави в Англия. Трябва му съпруга в неговите смразяващо студени замъци, а не жена в Лондон, която си купува дрехи. Иска да те затвори в усамотение и да се сдобие с наследник. Какво друго? Да не мислиш, че те е поискал заради красотата ти? Заради изяществото и високия ти ръст? — разсмива се грубо, пренебрегвайки раздразненото ми изчервяване при язвителното подмятане за външността ми.

— Ще се омъжа сега — казвам, жегната. — Почакай и ще видиш. Ще се омъжа сега и ще замина за Шотландия, когато стана на четиринайсет, а междувременно ще ме наричат кралица на Шотландия и ще живея тук в двора. Ще получа по-големи покои, ще имам собствени придворни дами, и ще съм по-високопоставена от всички с изключение на почитаемата ни майка, кралицата, и баща ни, краля — изчаквам, за да се уверя, че той разбира напълно какво казвам, какви бляскави почести се разкриват пред мен, как той ще бъде напълно засенчен.

— Ще вървя пред теб — изтъквам. — Без значение дали ще порасна по-висока или не. Без значение дали ме мислиш за красива, или не. Ще бъда по-важна от теб. И ще трябва да ми се покланяш, като на кралица.

Бузите му пламват в алено, сякаш някой го е зашлевил. Малката му, подобна на розова пъпка уста увисва отворена, разкривайки съвършено белите му зъби. Сините му очи се взират в мен.

— Никога няма да ти се кланям.

— Със сигурност ще го правиш.

— Няма да властваш като кралица над мен. Аз съм принцът. Аз съм Йоркският херцог!

— Херцог — казвам, сякаш чувам титлата му за пръв път. — Да. Много хубаво. Херцог с кралска кръв, много величествено. Но аз ще бъда кралица.

С удивление забелязвам, че той почти трепери от ярост. В очите му се появяват сълзи.

— Няма да бъдеш! Няма! Ти дори не си омъжена!

— Ще бъда — казвам. — Ще сключа брак чрез посредник и ще получа всички скъпоценности и титлата.

— Не и скъпоценностите! — надава вой Хари като раздразнен вълк. — Не и титлата!

— Кралица на Шотландия! — дразня го аз. — Кралица на Шотландия! А ти не си дори Уелски принц.

Той надава яростен рев и се втурва надалече от мен, през една вратичка към двореца. Чувам го как крещи от гняв, докато тича тежко нагоре по стълбите. Сигурно ще изтича при майка ни — чувам тропота на ботушите му за езда надолу по галерията. Сигурно бърза да връхлети в покоите ѝ и да заплаче в скута ѝ, и да я умолява да не ми позволява да се издигна над него, да не ми позволява да бъда кралица, когато той си остава само втори син и херцог, да я умолява да ме постави на по-долно място от него, да ме принизи до маловажното положение на момиче, да ме смъкне от положението ми на кралица.

Не изтичвам след него; дори не тръгвам след него; оставям го да върви. Майка ми не би могла да стори нищо, дори и да иска — почитаемата ми баба е решила всичко. Ще бъда сгодена и ще живея в двора в продължение на две шеметни, прекрасни години, като кралица там, където бях само принцеса, превъзхождаща по положение всички, освен царствените си родители, обвита в златен брокат и удавена в накити. И наистина мисля, че ударът, който понесе суетата на Хари, ще го убие. Свеждам очи, както прави баба ми, когато е постигнала своето и благодари на Бог, и се усмихвам с нейното сдържано задоволство. Мисля си, че малкият ми брат ще се поболее от плач.